Рецензия на трудовете на Евгени Латинов

Размер: px
Започни от страница:

Download "Рецензия на трудовете на Евгени Латинов"

Препис

1 Р Е Ц Е Н З И Я на трудовете на Евгени Латинов Латинов участник в конкурс за доцент по логика / / Рецензент: проф. Витан Стефанов Митев Конкурсът за доцент по логика е обявен от СУ Св. Климент Охридски в Д.В. бр. 90/ г. за нуждите на катедра Логика, етика и естетика към Философски факултет. За участие в конкурса е подал документи само Евгени Латинов Латинов, който е асистент по логика от 2002г., а от 2004г. е гл. ас. към катедра Логика, етика и естетика при Философски факултет. Евгени Латинов участва в конкурса с 12 публикации, като две от тях са монографии Модална логика, която е под печат и Символна логика със задачи /2010г./ На една от публикациите Логика учебно помагало за средното училище /2002 г./ съм съавтор с Евгени Латинов /заедно с А.Рашева, А.Бешкова и В.Бузов/, като всеки един от авторите е с отделни и отбелязани самостоятелни текстове. Само две от приложените публикации споменатото помагало по логика и статията За парадокса на импликацията / 2002г./- са излезли преди защитата на дисертационния му труд преди 2004г. на тема Модалност и логичност. Монографиите и другите публикации са отделни и различни от текста на дисертационния му труд, макар като цяло да доразвиват, разширяват и задълбочават някои от идеите, които Латинов защищава в Модалност и логичност. Обединяващото в публикациите е интересът към най-фундаменталните логически проблеми като природата на логическата форма, истината, логическото следване и логическата еквивалентност, логическите свойства на необходимостта и възможността, проблемите на разрешителната процедура за логическа валидност, пълнотата на аксиоматичните логически системи, транссветовата идентичност на предметите, природата на de-re и de-dicto модалностите Разгледани са дебатираните вече десетилетия класически системи на пропозиционалната модална логика К, Т S4 и S5, като е показано, че техните семантики не са адекватни на строга логическа необходимост и възможност. В монографията Модална логика авторът предлага нова аксиоматична система, за която се доказва, че е пълна по отношение на двете предложени семантики. Още две правещи от пръв поглед силно впечатление особености на публикациите са: Първо, отличното владеене на техническия символен апарат, без който не може да се провежда задълбочен и строг анализ на актуалната логическа проблематика /особеност не видима в по-предните

2 поколения български логици/. Второ, самочувствието за равноправен, макар и задочен диалог, със световните известни логици, изградили логиката през последното столетие, такава каквато тя е днес като Гьодел, Ръсел, Витгенщайн, Карнап, Чърч, Хинтика, Крипке, Люис, Куайн, Лемън, фон Вригт и ползването на техните произведения от първа ръка. За тези, които не са изкушени в тънкостите на логическия анализ с адекватния за тази цел символен език, за сериозността и задълбочеността на автора ще се ориентират от публикациите му, посветени на традиционните логически проблеми като предмета на логиката, логическата форма, отношението логика психология, парадоксите, логическото следване В статията Теория и логическа форма Латинов обосновава защо гносеологията, формите на езика, психологията и която и да било друга наука не могат да бъдат в основата на обяснението на логическата форма, а именно твърденията в тях я предпоставят в качеството й на форма на всяко теоретическо отнасяне. Логиката възниква, когато теоретическото отношение се насочва към самото себе си, т.е. когато се зададе въпросът как стоят нещата с формулирането на това как стоят нещата. Аристотел е първият, който прави тази рефлексия. Аристотеловата и съвременната логика се намират в едно и също поле на изследване именно защото и двете са рефлексия на теоретическото върху себе си. Логическата форма има различни елементи и нейната история е история на тяхното фиксиране. Логическата форма трябва да се разглежда като нещо несъществуващо. Тя е непосредственото и първото. Както Аристотел разглежда закона за непротиворечието като нещо абсолютно първо и непосредствено, като чисто начало, така трябва според мен да се разглежда и цялата логическа форма. /с.61/ Логическата форма не е нито нещо съществуващо, нито има някаква същност, която може да бъде обяснена чрез нещо друго. /с.61/ Латинов обаче не отива по-далеч в аналогията с Аристотел например да придаде на логическата форма активност, формираща същност. Всяко съществуване и всяко нещо идва след нея, но не казва дали благодарение на нея. Логическата форма е само форма, но не и формираща. Тоест регистрира ли тя само съществуване или и формира съществуване. Вървенето ръка за ръка на теорията и логиката, при което логиката се разбира като формата на теоретическото според мен е правилното разбиране за логиката и то, както ми се струва, поне имплицитно е класическото разбиране за естеството на логиката и логическото. /с.62/ Ако логиката и теорията вървят ръка за ръка, което исторически и структурно е вярно, все пак остава въпросът преди да има логиката като наука /теория/ какво теоретично /в общоприетото разбиране/ имаме в едно изказване розата е червена. Проблем, мисля, възниква от недотам ясното разграничение между логиката като теория и нейния предмет. Като че ли логиката и логическата форма взаимно се предпоставят, което не може да бъде вярно според следваната нишка на анализ, защото логическата форма 2

