САТЕЛИТНА СМЕТКА ЗА ТВОРЧЕСКИТЕ СЕКТОРИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ юли 2019 г.

Препис

1 САТЕЛИТНА СМЕТКА ЗА ТВОРЧЕСКИТЕ СЕКТОРИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ юли 2019 г.

2 САТЕЛИТНА СМЕТКА ЗА ТВОРЧЕСКИТЕ СЕКТОРИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ юли 2019 г. 2

3 ЕКИП НА ЕUIPO ПО ПРОЕКТА Nathan Wajsman, главен икономист Carolina Arias Burgos, икономист БЛАГОДАРНОСТИ Авторите изказват благодарност за получените мнения по проектодоклада от Marta Beck- Domzalska (Евростат), Giles Fontaine (Европейска аудио-визуална обсерватория), Inna Garkova (Европейска комисия), Ruth Towse (Университет Борнмът) и Peter van de Ven (Организация за икономическо сътрудничество и развитие, ОИСР). 3

4 ВЪВЕДЕНИЕ Стопанската дейност се определя количествено и се измерва в национални сметки. Основната методология е заложена в системата от национални сметки (СНС) международно приет набор от препоръки за съставянето на индикатори за измерване на стопанска дейност. СНС е публикувана за първи път от ООН през 1953 г. и в момента се поддържа от ООН, МВФ, Световната банка, ОИСР и Евростат. Последната актуализация е публикувана през 2008 г. В Европейския съюз системата за измерване на стопанската дейност е адаптиран вариант на СНС, наречен Европейска система от сметки (ЕСС), и се поддържа от Евростат, като последната актуализация е направена през 2010 г. Създаването на системата от национални сметки е първоначално мотивирано от необходимостта да се измерва промишленото производство, добавената стойност, заетостта и външната търговия в различните сектори и в икономиката като цяло. За тази цел стопанската дейност е разделена на първичен, вторичен и третичен сектор. Първичният сектор включва селското стопанство и добивните отрасли; вторичният сектор включва основно производството, комуналните услуги (снабдяване с електроенергия, газ, вода и др.) и строителството, а в третичния сектор са включени услугите. Всяка една от тези основни групи допълнително се разделя на по-малки подсектори. В ЕС тази класификация се нарича NACE (статистическа класификация на икономическите дейности в Европейската общност). В най-подробната разбивка на NACE стопанската дейност е разделена на приблизително 700 сектора. Същевременно, на практика някои стопански дейности не са свързани с прилаганата система от национални сметки. По-специално, информация за определени сфери на дейност, в които създателите на политики и обществеността имат интереси, не може да бъде извлечена директно от публикуваните статистически данни, защото те излизат извън рамките на стандартната класификация, или защото включват стоки или (по-често) услуги, които не се купуват и продават на пазара, и следователно попадат извън обхвата на икономическата статистика 1. За да се намери решение, сателитните сметки предоставят рамка, свързана с националните сметки, но също се съсредоточават върху някои аспекти от икономическия и социалния живот, които не са отразени непосредствено в националните сметки. Типични примери са сателитните сметки за туризма, околната среда или безвъзмездна домашна работа, или доброволчески труд. В някои случаи (напр. туризма) сателитната сметка основно осигурява алтернативни групи за икономически дейности, които вече са включени в традиционните национални сметки, а в други случаи (напр. неплатения доброволчески труд) тя може също така да разшири обхвата на сметката (производствената граница). В настоящия доклад се разглеждат перспективите за създаване на такава сателитна сметка за творческите сектори (CISA) и възможните методики за това. След въведението, в глава 1 се съдържа описание и класификация на културните и творческите дейности. Глава 2 представлява същността на доклада. В нея са включени възможните методики за създаване на CISA, както и специално предложение, основаващо се на препоръките на Евростат, ОИСР, МВФ, ЮНЕСКО и други европейски и международни органи. Накрая, в глава 3 се обсъждат въпроси, свързани със събирането на данните, необходими за създаването на CISA. 1 В икономическите среди такива дейности остават извън границите на производствената дейност в националните сметки. 4

