Решение В публично заседание в следния състав:

Препис

1 Решение Номер Година Град Мадан Районен Съд - Мадан На Година 2020 В публично заседание в следния състав: Председател: Секретар: като разгледа докладваното от Гражданско I инстанция дело Мария Славчева Прокурор: номер по описа за 2020 година И да се произнесе, взе в предвид следното : Мадански районен съд е сезиран от М. С. Г., Ч. пълномощника му А. О., с обективно кумулативно съединени искове да бъде осъден ответникът С. С. К., на основание чл.109 ЗС, да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в неправомерно ползване на УПИ II, кв.1 по плана на село Е., махала Х. - косене на трева, разрушаване на огради, засаждане на овощни дръвчета, с които пречи на ищеца М. Г. да упражнява в пълен обем правата си по отношение на УПИ II, кв.1 по плана на село Е., махала Х.", целият с площ 670 кв.м., за който имот ищецът разполага с нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот 105/ г., том I, дело 213/1996 г. на Маданския районен съд, да премахне засадените от него в имота от източната страна на къщата овощни дървета - 2 бр. праскови, 1 бр. череша и 1 бр. храстовидно растение (грозде),,както и по чл.45 ЗЗД да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 55 лева, от които 35 лева за възстановяване на разрушена ограда и 20 лева за стойността на окосено сено в УПИ II, кв.1 по плана на село Е., махала Х.", извършени на г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска г., до окончателното изплащане.претендира 1

2 присъждане направените разноски по делото. Ищецът твърди, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 105/ г., том I, дело 213/1996 г. на Маданския районен съд придобива възмездно от своя баща собствеността върху І-ви жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, представляващ самостоятелно жилище със застроена площ от 73 кв. м., ведно с Ѕ идеални части от общите части на сградата, построена по отстъпено право на строеж в УПИ II, кв.1 по плана на с. Е., махала Х.", както и отстъпеното право на строеж върху имота с площ от 670 кв.м. Твърди още,че вторият жилищен етаж в къщата също представлява самостоятелно жилище и е собственост на ответника С. С. К.. В имота, в който е построена къщата и върху който е продадено на ищеца правото на строеж, той е осигурил достъп на брат си - обособена пътека, Ч. която да стига до входа на жилището си. От няколко години обаче брат му-ответникът по делото демонстративно и упорито извършва последователно действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост като на г. премахва дървената ограда, изградена от североизточната страна на къщата и окосява около 50 кв.м. трева от ливадата в имота. Според ищеца с тези си действия ответникът му нанася имуществени вреди в общ размер на 55 лева, от които 35 лева за възстановяване на разрушената ограда и 20 лева за стойността на окосеното сено, които вреди ищецът иска да му възстанови ответника. Твърди също,че въпреки, че полицаите изготвят констативен протокол за извършените от ответника действия и съставят протокол за предупреждение по чл.65 ЗМВР на С. К., на г. последният отново окосява трева от около 15 кв.м. от имота. Поредното си неоснователно действие, накърняващо ищцовото правото, ответникът извършва на г., когато за пореден път окосява ливадата в имота. Сочи се още в исковата молба, че на г. около ч. С. К. изкопава дупки в имота от източната страна на къщата с направената към нея пристройка. Дупките са на отстояние от сградата на около 4 метра и 8 метра. Общо изкопаните дупки са 4, като в тях К. засажда -1 бр. праскова с височина около 1 метьр; 1 бр. праскова с височина около 1,2 метра, 1 бр. череша височина около 1 метър и 1 бр. храстовидно растение (грозде) с височина около метьр. Дръвчетата са засадени в УПИ - II, кв. 1 по плана на с. Е., махала Х., общ. Р., върху който е отстъпено право на строеж на ищеца. За констатираното нарушение подава сигнал на ЕЕНСП 112, въз основа на който е извършена проверка от служители на РУ - М.. Ищецът иска засадените от брат му овощни дръвчета да бъдат премахнати, тъй като са засадени в имот, който Г. има право да ползва като носител на правото на строеж върху имота. Ответникът С. К. не признава това, поддържа твърденията си и претендира, че и той е собственик на Ѕ ид.ч. от 2

