Rev.1/Add.48/Rev.3/Amend.1 Правило 49 стр април 2002 г. CПОГОДБА ЗА ПРИЕМАНЕ НА ЕДНАКВИ ТЕХНИЧЕСКИ ПРЕДПИСАНИЯ ЗА КОЛЕСНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, ОБО

Препис

1 стр април 2002 г. CПОГОДБА ЗА ПРИЕМАНЕ НА ЕДНАКВИ ТЕХНИЧЕСКИ ПРЕДПИСАНИЯ ЗА КОЛЕСНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, ОБОРУДВАНЕ И ЧАСТИ, КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ МОНТИРАНИ И/ИЛИ ИЗПОЛЗВАНИ НА КОЛЕСНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, И ЗА УСЛОВИЯ ЗА ВЗАИМНО ПРИЗНАВАНЕ НА ОДОБРЕНИЯ, ИЗДАВАНИ НА ОСНОВАТА НА ТЕЗИ ПРЕДПИСАНИЯ (Преработка 2, включваща поправки, влезли в сила от 16 октомври 1995 г.) Добавка 48; Преработка 3 Поправка 1 серия поправки 03 Дата на влизане в сила: 27 декември 2001 г. ЕДИННИ УСЛОВИЯ ОТНОСНО ОДОБРЯВАНЕ НА ДВИГАТЕЛИ С ВЪЗПЛАМЕНЯВАНЕ НА ГОРИВОТО ОТ СГЪСТЯВАНЕ (ДВГС) И ДВИГАТЕЛИ С ГОРИВО ПРИРОДЕН ГАЗ (ДПГ), А ТАКА СЪЩО ДВИГАТЕЛИ С ПРИНУДИТЕЛНО ЗАПАЛВАНЕ (ДПЗ) С ГОРИВО ВТЕЧНЕН НЕФТЕН ГАЗ (ВНГ); И ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, СЪОРЪЖЕНИ С ДВГС, С ДПГ И ДПЗ С ГОРИВО (ВНГ) ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕМИСИИ ОТ ДВИГАТЕЛЯ НА ЗАМЪРСИТЕЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ Предишно наименование на спогодбата: Спогодба за приемане на еднакви условия за одобряване и взаимно признаване одобряването на оборудването и частите за моторните превозни средства, подписана в Женева на 20 март 1958 г.

2 стр. 2 Точка 1, бележка под линия 1/ се променя, както следва: 1/ В съответствие с приложение 7 от Консолидираната резолюция за конструкции на превозни средства (R.E.3), (TRANS/WP.29/78/Rev.1/Amend.2). Точка 2 се променя, както следва: 2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ И СЪКРАЩЕНИЯ За целите на това Правило, 2.1. изпитвателен цикъл е последователността от изпитвателни операции, всяка от които е определена от дадена честота на въртене (обороти) и въртящ момент, които двигателят трябва да съблюдава в условия на стабилизиран (устойчив) режим (изпитване ESC) или при променливи условия на работа (ETC, ELR изпитванe) одобряване типа на двигател (на фамилия двигатели) е одобряването типа на двигателя (на фамилия двигатели) по отношение на емисиите замърсяващи газове и частици дизелов двигател е двигателят, който работи на принципа на запалване на горивото чрез сгъстяване. двигател, работещ с газ е двигателят, който работи с гориво природен газ ПГ или с втечнен нефтен газ ВНГ тип двигател е категорията двигатели, които не се различават съществено помежду си по отношение на характеристиките, посочени в приложение 1 към това Правило фамилия двигатели е обединената от производителя група от двигатели, които по своята конструкция, определена в допълнение 2 от приложение 1 към това Правило показват сходни характеристики на емисиите отработили газове; всички двигатели от една фамилия трябва да отговарят на определените гранични стойности на емисиите базов двигател е двигателят, избран от една фамилия двигатели, чиито характеристики по отношение на емисиите отработили газове са представителни за тази фамилия двигатели замърсяващи газове са газовете въглероден оксид, въглеводороди (изразени в еквивалентите (отношенията): CH 1,85 за дизелово моторно гориво; CH 2,525 за втечнения нефтен газ (ВНГ) и CH 2,93 за природния газ (ПГ)(NMHC)), метан (изразено в еквивалента (отношението) CH 4 за природния газ (ПГ)) и азотни оксиди, като тяхното съдържание се изразява в еквивалент на азотен диоксид (NO 2 ). замърсяващи частици (частици) е всяка субстанция, уловена върху филтрираща материя, определена след разреждане на отработилите газове с пречистен филтриран въздух, така че температурата да е по-ниска от 325 K (52 C).

3 стр димни емисии са частиците в състояние на суспензия в потока отработили газове на дизелов двигател, които поглъщат, отразяват или пречупват светлина мощност нето е мощността в kw, измерена на изпитвателен стенд, в края на коляновия вал или на част, изпълняваща същата функция, в съответствие с метода за измерване, определен в Правило обявена максимална мощност (Р max ) е максималната мощност в kw (мощност нето), обявена от производителя в неговото заявление за одобряване на типа степен на натоварване е частта от максималния въртящ момент, изразена в проценти, при определена честота на въртене на двигателя изпитване ESC" е изпитвателен цикъл, включващ 13 режима при условия на стабилизирана (устойчива) работа на двигателя, прилагани в съответствие с т. 5.2 от това Правило изпитване ELR" е изпитвателен цикъл, включващ последователност от преходни степени на натоварване при постоянна честота на въртене (обороти) на двигателя, прилагани в съответствие с т. 5.2 от това Правило изпитване ETC" е изпитвателен цикъл, включващ 1800 преходни режима, измервани във всяка отделна секунда, прилагани в съответствие с т. 5.2 от това Правило диапазон на експлоатационната честота на въртене на двигателя е диапазонът на найчесто използваната екплоатационна честота на въртене на двигателя, разположен в границите между ниска и висока честота на въртене, определени в приложение 4 от това Правило ниска честота на въртене (n 1о )" е най-ниската честота на въртене на двигателя, при която се достига 50% от обявената максимална мощност висока честота на въртене (n hi )" е най-високата честота на въртене на двигателя, при която се достига 70 % от обявената максимална мощност честота на въртене А, В и С на двигателя са честотите на въртене, включени в диапазона на експлоатационната честота на въртене на двигателя, които трябва да се използват при изпитванията от тип ESC и ELR, определени в допълнение 1 от приложение 4 към това Правило зона на контрол, е зонатата в обхвата между режими А и С на двигателя и степен на натоварване от 25 до 100% еталонен режим (n ref. )" е 100% честота на въртене, използвана за денормализиране на относителната стойност на честотата на въртене при изпитване от тип ETC, определено в допълнение 2 от приложение 4 към това Правило.

4 стр димомер е уред, предназначен да измерва непрозрачността на димните емисии на принципа на намаляване интензитета на светлината асортимент природен газ е един от асортиментите H или L, определени в европейски стандарт EN 437 от ноември 1993 г саморегулиращо е всяко устройство за саморегулиране на двигателя, което позволява да се поддържа постоянен състав на горивната смес повторно калибриране е точната регулировка на работещ с природен газ двигател, предназначена да осигури същите характеристики (мощност, разход на гориво) при използване на друг асортимент природен газ индекс на Вобе (W l нисък или W u. висок)" е съотношението между топлината, отделена при изгарянето на единица обем газ и корен квадратен на неговата относителна плътност при еднакви еталонни (изходни ) условия: W = H. ρ /. gas air ρ gas λ - коригиращ коефициент (S λ )" е коефициентът, който показва необходимата гъвкавост на системата за управление на двигателя по отношение на излишния въздух λ, когато двигателят е захранван с газ, различаващ се от чистия метан (виж приложение 8 за изчисляване на S λ ) ЕЕV е означение за екологично чисто превозно средство (Enhanced Environmentally Friendly Vehicle), т. е. тип моторно превозно средство с двигател, чиито емисии са в съответствие с допустимите гранични стойности, посочени в ред С на таблиците в т от това Правило измервателно-коригиращо устройство е всеки елемент от двигателя или от конструкцията на превозното средство, който измерва или отчита скоростта на превозното средство, режима на двигателя, използваната предавка, температурата, разреждането във всмукателния колектор или всякакъв друг параметър с цел активиране, модулиране, забавяне или деактивиране на действието на който и да е компонент от системата за контрол на емисиите по начин, при който се понижава ефективността на системата за контрол на емисиите в условия, възникващи при нормална експлоатация на превозното средство. Такова устройство се счита за измервателно-коригиращо устройство, когато: наличието на такова устройство е обосновано с временна необходимост от защита на двигателя при периодично възникващи работни условия, които биха могли да доведат до отказ или неизправност и за тази цел не се прилагат никакви други средства, не влияещи на ефективността на системата за контрол на емисиите;

5 стр устройството работи само в случай на необходимост при пускане и/или подгряване на двигателя и за тази цел не се прилагат никакви други средства, не влияещи на ефективността на системата за контрол на емисиите. Мощност нето (% от P max ) oт P max от Зона за контрол Празен ход Честота на въртене на двигателя Означения и съкращения Фиг. 1. Специфични определения на изпитвателните цикли Означения за параметрите на изпитване Означение Измервателна единица Термин 2 А Р m Площ на напречното сечение на изокинетичната сонда за взимане на проби А Т m 2 Площ на напречното сечение на изпускателната тръба СЕ Е - Ефективност (коефициент на полезно действие) на етана СЕ М - Ефективност (коефициент на полезно действие) на метана С1 - Въглерод 1, еквивалентен на въглеводорода Conc рpm% обемни Индекс, показващ концентрацията D o m 3 /s Базисна координата от координатната ос на функцията за калибриране на PDP (помпата за измерване на обем) DF - Коефициент на разреждането D - Константа на функцията на Бесел E - Константа на функцията на Бесел E z g/kwh Интерполирани емисии на NО х в точката на контрол f a - Лабораторен атмосферен коефициент f c s -1 Честота на срязване на филтъра на Бесел F FH - Специфичен коефициент на горивото за изчисляване на концентрациите във влажните газове на база на концентрациите в сухите газове Fs - Стехиометричен фактор

6 Означенина единица Измервател- Термин G AIRW kg/h Масов дебит на влажния постъпващ въздух G AIRD kg/h Масов дебит на сухия постъпващ въздух G DILW kg/h Масов дебит на влажния въздух за разреждане стр. 6 G EDFW kg/h Еквивалентен масов дебит на разредените влажни отработили газове G EXHW kg/h Масов дебит на влажните отработили газове G FUEL kg/h Масов дебит (разход) на горивото G TOTW kg/h Масов дебит на разредените влажни отработили газове H MJ/m 3 Топлотворна способност H RЕF g/kg Стандартна стойност на абсолютната влажност (10,71 g/kg) H a g/kg Абсолютна влажност на постъпващия въздух H d g/kg Абсолютна влажност на въздуха за разреждане H TCRAT mol/mol Отношение водород-въглерод i - Индекс за означаване на определен режим K - Константа на Бесел k m -1 Коефициент на поглъщане на светлината K H,D - Коефициент за коригиране на влажността за NО х при дизеловите двигатели K H,G - Коефициент за коригиране на влажността за NО х при двигателите, работещи с газ K V - Коефициент на калибриране на СFV K W,a - Коефициент за коригиране на постъпващия въздух при преминаване от режим на сухо във влажно състояние K W,d - Коефициент за коригиране на въздуха за разреждане при преминаване от режим на сухо във влажно състояние K W,e - Коефициент за коригиране на разредените отработили газове при преминаване от режим на сухо във влажно състояние K W,r - Коефициент за коригиране на неразредените отработили газове при преминаване от режим на сухо във влажно състояние L % Стойност на въртящия момент в % спрямо максималния въртящ момент при дадена честота на въртене на изпитвания двигател L a m Ефективна дължина на пътя на оптичния сигнал m Ъглов коефициент на функцията за калибриране на PDP (помпата за измерване на обем) mass g/h или g Индекс за означаване потока от емисии (масов дебит на емисиите) M DIL kg Маса на въздуха за разреждане, преминал през филтрите за частици M d mg Маса на частиците в отделения за разреждане въздух M f mg Маса на отделените частици

7 стр. 7 Означенина единица Измервател- Термин M f,p mg Маса на частиците от пробата, отложени върху основния филтър M f,b mg Маса на частиците от пробата, отложени върху спомагателния филтър M SAM kg Маса на разредените отработили газове, преминали през филтрите за частици M SEC kg Маса на въздуха за вторично разреждане M TOTW kg Обща маса на пробата CVS за цикъл във влажна среда M TOTW,i kg Моментна маса на пробата CVS във влажна среда N % Димност (непрозрачност) N p - Честота на въртене на помпата за измерване на обем PDP за целия цикъл N P,i - Честота на въртене на помпата за измерване на обем PDP за определен интервал от време n min -1 Честота на въртене (обороти) на двигателя n p s -1 Честота на въртене (обороти) на PDP n hi min -1 Висока честота на въртене на двигателя n 1oo min -1 Ниска честота на въртене на двигателя n ref min -1 Еталонна честота на въртене на двигателя при изпитване ЕТС P a kpa Налягане на наситените водни пари на постъпващия в двигателя въздух PA kpa Абсолютно налягане PB Pa Общо атмосферно налягане Pd kpa Налягане на наситените водни пари във въздуха за разреждане Ps kpa Атмосферно налягане на сухия въздух P1 kpa Понижаване на налягането на входа на помпата P(a) kw Консумирана мощност от спомагателните устройства, монтирани за целта на изпитването P(b) kw Консумирана мощност от спомагателните устройства, демонтирани за целта на изпитването P(n) kw Некоригирана мощност нето P(m) kw Мощност, измерена на изпитвателния стенд Ω - Константа на Бесел Q s m 3 /s Дебит на въздуха CVS в стандартизирани условия Q - Коефициент на разреждане R - Отношение на площите на напречните сечения на изокинетичната сонда и изпускателната тръба R a % Относителна влажност на постъпващия въздух R d - Относителна влажност на въздуха за разреждане R f - Коефициент на чувствителност на FID ρ kg/m 3 Плътност S kw Регулировка на динамометъра

8 стр. 8 Означенина единица Измервател- Термин S I m -1 Моментна стойност на димните емисии S λ - λ - коригиращ коефициент T K Абсолютна температура T a K Абсолютна температура на постъпващия въздух t s Време за измерване t e s Време за задействане на електросигнала t f s Време за реакция на филтъра за функцията на Бесел t ρ s Време за физическа реакция t s Времеви интервал между последователни данни от димните емисии (= 1/честотата на взимане на проби) t i s Интервал от време за моментен поток през CFV τ % Коефициент на димоотделяне V o m 3 /rev Дебит на помпата за измерване на обем PDP в реални условия W - Индекс на Вобе (Wobbe) W eff. kwh Действителен работeн цикъл по време на ЕТС W rеf. kwh Стандартен (изходен) цикъл по време на ЕТС WF - Масов коефициент WF E - Ефективен масов коефициент X o m 3 /rev Калибровъчна функция на дебита на въздуха в помпата за измерване на обем PDP Y I m -1 Средноаритметична стойност на Бесел за 1 s димни емисии Означения за химическите съединения CH 4 C 2 H 6 C 3 H 8 CO DOP СО 2 HC NMHC Метан Етан Пропан Въглероден оксид Диоктилфталат Въглероден диоксид Въглеводороди Неметанови въглеводороди NO x NO NO 2 PT Азотни оксиди Азотен оксид Азотен диоксид Частици Съкращения CFV Тръба на Вентури с критичен поток CLD Химилуминисцентен дeтeктор ELR Европейско изпитване за измерване на динамични натоварвания ESC Европейски цикъл за изпитване при устойчиво състояние ETC Европейски преходен цикъл за изпитване

9 стр. 9 FID GC HCLD HFID LPG (ВНГ) NDIR NG (ПГ) NMC Пламъчно-йонизационен детектор Газов хроматограф Нагреваем химилуминисцентен детектор Нагреваем пламъчно-йонизационен детектор Втечнен нефтен газ Недисперсен инфрачервен анализатор Природен газ Сепаратор на неметанови фракции Точка 3.2 се променя, както следва: "3.2. Заявка за одобряване типа на превозното средство по отношение на неговия двигател" Въвеждат се нови т. 3.3 до със следното съдържание: "3.3. Заявка за одобряване типа на превозното средство с одобрен двигател Заявката за одобряване типа на превозното средство по отношение на отделяните замърсяващи газове и частици от одобрен дизелов двигател или от фамилия двигатели, и по отношение на отделяните замърсяващи газове от одобрен, работещ на газ двигател или от фамилия двигатели, се подава от производителя на превозното средство или от негов упълномощен представител Към заявката се прилагат необходимите документи в три екземпляра със следните данни: Описание на типа превозно средство и на свързаните с двигателя части на превозното средство, в съответни случаи с описание на изброените в приложение 1 характеристики, и копие на формуляра със съобщението за одобряване типа (приложение 2) на двигателя или на фамилията двигатели като отделен технически възел, монтиран(-ни) на конкретен тип превозно средство." Точка 3.3 (предишна), отпада. Точка 4.1 се променя, както следва: "4.1. Одобрено универсално гориво Предоставено е одобрено универсално гориво при условие, че са спазени следните изисквания: Когато в съответствие с т. 3.1 или 3.2 от това Правило са спазени изискванията на т. 5 и 6, се предоставя одобряване на дадения тип двигател или превозно средство.

10 стр При гориво природен газ, базовият двигател трябва да бъде приспособим към всеки предлаган на пазара състав на горивото. По отношение на природния газ, съществуват два основни типа гориво висококалорично гориво (H-газ) и нискокалорично гориво (L-газ), но с голямо вътрешно разнообразие на двата асортимента; те се различават съществено както по енергийното си съдържание, изразявано чрез индекса на Вобе, така и по λ- коригиращия коефициент (S λ ). Формулите за изчисляване на индекса на Вобе и S λ са дадени в т и Съставът на еталонните горива отразява разнообразието на тези параметри. Базовият двигател трябва да отговаря на изискванията на това Правило относно определените в приложение 6 еталонни горива G20 и G25, без корекции по отношение на използваното гориво между две изпитвания. След смяна на горивото се допуска период на адаптиране по време на един ЕТС цикъл без измервания. Преди изпитването базовият двигател трябва да бъде разработен по процедурата, посочена в приложение 4, допълнение 2, т В случаите на работещ с природен газ двигател, който се саморегулира към асортимента H- газ от една страна и към асортимента L-газ от друга, и при който преходът между двата асортимента се извършва с помощта на превключвател, базовият двигател се изпитва със съответните две еталонни горива, посочени в приложение 6 за всеки асортимент, при всяко положение на превключвателя. За асортимента H-газ горивата са G20 (гориво 1) и G23 (гориво 2), а за асортимента L-газ, съответно G23 (гориво 1) и G25 (гориво 2). Базовият двигател трябва да отговаря на изискванията на това Правило при двете положения на превключвателя, без корекции по отношение на използваното гориво между двете изпитвания за всяко от положенията на превключвателя. След смяна на горивото се допуска период на адаптиране по време на един ЕТС цикъл без измервания. Преди изпитването базовият двигател трябва да бъде разработен по процедурата, посочена в приложение 4, допълнение 2, т По искане на производителя може да се проведе изпитване на двигателя с трето гориво (гориво 3), когато λ-коригиращия коефициент (S λ ) се намира между коефициентите на горивата G20 и G25, например, когато гориво 3 се предлага на пазара. Резултатите от това изпитване могат да се използват като база за оценката на съответствието на продукцията Отношението на резултатите от измерване на емисиите r се определя за всеки замърсител, както следва: резултат от емисиите от еталонно гориво 2 r = резултат от емисиите от еталонно гориво 1 или резултат от емисиите от еталонно гориво 2 r а = резултат от емисиите от еталонно гориво 3 и

11 стр. 11 резултат от емисиите от еталонно гориво 1 r b =. резултат от емисиите от еталонно гориво При гориво втечнен нефтен газ (ВНГ), базовият двигател трябва да бъде приспособим към всеки предлаган на пазара състав на горивото. ВНГ се характеризира с различия в съдържанието на C 3 /C 4. Тези различия се отразяват в еталонните горива. Базовият двигател трябва да отговаря на изискванията по отношение на емисиите при използване на еталонните горива А и Б, посочени в приложение 7, без допълнителни корекции на горивото между двете изпитвания. След смяна на горивото се допуска период на адаптиране по време на един ЕТС цикъл без измервания. Преди изпитването базовият двигател трябва да бъде разработен по процедурата, описана в приложение 4, допълнение 2, т Отношението на резултатите от измерване на емисиите r се определя за всеки замърсител, както следва: резултат от емисиите от еталонно гориво 2 r =. резултат от емисиите от еталонно гориво 1 Въвеждат се нови т. 4.2 до със следното съдържание: 4.2. Предоставяне на ограничено одобряване за асортимент гориво. При сегашното ниво на технологиите все още е невъзможно да се осигури саморегулиране на двигателите, работещи на обеднен природен газ. Обаче, тези двигатели имат преимущество по отношение ефективност и емисии на СО 2. Когато ползвател има гаранция за снабдяване с гориво с еднообразен състав, той може да даде предпочитание на двигател, работещ на обеднена гориво-въздушна смес. За такъв двигател може да бъде предоставено ограничено одобряване по отношение на горивото. В интерес на международната хомологация се счита за желателно на образеца на такъв двигател да се предостави международно одобряване. В този случай измененията при двигатели, попадащи под ограничения по отношение на горивото, трябва да бъдат идентични, с изключение на базата данни в ECU на горивната уредба и тези части от горивната уредба (например разпръсквачите на дюзите), които трябва да бъдат адаптирани за различен разход на гориво. Ограничено одобряване за асортимент гориво се предоставя при спазване на следните изисквания: Изисквания по отношение на емисиите отработили газове за одобряване на двигател, работещ с природен газ, проектиран за използване на горива или от асортимент Н-газ, или от асортимент L-газ. Базовият двигател се изпитва с две еталонни горива от съответния асортимент, посочени в приложение 6. За асортимент H-газ горивата са G20 (гориво 1) и G23 (гориво 2), а за

12 стр. 12 асортимента L-газ, съответно G23 (гориво 1) и G25 (гориво 2). Базовият двигател трябва да отговаря на изискванията по отношение на емисиите без допълнителни корекции на горивото между двете изпитвания. След смяна на горивото се допуска период на адаптиране по време на един ЕТС цикъл без измервания. Преди изпитването базовият двигател трябва да бъде разработен по процедурата, описана в приложение 4, допълнение 2, т По искане на производителя може да се проведе изпитване на двигателя с трето гориво (гориво 3), когато λ-коригиращия коефициент (S λ ) се намира между коефициентите на горивата G20 и G23 или между G23 и G25, например, когато гориво 3 се предлага на пазара. Резултатите от това изпитване могат да се използват като база за оценката на съответствието на продукцията Отношението на резултатите от измерване на емисиите r се определя за всеки замърсител, както следва: резултат от емисиите от еталонно гориво 2 r = резултат от емисиите от еталонно гориво 1 или резултат от емисиите от еталонно гориво 2 r а = резултат от емисиите от еталонно гориво 3 и резултат от емисиите от еталонно гориво 1 r b = резултат от емисиите от еталонно гориво Двигателят трябва да има табела (виж. т. 4.11) с указание за какъв асортимент газово гориво е одобрен да работи двигателя Изисквания по отношение на емисиите отработили газове за двигател, работещ с природен газ или с ВНГ, проектиран да използва гориво с точно определен състав Базовият двигател трябва да отговаря на изискванията по отношение на емисиите при използване на еталонни горива G20 и G25 в случай на природен газ, или на еталонни горива А и Б в случай на ВНГ, както е посочено в приложение 4. Между изпитванията се допуска точна регулировка на системата за подаване на горивото. Точната регулировка се състои от повторно калибриране на системата за подаване на гориво по отношение на заложените в нея параметри, без да се променя основния принцип за регулиране (контрол) или основната структура на тези параметри. При необходимост се допуска подмяна на части, които са пряко свързани с количеството на подаваното гориво (като впръскващи дюзи).

13 стр По искане на производителя двигателят може да се изпита с еталонни горива G20 и G23 или с G23 и G25, и в този случай одобряването е валидно само за H-асортимент или съответно - за L-асортимент При доставяне на заявителя, двигателя трябва да има табела (виж. т ) с указание за какъв състав гориво е калибриран двигателят да работи Одобряване на представител на фамилия двигатели по отношение на емисии отработили газове С изключение на посочения в т случай, одобряването на базовия двигател трябва да обхваща всички представители на фамилията, без допълнително изпитване, за всеки състав на горивото и асортимент, по отношение на което този базов двигател е бил одобрен (в случай на описаните в т двигатели), или за аналогичен асортимент горива (в случай на описаните в т. 4.1 или 4.2), по отношение на което този базов двигател е бил одобрен Допълнително изпитване на двигател В случай на заявка за одобряване на двигател или на пътно превозно средство по отношение на двигателя и този двигател принадлежи към фамилия двигатели, когато компетентният орган определи, че по отношение на избрания двигател подадената заявка непълно представя определените в допълнение 1 към Правилото фамилия двигатели, от този компетентен орган може да бъде избран и подложен на изпитване алтернативен и при необходимост - допълнителен еталонен двигател." Точка 4.2. (предишна), се преномерира на т. 4.4 и се променя, както следва: "4.4. За всеки одобрен тип се издава номер на одобряването. Първите две цифри от номера (понастоящем 03, съответстват на серия поправки 03, влизащи в сила от 27 декември 2001 г.) посочват серията " Точки 4.3 и 4.4 (предишни), се преномерират на т. 4.5 и 4.6. Точка (предишна), се преномерира на и бележката под линия 4/ се променя, както следва: "4/ 1 за Германия, за Ирландия, 25 за Хърватия, 26 за Словения, 27 за Словакия, 28 за Беларус, 29 за Естония, 30 (свободен), 31 за Босна и Херцеговина, 32 за Латвия, 33 (свободен), 34 за България, (свободни), 37 за Турция, (свободни), 40 за Бивша югославска Република Македония, 41 (свободен), 42 за Европейския съюз (Одобрения се издават от неговите страничленки с използване на техните ИКЕ номера), 43 за Япония, 44 (свободен), 45 за Австралия и 46 за Украйна. Следващите номера ще се присвояват на други страни в хронологичен ред на ратификация от тях на Спогодбата за приемане на еднакви технически предписания за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на

14 стр. 14 колесни превозни средства, и за условия за взаимно признаване на одобрения, издавани на основата на тези предписания, или в реда на тяхното присъединяване към тази Спогодба и присвояване по този начин на номера. Точка 4.4.2, се преномерира на т Точка 4.4.3, се преномерира на т и променя, както следва: " Маркировката за одобряване на типа трябва да съдържа допълнително означение след буквата R, целта на което е различаване на граничните стойности на емисиите, за което е било предоставено одобряването. За тези одобрявания, издадени за удостоверяване на съответствието с граничните стойности, съдържащи се в ред А на съответната(-ните) таблица(-ци) в т , след буквата R се поставя римската цифра І. За тези одобрявания, издадени за удостоверяване на съответствието с граничните стойности, съдържащи се в ред В1 на съответната(-ните) таблица(-ци) в т , след буквата R се поставя римската цифра ІІ. За тези одобрявания, издадени за удостоверяване на съответствието с граничните стойности, съдържащи се в ред В2 на съответната(-ните) таблица(-ци) в т , след буквата R се поставя римската цифра ІІІ. За тези одобрявания, издадени за удостоверяване на съответствието с граничните стойности, съдържащи се в ред С на съответната(-ните) таблица(-ци) в т , след буквата R се поставя римската цифра ІV За двигатели, работещи с гориво природен газ (ПГ), маркировката за одобряване трябва да съдържа индекс след означението на страната, целта на който е да се различават асортиментите на газовите горива, за които е било издадено одобряването. Тази маркировка трябва да съдържа следното: двигател, одобрен и калибриран за газови горива Н-асортимент -Н; двигател, одобрен и калибриран за газови горива L-асортимент -L; двигател, одобрен и калибриран за газови горива Н-асортимент и L-асортимент -НL; двигател, одобрен и калибриран за специфичен състав газ от Н-асортимент и приспособим чрез финна регулировка на захранването за друго специфично гориво Н- асортимент - Ht; двигател, одобрен и калибриран за специфичен състав газ от L-асортимент и приспособим чрез финна регулировка на захранването за друго специфично гориво L- асортимент - Lt; двигател, одобрен и калибриран за специфичен състав газ от Н-асортимент или L- асортимент приспособим чрез финна регулировка на захранването за друго специфично гориво Н-асортимент или L-асортимент - HLt.

