Нtколко културни и езикови граници въ България

Размер: px
Започни от страница:

Download "Нtколко културни и езикови граници въ България"

Препис

1 .. Нtколко културни и езикови граници въ България (Приносъ къмъ фолклорния атласъ на българитt) Отъ Хр. Вакарелски - Селищата въ границитt на България, къмъ които се отнасятъ даннитt въ статията, еж означени съ числа въ карта 1, а именно: 1. Пловдивска область. 1. Банско, 2. Баня, 3. Елешница, 4. Якоруда - Разложко; 5. Осеново, 6. Осиково, 7. Лещенъ, 8. Гайтанин.ово, 9. Ковачевица - Неврокоnско; 10. Барутинъ, 11. Кестенджикъ, 12. Карабулакъ - Дъовленско; 13. Св. Петка; 14. Лъжене, 15. Ракитово, 16. Костандово, 17. Дорково - Пещерско; 18. Габровица, 19. Сестримо, 20. Момина Клисура. 21. Гол. Бtлово, 22. Мал. Б-влово, 23. Мененкьово, 24. Голакъ, 25. Съртъ Харманъ, 26. Лесичово, 27. Uрънча, 28. Паталеница, 29. Дебращица - Пазарджишко; 30. Поибрене, 31. Петричъ: 32. Мечка, 33. Панагюрище, 34. Попинци, 35. Дюлево - Панагюрско; 36. Орtхово, 37. Софтъще, 38. Са тжбегово - Станимашко; 39. Черноземъ, 40. Клисура - Кар110вско; 40 в, Стойкит-в - Станим.; 41. Uацаровци - Дарждеренско. 11. Старозаrорска область. 42. Стояново - Арденско ; 43. Сархошларъ - Кърджалийско; 44. Кушукавакъ; 45. Поройна, 46. Дълбокъ Изворъ; 47. Татарларе - Борисовградско; 48. Коренъ, 48а. Болярово, 49. Черноrорово, 50. Раднево, 51. Златица - Хасковско; 52. Зап. Шивачево, 53. Бедняково - Чирnанско; 54. Воденичарово, 55. Михайлово. 56. Ловечъ, 57 Александрово, 58. Трънково; 58а. Бащино, 586. Левски - Ст. Загорско; 59. Химитлии, 60, Шипка, 61. Крънъ, 62. Розово - Казанлъшко; 63. Твърдиuа, 64. Баня, 65. Кортенъ, 66. Струпецъ, 67. Крива Круша, 68. Младово - Новозаrорско; 69. Българска Поляна, 70. Шишманово, 71. Лешниково, "/2. Южно Сждиево, 73. Долни Главанакъ - Харманлийско; 74. Попова, 75. Дребишна - Ортакъойско; 76. Деведере, 77. Малко Градище. 78. Сива Р-вка, 79. Димитриево, 80. Лефка, 81. Мустраклии, 82. Дервишка Могила - Свиленградско Бургаска область. 83. Константиtюво, 84. Вакъвъ, 85. Синаплии, 85. Хасанбеrлии, 87. Турфанлии, 88. Кайбиляре, 89. Капаюш Еникъой, 90.