3 ще бъде обусловена от теорията за нея и тя, логическата форма няма да бъде първичното и непосредственото, откъдето като че ли т е о р е т и ч е с к о т о просто е заменило мисленето, езика, обективната действителност, тоест вместо логическата форма да бъде форма на мисленето, форма на езика или на действителността, тя е постулирана като форма на теоретическото. Такава позиция е възможна, но тя се нуждае от допълнителна аргументация. Струва ми се, че в статията, посветена на схващането на Витгенщайн за предмета на логиката, разграничението между логиката като теория и логическа форма отчасти е вече направено. Теза за логическата форма като непосредственото и първото авторът намира и у Витгенщайн. В статията Витгенщайн и предметът на логиката той казва: Витгенщайн подхожда към логиката като предпоставя нейния предмет /логическата форма/ като нещо абсолютно първо и изначално, като нещо първично по отношение на действителността, света. /с.119/ и сред позоваванията е от Трактата Логическата форма е единственото съдържание на п р е д м е т и т е и тя е еквивалентна на възможността за участие на предмета в някакво елементарно положение на нещата Възможността за участието на предмета в елементарни положения на нещата е неговата форма. Земята е сфера и Земята е куб имат една и съща логическа форма и за логиката са равнозначни, макар едното да е истинно, а другото не. Въпросът, разсъждава Латинов, е Но ако по някакъв начин беше невъзможно да се приписва едноместен предикат на субект, не би било възможно нито едно от тези две положения. Затова всяко едно положение, независимо дали е действително, или не, предполага за своята логическа възможност някаква логическа форма, която именно се изследва от логиката. /с.114/ Тоест, разграничението между логическата форма и изследващата я наука - логика тук е направено недвусмислено. Но статусът на теоретическото остава. Придържайки се към традицията, че достойното за логика е изследване на непосредственото, първото, безусловното, първообосноваващото Евгени Латинов преоткрива тези характеристики в природата на истината. В статията За понятието за истина той отделя внимание на този вид истина, която е независима от това дали някой я мисли, казва и пр. и дава пример с Галилей, който в процеса срещу него се отрича от твърдението, че земята се върти около слънцето, но на излизане от съда все пак изрича фразата И все пак тя се върти. Просто истината няма природата на някакво кореспондиране между някакъв обект и някакъв негов образ в мисленето или езика. Просто истината определя това кои мисли и кои изречения са истинни. Напротив просто истината, т.е. това как в действителност стоят нещата, не зависи нито от мисленето, нито от говоренето за това как стоят нещата. Истината на мислите и изреченията предполага отношение към просто истината но просто истината не предполага отношение към нещо друго тя е просто това, което е. /с.86-87/ Разбира се, че на земята и 3