15 стр. 15 Точка 4.5 (предишна), се преномерира на т. 4.7 и се променя, както следва: "4.7. Когато превозното средство или двигателя съответстват на тип, одобрен на основание приложени към Спогодбата други Правила в същата страна, която е извършила одобряване на основание това Правило, описаната в т маркировка не e необходимо да се повтаря. В този случай Правилото, номерата на одобряванията и допълнителните означения по всички Правила, по отношение на които е извършено одобряване в страната, предоставила одобряване на основание това Правило, трябва да бъдат разположени във вертикални колони, вдясно от посочената в т маркировка." Точки 4.6 до 4.8.2, се преномерират на т. 4.9 дo Точка 4.9, се преномерира на т и променя, както следва: "4.11. Надписи В случай на работещи с ПГ и с ВНГ гориво двигатели, получили ограничено одобряване на типа за използване на съответен асортимент гориво, се нанасят следните надписи: Съдържание Трябва да бъде дадена следната информация: ДА СЕ ИЗПОЛЗВА САМО С ПРИРОДЕН ГАЗ АСОРТИМЕНТ Н - в случая по т Когато е необходимо, Н се замества от "L". Където е приложима: ДА СЕ ИЗПОЛЗВА САМО С ПРИРОДЕН ГАЗ, ОТГОВАРЯЩ НА ИЗИСКВАНИЯТА... или ДА СЕ ИЗПОЛЗВА САМО С ВТЕЧНЕН НЕФТЕН ГАЗ, ОТГОВАРЯЩ НА ИЗИСКВАНИЯТА... - в случая по т Цялата информация от съответната(-ните) таблица(-ци) в приложения 6 или 7 трябва да се дава, с посочване на отделните съставни компоненти и граничните стойности на величините, определени от производителя на двигателя. Височината на буквите и цифрите трябва да е не по-малка от 4 mm. Забележка: Когато липсва достатъчно място за нанасяне на надписа, може да се използва опростено кодиране. В този случай обяснителния текст, съдържащ цялата описана по-горе информация, трябва да бъде леснодостъпна за всяко лице, което зарежда резервоара с гориво или извършва техническо обслужване, ремонт по двигателя и неговите части, а също и за съответните компетентни органи. Местоположението и съдържанието на този

16 стр. 16 обяснителен текст се определят от производителя след съгласуване с компетентния орган, предоставил одобряване на типа Свойства Надписите трябва да имат дълготрайност, равна на целия период на използване на двигателя. Надписите трябва да са четливи и съдържащите се в тях букви и цифри да са неизтриваеми. Надписите или табелите с тях да са прикрепени по начин, че закрепването да е дълготрайно за целия период на използване на двигателя и надписите да не могат да се премахват без тяхното повреждане или изтриване Местоположение Надписите трябва да се поставят върху компонент от двигателя, необходим за нормалната му работа, който обикновено не се сменя за целия период на използване на двигателя. Тези надписи трябва да се поставят на място, което позволява да са лесно видими даже и от неспециалист, след пълното окомплектуване, необходимо за работата на двигателя. Въвеждат се нови т и 4.13 със следното съдържание: "4.12. В случай на заявка за одобряване типа на пътно превозно средство по отношение на неговия двигател, посочената в т маркировка трябва също така да бъде разположена до гърловината на резервоара за гориво В случай на заявка за одобряване типа на тип пътно превозно средство, оборудвано с одобрен тип двигател, посочената в т маркировка трябва също така да бъде разположена до гърловината на резервоара за гориво." Въвежда се нова т със следното съдържание: " Забранява се използването на измервателно-коригиращо устройство и/или на ирационален метод за ограничаване на вредните емисии. Когато компетентния орган предполага, че в този тип превозно средство се използва измервателно-коригиращо(-щи) устройство(-ва) и/или ирационален метод за ограничаване на вредните емисии при определени условия на експлоатация, то по негово запитване производителят трябва да предостави информация за работата и за ефекта върху емисиите на тези устройства и/или от прилагането на метода за контрол. Подробна информация трябва да включва описание на всички компоненти от системата за ограничаване на вредните емисии, логическа схема на системата за регулиране подаването на гориво, включително метода за разпределение по време и моментите за превключване във всички експлоатационни режими. Тази информация трябва да остава строго конфиденциална и не трябва да се прилага към изискваните по т. 3 документи."

17 стр. 17 Точка 5.2 се променя, както следва: "5.2. За одобряване в съответствие с ред А от таблиците по т , емисиите трябва да се определят чрез изпитвания ESC и ELR при използване на конвенционални дизелови двигатели, включително и тези, снабдени с оборудване за електронно впръскване на горивото, за рециркулация на отработилите газове (EGR), и/или окислителни каталитични конвертори. Дизеловите двигатели, снабдени със съвременни системи за последваща обработка на отработилите газове, включително катализатори за NO x и/или филтри за частици, трябва да се подлагат допълнително на изпитване ETC. При провеждане на изпитване за одобряване в съответствие с ред B1 или B2 или ред C oт таблиците по т , емисиите трябва да се определят чрез изпитвания ESC, ELR и ETC. За използващи газ двигатели, газовите емисиите трябва да се определят чрез изпитване ETC. Процедурите за изпитвания ESC и ELR са описани в приложение 4, допълнение 1, а процедурата за изпитване ETC в приложение 4, допълнения 2 и 3. Измерването на емисиите замърсяващи газове и частици, отделяни при изпитването от двигателя, когато е приложимо, трябва да се извършва в съответствие с метода, описан в приложение 4. В приложение 4, допълнение 4 се съдържа описание " Точка се променя, както следва: " Гранични стойности Специфичната маса на въглеродния оксид, на всички въглеводороди, азотните оксиди и на частиците, определени чрез изпитване ESC, и на непрозрачността на димните емисии, определена чрез изпитване ELR, трябва да са не по-големи от стойностите, посочени в таблица 1. За дизеловите двигатели, които допълнително преминават изпитвания ETC, и особено за двигатели, работещи с газ, специфичната маса на въглеродния оксид, на неметановите въглеводороди, на метана (когато е приложимо), на азотния оксид и на частиците (когато е приложимо), може да бъде не по-голяма от стойностите, посочени в таблица 2.

18 стр. 18 Гранични стойности изпитвания ESC и ELR Таблица 1 Ред Maса на въглеродния оксид (CO) g/kwh Maса на въглеводородите (HC) g/kwh Maса на азотните оксиди (NOx) g/kwh A (2000) 2,1 0,66 5,0 Maса на частиците Димност (непрозрачност) (PT) g/kwh m -1 0,10 0,13 (a) 0,8 B1 (2005) 1,5 0,46 3,5 0,02 0,5 B2 (2008) 1,5 0,46 2,0 0,02 0,5 C (EEV) 1,5 0,25 2,0 0,02 0,15 (a) За двигатели с работен обем под 0,75 dm 3 за цилиндър и честота на въртене при номинална мощност - над 3000 min -1. Гранични стойности изпитване ETC (b) Таблица 2 Ред Maса на въглеродния оксид (CO) g/kwh Maса на неметановите въглеводороди (NMHC) g/kwh Maса на метана (CH 4 ) (c) g/kwh Maса на азотните oксиди (NOx) g/kwh A (2000) 5,45 0,78 1,6 5,0 Maса на частиците (PT) (d) g/kwh) 0,16 0,21 (a) B1 (2005) 4,0 0,55 1,1 3,5 0,03 B2 (2008) 4,0 0,55 1,1 2,0 0,03 C (EEV) 3,0 0,40 0,65 2,0 0,02 (a) За двигатели с работен обем под 0,75 dm 3 за цилиндър и честота на въртене при номинална мощност - над 3000 min -1. (b) Условията за проверка приемливостта на изпитванията ETC (виж приложение 4, допълнение 2, т. 3.9), когато се отнася до измерване на емисии от двигатели, работещи с газово гориво, за сравняване с прилаганите гранични стойности, определени в ред А, могат да се преразглеждат и при необходимост да се променят съгласно процедурата, описана в Консолидираната резолюция R.E.3. (c) Само за двигатели, работещи с природен газ. (d) Не се прилага за работещи с газово гориво двигатели, за фаза А и фази B1 и B2." Въвеждат се нови т дo , със следното съдържание:

19 стр. 19 " Измерване количеството на въглеводородите при дизелови и работещи с газово гориво двигатели По избор на производителя се допуска по време на изпитване ETC да бъде измервана масата на всички въглеводороди (ТHC) вместо измерване масата на неметановите въглеводороди. В този случаий граничните стойности за масите на всички въглеводороди трябва да съответстват на масите на неметановите въглеводороди, посочени в таблица Специфични изисквания за дизелови двигатели Специфичната маса на азотните оксиди за дизеловите двигатели, измерена в произволни точки за проверки в зоната на контрол при изпитване ESC, може да е не по-голяма от 10% от стойностите, получени чрез интерполиране на резултатите от съседни изпитвателни режими (съгласно приложение 4, допълнение 1, т и 4.6.3) Стойността на димните емисии, получени при произволна честота на въртене на двигателя за изпитвателен режим ELR, може да е не по-голяма от 20 % от най-високата стойност на димните емисии от два съседни изпитвателни режима или да надвишава граничната стойност с повече от 5 %, в зависимост от това, коя от тях е по-голяма. Точка се променя, както следва: " Мощността, използвана от спомагателните устройства, необходими за работата на двигателя, не трябва да превишава тази, описана в приложение 2А за одобряване типа на двигателя." Въвеждат се нови т. 7 дo 7.2.2, със следното съдържание: "7. ФАМИЛИЯ ДВИГАТЕЛИ 7.1. Параметри, които определят фамилията двигатели Фамилията двигатели, съгласно описанието на производителя, може да бъде определена с помощта на основни характеристики, които трябва да бъдат общи за двигателите от фамилията. В някои случаи параметрите могат да бъдат взаимно свързани. Посочените фактори също трябва да се вземат под внимание, за да се осигури във фамилията двигатели да бъдат включвани само тези двигатели, които имат сходни характеристики на емисиите отработили газове. За да се счита, че двигателите принадлежат към една и съща фамилия, трябва да се използва следния списък на основните параметри: Работен цикъл:

20 стр двутактов - четиритактов Охладителна среда: - въздух - вода - масло За двигатели, работещи с газ и двигатели, оборудвани с устойство за последваща обработка на отработилите газове: - брой на цилиндрите (може да се приеме, че и други дизелови двигатели, притежаващи по-малко цилиндри от базовия двигател, принадлежат към същата фамилия двигатели, при положение, че горивната им уредба измерва горивото поотделно за всеки цилиндър) Обем на отделния цилиндър: - двигатели, чийто общ работен обем не се различава с повече от 15 % Метод на пълнене: - естествено пълнене - принудително пълнене - принудително пълнене с охлаждане на въздуха Тип/устройство на горивната камера: - предкамера - вихрова камера - неразделена горивна камера Клапани и отвори - конфигурация, размер и брой: - глава на цилиндъра - стена на цилиндъра - картер на двигателя Система за впръскване на горивото (дизелови двигатели): - помпа-тръбопровод-дюза - многосекционна горивонагнетателна помпа

21 стр роторна радиалноразпределителна горивонагнетателна помпа - помпен елемент (едноелементна система) - помпа-дюза Горивна уредба (двигатели, работещи с газ): - смесителна камера - всмукване/впръскване на газ (едноточково, многоточково) - впръскване на течност (едноточково, многоточково) Запалителна уредба (двигатели, работещи с газ) Други характеристики: - рециркулация на отработилите газове - впръскване на вода/емулсия - допълнително захранване с въздух - система за охлаждане на нагнетения въздух Последваща обработка на отработилите газове - трикомпонентен каталитичен конвертор - окислителен каталитичен конвертор - редуциращ каталитичен конвертор - термичен реактор (камера) - филтър за частици 7.2. Избор на базов двигател Дизелови двигатели Базовият двигател на фамилията се избира, като за първичен критерий се приема максималното подаване на гориво за един такт при обявения максимален въртящия момент. Когато за два или повече двигателя този критерий е с една и съща стойност, базовият двигател се избира по вторичен критерий, за какъвто се приема максималното подаване на гориво за един такт при номинална честота на въртене. При определени случаи компетентният орган предоставил одобряването може да реши, че при неблагоприятни условия интензивността на емисиите отработили газове, отделяни от дадена фамилия двигатели, най-добре може да се определи чрез изпитване на втори двигател. В този случай компетентният орган предоставил одобряването, може да избере допълнителен двигател за провеждане на изпитване, изхождайки от характеристики, които потвърждават, че дадения двигател може да има най-високо ниво на емисиите, отделяни от двигателите на тази фамилия.

22 стр. 22 Когато двигателите от фамилията притежават други променливи параметри, за които може да се приеме, че са в състояние да повлияят на емисиите отработили газове, същите трябва да бъдат определени и се вземат предвид при избора на базовия двигател на фамилията Двигатели, работещи с газ Базовият двигател на фамилията се избира, като за първичен критерий се приема найголемия работен обем. Когато този първичен критерий е общ за два или повече двигатели, базовият двигател се избира по вторичен критерий, за какъвто се приемат изброените параметри в следния ред: - максимално подаване на гориво за един цикъл при режим на обявената номинална мощност, - най-голям ъгъл на изпреварване на запалването, - най-ниска скорост на регулатора на отработилите газове, - липса на турбокомпресор или наличие на турбокомпресор с най-малък ефективен дебит. При определени случаи компетентният орган предоставил одобряването може да реши, че при неблагоприятни условия интензивността на емисиите отработили газове, отделяни от дадена фамилия двигатели, най-добре може да се определи чрез изпитване на втори двигател. В този случай компетентният орган предоставил одобряването, може да избере допълнителен двигател за провеждане на изпитване, изхождайки от характеристики, които потвърждават, че дадения двигател може да има най-високо ниво на емисиите, отделяни от двигателите на тази фамилия. Точки 7 до се заменят със следния текст (т. 8 до , включвайки също нова фиг. 2): 8. СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОДУКЦИЯТА Процедурите за определяне съответствието на продукцията трябва да бъдат аналогични на тези, описани в Спогодбата, допълнение 2 (E/ECE/324-E/ECE/TRANS/505/Rev.2), при спазване на следните изисквания: 8.1. Всеки притежаващ маркировка за одобряване двигател или превозно средство, определена по това Правило, трябва да бъде произведено така, че да съответства на одобрения тип по отношение на описанията, посочени в съобщението за одобряване и приложенията към него Като общо правило, съответствието на продукцията по отношение ограничаване на емисиите се проверява на основа описанието, дадено в съобщението и в приложенията към него.

23 стр Когато трябва да се измерят емисиите замърсители и одобряването на двигателя е предмет на едно или няколко изменения, изпитванията се извършват с двигателя(-ите), описани в списъка с данни, свързан със съответното изменение Съответствие на двигателя, подложен на изпитване за емисии замърсители: След предоставянето на двигателя от компетентните органи, производителят не трябва да извършва никаква регулировка върху избраните двигатели Избират се произволно три двигателя от партидата. Двигателите, които преминават изпитвания само ESC и ELR, или които преминават само изпитване ETC за одобряване по отношение на ред А на таблиците по т , преминават изпитванията, които се отнасят за тях за проверка на съответствието на продукцията. Със съгласието на компетентния орган всички други двигатели от одобрен тип по отношение на редовете А, B1 или B2, или С от таблиците по т преминават или ESC и ELR цикли, или ETC цикъл за проверка на съответствието на продукцията. Граничните стойности са посочени в т от Правилото Изпитванията се провеждат в съответствие с допълнение 1 от това Правило, когато компетентния орган счете за удовлетворителни посочените от производителя стойности на стандартно отклонение за продукцията. Изпитванията се провеждат в съответствие с допълнение 2 от това Правило, когато компетентния орган счете за неудовлетворителни посочените от производителя стойности на стандартно отклонение за продукцията. Допуска се по искане на производителя изпитванията да се извършат в съответствие с допълнение 3 от това Правило На основание резултатите от изпитването на образеца двигател, продукцията от тази серия се счита за съответстваща на изискванията, когато се вземе решение за допускане по отношение на всички замърсители, и несъответстваща на изискванията, когато се вземе решение за отхвърляне по отношение на определен замърсител, в съответствие с критериите за изпитване, посочени в съответното допълнение. Когато се вземе решение за допускане относно даден замърсител, това решение не може да бъде променяно с допълнителни изпитвания, целящи вземане на решение относно другите замърсители. Ако не се вземе решение за допускане относно всички замърсители и не се вземе решение за отхвърляне по даден замърсител, се извършва изпитване върху друг двигател (виж фиг. 2).

24 стр. 24 Когато не се постигне решение, производителят може да прекъсне изпитванеято във всеки един момент. В такъв случай в протокола от изпитванията се вписва решение за отхвърляне Изпитванията се извършват на нови двигатели. Работещите с газово гориво двигатели се разработват по процедура, посочена в приложение 4, допълнение 2, т По искане на производителя се допуска изпитванията да се извършат с дизелови двигатели или с двигатели, работещи с газ, които са преминали период на разработка, по-дълъг от посочения в т , но максимално 100 h. В случая, разработването се осъществява от производителя, който се задължава да не извършва никакви регулировки по тези двигатели Когато производителят поиска да извърши разработване в съответствие с т , то може да се отнася: - за всички двигатели, подлагани на изпитване; - или за първия изпитван двигател, при което коефициента за отделяне на замърсители се определя по следния начин: - емисиите от замърсители се измерват на нулевия и през х часа на първия изпитван двигател; - коефициентът за отделяне на замърсители от емисиите между нулевия и х часове се изчислява за всеки един от замърсителите: количество емисии след х часа количество емисии на нулевите часове. Този коефициент може да бъде по-малък от единица. Следващите изпитвани двигатели не се подлагат на разработване, но техните емисии при нулевите часове се променят чрез коефициента за отделяне на замърсители. В този случай се вземат под внимание следните стойности: - стойностите при х часа за първия двигател; - стойностите при нулевия час, умножени по коефициента за отделяне на замърсители за другите двигатели За дизеловите двигатели и за двигателите, работещи с гориво втечнен нефтен газ ВНГ, всички тези изпитвания могат да се провеждат с гориво от търговската мрежа. Допуска се

25 стр. 25 по искане на производителя да се използват еталонните горива, посочени в приложения 5 или 7. В такъв случай изпитванията, описани в т. 4 от Правилото, се извършват с не помалко от две еталонни горива за всеки двигател, работещ с газ За двигателите, работещи с гориво природен газ (ПГ), всички тези изпитвания могат да се проведат с някое от горивата от търговската мрежа по следния начин: - за обозначените с Н двигатели - с гориво от търговската мрежа от Н асортимент; - за обозначените с L двигатели - с гориво от търговската мрежа от L асортимент; - за обозначените с НL двигатели - с гориво от търговската мрежа от Н или L асортимент. По искане на производителя могат да се използват описаните в приложение 6 еталонни горива. В този случай изпитванията, описани в т. 4 от Правилото, се извършват с не помалко от две еталонни горива за всеки двигател, работещ с газ Когато се използва гориво от търговската мрежа и в случай на прeдизвикан спор от несъответствие на работещите с газ двигатели, изпитванията се провеждат с някое от еталонните горива, използвано за изпитване на базовият двигател или с посоченото в т и възможно допълнително гориво 3, с което може би е изпитван базовият двигател. След това резултатът се преобразува чрез изчисление, използвайки съответния(- те) коефициент(-и) r, r a или r b, както е описано в т , и Когато стойностите на r, r a или r b са по-малки от единица, не се извършва корекция. Измерените и изчислените резултати трябва да показват, че двигателят отговаря на граничните стойности при изпитване с всички съответни горива (гориво 1, 2 и, ако е приложимо - гориво 3) Изпитванията за съответствие на продукцията за двигатели, работещи с газово гориво, предвидени да използват гориво с един определен състав, се извършват с горивото, за което са калибрирани.

26 стр. 26 Изпитване на три двигателя Изчисляване на статистическите данни от изпитването Съгласно съответното допълнение, статистическия резултат от изпитването отговаря ли на критериите за отхвърляне на партидата по поне един NO замърсител? Не Да Партидата не се приема Не Съгласно съответното допълнение, статистическия резултат от изпитването отговаря ли на критериите за приемане на партидата по поне един замърсител? YES YДа YES Взема се решение за приемане по един или няколко замърсителя Да Взето ли е решение за приемане по всички замърсители? Да Партидата се приема Изпитване на допълнителен двигател Фиг. 2. Схема на изпитване за съответствие на продукцията" Точки 8 (предишна) дo 10 се преномерират на т. 9 дo 11. Точка 11 (предишна) се преномерира на т. 12 и се променя, както следва: "12. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Общи разпоредби От датата на влизане в сила на серия поправки 03, нито една договаряща страна прилагаща това Правило, не трябва да отказва предоставянето на ИКЕ одобряване на основание това

27 стр. 27 Правило, с внесените в него серия поправки От датата на влизане в сила на серия поправки 03 договарящите страни, прилагащи това Правило, трябва да предоставят ИКЕ одобрявания само в случай, когато двигателят отговаря на изискванията на това Правило, с внесените в него серия поправки 03. Двигателят трябва да се подлага на съответните изпитвания, описани в т. 5.2 от Правилото и съгласно т , и трябва да отговаря на съответните гранични стойности на емисиите замърсители, посочени в т от Правилото Нови одобрявания на типа При условията на т договарящите страни, прилагащи това Правило, от датата на влизане в сила на серия поправки 03 на Правилото, трябва да предоставят ИКЕ одобряване на двигателя само когато този двигател отговаря на съответните гранични стойности за емисии замърсители от редове A, B1, B2 или C в таблиците към т oт Правилото При условията на т договарящите страни, прилагащи това Правило, от 1 октомври 2005 г., трябва да предоставят ИКЕ одобряване на двигателя, само когато този двигател отговаря на съответните гранични стойности за емисии замърсители от редове B1, B2 или C в таблиците към т oт Правилото При условията на т договарящите страни, прилагащи това Правило, от 1 октомври 2008 г., трябва да предоставят ИКЕ одобряване на двигателя, само когато този двигател отговаря на съответните гранични стойности за емисии замърсители от редове B2 или C в таблиците към т oт Правилото Ограничаване валидността на стари одобрявания на типа От 1 октомври 2001 г. одобрявания на типа, предоставени по това Правило с внесените в него серия поправки 02 не са валидни, освен ако предоставила одобряването договаряща страна не уведоми другите договарящи страни, прилагащи Правилото, че одобреният тип двигател отговаря на изискванията на това Правило с внесените в него серия поправки 03, съгласно т От 1 октомври 2006 г. одобрявания на типа, предоставени по това Правило с внесените в него серия поправки 03 не са валидни, освен ако предоставила одобряването договаряща страна не уведоми другите договарящи страни, прилагащи Правилото, че одобреният тип двигател отговаря на изискванията на това Правило с внесените в него серия поправки 03, съгласно т От 1 октомври 2009 г. одобрявания на типа, предоставени по това Правило с внесените в него серия поправки 03 не са валидни, освен ако предоставила одобряването договаряща страна не уведоми другите договарящи страни, прилагащи Правилото, че одобреният тип

28 стр. 28 двигател отговаря на изискванията на това Правило с внесените в него серия поправки 03, съгласно т Резервни части за превозни средства в експлоатация Договарящите страни, прилагащи това Правило, могат да продължават да предоставят одобрявания за тези двигатели, които отговарят на изискванията на това Правило с всякакви предишни серии поправки, или на всяко ниво на Правилото с внесените в него серия поправки 03, при условие, че даденият двигател е предназначен за използване като резервен за превозно средство в експлоатация, и когато към датата на пускане в експлоатация на превозното средство за него са се отнасяли предишните технически (стандартизационни) изисквания." Точка 12 (предишна) се преномерира на т. 13.

29 стр. 29 Към Правилото се добавят нови допълнения от 1 дo 3, както следва: "Допълнение 1 ПРОЦЕДУРА ЗА ПРОВЕРКА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРОДУКЦИЯТА, КОГАТО СТАНДАРТНОТО ОТКЛОНЕНИЕ Е ПРИЕМЛИВО 1. В това допълнение е описана процедурата, която трябва да се спазва при проверката за съответствие на продукцията по отношение на замърсяващите емисии, когато посоченото от производителя стандартно отклонение на продукцията е приемливо. 2. Процедурата по определяне обема на извадката от минимум три двигателя е избрана по такъв начин, че вероятността извадката да премине изпитването при 40 % произведени дефектни двигатели, е 0,95 (рискът на производителя е 5 %), а вероятността извадката да премине изпитанието при 65 % произведени дефектни двигатели, е 0,1 (рискът за потребителя е 10 %). 3. За всеки един от замърсителите, посочени в т от Правилото, се прилага следната процедура (виж фиг. 2): Нека: L е натуралният логаритъм от граничната стойност на замърсителя; x i - натуралният логаритъм на измерената стойност за i-тия двигател от извадката; s n - оценката на стандартното отклонение на продукцията (след логаритмуване на измерените стойности); - обемът на съответната извадка. 4. Изчисляват се статистическите данни от изпитването за съответната извадка, представляващи сумата на стандартните отклонения от допустимата граница и определени от формулата: 1 S n ( L - x i ) i= Тогава: - когато статистическият резултат от изпитването е по-висок от прага за приемане, предвиден за съответния брой за извадката, посочен в таблица 3, се взема решение за приемане относно този замърсител;

30 стр когато статистическият резултат от изпитването е по-нисък от прага за отхвърляне, предвиден за съответния брой за извадката, посочен в таблица 3, се взема решение за отхвърляне относно този замърсител; - в противен случай се извършва изпитване на допълнителен двигател съгласно т от Правилото и изчислителната процедура се прилага отново към извадката, като тя се увеличава с още една единица.

31 Прагове за приемане и отхвърляне, посочени в допълнение 1 - план за избор на образци Минимален обем на извадката: 3 стр. 31 Таблица 3 Общ брой на изпитваните двигатели (обем на извадката) Праг за приемане А n 3,327 3,261 3,195 3,129 3,063 2,997 2,931 2,865 2,799 2,733 2,667 2,601 2,535 2,469 2,403 2,337 2,271 2,205 2,139 2,073 2,007 1,941 1,875 1,809 1,743 1,677 1,611 1,545 1,479-2,112 Праг за отхвърляне В n - 4,724-4,790-4,856-4,922-4,988-5,054-5,120-5,185-5,251-5,317-5,383-5,449-5,515-5,581-5,647-5,713-5,779-5,845-5,911-5,977-6,043-6,109-6,175-6,241-6,307-6,373-6,439-6,505-6,571-2,112

32 стр. 32 Допълнение 2 ПРОЦЕДУРА ЗА ПРОВЕРКА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРОДУКЦИЯТА, КОГАТО СТАНДАРТНОТО ОТКЛОНЕНИЕ Е НЕПРИЕМЛИВО ИЛИ НЕ Е НАЛИЧНО 1. В това допълнение е описана процедурата за проверка на изискванията за съответствие на продукцията по отношение на емисиите от замърсители, когато данните от производителя за cтандартно отклонение на продукцията са неприемливи или не са налични. 2. Процедурата по определяне обема на извадката от минимум три двигателя е избрана по такъв начин, че вероятността извадката да премине изпитването при 40 % произведени дефектни двигатели, е 0,95 (рискът на производителя е 5 %), а вероятността извадката да премине изпитанието при 65 % произведени дефектни двигатели, е 0,1 (рискът за потребителя е 10 %). 3. За измерените количества на замърсителите, посочени в т от Правилото се приема, че те имат логаритмично нормално разпределение и трябва да се преобразуват чрез техниите натурални логаритми. С m 0 и m се отбелязват съответно минималният и максималният обем на извадките (m 0 = 3 и m = 32), а с n - обемът на текущата извадка. 4. Когато натуралните логаритми на количествата, измерени в серията, са х 1, х 2,..., х i и L е натуралният логаритъм на граничната стойност на замърсителя, тогава се определят: d i = x i L ; d = 1 n n d i n i= 1 ; n 2 2 n = (di dn) n i= 1 V В таблица 4 са дадени стойностите на праговете за приемане A n и за отхвърляне B n в зависимост от обема на извадката. Статистическият резултат от изпитването представлява отношението d V n / n и се използва, за да се установи дали изпитваната серия е преминала успешно изпитването или не, както следва: за m 0 n m: - серията се приема, когато ; - серията се отхвърля, когато ; - извършва се допълнително изпитване, когато.

33 стр Забележки За изчисляване на последователните стойности на статистическия резултат от изпитването, могат да се използват следните рекурентни зависимости: ; ;.

34 Прагове за приемане и отхвърляне, посочени в допълнение 2 план за избор на образци Минимален обем на извадката: 3 стр. 34 Таблица 4 Общ брой на изпитваните двигатели (обем на извадката) Праг за приемане А n - 0, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,03876 Праг за отхвърляне В n 16, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,03876

35 стр. 35 Допълнение 3 ПРОЦЕДУРА ЗА ПРОВЕРКА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА ПРОДУКЦИЯТА ПО ИСКАНЕ НА ПРОИЗВОДИТЕЛЯ 1. В това допълнение е описана процедурата която, по искане на производителя, трябва да се спазва при проверка за съответствие на продукцията по отношение на емисиите от замърсители. 2. Процедурата по определяне обема на извадката от минимум три двигателя е избрана по такъв начин, че вероятността извадката да премине изпитването при 30 % произведени дефектни двигатели, е 0,90 (рискът на производителя е 10 %), а вероятността извадката да премине изпитанието при 65 % произведени дефектни двигатели, е 0,1 (рискът за потребителя е 10 %). 3. За всеки един от замърсителите, посочени в т от Правилото, се прилага следната процедура (виж фиг. 2): Нека : L е граничната стойност на замърсителя; х i - получената при измерването стойност за i-тия двигател от извадката; n - обемът на съответната извадка. 4. Изчисляват се статистическите данни от изпитването на извадката, с отчитане на броя на двигателите, които не отговарят на съответните изисквания, т.е. x i L. 5. Тогава: - когато статистическият резултат от изпитването е по-висок от прага за приемане, предвиден за съответния брой на извадката, посочен в таблица 5, се взема решение за приемане относно този замърсител; - когато статистическият резултат от изпитването е по-нисък от прага за отхвърляне, предвиден за съответния брой на извадката, посочен в таблица 5, се взема решение за отхвърляне относно този замърсител; - в противен случай се извършва изпитване на допълнителен двигател съгласно т от Правилото и изчислителна процедура се прилага отново към извадката, като тя се увеличава с още една единица. Праговете за приемане и за отхвърляне, посочени в таблица 5, са изчислени съгласно стандарт БДС ISO 8422:1991.

36 Прагове за приемане и отхвърляне, посочени в допълнение 3 план за избор на образци Минимален обем на извадката: 3 стр. 36 Таблица 5 Общ брой на изпитваните двигатели (обем на извадката) Праг за приемане А n Праг за отхвърляне В n

37 стр. 37 Приложение 1 се изменя, както следва Приложение 1 ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА (БАЗОВИЯ) ДВИГАТЕЛЯ И ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕТО НА ИЗПИТВАНИЯТА (1) 1. ОПИСАНИЕ НА ДВИГАТЕЛЯ: 1.1. Производител: Код на производителя, както е маркиран на двигателя: Принцип на работа: четиритактов / двутактов (2) 1.4. Брой и разположение на цилиндрите: Диаметър на цилиндъра: Ход на буталото:.... mm Ред на запалване на горивото в цилиндрите: Обем на двигателя:. cm Степен на сгъстяване (3) : 1.7. Чертеж(-жи) на горивната камера и челото на буталото: Минимално напречно сечение на входния (всмукателния) и изходния (изпускателния) отвори:. cm Честота на въртене при празен ход:... min Mаксимална мощност нето: kw при. min Максимално допустима честота на въртене на двигателя:.. min Максимален въртящ момент нето:.. Nm при min Горивна уредба: запалване на горивото чрез сгъстяване / принудително запалване (2) Гориво: дизелово гориво / ВНГ / NG-H (ПГ-Н) / NG-L (ПГ-L) / NG-HL (ПГ- НL) (2) Охладителна уредба Течностна Вид на течността: Циркулационна(-и) помпа(-и): да/не (2) Характеристики или марка(-ки) и тип(-ове) (когато е приложимо): Предавателно(-ни) число(-а) (когато е приложимо): Въздушна Вентилатор: да/не (2) Характеристики или марка(-ки) и тип(-ове) (когато е приложимо):.....