3 имота и е категоричен, че няма да премахне засадените овощни дръвчета, които счита, че е засадил в своята част на имота. На основание чл. 65 от ЗМВР на г. С. К. е предупреден писмено в срок до г. да възстанови първоначалното фактическо положение в УПИ - II, кв. 1 по плана на с Е., общ. Р., като му е разяснена разпоредбата на чл. 323 от НК. С. К. обаче не премахва засадените дръвчета, с което не възстановява първоначалното фактическо положение в имота. В обяснението си С. К. признава, че той е засадил дръвчетата в имота и заявява, че няма да ги премахне, тъй като и той е съсобственик на недвижимия имот. Ищецът твърди също така, че ответникът С. К. непрекъснато коси тревата в имота, разрушава построени от ищеца огради, засажда го с овощни дървета. Със своите противоправни действия препятства ищеца да упражнява в пълен обем правата му по отношение на УПИ II, кв.1 по плана на село Е., махала Х., като му пречи да обработва имота, като коси, суши и събира тревата от ливадата, засажда трайни овощни насаждения без негово съгласие, разрушава и мести поставени от Г. огради. С молбата с вх / г. ищецът уточнява, че, преди г., УПИ II се е ползвал по следния начин - целият имот се е ползвал от ищеца М. Г., с изключение на втори жилищен етаж от двуетажната къща, който се е ползвал само от ответника и неговото семейство, и бетонирана пътека, която води от улицата до входа на къщата, която се е ползвала общо както от ищеца, така и от ответника. Освен втория етаж от къщата, ответникът не е ползвал никаква част от поземления имот. Обособената пътека, която осигурява достъп на ответника до входа на жилището му, представлява изпълнена от бетон пешеходна алея с ширина около 1 метър и дължина около 10 метра, с начало границата на имота с улицата и край - входа на двуетажната къща, показана с прекъсната линия на протокола за строителна линия и ниво, приложен към молбата. Премахнатата от ответника на г. ограда представлява дървени колове и бичмета с височина около 1,20 метър и дължина 4 метра, преграждаща североизточната част на имота от къщата. Ответникът е премахнал само тази ограда, като други огради са били премахнати от сина му, което е предмет на отделно дело. На мястото на разрушената от ответника ограда С. К. поставя друга ограда с дървен материал и дървена порта, с която прегражда ползвания от ищеца имот. С депозирания отговор в по чл.131 ГПК ответникът С. С. К., Ч. пълномощника си адв.севдалин Керменов, оспорва допустимостта и основателността на исковете. Счита, че исковете са недопустими, защото ищецът не е собственик на процесния имот, поради което не е активно легитимиран да ги предяви. По същество ги намира и за неоснователни, тъй като двуетажната 3

4 жилищна сграда със застроена площ от 73 кв.метра в имота представлява етажна собственост, в която страните по делото притежават по един жилищен етаж. Съгласно чл.38, ал.1 ЗС, земята, върху която е построена сградата е обща на всички собственици. Предназначението на общите части е да осигурят пълноценното ползване на отделните обекти в етажната собственост и поради това всеки от съсобствениците има право на гарантиран непосредствен достъп до тях, независимо дали те пряко обслужват неговия имот. В съдебно заседание ищецът М. Г. лично и Ч. пълномощника си адв.м.о. поддържа депозираната искова молба и направените доуточнения. Ответникът С. К. лично и Ч. пълномощника си адв.керменов оспорва исковата молба. Към исковата молба ищецът прилага нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 105, том I, дело 213/1996 година от година, на Мадански районен съд, от който е видно, че С. С. Г. продава на сина си М. С. Г. първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда,представляваща самостоятелно жилище и състоящ се от кухня,две стаи и коридор,със застроена площ 73 кв.м,ведно с Ѕ идеални части от общите части на сградата, построена по отстъпено право на строеж в парцел ІІ,кв.І по плана на с.е.,махала Х., при граници на парцела-улица,парцели-і,ііі и горски фонд,както и отстъпено право на строеж върху парцела с площ 670 кв.м за сумата лева. По делото е представен нотариален акт 114,томІ,н.д.214/1995година(л.69), съгласно който С. С. Г. продава на сина си С. С. К. втория жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда,представляваща самостоятелно жилище и състоящ се от кухня,две стаи и коридор,със застроена площ 73 кв.м,ведно с Ѕ идеални части от общите части на сградата, построена по отстъпено право на строеж в парцел ІІ,кв.І по плана на с.е.,махала Х., при граници на парцела-улица, парцели-і,ііі и горски фонд,както и отстъпено право на строеж върху парцела с площ 670 кв.м за сумата лева. От постановление за отказ да се образува досъдебно производство 909/ година на РП С., ТО М. се установява, че Районна прокуратура М. е отказала да образува досъдебно производство и прекратява преписка 909/2019 година по описа на РП С.( 298ЗМ-118/2019година по описа на РУ М.)-л.7-10, във връзка жалбата на М. Г.,че С. К. е премахнал дървената ограда, поставена в имота на М. Г., както й окосил и прибрал тревата от площ от около 50 кв.м от имота. Видно от постановление за отказ да се образува досъдебно производство 1935/ година на РП С., ТО М.(л.11-12) по повод жалба на М. Г.,че на година около 9.00часа брат му С. К. е изкопал дупки и засял овощни дръвчета в имота му.отказа да образува досъдебно производство РП мотивира с липсата на пряк умисъл за осъществяване престъпление по чл.323,ал.1нк и липса на данни за други установени евентуални престъпления от общ характер. На л.25 е приложен протокол 80 за дадена строителна линия и определено 4