4 слънцето нищо не им става от това дали се отричаме или не от вярното твърдение за тях /макар в някои случаи и това да не е вярно - нека си припомним и Коперниканския преврат на Кант за този вид отношение/. Това, че просто истината е това, към което трябва да се отнасят нашите мисли е така. Въпросът е преди да отнесем нашите мисли към просто истината, а знаем ли ние коя е тя. И в това е проблемът. Природно или неприродно свойство /отношение/ е просто истината. Това е само един от моментите на тъй вълнуващия всички и винаги въпрос какво е истината. Няма как да се избяга от използването на думата о т н о ш е н и е /или сродни на нея/ все едно дали говорим за кореспондентна теория, за преживяване, интуиция при нейното разкриване и в същото време да се търси начин това отношение да изчезне например изречението просто да замества изричаното, изричаното като че ли само да проговоря в изречението какво е. И все пак, ако истината за истината беше само в просто истината, Галилей нямаше да бъде съден, нито да се отрече от нея в съда с разкаяние. Просто истината със свойствата непосредственото и спрямо което трябва да се отнася нещо друго ги намираме и в телеологическото понятие за истина, с което той не се занимава като недотам представително за природата на истината. Например, каква е разликата между един п р о е к т за мост и реализирания проект на природата земята да се върти около слънцето. Както реализираният проект на природата се е съобразявал със законите на гравитацията и другите физически закони, а след реализацията му нашите мисли с въртенето на земята около слънцето, по същия начин направеният мост трябва да бъде в съответствие с проекта за него /с непосредственото, първично даденото/, за да бъде истински, същи мост. Затова разликата между теоретичен и телеологичен смисъл на истината, мисля, се нуждае от преаргументиране. Статиите За парадокса на материалната импликация, Система на пропозиционалната логика с добавен Т-оператор и Система на предикатната логика с добавен Т-оператор са пример за това как в науката откриването на една идея може да се превръща в ключ за приложение, мултиплициране в различни области, тоест да се използва докрай евристичният й потенциал. В случая става въпрос за разграничението, което Е.Латинов прави в разбирането на логическата необходимост един път основаваща се на всеобщността на случаите, а при втория - върху изискванията за логическа непротиворечивост. Строгото разграничение, което се прави между необходимостта като следване, като отношение между пропозиции /необходимостта на заключението по отношение на предпоставките/ и необходимостта като свойства на една пропозиция без оглед на някакви други пропозиции, разграничение което още Аристотел, казва Латинов, прави между необходимостта като свойство и необходимостта като отношение, е отправна идея да проследи която от двете значение на необходимостта в съвременната модална логика е реализирана 4

5 и констатира, че се реализира необходимост разбирана като свойство. Оттук насетне се проследяват възможностите на другия смисъл на необходимостта като отношение - какви предимства има. Приема се, че логическата необходимост като отношение съвпада с понятието за логическо следване и дефинира необходимостта като следване: едно положение В логически следва от друго положение А, което е все същото, В е н е о б х о д и м о по отношение на А, когато приемането на А и отхвърлянето на В съдържа противоречие или, с други думи, нарушава закона за непротиворечието. Въвеждането на Т-оператора се основава именно на логическата необходимост като отношение /следване/ за разлика от използвания оператор за необходимост като свойство във всеки един от случаите /всеобщност/. Предимството на Т-оператора пред оператора е, че От това, че нещо е налице във всеки един от разглежданите случаи, не следва, че то е и логически необходимо. Валидно е само обратното ако нещо е логически необходимо /т.е. ако отрицанието му нарушава закона за непротиворечието/, то е налице във всеки един от случаите. Направеното разграничение, върху което се основава въвеждането на Т- оператора, Е.Латинов подробно развива в монографията Модална логика със съответния синтаксис, семантика, процедурите по разрешимост и пълнотата на аксиоматичната система Връщайки се отново към раждането на новите идеи, дължащи се често от смесване на различни неща, трябва да се обърне внимание, че и статията За парадокса на материалната импликация се основава на подобно разграничение. Всъщност по същество става въпрос за същото разграничение между неоходимостта като свойство и тази като отношение. Проблемът с парадокса на материалната импликация произтича, според Латинов, от смесване на два смисъла на импликацията - единият почива върху понятието за необходимост, а другият върху понятието за съществуване. Но една необходимост може да се опровергае от противоречащ случай, но не може да се твърди на базата на просто съсъществуване или несъсъществуване на два факта. Монографията Символна логика със задачи е едно достатъчно подробно и пълно изложение на базисните постижения на съвременното състояние на символната логика. В този обем и обхват тя, безспорно, е най-доброто достъпно на български език изложение на символната логика и представлява отличен учебник за студентите. Като прибавим и многото задачи придружаващи всяка развита тема а, това прави монографията незаменимо помагало не само за теоретическа подготовка, но и снемането на логиката в очите на мнозина от небето на абстрактните висоти към непосредствените и операционални дейности на приложение и използване което се прави все едно съзнателно или интуитивно от всеки човек. Дори и скептиците към логическото ще се убедят, че необходимостта и всеобщността на логическото се препокриват, все едно какво мислят за него. Защото и когато 5