2 Н-вколко културни и езикови граници въ България 59 Куртбунаръ, 91. Ст. Караджово, 92. Пашакьой, 93. Даутбеглии, 94.' Башатлии, 95. Гюндюзлери, 96. Омана - Елховско; 97. Талашмзнлии, 98. Тупузларе, 99. Войника, 100. Стралджа - Ямболско; 101. Гавраилово, 102. Ка.qояново, 103. Мокренъ - Сливенско; 104. Жеравна, 105. Нейково, 106. Градецъ, 107. Котелъ, 108. Тича - Котленско; 109. Подвисъ, 110. Прилепъ, 111. Герделии, 112. Карнобатъ, 113. Телялкьой, 114. Барганлии, 115. Крушево, 116. Хзсбеглии - Карнобатско; 116а. Карабунаръ, 117. Факия, 118. Къзъклисе, 119. Тикенджа - Карабунарско; 120. Гьоктепе, 121. Калово - Малкотърновско; 122. Кайраккьой, 123. Саржмуса, 124. Св. Никола, 125. Скефъ, 126. В-втренъ - Бургаско; 127. Аптарзакъ, 128. Уланлии - Айтоско; 129. Бараклии, 130. Св. Власъ, 131. Еркечъ, 132, Гулица - Анхиалско.., i (,_ ---- \_,_ 1 \ ~ ) ~'v; у J к. 1. IV. Шуменска область Б-вла, 134. Арнауткьой, 135. Авренъ, 136. Петре, 137. Крумово, 138. Чатма - Варненско; 139. Шереметъ, 140. Лерекьой, 141. Ясжтепе - Провадийско; 142. Писарево, 143. Нови Пазаръ, 144. Марковча - Новопазарско; 145. Кълново, 146. См-вдово, 147. Върбица, 148. Карадемиръ - Преславско; 149. Кюлефча, 150. Мадара - Шуменско; 151. Османпазаръ; 152. Омарча - Ескиджумайско; 153. Батембергъ, 154. Борисово, 155. Осенецъ, 156~ Торлакъ, 157. Кривия, 158. С-вново, 159. Др-вновецъ, 160. Калайджии, 161. Черковна _- Разrрадско; 162. Юнузларъ, 163. Глоджево - Балбунарск.о; 164. Сливополе, 165. Долно Абланово - Русенско; 166. Две Могили, 167. (Iепелина, 168. Табачка, 169. Острица - Б-вленско; 170. Попово, 171. Борисово - Поповско.

3 60 Х р. Вакарелски V. [lлi;венска область Чаиръ, 173. Николаево, 174. Климентинино - Горноорtховско; 175. Раданово, 176. Стамболово, 177. Леденикъ, 178. Шемшево, 179. Кжпиново, 179а. Радковци - Търновско; 180. Илаковрътъ, 181. Харманходжа, 182..Дреньта _:_ Еленско; 183. Ялово, 184. Поповци, 185. Трtвна, 186. Станчовъ Ханъ - Дрtновско; 187. Недевци, 188. Търнито - Габровско; 189. Рtховцитt - Севлиевско; 190. Кръвеникъ, 191. Ново Село, Борима, 193. Врабево - Троянско; 194. Микре, 195. Хлtвене, 196. Умаревци, 197. Йоrлавъ, 198. Деветаки, 199. Лъжене, 200. Владиня, 2Ь1. Осма Калуrевово - Ловчанско; 202. Българско Сливово, 203. Петикладенци - Свищовско; 204. Вълчитрънъ, 205. Бохотъ - Плtвенско; 206. Жrленъ, 207. Петрьовене - Луковитско; 208. Батулци, 209. Лесидрянъ Тетевене, 211. Брусенъ - Тетевенско. VI. Врачанска область Радьовене, 213. Долна Бешовица, 214. Горна Бешовица, 215. Горна Кремена, 215а. Лютибродъ, 216. Осиково, 217. Заноrе, 218. Ле сура - Врачанско; 219. Габаре, 220. Попица, 221. Търнакъ - Бtлослатинско; 223. Ставерци - Орtховско; 224. Вълчедръмъ, 225. Ломъ, 226. Дрtновецъ - Ломско; 227. Гушанци, 228. Заножене, 229. Кли сура, 230. Котеновци, 231. Говежда, 232. Копиловци - Берковско; 233. Чипровци, 234. Гор. Лука, 235. Бtли Мелъ, 236. Виньище - Фердинандско; 237. Върбово, 238. Рабиша, 239. Влаховичъ - Бtлоrрадчишко; 240. Раковица, 241. Старопатица, 242. Медешевци, 243. Чичилъ - Кулско; 244. Гънз::>во, 245. Ново Село - Видинско. VII. Софиl!ска область Душанци, 248. Лъжене, 249. Каменица, 250. Буново, 251. Мирково - Пирдопско; 252. Бtлица, 253. Мухово, 251 Голакъ, 255. КовАнлъкъ, 256. Очуша, 257. Вакарелъ, 258. Габра - Ихтиманско ; 259. Байлова, 260. Орманлия, 262. Нови Ханъ, 263. Новоселци, 264. Горна Малина, 265. Чурекъ - Новоселско; 266. Лъжене, 267. Осиковица, 268. Радотино - Орханийско; 269. Зимевица, 270. Бовъ, 271. Заселье, 272. Брезье, 273. Курило, 273а. Кремиковци, 274. Райлово, 275. Попово, 275а. Горублени - Софийско; 276. Бракевци, 277. Недtльище, 278. Драrотинци - Царибродско; 279. Врабча, 280. Трънъ, 281. Бусинци, 282. Лялинци, 283. Кожинци - Трънско; 284. Кошарево _:_ Брtзнишко ; 285. Калище, 286. Коняво, 287. Смоличино - Кюстендилско; 288. Кочариново, 289. Рила, 290. Мало Село, 291. Сапарево - Дупниmко; 292. Ярлово, 293. Ковачевци, 294. Поповяне, 295. Калково, 296. Рельово Бtлчинъ, 298. Радуилъ, 299. Шипочане, 300. Бtли Искъръ, 301. Мала Църква, 303. Маджаре, 304. Доспей Махала, 305. Говедарци - Самоковско; 306. Лешко, 307. Тросково, 308. Градево - Горноджумайско; 309. Лиляново, 310. Левуново, Кърланово - Светиврачко. Българската култура, създавана отъ народа въ течение на неговото в-вковно сжществуване тука, на Балканския полуостровъ, отразява твърде интересни наслоения върху пра ~..:лавянската, донесена отъ северъ основа. Влиянията за това еж отъ твърде различно естество. Както и да е, но има моменти и случаи въ тази култура, при които първоначалното, основното, е почти заличено. Поне така изглежда отъ повръх-