38 стр Предавателно(-ни) число(-а) (когато е приложимо): Температури, позволени от производителя Охлаждане с течност: максимална температура на изхода:... К Въздушно охлаждане: Изходна точка:. Максимална температура в изходната точка:... К Максимална температура на въздуха на изхода на междинния охладител (когато е приложимо):..... К Максимална температура на отработилите газове в точката от изпускателната/те тръба(- и), съседна на външния фланец(-и) на изпускателния колектор(-и) или на турбокомпресора:... К Температура на горивото: минимална:... К, максимална:... К, за дизелови двигатели - на входа на помпата за впръскване, и за двигатели, работещи с природен газ - в крайната фаза на регулиране на налягането на изхода на редукционния клапан Налягане на горивото: минимално:......кра, максимално:..... кра в крайната фаза на регулиране на налягането на изхода на редукционния клапан само за двигатели, работещи с гориво природен газ (ПГ) Температура на маслото: минимална: К, максимална:... К Турбокомпресор: да/не (2) Марка: Тип: Описание на системата (напр. максимално налягане на пълнене kpa, клапан, когато има): Междинен охладител: да/не (2) Всмукателна уредба Максимално допустимо разреждане на всмукването при номинална честота на въртене на двигателя и при 100 % натоварване, описано в Правило 24 и в предвидените условия за експлоатация:.. kpa Изпускателна уредба Максимално допустимо изпускателно противоналягане при номинална честота на въртене на двигателя и при 100% натоварване, описано в Правило 24 и в предвидените условия за експлоатация:....kра Обем на изпускателната уредба:.. dm 3

39 стр МЕРКИ СРЕЩУ ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА 2.1. Устройство за рециркулация на картерните газове (описание и чертежи): Допълнителни устройства срещу замърсяване (когато съществуват и не са включени в други точки) Каталитичен конвертор: да/не (2) Марка(-ки): Тип(-ове): Брой на каталитичните конвертори и елементи: Размери, форма и обем на каталитичния(-ите) конвертор(-и): Тип на каталитичното действие: Общо количество на благородни метали: Относителна концентрация: Субстрат (структура и материал): Плътност на клетките: Тип на корпуса на каталитичния(-ите) конвертор(-и): Местоположение на каталитичния(-ите) конвертор(-и) (място и контролно разстояние в изпускателната тръба): Кислороден датчик (сензор): да/не (2) Марка(-ки) Тип Местоположение: Подаване на въздух под налягане: да/не (2) Тип (пулсиращ въздушен поток, нагнетателна помпа, и т.н.): Рециркулация на отработилите газове (EGR): да/не (2) Характеристики (дебит, и т.н.): Филтър за частици: да/не (2) Размери, форма и вместимост на филтъра за частици: Тип и конструкция на филтъра за частици: Местоположение (контролно разстояние в изпускателната тръба): Метод или система за регенериране, описание и/или чертеж: Други системи: да/не (2) Описание и работа: 3. ЗАХРАНВАНЕ С ГОРИВО

40 стр Дизелови двигатели Горивоснабдителна помпа Налягане (3) :...kpa или характеристична диаграма (2) : Система за впръскване Горивонагнетателна помпа Марка(-ки): Тип(-ове): Производителност (3) :... mm 3 / цикъла при честотата на въртене на помпата...min -1 за пълно впръскване, или характеристична диаграма (2) (3) :. Използван метод: на двигател/на стенд за изпитване на помпи (2) При наличие на регулатор на налягане, да се посочи разхода на гориво и налягането, в зависимост от честотата на въртене на двигателя Изпреварване на впръскването Крива на изпреварване на впръскването (3) : Статично регулиране на момента на впръскването (3) : Впръсквателен тръбопровод Дължина:... mm Вътрешен диаметър:... mm Дюза(-и ) Марка(-ки): Тип(-ове): Налягане в момента на отваряне (3) :......kpa или характеристична диаграма Регулатор (2) (3) Марка(-ки): Тип(-ове): Максимална честота на въртене за прекъсване подаване на горивото при пълно натоварване:... min Максимална честота на въртене без товар:... min Честота на въртене на празен ход: min Пускова система на студен двигател Марка(-ки): Тип(-ове): Описание: Спомагателно пусково устройство:.

41 стр Марка(-ки): Тип(-ове): Двигатели, работещи с газ (6) Гориво: Природен газ / ВНГ (2) Регулатор(-и) на налягане или изпарител/регулатор(-и) на налягане (3) : Марка(-ки): Тип(-ове): Брой на степените (етапите) за намаляване на налягането: Налягане на последната степен: максимално:...kpa; минимално:....kpa Брой на главните точки за регулиране: Брой на точките за регулиране при режим на празен ход: Номер за одобряване на типа съгласно Правило.: Горивна уредба: устройство за смесване/впръскване на газово гориво/впръскване на течност/директно впръскване (2) Регулиране степента на насищане на сместа: Описание на системата и/или диаграма и схеми: Номер за одобряване на типа съгласно Правило.: Устройство за смесване (смесител) Брой: Марка(-ки): Тип(-ове): Местоположение: Възможности за регулиране: Номер за одобряване на типа съгласно Правило.: Всмукателни колектори впръскване: Впръскване: едноточково / многоточково (2) Впръскване: непрекъснато/едновременно/последователно (2) Оборудване за впръскване Марка(-ки): Тип(-ове): Възможности за регулиране: Номер за одобряване на типа съгласно Правило.: Горивоснабдителна помпа (когато е налична) Марка(-ки): Тип(-ове):.....

42 стр Номер за одобряване на типа съгласно Правило.: Дюза(-и): Марка(-ки): Тип(-ове): Номер за одобряване на типа съгласно Правило.: Директно впръскване Горивонагнетателна помпа / регулатор на налягането (2) Марка(-ки): Тип(-ове): Регулиране на впръскването: Номер за одобряване на типа съгласно Правило.: Дюза(-и) Марка(-ки): Тип(-ове): Налягане в момента на отваряне или характеристика (3) : Номер за одобряване на типа съгласно Правило.: Електронно контролно устройство (ECU) Марка(-ки): Тип(-ове): Възможности за регулиране: Специфично оборудване за гориво природен газ (ПГ) Вариант 1 (Попълва се само в случай на одобрения на двигатели за няколко горива със специфични съставки) Състав на горивото: метан CH 4 : база:... % мол.части; мин...% мол.части; макс... % мол.части етан C 2 H 6 : база:... % мол.части; мин...% мол.части; макс...% мол.части пропан C 3 H 8 : база:...% мол.части; мин...% мол.части; макс...% мол.части бутан C 4 H 10 : база:...% мол.части; мин. % мол.части; макс...% мол.части С5/С5+: база:...% мол.части; мин...% мол.части; макс...% мол.части Кислород O 2 : база:...% мол.части; мин...% мол.части; макс...% мол.части Инертни (N 2, Не и т.н.): база:...% мол.части; мин...% мол.части; макс...% мол.части Дюза(-и ) Марка(-ки):...

43 стр Тип(-ове): Друго оборудване (когато има) Вариант 2 (само при одобрения за няколко специфични състава на горивото) 4. ФАЗИ НА ГАЗОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ 4.1. Максимална хлабина на клапаните и ъгли на отваряне и затваряне по отношение на мъртвите точки, или еквивалентни данни: Контролни и/или регулировъчни хлабини (2) :. 5. ЗАПАЛИТЕЛНА СИСТЕМА (САМО ЗА ДВИГАТЕЛИ С ПРИНУДИТЕЛНО ЗАПАЛВАНЕ) 5.1. Тип на запалителната система: обща бобина и свещи/отделна бобина и свещи/друго (да се уточни) (2) 5.2. Устройство за управление (регулиране) на запалването Марка(-ки): Тип(-ове): Крива на изпреварване на запалването/регулировъчна характеристика (2) (3) : 5.4. Регулировка на ъгъла на изпреварване на запалването (3) : градуси преди ГМТ (горна мъртва точка), при честота на въртене min-1 и налягане във всмукателния колектор. kpa 5.5. Запалителни свещи Марка(-ки): Тип(-ове): Разстояние между електродите на свещите:..... mm 5.6. Индукционна(-нни) (запалителна) бобина(-ни) Марка(-ки): Тип(-ове): СПОМАГАТЕЛНО ОБОРУДВАНЕ, ЗАДВИЖВАНО ОТ ДВИГАТЕЛЯ Двигателят се предоставя за изпитвания с всичките си спомагателни устройства, необходими за неговата работа (например вентилатор, водна помпа и т.н.), както са посочени в Правило 24 и при описаните в него условия за експлоатация Спомагателни устройства, които се монтират за целите на изпитването Когато е невъзможно или неподходящо да се монтират спомагателни устройства върху изпитвателния стенд, консумираната мощност от тези устройства се изчислява и изважда от измерената мощност на двигателя за целия изпитвателен(-ни) цикъл(-и) Спомагателни устройства, които се демонтират за целите на изпитването

44 стр ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА УСЛОВИЯТА НА ИЗПИТВАНЕТО 7.1. Използвани масла Марка: Тип:... (Да се посочи съотношението на масло в сместа, ако маслото и горивото са смесени) 7.2. Оборудване, задвижвано от двигателя (когато има такова) Консумираната мощност от спомагателните устройства се изчислява само: - когато спомагателните устройства, необходими за работата на двигателя, не са монтирани върху двигателя и/или; - когато спомагателните устройства, които не са необходими за работата на двигателя, са монтирани върху двигателя Изброяване и идентификация на елементите: Консумирана мощност при указана различна честота на въртене на двигателя: Изразходвана мощност ( kw ) при различни честоти на въртене на двигателя Оборудване Празен ход Р(а) Спомагателни устройства, които са необходими за работата на двигателя (да се приспаднат от измерената мощност на двигателя ) Виж т Р(b) Спомагателни устройства, които не са необходими за работата на двигателя (да се прибавят към измерената мощност на двигателя) Виж т Ниска честота на въртене Висока честота на въртене Честота на въртене А (7) Честота на въртене В (7) Честота на въртене С (7) Спомагателните устройства, необходими само за работата на превозното средство (например компресор за въздух, климатична система, и т.н.) се свалят при изпитването. Когато това е невъзможно, консумираната мощност от тези устройства може да се определи и да се добави към измерената мощност на двигателя за целия изпитвателен(- ни) цикъл(-и). Изходна честота на въртене (8)

45 стр ПАРАМЕТРИ НА ДВИГАТЕЛЯ 8.1. Честота на въртене на двигателя (9) Ниска честота на въртене (n lo ):...min -1 Висока честота на въртене (n hi ):...min -1 За цикли ESC и ELR Честота на въртене на празен ход:...min -1 Честота на въртене А:...min -1 Честота на въртене В:...min -1 Честота на въртене С:...min -1 За цикъл ЕТС Изходна честота на въртене:...min Мощност на двигателя (измерена съгласно предписанията на Правило 24) в kw P(m) Мощност, измерена на изпитвателния стенд P(a) Мощност, косумирана от спомагателните устройства, които се монтират за изпитването (т. 6.1) - когато са монтирани - когато не са монтирани P(b) Мощност, консумирана от спомагателните устройства, които се демонтират за изпитването (т. 6.2) - когато са монтирани - когато не са монтирани P(n) Мощност нето на двигателя P(n) = P(m) P(a) + P(b) Празен ход Честота на въртене на двигателя Честота на въртене А (7) Честота на въртене В (7) Честота на въртене С (7) Изходна честота на въртене (8) Регулировки на динамометричния стенд (kw)

46 стр. 46 Регулировките на динамометричния стенд за изпитванията ESC и ELR, както и за изходния цикъл при изпитване ЕТС, се основават на мощността нето на двигателя Р(n), посочена в т Препоръчително е двигателят да се монтира на изпитвателния стенд без спомагателни устройства. В този случай Р(m) и Р(n) са еднакви. Когато това е невъзможно или неподходящо за работата на двигателя при такива условия, регулировките на динамометричния стенд се коригират с помощта на посочената погоре формула Изпитвания ESC u ELR Регулировките на динамометричния стенд трябва да се изчислят с формулата, посочена в приложение 4, допълнение 1, т.1.2. Процентно натоварване Празен ход Изпитване EТC Честота на въртене на двигателя Честота на въртене А Честота на въртене В Честота на въртене С Когато двигателят не се изпитва при условия, осигуряващи неговата мощност нето, коригиращата формула за преобразуване на измерената мощност или на измерената работа за цикъла, определена съгласно приложение 4, допълнение 2, т. 2, с отчитане на нетната мощност или на полезната работа за цикъл, се предоставя за целия цикъл от производителя на двигателя и се одобрява от техническата служба. Бележки : (1) (2) (3) (6) (7) (8) (9) В случай на двигатели несерийно производство, уредби и системи, от производителя трябва да бъде предоставена подробна информация, съдържаща посочените в приложението характеристики. Излишното се задрасква. Посочва се допустимото отклонение. В случай на система, проектирана по друг начин, се предоставя еквивалентна информация. Изпитване ESC. Само изпитване ЕТС. Да се посочи допускът; той трябва да бъде ± 3% от стойностите, предоставени от производителя.

47 стр.47 Приложение 1 Допълнение се изменя заглавието на приложение 1 допълнение 1, със следното съдържание Приложение 1 Допълнение 1 ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЧАСТИТЕ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО, СВЪРЗАНИ С ДВИГАТЕЛЯ 1. Разреждане във всмукателия тръбопровод при номинална честота на въртене на двигателя и при 100 % натоварване 1/ :.. kpa 2. Противоналягане в изпускателния тръбопровод при номинална честота на въртене на двигателя и при 100 % натоварване :... kpa 3. Обем на изпускателната уредба: cm 3 4. Мощността, използвана за задвижване на спомагателното оборудване, необходимо за работата на двигателя, както е определено в Правило 24 и в съответствие с предвидените в него условия за работа. Оборудване Празен ход Изразходвана мощност ( kw ) при различни честоти на въртене на двигателя Ниска Висока Честота Често- Често- честота честота на та на та на на на въртене въртене върте- въртене въртене А (1) В (1) не С (1) Изходна честота на въртене (2) Р(а) Спомагателни устройства, които са необходими за работата на двигателя (тяхната мощност да се приспадне от измерената мощност на двигателя ) Виж т. 6.1 от приложение 1 (1) (2) Изпитване ESC Само изпитване ETC

48 стр.48 Въвеждат се нови допълнения 2 и 3 към приложение 1 със следното съдържание: Приложение 1 Допълнение 2 ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ФАМИЛИЯ ДВИГАТЕЛИ 1. ОБЩИ ПАРАМЕТРИ 1.1. Горивен цикъл: Охлаждаща среда: Брой цилиндри (1) : Обем на цилиндъра (работен): Метод на всмукване на въздух: 1.6. Тип/устройство на горивната камера: Клапани и отвори конфигурация, размер и брой: 1.8. Горивна уредба: Запалителна уредба (двигатели, работещи с газ): Други характеристики: - система за охлаждане на нагнетения въздух (1) :... - рециркулация на отработилите газове (1) :. - впръскване на вода/емулсия (1) :.. - впръскване на въздух (1) : Последваща обработка на отработилите газове (1) : Доказателство за идентичното (или най-ниското за базовия двигател) отношение: капацитет на системата/разход на гориво на такт, в зависимост от числото(-ата) в диаграмата:. 2. СПИСЪК НА ФАМИЛИЯТА ДВИГАТЕЛИ 2.1. Наименование на фамилията дизелови двигатели: Спецификация на двигателите от тази фамилия: Тип двигател Брой цилиндри Номинална честота на въртене (min -1 ) Разход на гориво на цикъл (mm 3 ) Базов двигател

49 стр.49 Номинална мощност нето (kw) Честота на въртене при максимален въртящ момент (min -1 ) Разход на гориво на цикъл (mm 3 ) Максимален въртящ момент (Nm) Ниска честота на въртене на празен ход (min -1 ) Работен обем на цилиндрите (в % от този на базовия двигател) Наименование на фамилията двигатели, работещи с газ: Спецификация на двигателите от тази фамилия: Тип двигател Брой цилиндри Номинална честота на въртене (min -1 ) Разход на гориво на цикъл (mm 3 ) Номинална мощност нето (kw) Честота на въртене при максимален въртящ момент (min -1 ) Разход на гориво на цикъл (mm 3 ) Максимален въртящ момент (Nm) Ниска честота на въртене на празен ход (min -1 ) Работен обем на цилиндъра (в % от този на базовия двигател) Регулиране на запалването Дебит на рециркулираните отработили газове (EGR) Турбокомпресор: да/не Действителен дебит на турбокомпресора Базов двигател 100 (1) Ако не е приложимо, да се отбележи N/A.

50 стр.50 Приложение 1 Допълнение 3 ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ТИПОВЕТЕ ДВИАТЕЛИ ВЪВ ФАМИЛИЯТА (1) 1. ОПИСАНИЕ НА ДВИГАТЕЛЯ: 1.1. Производител: Код на производителя, както е маркиран на двигателя: Принцип на работа: четиритактов / двутактов (1) 1.4 Брой и разположение на цилиндрите: Диаметър на цилиндъра (вътрешен):.... mm Ход на буталото:.... mm Ред на запалване на горивото в цилиндрите: Обем на двигателя:.. cm Степен на сгъстяване (1) : Чертеж(-и) на горивната камера и на чело на буталото: Минимално напречно сечение на входния (всмукателния) и изходния (изпускателния) отвори: cm Честота на въртене на празен ход:.. min Mаксимална мощност нето:.. kw при... min Максимално допустима честота на въртене на двигателя:.. min Максимален въртящ момент нето: Nm при.. min Горивна уредба: запалване на горивото чрез сгъстяване / принудително запалване (2) 1.14 Гориво: дизелово гориво/lpg (ВНГ) / NG-H (ПГ-H) / NG-L (ПГ-L) / NG-HL (ПГ-HL) (2) Охладителна уредба Течностна Вид на течността: Циркулационна(-и) помпа(-и): да/не ( 2 ) Характеристики или марка(-и) и тип (-ове) (когато е приложимо): Предавателно(-и) число(-а) (когато е приложимо): Въздушна Вентилатор: да/не ( 1 ) Характеристики или марка(-и) и тип(-ове) (когато е приложимо): Предавателно(-и) число(-а) (когато е приложимо): Температури, позволени от производителя

51 стр Охлаждане с течност: максимална температура на изхода:... К Въздушно охлаждане: Изходна точка:. Максимална температура в изходната точка:... К Максимална температура на въздуха на изхода на междинния охладител (когато е приложимо):..... К Максимална температура на отработилите газове в точката от изпускателната(-ите) тръба(-и), съседна на външния(-ите) фланец(-и) на изпускателния(-ите) колектор(-и) или на турбокомпресора:..... К Температура на горивото: минимална:... К, максимална:... К, за дизеловите двигатели - на входа на помпата за впръскване, и за двигатели, работещи с природен газ - в крайната фаза на регулиране на налягането на изхода на редукционния клапан Налягане на горивото: минимално:......кра, максимално:..... кра в крайната фаза на регулиране на налягането на изхода на редукционния клапан само за двигатели, работещи с гориво природен газ (ПГ) Температура на маслото: минимална:... К, максимална:... К Турбокомпресор: да/не (2) Марка: Тип: Описание на системата (напр. максимално налягане на пълнене kpa, клапан, когато има): Междинен охладител: да/не (2) Всмукателна уредба Максимално допустимо разреждане на всмукването при номинална честота на въртене на двигателя и при 100 % натоварване, описано в Правило 24 и в предвидените условия за експлоатация:.. kpa Изпускателна уредба Максимално допустимо изпускателно противоналягане при номинална честота на въртене на двигателя и при 100% натоварване, описано в Правило 24 и в предвидените условия за експлоатация:....kра Обем на изпускателната уредба:.. dm 3 2. МЕРКИ СРЕЩУ ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА 2.1. Устройство за рециркулация на картерните газове (описание и чертежи):

52 стр Допълнителни устройства срещу замърсяване (когато съществуват и не са включени в други точки) Каталитичен конвертор: да/не (2) Брой на каталитичните конвертори и елементи: Размери, форма и обем на каталитичния(-ите) конвертор(-и): Тип на каталитичното действие: Общо количество на благородни метали: Относителна концентрация: Субстрат (структура и материал): Плътност на клетките: Тип на корпуса на каталитичния(-ите) конвертор(-и): Местоположение на каталитичния(-ите) конвертор(-и) (място и контролно разстояние в изпускателната тръба): Кислороден датчик (сензор): да/не (2) Марка(-ки) Тип Местоположение: Подаване на въздух под налягане: да/не (2) Тип (пулсиращ въздушен поток, нагнетателна помпа, и т.н.): Рециркулация на отработилите газове (EGR): да/не (2) Характеристики (дебит, и т.н.): Филтър за частици: да/не (2) Размери, форма и вместимост на филтъра за частици: Тип и конструкция на филтъра за частици: Местоположение (контролно разстояние в изпускателната тръба): Метод или система за регенериране, описание и/или чертеж: Други системи: да/не (2) Описание и работа: 3. ЗАХРАНВАНЕ С ГОРИВО 3.1. Дизелови двигатели Горивоснабдителна помпа Налягане (3) :...kpa или характеристична диаграма (2) : Система за впръскване

53 стр Горивонагнетателна помпа Марка(-ки): Тип(-ове): Производителност (3) :... mm 3 / цикъла при честотата на въртене на помпата...min -1 за пълно впръскване, или характеристична диаграма (2) (3) :. Използван метод: на двигател/на стенд за изпитване на помпи (2) При наличие на регулатор на налягане, да се посочи разхода на гориво и налягането, в зависимост от честотата на въртене на двигателя Изпреварване на впръскването Крива на изпреварване на впръскването (3) : Статично регулиране на момента на впръскването (3) : Впръсквателен тръбопровод Дължина:... mm Вътрешен диаметър:... mm Дюза(-и ) Марка(-ки): Тип(-ове): Налягане в момента на отваряне (3) :......kpa или характеристична диаграма Регулатор (2) (3) Марка(-ки): Тип(-ове): Максимална честота на въртене за прекъсване подаване на горивото при пълно натоварване:... min Максимална честота на въртене без товар:... min Честота на въртене на празен ход: min Пускова система на студен двигател Марка(-ки): Тип(-ове): Описание: Спомагателно пусково устройство: Марка(-ки): Тип(-ове): Двигатели, работещи с газ (6)

54 стр Гориво: Природен газ / ВНГ (2) Регулатор(-и) на налягане или изпарител/регулатор(-и) на налягане (3) : Марка(-ки): Тип(-ове): Брой на етапите за намаляване на налягането: Налягане на последната степен: максимум:...kpa; минимум:....kpa Брой на главните точки за регулиране: Брой на точките за регулиране при режим на празен ход: Номер за одобряване на типа: Горивна уредба: устройство за смесване/впръскване на газово гориво/впръскване на течност/директно впръскване (2) Регулиране степента на насищане на сместа: Описание на системата и/или диаграма и схеми: Номер за одобряване на типа: Устройство за смесване (смесител) Брой: Марка(-ки): Тип(-ове): Местоположение: Възможности за регулиране: Номер за одобряване на типа: Всмукателни колектори впръскване: Впръскване: едноточково / многоточково (2) Впръскване: непрекъснато/едновременно/последователно (2) Оборудване за впръскване Марка(-ки): Тип(-ове): Възможности за регулиране: Номер за одобряване на типа: Горивоснабдителна помпа (когато е налична) Марка(-ки): Тип(-ове): Номер за одобряване на типа: Дюза(-и): Марка(-ки):...

55 стр Тип(-ове): Номер за одобряване на типа: Директно впръскване Горивонагнетателна помпа / регулатор на налягането (2) Марка(-ки): Тип(-ове): Регулиране на впръскването: Номер за одобряване на типа: Дюза(-и) Марка(-ки): Тип(-ове): Налягане в момента на отваряне или характеристика (3) : Номер за одобряване на типа: Електронно командно (контролно) устройство (ECU) Марка(-ки): Тип(-ове): Възможности за регулиране: Специфично оборудване за гориво природен газ (ПГ) Вариант 1 (Попълва се само в случай на одобрения на двигатели за няколко горива със специфични съставки) Състав на горивото: метан CH 4 : база:... % мол.части; мин...% мол.части; макс... % мол.части етан C 2 H 6 : база:... % мол.части; мин...% мол.части; макс...% мол.части пропан C 3 H 8 : база:...% мол.части; мин...% мол.части; макс...% мол.части бутан C 4 H 10 : база:...% мол.части; мин. % мол.части; макс...% мол.части С5/С5+: база:...% мол.части; мин...% мол.части; макс...% мол.части Кислород O 2 : база:...% мол.части; мин...% мол.части; макс...% мол.части Инертни (N 2, Не и т.н.): база:...% мол.части; мин...% мол.части; макс...% мол.части Дюза(-и ) Марка(-ки): Тип(-ове): Друго оборудване (когато има) Вариант 2 (само при одобрения за няколко специфични състава на горивото)

56 стр ФАЗИ НА ГАЗОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ 4.1. Максимална хлабина на клапаните и ъгли на отваряне и затваряне по отношение на мъртвите точки, или еквивалентни данни: Контролни и/или регулировъчни хлабини (2) :. 5. ЗАПАЛИТЕЛНА УРЕДБА (САМО ЗА ДВИГАТЕЛИ С ПРИНУДИТЕЛНО ЗАПАЛВАНЕ) 5.1. Тип на запалителната уредба: обща бобина и свещи/отделна бобина и свещи/друго (да се уточни) (2) 5.2. Устройство за управление (регулиране) на запалването Марка(-ки): Тип(-ове): Крива на изпреварване на запалването/регулировъчна характеристика (2) (3) : 5.4. Регулировка на ъгъла на изпреварване на запалването (3) : градуси преди ГМТ (горна мъртва точка), при честота на въртене min -1 и налягане във всмукателния колектор. kpa 5.5. Запалителни свещи Марка(-ки): Тип(-ове): Разстояние между електродите на свещите:..... mm 5.6. Запалителна(-ни) бобина(-ни) Марка(-ки): Тип(-ове):.... Бележки: (1) (2) (3) Представя се за всеки двигател във фамилията. Излишното се задрасква. Посочва се допустимото отклонение.

57 стр.57 Приложение 3 се променя, както следва: Приложение 3 СХЕМИ НА МАРКИРОВКИ ЗА ОДОБРЯВАНЕ (виж т. 4.6 от това Правило) І ОДОБРЯВАНЕ I (Ред A). (Виж т oт това Правило) Образец A Двигатели, одобрени за ред A гранични стойности на емисиите, работещи с дизелово гориво или втечнен нефтен газ (ВНГ). a a 2 E a RI a a 8 = mm 8 mm min. Образец B Двигатели, одобрени за ред A гранични стойности на емисиите, работещи с гориво природен газ (ПГ). Индексът след обозначението на страната означава асортимента гориво, определен в съответствие с т oт това Правило. a a 2 E a 3 HL t a RI a a 8 = mm 8 mm min. Посочената по-горе маркировка за одобряване, поставяна на двигателя/превозното средство показва, че този тип двигател/превозно средство е одобрен(-но) във Великобритания (Е11) на основание с номер на одобряването Това одобряване показва, че то е било предоставено съгласно изискванията на с внесените в него серия поправки 03 и двигателя/превозното средство отговарят на съответните гранични стойности, определени в т от Правилото.

58 стр.58 II. ОДОБРЯВАНЕ II (Ред B1). (Виж т oт това Правило) Образец C Двигатели, одобрени за ред В1 гранични стойности на емисиите, работещи с дизелово гориво или втечнен нефтен газ (ВНГ). a a 2 E a RII a = 8 mm 8 mm min. Образец D Двигатели, одобрени за ред В1 гранични стойности на емисиите, работещи с гориво природен газ (ПГ). Индексът след обозначението на страната означава асортимента гориво, определен в съответствие с т oт това Правило. a a 2 E a 3 H t a RII a a 8 = mm 8 mm min. Посочената по-горе маркировка за одобряване, поставяна на двигателя/превозното средство показва, че този тип двигател/превозно средство е одобрен(-но) във Великобритания (Е11) на основание с номер на одобряването Това одобряване показва, че то е било предоставено съгласно изискванията на с внесените в него серия поправки 03 и двигателя/превозното средство отговарят на съответните гранични стойности, определени в т от Правилото. III. ОДОБРЯВАНЕ III (Ред B2). (Виж т oт това Правило) Образец E Двигатели, одобрени за ред В2 гранични стойности на емисиите, работещи с дизелово гориво или втечнен нефтен газ (ВНГ). a a 2 E a RIII a = 8 8 mm min.

59 стр.59 Образец F Двигатели, одобрени за ред В2 гранични стойности на емисиите, работещи с гориво природен газ (ПГ). Индексът след обозначението на страната означава асортимента гориво, определен в съответствие с т oт това Правило. a a 2 E a 3 L t a RIII a = 8 mm min. a 8 mm Посочената по-горе маркировка за одобряване, поставяна на двигателя/превозното средство показва, че този тип двигател/превозно средство е одобрен(-но) във Великобритания (Е11) на основание с номер на одобряването Това одобряване показва, че то е било предоставено съгласно изискванията на с внесените в него серия поправки 03 и двигателя/превозното средство отговарят на съответните гранични стойности, определени в т от Правилото. IV. ОДОБРЯВАНЕ IV (Ред C). (Виж т oт това Правило) Образец G Двигатели, одобрени за ред С гранични стойности на емисиите, работещи с дизелово гориво или втечнен нефтен газ (ВНГ). a a 2 E a RIV a = 8 mm min. a 8 mm Образец H Двигатели, одобрени за ред С гранични стойности на емисиите, работещи с гориво природен газ (ПГ). Индексът след обозначението на страната означава асортимента гориво, определен в съответствие с т oт това Правило. a a 2 E a 3 HL t a RIV a a 8 = mm 8 mm min.