6 са резервирани към необходимостта и всеобщността на логичното, отново ще използват аргументите на онова, което искат да отричат или ограничат. Предвид функцията на тази монография да служи като въведение в символната логика не само за студенти, имам препоръка в едно следващо преиздаване на учебника да има малко повече и с т о р и я на логическите идеи и повече и м е н а на логици, с чийто прозрения и интелектуални усилия логиката днес е с респектиращо влияние и уважение спрямо другите науки. Всички публикации правят впечатление на изследване не на последно място и поради аналитичното изложение детайлно, последователно и систематично провеждана аргументация чрез стриктното използване на логически принципи - най-вече на закона за непротиворечието и първото правило на Хризип - тоест използват се логически форми, чиято природа под една или друга форма се изследва тук. Единството между изследователски техники, предмет на изследване и стил на изложение придава завършена цялост на текстовете. Заявените приноси в приложената от автора справка напълно отговарят на съдържащото се в текстовете на публикациите. Нещо повече - като обобщение твърдя, че защитените идеи в публикациите по-скоро покриват критериите за професор по логика, отколкото за доцент. Монографията Модална логика препоръчвам да се преведе на английски, защото развитите в нея тези се отнасят до едни от най-дискутираните фундаментални теми в логиката в последните десетилетия и трябва да станат достояние на водещите логици и от тях да получат адекватното признание и оценка. Другото впечатление, което оставят предложените текстове за участие в конкурса, изразено метафорично, е ревностното и бдително стоене пред входа на логиката да не би да влязат психологически, езикови, гносеологически и каквито и да било примеси от други науки и още помалко с претенции за първоосветители, а вътре в храма от времето на Аристотел могат да влизат само отдадените на свещенодействие пазители и хранители. Доколкото Е.Латинов участва в конкурс за преподавателска титла доцент, и доколкото имам преки впечатления от работата му в тази сфера, ще кажа едно, впрочем общоизвестно в специалност философия мнение, че той академично скромно, но отговорно изпълнява своите задължения като преподавател и член на академичната общност, компетентно и с чувство за професионален дълг готви и чете курсове по логика и води семинарните занятия на студентите от специалност философия. Научната и преподавателска титла доцент ще е по-скоро едно закъсняло обозначаване на покрити критерии. В заключение убедено препоръчвам на уважаемите членове на Научното жури да гласуват единодушно за присъждане на научната и образователна титла доцент на гл. ас. д-р Евгени Латинов Латинов. 6

7 г. проф. Витан Стефанов

1 СТАНОВИЩЕ За научните трудове и учебната дейност на Главен асистент д-р Галина Великова Милева, представени за участие в конкурс за заемане на акаде

1 СТАНОВИЩЕ За научните трудове и учебната дейност на Главен асистент д-р Галина Великова Милева, представени за участие в конкурс за заемане на акаде 1 СТАНОВИЩЕ За научните трудове и учебната дейност на Главен асистент д-р Галина Великова Милева, представени за участие в конкурс за заемане на академичната длъжност доцент в професионално направление

Подробно

С Т А Н О В И Щ Е От: Проф.доктор Татяна Стефанова Хубенова-Делисивкова, Институт за икономически изследвания на БАН Относно: конкурс за доцент по про

С Т А Н О В И Щ Е От: Проф.доктор Татяна Стефанова Хубенова-Делисивкова, Институт за икономически изследвания на БАН Относно: конкурс за доцент по про С Т А Н О В И Щ Е От: Проф.доктор Татяна Стефанова Хубенова-Делисивкова, Институт за икономически изследвания на БАН Относно: конкурс за доцент по професионално направление 3.8 Икономика, научна специалност

Подробно

БЪЛГАРСКА АКДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

БЪЛГАРСКА АКДЕМИЯ НА НАУКИТЕ БЪЛГАРСКА АКДЕМИЯ НА НАУКИТЕ ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ОБЩЕСТВАТА И ЗНАНИЕТО Секция Публични политики и социални промени С Т А Н О В И Щ Е От доцент д-р по социология Божидар Сашков Ивков ИИОЗ при БАН,

Подробно

РЕЦЕНЗИЯ на научните трудове на гл. ас. д-р Албена Крумова участник в конкурс за заемане на академична длъжност доцент по професионално направление 3.