5 ниво на ГНС гр.р. на А. С. Г., за застрояване на жилищна сграда в неурегулирано място. На л.32 е приложена скица 246 от година, от която е видно,че в парцел ІІ е построена двуетажна масивна жилищна сграда, записана на М. С. Г. въз основа нотариален акт 105/ година. Видно от приложената на л.40 писмо от Община Р.,издадено на година, с адресат С. К., по повод получена жалба от М. Г.,съгласно което сградата е построена с отстъпено право на строеж, а земята принадлежи на учредителя Община гр.р.. Разпитаният в хода на разглеждане делото свидетел В. А., мл.полицейски инспектор, участвал по повод проверки във връзка подадени жалби от страните установява, че в имота има построени сгради-една масивна и сгради-тип бараки, както и мисли,че имало гараж. Свидетелят установява също така, че окосеното сено е било отстрани на къщата, няма спомен къде е окосено,по време на проверката и двамата братя били на място, не помни точно какво е констатирал,тъй като е минала повече от година и половина, но е категоричен, че констатациите си е отразил в протокола. Свидетелят е извършвал проверка за засадени дръвчета, но няма спомен за тази проверка. Свидетелката Ф. С.,чиито показания съдът преценява по реда на чл.172 от ГПК, като сестра на страните по делото, установява че баща им С. Г. разделил на братята имота от преди 30 година, М. Г. оградил с отделна ограда имота в частта,която ползва, а другата част се ползва от С.. Преди две години братята ползвали имота, така както родителите им го разделили. Установява също така, че в североизточната част на къщата има ограда дървени колове и вейки, М. поставил оградата преди около 2 години, близо до стената на къщата, в началото, с цел да пречи на С., да не може да минава в имота.входа за таванския етаж е от горната страна и ответникът не може да го обслужва да сменя керемиди, улуци и целта е да му пречи да го ползва. Свидетелката сочи, че тази ограда е поставена в имота на С. от брат й М. и пречи да се обслужва къщата, в началото е пречила, после брат й М. направил пътека. М. не дава на С. да стига до таванския етаж и преди около 2 години направил малко място, за да минава С. и след това М. казал на С., че той ще му казва откъде да минава. Установява също,че М. е очертал двора, разделил е с боя къде да минава той и къде да минава С.. Преди това двора бил цял общ, всички са минавали през двора, тя също е минавала от там. Боята разделила имота преди около 2 години, по времето когато брат й М. оградил североизточната част с ограда. Тревата окосена от С. още си е на място, защото има змии там и за да може да се минава, брат й окосил пътеката и около пътеката, за да може да се ходи. Овощните дръвчета са много по далече от оградата на М. Г. и не пречат на никого. Свидетелката е ходила на място и знае, категорична е, че дръвчетата не пречат на пътеката и да се преминава по пътеката,както и че са засадени в частта,която ползва брат й С.. М. Г. си е оградил половината от парцела с 5

6 ограда. Пътеката е в частта на С., в североизточната част. Свидетелката не живее в село Е. от 1986 година, живее в село Средногорци, но често ходи, особено когато родителите й били живи ходила по-често, но и сега ходи. Категорична е, че родителите й разделили имота в нейно присъствие - едната част, североизточната да се ползва от С., а другата част - да се ползва от М., както братята я ползвали без проблеми до преди две години, както и докато били живи родителите им. В началото братята сеели картофи, имало овошки, череши и сега от две години няма нищо, само трева. Оградата построена от М. е с дървени колове и вейки, висока е около метър. В началото оградата пречела и С. не можел да минава до покрива на къщата, но след това М. отстъпил място, за да може да се стига до покрива на къщата. Ходила е на място, поради което знае за оградата и пътеката. Пътеката е една, но входовете за първи и втори етаж са два. Пътеката е за входа от горната страна на къщата и към таванския етаж, пътеката за таванския етаж е окосена. До втория етаж има циментирана пътека, по която се стига. Встрани на тази пътека е ливадата, змиите слизат и надолу, но е имало една змия и върху бетоновата пътека. Тревата окосена е през 2019 г. и през 2020г. пак е косена, като никой не я е събирал окосената трева, стои на сух куп, изгнила е и досега си стои. В момента се е заливадило, само брат С. го е окосил сега, за да няма змии, като е окосил не цялата площ, а само там където тревата пречи да премине. С. е окосил в неговата половина, той изобщо не ходи в половината на М., тя е с ограда и е заградена. Само С. ползва пътеката и я коси може би един път. Брат й С. знае, че премахнал оградата, М. втори път я е изграждал и сега оградата отново е премахната, но коловете си стоят нарязани. Установява също така,че на брат й С. е таванската част, негова е защото втория етаж е негов и затова трябва да се поддържа някак тавана. На М. Г. не му е отнет достъпа до таванския етаж, но когато е правил покрива наново, брат й С. изцяло го е правил, а М. не е участвал. М. не живее в къщата, в която живее брат й С.. Първият етаж е затворен, заключен е, тъй като М. си живее в другата къща. През 2019 година е ходила три пъти, тази година може да е ходила три или четири пъти. Брат й М. не знае, че е ходила,първият път му се обадила, че ще дойде, но те избягали и не се срещнали. От показанията на свидетелката З. Г.,преценени по реда на чл.176 от ГПК, тъй като е съпруга на М. Г. се установява, че има една ливада в имота, където живеят на първия етаж и която ползват. Свидетелката установява,че имало една ограда и когато се върнали от почивка установили, че С. е изхвърлил оградата, насадил е овошки. Сочи,че от 42 години откакто е в Е. имота си е техен, на нея и на М., били си го заградили. Сочи също така,че заградили тавана и тъй като С. ходи до третия етаж М. му оставил пътека, за да минава. Според свидетелката С. съборил оградата, защото те нямат място там, той ще го ползва. Засадил е арония в ливадата, която си заградили. М. си косял имота, те имали засадени череши и оставили пътека от метър-два. М. му оставил два метра пътека, за да ходи нагоре до тавана. С. окосил тяхната 6

