Р Е Ц Е Н З И Я

Препис

1 Р Е Ц Е Н З И Я От: проф. д.н. Росица Александрова Пенкова; Софийски университет Св. Кл. Охридски ; 1.3. Педагогика на обучението по... Относно: Дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен доктор по научна специалност в УНСС: Световно стопанство и МИО към катедра Международни отношения. Основание за представяне на рецензията: участие в състава на научното жури по защита на дисертационния труд съгласно Заповед 1628/ на Ректора на УНСС. Автор на дисертационния труд: Марина Василева Попова Тема на дисертационния труд: ПОЛИТИКА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ОБЩНОСТ В БЕСАРАБИЯ СЛЕД 1989 г. 1. Информация за дисертанта Марина Попова се е обучавала по докторска програма към катедра Международни отношения, факултет Международна икономика и политика на УНСС по научна специалност Световно стопанство и МИО, съгласно Заповед на Зам.-ректора по НИД на УНСС 2786 / г. Обучението е осъществено в редовна форма. Докторантката е отчислена с право на защита на дисертационен труд със Заповед на Зам.-ректора по НИД на УНСС 2888 / г. Със Заповед 1628 / г. на Зам.-ректора по НИД на УНСС е утвърден съставът на научното жури, което да проведе заседание за защита на дисертационния труд. 1

2 2. Обща характеристика на представения дисертационен труд Представеният дисертационен труд е в обем от 254 страници основен текст и съдържа въведение, четири глави, заключение, изводи и препоръки, използвана литература. Включени са 19 приложения, които са оформени към всяка глава. Впечатление прави и списъкът от 91 заглавия на авторитетни литературни източници, 98 документа и 19 електронни адреса. Темата на дисертационния труд е дисертабилна, актуална и значима. Изборът на темата е в съответствие с потребностите на теорията и практиката на българската политика по отношение към българите в чужбина. Въпреки че темата е формулирана твърде общо, докторантката пояснява, че акцентът е поставен върху образователната политика и финансовите й измерения. Според авторката образователната дейност сред българската общност в Бесарабия е най-важният аспект от българската политика в това направление. Изследването е ориентирано към българската диаспора в Украйна и Молдова, където все още проучванията са недостатъчни, за да се обхване в пълнота културно-историческото наследство в българските общности в чужбина. Актуалността на темата се свързва със забелязаното през последните три десетилетия по-активно отношение на научните институции и на държавата към българите, живеещи в чужбина. Засилва се интересът на изследователите в областта на историята на българските преселници в Молдова, Украйна, Унгария и пр. Интересът на изследователите в областта на образованието е насочен към българските землища, които са извън територията на страната, предприемат се редица 2

3 стъпки за подпомагане на българското население извън границите на България. Авторката добре представя българските общности в Украйна и Молдова с оглед на настъпилите след 1989 г. законодателни и социални промени, показва протичащите процеси, свързани със: създаване на граждански и държавни структури дружества, местни самоуправления, неделни училища, читалища, музикално-танцови състави и драматични формации; промяна на езиковата ситуация и повишаване на интереса към изучаване на българския език в чуждоезикова среда; динамика на медийните продукти печатни и елекронни вестници и списания, телевизионни и радиопредавания; произведения на поети, писатели и публицисти от българските общности в чужбина. В дисертацията са описани дейности, които обхващат анализ, събиране и обобщаване на информация, изработване на изследователски инструментариум, анкетни проучвания, интервюта и пр. Като отчита необходимостта да се осъществи цялостно научно изследване на образователната политика на българската държава спрямо бесарабските българи, авторката насочва вниманието си към анализа на финансовата политика, за да очертае направления за финансиране и да даде насоки за усъвършенстване на водената политика (с. 9). Теоретичната компетентност на авторката е позволила да разгърне и добре да обоснове замисъла на своето изследване в уводната част, като конкретизира целта на изследването. В автореферата са формулирани обектно-предметната област, хипотезата и методологията на изследването. Избраният сравнително-аналитичен подход на изследване позволява да се постигне поставената цел и да се получи адекватен отговор на задачите, решавани в дисертационния труд. Представят се и се анализират данни от 3

4 имперични изследвания, особено при представяне на финансовите измерения на българската политика в образователната сфера с оглед на специфичните особености на българските общности в Украйна и Молдова. Именно тези разходи пораждат специфични проблеми и се нуждаят от специално внимание при определянето на финансовата политика по отношение на българските общности извън пределите на България. Докторантката е формулирала ясно своята теза: България проявява загриженост и оказва подкрепа на бесарабските българи с оглед на необходимостта от демократизация на общността и използването право на избор на младото поколение бесарабски българи, а не от съображения за намеса във вътрешните работи на Молдова и Украйна или разширяване своето влияние в тези страни с користна цел. В дисертацията са посочени целта и задачите на изследването, които очертават логиката на изложението, доказваща тезата. В структурно отношение дисертацията е изградена добре. Всяка част е подчинена на тезата и показва логиката на изследването. 3. Оценка на получените научни и научно-приложни резултати Авторката е проучила голям брой източници, свързани с българската общност в Бесарабия и политиката на България спрямо диаспората. В изследването е отбелязана еволюцията на националната политика от защитния характер в началото на 90-те години на ХХ век до високото ниво след влизането на страната в Европейския съюз през 2007 година. Проявената отначало сдържаност по формулирането и провеждането от България на адекватна и активна национална политика по отношение на бесарабските българи авторката свързва с липса на реципрочни вътрешни аргументи поради опасенията от предявяване на 4