РЕЦЕНЗИЯ на научните трудове на гл. ас. д-р Албена Крумова участник в конкурс за заемане на академична длъжност доцент по професионално направление 3. РЕЦЕНЗИЯ на научните трудове на гл. ас. д-р Албена Крумова участник в конкурс за заемане на академична длъжност доцент по професионално направление 3.2. Психология /Възрастова и педагогическа психология

Подробно

Stan_L_Spiridonova_R_Penev

Stan_L_Spiridonova_R_Penev СТАНОВИЩЕ от проф. дн Радослав Иванов Пенев на научното творчество и преподавателската дейност на гл. ас. д-р Лора Илиева Спиридонова за присъждане на академичната длъжност доцент по област на висше образование

Подробно

АВТОБИОГРАФИЯ

АВТОБИОГРАФИЯ АВТОБИОГРАФИЯ Име: Анна Николова Бешкова Образование: 1985-1989 ЕСПУ по математика и информатика П.Хилендарски, София 1990 1996 СУ Св., специалност философия, докторант по логика, СУ Св. 2006 образователна

Подробно

СТАНОВИЩЕ на доц. д-р Климент Минев Найденов, ръководител на Катедра Регионално развитие, ГГФ член на научно жури в конкурс за заемане на академичната

СТАНОВИЩЕ на доц. д-р Климент Минев Найденов, ръководител на Катедра Регионално развитие, ГГФ член на научно жури в конкурс за заемане на академичната СТАНОВИЩЕ на доц. д-р Климент Минев Найденов, ръководител на Катедра Регионално развитие, ГГФ член на научно жури в конкурс за заемане на академичната длъжност доцент в Област на висше образование 1. Педагогически

Подробно

СТАНОВИЩЕ от проф. д-р Добри Димитров за дисертация на тема Съдебен контрол върху нормативни административни актове на Общинските съвети на Ваня Вълка

СТАНОВИЩЕ от проф. д-р Добри Димитров за дисертация на тема Съдебен контрол върху нормативни административни актове на Общинските съвети на Ваня Вълка СТАНОВИЩЕ от проф. д-р Добри Димитров за дисертация на тема Съдебен контрол върху нормативни административни актове на Общинските съвети на Ваня Вълкадинова, докторант на самостоятелна подготовка към катедра

Подробно

Microsoft Word - stanovishte_prof. Evgeni_Tanchev

Microsoft Word - stanovishte_prof. Evgeni_Tanchev С Т А Н О В И Щ Е от проф. д-р Евгени Петров Танчев на дисертационен труд за придобиване на образователната и научна степен ДОКТОР Област на висше образование. Социални, стопански и правни науки. Професионално

Подробно

С Т А Н О В И Щ Е от доц. д-р Марияна Тонева Кузманова, член на Научното жури за публична защита на дисертационния труд на Ани Владимирова Атанасова н

С Т А Н О В И Щ Е от доц. д-р Марияна Тонева Кузманова, член на Научното жури за публична защита на дисертационния труд на Ани Владимирова Атанасова н С Т А Н О В И Щ Е от доц. д-р Марияна Тонева Кузманова, член на Научното жури за публична защита на дисертационния труд на Ани Владимирова Атанасова на тема: "Клъстерната интеграция за повишаване конкурентоспособността

Подробно

СТАНОВИЩЕ от проф. д-р Мария Димитрова Стойчева, Софийски университет Св. Климент Охридски Научна специалност: Политология и Философия на култ