5 КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ Сателитните сметки предоставят рамка, свързана с националните сметки, като се съсредоточават и върху някои аспекти от икономическия и социалния живот, които не са отразени непосредствено в националните сметки. В настоящия доклад се разглеждат перспективите за създаване на такава сателитна сметка за творческите сектори и възможните методологии за това. Творческите сектори са определени тук като икономически дейности, свързани с генерирането и използването на знания, информация и култура. Тези дейности са важни за съвременната икономика, но тяхното количествено определяне не е лесна задача, отчасти поради проблемите с класификацията, както и отчасти поради факта, че тези дейности често се извършват извън пазарната икономика, което изисква стойността им да бъде определена чрез други видове статистически данни както от публични, така и от частни източници. Въпреки това постигнатото от няколко държави в тази област може да послужи като отправна точка, а организации като ОИСР, МВФ или ЮНЕСКО проявиха нарастващ интерес към разработването на методи за измерване на икономическата стойност на културата. За да се оцени осъществимостта на CISA на ЕС, бяха взети под внимание следните аспекти: класификацията на секторите и продуктите; подходът към безплатните или субсидираните цифрови услуги; включването на нарушенията на ПИС в настоящата рамка на националните сметки и в CISA; поредица от сметки и сметки на институционални сектори, свързани със CISA. Отраслите, които са предложени за включване в творческите сектори, могат да бъдат групирани в следните области: културно наследство, архиви и библиотеки; книги и преса; визуални изкуства; сценични изкуства; аудиовизуални и мултимедийни продукти; архитектура; реклама; софтуер и уеб портали. Както обикновено, трябва да се вземат предвид основните, вторичните и спомагателните дейности, извършвани от тези сектори, но следва да бъдат включени и творческите продукти, произведени от нетворческите сектори. Например много дружества от нетворческите сектори публикуват книги, списания или софтуер или извършват реклама като второстепенна или спомагателна дейност. Поради това следва да се добави девета област, за да се вземат предвид други нетворчески сектори, произвеждащи творчески продукти. В такъв случай тази област следва да включва подотраслите на другите сектори, произвеждащи творчески продукти като второстепенна дейност, и ще е необходимо преразпределение от секторите, в които те са групирани по стандартната класификация. Една основна област, която трябва да бъде разгледана, е цифровата икономика, която промени не 5

6 само начина, по който дружествата в творческите сектори функционират, но и начина, по който потребителите участват в тези дейности. Често връзката между ползата за потребителите и предоставянето и финансирането на услугата не е пряка, което затруднява отразяването в националните сметки на икономическото значение и използването на тези услуги от различните икономически субекти. Въпреки това, като се има предвид значението на тези дейности, е важно да се изясни кой произвежда, плаща и използва тези безплатни услуги и да се определи стойността на тези услуги. Безплатните цифрови услуги се разпределят в три основни категории: услуги, финансирани с рекламна дейност; услуги, финансирани чрез данни; услуги, предоставени от доброволци. Всичките три категории услуги са включени в предложението за CISA, като се използват стандартни методики за определяне на стойността на въпросните дейности. И накрая, в доклада се разглежда подхода към дейностите, нарушаващи ПИС, възприет в националните сметки, и се съдържа предложение за включването им в CISA. Според последното преразглеждане на международната система от национални сметки, (и ЕСС за ЕС) незаконните дейности следва да бъдат включени в националните сметки, доколкото сделката между двете страни е по взаимно съгласие. В контекста на CISA това са по-специално дейности, които нарушават правата върху ИС, например незаконен достъп до защитени с авторско право произведения. Някои от предложенията, включени в настоящия доклад, изискват статистическа информация, която не е налична във всички държави от ЕС. Въпреки това предложената методология се стреми да бъде възможно най-пълна и да предвиди последиците от различните решения за CISA и връзката ѝ с централната рамка на националните сметки. В много случаи данните трябва да бъдат получени чрез непреки методи и трябва да бъде определена съответната икономическа стойност. В доклада се заключава, че макар и да е трудно, създаването на сателитна сметка за творческите и културните сектори е възможно и желателно, тъй като то ще даде възможност за количествено определяне на важни аспекти на съвременната икономика, не на последно място в областта на цифровите технологии, които понастоящем не са отразени в икономическата статистика или са обхванати в нея само косвено. Като се има предвид колко сложна е задачата, предложените следващи стъпки ще включват изпълнението на пилотен проект за създаване на CISA в една или две държави членки на ЕС. 6

7 САТЕЛИТНА СМЕТКА ЗА ТВОРЧЕСКИТЕ СЕКТОРИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ юли 2019 г.