60 стр.60 Посочената по-горе маркировка за одобряване, поставяна на двигателя/превозното средство показва, че този тип двигател/превозно средство е одобрен(-но) във Великобритания (Е11) на основание с номер на одобряването Това одобряване показва, че то е било предоставено съгласно изискванията на с внесените в него серия поправки 03 и двигателя/превозното средство отговарят на съответните гранични стойности, определени в т от Правилото. V. ДВИГАТЕЛ/ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО, ОДОБРЕН ПО ЕДНО ИЛИ НЯКОЛКО ПРАВИЛА (Виж т. 4.7 oт това Правило) Образец I a E a 2 11 a 3 49 IV HL a 3 a 3 a 2 a 2 Посочената по-горе маркировка за одобряване, поставяна на двигателя/превозното средство показва, че този тип двигател/превозно средство е одобрен(-но) във Великобритания (Е11) на основание (ниво на емисии ІV) и Правило 24 1/. Първите две цифри от номера показват, че одобряването е било предоставено в съответствие с изискванията на с включена серия поправки 03 и Правило 24 със същата серия поправки. 1/ Номерът на второто Правило е посочен само като пример; коригиращият коефициент на поглъщане е 1,30 m -1. "

61 стр.61 Приложение 4 се изменя, както следва 1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Приложение 4 ПРОЦЕДУРА НА ИЗПИТВАНЕ 1.1. В приложението са описани методите за определяне на газовите емисии, на емисиите частици и димните емисии на двигателите, които се подлагат на изпитване. Описани са три изпитвателни цикъла, които се прилагат в съответствие с изискванията на т. 6.2 от Правилото: ESC, който се състои от 13 режима на устойчиво състояние; ELR, който се състои от преходни режими на натоварване при различна честота на въртене, които са неразделна част от едно изпитване и се прилагат едновременно; EТC, който се състои от последователност от преходни режими, прилагани на интервал от секунда За изпитването двигателят се монтира и свързва към динамометричен стенд Принцип на измерване Емисиите на отработилите от двигателя газове, които трябва да се измерват, включват газовете (въглероден оксид, общо въглеводороди за дизеловите двигатели само при изпитване ESC; неметанови въглеводороди за дизеловите двигатели и двигателите, работещи с газ само при изпитване ETC; метан за двигателите, работещи с газ, само при изпитване ETC и азотни оксиди), частиците (само за дизеловите двигатели) и димните емисии (за дизеловите двигатели само при изпитване ELR). Въглеродният диоксид често се използва като индикаторен газ при определянето на коефициента на разреждане на системите за разреждане на целия поток или на част от него. В съответствие с възприетата технология се препоръчва методът на общото измерване на въглеродния диоксид като едно от най-добрите средства за откриване на проблеми в измерването, проявили се в хода на изпитването Изпитване ESC По време на предписаната последователност от условия за работа на загрят двигател, количествата на посочените по-горе емисии отработили газове се анализират непрекъснато, посредством вземане на проба от отработилите газове. Изпитвателният цикъл се състои от няколко режима на честотата на въртене и мощност, които се намират в рамките на нормалния диапазон на работа на дизеловите двигатели. За всеки режим трябва да се

62 стр.62 определят стойностите и измерят концентрациите на всеки замърсяващ газ, дебитът на отработилите газове и изходната мощност. Пробата от частиците трябва да се разрежда с въздух от околната среда. Взема се една проба за извършване на пълната процедура за изпитване, събрана върху подходящи филтри. Съдържанието в грамове от всеки изпуснат замърсител за kw/h трябва да се изчислява, както е описано в допълнение 1 от това приложение. Освен това азотните оксиди NO x трябва да се измерват в три тестови точки в зоната за контрол, избрани от техническата служба 1/ и измерените стойности се сравнят със стойностите, изчислени въз основа на режимите на изпитвателния цикъл, които покриват избраните тестови точки. Контролната проверка на емисиите азотни оксиди NO x осигурява ефикасността на контрола на емисиите от двигателя в неговия обикновен обхват на работа Изпитване ELR По време на определеното изпитване с преходни степени на натоварване, димните емисии на загрял двигател се измерват с помощта на димомер. Изпитването се състои от работа на двигателя под товар при постоянна честота на въртене в диапазона от 10 до 100 % натоварване за три различни честоти на въртене. Допълнително се извършва четвърти режим на натоварване, избран от техническата служба 1/ и резултатът се сравнява със стойностите от предишните режими на натоварване. Максималната стойност на димните емисии се определя с помощта на алгоритъм за изчисление на средните стойности, описан в допълнение 1 от това приложение Изпитване ETC По време на преходен цикъл, предписан за условия на работа на загрял двигател, основаващ се на режимите на работа при пътни условия, типични за двигателите с голяма мощност на товарните автомобили и автобуси, посочените замърсители трябва да се анализират след разреждане на целия обем отработили газове с приведен до определена температура въздух от околната среда. Като се използват данните за въртящия момент на двигателя и сигналите за честотата на въртене на динамометричния стенд, на който е монтиран двигателя, мощността трябва да се определя чрез интегриране по отношение на времето на цикъла, за да се определи работата, извършена от двигателя за целия цикъл. Концентрацията на азотни оксиди NO x и на въглеводороди (HC) се определя в продължение на целия цикъл посредством интегриране на сигнала от анализатора. Концентрацията на CO, CO 2 и на NMHC може да се определи чрез интегриране на сигнала от анализатора или вземане на проби чрез камери (торби). За частиците се събира пропорционална проба върху подходящи филтри. Дебитът на разредените отработили газове се определя в продължение на целия цикъл, за да се изчислят стойностите на масите на емисиите от замърсители. Стойностите на масите на емисиите от замърсители трябва да са свързани с работата на двигателя, необходима за получаване на количеството в грамове за всеки замърсител, изпуснат за kw/h, както е описано в допълнение 2 от това приложение. 1 Тестовите точки се избират с помощта на одобрени статистически методи за вземане на проби по случаен признак.

63 стр УСЛОВИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗПИТВАНЕТО 2.1. Условия за провеждане изпитване на двигател Измерват се абсолютната температура (T a ) на постъпващия в двигателя въздух, изразена в градуси Келвин и атмосферното налягане на сухия въздух (p s ), изразено в kpa, а параметърът F се определя както следва: а) за дизеловите двигатели: двигатели с естествено пълнене и с механичен компресор: F = 99 p S Ta 298 0,7 ; двигатели с турбокомпресори със или без охлаждане на постъпващия въздух: F = 99 p S 0,7 Ta 298 1,5 ; б) за двигатели, работещи с газ: F = 99 p S 1,2 Ta 298 0, Валидност на изпитването За да бъде валидно изпитването, параметърът F трябва да бъде: 2.2. Двигатели с въздушно охлаждане 0,96 F 1,06. Отбелязва се температурата на постъпващия въздух, която за честотата на въртене при обявените максимална мощност и пълно натоварване, трябва да бъде в границите от ± 5 К от максималната температурата на постъпващия въздух, определена в приложение 1, допълнение 1, т Температурата на охлаждащото средство трябва да бъде не помалка от 293 K (20 C). При използване на изпитвателен стенд или на външен вентилатор, температурата на постъпващия въздух при честота на въртене за максималната мощност и пълното натоварване, трябва да се намира в границите от ± 5 К от максималната температурата на постъпващия въздух, определена в приложение 1, допълнение 1, т За да се спазят посочените по-горе условия, регулировката на охладителя на постъпващия въздух не трябва да се променя по време на целия цикъл на изпитване.

64 стр Всмукателна уредба на двигателя Използва се всмукателна уредба на двигателя, чието съпротивление на постъпващия въздух е ± 100 Pa от горната граница за двигател, работещ с честота на въртене, при която се достига обявената максимална мощност и пълно натоварване Изпускателна уредба на двигателя Противоналягането на отработилите газове в използваната изпускателна уредба трябва да е в границите ± 1000 Pa от горната граница за двигател, работещ с честота на въртене за дадени максимална мощност и пълно натоварване, и да е с обем ± 40 % от определения от производителя. Може да се използва система за изпитване при положение, че тя отразява реалните условия на работа на двигателя. Изпускателната уредба трябва да отговаря на поставените изисквания относно вземането на проби от отработилите газове, както е определено в приложение 4, допълнение 4, т. 3.4 и в допълнение 7, т (раздел EP) и т (раздел EP). Когато двигателят е оборудван с устройство за последващо обработване на отработилите газове, изпускателната тръба трябва да е с диаметър, използван най-малко на 4 места за входни отвори в началото на разширителната част, където се намира устройството за последваща обработка. Разстоянието от фланеца на изпускателния колектор или от изхода на турбокомпресора до устройството за последваща обработка на отработилите газове, трябва да бъде същото, като това в конструкцията на превозното средство или да е включено в спецификациите за разстояние, посочени от производителя. Противоналягането или ограничаването на изпускането трябва да отговаря на посочените по-горе критерии и може да се регулира с помощта на клапан. Съдът за последваща обработка на газовете може да се свали по време на пробните изпитвания за съставяне на диаграмата на двигателя и да се замени с еквивалентен съд с неактивен катализатор Охладителна уредба Използва се охладителна уредба на двигателя с достатъчен капацитет да поддържа двигателя в нормална работна температура, предписана от производителя Смазочно масло Спецификациите на използваното смазочно масло за изпитването се документират и прибавят към резултатите от изпитването, както е определено в приложение 1, допълнение 1, т Гориво: Използва се еталонното гориво, определено в приложения 5, 6 или 7.

65 стр.65 Производителят определя температурата на горивото и мястото на нейното измерване в границите, посочени в приложение 1, допълнение 1, т Температурата на горивото трябва да е не по-ниска от 306 K (33 C). Когато тя не е определена, трябва да е равна на 311 K ± 5 K (38 C ± 5 C), измерена на входа на тръбопровода за гориво. За двигателите, които работят с природен газ или с втечнен нефтен газ (ПГ и ВНГ), температурата на горивото и мястото на нейното измерване трябва да се намират в границите, посочени в приложение 1, допълнение 1, т , или в допълнение 3, т , в случаите, когато двигателят не е базов двигател Изпитване на системите за вторично преработване на отработилите газове Когато двигателят е оборудван със система за последващо обработване на отработилите газове, измерените емисии по време на цикъла(-ите) на изпитване трябва да бъдат представителни за емисиите при реална експлоатация. Когато това се окаже невъзможно да се извърши с един единствен цикъл на изпитване (например при филтрите за частици с периодично регенериране), тогава се извършат няколко изпитвателни цикъла с измерване на концентрациите и дебитите на отработилите газове, изходящата мощност и резултатите от изпитването се осредняват. На основание добрата техническа практика, точната процедура трябва да се съгласува между производителя на двигателя и техническата служба.

66 стр.66 Приложение 4 допълнение 1 се изменя, както следва: Приложение 4 допълнение 1 ИЗПИТВАТЕЛНИ ЦИКЛИ ESC И ELR 1. РЕГУЛИРОВКИ НА ДВИГАТЕЛЯ И НА ДИНАМОМЕТРИЧНИЯ СТЕНД 1.1. Определяне на честотите на въртене на двигателя A, B и C Честотите на въртене A, B и C трябва да се обявяват от производителя в съответствие със следните разпоредби: Високата честота на въртене n hi се определя посредством изчисляване на 70 % от указаната максимална мощност нето Р (n), както е определена в приложение 1, допълнение 1, т Максималната честота на въртене на двигателя, при която тази стойност се появява върху кривата на мощността, се означава с n hi. Ниската честота на въртене n lo. се определя посредством изчисляване на 50 % от указаната максимална мощност нето P (n), както е определена в приложение 1, допълнение 1, т Минималната честота на въртене на двигателя, при която тази стойност се появява върху кривата на мощността, се означава с n lo. Честотите на въртене A, B и C на двигателя се изчисляват по формулите: А = n lo + 25%(n hi n lo ) ; B = n lo + 50%(n hi n lo ) ; C = n lo + 75%(n hi n lo ). Честотите на въртене A, B и C на двигателя могат да бъдат проверени с един от следните методи: а) по време на одобряването, с цел установяване мощността на двигателя и за точното определяне на n hi и n lo, се извършат измервания в допълнителни тестови точки в съответствие с Правило 24. Максималната мощност, n hi и n lo се определят с помощта на кривата на мощността, а честотите на въртене A, B и C на двигателя се изчисляват съгласно посочените по-горе формули; б) съставя се диаграма на двигателя по дължината на кривата на пълно натоварване, от максималната честота на въртене без натоварване, до честотата на въртене на празен ход, като се използват не по-малко от 5 точки на измерване на интервали 1000 min -1 и точки на измерване в границите ± 50 min -1 от честотата на въртене при обявената максимална мощност. Максималната мощност, n hi и n lo се определят с помощта на тази крива, а честотите на въртене A, B и C на двигателя се изчисляват съгласно посочените по-горе формули.

67 стр.67 Когато измерените честоти на въртене A, B и C на двигателя се намират в границите на ± 3 % от обявените от производителя честоти на въртене на двигателя, обявените честоти на въртене се използват при изпитването за определяне на емисиите. Когато се надвиши обхватът при една от тези честоти на въртене, измерените честоти на въртене на двигателя се използват при изпитването за определяне на емисиите Определяне регулировките на динамометричния стенд Кривата на въртящия момент при пълно натоварване се определя експериментално, за да се изчислят стойностите на въртящия момент за определените начини на изпитване при условията, посочени в приложение 1, допълнение 1, т Когато е приложимо, се взема под внимание консумираната мощност от оборудването, задвижвано от двигателя. Регулировката на динамометричния стенд за всеки режим на изпитване се изчислява с помощта на формулата: L s = P( n)., 100 когато изпитването се провежда в условия, осигуряващи мощност нето L s = P( n). + ( P( a) P( b)), 100 когато изпитването се провежда в условия, неосигуряващи мощност нето, където: s е регулировката на динамометричния стенд, kw; P(n) - мощността нето на двигателя, kw, посочена в приложение 1, допълнение 1, т. 8.2; L - натоварването, %, посочено в т ; P(a) P(b) - консумираната мощност, kw, от монтираните спомагателни устройства, както е посочено в приложение 1, допълнение 1, т. 6.1; - консумираната мощност, kw, от демонтираните спомагателни устройства, както е посочено в приложение 1, допълнение 1, т ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗПИТВАНЕ ESC По искане на производителя може да се проведе едно пробно изпитване с цел двигателят и изпускателната уредба да се приведат до работна температура преди изпитвателния цикъл Подготовка на филтрите за вземане на проби

68 стр.68 Поне един час преди изпитването всеки филтър (двойката филтри) се поставя в затворен, но незапечатан съд на Петри, след което се поставя в измервателната камера с цел стабилизиране. След края на времето за стабилизиране всеки филтър (двойката филтри) се измерва и масовата тара се записва. След това филтърът (двойката филтри) се поставя в затворен съд на Петри или в запечатан филтродържател, необходим за изпитването. Когато филтърът (двойката филтри) не се използва през следващите 8 часа след изваждането му от измервателната камера, той се привежда до работна температура и преди да се използва се измерва отново Поставяне на измервателното оборудване Апаратурата и сондите за вземане на проби се поставят в съответствие с изискванията. При използване на система за разреждане на целия поток отработили газове, към тази система се свързва изпускателната тръба Задействане (включване) на двигателя и на системата за разреждане Двигателят и системата за разреждане се включват и подгряват, докато всички температури и налягания се стабилизират при максималната мощност в съответствие с препоръката на производителя и добрата техническа практика Задействане (включване) на системата за вземане на проби от частици Системата за вземане на проби от частици се включва да работи в режим на празен ход. Началното ниво на частици във въздуха за разреждане може да се определи чрез преминаване на въздуха за разреждане през филтрите за частици. Когато е използван филтриран въздух за разреждане, може да се извърши едно измерване преди или след изпитването. В случай, че разреденият въздух не е филтриран, измерванията могат да се направят в началото и в края на цикъла, и получените стойности да се осреднят Регулиране на коефициента на разреждане Въздухът за разреждане да е такъв, че температурата на разредените отработили газове, измерена непосредствено пред основния филтър, да не надвишава 325 K (52 C), независимо от вида на режима. Коефициентът на разреждане (q) трябва да е не по-малък от 4. При системи, които измерват концентрациите на CO 2 или на NO x, за да се контролира коефициентът на разреждане, съдържанието на CO 2 или на NO x във въздуха за разреждане се измерва в началото и в края на всяко изпитване. Измерените преди и след изпитването начални концентрации на CO 2 или на NO x във въздуха за разреждане трябва да са до 100 ppm или респективно да са с разлика до 5 ppm една от друга.

69 стр Проверка на анализаторите На анализаторите на емисиите се извършва калибриране на нулата и еталониране Изпитвателен цикъл Изпитването на двигателя на динамометричен стенд се извършва в съответствие с описания цикъл, състоящ се от 13 режима на работа. Честота на въртене на Натоварване в Масов двигателя % коефициент 1 Празен ход - 0, А 100 0, В 50 0, В 75 0, А 50 0, А 75 0, А 25 0, В 100 0, В 25 0, С 100 0, С 25 0, С 75 0, С 50 0,05 2 Номер на режима Последователност на изпитвателните процедури Времетраене на режима в min Изпитването се извършва последователно. Изпитването се провежда по реда на номерата на режимите, посочени в т Двигателят трябва да работи в продължение на определеното време във всеки режим, като стойностите на честотите на въртене и промените на натоварването трябва да се достигнат в продължение на първите 20 s. Предписаната честота на въртене се поддържа в границите ± 50 min -1, а предписания въртящ момент в границите ± 2 % от максималния въртящ момент при съответната честота на въртене по време на изпитването. По искане на производителя последователността на изпитване може да бъде повторена достатъчно на брой пъти, за да се отложи по-голямо количество частици върху филтъра. Производителят може да предостави подробно описание на процедурите за оценка и изчисление на данните. Газовите емисии трябва да се определят само по време на първия цикъл Показания на анализаторите

70 стр.70 Изходните данни от анализаторите се записват на лентово записващо устройство или се измерват с помощта на еквивалентна система за регистрация на данни, като по време на изпитвателния цикъл отработилите газове трябва да преминават през анализаторите Вземане на проби от частици За пълната процедура на изпитването трябва да се използват двойка филтри (основен и спомагателен, виж приложение 4, допълнение 4). Вземат се предвид определените за изпитвателния цикъл масови коефициенти, като при всеки индивидуален режим на цикъла се взема проба, пропорционална на масовия дебит от отработилите газове. Това може да се постигне чрез регулиране на дебита на пробата, продължителността на нейното вземане и/или съответно коефициента на разреждане, за да се изпълни критерият за прилагане на ефективни масови коефициенти, посочени в т Времетраенето за вземане на проба при даден режим трябва да е не по-малко от 4 s за масов коефициент 0,01. При всеки режим вземането на проба се извършва възможно най-късно. Вземането на проби от частици трябва да завършва не по-рано от 5 s преди завършването на всеки режим Условия за работа на двигателя Честотата на въртене и натоварването на двигателя, температурата и подналягането на постъпващия въздух, температурата и противоналягането на отработилите газове, разхода на гориво и разхода на въздуха (или на отработили газове), температурата на принудително постъпващия въздух, температурата на горивото и влажността, трябва да се регистрират за всеки режим, като се спазват условията за честота на въртене и натоварване (виж т ) по време на вземането на проби от частици, но винаги - през последната минута на всеки режим. Записват се всички изисквани за изчислението допълнителни данни (виж т. 4 и 5) Проверка на NO x в зоната за контрол Проверката на NO x в зоната за контрол се извършва непосредствено след завършване на режим 13. Преди започване на измерването двигателят трябва да работи в условията на режим 13 в продължение на три минути. Провеждат се три измервания на различни места в зоната на контрол, избрани от техническата служба 1/. Времетраенето на всяко измерване е 2 минути. 1/ Тестовите точки трябва да бъдат избрани с помощта на одобрени статистически методи за вземане на проби по случаен признак.

71 стр.71 Процедурата по измерване е идентична с използваната за измерване на NO x по време на 13- режимен цикъл и трябва да се прилага съгласно т , и 4.1 от това допълнение и приложение 4, допълнение 4, т. 3. Изчислението се извършва съгласно изискванията на т Повторна проверка на анализаторите След изпитването за емисии отработили газове за повторната проверка се използват газ за регулиране на нулата и еталонен газ. Изпитването се счита за допустимо, когато разликата между получените резултати преди и след изпитването, е по-ниска от 2 % от стойността за еталонния газ. 3. ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗПИТВАНЕ ELR 3.1. Поставяне на измервателното оборудване Димомерът и сондите за вземане на проби, където е приложимо, трябва да се поставят на изхода на шумозаглушителя или когато е монтирано такова - на всякакво устройство за последваща обработка на отработилите газове, съгласно общите указания за поставяне, определени от производителя на устройството. В допълнение, когато е приложимо, трябва да се спазват изискванията по т. 10 от стандарта БДС ISO Преди проверките за калибриране на нулата и на измервателната скала, димомерът се подгрява и стабилизира съгласно препоръките на неговия производител. Когато димомерът е оборудван със система за продухване с въздух, предназначена да предотвратява образуването на сажди върху измервателната оптика, тази система също се включва и регулира съгласно препоръките на производителя Проверка на димомера Проверките за калибриране на нулата и на цялата измервателна скала се извършат в периода на снемане на показания от димомера, тъй като скалата на димомера позволява точно да се определят само две точки на калибриране, а именно 0 % димност и 100 % димност. Тогава коефициентът на поглъщане на светлината се изчислява на база на измерената димност и на стойността на L A, предоставена от производителя на димомера, когато димомера е поставен отново в k режим на отчитане за изпитване. Когато няма препречване на светлинният сноп на димомера, режимът за снемане на показанията трябва се регулира на 0,0 % ± 1,0 % димност. След препречване на светлинния сноп така, че той да не достига приемното устройство, режимът за снемане на показанията трябва се регулира на 100,0 % ± 1,0 % димност Изпитвателен цикъл

72 стр Условия за подготовка на двигателя Загряването на двигателя и на системата се осъществява при режим на максимална мощност, за да се стабилизират параметрите на двигателя в съответствие с препоръките на производителя. Периодът на предварителна подготовка трябва да изключи възможността за влияние на отлаганията в изпускателната уредба, останали от предишно изпитване. Когато двигателят се стабилизира, цикълът трябва да започва 20 ± 2 s след завършване на периода на предварителна подготовка. По искане на производителя, с цел допълнителна подготовка, преди изпитвателния цикъл може да се проведе допълнително пробно изпитване Последователност на изпитването Изпитването се състои от три стъпки на натоварване при всяка една от трите честоти на въртене на двигателя A (цикъл 1), B (цикъл 2) и C (цикъл 3), определени в съответствие с приложение 4, т. 1.1, последвани от цикъл 4, който се провежда с честота на въртене в обхвата на контролната зона и при натоварване от 10 до 100 % по избор на техническата служба 1/. Необходимо е да се спазва описаната по-долу последователност при изпитване на двигателя с динамометричен стенд, както е посочено на фиг. 3. Честота на въртене Цикъл 1 Цикъл 2 Цикъл 3 Цикъл 4 Избрана точка Натоварване s Фиг. 3. Последователност при изпитване ELR а) двигателят трябва да работи с честота на въртене А при 10% натовареност в продължение на 20 ± 2 s. Посочената честота на въртене се поддържа в граници от ± 20 min -1, а 1 / Тестовите точки трябва да бъдат избрани с помощта на одобрени статистически методи за вземане на проби по случаен признак.

73 стр.73 предписания въртящ момент - в границите на ± 2 % от максималния въртящ момент при съответната честота на въртене за провеждане на изпитването; б) в края на предшестващия етап, лостът за регулиране на честотата на въртене трябва да се задейства бързо и да се остави в отворено състояние в продължение на 10 ± 1 s. Прилага се необходимото динамометрично натоварване, за да се поддържа честота на въртене на двигателя в диапазона ± 150 min -1 в продължение на първите 3 s, а след това в диапазона ± 20 min -1 за останалата част от етапа; в) описаната последователност на операциите а) и б) трябва да се повтаря два пъти; г) след завършване на третата фаза на натоварване, двигателят трябва да се регулира на честота на въртене В при 10 % натовареност в продължение на 20 ± 2 s; д) последователността на операциите от а) до в) се извършва на двигател, работещ при честота на въртене В; е) след завършване на третата степен на натоварване, двигателят трябва да се регулира на честота на въртене С при 10 % натовареност в продължение на 20 ± 2 s; ж) последователността на операциите от а) до в) се извършва на двигател, работещ при честота на въртене С; з) след завършване на третата степен на натоварване, двигателят трябва да се регулира на избраната честота на въртене, при каквото и да е натоварване по-високо от 10%, в продължение на 20 ± 2 s; и) последователността на операциите от а) до в) се извършва на двигател, работещ при избраната честота на въртене Валидност на резултатите от цикъла Относителните стандартни отклонения на средните стойности на димните емисии при всеки изпитвателен режим (SV A, SV B, SV C, изчислени съгласно изискванията на т от това допълнение, след трите последователни фази на натоварване при всяка изпитвателна честота на въртене) трябва да бъдат по-ниски от 15 % от средната стойност или по-ниски от 10 % от граничната стойност, посочена в таблица 1 от Правилото, като се избира повисоката от двете стойности. Когато разликата е по-голяма от тази стойност, необходимо е последователните операции да се повтарят, докато трите последователни фази на натоварване изпълнят критериите за валидност Повторна проверка на димомера

74 стр.74 След изпитването стойността на отклонението от нулата на димомера не трябва да надхвърля ± 5,0 % от граничната стойност, посочена в таблица 1 от Правилото. 4. ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ГАЗОВИТЕ ЕМИСИИ 4.1. Оценка на резултатите За да се оценят количествата на газовите емисии, се усредняват стойностите на диаграмите от последните 30 s за всеки режим, и се определят средните концентрации (conc) на HC, CO и NO x по време на всеки режим на основание на средните стойности на диаграмите и на съответните калибровъчни данни. Може да се използва и друг тип записване, когато той гарантира еквивалентно обработване на данните. При провеждане на проверка на NO x в зоната на контрол, посочените изискванията важат само за емисиите от NO x. Масовият дебит на влажните отработили газове G EXHW или масовият дебит на разредените влажни отработили газове G TOTW - когато е използван по избор, трябва да се измерва съгласно изискването на приложение 4, допълнение 4, т Корекция за сухо/влажно състояние Когато не са измерени във влажно състояние, измерените концентрации трябва да се преобразуват в концентрации отработили газове във влажно състояние, съгласно следната формула: conc(влажно състояние) = K W. conc(сухо състояние) За неразредените първични отработили газове: K G = ; FUEL W, r 1 - FFH - K W2 G AIRD. За разредените отработили газове: K w,e,1 = ( състояние ) HTCRAT. CO % влажно 2 1 KW 1 ; 200 K w,e,2 = 1 K W 1 ( ). HTCRAT. CO % сухо състояние

75 стр.75 За въздуха за разреждане: K W,d = 1 K W1 ; K 1,608. H d W,1 = ; ( 1,608. Hd ) 6,220. R. p d d H d =, -2 pb - pd. R d.10 За постъпващия въздух: (когато той е различен от въздуха за разреждане) K K W,a = 1 K W2 ; 1,608. H a W,2 = ; ( 1,608. Ha ) 6,220. R. p a a H a =, -2 pb - pa. R a.10 където: H a, H d R d, R a p d, p aе р В са масите g вода на kg сух въздух; - относителните влажности на въздуха за разреждане/на постъпващия въздух, %; - наляганията на наситените водни пари във въздуха за разреждане / на постъпващия въздух, %; - атмосферното налягане, kpa Коригиране на NО x в зависимост от влажността и температурата Тъй като емисиите на NО x зависят от състоянието на околния въздух, концентрацията на NО x се коригира в зависимост от температурата и влажността на околния въздух, с помощта на коефициентите от следната формула: където: K H,D = 1 1+ A. (H -10,71) + B. (T - 298), A = 0,309 G FUEL /G AIRD - 0,0266; В = -0,209 G FUEL /G AIRD +0,00954; Т а е температура на въздуха, К; H a - влажността на постъпващия въздух, g вода / kg сух въздух; a a където: 6,220. R. p p - p. R.10 a a H = ; a -2 B a a R a е относителната влажност на постъпващия въздух, %; р а - налягането на наситените водни пари в постъпващия въздух, kpa; - атмосферното налягане, kpa. р В

76 стр Изчисляване на масовия дебит (разхода) на емисиите отработили газове Масовият дебит на емисиите g/h за всеки режим трябва да се изчислява като се приема, че плътността на отработилите газове е равна на 1,293 kg/m 3 при 273 K (0 C) и 101,3 kpa: (1) NO x mass = 0, NO x conc. K H,D. G EXHW ; (2) CO x mass = 0, CO conc. G EXHW ; (3) HC mass = 0, HC conc. G EXHW, 1/ където: NO x conc, CO conc, HC conc са средните концентрации (ppm) в неразредените отработили газове, както са определени в т Когато е избрано газовите емисиите да се определят с помощта на система за разреждане на целия поток, се прилагат следните формули: (1) NO x mass = 0, NO x conc. K H,D. G TOTW ; (2) CO x mass = 0, CO conc. G TOTW ; (3) HC mass = 0, HC conc. G TOTW, където NO x conc, CO conc, HC conc 1/ са средните коригирани концентрации на разредените отработили газове (ppm) за всеки режим, както са определени в приложение 4, допълнение 2, т Изчисляване на специфичните (относителни количества) емисии: Емисиите (g/kwh) трябва да се изчисляват за всички отделни компоненти, както следва: NO X = NO X, маса P(n). WF i. WF i i ; CO = CO. WF маса i P(n). WF i i ; HC = HC. WF маса i P(n). WF i Масовите коефициенти (WF), използвани за тези изчисления, са в съответствие с т Изчисляване на стойностите в зоната за контрол i. 1/ На основание еквивалент C1.

77 стр.77 За избраните съгласно т три точки на контрол, емисиите на NO x се измерват и изчисляват съгласно т , и същевременно се определят чрез интерполация на резултатите, получени от режимите на изпитвателния цикъл в точка, разположена найблизо до съответната контролна точка, посочена в т След това, в съответствие с т , измерените стойности се сравняват с интерполираните стойности Изчисление на специфичните (относителни количества) емисии: За всяка от контролните точки (Z) емисиите от NO x се изчисляват, както следва: N ox mass,z = 0, N ox conc,z. K H,D. G EXHW ; NO x,z = NO x mass,z / P(n) z Определяне на стойността на емисиите на основание резултатите от изпитвателния цикъл Емисиите на NO x за всяка от контролните точки трябва да се интерполират за четирите найблизки режима на изпитвателния цикъл, който обхваща избраната контролна точка Z, показана на фиг. 4. За тези режими (R, S, T, U) се прилагат следните определения: Честота на въртене (R) = Честота на въртене (T) = n RT Честота на въртене (S) = Честота на въртене (U) = n SU Натоварване в проценти (R) = Натоварване в проценти (S) Натоварване в проценти (T) = Натоварване в проценти (U). Емисиите от NO x за избраната контролна точка (Z) се изчисляват, както следва: където: E Z = E RS + (E TU - E RS ) (M Z - M RS ) / (M TU - M RS ) ; E TU = E T + (E U - E T ) (n Z - n RT ) / (n SU - n RT ) ; E RS = E R + (E S - E R ) (n Z - n RT ) / (n SU - n RT ) ; M TU = M T + (M U - M T ) (n Z - n RT ) / (n SU - n RT ) ; M RS = M R + (M S - M R ) (n Z - n RT ) / (n SU - n RT ), E R, E S, E T, E U са специфичните емисии на NO x в обхванатите режими, изчислени съгласно т ; M R, M S, M T, M U - въртящите моменти в обхванатите режими.