5 сепаратистки и автономистки искания в страната, която също преживява етно-възродителен процес (стр 182). В първа глава е направен преглед на особеностите на диаспорния въпрос. Дисертантката се фокусира върху специфичните проблеми, които следва да се вземат предвид при оценяването на българската политика. Въз основа на проучване на значителен обем специализирана литература са разгледани етапите на формиране на диаспората, източниците на проблемите, които възникват. Специално внимание е отделено на българската диаспора след 1989 г., което има значителен дял в българската политика и е основен обект за разглеждане в дисертацията. Проличават възможностите на авторката да анализира не само двустранните политически отношения, но и да изясни спецификите, свързани с търговско-икономическите отношения и развитието на туризма с Украйна и Молдова (параграф 1.3 и 1.4 от първа глава). Откроява се спецификата на инвестициите в Украйна и Молдова, които носят определени рискове. Посочва се, че стокообменът и търговското салдо имат голямо значение за България: според докторантката отрицателното търговско салдо с Украйна има негативен ефект. Този въпрос се нуждае от по-подробно изследване, поради неговото значение за страната като цяло. Представена е динамиката на ръста на туристопотока от двете страни. Тук се обръща специално внимание на това, че по същество туристопотокът може да стане алтернатива за отрицателното салдо с Украйна. Марина Попова добре представя нормативната база в контекста на образователната политика на България към българската общност извън страната и в Бесарабския регион в частност (втора глава). Стреми се да обхване различни аспекти от дейностите на държавните институции и обществените организации на трите страни, както и на учителите, 5

6 изпращани от българското образователно министерство в българските общности. Проследява учредяването на български дружества в Украйна и Молдова, които създават свои неделни училища, вестници и списания, публикуват произведения на поети и публицисти от българските общности (параграф 1.2 от първа глава). Авторката се стреми да обхване спецификите при прилагането на нормативната база: Постановление 103 на МС от 1993 г. За осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина, с което е дадена възможност на младите българи да учат в български висши училища; Националната програма Роден език и култура зад граница, ПМС За българските неделни училища. Умело съчетава познанията си върху законодателната основа и конкретните данни, получени при емпиричните изследвания. Представени са примери от практиката, които дават основание да се направи заключение, че подкрепата на България в различни форми на нейното осъществяване води до развой на провежданата политика. В трета глава се представя концепцията на авторката за образователната политика на България спрямо бесарабските българи. С приносен характер са формулираните насоки на образователна политика на България спрямо българите в Украйна и Молдова. Представена е и информация за прилагане на нормативната база за стимулиране на образователния процес сред бесарабските българи. Тук докторантката би трябвало да опише по-подробно механизмите на оказване на позитивно въздействие от тези стимули и ефекта както за преподавателите, така и за учениците и студентите. Четвърта глава включва изследване на финансовите измерения и нарастващата дейност в образователната политика на България. Изследвани са източниците на финансиране, които се използват на 6

7 различните етапи на развитие. Тук докторантката показва, че познава добре особеностите и алтернативните източници при финансирането. Първата се състои в привличане на бюджетни средства. Втората е включване на допълнителни средста по различни програми. Докторантката умее да постави акценти върху финансовите измерения и инвестициите за образованието на българите в Украйна и Молдова. Изследването се основава на емпирични данни, които се представят с голям брой таблици, диаграми и графики. Авторката добросъвестно извършва количествен и качествен анализ, прави важни изводи, като подчертава, че етнокултурната ситуация в Бесарабия все още не е отрегулирана в пълен обем. Докторантката оценява българската политика чрез финансови измерения с оглед на нарастващата дейност на много институции. Направен е изводът, че отчитането на финансирането на образователните дейности като инвестиция довежда до по-справедливо разпределяне на разходите за разработването на нови направления в образователната политика. В тази част личи добро познаване на проблемите на бесарабските българи. Препоръките са ясни, добре аргументирани и произтичат от направеното изследване. В заключението на дисертационния труд се обобщават изводите и се посочва, че се потвърждава работната хипотеза за демократичен избор на младото поколение бесарабски българи и отсъствие нанамеса на България във вътрешните работи на Украйна и Молдова. Основателно се акцентира върху спецификите и факторите, които оказват влияние върху взаимоотношенията на България с Украйна и Молдова. Представени са също и регулации, които имат негативно въздействие. 7