7 ливада, другото е окосил, защото му пречило от животни змии и гущери, ливадата не му пречи да влиза в къщата. Окосеното сено е събрано и С. го е сложил отстрани на една купчина,която и сега е там. Последно я окосил юли, когато били на почивка. След това започнал да копае в ливадата, да сади картофи. Подали жалба, за да не се разправят,посадил картофи и зеле в тяхната ливада, копае, сее си картофи, зеле, сади арония, лозе, праскови. Сега лятото през август садил дръвчета встрани, в тяхната ливада. Твърди също,че след смъртта на свекъра единствено тя и съпругът й ползват целия парцел и цялата ливада, защото е преписана на М., те си плащат данъци и всичко,първият етаж заедно с имота е техен, а дядото прехвърлил втория етаж на С., без имот. Свекъра и свекървата живеели с тях, те били в двете стаи, а те в едната стая, като след като починал другия брат на съпруга й, свекъра казал, че им дава първия етаж с цялата земя, за което имат нотариален акт, плащат си данъци. Месец август С. започнал да сади картофи, овошки и се самонастанил. Те сложили ограда, но нямат отделна ограда за имота, защото той я хвърлил. При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи: Предявени са от М. С. Г. обективно кумулативно съединени искове да бъде осъден ответникът С. С. К., на основание чл.109 ЗС, да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в неправомерно ползване на УПИ II, кв.1 по плана на село Е., махала Хаджарско - косене на трева, разрушаване на огради, засаждане на овощни дръвчета, с които пречи на ищеца М. Г. да упражнява в пълен обем правата си по отношение на УПИ II, кв.1 по плана на село Е., махала Х.", целият с площ 670 кв.м., за който имот ищецът разполага с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 105/ г., том I, дело 213/1996 г. на Маданския районен съд, да премахне засадените от него в имота от източната страна на къщата овощни дървета - 2 бр. праскови, 1 бр. череша и 1 бр. храстовидно растение (грозде),,както и по чл.45 ЗЗД да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 55 лева, от които 35 лева за възстановяване на разрушена ограда и 20 лева за стойността на окосено сено в УПИ II, кв.1 по плана на село Е., махала Х.", извършени на г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска г., до окончателното изплащане. Ответникът оспорва активната материално-правна легитимация на ищеца, обоснована с възражението,че ищецът не е собственик на поземления имот с площ 670 кв.м, тъй като е установено,че двуетажната жилищна сграда със застроена площ 73 кв.м представлява етажна собственост, тъй като собственост на Община Р.,която е учредила в полза на бащата на страните правото на строеж за построяване процесната сграда и ищецът е носител на Ѕ идеална част от имота но не е собственик на същия. 7