78 стр.78 Въртящ момент Честота на въртене Фиг. 4. Интерполация на емисите на NO х в контролната точка Сравняване на стойностите на емисиите от NO x Специфичните емисии от NO x, измерени в контролната точка Z (NO x, z ), се сравняват с интерполираната стойност (E Z ), както следва: NO x,diff = 100. (NO x,z E z ) / E z 5. ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ЕМИСИИТЕ ОТ ЧАСТИЦИ 5.1. Оценка на данните За оценка на емисиите от частици, трябва за всеки режим да се отчита общата маса на пробата (M SAM,i ), преминаваща през филтрите. Филтрите се връщат отново в измервателната камера и при съответните условия се оставят там в продължение на не по-малко от 1 час и не повече от 80 часа, след което се измерват. Записва се брутната маса на филтрите и от нея се изважда масата на тарата (виж т. 1 от това допълнение). Масата на частиците M f е сума от масите на частиците, отложени върху основния и спомагателен филтри. Когато се използва корекция на произхода, трябва да се записват масата на въздуха за разреждане (M DIL ), преминаващ през филтрите и масата на частиците (M d ). Когато е било извършено повече от едно измерване, отношението M d /M DIL се изчислява за всяко отделно измерване и получените резултати се осредняват.

79 стр Система за разреждане на част от потока Окончателните резултати от изпитванията за емисиите от частици се определят по посочените по-долу начини. Тъй като могат да бъдат използвани различни видове контрол на скоростта на разреждане, се използват различни методи за изчисляване на G EDFW. Всички изчисления се основават върху средните стойности при отделните режими, използвани по време на вземането на пробите Изокинетични системи G EDFW,i = G EXHW,i. q i ; G q = i + ( G. r) EXHW.i ( G. r) DILW,i EXHW,i, където r е отношението на напречните сечения на изокинетичната сонда и изпускателната тръба: A r = A p r Системи с измерване на концентрацията на CO 2 или на NO x G EDFW,i = G EXHW,i. q i ; където: conc q = i conc E,i D,i - conc - conc A,i A,i, conc E е концентрацията във влажно състояние на измервания газ в неразредените отработили газове; conc D - концентрацията във влажно състояние на измервания газ в разредените отработили газове; conc А - концентрацията във влажно състояние на измервания газ във въздуха за разреждане. Измерените концентрации в сухо състояние се превръщат в концентрации във влажно състояние, съгласно т. 4.2 от това допълнение Системи с измерване на CO 2 и метод на въглеродния баланс 1/ 206,5. G FUEL,i G EDFW,i =, CO2D,i - CO2A,i 1 / Стойността е валидна само за еталонното гориво, посочено в Правилото.

80 стр.80 където: CO 2D е концентрацията на CO 2 в разредените отработили газове; CO 2А - концентрацията на CO 2 в разредения въздух (концентрации в обемни % във влажно състояние). Уравнението се основава на предполагаемото съдържание на въглерода (постъпващите в двигателя въглеродните атоми се отделят под формата на CO 2 ) и се определя, както следва: G EDFW,i = G EXHW,i. q i ; 206,5. G FUEL,i q i =. G EXHW,i.( CO 2D,i - CO 2A,i ) Системи с измерване на потока G EDFW,i = G EXHW,i. q i ; Система за разреждане на целия поток Отчетените резултати от изпитванията за емисиите от частици трябва да се определят по следните начини. Всички изчисления се основават на средните стойности от отделните режими по време на периода на вземане на проби Изчисляване на масовия дебит (разхода) на частиците в потока отработили газове Масовият дебит на частиците се изчислява, както следва: където: PT mass Mf G EDFW =, M 1000 SAM i n EDFW G EDFW,i. WFi i 1 G = = ; =, са определени по време на изпитвателния цикъл посредством събиране на средните стойности при отделните режими, използвани по време на вземането на пробите.

81 стр.81 Масовият дебит на частиците може да бъде фоново коригиран, както следва: M M i n 1 f d G EDFW PTmass - = 1-. WF i. M M = SAM DIL i 1 DF. i 1000 = Когато се извършват няколко измервания, M d /M DIL се замества със средната стойност на M / M. DIL d DF i = 13,4/(concCO 2 + (concco + conchc) )) за отделните режими или DF i = 13,4/concCO 2 за отделните режими Изчисляване на специфичните (относителни) емисии Емисиите от частици се изчисляват, както следва: PTmass PT =. P(n). WF 5.6. Ефективен масов коефициент Ефективният масов коефициент WF E,i за всеки режим се изчислява, както следва: M. G SAM,i EDFW WF E,i =. MSAM. G EDFW,i i i Стойността на ефективните масови коефициенти трябва да бъде в границите ± 0,003 (± 0,005 за режим на празен ход) от масовите коефициенти, посочени в т ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА СТОЙНОСТИТЕ НА ДИМНИТЕ ЕМИСИИ 6.1. Алгоритъм на Бесел Алгоритъмът на Бесел се използва за изчисляване на средните стойности за 1 s въз основа на измерените моментни стойности на димните емисии, преобразувани съгласно т Този алгоритъм позволява да се осъществи емулация, приложима за нискочестотния филтър от втори ред и използването му налага извършване на повтарящи се изчисления за определяне на коефициентите. Тези коефициенти зависят от времето за реагиране на димомера и от честотата на вземане на пробите. Следователно, процедурата по т трябва да се повторя всеки път, когато се променя времето за реагиране на димомера и/или честотата на вземане на пробите Изчисляване на времето за реагиране на филтъра и константите на Бесел

82 стр.82 Необходимото време за реагиране по Бесел (t F ) зависи от физическите и електрическите характеристики на времената за реагиране на димомера, описани в приложение 4, допълнение 4, т , и се изчисляват от уравнението:, където: t p е физическата характеристика на времето за реагиране, s; t е - електрическата характеристика на времето за реагиране, s. Изчисленията за оценяване честотата на среза на филтъра (f c ) се основават на входящия стъпаловиден сигнал от 0 до 1 при интервал 0,01 s (виж приложение 8). Времето за реагиране се определя като времеви интервал между момента, когато изходната стойност на Бесел достига 10 % (t 10 ) и момента, когато тя достига 90 % (t 90 ) от тази стъпаловидна функция. Това се получава чрез повторение на f c, докато t 90 - t 10 t F. Първото повторение за f c се извършва по следната формула: f c = π / (10. t F ). Константите Е и К на Бесел се изчисляват посредством следните уравнения: където: D = 0,618034; t = 1/честота на вземане на пробите; Ω = 1/[tg(π. t. f c )] Изчисляване на алгоритъма на Бесел 1 = ; 1+ Ω. 3.D + D. Ω E 2 K = 2 E. (D. Ω 2 1) 1, Стойностите Е и К позволяват да се изчисли средната стойност на Бесел за 1 s при входящ стъпаловиден сигнал S I, както следва: където: S i-2 = S i-1 = 0 ; S i = 1 ; Y i-2 = Y i-1 = 0. Y i = Y i-1 + E. (S i + 2.S i-1 + S i-2 4.Y i-2 ) + K. (Y i-1 Y i-2 ),

83 стр.83 Стойностите на времената t 10 и t 90 се интерполират. Разликата между t 90 и t 10 определя времето за реагиране t F за тази стойност на f c. Когато това време за реагиране не е достатъчно близко до изискваното време за реагиране, се продължава с извършване на повторения, докато действителното време за реагиране не се различава с повече от 1 % от изискваното време за реагиране: 6.2. Оценка на резултатите (t 90 t 10 ) t F 0,01. t F. Стойностите на измерените димни емисии се определят при вземане на проби с минимална честота от 20 Hz Определяне на димните емисии Преобразуване на данните Тъй като основната мерна единица за всички димомери е коефициента на пропускване, стойностите на димните емисии от коефициента на пропускване (τ), трябва да се преобразуват в коефициент на поглъщане на светлината (k), както следва: k = - 1 L A ln 1- N 100 ; където:, k е коефициентът на поглъщане на светлината, m -1 ; L A - ефективната оптична дължина на пътя, предоставена от производителя на димомера, m; N - оптическата плътност (димност), %; τ - коефициентът на пропускливост, %. Преобразуването е необходимо да се извърши, преди да се пристъпва към всяка по-късна обработка на данните Изчисляване на средната стойност на Бесел за димните емисии Под точна честота на среза f c се разбира честотата, при която се достига необходимото време за реагиране t F на филтъра. След като се определи тази честота, чрез описаната в процедура на повторяемост, се изчисляват точните стойности на константите Е и К на алгоритъма на Бесел. Тогава алгоритъмът на Бесел се прилага към моментната следа на кривата за димните емисии (стойност k), както е описано в т :

84 стр.84 Y i = Y i-1 + E. (S i + 2.S i-1 + S i-2 4.Y i-2 ) + K. (Y i-1 Y i-2 ). По своята същност алгоритъмът на Бесел е рекурентен. Следователно, за да се определи алгоритъма, са необходими няколко входящи начални стойности за S i-1 и S i-2 и няколко изходящи начални стойности за Y i-1 и Y i-2. Тези стойности могат да се приемат за равни на нула. За всяка фаза на натоварване при трите честоти на въртене на двигателя A, B и C, се избира между отделните стойности Y i за всяка следа на димните емисии, максималната стойност Y max за 1 s Окончателен резултат Средните стойности на димните емисии (SV) за всеки цикъл (при съответната честота на въртене в процеса на изпитване) се изчисляват, както следва: за изпитвателна честота на въртене А: SV A = (Y max1,a + Y max2,a + Y max3,a ) / 3 ; за изпитвателна честота на въртене В: SV B = (Y max1,b + Y max2,b + Y max3,b ) / 3 ; за изпитвателна честота на въртене С: SV C = (Y max1,c + Y max2,c + Y max3,c ) / 3, където: Y max1, Y max2, Y max3 са най-голямите от средните стойности на димните емисии по Бесел за 1 s за всяка от трите фази на натоварване. Окончателната стойност се изчислява, както следва: SV = (0,43. SV A ) + (0,56. SV B ) + (0,01. SV C ).

85 стр.85 Приложение 4 допълнение 2 се изменя, както следва Приложение 4 допълнение 2 ИЗПИТВАТЕЛЕН ЦИКЪЛ ЕТС 1. ПРОЦЕДУРА ЗА ИЗОБРАЗЯВАНЕ ДИАГРАМА НА ДВИГАТЕЛЯ 1.1. Определяне на диапазона от изобразени честоти на въртене За провеждане на цикъл ЕТС в камерата за изпитвания, преди изпитвателния цикъл е необходимо да се изобразят характеристиките на двигателя, за да се определи кривата на честотата на въртене по отношение на въртящия момент. Минималната и максималната изобразена честота на въртене се определят, както следва: Минималната изобразена честота на въртене е равна на честота на въртене на празен ход. За максимална изобразена честота на въртене се избира по-малката от двете стойности: равната на 1,02n hi или честотата на въртене, при която въртящият момент при пълно натоварване се намалява до нула Изобразяване на диаграма за мощността на двигателя Двигателят се загрява при максимална мощност, за да се стабилизират неговите параметри съгласно препоръката на производителя и добрата техническа практика. След стабилизиране на двигателя, неговите параметри се изобразяват по следния начин: Двигателят не е натоварен и работи с честота на въртене на празн ход. Двигателят работи при регулирана за пълно натоварване горивонагнетателна помпа с минимална изобразена честота на въртене. Честотата на въртене на двигателя се повишава средно с 8 ± 1 min -1 /s от минималната до максималната изобразена честота на въртене. Точките за честотата на въртене и за въртящия момент на двигателя трябва да се записват при честота на вземането на проби поне от една точка в секунда Чертеж на изобразена крива Всички данни за точките, записани в съответствие с т. 1.2, се свързват помежду си чрез използване на линейна интерполация. Получената крива на въртящия момент представлява изобразена крива и служи за преобразуване на нормираните стойности на въртящия момент на цикъла при работата на двигателя, в действителни стойности на въртящия момент за изпитвателния цикъл, описан в т. 2.

86 стр Алтернативни методи за изобразяване на диаграма Когато даден производител прецени, че изложените по-горе методи не са надеждни или представителни за определен двигател, могат да се приложат алтернативни методи за изобразяване на диаграма. Тези алтернативни методи трябва да имат за цел да определят максималния възможен въртящ момент при всички честоти на въртене на двигателя, достигнати по време на изпитвателните цикли. Методите, които по съображения за надеждност или представителност се отклоняват от посочените, се одобрят от техническата служба едновременно с обосновката за тяхното използване. В случай на двигатели с регулатори или с турбокомпресор, не трябва да се използват полегати, непрекъснато продължаващи криви за честотата на въртене на двигателя Повторни изпитвания Не е необходимо преди всеки изпитвателен цикъл да се изобразяват параметрите на двигателя. Повторно изобразяване на параметрите на двигателя се съставя преди изпитвателния цикъл, когато: - на основание на техническа преценка се счете, че е изминало прекалено дълго време от последната диаграма; - двигателят е претърпял физически изменения или повторно калибриране, които потенциално могат да повлияят на неговите характеристики. 2. ПРОВЕЖДАНЕ НА СТАНДАРТЕН ИЗПИТВАТЕЛЕН ЦИКЪЛ Преходният изпитвателен цикъл е описан в допълнение 3 от това приложение. За определяне на стандартния цикъл, нормираните стойности на въртящия момент и честотата на въртене трябва да се преобразуват в действителни стойности по посочения по-долу начин Действителна честота на въртене Установява се ненормирана честотата на въртене с помощта на следното уравнение: Действителна честота на въртене = [% честотата на въртене (изходна честота на въртене честота на въртене на празен ход)] /100 + честота на въртене на празен ход. Изходната честота на въртене n rеf съответства на стопроцентните стойности на честотите на въртене, определени в плана за работа на двигателя с динамометричен стенд, посочено в допълнение 3. Тази честота на въртене се определя, както следва (виж фиг. 1 от Правилото):

87 стр.87 n ref = n lo + 95%. (n hi - n lo ), където n hi и n lo са или определени съгласно т. 2 от Правилото, или са изчислени съгласно приложение 4, допълнение 1, т Действителен въртящ момент Въртящият момент се нормира до максималния въртящ момент при съответната честота на въртене. Необходимо е да се използват ненормирани стойности на въртящия момент на стандартния цикъл с помощта на кривата на диаграмата, определена в съответствие с т. 1.3, както следва: Действителен въртящ момент = (% въртящ момент. максимален въртящ момент)/100 за съответната действителна честота на въртене, както е определена в т За целите на стандартния цикъл, отрицателните стойности на въртящия момент в точки, изобразяващи режими на работа на двигателя ("m") се представят във вид на ненормирани стойности и се определят по един от следните начини: - отрицателна 40 процентна стойност на положителния въртящ момент, достигана в точката при съответна честота на въртене; - изобразяване на отрицателния въртящ момент, необходим за ускоряване на двигателя от минималната до максималната честота на въртене; - определяне на отрицателния въртящ момент, необходим за работа на двигателя при честотата на въртене на празен ход и при изходна честота на въртене, и линейно интерполиране между тези две точки Примерна процедура за получаване на ненормирани стойности. Описване на пример за получаване на ненормирани стойности за следната тестова точка: % честота на въртене е 43 ; % въртящ момент е 82. При наличие на следните стойности: изходната честота на въртене е 2200 min -1 ; честота на въртене на празен ход е 600 min -1 ; получаваме:

88 стр.88 действителна честота на въртене = 43. ( ) = 1288 min -1 ; действителен въртящ момент = = 574 Nm, където максималния въртящ момент, отбелязан на изобразената крива при 1288 min -1, е 700 Nm. 3. ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗПИТВАНЕ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ЕМИСИИТЕ По искане на производителя може да се проведе едно пробно изпитване с цел двигателят и изпускателната уредба да бъдат приведени до условията за изпитване, преди извършване на измервателния цикъл. Двигателите, които работят с природен газ и с втечнен нефтен газ (ПГ и ВНГ), трябва да са разработени чрез използване на изпитване ЕТС. Двигателят трябва да работи в продължение на най-малко два цикъла ЕТС, докато измерените за един цикъл ЕТС емисии на въглероден оксид надхвърлят с не повече от 10 % емисиите от въглероден оксид, измерени при предходния цикъл ЕТС Подготовка на филтрите за вземане на проби (само за дизелови двигатели) Поне един час преди изпитването всеки филтър (двойка филтри) се поставя в затворен, но незапечатан съд на Петри, след което се поставя в измервателната камера с цел стабилизиране. След края на времето за стабилизиране всеки филтър (двойка филтри) се измерва и масовата тара се записва. След това филтърът (двойката филтри) се поставя в затворен съд на Петри или в запечатан филтродържател, необходим за изпитването. Когато филтърът (двойката филтри) не се използва през следващите 8 часа след изваждането му от измервателната камера, той се привежда до работна температура и преди да се използва се измерва отново Поставяне на измервателното оборудване Апаратурата и сондите за вземане на проби се поставят в съответствие с изискванията. При използване на система за разреждане на целия поток отработили газове, към тази система се свързва изпускателната тръба Задействане (включване) на двигателя и на системата за разреждане Двигателят и системата за разреждане се включват и подгряват, докато всички температури и налягания се стабилизират при максималната мощност в съответствие с препоръката на производителя и добрата техническа практика.

89 стр Включване на системата за вземане на проби от частици (само за дизелови двигатели) Системата за вземане на проби от частици се включва да работи в режим на празен ход. Началното ниво на частици във въздуха за разреждане може да се определи чрез преминаване на въздуха за разреждане през филтрите за частици. Когато е използван филтриран въздух за разреждане, може да се извърши едно измерване преди или след изпитването. В случай, че разредения въздух не е филтриран, измерванията могат да се направят в началото и в края на цикъла, и получените стойности да се осреднят Регулиране на системата за разреждане на целия поток Общият поток на разредените отработили газове се регулира така, че да се отстрани водният кондензат в системата и да се получи максимална температура на филтриращата повърхност, по-ниска или равна на 325 K (52 C) (виж приложение 4, допълнение 7, раздел DT, т ) Проверка на анализаторите На анализаторите на емисиите се извършва калибриране на нулата и еталониране. Когато се използват камери за проби, те се обезвъздушават Процедура за пускане на двигателя Стабилизираният двигател се задейства с помощта на пусково устройство (стартер) серийно производство или с динамометричен стенд, в съответствие с препоръчаната от производителя процедура в интрукцията за експлоатация. По избор, изпитването може да започне непосредствено от фазата на предварителна подготовка за условията на изпитване, без да се изключва двигателят, когато той достигне до честота на въртене на празен ход Изпитвателен цикъл Последователност на изпитването Последователността от изпитателните процедури започва, когато двигателят е достигнал честота на въртене на празен ход. Изпитването трябва да се провежда съгласно стандартния цикъл, описан в т. 2 от това допълнение. Управляващите сигнали за регулиране на честотата на въртене на двигателя и на въртящия момент трябва да се подават при честота минимум 5 Hz (препоръчително 10 Hz). Получаваните данни за честотата на въртене и за въртящия момент на двигателя трябва да се записват най-малко един път в секунда в продължение на изпитателния цикъл, а сигналите могат да се филтрират с помощта на електронни устройства Показания на анализатора

90 стр.90 При пускане на двигателя или в началото на последователно извършваните изпитания, когато цикълът започва непосредствено с предварителната подготовка за изпитване, оборудването за измерване се задейства едновременно с извършване на : - началното събиране или анализа на въздуха за разреждане; - началното събирането или анализа на разредените отработили газове; - началото на измерване на количеството на разредените отработили газове (CVS), както и на изискваните температури и налягания; - началото на записване на изходящите данни за честотата на въртене и въртящия момент на динамометричния стенд. Въглеводородите НС и азотните оксиди NO x се измерват непрекъснато в смесителната камера с честота 2 Hz. Средните концентрации се изчисляват, като се обобщават сигналите на анализатора през цялото времетраене на изпитвателния цикъл. Времето за реагиране на системата трябва да не надвишава 20 s, като при необходимост то се координира с колебанията на потока при вземане на проби при постоянен обем (CVS) и с отклоненията във времетраенето на вземането на проби / регулировки на изпитвателния цикъл. Количествата CO, CO 2, N MHC и СН 4 се определят посредством интегриране или чрез анализиране на концентрациите от камерата за вземане на проби, събрани по време на цикъла. Концентрациите на замърсяващи газове във въздуха за разреждане се определят посредством интегриране или чрез събиране във фоновата камера. Всички други стойности трябва да се записват с периодичност най-малко едно измерване в секунда (1 Hz) Вземане на проби от частици (само за дизелови двигатели) При пускане на двигателя или в началото на последователно извършваните изпитвания, когато цикълът започва непосредствено с предварителната подготовка за изпитване, системата за вземане за проби от частици се превключва от режим на празен ход в режим за измерване на проби от частици. Когато не се използва компенсация на потока, то помпата(-ите) се регулира(-ат) така, че дебитът на твърдите частици, преминаващ през сондата или приемната тръба, да се поддържа в граници ± 5% от установения дебит. Когато се използва компенсация на потока (например, пропорционално регулиране на потока проби), то е необходимо да се докаже, че отношението на дебита в основната тръба с потока проби от частици към неговата установена стойност (с изключение на първите 10 s от вземане на пробите), се изменя с неповече от ± 5%. Забележка: В случай на двойно разреждане, дебитът на пробата е нетната разлика между дебита, който преминава през филтрите за вземане на проби и дебита на вторичния въздух за разреждане.

91 стр.91 Записват се средните стойности на температурата и на налягането в точката на газовия(-те) брояч(-и) или на входа на апаратурата за измерване на потока. Когато се окаже, че при голямо отлагане на частици върху филтъра, установеният разход не може да се поддържа през цялото времетраене на цикъла (в граници от ± 5 %), изпитването се анулира. Изпитването се повтвря с разход, който е по-нисък и/или с филтри, които имат по-голям диаметър Спиране на двигателя Когато двигателят спре в някакъв момент от изпитателния цикъл, след съответната подготовка той трябва да бъде отново пуснат, а изпитването се повтаря. Изпитването се анулира, когато по време на провеждането на цикъла възникне неизправност на някое изпитвателно оборудване Действия след изпитването След завършване на изпитването, трябва да се преустанови измерването на обема на разредените отработили газове, на газовия поток през камерите за вземане на проби и на частиците в помпата за вземане на проби. При интегрирана система за анализ, вземането на проби продължава до изтичане на времената за реагиране на системата. Когато се използват съставни камери, концентрациите се анализират възможно най-бързо, но във всеки случай не по-късно от 20 min след края на изпитвателния цикъл. След изпитването за измерване на емисиите, за повторна проверка на анализаторите трябва да се използва газ за регулиране на нулата и същия калибровъчен газ. Изпитването се счита за приемливо, когато разликата между получените разултати преди и след изпитването е по-ниска от 2 % от стойността за калибровъчния газ. Само за дизеловите двигатели, филтрите за частици се поставят обратно в измервателната камера най-късно до един час след края на изпитването и до измерването те се държат в незапечатан затворен съд на Петри в продължение на най-малко един час, но не повече от 80 часа Проверка на изпълнението на изпитването Коригиране на данните С цел намаляване на грешките, дължащи се на задръжките между постъпването на обратните сигнали и тези от стандартния цикъл, цялата последователност от сигнали за регистрация на честотата на въртене и на въртящия момент на двигателя може да бъде изтеглена напред или назад във времето, по отношение на последователността на изходната честота на въртене и въртящ момент. Когато сигналите за обратна втъзка са коригирани,

92 стр.92 честотата на въртене и въртящият момент се коригират със същата стойност и в същата посока Изчисляване на работата на цикъла Действителната работа на цикъла W act (kwh) се изчислява с използване на всяка записана двойка изходящи стойности за честотата на въртене и за въртящия момент на двигателя. Когато е избрана тази възможност, това се извършва след всяко коригиране на изходящите данни, съгласно т Действителната работа на цикъла W act служи за извършване на сравнение с работата при стандартен цикъл W rеf и за изчисляване на специфичните емисии при спиране (виж т. 4.4 и 5.2). Същият метод се прилага за интегриране на стандартната и действителната мощност на двигателя. Когато стойностите трябва да се определят между съседни стандартни или измерени стойности, се използва линейна интерполация. При интегриране на работата на стандартния и действителния цикъл всички отрицателни стойности на въртящия момент се нулират и вземат под внимание. Когато такова интегриране протича за честота под 5 Hz и когато за определен помеждутък от време стойността на въртящия момент от отрицателна стане положителна или от положителна стане отрицателна, отрицателната част се изчислява и се нулира. Положителната част се включва в интегрираната стойност. W act трябва да бъде в границите от - 15 % до + 5 % от W rеf Статистическа обработка на данни за валидност на изпитвателния цикъл. Извършват се линейно регресионно изчисление на обратните стойности по отношение на изходните (стандартните) стойности за честотата на въртене, въртящия момент и мощността. Когато тази възможност е избрана, това се извършва след всяко коригиране на изходните данни, съгласно т Прилага се методът на най-малките квадрати с найподходящото уравнение от вида: където: y = mx + b y е коригираната (действителна) стойност на честотата на въртене (min -1 ), на въртящия момент (Nm) или на мощността (kw); m - ъгловият коефициент на регресионната права; x - изходната стойност на честотата на въртене (min -1 ), на въртящия момент (Nm) или на мощността (kw); b - отрезът на регресионната права с оста у. Стандартната грешка (SE) при оценка на у и на коефициента на корелация (r 2 ) трябва да се изчисляват за всяка регресионна права.

93 стр.93 Препоръчва се този анализ да се извършва с честота 1 Hz. При проверка за валидността на цикъла и статистическата обработка на данните за въртящия момент и за мощността, всички отрицателни стойности на стандартния въртящ момент и всички съответни коригирани стойности трябва да се изключват. Изпитването се счита за валидно, когато са изпълнени посочените в таблица 6 критерии. Допустими отклонения на регресионната права Таблица 6 Стандартна грешка (SE) при оценката на Y Ъглов коефициент на регресионната права, m Коефициент на корелация, r 2 Отрезът на регресионната права с оста Y, b Честота на въртене Въртящ момент Не повече от Не повече от 13 % от 100 min -1 изобразената на диаграмата мощност при максимален въртящ момент на двигателя Мощност Не повече от 8 % от изобразената на диаграмата мощност при максимална мощност на двигателя 0,95-1,03 0,83-1,03 0,89 1,03 Не по-малко от 0,9700 Не по-малко от 0,8800 Не по-малко от 0,9100 ± 50 min -1 ± 20 Nm или ± 2 % от максималния въртящ момент, като се записва поголямата от двете стойности ± 4 kw или ± 2 % от максималната мощност, като се записва по-голямата от двете стойности От регресионните анализи могат да бъдат изключени точки, когато това е посочено в таблица 7. Разрешено изключване на точки при регресионния анализ Таблица 7 Условие Коригирана стойност за пълно натоварване и за въртящ момент от стандартната стойност на въртящия момент Без натоварване, без точка за честотата на въртене на празен ход и коригирана стойност на въртящия момент > стандартна стойност на въртящия момент Без натоварване / затворена дроселова клапа, с точка за честотата на въртене на празен ход и с честотата на въртене > стандартна стойност на честотата на въртене на празен ход Изключвани точки Въртящ момент и/или мощност Въртящ момент и/или мощност Честота на въртене и/или мощност 4. ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ГАЗОВИТЕ ЕМИСИИ 4.1. Определяне на потока на разредените отработили газове

94 стр.94 Общият поток на разредените отработили газове за цикъл (kg/изпитване) се изчислява на основание измерените стойности по време на цикъла и от съответните калибровъчни данни на разходомера (V 0 за PDP или K V за CFV, съгласно указанията в приложение 4, допълнение 5, т. 2). Използва се следната формула, когато в продължение на целия цикъл температурата на разредените отработили газове се поддържа постоянна с помощта на топлообменник (± 6 K за PDP-CVS, ± 11 K за CFV-CVS, виж приложение 4, допълнение 7, т. 2.3). За системата PDP-CVS: където: M TOTW = 1,293. V o. N p. (p B p 1 ). 273 / (101,3. T), M TOTW V 0 N Р р В р 1 T е масата на разредените влажни отработили газове по време на цикъла, kg; - обемът на изпомпвания газ на оборот в условията на изпитване, m 3 /rev; - общият брой цикли на помпата за изпитване; - атмосферното налягане в изпитвателната камера, kpa; - понижаващото налягане под атмосферното на входа на помпата, kpa; - средната температура на разредените отработили газове на входа на помпата по време на цикъла, К. За системата CFV-CVS: където: M TOTW = 1,293. t. K v. p A / T 0,5, M TOTW е масата на разредените влажни отработили газове по време на цикъла, kg; t - времето на цикъла, s; K v - калибровъчният коефициент на тръбата на Вентури с критичен поток при стандартни условия; p А - абсолютното налягане при входа на тръбата на Вентури, кра; Т - абсолютната температура при входа на тръбата на Вентури, К. Когато се използва система за компенсация на дебита (т.е. без топлообменник), моментните масови емисии се изчисляват и интегрират по време на пълния цикъл. В този случай моментната маса на разредените отработили газове се изчислява както следва: За системата PDP-CVS: където: M TOTW,i = 1,293. V o. N p,i. (p B p i ). 273 / (101,3. T),

95 стр.95 M TOTW,i N p,i е моментната маса на разредените влажни отработили газове, kg; - броят на циклите на помпата за интервал от време. За системата CFV-CVS: където: M TOTW,i = 1,293. t i. K v. p A / T 0,5, M TOTW,i е моментната маса на разредените влажни отработили газове, kg; t i - интервалът от време, s. Когато общата маса на пробата от частици (M SAM ) и от замърсяващи газове надвиши с 0,5% от общия CVS дебит (M TOTW ), CVS дебитът се коригира за M SAM или потока на пробата от частици се връща в CVS, преди той да влезе в разходомера (PDP или CFV) Коригиране на NO x в зависимост от влажността Тъй като емисиите от NO x зависят от околните атмосферни условия, концентрацията на NO x се коригира в зависимост от влажността на околния въздух, като се прилагат коефициентите от следните формули: а) за дизеловите двигатели: б) за двигатели, работещи с газ: където: K K H, D = H,G = 1 1-0, ,0329. ( H -10,71) a ( H -10,71) a, ; H a е влажността на постъпващия въздух, измерена в g вода на kg сух въздух, при което: 6,220. R. p a a H a =, -2 pb - pa. R a.10 където: R a е относителната влажност на постъпващия въздух, %; р а - налягането на наситените водни пари в постъпващия въздух, kpa; - атмосферното налягане, kpa. р В 4.3. Изчисляване на масовия дебит на емисиите

96 стр Системи с постоянен масов дебит За системи с топлообменник, масата на замърсителите (g/изпитване) се определя по следните уравнения: (1) NO x маса = 0, NO x conc. K H,D. M TOTW (за дизелов двигател) (2) NO x маса = 0, NO x conc. K H,G. M TOTW (за двигател, работещ с газ) (3) CO маса = 0, CO conc. M TOTW (4) HC маса = 0, HC conc. M TOTW ' (за дизелов двигател) (5) HC маса = 0, HC conc. M TOTW ' (за двигател, работещ с ВНГ) (6) NMHC маса = 0, NMHC conc. M TOTW ' (за двигател, работещ с ПГ) (7) CH 4 маса = 0, CH 4 conc. M TOTW (за двигател, работещ с ПГ) където: NO x conc, CO conc, HC conc 1/, NMHC conc са средните фонови коригирани концентрации по време на цикъла на основа на интегрирането им (задължително за NO x и за HC) или измерени в камера, ppm; M TOTW е общата маса на разредените влажни отработили газове в продължение на цикъла, както е определено в т. 4.1, kg; K H,D - коефициентът на коригиране на влажността при дизеловите двигатели, както е определено в т. 4.2; K H,G - коефициентът на коригиране на влажността при двигатели, работещи с газ, както е определено в т Измерените концентрации в сухо състояние трябва да се преобразуват в стойности във влажно състояние, съгласно приложение 4, допълнение 1, т Определянето на NMHC conc зависи от прилагания метод (виж приложение 4, допълнение 4, т ). При двата случая концентрацията на CH 4 трябва да бъде определена и извадена от концентрацията на HC по следния начин: 1 / На основание еквивалент C1.