СТАНОВИЩЕ от проф. д-р Мария Димитрова Стойчева, Софийски университет Св. Климент Охридски Научна специалност: Политология и Философия на култ СТАНОВИЩЕ от проф. д-р Мария Димитрова Стойчева, Софийски университет Св. Климент Охридски Научна специалност: Политология 5.11.02 и Философия на културата, политиката, правото и икономиката 5.01.13 на:

Подробно

Microsoft Word - Recenzia_Darian Pejcheva_From_ Yantsislav Yanakiev.doc

Microsoft Word - Recenzia_Darian Pejcheva_From_ Yantsislav Yanakiev.doc БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ОБЩЕСТВАТА И ЗНАНИЕТО Р Е Ц Е Н З И Я от професор д.с.н. Янцислав Вълчев Янакиев, Директор на Института за перспективни изследвания за отбраната

Подробно

ВИСШЕУЧИЛИЩЕ110 АГРОБЩЩ ИРАЗВИТИЕНАРЕШИШ РЕЦЕНЗИЯ гр. ПЛОВДИВ от проф. д.ик.н. Пейо Иванов Пеев За учебната, научноизследователската и практико-прилож

ВИСШЕУЧИЛИЩЕ110 АГРОБЩЩ ИРАЗВИТИЕНАРЕШИШ РЕЦЕНЗИЯ гр. ПЛОВДИВ от проф. д.ик.н. Пейо Иванов Пеев За учебната, научноизследователската и практико-прилож ВИСШЕУЧИЛИЩЕ110 АГРОБЩЩ ИРАЗВИТИЕНАРЕШИШ РЕЦЕНЗИЯ гр. ПЛОВДИВ от проф. д.ик.н. Пейо Иванов Пеев За учебната, научноизследователската и практико-приложната дейност на доц. д-р Любен Димитров Христов от

Подробно

Stanovishte E Penkova

Stanovishte E Penkova Становище от доц. д-р Евгения Пенкова, УНСС София, член на научно жури по конкурса за заемане на академичната длъжност ПРОФЕСОР, по професионално направление 3.7. Администрация и управление/социално управление

Подробно

БЕЛЕЖКИ

БЕЛЕЖКИ СТАНОВИЩЕ От: проф. д.ик. н. Христо Първанов Първанов Относно: дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен доктор по професионално направление 3.8. Икономика, научна специалност Икономика

Подробно

Microsoft Word - recenzia P. Petrov

Microsoft Word - recenzia P. Petrov Р Е Ц Е Н З И Я на дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен доктор Тема: Управление на промяната при внедряване на съвременни образователни технологии Автор: Петър Веселинов Петров

Подробно

С Т А Н О В И Щ Е От: проф. д-р Виолета Людмилова Мутафчиева УНСС София, катедра Икономика на транспорта и енергетиката Относно: конкурс за заемане на

С Т А Н О В И Щ Е От: проф. д-р Виолета Людмилова Мутафчиева УНСС София, катедра Икономика на транспорта и енергетиката Относно: конкурс за заемане на С Т А Н О В И Щ Е От: проф. д-р Виолета Людмилова Мутафчиева УНСС София, катедра Икономика на транспорта и енергетиката Относно: конкурс за заемане на академичната длъжност доцент в СУ «Св.Климент Охридски»

Подробно

РЕЦЕНЗИЯ на доц. д-р Георги Костадинов Бърдаров член на Научното жури в конкурс за заемане на академичната длъжност Доцент в научната област 4.4. Наук

РЕЦЕНЗИЯ на доц. д-р Георги Костадинов Бърдаров член на Научното жури в конкурс за заемане на академичната длъжност Доцент в научната област 4.4. Наук РЕЦЕНЗИЯ на доц. д-р Георги Костадинов Бърдаров член на Научното жури в конкурс за заемане на академичната длъжност Доцент в научната област 4.4. Науки за Земята (Социална и икономическа география) обявен

Подробно

УНИВЕРСИТЕТ ПО АРХИТЕКТУРА, СТРОИТЕЛСТВО И ГЕОДЕЗИЯ

УНИВЕРСИТЕТ ПО АРХИТЕКТУРА, СТРОИТЕЛСТВО И ГЕОДЕЗИЯ С Т А Н О В И Щ Е от проф. д-р арх. Антон Величков Гугов ОТНОСНО: материалите, представени за участие в конкурс за заемане на академичната длъжност доцент по научната специалност Архитектура на сградите,