8 Районен съд е сезиран с вещен, негаторен, осъдителен иск за собственост върху недвижим имот, с правно основание на иска чл. 109 ЗС. Фактическият състав на този вид искова защита за собственост е следният: а/ищецът следва да установи, че е собственик на вещта, чиято защита търси по съдебен ред или пък е носител на ограничено вещно право върху вещта; б/ищецът следва да докаже, че е извършено неоснователно действие върху вещта. По отношение правната природа на понятието "неоснователно действие" и съдържанието на това понятие съдебната практика и теория приема следното: - неоснователното въздействие може да се изразява, както в активна човешка дейност, водеща до промяна на външния свят (действие), така и до укоримо бездействие; - въздействието върху вещта може да бъде извършено "пряко" или "косвено"; - неоснователното въздействие може да се изразява още във "вредно отражение върху вещта" или "създадено състояние"; в/ неоснователното действие трябва да пречи, да ограничава или да смущава собственика на вещта да упражнява правото си на собственост спокойно и в пълен обем, съобразно предназначението на вещта, макар да не накърнява владението. г/ извършеното неоснователно действие или състояние трябва да съществува към момента на предявяване на иска или да съществува опасност,че то и занапред ще продължи да съществува. д/ никакво правно значения няма обстоятелството, дали действието е извършено виновно. Съдът с оглед събраните по делото доказателства приема, че ищецът и ответникът са съпритежатели на правото на строеж и по същия начин, както законът допуска прехвърляне собствеността върху съществуваща постройка отделно от собствеността върху земята е допустимо тази собственост върху постройката да бъде прехвърлена отделно от учреденото върху нея право на строеж. Правото на строеж, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 ЗС, включва в себе си правото на титуляра си да построи сграда върху чужда земя и да я държи върху терена. Това право може да бъде предмет на самостоятелно разпореждане до момента на построяването на сградата. След като сградата бъде построена обаче правото на строеж може да бъде прехвърлено на друго лице само заедно със сградата. Сградата не би могла да бъде предмет на разпоредителна сделка отделно от правото на строеж и обратно, тъй като не съществува предвидена в закона възможност титулярът на правото на строеж да прехвърли другиму правото на собственост върху сградата, запазвайки си правото на строеж върху терена и обратно. С построяването на сградата правото на строеж не се погасява. Ако постройката или част от нея погине, освен ако в акта за учредяването е предвидено друго (чл. 66, ал.2 ЗС), притежателят на правото на строеж може да го реализира отново в предвидения 8

9 от закона петгодишен срок. Законът не допуска сградата да принадлежи на едно лице, а правото да бъде построена нова сграда, ако старата погине- да принадлежи на друго лице, освен ако в акта за учредяване не е изрично предвидено, че ако постройката погине, правото на строеж се погасява, т.е. само собственикът на терена ще има правото да го застроява. Сградата и правото на строеж, въз основа на което е изградена, представляват единен обект на разпореждане (Определение 47/ г. на ВКС по г.дело 20/2012 г. на II-ро ГО, ГК, с докладчик съдията Светлана Калинова). С приемане на горната практика ВКС признава неразривната връзка между правото на собственост върху сграда и правото на строеж на същата и че с построяване на сградата не се погасява правото на строеж. В настоящия случай се установи, че праводателят на ищеца е баща и праводател, и на ответника. От приетите като доказателство по делото два нотариални акта, с които е извършена покупко - продажбата от С. Г. на М. Г. и от С. Г. на С. К., страните не спорят, че такава сделка е била извършена и с нея са били прехвърлени в собственост на М. Г. първи жилищен етаж,ведно с Ѕ идеална част от общите части на сградата,построена по отстъпеното право на строеж, а на С. К. - втори етаж от жилищната сграда в имота, заедно с Ѕ от общите части на сградата, както и отстъпеното право на строеж. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи,че дори при изповядване на сделката между С. Г. на М. Г. да не е било записано изрично, че се прехвърля и право на строеж заедно с правото на собственост върху постройките, то е преминало върху М. Г., тъй като, както бе изложено по-горе, двете права са свързани и не могат да бъдат разделени. Същото се отнася за прехвърлителната сделка между С. Г. и С. К., като правото на строеж е придобито от ищеца и ответника силата на самата сделка. От изложеното следва, че и ищеца и ответника са носители на вещно право на строеж на сграда върху УПИ II в кв.1, с урегулирана площ от 670 кв. м. по плана на село Е.,махала М.. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение 16 от г. по гр.д. 5579/2014г. на ІІ г.о. и Решение 461 от г. по гр.д. 1316/2010г. на І г.о., правото на ползване върху държавен (общински) парцел на лицето, в чиято полза е учредена суперфиция е акцесорно право, произтичащо от отстъпеното право на строеж върху него и съгласно чл.15, ал.3 ЗС отм. и чл. 130, ал.4 ЗС отм. се разпростира върху цялата незастроена част от имота, за който е учредено правото на строеж. Правото на ползване върху терена в тази хипотеза е по-широко в сравнение с общото правило на чл. 64 ЗС за суперфициарните собственици, според което те могат да ползват земята само доколкото това е необходимо за ползването на постройката по предназначение. Правилото на чл. 15, ал.3 ЗС е приложимо при всички случаи на суперфициарна собственост на граждани върху държавен терен, включително когато правото на строеж е придобито преди изменението на чл.15 ЗС в ДВ бр. 87/1974г. С това 9