97 стр.97 а) метод GC б) метод NMC ; HC ( w/o Cutter).( 1- CE )- HC( w/cutter) M NMHC conc =, CE E - CE M където: HC(w/Cutter) е концентрацията на НС, когато газът от пробата преминава през NMC; HC(w/оCutter) - концентрацията на НС, когато газът от пробата не преминава през NMC; CE M - ефективността на метана, както е определен в приложение 4, допълнение 5, т ; CE Е - ефективността на етана, както е определен в приложение 4, допълнение 5, т Определяне на фоновите коригирани концентрации Средната фонова концентрация на замърсяващи газове във въздуха за разреждане се изважда от измерените концентрации, за да се получат нетните концентрации на замърсителите. Средните стойности на фоновите концентрации могат да бъдат измерени с помощта на метода, използващ камера за вземане на проби или чрез непрекъснато измерване с интегриране. Използва се следната формула: където: conc = conc e conc d. (1 (1/DF)), conc conc е conc d DF е концентрацията на съответния замърсител в разредените отработили газове, коригирана спрямо количеството на съответния замърсител, съдържащ се във въздуха за разреждане, ppm; - концентрацията на съответния замърсител, измерена в разредените отработили газовe, ppm; - концентрацията на съответния замърсител, измерена във въздуха за разреждане, ppm; - коефициентът на разреждане. Коефициентът на разреждане се изчислява, както следва:

98 стр.98 а) за дизелови двигатели и за газови двигатели, работещи с гориво ВНГ: DF = S ; CO 2,conce + F -4 ( HC + CO ).10 б) за двигатели, работещи с гориво природен газ (ПГ): DF 2,conce conce conce = S, CO + F -4 ( NMHC + CO ).10 където: CO 2,conce е концентрацията на CO 2 в разредените отработили газове, обемни %; HC conce - концентрацията на HC в разредените отработили газове, ppm C1; NMHC conce - концентрацията на NMHC в разредените отработили газове, ppm C1; conce conce CО conce F S - концентрацията на СО в разредените отработили газове, ppm; - стехиометричният коефициент. Измерените концентрации в сухо състояние трябва да се преобразуват в стойности във влажно състояние, съгласно приложение 4, допълнение 1, т Стехиометричният коефициент се изчислява по следната формула: където: x, y е съставът на горивото C x H y. Когато съставът на горивото не е известен, като възможни варианти могат да бъдат използвани следните стехиометричните коефициенти: F S (дизелово гориво) = 13,4 ; F S (ВНГ) = 11,6 ; F S (ПГ) = 9, Системи с компенсиране на дебита x F S = 100., y y x + + 3,76. x Когато системата не е оборудвана с топлообменник, масата на замърсителите (g/изпитване) се определя, като се изчислява моментната маса на емисиите и се включат моментните

99 стр.99 стойности по време на цикъла. Освен това, за моментната стойност на концентрацията трябва направо да се прилага фонова корекция. Използват се следните формули: За дизелови двигатели: n (1) NO x маса = (M TOTW,i. NO x conce,i. 0,001587K H,D ) (M TOTW. NO x concd. (1 1/DF). 0,001587K H,D ). i=1 За газови двигатели: n (2) NO x маса = (M TOTW,i. NO x conce,i. 0,001587K H,G ) (M TOTW. NO x concd. (1 1/DF). 0,001587K H,G ). i=1 n (3) CO маса = (M TOTW,i. CО conce,i. 0,000966) (M TOTW. СО concd. (1-1/DF). 0,000966). i=1 За дизелови двигатели: n (4) HC маса = (M TOTW,i. HC conce,i. 0,000479) (M TOTW. HС concd. (1 1/DF). 0,000479). i=1 За двигатели, работщи с ВНГ: n (5) HC маса = (M TOTW,i. HC conce,i. 0,000502) (M TOTW. HС concd. (1 1/DF). 0,000502). i=1 За двигатели, работещи с ПГ: n (6) NMHC маса = (M TOTW,i. NMHC conce,i. 0,000516) (M TOTW. NMHC concd. (1 1/DF). 0,000516). i=1 За двигатели, работещи с ПГ: n (7) CH 4 маса = (M TOTW,i. CH 4 conce,i. 0,000552) (M TOTW. CH 4 concd. (1 1/DF). 0,000552), i=1 където: conc е conc d е концентрацията на съответния замърсител, измерена в разредените отработили газове, ppm; - концентрацията на съответния замърсител, измерена във въздуха за разреждане, ppm; M TOTW,i - моментната маса на разредените влажни отработили газове (виж т. 4.1), kg; M TOTW - общата маса на разредените влажни отработили газове по време на цикъла (виж т. 4.1), kg;

100 стр.100 K H,D K H,G - коефициентът за коригиране на влажността при дизеловите двигатели, определен в т. 4.2; - коефициентът за коригиране на влажността при двигатели, работещи с газ, определен в т. 4.2; DF - коефициентът на разреждане, определен в т Изчисляване на специфичните емисии: Емисиите (g/kwh) за всички влизащи в състава им компоненти, се изчисляват както следва: NO / NO W x x маса act = (дизелови и газови двигатели) CO = CO маса /W act (дизелови и газови двигатели) HC = HC маса /W act (дизелови и газови двигатели, работещи с ВНГ) NMHC = NMHC маса /W act (газови двигатели, работещи с ПГ) CH CH 4 маса /W act 4 = (газови двигатели, работещи с ПГ) където: W act е действителната работа на цикъла, като е определена в т , kwh. 5. ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ЕМИСИИТЕ ОТ ЧАСТИЦИ (САМО ЗА ДИЗЕЛОВИ ДВИГАТЕЛИ) 5.1. Изчисляване на масовия дебит Масата на частиците (g/изпитване) се изчислява както следва: където: M f M TOTW PT mass M f MTOTW =, M 1000 SAM е масата на частиците, взети като проба по време на цикъла, mg; - общата маса на разредените влажни отработили газове по време на цикъла, определена в т. 4.1, kg; M SAM и M f = M f,p + M f,b, където: - масата на разредените отработили газове от смесителната тръба, използвана за събиране на частици, kg; когато тези стойности се измерват самостоятелно, mg; M f,p е масата на частиците, отложени върху основния филтър, mg;

101 стр.101 M f,b - масата на частиците, отложени върху резервния филтър, mg. Когато се използва система с двойно разрежане, масата на вторичния въздух за разреждане се изважда от общата маса на двойно разредените отработили газове, преминали през филтрите за частици. където: M SAM = M TOT - M SEC, M TOT е масата на двойно разредените отработили газове, която преминава през филтъра за частици, kg; M SEC - масата на вторичния въздух за разреждане, kg. Когато първоначалното фоново ниво на частици във въздуха за разреждане е опредено съгласно т. 3.4, масата на частиците може да претърпи фонова корекция. В този случай масата от частици (g/изпитване) се изчислява, както следва: където: PT mass Mf Md 1 MTOTW = - 1- M SAM MDIL DF, 1000 M f, M SAM, M TOTW са описани по-горе; M DIL е масата на пробите от първичния постъпващ въздух за разреждане, преминал през филтрите за частици във фонова концентрация, kg; M d - масата на чстиците във фонова концентрация в първичния въздух за разреждане, mg; DF - коефициентът на разреждане, определен в т Изчисляване на специфичните емисии Емисиите на частици (g/kwh) се изчисляват по формулата: където:, W act е действителната работа на цикъла, определена в т , kwh.

102 стр.102 Приложение 4 Допълнение 3 се променя, както следва Приложение 4 Допълнение 3 ГРАФИК ЗА РАБОТА НА ДВИГАТЕЛ НА ДИНАМОМЕТРИЧЕН СТЕНД ПРИ ИЗПИТВАНЕ ЕТС Време S Норм. честота на въртене % Норм. въртящ момент % ,1 1, ,1 21, ,6 28, , ,7 76, ,6 80, ,3 4, ,9 18, , ,7 61, , ,4 48, ,2 87, ,5 92, ,6 99, ,5 96, ,7 85, ,4 54, ,7 99, , ,7 30, ,1 m 38 82,9 m 39 51,3 m 40 28,5 m 41 29,3 m 42 26,7 m 43 20,4 m Време S Норм. честота на въртене % Норм. въртящ момент % 44 14, , ,5 11, ,5 20, , , ,5 80, , ,3 83, ,4 99, ,4 99, ,7 73, , ,4 58, ,6 90, ,2 99, , ,4 91, ,5 73, ,8 89, ,1 99, ,5 99, ,9 80, ,3 11, ,2 m Време S Норм. честота на въртене % Норм. въртящ момент % m 88 43,3 m 89 36,1 m 90 27,6 m 91 21,1 m ,6 14, ,2 74, , , ,8 17, , , ,6 72, ,9 m ,3 m ,4 83, , ,3 99, , ,1 m ,3 m m ,7 m ,8 m ,9 m

103 Време S Норм. честота на въртене % Норм. въртящ момент % ,7 m ,4 m m ,7 m ,1 0, , ,4 48, , ,2 2, ,1 19, , ,4 74, ,2 55, , , ,7 98, ,7 67, , , ,7 99, , , ,5 84, ,2 98, ,7 99, ,4 84, , ,9 89, ,5 99, ,7 96, , ,2 54, ,3 83, ,2 13, m m ,2 m ,3 m ,9 m ,6 m ,7 m ,5 m ,3 72, ,1 84, ,6 64, ,6 76, m Време S Норм. честота на въртене % Норм. въртящ момент % ,6 m ,8 m ,9 m ,3 m ,9 m стр.103 Време S Норм. честота на въртене % Норм. въртящ момент % ,2 62, ,8 75, ,9 82, ,6 80, , ,3 86, ,7 m ,6 m ,5 85, ,9 94, , ,2 99, ,1 92, , , ,2 99, , ,2 99, ,1 99, ,4 8, , ,2 9, ,1 m ,5 m ,4 m ,9 25, ,2 35, ,9 24, ,8 m ,9 m ,5 m , ,2 78, ,5 94, ,5 99, ,2 99, ,6 99, ,9 97, ,1 99, , , , , ,9 28, ,6 12,5

104 Време S Норм. честота на въртене % Норм. въртящ момент % ,9 8, ,8 9, , ,7 m ,1 m ,7 m ,6 m ,5 m ,9 m ,3 m ,1 m ,3 m ,9 m ,6 m ,4 m ,7 m ,8 m ,9 73, ,9 m ,5 m ,9 m ,7 11, ,5 m m ,6 m , ,7 73, ,1 76, ,5 81, ,1 87, ,8 98, , ,6 99, ,2 m ,2 m , ,3 13, ,2 12, ,9 11, ,8 35, ,2 83, ,7 96, ,4 99, , ,4 60, ,8 m m Време S Норм. честота на въртене % Норм. въртящ момент % ,7 m ,8 m ,7 m ,7 m ,2 m , , ,1 31, , ,4 52, ,4 47, ,9 30, ,1 23, ,7 23, ,5 31, ,4 73, ,3 60, ,3 51, ,2 46, , ,4 52, ,8 45, ,6 22, , ,6 17, ,7 29, ,9 71, ,6 47, ,8 80, ,9 87, ,8 90, ,5 94, ,1 99, ,1 99, , ,5 0, ,6 58, ,1 87, ,1 99, , ,6 99, ,4 99, , , ,4 95, ,4 99, ,5 99 стр.104 Време S Норм. честота на въртене % Норм. въртящ момент % , ,1 99, ,4 99, ,3 29, ,5 14, , ,4 49, ,2 75, , ,8 10, ,8 15, ,9 12, ,8 8, ,1 6, ,1 m ,5 m ,7 m ,8 m m ,1 6, , ,9 0, , ,1 48, ,3 m ,9 m m ,3 m ,6 3, , ,3 89, ,4 98, ,3 98, , ,2 98, ,7 98, ,6 98, ,2 98, , ,4 98, ,2 54, ,2 31, ,3 72, ,7 99, ,3 99

105 Време S Норм. честота на въртене % Норм. въртящ момент % ,9 99, ,5 99, ,1 99, ,7 99, ,7 99, ,5 99, ,3 99, ,6 99, ,4 99, , ,7 96, ,2 99, ,3 99, ,2 99, , , , , ,8 99, , , , ,3 99, ,9 99, ,8 99, ,7 99, ,5 99, , ,7 99, ,2 99, ,2 99, ,2 99, ,8 99, ,1 99, , , , ,4 5, ,3 59, , ,9 90, ,5 59, ,1 92, ,8 99, ,2 99,3 Време S Норм. честота на въртене % Норм. въртящ момент % ,2 99, ,1 99, ,9 53, ,9 13, ,5 m ,7 m ,5 52, , , ,3 99, ,7 99, ,4 m ,1 m ,2 m m ,2 m ,5 m ,5 m ,5 m ,4 m ,1 m ,1 m ,4 m 483 6,7 m 484 3,2 m ,3 63, , ,9 75, ,7 79, ,1 19, ,9 5, ,6 0, ,7 m ,4 m ,4 m ,7 m ,5 m ,8 m ,7 m ,2 m ,7 m ,7 m ,1 m ,9 m , стр.105 Време S Норм. честота на въртене % Норм. въртящ момент % ,5 25, ,7 56, ,3 45, ,2 4, ,7 1, ,7 28, ,6 73, ,3 59, , ,6 27, ,4 80, ,3 88, ,5 11, ,7 m ,5 m ,3 m ,5 m ,8 m ,9 m ,6 m ,1 72, ,8 78, ,6 91, ,1 99, , ,1 99, , ,8 89, ,7 99, , ,6 96, ,6 19, , ,9 0, ,7 m ,8 m ,3 16, ,9 7

106 Време S Норм. честота на въртене % Норм. въртящ момент % ,6 12, , ,4 38, , , , ,1 9, , ,7 0, ,7 m m ,9 m ,1 m ,9 m ,4 m ,6 m ,8 m ,5 m ,8 m ,1 0, ,2 0, ,5 1, ,7 0, , ,3 0, , ,7 22, ,2 49, , ,1 56, , ,2 68, ,4 61, ,7 m ,6 m ,9 8, ,9 70, ,4 98,9 Време S Норм. честота на въртене % Норм. въртящ момент % ,1 73, , , ,4 98, ,9 99, ,5 m m ,9 38, ,1 80, ,8 99, ,7 99, ,5 99, ,5 90, , m ,1 m m ,1 m ,2 m ,6 0, ,8 53, ,4 65, ,1 67, ,8 99, ,6 98, ,6 98, ,5 99, ,2 89, , ,8 79, ,3 98, ,9 98, ,8 98, ,7 98, ,4 46, ,7 44, ,6 3, , ,4 73, ,5 m m ,4 m ,2 m ,6 m ,5 m ,5 m стр.106 Време S Норм. честота на въртене % Норм. въртящ момент % , ,6 42, , ,2 99, ,9 99, ,5 99, ,6 99, , , ,9 99, , ,1 9, ,6 m ,4 m ,9 51, ,9 59, , ,8 m m ,4 m , ,3 41, , ,4 99, ,9 99, ,6 99, ,6 99, , ,4 98, ,9 98, ,9 98, , ,3 98, , ,9 46, ,2 28, ,2 1, , ,6 53, ,4 82, ,8 98, ,8 98, ,2 98, ,7 98, ,2 98,8

107 Време S Норм. честота на въртене % Норм. въртящ момент % ,2 49, ,8 37, ,5 46, ,7 72, ,7 72, ,4 77, ,1 69, ,3 m ,3 m m ,2 m ,6 m ,4 m ,2 m m ,7 m ,5 m ,7 m ,2 m ,8 40, ,9 m ,2 m ,6 9, ,6 34, ,5 37, ,8 m ,9 m ,3 m ,4 m ,2 m ,8 m ,8 m ,2 17, ,2 m ,9 m , ,8 m ,1 m m ,4 m ,2 m ,2 16, ,9 73, ,9 89, ,3 98, ,7 98,8 Време S Норм. честота на въртене % Норм. въртящ момент % ,5 99, ,6 99, ,1 99, ,8 99, ,8 99, ,9 99, ,3 99, ,3 99, ,9 99, ,3 99, ,5 99, , ,7 98, ,3 47, ,7 1, ,2 m ,1 m ,1 94, , , ,3 20, ,2 56, ,4 59, ,1 49, ,8 33, , ,6 98, ,5 98, ,2 98, ,1 98, ,7 98, ,8 98, , ,2 46, ,4 m ,3 m ,7 m ,2 m ,1 m , ,2 26, ,8 42, ,7 47, ,6 52, , ,6 20,6 стр.107 Време S Норм. честота на въртене % Норм. въртящ момент % ,7 m ,3 m ,6 m ,5 9, ,2 9, ,9 9, ,6 9, ,9 6, ,9 9, ,5 13, ,3 20, , , ,5 52, ,9 51, ,2 57, ,8 98, ,4 96, ,6 45, , , ,7 14, ,5 35, ,1 73, ,3 37, , , , ,4 32, ,7 46, ,8 45, ,4 43, ,8 42, ,3 65, ,9 62, ,4 30, ,4 m ,6 m ,9 m ,8 m ,9 9, ,5 41, ,5 37, ,3 20, ,1 30, ,3 41, ,7 26,5

108 Време S Норм. честота на въртене % Норм. въртящ момент % ,3 m m ,8 m ,3 m ,2 m ,8 m ,5 m ,4 m ,5 m ,7 m ,9 m ,6 29, ,3 m ,2 m ,3 m ,3 m ,3 m ,3 m ,3 38, ,8 35, ,6 m ,3 m ,1 m ,4 2, ,8 2, ,8 68, ,6 89, , ,9 99, ,9 99, ,2 99, ,2 99, ,3 99, , ,2 99, ,5 99, , ,3 98, , ,5 31, ,2 m ,3 m ,5 6, ,4 19, ,3 1, ,5 2, ,2 34,1 Време S Норм. честота на въртене % Норм. въртящ момент % ,6 13, ,5 16, ,2 16, ,3 m ,1 m ,2 4, ,3 22, , ,6 29, ,6 26, ,8 28, , , ,1 m ,2 m ,7 19, ,7 32, ,9 17, ,1 19, ,3 38, , ,4 32, ,2 23, ,5 40, ,3 m ,2 m ,6 m ,1 m , , ,5 29, ,3 20, ,1 m ,2 m ,7 17, ,2 29, ,2 29, , ,9 26, ,1 36, , ,9 9, ,8 21, ,4 42, , , ,4 35,1 стр.108 Време S Норм. честота на въртене % Норм. въртящ момент % , ,4 5, ,3 27, , ,3 33, ,2 34, ,8 60, ,7 69, , ,1 71, , ,7 12, , ,8 24, ,4 43, ,9 71, ,2 76, ,3 87, ,2 99, , ,9 99, , ,8 99, ,4 99, ,4 99, ,7 99, ,3 99, ,2 99, ,9 99, , , ,2 99, ,2 99, ,9 99, ,4 99, ,2 99, ,3 99, ,9 99, , ,6 99, ,9 99, ,6 99, ,4 99, , ,8 99, ,9 100

109 Време S Норм. честота на въртене % Норм. въртящ момент % ,4 99, ,8 99, ,1 99, ,4 99, ,8 99, ,3 99, ,1 99, ,9 99, ,1 99, ,4 99, , ,4 99, ,5 99, ,2 99, ,8 74, , ,6 36, ,4 33, ,9 58, ,2 73, ,8 52, ,7 9, ,8 2, ,4 33, ,4 m ,2 m ,8 26, ,8 23, ,4 50, ,6 68, ,8 90, ,9 98, ,3 98, ,1 74, ,7 49, ,3 9, ,9 73, ,9 99, ,9 48, ,6 2, ,9 m ,3 m ,7 47, ,1 m ,4 m ,3 m Време S Норм. честота на въртене % Норм. въртящ момент % ,4 m ,5 m ,7 m ,7 m ,1 m m ,8 m ,7 m ,5 m ,3 31, ,7 45, ,3 44, , ,4 64, ,8 64, ,9 65, ,3 64, ,2 82, , , ,4 81, ,9 49, ,1 20, , ,1 36, ,5 34, ,9 30, ,7 53, ,9 61, ,5 73, , ,2 87, , ,7 50, ,8 38, ,8 63, , ,3 47, ,3 49, ,9 23, ,7 44, ,8 65, ,9 60, ,7 61, ,5 m ,5 m ,2 m стр.109 Време S Норм. честота на въртене % Норм. въртящ момент % m ,5 m m ,9 m ,9 38, ,1 48, , ,4 59, ,8 19, , ,8 88, ,4 99, ,7 99, ,3 99, , , ,8 98, ,1 98, ,8 48, ,8 55, ,7 59, , ,3 29, , ,3 7, ,1 19, , ,1 59, ,1 98, ,3 98, ,3 26, ,4 m ,8 m ,7 m m ,7 m ,3 m ,6 23, ,4 84, ,9 99, ,9 99, ,8 99, , ,5 99, ,9 98, ,7 98, ,8 98,9

110 Време S Норм. честота на въртене % Норм. въртящ момент % , ,7 19, ,4 m ,9 m ,6 m ,3 m m ,7 m ,1 m ,1 m ,7 25, ,1 46, ,7 46, ,2 46, ,2 67, ,3 67, ,6 74, , ,3 m ,4 m ,5 24, ,8 73, , ,3 98, ,5 99, ,9 99, ,1 99, ,1 99, ,5 99, , ,6 99, ,1 99, , ,2 99, ,5 98, ,5 47, ,8 78, , ,3 31, ,3 31, ,8 21, ,8 59, ,1 77, ,4 87,6 Време S Норм. честота на въртене % Норм. въртящ момент % ,6 87, , ,6 66, ,3 63, , ,7 43, ,4 30, ,8 23, m ,6 m ,9 m , , ,4 41, , ,7 56, ,6 56, , ,4 68, ,8 71, ,1 71, ,6 79, ,7 83, ,7 77, , ,2 55, ,7 54, ,8 73, ,8 77, ,8 73, , ,5 82, ,9 82, ,8 65, , ,9 62, ,1 70, ,9 62, ,4 67, ,7 58, ,3 57, ,5 57, ,2 57, ,1 42, , ,4 59, ,7 39 стр.110 Време S Норм. честота на въртене % Норм. въртящ момент % ,9 68, ,3 79, ,7 89, , , ,4 93, ,7 94, ,9 94, , ,7 94, ,5 93, ,4 93, ,7 93, ,2 93, ,5 93, ,8 86, , ,2 59, , ,1 47, ,2 74, , ,7 67, ,8 69, ,9 71, , ,4 78, ,3 70, , ,5 55, ,6 49, ,2 41, ,8 40, ,3 21, ,7 24, ,1 24, ,6 m ,8 m ,8 m ,7 m ,1 m ,1 m ,4 m ,6 2, ,6 m ,1 m ,6 m

111 Време S Норм. честота на въртене % Норм. въртящ момент % ,6 4, ,7 7, ,5 m ,7 m ,6 m ,8 m ,6 4, ,1 5, ,9 6, ,7 m ,6 m , ,8 10, , ,6 6, ,5 7, ,2 14, ,6 8, ,6 5, , ,3 34, ,2 17, ,5 15, , ,1 9, ,5 4, ,2 7, ,2 5, ,2 5, ,9 4, ,4 21, ,6 15, ,3 10, ,9 9, , ,9 35, ,9 30, ,9 25, ,7 22, ,7 24, , , ,5 50, ,5 16, , ,7 31,4 Време S Норм. честота на въртене % Норм. въртящ момент % ,1 43, ,8 38, ,9 40, ,3 49, ,8 45, , ,2 45, ,6 46, ,7 44, ,9 44, ,1 43, ,5 46, ,6 40, ,3 49, , , ,6 18, ,4 8, ,2 8, ,3 21, ,9 19, , ,1 20, ,8 19, ,6 17, , ,8 40, ,1 34, ,7 16, ,6 16, ,5 18, ,6 29, ,9 19, ,9 22, ,4 35, ,3 42, , ,3 19, , ,8 44, ,9 55, , ,9 60, ,7 59, ,9 56, ,7 58,1 стр.111 Време S Норм. честота на въртене % Норм. въртящ момент % ,6 78, ,6 84, ,4 66, ,3 75, ,9 49, ,1 75, , , , ,8 54, ,9 59, ,9 60, ,3 56, ,9 48, ,3 42, ,4 41, ,6 38, ,4 32, ,3 30, , ,4 25, ,8 18, , ,5 10, ,8 10, ,5 8, ,7 13, ,1 7, , , ,4 13, ,7 22, ,7 10, ,8 9, ,2 8, ,9 8, , ,6 28, , ,6 23, , ,6 38, ,8 41, , ,5 55, ,9 58, ,3 37,9

112 Време S Норм. честота на въртене % Норм. въртящ момент % ,2 38, ,4 58, ,3 51, ,4 71, , ,5 56, , ,1 75, ,4 69, ,6 69, ,7 59, ,8 54, ,6 53, ,3 53, ,3 52, ,2 54, ,3 53, ,2 52, ,2 52, ,9 41, , , ,7 23, ,8 38, , , ,3 62, ,7 55, ,3 43, ,3 37, ,3 35, ,8 34, ,8 31, ,9 31, ,9 29, ,8 29, ,7 28, ,5 14, ,9 17, ,5 6, , ,9 4, ,6 11, ,3 6, , ,2 9,2 Време S Норм. честота на въртене % Норм. въртящ момент % ,5 21, ,2 22, ,7 31, ,9 28, ,6 21, , ,5 16, ,8 15, ,6 15, ,3 15, , ,8 7, ,7 16, ,2 50, ,7 60, , ,2 35, ,4 17, ,9 13, ,9 12, ,6 14, ,4 15, , ,4 38, ,5 38, ,3 31, ,9 40, , ,9 30, , ,6 28, ,9 36, ,8 30, ,7 26, ,1 4, , ,4 36, ,7 32, ,9 3, ,7 m ,5 m ,2 m ,8 0, ,7 m ,7 m ,9 m ,2 m стр.112 Време S Норм. честота на въртене % Норм. въртящ момент % ,6 m ,3 9, , ,4 27, ,3 59, ,3 7, ,8 21, ,8 38, ,4 26, ,1 25, , , ,5 52, , , ,4 29, ,4 23, , , ,8 25, ,9 40, ,8 28, ,9 38, ,1 35, ,8 30, , , , ,1 m ,7 m ,7 5, ,6 2, ,8 m ,3 m ,3 m m ,7 m ,6 3, ,9 m ,9 m ,4 m ,4 m ,3 13, ,5 m ,1 m ,4 m

113 Време S Норм. честота на въртене % Норм. въртящ момент % ,6 m ,5 m ,6 0, ,3 9, ,4 11, ,1 26, , ,8 6, , ,5 m ,4 m ,1 1, , , ,1 3, ,3 3, ,3 16, ,2 29, ,7 12, ,3 12, ,6 12, , ,8 21, ,3 20, ,7 19, ,1 15, ,7 16, ,7 18, ,7 40, ,7 59, ,1 66, ,1 58, ,8 64, ,1 63, ,7 83, ,4 82, , ,9 78, ,8 67, ,4 57, ,2 60, ,6 72, ,6 73, ,8 74, ,6 84, ,4 76, ,1 76,9 Време S Норм. честота на въртене % Норм. въртящ момент % ,5 84, ,8 77, ,6 67, ,3 47, ,3 43, ,4 38, ,7 38, ,8 39, ,1 67, ,7 60, ,5 32, , ,6 34, ,4 23, ,6 15, , ,5 26, , ,7 21, ,9 19, ,1 34, , ,8 25, ,6 26, ,9 26, , ,2 31, ,4 30, ,7 29, ,5 28, ,7 27, ,2 20, ,4 19, ,8 19, ,8 18, ,6 17, ,7 8, ,7 1, ,7 5, ,2 8, ,9 45, ,4 31, ,7 22, ,4 21, ,8 21, ,2 22, ,5 31 стр.113 Време S Норм. честота на въртене % Норм. въртящ момент % ,3 31, ,6 31, ,3 22, ,7 12, ,2 15, ,9 32, ,5 23, ,7 19, ,7 10, ,6 10, ,4 m ,8 m ,7 m , ,4 5, , ,7 29, ,5 28, ,8 27, ,2 27, ,9 20, ,1 13, ,7 13, ,3 26, ,9 23, ,4 32, ,7 33, ,8 34, , ,7 2, ,5 5, ,3 14, ,5 17, ,1 m ,4 m ,4 8, ,3 8, , , ,9 3, ,9 4, ,6 4, ,6 6, ,6 12, ,7 11, ,6 12,4