Подробно

СТАНОВИЩЕ за дисертационния труд на ВЕСЕЛИН ХРИСТОВ КАРААТАНАСОВ редовен докторант в катедра Музика към ФНПП на СУ Св. Климент Охридски на тема: МЕТОД

СТАНОВИЩЕ за дисертационния труд на ВЕСЕЛИН ХРИСТОВ КАРААТАНАСОВ редовен докторант в катедра Музика към ФНПП на СУ Св. Климент Охридски на тема: МЕТОД СТАНОВИЩЕ за дисертационния труд на ВЕСЕЛИН ХРИСТОВ КАРААТАНАСОВ редовен докторант в катедра Музика към ФНПП на СУ Св. Климент Охридски на тема: МЕТОДИЧЕСКИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО КОМПЮТЪРЕН НОТОПИС

Подробно

ВОЕННА АКАДЕМИЯ „ГЕОРГИ СТОЙКОВ РАКОВСКИ”

ВОЕННА АКАДЕМИЯ „ГЕОРГИ СТОЙКОВ РАКОВСКИ” ВОЕННА АКАДЕМИЯ ГЕОРГИ СТОЙКОВ РАКОВСКИ С Т А Н О В И Щ Е от.проф.д.ик.н. Кирил Петров Ангелов Технически университет-софия Стопански факултет на научните трудове, представени по конкурса за заемане на

Подробно

Р Е Ц Е Н З И Я

Р Е Ц Е Н З И Я С Т А Н О В И Щ Е на проф. д-р Атанас Харалампиев Дерменджиев, член на Научното жури в конкурс за заемане на академичната длъжност Доцент в научна област 4. Природни науки, математика и информатика, професионално

Подробно

РЕЦЕНЗИЯ от професор Георги Стоянов Карастоянов, д.пс.н., за дисертационния труд на Татяна Георгиева Предова на тема ЛИДЕРЪТ В ЮНОШЕСКА ВЪЗРАСТ В КОНТ

РЕЦЕНЗИЯ от професор Георги Стоянов Карастоянов, д.пс.н., за дисертационния труд на Татяна Георгиева Предова на тема ЛИДЕРЪТ В ЮНОШЕСКА ВЪЗРАСТ В КОНТ РЕЦЕНЗИЯ от професор Георги Стоянов Карастоянов, д.пс.н., за дисертационния труд на Татяна Георгиева Предова на тема ЛИДЕРЪТ В ЮНОШЕСКА ВЪЗРАСТ В КОНТЕКСТА НА УЧИЛИЩНАТА СРЕДА представен за придобиване

Подробно

СТАНОВИЩЕ от доц. д-р Пелагия Мих. Терзийска преподавател в ЮЗУ "Неофит Рилски", Благоевград Относно: дисертационен труд на тема ИНОВАТИВЕН МОДЕЛ ЗА П

СТАНОВИЩЕ от доц. д-р Пелагия Мих. Терзийска преподавател в ЮЗУ Неофит Рилски, Благоевград Относно: дисертационен труд на тема ИНОВАТИВЕН МОДЕЛ ЗА П СТАНОВИЩЕ от доц. д-р Пелагия Мих. Терзийска преподавател в ЮЗУ "Неофит Рилски", Благоевград Относно: дисертационен труд на тема ИНОВАТИВЕН МОДЕЛ ЗА ПРЕПОДАВАНЕ НА НАУКА ПРИ УЧЕНИЦИ С ДИСЛЕКСИЯ за присъждане

Подробно

РЕЦЕНЗИЯ от доц. дпн Милен Замфиров Относно представен дисертационен труд и автореферат Докторант: Константинос Евангелос Сотиру Тема: Развитие на соц

РЕЦЕНЗИЯ от доц. дпн Милен Замфиров Относно представен дисертационен труд и автореферат Докторант: Константинос Евангелос Сотиру Тема: Развитие на соц РЕЦЕНЗИЯ от доц. дпн Милен Замфиров Относно представен дисертационен труд и автореферат Докторант: Константинос Евангелос Сотиру Тема: Развитие на социални компетенции у зрително затруднени ученици Научен

Подробно