8 4. Оценка на научните и научно-приложни приноси Научните и научно-приложните приноси на дисертационния труд са безспорни. В теоретичен план те се свързват със систематизирането на основните теоретични изследвания в диаспорната политика и съпоставяне с конкретните политики на България, както и с анализа на специфичните характерстики на българските общности в Украйна и Молдова, на техните културно-просветни, обществено-политически организации и структури. За първи път се представят и оценяват варианти за специфичен модел на политиката на България спрямо бесарабските българи, като се прави историко-културологичен анализ на взаимоотношенията на България с Украйна и Молдова в контекста на съвременните етнокултурни процеси в Бесарабския регион. Считам, че дисертационният труд съдържа следните научни и научно-приложни приноси: Направено е цялостно теоретично и емпирично изследване на политиката на България по отношение на българската общност в Бесарабия, оценка на финансовите й измерения, развиващата се дейност и проблемите, които тази политика поражда. Изследвани са начините на водене на политика с оглед на оптимизиране на финансовите й измерения. С тази цел е представен обширен материал от регионите за нейната реализация. Направен е анализ на влиянието, въз основа на който са представени изводи за ефектите върху състоянието. Установени са специфичните проблеми в образователната политика за Молдова и Украйна. Резултатите в потвърждение на работната хипотеза са много полезни както от теоретична, така и от практическа гледна точка. 8

9 Направени са конкретни препоръки за оптимизиране на финансовите измерения. 5. Оценка на публикациите по дисертацията По темата на дисертацията са публиковани пет статии в научни списания и сборници, от които три на български език, по една на румънски и на английски език. Попова, М. Образователната политика на България спрямо българите в Република Молдова ( гг.). В: Бесарабските българи: История, култура и език. Институт за културно наследство към Академията на науките на Молдова, Научно дружество на българистите в Р. Молдова; ред. кол.: Н. Червенков, И. Думиника и др. Кишинев: Lexon- Plus, 2014 г., с В тази публикация е направен анализ на силните и слабите страни на българската политика спрямо българската общност в Молдова. Очертава се насоката на бъдещото дисертационно изследване. Popova, M. Moldova and Bulgaria 20 years of beneficial collaboration. / Institute of Еconomy, Finance and Statistics of the Academy of Sciences and Ministry of Economy of the Republic of Moldova; Theoretical and scientifical journal Economy and sociology 2 (category B), Chisinau, 2013, p В тази публикация е направен анализ на ефекта от икономическото сътрудничество между България и Молдова. Направен е сравнителен анализ на въздействието на правителствената политика върху търговскоикономическите дейности, като се съпоставят регулациите и стимулите в България, Молдова, Украйна и някои европейски страни. Разгледани са специфичните особености на инвестициите в двете страни. 9

10 Попова, М. Сравнителен анализ на развитие и функциониране на българския лицей Христо Ботев в Букурещ и профилираната гимназия Михай Еминеску в София. Попова, М. Лицей Васил Левски в град Кишинев и образователната политика на България спрямо бесебските българи. В: Алманах Родолюбец, бр. VIII, съст. Е. Воденичар, М. Делибалтова, М. Стоянова, Н. Димитрова. Gogito Ideas, София, 2016, с В тези две статии се поставя акцент върху образователната политика на България спрямо бесарабските българи, анализират се проблеми на функционирането и развитието на българския лицей Христо Ботев в Букурещ, на лицея Васил Левски в Кишинев и профилираната гимназия Михай Еминеску в София, с което се постига разпространение на резултатите от дисертационното изследване сред специалистите в България, Молдова и сред всички, които се интересуват от тази проблематика. В посочените публикации са заложени основните идеи, представени по-подробно в дисертационния труд. Те могат да се ползват от широк кръг лица преподаватели, учени и специалисти от практиката. 6. Оценка на автореферата Авторефератът е разработен според изискванията, като коректно отразява съдържанието и основните резултати, постигнати в дисертацията. Справката за научните приноси е прецизна и формулира ясно приносите, които действително се съдържат в дисертационния труд. 10

11 7. Въпрос към докторантката: Резултатите от изследването може ли да послужат за вземане на управленски решения в сферата на образование? Заключение Темата на изследването е изключително интересна и актуална. Дисертацията съдържа научни, научно-приложни и приложни резултати, които са ясно представени и са авторско постижение на кандидатката за ОНС доктор, както и отговарят на изискванията на Закона за развитие на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ). Дисертационният труд показва, че докторантката Марина Василева Попова притежава задълбочени теоретични знания и професионални умения по научната специалност. Идентифициран е важен проблем, който се нуждае от разработване с цел развитие и оптимизиране на теорията и практиката на българската политика спрямо българските общности извън пределите на България. Поради гореизложеното, убедено давам своята положителна оценка за проведеното изследване, представено в дисертационния труд и предлагам на почитаемото научно жури да присъди образователната и научна степен доктор на Марина Попова по научна специалност в УНСС: Световно стопанство и МИО към катедра Международни отношения г. Подпис: София 11