114 Време S Норм. честота на въртене % Норм. въртящ момент % ,1 12, , ,4 11, ,9 12, ,6 12, ,6 9, , ,9 20, ,8 4, ,4 3, ,5 26, ,6 20, , ,9 22, ,5 12, , ,1 8, ,5 6, , , ,1 5, ,9 8, , ,5 5, ,5 14, ,5 6, ,4 10, ,6 13, ,5 13, ,1 18, ,4 13, ,8 5, ,9 2, ,1 7, , ,6 4, ,4 22, , ,1 17, ,2 16, ,4 28, ,3 22, , ,2 18, ,3 11, ,4 11,6 Време S Норм. честота на въртене % Норм. въртящ момент % ,6 10, , , ,9 16, ,7 11, ,9 11, ,1 11, ,1 25, , , ,6 m ,9 m ,8 4, ,9 m ,8 m ,1 m ,8 m ,8 m ,2 m ,5 14, ,5 4, , ,8 20, ,3 9, ,8 8, ,5 15, , ,1 15, ,8 11, ,3 8, ,3 5, , ,2 4, ,9 10, ,5 7, , ,2 6, ,2 6, ,3 17, , ,5 47, ,4 28, ,8 24, ,7 25, ,4 35, ,4 29, ,8 стр.114 Време S Норм. честота на въртене % Норм. въртящ момент % , ,8 9, ,8 23, ,1 48, ,4 37, ,6 29,

115 стр.115 "m" е изменение честотата на въртене на двигателя На фиг. 5 е показно графичното представяне на графика на динамометрично изпитване ЕТС. Въртящ момент [%] Градска пътна мрежа ЕТС Селски пътища Автомагистрали Скорост [%] Време [s] Фиг. 5. Графика на динамометрично изпитване ЕТС

116 стр.116 Приложение 4 Допълнение 4 се променя, както следва: Приложение 4 Допълнение 4 ПРОЦЕДУРИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ И ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ 1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Отделяните от двигателя компоненти на газовете, частиците и димните емисии, подложен на изпитване, трябва да се измерват с помощта на методите, описани в приложение 4, допълнение 7. В отделните точки на приложение 4, допълнение 7 са описани препоръчваните системи за анализ на газовите емисии (т. 1), препоръчваните системи за разреждане и вземане на проби от частици (т. 2) и препоръчваните димомери за измерване на димността (т. 3). За ESC изпитването, газообразните компоненти трябва да се измерват в неразредените отработили газове. Възможно е те да бъдат измерени в разредените отработили газове, когато за определянето на частиците се използва система за разреждане на целия поток. Съдържанието на частиците се определя с помощта на системи за разреждане на част от потока или за разреждане на целия поток. В случай на ETC изпитване, за определяне на емисиите от газове и частици се използва само система за разреждане на целия поток, която се счита за стандартна система. Въпреки това, техническата служба може да допуска използването на системи за разреждане на част от потока, при доказване на тяхната еквивалентност в съответствие с т. 6.2 от Правилото, и когато техническата служба представи подробно описание на процедурите за измерване и изчисляване на резултатите. 2. ОБОРУДВАНЕ НА ДИНАМОМЕТРИЧНИЯ СТЕНД И НА КАМЕРАТА ЗА ИЗПИТВАНЕ За изпитване на двигатели с динамометричен стенд по отношение на емисиите се използва следното оборудване: 2.1. Динамометричен стенд за двигател За провеждане на описаните в допълнения 1 и 2 изпитвателни цикли, трябва да се използва динамометричен стенд за двигател със съответните характеристики. Системата за измерване на честотата на въртене трябва да е с точност на отчитане ± 2 %. Точността на отчитане на системата за измерване на въртящия момент да е ± 3 % при отчитане на показанията в диапазона > 20 % от цялата скала, и ± 0,6 % при отчитане на показанията в диапазона 20 % от цялата скала Други уреди

117 стр.117 При необходимост се използват измервателни уреди за определяне разхода на гориво, разхода на въздух, температурата на охлаждащата течност и на маслото, налягането на отработилите газове, разреждането във всмукателния колектор, температурата на отработилите газове, температурата на постъпващия въздух, атмосферното налягане, влажността и температурата на горивото. Тези уреди трябва да отговарят на изискванията, описани в таблица 8. Точност на измервателните уреди Таблица 8 Измервателен уред Разход на гориво Разход на въздух Температури 600 K (327 С) Температури > 600 K (327 С) Атмосферно налягане Налягане на отработилите газове Подналягане във всмукателния колектор Други налягания Относителна влажност Абсолютна влажност Точност на измерването ± 2 % от максималната стойност за двигателя ± 2 % от максималната стойност за двигателя ± 2 К в абсолютна стойност ± 1 % от измерваната стойност ± 0,1 kра в абсолютна стойност ± 0,2 kра в абсолютна стойност ± 0,05 kра в абсолютна стойност ± 0,1 kра в абсолютна стойност ± 3 % в абсолютна стойност ± 5 % от измерената стойност 2.3. Дебит на отработилите газове За да се изчислят емисиите в неразредените отработили газове, е необходимо да се знае дебита на отработилите газове (виж т. 4.4 от допълнение 1). Този дебит може да бъде определен чрез един от следните методи: - пряко измерване на дебита на отработилите газове на изхода от двигателя или с помощта на еквивалентна измервателна система; - измерване дебита на въздуха и дебита на горивото с помощта на подходящи измервателни системи и изчисляване на дебита на отработилите газове чрез уравнението: G EXHW = G AIRW + G FUEL (за маса на влажните отработили газове). Дебитът на отработилите газове се определя с точност не повече от ± 2,5 % за регистрираната стойност Дебит на разредените отработили газове

118 стр.118 За да се изчислят емисиите в разредените отработили газове с помощта на система за разреждане на целия поток (задължителна за изпитването ETC), е необходимо да се знае какъв е дебитът на разредените отработили газове (виж т. 4.3 от допълнение 2). Общият масов дебит на разредените отработили газове G TOTW или общата маса на разредените отработили газове за цикъл M TOTW се измерва посредством PDP или CFV (приложение 4, допълнение 7, т ). Точността на измерванията трябва да е не повече от ± 2% за регистрираната стойност и се определя съгласно изискванията на приложение 4, допълнение 5, т ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ГАЗОВИТЕ КОМПОНЕНТИ 3.1. Общи изисквания към анализаторите Използват се анализатори с измервателен обхват, подходящ за изискваната точност при измерването на концентрациите на компонентите на отработилите газове (т ). Препоръчва се анализаторите да работят така, че измерваната концентрация да попада между 15 до 100 % от обхвата на скалата. Когато се използват системи за отчитане (компютри, регистратори на данни), осигуряващи достатъчна точност и разделителна способност не по-малка от 15 % от пълната скала, тогава за приемливи се считат също и измерванията с точност по-ниски от 15 % от пълния обхват на скалата. В този случай трябва да се извършва допълнително калибриране на поне 4 равноотдалечени и различни от нулата точки, за да се гарантира точността на кривите на калибрирането, съгласно изискванията на приложение 4, допълнение 5, т Нивото на електромагнитната съвместимост EMC на оборудването да е такова, че да позволява допускане на минимални допълнителни грешки Грешка при измерването Общата грешка при измерването, включително чувствителността към други газове (виж приложение 4, допълнение 5, т. 1.9), трябва да е не по-голяма от ± 5 % от отчетената стойност или ± 3,5 % от цялата скала, като се приема по-ниската от двете стойности. За концентрации, по-малки от 100 ppm, грешката на измерването трябва да е не по-голяма от ± 4 ppm Повторяемост на резултатите Повторяемостта, определена като 2,5 пъти стандартното отклонение на 10 последователни показания при съответните калибровки или еталонен газ, трябва да е не по-голяма от ± 1 % концентрация за цялата скала за всеки използван обхват над 155 ppm (или ppm C), или ± 2 % от всеки използван обхват под 155 ppm (или ppm C) Смущения (шум)

119 стр.119 Максималната чувствителност на анализатора при проверка на нулата и калибриране, или проверка с еталонен газ, в продължение на 10 s за всеки период, трябва да е не по-голяма от 2 % от цялата скалата на всички използвани обхвати (диапазони) Изместване (дрейф) от нулата Изместването от нулата в продължение на един час трябва да е не по-голямо от 2 % от цялата скалата за най-ниския използван обхват (диапазон). Нулевата чувствителност се определя като средната чувствителност на показанията, включително шума, при работа с газ за настройка на нулата в продължение на 30 s Изместване (дрейф) на показанието Изместването на показанието в продължение на един час трябва да е не по-голямо от 2 % от обхвата на скалата за най-ниския използван измервателен диапазон. Показанието е дефинирано като разликата между калибровъчна чувствителност и нулева чувствителност. Калибровъчната чувствителност е определена като средната чувствителност, включително шума, при работа с еталонен газ в продължение на 30 s Изсушаване на газовете Незадължителното устройство за изсушаване на газовете трябва да оказва минимален ефект върху концентрациите на измерваните газове. Използването на химическите изсушители не са приемлив метод за отстраняване на влагата от пробата Анализатори Точки от до описват принципите на измерване, които се използват. Подробно описание на измервателните системи е дадено в приложение 4, допълнение 7. Измерваните газове се анализират с посочените по-долу уреди. При нелинейните анализатори е разрешено използването на линейни връзки Анализ на съдържанието на въглеродния оксид (CO) Използва се анализатор на въглеродния оксид от тип с недисперсно инфрачервено поглъщане (NDIR) Анализ на съдържанието на въглеродния диоксид (CO 2 ) Използва се анализатор на въглеродния диоксид от тип с недисперсно инфрачервено поглъщане (NDIR) Анализи на съдъжанието на въглеводородите (HC)

120 стр.120 За дизеловите и работещите с гориво ВНГ двигатели, анализаторът на въглеводородите е от нагреваем пламъчно-йонизационен детектор (HFID) тип, състоящ се от детектор, клапани, тръбопроводи и т. н. подгряти така, че да поддържат температура на газа в границите 463 ± 10 K (190 ± 10 C). При двигателите, работещи с гориво ПГ, анализаторът на въглеводородите може да е от ненагреваем пламъчно-йонизационен детектор (FID) тип, според използвания метод (виж приложение 4, допълнение 7, т. 1.3) Анализ на съдържанието на неметанови въглеводороди (NMHC) (само за газови двигатели, работещи с гориво ПГ) Съдържанието на неметанови въглеводороди се определя посредством един от следните методи: Метод на газова хроматография (GC) Съдържанието на неметановите въглеводороди се определя чрез изваждане на метана, анализиран с газов хроматограф GC, поддържан при температура 423 K (150 C), от измерените съгласно т въглеводороди Метод на отделянето на неметновата фракция (NMC) Определянето на неметановата фракция трябва да се извършва с помощта на един нагреваем NMC, работещ заедно с FID съгласно т , чрез изваждане количествата на метана от количествата на въглеводородите Анализ на съдържанието на азотните оксиди (NO x ) Когато измерването се извършва върху сух газ, анализаторът на азотните оксиди е от химилуминесцентен детектор (CLD) или нагреваем химилуминесцентен детектор (HCLD) тип с конвертор NO 2 /NO. Когато измерването се извършва върху влажен газ, се използва HCLD с конвертор, чиято температура се поддържа по-висока от 328 K (55 C) при условие, че се извършва контрол на кондензиралата вода (виж приложение 4, допълнение 5, т ) Вземане на проби от газовите емисии Неразредени отработили газове (само за изпитване ESC) Сондите за вземане на проби газовите емисии трябва да се поставят на разстояние наймалко 0,5 m или на разстояние 3 пъти диаметъра на изпускателната тръба (приема се поголямата от двете стойности) от изхода на газовете от изпускателната уредба и достатъчно близко до двигателя, за да се осигури температура на отработилите газове газове в сондата не по-ниска от 343 K (70 C).

121 стр.121 В случай на многоцилиндров двигател с общ изпускателен колектор, входът на сондата се разполага достатъчно далече по потока, за да се гарантира, че пробата е представителна за средните емисии отработилите газове от всички цилиндри. При многоцилиндровите двигатели с отделни групи изпускателни колектори на цилиндрите, като V-образна конфигурация, се допуска да се вземе проба отделно от всяка група и да се пресметне средната емисия отработили газове. Могат да се използват и други методи, за които е доказано, че водят до същите резултати. За пресмятането на отработилите газове се използва пълният масов дебит на отработилите газове. Когато двигателят е оборудван със система за последващо пречистване на отработилите газове, пробата от отработили газове се взема от място, разположено след тази система Разредени отработили газове (задължителни за изпитването от ETC, незадължителни за изпитването ESC) Изпускателната тръба между двигателя и системата за разреждане на целия поток трябва да отговаря на изискванията на приложение 4, допълнение 7, раздел EP, т Сондата(-ите) за вземане на проби от емисии отработилите газове се монтира(-ат) в смесителния тръбопровод на място, характеризиращо се с добро смесване на въздуха за разреждане и отработилите газове, и в непосредствена близост до сондата за вземане на проби от частици. За изпитването ETC по принцип пробата може да се взема по два начина: - пробите замърсяващите вещества се събират в камерата за вземане на проби по време на целия цикъл и тяхното количество се измерва след завършване на изпитването; - пробите замърсяващите вещества се вземат непрекъснато и се интегрират за целия цикъл; този метод е задължителен за HC и за NО x. 4. ОПРЕДЕЛЯНЕ СЪДЪРЖАНИЕТО НА ЧАСТИЦИТЕ За определяне съдържанието на частиците се използва система за разреждане. Разреждането може да се извърши с помощта на система за разреждане на част от потока (само при изпитване ESC), или от система за разреждане на целия поток (задължителна за изпитване ETC). През системата за разреждане трябва да се осигурява достатъчен дебит за пълното отстраняване на кондензацията на вода в системите за разреждане и вземане на проби, като се поддържа температурата на разредените отработили газове непосредствено пред филтродържателя не по-висока от 325 K (52 C). Допуска се и е полезно въздухът за разреждане да се изсушава повторно преди постъпването му в системата за разреждане, когато влажността на този въздух е висока. Температурата на въздуха за разреждане трябва да бъде равна на 298 K ± 5 K (25 C ± 5 C). Когато температурата на околния въздух е пониска от 293 K (20 C), се препоръчва използването на въздух за разреждане,

122 стр.122 предварителното нагрят до температура над 303 K (30 C). Все пак температурата на въздуха за разрежданене трябва да е не по-висока от 325 K (52 C) преди въвеждането на отработилите газове в смесителния тръбопровод. Системата за частично разреждане на потока трябва да е конструирана така, че да може да разделя дебита на отработилите газове на две части, по-малката от които се разрежда с въздух, след което се измерва съдържанието на частиците. За тази цел се налага коефицентът на разреждането да се определя с голяма точност. Могат да се прилагат различни методи на разделяне, в които използваният тип на разделяне определя в значителна степен използваните средства за вземане на проби и процедурите за изпитване (Приложение 4, допълнение 7, т. 2.2). Сондата за вземане на проби от частиците се поставя в непосредствена близост пред сондата за проби газови емисии и поставянето да съответства на предписанието в т За определяне масата на частиците са необходими система за вземане на проби от частици, филтри за пробите от частици, аналитична везна и камера за измерване на масата с контролирани температура и влажност. За вземане на проби от частиците се използва методът с един филтър, при който се използва една двойка филтри (виж т ) по време на целия цикъл на изпитването. В случай на ESC изпитване, трябва да се обръща особено внимание на продължителността на вземането на проби и на дебита на потока, от който се вземат на проби по време на изпитването Филтри за вземане на проби от частици Изисквания към филтрите Използват се филтри от стъклени влакна, покрити с флуоровъглерод или мембранни филтри на базата на флуоровъглерод. Всички видове филтри трябва да имат степен на задържане (0,3 µm DOP (диоктилфталат)) поне 95% при скорост на газовия поток между 35 и 80 cm/s Размер на филтъра Филтрите за частици трябва да имат минимален диаметър 47 mm (диаметър на филтриращия елемент 37 mm). Допускат се и филтри с по-голям диаметър (т ) Основни и спомагателни филтри По време на изпитването разредените отработили газове трябва да преминават през двойка последователно разположени филтри (един основен и един спомагателен филтър). Спомагателният филтър се разполага на разстояние не повече от 100 mm след основния филтър и не се допира до него. Филтрите могат да се измерват поотделно или заедно, при което филтриращите елементи се разполагат един срещу друг.

123 стр Скорост на преминаване на отработилите газове през филтъра. Скоростта на газовете през филтъра трябва да бъде от 35 до 80 cm/s. Увеличаването на пада на налягането между началото и края на изпитването не трябва да е по-голямо от 25 kpa Капацитет на филтъра Препоръчваният минимален капацитет на филтрите е 0,5µg/1075mm 2 филтрираща площ. Характеристиките на най-често използваните размери филтри са показани в таблица 9. Препоръчван капацитет на филтъра Таблица 9 Диаметър на филтъра (mm) Препоръчван диаметър на филтриращия елемент (mm) Препоръчван минимален капацитет (mg) , , , , Изисквания към измервателната камера и към аналитичната везна Условия в измервателната камера Температурата в камерата (или в помещението), в която филтрите за частици престояват и се измерват, трябва да се поддържа в границите 295 K ± 3 K (22 C ± 3 C) по време на престоя и измерването на всички филтри. Влажността трябва да се поддържа на ниво точка на росата 282,5 K ± 3 K (9,5 C ± 3 C) и относителна влажност 45 % ± 8 % Измерване на еталонния филтър В измервателната камера (или в помещението) не трябва да има никакви замърсители (например прах), които могат да се отложат върху филтрите за частици по време на тяхната стабилизация. Допускат се отклонения от изискванията към измервателната камера, определени в т , когато продължителността на отклоненията се наблюдават за не повече от 30 min. Помещението за измерване трябва да отговаря на определените изисквания до влизане на персонала в него. В течение на 4 часа трябва да се измерят наймалко два неупотребявани еталонни филтъра или две двойки еталонни филтри, но е препоръчително това измерване да се извършва едновременно с измерването на филтъра (двойката филтри) за вземане на проби. Те трябва да са със същите размер и материал, както са филтрите за вземане на проби.

124 стр.124 Когато средната маса на еталонните филтри (двойката еталонни филтри) се изменя между измерванията на филтъра за вземане на проби с повече от ± 5 % (± 7,5 % съответно за двойките филтри) спрямо препоръчвания минимален капацитет на филтъра (т ), тогава всички филтри за вземане на проби се бракуват и изпитванията за емисиите се провеждат отново. Когато не са спазени определените в т критерии за стабилизация на помещението за измерване, но измерванията на еталонния филтър (двойката еталонни филтри) отговарят на посочените критерии, производителят на двигателя може или да приеме масата на филтъра за вземане на проби, или да анулира изпитванията, да установи система за контрол в помещението за измерване и се извърши повторно изпитване Аналитична везна За определяне масите на всички филтри се използва аналитична везна с точност (стандартно отклонение) 20 µg и разделителна способност 10 µg (едно скално деление = 10 µg). Когато филтрите имат диаметър по-малък от 70 mm, точността и разделителната способност трябва да са съответно 2 µg и 1 µg Премахване на ефектите от статичното електричество За премахване на ефектите от статичното електричество, филтрите трябва да се неутрализират преди измерването, например с помощта на неутрализатор на основата на полония или устройство с аналогичен ефект Допълнителни изисквания при измерване на частиците Всички елементи на системата за разреждане и системата за вземане на проби от изпускателната тръбата до филтродържателя, които се намират в контакт с неразредените и разредените отработили газове трябва да са конструирани така, че да намаляват до минимум отлагането или изменението на съдържанието на частиците. Всички елементи трябва да са произведени от електропроводими материали, които не реагират с компонентите на отработилите газове и да бъдат заземени, за да се избегне въздействието на статичното електричество. 5. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДИМНОСТТА Тази точка съдържа спецификациите за задължителното и незадължителното изпитвателно оборудване, използвано за провеждане на ELR изпитване. Димността трябва да се измерва с димомер, който има режим за отчитане на непрозрачност и за коефициента на поглъщане на светлината. Режимът за отчитане на непрозрачност трябва да се използва само за калибриране и проверка на димомера. Стойностите на димните емисии по време на изпитвателния цикъл се измерват в режим на отчитане на коефициента на поглъщане на светлината.

125 стр Общи изисквания За изпитване ELR е необходимо използването на система за измерване на димните емисии и на обработка на данните, която съдържа три функционални устройства. Те могат да бъдат обединени в един компонент или да са система от взаимносвързани компоненти. Трите функционални устройства са следните: - димомер, отговарящ на спецификациите в приложение 4, допълнение 7, т. 3; - устройство за обработка на данните, което е в състояние да изпълнява функциите, описани в приложение 4, допълнение 1, т. 6; - принтер и/или електронно устройство за съхраняване на информация, за записване и отпечатване на съответните стойности на димните емисии, специфицирани в приложение 4, допълнение 1, т Специфични изисквания Линейност Линейността трябва да е в обхвата ± 2 % от димността Изместване (дрейф) от нулата Изместването от нулата в продължение на един час трябва да е не по-голямо от ± 1 % от димността Визуализиране на резултатите и обхват на димомера За визуализиране на нивото на димността обхватът на димомера трябва да бъде в границите от 0 до100 % димност, а отчитането - с точност 0,1 %. За визуализиране на коефициента на поглъщане на светлината, обхватът трябва да бъде от 0 до 30 m -1, а отчитането на коефициента на поглъщане на светлината - с точност 0,01 m Време за реагиране на димомера. Времето за физическо реагиране на димомера трябва да е не по-голямо от 0,2 s. Времето за физическо реагиране е времевата разликата между моментите, когато изходният сигнал от приемното устройство за бързо реагиране достига 10 и 90 % от пълното отклонение, при което димността на измервания газ се изменя за по-малко от 0,1 s. Времето за електрическо реагиране на димомера трябва да е не по-голямо от 0,05 s. Времето за електрическо реагиране е времевата разликата между моментите, когато

126 стр.126 изходният сигнал от димомера достига 10 и 90 % от обхвата на скалата, при което светлинният източник прекъсва или изгасва напълно за по-малко от 0,01 s Неутрални светофилтри За калибриране на димомера, за линеаризиране измерванията или за регулиране на обхвата, се използват произволни неутрални светофилтри с предварително известна стойност в рамките на 1,0 % непрозрачност. Номиналната характеристика на филтъра се проверява за точност поне един път годишно с помощта на еталонна система за измерване в съответствие с национален или международен стандарт. Неутралните филтри са прецизни приспособления и могат лесно да бъдат повредени по време на използване. Те трябва да се използват възможно най-рядко и при необходимост от използване да се вземат предпазни мерки, за да се избегне надраскването или замърсяването им.

127 стр.127 Въвежда се ново Допълнение 5 към приложение 4, както следва: Приложение 4 - Допълнение 5 ПРОЦЕДУРА НА КАЛИБРИРАНЕ 1. КАЛИБРИРАНЕ НА УРЕДИТЕ ЗА АНАЛИЗ 1.1. Въведение Всеки анализатор трябва да се калибрира толкова често, колкото е необходимо, за да отговаря на изискванията към точността съглано Правилото. Описаният в тази точка метод за калибриране се прилага спрямо анализаторите, посочени в приложение 4, допълнение 4, т. 3 и в приложение 4, допълнение 7, т Газове за калибриране Срокът за годност на всички газове за калибриране трябва да се спазва. Трябва да се записват датите на изтичане на срока за годност на всички газове за калибриране, посочени от производителя Чисти газове Изискваната чистота на газовете се определя съгласно указаните по-долу граници на замърсяване. За провеждане на изпитване са небходими следните газове: Пречистен азот (Замърсяване 1 ppm Cl, 1 ppm CO, 400 ppm CO 2, 0,1 ppm NO) Пречистен кислород (Чистота > 99,5 % обемни O 2 ) Смес водород хелий (40 ± 2 % водород, останалото хелий) (Замърсяване 1 ppm C1, 400 ppm CO 2 ) Пречистен синтетичен въздух (Замърсяване 1 ppm C1, 1 ppm CO, 400 ppm CO 2, 0,1 ppm NO) (Обемно съдържание на кислород между % обемни) Пречистен пропан или CO за проверка на CVS Газове за калибриране и еталонни газове

128 стр.128 Могат да се използват газови смеси от следните химически съединения: C 3 H 8 и пречистен синтетичен въздух (виж т ); СО и пречистен азот; NO x и пречистен азот (количеството на NO 2, съдържащо се в газа за калибриране, не трябва да надвишава 5 % от съдържанието на NO); СО 2 и пречистен азот; CH 4 и пречистен синтетичен въздух; C 2 H 6 и пречистен синтетичен въздух. Забележка: Разрешени са и други комбинации от газове, когато газовете не реагират един с друг. Действителните концентрации на газа за калибриране и на еталонния газ трябва да се различават с не повече от ± 2 % от номиналните стойности. Всички концентрации на газовете за калибриране се изразяват в обемни единици (обемни проценти или обемни ppm). Газовете за калибриране и еталонните газове могат също да се получат посредством газов сепаратор чрез разреждане с пречистен N 2 или с пречистен синтетичен въздух. Точността на устройството за смесване трябва да е такава, че концентрацията на разредените газове, използвани за калибриране да е ± 2 % Начин за работа с анализаторите и системата за вземане на проби Работата с анализаторите се извършва съгласно инструкциите на производителя за пускане и работа на устройството. Минималните предписания, които трябва да се спазват, са дадени в т. 1.4 до Изпитване за херметичност Необходимо е да се извършва изпитване за херметичност на системата. Откачват се сондите от изпускателната тръба на уредбата и се запушва(-т) отвора(-ите). Включва се помпата на анализатора. След първоначалния период на стабилизация всички разходометри трябва да показват нула. В противен случай се проверят тръбопроводите за вземане на проби и се отстранява неизправността. Максимално допустимите загуби от страната на вакуума са 0,5 % от реалния дебит през проверяваната част на системата. За оценка на действителния дебит могат да се използват

129 стр.129 потоците в анализатора и обходните потоци. Другият метод за провеждане на изпитването за хeрметичност се състои в изменение на нивото на концентрацията на входа на тръбопроводите за вземане на проби, чрез превключване от газ за настройка на нулата към еталонен газ. Когато след определен период от време се отчита по-ниска концентрация в сравнение с въведената концентрация, това означава неправилно калибриране или проблеми от наличие на утечки Процедура на калибрирането Измервателни уреди Комплектът от уреди се калибрира и се проверят кривите на калибриране спрямо тези, получени с помощта на стандартни газове. Използват се същите газови дебити както при вземането на проби от отработилите газове Време за подгряване Времето за подгряване трябва да съответства на препоръките от прозводителя. При отсъствието на такива указания се препоръчва минимум два часа за подгряване на анализаторите Анализатори NDIR и HFID Когато е необходимо, анализаторът NDIR се регулира и пламъкът на анализатора HFID се оптимизира (т ) Калибриране Да се калибрира всеки използван работен диапазон. При анализаторите на CO, CO 2, NO x и HC се регулира изместването (дрейфа) от нулата с използването на пречистен синтетичен въздух (или азот). През анализаторите се пропускат подходящи газове за калибриране, отчитат се стойностите и се построява кривата за калибриране, съгласно изискванията на т Проверява се отново регулировката на изместването (дрейфа) от нулата и при необходимост се повтаря процедурата по калибрирането Построяване на кривата на калибрирането Общи указания

130 стр.130 Кривата на калибрирането трябва да се построява с помощта на не по-малко от 5 калибровъчни точки (без нулата), разпределени при възможност равномерно една от друга. Най-високата номинална концентрация трябва да бъде равна или по-голяма от 90 % от обхвата (диапазона) на скалата. Кривата на калибрирането трябва да се пресмята по метода на най-малките квадрати. Когато степента на многочлена е по-голяма от трета, броят на калибровъчните точки (включително нулата) трябва да бъде не по-малък от степента на многочлена плюс две. Кривата на калибрирането трябва да се отклонява с не повече от ± 2 % от номиналната стойност за всяка калибровъчна точка и с не повече от ± 1 % от пълната скала за нулата. Кривата на калибрирането и калибровъчните точки позволяват да се провери дали калибрирането е извършено правилно. Трябва да се посочат различни характерни параметри на анализатора, в частност: - обхват на измерването; - чувствителност; - дата на извършване на калибрирането Калибриране в областта под 15 % от цялата скала. Кривата на калибрирането се построява с помощта на поне 4 допълнителни калибровъчни точки (без нулата), разпределени равномерно в областта под 15 % от цялата скала. Кривата на калибрирането се пресмята по метода на най-малките квадрати. Кривата на калибрирането трябва да се отклонява с не повече от ± 4 % от номиналната стойност за всяка калибровъчна точка и с не повече от ± 1 % от цялата скала за нулата Алтернативни методи Може да се използва алтернативна технология (например компютър, електронно управляван превключвател на обхватите и т. н.), когато тя дава еквивалентна точност Проверка на калибрирането Всеки нормално използван работен обхват се проверява преди всеки анализ съгласно описаната процедура. Калибрирането трябва да се проверява с помощта на газ за настройка на нулата и еталонен газ, чиято номинална стойност е по-голяма от 80 % от цялата скала на измервателния обхват.

131 стр.131 Когато за двете разглеждани точки измерените стойности не се различават с повече от ± 4 % от цялата скала по отношение на декларираната стандартна стойност, параметрите на регулировката могат да бъдат променени. Когато това условие не е изпълнено, се построява нова крива на калибрирането, съгласно изискванията на т Изпитване ефективността на конвертора на NO x Ефективността на използвания конвертор на NO 2 в NO се проверява съгласно изискванията на т до (фиг. 6). Електромагнитен клапан Регулируем трансформатор Озонатор Към анализатора Фиг. 6. Схема на устройството за проверка ефективността на конвертора на NO x Схема на изпитването Ефективността на конверторите може да се провери с помощта на озонатор, като се използва схемата на монтаж, представена на фиг. 6 (виж също приложение 4, допълнение 4, т ) и описаната процедура Калибриране HCLD и CLD трябва да се калибрират в най-често използвания обхват съгласно указанията на производителя, като се използва газ за настройка на нулата и еталонен газ (съдържанието на NO в еталонния газ трябва да е около 80 % от работния обхват, а концентрацията на NO 2 в газовата смес да е по-малка от 5 % от концентрацията на NO). Анализаторът на NO x се регулира да бъде в режим NO така, че еталонният газ да не преминава през конвертора. Записва се измерената концентрация.