10 изменение е установен нов режим за държавните имоти, върху които е отстъпено право на строеж на граждани, като е разширен обемът на правата им, включително и при вече придобито право на строеж. Изрично в този смисъл е Решение 946 от 11.IV.1979 г. по гр. д. 946/78 г. на I г. о. на ВС. Въз основа на така създадената практика следва да се приеме, че при прехвърляне на обект (или част от него), изграден като суперфициарна собственост върху държавна (общинска) земя, върху приобретателя преминава и правото на ползване на незастроената част от терена, притежавано от прехвърлителя. Немислимо е в такава хипотеза прехвърлителят, лишавайки се от обекта на собственост, да запази за себе си право на ползване върху терена по смисъла на чл. 15, ал.3 ЗС отм. В случая е несъмнено, че правото да ползват терена неограничено като носители на право на строеж върху държавна земя имат лицата, на които това право е учредено от държавата - бащата на страните -Славчо Г.. С придобиване на правото на собственост върху първия етаж от ищеца и за втория етаж от ответника, те са придобили и съответстващото право на строеж за този обект, заедно с включеното в него право да ползват незастроената част от терена, съобразно обема на прехвърленото право на строеж, т.е при права по Ѕ идеална част. В този смисъл и ищецът, и ответникът имат право на ползване върху цялата незастроена площ от имота. С оглед на гореизложеното, съдът следва да извърши преценка дали ответникът непрекъснато косейки тревата в имота, разрушавайки построени от ищеца огради,засаждайки овощни дървета смущава възможността на ищеца да ползва собствените първи етаж от жилищната сграда. Следва да се има предвид,че пространството около масивната жилищна сграда, в която и двете страни притежават обекти, следва да може да бъде ползвано от техните собственици. Това е необходимо, за да може всяка от страните да има достъп до фасадата на къщата. Притежанието на ищеца на обект в сградата може да доведе до необходимостта собственикът на този обект да извършва ремонти или преустройства върху него и не би следвало това му право да бъде ограничено от друг собственик на обект или от трето лице, защото е част от ползването на сградата по предназначение. Това принципно правило е прието да се съблюдава при делата за разпределение ползването на недвижим имот, но и при негаторен иск по чл. 109 ЗС то също би могло да бъде приложено. Във вида, в който е поставена оградата в процесния имот, това изискване за достъп до фасадата на сградата не би могло да се спази. От свидетелските показания на Ф. С.,които съдът кредитира, след преценката им по чл.172 от ГПК като сестра на страните става ясно, че поставената от ищеца ограда преди около две години пречи не на М., а на С. да се обслужва къщата, тъй като оградата е поставена с цел С. да не може да минава в имота, към входа от горната стена на таванския етаж и да не може да го обслужва-да 10

11 сменя керемиди и улуци.свидетелката установява също така, че ответникът е окосил тревата на пътеката за таванския етаж и около пътеката в неговата част,за да може да ходи,защото имало змии, а дърветата са засадени в частта на С., така както родителите им разделили преди 30 години ползването на незастроената част - североизточната страна на С., а другата на М. и както го ползвали до преди две години, когато М. оградил североизточната част от оградата, очертавайки двора с боя, казвайки от къде всеки от братята да минава. Свидетелката установява още,че дръвчетата не пречат на пътеката да преминава М. Г. и се намират много далече от неговата ограда, която ответникът премахнал втори път и не пречат на никого. При извършване на преценка изпълнен ли е фактическият състав на негаторния иск по чл. 109 ЗС, съобразно изискванията, изброени в началото на изложението, се стига до извод, че същият не е изпълнен и така предявеният иск не следва да бъде уважен. Това е така, тъй като ищецът е установил, че е собственик на вещта, чиято защита търси, а именно обект в сградата, находяща се в имота-първи жилищен етаж, с което обосновава своята материална легитимация да предяви исковете. Ищецът не доказва обаче, че е извършено неоснователно въздействие върху вещта от лице, което няма нито право на собственост, нито право на ползване върху целия имот изразено в активна човешка дейност по премахване поставената от ищеца ограда,въздействието е извършено пряко и се изразява в създадено състояние. Посочените действия по премахване на ограда,окосяване на тревата за да си осигури ответника достъп до таванския етаж и засадените дървета два броя праскови,един брой череша и 1 брой храстовидно растение не пречат на ищеца да ползва собствените му постройки, не ограничават пространствения му достъп до тях в граници, които не са достатъчни за обслужването им, а напротив, ответникът е възпрепятстван от ищеца за достъп до таванския етаж. Създаденото състояние съществува към момента на предявяване на иска и съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката С., сестра на страните по делото,която има непосредствени впечатления и е обективна, а показанията й съответстват както на показанията на свидетеля А., така и на представените по делото писмени доказателства. Показанията на тази свидетелка се подкрепят в една част и от тези на свидетелката З. Г.,съпруга на ищеца. Поддържаното обаче от последната в съдебно заседание,че след смъртта на свекъра тя и съпруга й ползват целия парцел, тъй като след смъртта на другия брат на страните по делото им е казал,че им дава първия етаж и цялата земя не следва да се кредитира. Последните твърдения се опровергават от представените по делото нотариални актове и писмо изх. 18/ година на Община Р.,учредила в полза на бащата на страните правото на строеж за застрояване процесната жилищна сграда на два етажа и застроена площ 73 кв.м. Не се установява и поддържаното от свидетелката,че плащат данъци за имота, което е в разрез и с 11