132 стр Изчисляване Ефективността на конвертора на NO x се изчислява, както следва: където: а е концентрацията на NO x съгласно т ; b - концентрацията на NO x съгласно т ; c - концентрацията на NO съгласно т ; d - концентрацията на NO съгласно т Добавяне на кислород С помощта на Т-образно съединение към потока на газовете непрекъснато се добавя кислород или синтетичен въздух докато измерваната концентрация стане с около 20 % пониска от концентрацията при калибрирането, определена в т (анализаторът е в режим NO). Записва се измерената концентрация с. През цялото време озонаторът е изключен Включване на озонатора a b Ефективност (%) = (1 + ). 100, c d След това озонаторът се включва за създаване на достатъчно озон, който да намали концентрацията на NO до около 20 % (но не по-малко от 10 %) за концентрацията при калибрирането, определена в т Записва се измерената концентрация d (анализаторът е в режим NO) Режим NO x Тогава анализаторът се превключва от режим NO в режим NO x така, че газовата смес (съдържаща NO, NO 2, O 2 и N 2 ) от този момент да преминава през конвертора. Записва се измерената концентрация а (анализаторът е в режим NO x ) Изключване на озонатора След това озонаторът се изключва. Описана в т газовата смес преминава през конвертора и постъпва в детектора. Записва се измерената концентрация b (анализаторът е в режим NO x ) Режим NO Тогава, при изключен озонатор, анализаторът се превключва в режим NO и се спира потокът на кислород или синтетичен въздух. Измерената от анализатора стойност на NO x

133 стр.133 трябва да се различава с не повече от ± 5 % от стойността, измерена съгласно изискванията на т (анализаторът е в режим NO) Периодичност на изпитването Ефективността на конвертора трябва да се проверява преди всяко калибриране на анализатора на NO x Изискване към ефективността Ефективността на конвертора трябва да бъде не по-малка от 90 %, като е препоръчително тя да е по-голяма от 95 %. Забележка: Когато в най-използвания обхват на анализатора озонаторът не може да намали концентрацията от 80 до 20 %, съгласно изискванията на т , се използва най-високият обхват, при който ще се постигне намаляването Регулиране на FID Оптимизиране на чувствителността на детектора FID трябва да се регулира съгласно указанията на производителя на уреда. За оптимизиране на чувствителността в най-използвания обхват, е необходимо да се използва смес от въздух и пропан. След регулиране на разхода на горивото и на въздуха съгласно препоръките на производителя, през анализатора се пропуска еталонен газ, съдържащ 350 ± 75 ppm C. Чувствителността при даден поток гориво се определя като разликата между чувствителността за еталонния газ и чувствителността за газта за настройка на нулата. Дебитът на горивото се регулира с постоянна величина над и под указанията на производителя. Записва се чувствителността за еталонния газ и газта за настройка на нулата при тези дебити на горивото. Разликата между чувствителността за еталонен газ и газта за настройка на нулата нанася на графика и дебитът на горивото се регулира спрямо найголямата разлика Коефициенти на чувствителност за въглеводородите Анализаторът се калибрира съгласно изискванията на т. 1.5 с използването на смес от пропан-въздух и пречистен синтетичен въздух. Коефициентите на чувствителност се определят при включване на анализатора за работа и след периоди на продължителни работни интервали. Коефициентът на чувствителност (R f ) за конкретни въглеводороди е отношението на показанията на FID C1 към концентрацията на газта в цилиндъра, изразен в ppm Cl.

134 стр.134 Концентрацията на газта за провеждане на изпитването трябва да е на ниво, осигуряващо чувствителност от около 80 % от цялата скала. Концентрацията трябва да бъде известна с точност ± 2 % по отношение на една гравиметрична стандартна стойност, изразена в обемни единици. Освен това, бутилката с газ трябва да престои 24 часа преди изпитването при температура 298 K ± 5 K (25 C ± 5 C). Използваните за изпитването газове и препоръчваните относителни коефициенти на чувствителност, са следните: Метан и пречистен синтетичен въздух 1,00 R f 1,15. Пропилен и пречистен синтетичен въздух 0,90 R f 1,10. Толуол и пречистен синтетичен въздух 0,90 R f 1,10. Тези стойности са относителни за коефициента на чувствителност (R f ), равен на 1,00 за пропана и пречистения синтетичен въздух Проверка за смущения (интерференция) от кислорода Проверката за смущения от кислорода се извършва при включване на анализатора за работа и след периоди на продължителни работни интервали. Коефициентът на чувствителност е формулиран и трябва да се определя съгласно предписанията на т Използваният за изпитването газ и препоръчваният относителен коефициент на чувствителност, са както следва: Пропан и азот 0,95 R f 1,05. Тази стойност е относителна спрямо коефициента на чувствителност (R f ), равен на 1,00 за пропана и пречистения синтетичен въздух. Концентрацията на кислород във въздуха за горелката на FID трябва да се отличава с не повече от ± 1 % мол. части от концентрацията на кислорода във въздуха за горелката, използван при последната проверка за смущения от кислорода. Когато разликата е поголяма, извършва се проверка за смущенията от кислорода и в случай на необходимост, анализаторът се регулира Ефективност на сепаратора за неметанови фракции (NMC, само за газови двигатели, работещи с ПГ) NMC се използва за отстраняване на неметановите въглеводороди от пробата газ чрез оксисляване на всички въглеводороди, с изключение на метана. В идеалния случай конверсията (преобразуването) за метана е равна на 0 %, а тази на останалите

135 стр.135 въглеводороди на базата на етана е 100 %. За точното измерване на NMHC трябва да се определят двата коефициента на полезно действие, които служат за изчисляване на масовия дебит на емисиите NMHC (виж приложение 4, допълнение 2, т. 4.3) Ефективност на метана Съдържащият метан калибровъчен газ се пропуска през FID със и без преминаване през NMC, и се записват стойностите на двете концентрации. Ефективността се определя, както следва: където:, conc w conc w/o е концентрацията на HC, когато CH 4 преминава през NMC; - концентрацията на HC, когато CH 4 не преминава през NMC Ефективност на етана Съдържащият етан калибровъчен газ се пропуска през FID със и без преминаване през NMC, и се записват стойностите на двете концентрации. Ефективността се определя, както следва: където:, conc w conc w/o е концентрацията на HC, когато C 2 H 6 преминава през NMC; - концентрацията на HC, когато C 2 H 6 не преминава през NMC Смущения (интерференция) на анализаторите на CO, CO 2 и NO x Намиращите се странични газове в отработилите газове, освен анализираните, могат да влияят върху показанията по много начини. Положително смущение в измервателните уреди NDIR се получава, когато страничния газ оказва същото въздействие, както и измервания, но в по-малка степен. Отрицателно смущение в измервателните уреди NDIR се получава, когато страничният газ разширява областта на абсорбиране на измервания газ и в CLD, в резултат на което отслабва излъчването от страничния газ. Проверките за смущения по т и се извършват до първоначалното използване на анализатора и след периоди на продължителни работни интервали Проверка за смущения на анализатор на CO Водата и CO 2 могат да нарушат работата на анализатора на CO. Затова еталонен газ CO 2 с

136 стр.136 концентрация от 80 % до 100 % от цялата скала на най-високия измервателен обхват, използван при изпитването, се пропуска през вода със стайна температура и се записва чувствителността на анализатора. Чувствителността на анализатора не трябва да бъде над 1% от цялата скала за обхватите, равни или над 300 ppm, или по-голяма от 3 ppm, за обхватите под 300 ppm Проверки на заглушаването на анализатор на NO x Двата газа, влияещи върху работата на CLD (и HCLD) анализаторите, са CO 2 и водната пара. Чувствителността на устройствата към влиянието на тези газове е пропорционално на тяхната концентрация и следователно се изисква провеждането на изпитвания за определяне на последствията от заглушаването при най-високите предвиждани за изпитването концентрации Проверка на заглушаването от CO 2 През анализатора NDIR се пропуска еталонен газ CO 2 с концентрация от 80 до 100 % от цялата скала на най-високия измервателен обхват и стойността на CO 2 се записва като А. След това този газ се разрежда около 50 % с еталонен газ NO и се пропуска през NDIR и (H) CLD, като стойностите на CO 2 и NO се записват съответно като В и С. Прекъсва се подаването на CO 2 и през (H) CLD се пропуска само еталонният газ NO, при което стойността на NO се записва като D. Заглушаването, което трябва да бъде не по-голямо от 3 % от цялата скала, се изчислява както следва: (. ) Заглушаване % = 1 C A. 100, ( D. A) ( D. B) където: А е концентрацията на неразредения CO 2, измерена с помощта на NDIR, %; B - концентрацията на разредения CO 2, измерена с помощта на NDIR, %; C - концентрацията на разредения NO, измерена с помощта на (H)CLD, ppm; D - концентрацията на неразредения NO, измерена с помощта на (H)CLD, ppm. Могат да се използват алтернативни методи за разреждане и количествена оценка на стойностите на еталонните газове CO 2 и NO, като динамично смесване/дозировка Проверка на заглушаването от водата Тази проверка се прилага само за измерване концентрацията на влажен газ. При изчисляване на влиянието на заглушаването от водата трябва да се отчита разреждането на еталонен газ NO с водна пара и стойността на концентрацията на водна пара в сместа, която може да се очаква при изпитването.

137 стр.137 През (H) CLD се пропуска еталонен газ NO с концентрация от 80 до 100 % от цялата скала на най-често използвания обхват, при което стойността на NO се записва като D. Еталонният газ NO се пропуска през вода със стайна температура, след което преминава през (H) CLD и стойността на NO се записва като С. Определят се абсолютното работно налягане на анализатора и температурата на водата и техните стойности се записват съответно като Е и F. Определя се налягането на насищане на сместа с пара, на което съответства температура F на струята вода и което се записва като G. Концентрацията на водните пари (H, %) в сместа се изчислява, както следва: H = 100. (G/E). Очакваната концентрация (D e ) на разредения (с водни пари) еталонен газ NO се изчислява, както следва: D e = D. (1 - H/100). При отработилите газове на дизеловите двигатели очакваната при изпитването максимална концентрация на водните пари в отработилите газове (H m, %) се оценява, като се приеме атомното отношение H/C на горивото 1,8:1 и се използва концентрацията на неразредения еталонен газ СO 2 (A, измерена в съответствие с т ), както следва: H m = 0,9. A. Заглушаването на водата, което трябва да бъде не по-голямо от 3 %, се изчислява както следва: където: Заглушаване % = 100. ((D e C)/D e ). (H m /H), D e e очакваната концентрация на разредения NO, ppm ; C - концентрацията на разредения NO, ppm ; H m - максималната концентрация на водните пари, % ; H - действителната концентрация на водните пари, %. Забележка: При тази проверка е важно еталонният газ NO да съдържа минимална концентрация NO 2, тъй като за изчисляване на заглушаването не се отчита абсорбирането на NO 2 във водата Периодичност на калибрирането Анализаторите трябва да се калибрират съгласно изискванията на т. 1.5 най-малко на всеки

138 стр месеца или при всеки ремонт или изменение на системата, което може да повлияе на калибрирането. 2. КАЛИБРИРАНЕ НА СИСТЕМА CVS 2.1. Общи положения Системата CVS се калибрира с помощта на разходомер с точност, съответстваща на национален или международен стандарт и с помощта на ограничаващо устройство. Потокът, който преминава през системата, се измерва при различни регулировки на ограничителя и контролираните параметри на системата се измерват, и съпоставят с потока. Могат да се използват различни видове разходомери - калибрирана тръба на Вентури, калибриран ламинарен разходомер или калибриран турбинен разходомер Калибриране на производителността на помпа PDP Всички параметри на помпата трябва да се измерват едновременно с параметрите на разходомера, свързан последователно с помпата. Изчисленият дебит (в m 3 /min на входа на помпата при абсолютно налягане и температура) се изчертава на кривата по отношение на корелационна функция, която е стойност от специфична комбинация на параметри на помпата. След това се определя линейното уравнение, което е свързано с дебита на помпата и корелационната функция. Когато CVS може да работи с различни скорости на задвижването, калибрирането се извършва за всеки използван диапазон. По време на калибрирането се поддържа постоянна температура Анализ на данните Дебитът на въздуха (Q s ) за всяка ограничаваща регулировка (минимум 6 регулировки) се изчислява в стандартизирани единици m 3 /min на основа данните от разходомера, при използване на предписаният от производителя метод. След това дебитът на въздуха се преобразува в дебит на помпата (V 0 ), изразен в m 3 /rev при абсолютна температура и налягане на входа на помпата, както следва: където: V 0 = Q n S. T ,3. p A, Q s е дебитът на въздуха в стандартизирани условия (101,3 kpa, 273 K), m 3 /s; Т - температурата на входа на помпата, К; p A - абсолютното налягане на входа на помпата (p B -p 1 ), kpa; n - честотата на въртене на помпата, s -1.

139 стр.139 За отчитане на взаимодействието от промените в налягането на помпата и степента на загубите, променливата X 0, зависеща от: дебита, диференциалното налягане между входа и изхода и абсолютното налягане на изхода на помпата, се изчислява, както следва: където: X 1 n p p P O =., A p p p A е диференциалното налягане между входа и изхода на помпата, kpa; - абсолютното налягане на изхода на помпата, kpa. Използва се методът на най-малките квадрати, за да се състави линейното регресионно уравнение за калибриране, което има вида: V 0 = D 0 m. X 0, където D 0 и m са съответно отрезът и ъгловият коефициент на регресионните линии. За система CVS с много режими за честотите на въртене, кривите за калибриране, определени за различните обхвати на дебита на помпата трябва да бъдат приблизително успоредни, като стойностите на D 0 трябва да нарастват едновременно с намаляването на обхватите на дебитите в помпата. Изчислените стойности от уравнението трябва да бъдат ± 0,5 % от измерената стойност на V 0. Стойностите на m ще се различават при различните помпи. Всмукването на частици през определено време ще предизвиква намаляване на приплъзването на помпата, което се отразява от най-ниските стойности на m. Вследствие на това, калибрирането се извършва в момента на пускането на помпата след извършване на обстойно техническо обслужване, и когато пълната проверка на системата (т. 2.4) показва промяна в степента на приплъзване Калибриране на тръбата на Вентури с критичен поток CFV Калибрирането на CFV се основава на уравнението за тръба на Вентури с критичен поток. Потокът на газа зависи от налягането и температурата на входа, както е показано: където: K v p А K. p Q = V A, S T е коефициентът на калибриране; - абсолютното налягане при входа на тръбата на Вентури, кра; Т - температурата при входа на тръбата на Вентури, К Анализ на данните

140 стр.140 Дебитът на въздуха Q s за всяка ограничаваща регулировка (минимум 6 регулировки) се изчислява в стандартизирани единици m 3 /min на основа данните от разходомера, при използване на предписаният от производителя метод. Коефициентът за калибриране се пресмята на основа събраните за всяка настройка данни за калибриране, както следва: където: Q s Q. p S K V =, е дебитът на въздуха в стандартизирани условия (101,3 kpa, 273 K), m 3 /s; Т - температурата при входа на тръбата на Вентури, К; p А - абсолютното налягане при входа на тръбата на Вентури, кра. A T За определяне на диапазона на критичния поток, стойностите на K V се начертават графично като функция на налягането при входа на тръбата на Вентури. За критичния (дроселирания) поток K V ще притежава относително постоянна стойност. С намаляване на налягането (увеличаване на вакуума) тръбата на Вентури се отпушва и K V намалява, което показва, че CFV работи извън границите на допустимия диапазон. Средната стойност на K V и средноквадратичното отклонение трябва да се изчислят наймалко за 8 точки в областта на критичния поток. Средноквадратичното отклонение не трябва да надвишава ± 0,3 % от средната стойност на K V Пълна проверка на системата Точността на системата за вземане на проби CVS и на системата за анализ, като цяло, се определя чрез въвеждане на предварително известна маса от замърсяващ газ в системата, при нейната работа в нормален режим. Замърсяващото вещество се анализира и масата се изчислява съгласно приложение 4, допълнение 2, т. 4.3, освен в случай с пропан, в който се използва коефициент със стойност 0, вместо 0, за HC. Трябва да се използва един от следните два метода Измерване с помощта на дюза с критичен поток Предварително известно количество от чист газ (въглероден оксид или пропан) се въвежда в системата CVS през калибрирана дюза с критичен поток. Когато входящото налягане е достатъчно високо, дебитът, регулиран посредством дюзата с критичен поток, не зависи от налягането при изхода на дюзата ( критичен поток). Системата CVS трябва да работи около 5 до 10 min в нормален режим на изпитване за определяне на емисиите отработили газове. Анализира се проба от газта с помощта на необходимото за целта оборудване

141 стр.141 (камера за вземане на проби или метод на интегриране) и се изчислява масата на газта. Така определената маса трябва да бъде равна на ± 3 % от предварително известната маса на впръсквания газ Измерване с помощта на гравиметричен метод Масата на малка бутилка, пълна с въглероден оксид или с пропан, се определя с точност ± 0,01 g. Системата CVS трябва да работи в продължение на 5 до 10 min в нормален режим на изпитване за определяне на емисиите отработили газове, докато въглеродния оксид или пропана се впръсква в системата. Количеството на отделения чист газ се определя чрез диференцално измерване. Проба от газта се анализира с помощта на обичайното оборудване (камера за вземане на проби или метод на интегриране) и се изчислява масата на газта. Така определената маса трябва да бъде в границите на ± 3 % от предварително известната маса на впръсквания газ. 3. КАЛИБРИРАНЕ НА СИСТЕМАТА ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ЧАСТИЦИТЕ 3.1. Въведение Всеки компонент се калибрира толкова често, колкото е необходимо, за да отговаря на изискванията в Правилото по отношение на точността. Тази точка описва използвания метод за калибриране на компонентите, посочени в приложение 4, допълнение 4, т. 4 и в приложение 4, допълнение 7, т Измерване на дебит Калибрирането на разходомерите за газ или на уредите за измерване на дебит трябва да се извършва в съответствие с международен и/или национален стандарт. Максималната грешка на измерената стойност трябва да е не по-голяма от ± 2 % от показанията на уреда. Когато дебитът на газ се определя чрез диференциален метод на измерване, максималната грешка трябва да бъде такава, че точността на G EDF да бъде ± 4 % (виж също приложение 4, допълнение 7, т , EGA). Грешката може да бъде изчислена с помощта на средната стойност на квадратния корен от грешките на всеки уред Проверка на условията при частичен поток Диапазонът за скоростта на отработилите газове и колебанията в налягането трябва да се проверяват и в съответните случаи регулират, съгласно изискванията на приложение 4, допълнение 7, т , EР) Периодичност на калибрирането

142 стр.142 Уредите за измерване на дебит се калибрират най-малко на всеки 3 месеца или при всеки ремонт или изменение на системата, което може да повлияе на калибрирането. 4. КАЛИБРИРАНЕ НА ОБОРУДВАНЕТО ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ДИМНОСТТА 4.1. Въведение Димомерът се калибрира толкова често, колкото е необходимо, за да отговаря на изискванията в това Правило по отношение на точността. Тази точка описва използвания метод за калибриране на компонентите, посочени в приложение 4, допълнение 4, т. 5 и в приложение 4, допълнение 7, т Процедура за калибриране Време за подгряване до съответната температура Димомерът се подгрява и стабилизира съгласно препоръките на прозводителя. Когато той е оборудван със система за продухване с въздух за предотвратяване отлагането на сажди по оптичните елементи на уреда, то тази система също трябва да се задейства и регулира съгласно препоръките на прозводителя Установяване на линейната чувствителност Линейната чувствителност на димомера трябва да се проверява в режим на отчитане на непрозрачност, съгласно препоръките на производителя. В димомера се поставят три неутрални филтъра с предварително известен коефициент на пропускане, които трябва да отговарят на изискванията в приложение 4, допълнение 4, т и получената стойност се записва. Неутралните филтри трябва да имат номинална непрозрачност приблизително 10, 20 и 40 %. Линейната чувствителност трябва да се различава с не повече от ± 2 % непрозрачност, от номиналната стойност за неутралния филтър. Всяка нелинейност, по-висока от тази стойност, трябва да се коригира преди изпитването Периодичност на калибрирането Димомерът се калибрира съгласно изискванията на т най-малко на всеки 3 месеца или при всеки ремонт или изменение на системата, което може да повлияе на калибрирането.

143 стр.143 Въвежда се ново приложение 4 допълнение 6, както следва Приложение 4 Допълнение 6 СИСТЕМИ ЗА АНАЛИЗ И ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ 1. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕМИСИИТЕ ЗАМЪРСЯВАЩИ ГАЗОВЕ 1.1. Въведение Точка 1.2 и фиг. 7 и 8 съдържат подробни описания на препоръчителните системи за вземане на проби и анализ. Тъй като различни конфигурации могат да достигнат до еквивалентни резултати, не се изисква точно съответствие с фиг. 7 и 8. Допълнителни компоненти, например измервателни уреди, клапани, електромагнитни клапани, помпи и прекъсвачи, могат да послужат за получаване на допълнителна информация и за координиране на функциите на компонентите на системата. Други компоненти, които не са необходими за осигуряване на точността на някои системи, могат да бъдат изключени, когато това се основава на възприетата технология. Фиг. 7. Схема на система за анализ на CO, CO 2, NO x и HC в неразредените отработили газове, само за изпитване ESC

144 стр Описание на системата за анализ Системата за аналитична за определяне на емисиите на газовете в неразредените (фиг. 7, само за изпитване ESC) или разредените отработили газове (фиг. 8 изпитвания ETC и ESC) е описана на основата на използваните: - анализатор HFID за измерване на въглеводородите; - анализатор NDIR за измерване на въглеродния оксид и въглеродния диоксид; - анализатор HCLD или друг еквивалентен датчик за измерване на азотни оксиди; Пробата от всички компоненти може да бъде взета с помощта на една или две сонди, разположени в непосредствена близост и разделени вътрешно, след което вътре тя се разпределя на два различни анализатора. Вземат се мерки в нито една точка на системата за анализ да не се появява кондензация в компонентите на отработилите газове (включително вода и сярна киселина). Фиг. 8. Схема на система за анализ на CO, CO 2, NO x и HC в разредените отработили газове (изпитване ETC, незадължително за изпитване ESC) Компоненти от фиг. 7 и 8 EP Изпускателна тръба

145 стр.145 SP1 Сонда за вземане на проби от неразредени отработили газове (фиг. 7) Препоръчва се използването на права сонда от неръждаема стомана с няколко отвора и затворен край. Вътрешният диаметър не трябва да е по-голям от вътрешния диаметър на тръбопроводите за вземане на проби. Дебелината на стените да не превишава 1 mm. В три различни радиални равнини да има най-малко три отвора за вземане на проби, осигуряващи приблизително еднакъв дебит. Диаметърът на сондата да е не по-малък от 80% от диаметъра на изпускателния тръбопровод. Могат да се използват една или две сонди за вземане на проби. SP2 Сонда за вземане на проби от HC в разредените отработили газове (фиг. 8) Сондата трябва: - да се определя като първи участък от 254 mm до 762 mm от подгрявания тръбопровод за вземане на проби HSL1; - да има вътрешен диаметър не по-малък от 5 mm; - да бъде поставена в канала за разреждане DT (виж т. 2.3, фиг. 20) на място, където се смесват въздуха за разреждане и отработилите газове (напр. на разстояние около 10 пъти диаметъра на канала за разреждане от мястото, където отработилите газове постъпват в канала за разреждане); - да бъде на достатъчно (радиално) разстояние от другите сонди и стените на тунела, за да се избегне влиянието на всякакви потоци или завихряния; - да бъде подгрявана така, че температурата на газовия поток на изхода от сондата да се повиши до 463 ± 10 K (190 ± 10 C). SP3 Сонда за вземане на проби от СО, СО 2 и NO x в разредените отработили газове (фиг. 8) Сондата трябва: - да бъде разположена в същата равнина, както сондата SP2; - да бъде на достатъчно (радиално) разстояние от другите сонди и от стените на тунела, за да се избегне влиянието на всякакви потоци или завихряния; - да бъде термоизолирана и подгрявана по цялата си дължина до температура не по-ниска от 328 K (55 C), за да се избегне кондензацията на вода.

146 стр.146 HSL1 Подгряван тръбопровод за вземане на проби Тръбопроводът за вземане на проби доставя газовата проба до мястото(-ата) за разделяне на потока и до анализатора HC. Тръбопроводът за вземане на проби трябва: - да има вътрешен диаметър не по-малък от 5 mm и не по-голям от 13,5 mm; - да е изработен от неръждаема стомана или политетрафлуоретилен (PTFE); - да поддържа температурата на стените 463 ± 10 K (190 ± 10 C), измерена за всяка отделна подгрявана секция, когато температурата на отработилите газове в сондата е по-малка или равна на 463 K (190 C); - да поддържа температурата на стените по-висока от 453 K (180 C), когато температурата на отработилите газове в сондата за вземане на проби е по-висока от 463 K (190 C); - да поддържа температура 463 ± 10 K (190 ± 10 C) на газта, непосредствено пред подгрявания филтър F2 и HFID. HSL2 Подгряван тръбопровод за вземане на проби от NO x Тръбопроводът за вземане на проби трябва: - да поддържа температура на стените от 328 до 473 K (55 до 200 C) до преобразувателя С, когато се използва охладителя В, и до анализатора, когато не се използва охладителя В; - да е изработен от неръждаема стомана или от PTFE. SL Тръбопровод за вземане на проби от СО и СО 2 Тръбопроводът трябва да е изработен от PTFE или от неръждаема стомана. Той може да се подгрява или да не се подгрява. BK Фонова камера (по избор; фиг. 8) За вземане на проби от фонови концентрации. BG Камера за вземане на проби (по избор; фиг. 8 за СО и СО 2 )

147 стр.147 За измерване концентрациите на пробите. F1 Подгряван предфилтър за предварително пречистване (по избор) Неговата температура трябва да бъде същата, както на HSL1. F2 Подгряван филтър Филтърът трябва да отделя всякакви частици от газовата проба преди анализатора. Неговата температура трябва да бъде същата, както на HSL1. При необходимост филтърът се заменя. Р Подгрявана помпа за вземане на проби Подгрява се до същата температура, както на HSL1. HC Подгряван пламъчно йонизационен детектор (HFID) за определяне съдържанието на въглеводородите. Неговата температура трябва да се поддържа от 453 до 473 K (180 до 200 C). CO, CO 2 NO Анализатори NDIR за определяне съдържанието на въглеродния оксид и въглеродния диоксид (не са задължителни за определяне коефициента на разреждане при измерване на РТ). Анализатор CLD или HCLD за определяне съдържанието на азотните оксиди. Когато се използва HCLD, трябва да се поддържа температура от 328 до 473 K (55 до 200 C). С Преобразувател Преобразувателят се използва за каталитично редуциране на NO 2 в NO преди анализа в CLD или в HCLD. В Охладител (по избор) Използва се охлаждане и кондензация на водата, съдържаща се в пробата от отработили газове. Температурата на охладителя трябва да се поддържа от 273 до 277 K (0 до 4 C) с помощта на лед или хладилник. Това устройство не е задължително при защита на анализатора от дължащите се на водните пари смущения, както е описано в приложение 4, допълнение 5, т и 1.9.2). Когато водата се отделя чрез кондензация, то температурата на газовата проба или на точката на втечняване трябва да се контролира на

148 стр.148 ниво влагоуловител или след него. Температурата на газовата проба или на точката на втечняване не трябва да надвишава 280 K (7 C). Не се допуска използването на химически изсушители за отделяне на водата от пробата. T1, T2, T3 Датчици за температура За наблюдение на температурата на газовия поток. Т4 Датчик за температура За наблюдение на температурата на преобразувателя NO 2 - NO. Т5 Датчик за температура За наблюдение на температурата на охладителя. G1, G2, G3 Манометри За измерване на налягането в тръбопроводите за вземане на проби. R1, R2 Регулатори на налягането За контрол на налягането, съответно на въздуха и на горивото за HFID. R3, R4, R5 Регулатори на налягането За контрол на налягането в тръбопроводите за вземане на проби и на дебита към анализаторите. FL1, FL2, FL3 Разходомери За наблюдение и измерване на дебита през отклоненията на потока. FL4 до FL6 Разходомери (по избор) За наблюдение и измерване на дебита в анализаторите. V1 до V5 Разпределителни клапани Подходяща система от клапани за регулиране потока на пробата, еталонния газ или на нулевия газ (за настройка на нулата) към анализаторите. V6, V7 Електромагнитни клапани

149 стр.149 За заобикаляне на преобразувателя NO 2 - NO. V8 Иглен клапан За уравновесяване на дебита през преобразувателя C за NO 2 - NO и през отклонението. V9, V10 Иглени клапани За регулиране на дебита през анализаторите. V11, V12 Лостови клапани (по избор) За изхвърляне на кондензата от охладителя В Анализ на NMHC (само за двигатели, работещи с гориво ПГ) Метод на газовата хроматография (GC, фиг. 9) Когато се използва методът GC, малък обем от измерваната проба се впръсква в колоната за анализ, чрез която тя се смесва с инертния газ - носител. Колоната разделя различните компоненти според температурата на точките им на кипене така, че те да излизат от колоната в различни моменти. След това те преминават през датчик, който подава електрически сигнал, зависещ от тяхната концентрация. Тъй като това не е метод на непрекъснат анализ, той може да се използва само в комбинация с метода на вземане на проби с камери, както е описано в приложение 4, допълнение 4, т За NMHC трябва да се използва автоматичен газов хроматограф GC с FID. Взема се проба от отработилите газове в камерата за вземане на проби, от която една част се впръсква в газовия хроматограф GC. Пробата се разделя на две части (CH 4 /въздух/co и NMHC/CO 2 /H 2 O ) в колоната на Порапак. С помощта на колона с молекулярни сита, CH 4 се отделя от въздуха и от СО, преди да премине във FID, където се измерва неговата концентрация. Един пълен цикъл от впръскването на една проба до впръскването на следващата проба трябва да се изпълни за 30 s. За определяне на NMHC, концентрацията на CH 4 трябва да сe извади от общата концентрация на HC (виж приложение 4, допълнение 2, т ). На фиг. 9 е показан типичен газов хроматограф GC, комплектован за определяне на CH 4 по обикновен начин. Могат да се използват и други методи на газовата хроматография GC, когато те се основават на възприетата технология.

150 стр.150 към х подаване на гориво подаване на въздух в атмосферата към у пещ проба в атмосферата еталонен газ Фиг. 9. Схема на система за анализ на дебита на метана (метод GC) Компоненти от фиг. 9: РС Колона на Порапак Преди началото на нейното използване колоната на Порапак N, 180/300 µm (мрежа 50/80), дължина 610 mm, вътрешен диаметър 2,16 mm, се поставя с газ носител за не по-малко от 12 часа при температура от 423 K (150 C). MSC Колона с молекулярно сито Преди началото на нейното използване колоната тип 13Х, 250/350 µm (мрежа 45/60), дължина от 1220 mm, вътрешен диаметър 2,16 mm, се поставя с газ носител за не по-малко от 12 часа при температура 423 K (150 C). OV Пещ За поддържане на стабилна температура на колоните и клапаните за осигуряване работата на анализатора и за кондициониране на колоните при 423 K (150 C).