12 установеното по делото,че цялото дворно място с площ 670 кв.м,в което е построена съсобствената жилищна сграда е собственост на Община Р.. Освен това собственост се придобива по способите по чл. 77 ЗС и с оглед твърденията на страните по исков спор, съдът трябва да установи дали са се осъществили обстоятелствата, обуславящи извод за придобито право на собственост. Нещо повече, в случая няма спор, че продадената земя е държавна, а спорът е дали върху нея ищецът е имал правата по чл. 15, ал. 3 ЗС (отм.). Отделно от това според свидетелката С. продавачът С. Г. определил точно коя част от имота ще ползват синовете му североизточната част да се ползва от С., а другата от М.. По този начин изрично е признато на приобретателите правото да си служат със съответна част от двора, съответстваща на прехвърления им обект на собственост и е разпределено ползването между двамата от прехвърлителя. Събраните свидетелски показания установяват категорично, че повече от 30 години наследодателят на страните е разпределил ползването и двамата братя безпрепятствено са ползвали отредената им част от двора, като са садили картофи и овошки, а конфликтът е възникнал едва преди две години, който обусловил предявяване на иска. Пространството около масивната жилищна сграда, в която и двете страни притежават обекти, следва да може да бъде ползвано от техните собственици, за да може всяка от страните да има достъп до фасадата на къщата. Притежанието на ищеца на обект в сградата може да доведе до необходимостта собственикът на този обект да извършва ремонти или преустройства върху него и не би следвало това му право да бъде ограничено от друг собственик на обект или от трето лице, защото е част от ползването на сградата по предназначение. Това принципно правило е прието да се съблюдава при далата за разпредеделение ползването на недвижим имот, но и при негаторен иск по чл. 109 ЗС. Във вида, в който е поставена оградата в процесния имот изискването за достъп до фасадата на сградата е спазено за ищеца. Достъпът на ответника обаче е ограничен. От свидетелските показания на Ф. С. става ясно, че в началото достъпът на ответника да минава до покрива на къщата е ограничен, поради построяване на оградата от брат й М., който впоследствие отстъпил място,за да се стига до покрива на къщата,тъй е достъпът през двора е необходим на ответника, за да минава С. до покрива на къщата. Ищецът не доказва, че е извършено и неоснователно въздействие върху вещта от лице, което няма нито право на собственост, нито право на ползване върху целия имот. Не се установява и окосената от ответника трева да е в имота на ищеца нито,че засадените от него дръвчета са в частта, която ползва, напротив установено е безспорно, че оградата изградена от М. Г. е построена в частта, която ползва С. К.. По същия начин свидетелката С. е категорична,че окосеното сено е в половината, която ползва ответника,който изобщо не ходи в половината на брат му М., тъй като е оградена, а засадените дървета не пречат на ищеца по никакъв начин,тъй като са засадени в ползваната от ответника 12

13 част. Предвид гореизложеното предявеният негаторен иск подлежи на отхвърляне. Неоснователно е поддържаното в хода на разглеждане на делото от ответника, че ищецът не е активно-легитимиран да предяви настоящия иск. В настоящия случай, ищeцът обосновава своята активна материална легитимация на собственик на имот първи жилищен етаж, придобит от С. С. Г. възмездно, с представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит Ч. покупка 105,том І, н.д. 213/1996година, ведно с Ѕ идеална част от общите части на сградата,построена от баща му по отстъпено от Община Р. право на строеж и отстъпеното право на строеж върху парцела с площ 670 кв.м. За прецизност следва да бъде отбелязано, че при липса на активна материално - правна легитимация искът не би бил недопустим, както поддържа ответника, а би бил неоснователен. Правната квалификация на предявения в настоящото производство обективно кумулативно съединен иск за заплащане на имуществени вреди е чл. 45, ал.1 ЗЗД. Настоящият състав счита същия за неоснователен и недоказан,като приема, че ответникът не дължи на ищеца обезщетение за твърдените претърпени от него имуществени вреди в размер на 55 лева, от които 35 лева за възстановяване разрушена ограда и 20 лева за стойността на окосеното сено. Подлежащите на установяване факти по иска с правно основание чл. 45 ЗЗД, са виновно поведение от страна на ответника; настъпило увреждане- съответно наличие на вреди и техния размер; причинно- следствена връзка между виновното поведение и настъпилите вреди.отговорността по чл.45 ЗЗД предпоставя виновно противоправно поведение, т.е. за да бъде ангажирана отговорността на собственика следва да се установи по несъмнен начин че негово действие или бездействие е довело до настъпване на вредоносните резултати. Съгласно чл. 154, ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие, настъпилите вреди и причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Ищецът, с всички доказателствени средства, следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им. Ч. пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на 13

14 твърденията си за релевантните факти.обезщетението по чл. 51 ЗЗД обхваща претърпени вреди и пропуснати ползи. "вреда",(което не е нормативно определено) следва да се тълкува в широк смисъл - като всяко смущение, накърняване или засягане на човешко благо, имущество, телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние. По този ред подлежат на обезщетяване всички вреди, за които е установено, че са в причинна връзка (резултат на) с противоправното и виновно поведение на дееца. Вредите по начало са тези неблагоприятни последици, които засягат правата и законните интереси на увредения. При непозволеното увреждане или при неизпълнение на общото задължение да не се вреди никому се накърняват както имуществени, така и неимуществени интереси. Вредата при деликта е неблагоприятна последица от засягане на блага, които са предмет на абсолютни права и обезщетение се дължи на увредения. В разглеждания случай се претендира обезщетение за имуществени вреди, които трябва да засягат материалните интереси на увредения. Това означава, че претърпените загуби или пропуснатите ползи трябва да се отнасят до имущественото състояние на този, който претендира, че е увреден. Ако липсва разлика между имотното състояние преди и след твърдяното увреждане, то няма въобще причинена вреда. В конкретния случай обаче както съдът отбеляза по-горе от събраните в хода на делото гласни доказателства показанията на свидетелката С. и в частност на свидетелката Г., по безспорен начин се установява, че оградата е изградена от М. Г. висока един метър и дълга два три метра, като коловете понастоящем си стоят нарязани и същата е построена в частта, която ползва С. К.. По същия начин свидетелката С. е категорична,че окосеното сено е в неговата половина и ответникът изобщо не ходи в половината на брат му М., тъй като е оградена. Въпреки, че с оглед изложеното от свидетелите, съдът намира за доказано твърдението, че оградата е разрушена от С. К., през 2019 година на два пъти същият е окосил частично трева в половината, която ползва и която стои на сух куп и до сега, то не са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД и по точно не е установено, че именно ищецът е претърпял вреда, която да е в причинна връзка с противоправното поведение на ответника. Доколкото оградата е построена от ищеца в частта, която ползва ответника и сеното е окосено пак в ползваната от него част, за ищеца не са настъпили неблагоприятни последици под формата на вреди. С оглед изхода на спора се дължат и направените от ответника разноски пред районен съд, които са своевременно поискани, надлежно документирани и следва да се присъдят в размер на сумата 600 лева за ползвана от ответника адвокатска помощ. Мотивиран от гореизложеното Маданският районен съд Р Е Ш И : 14

15 ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. С. Г., ЕГН *, от с.елховец,община гр.р., област С. иск с правно основание чл.109 ЗС да бъде осъден ответникът С. С. К.,ЕГН *, от с.е.,община гр.р.,обл.с., да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в неправомерно ползване на УПИ II, кв.1 по плана на село Е., махала Х. - косене на трева, разрушаване на огради, засаждане на овощни дръвчета, с които пречи на ищеца М. Г. да упражнява в пълен обем правата си по отношение на УПИ II, кв.1 по плана на село Е., махала Х.", целият с площ 670 кв.м., за който имот ищецът разполага с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 105/ г., том I, дело 213/1996 г. на Маданския районен съд, да премахне засадените от него в имота от източната страна на къщата овощни дървета - 2 бр. праскови, 1 бр. череша и 1 бр. храстовидно растение (грозде), като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН. ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. С. Г., ЕГН *, от с.е.,община гр.р.,област С. иск с правно основание чл.45 ЗЗД да бъде осъден ответникът С. С. К.,ЕГН *, от с.е.,община гр.р.,обл.с. да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 55 лева, от които 35 лева за възстановяване на разрушена ограда и 20 лева за стойността на окосено сено в УПИ II, кв.1 по плана на село Е., махала Х.", извършени на г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска г., до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА М. С. Г., ЕГН *, от с.е.,община гр.р.,област С. иск да бъде осъден ответникът С. С. К.,ЕГН *, направените разноски пред районен съд в размер на сумата 600,00 лева (шестотин лева) за ползвана адвокатска помощ. РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Смолянски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните. СЪДИЯ: 15