4 Нtколко културни и езикови граници въ България 61 ностното наблюдение. По-подроб~штt изследвания, обаче, устанщзяватъ, че почти нищо старо, родно не е безследно загинало, че неговитt следи иматъ интересни свои кж.тчета и области въ Бl'!лгарско. А географскиятъ прегледъ на всички тия следи, осве,нъ картинното и подпълно запознаване съ културната ни наличность, ни дава и още по-интересни указания за пж.тищата, по които еж. се движели различнитt културни влияния, за известни природни условия, отъ които еж. эависtли както и за силата на културна устойчивость на българския народъ въ различнит-t, му групировки. * 1. Въ предtлитt на Българско, дори въ предtлитt на днешна България се сръщатъ двата основни типа сърпове, каквито еж. били създадени (по самото естествона техниката при работата) още въ праисторическо време и които презъ по-къснешнитt културни епохи се обособяватъ и въ едни или други културно-географски граници.1) Тия два типа еж. наз,r..бениятъ - съ посока на дръжката почти успоредна на главната часть отъ острието (обр. 1 а) и zладкиятъ - съ посока на дръжката почти перпендикулярна на главната часть на острието ( обр. 1 в). EI\,, Разпространението на назжбения сърпъ въ България е Fзвестно главно въ цtла Северна България. На югъ отъ Обр. 1. Ба.'!кана еж.що тъй е въ упо- а. сръпъ ; б. колъ; в. каврама. трtба почти навредъ, съ изключение на нtкои пунктове изъ югоизточната й часть. Тия пунктове ще бждатъ означени при географското разпространение на гладкия типъ (срв. карта II). За пръвъ пж.ть съ географското разпространение на сърповетt у насъ се занимаха проф. К. Мошиньски - отъ Краковския университетъ и неговиятъ асистентъ Юзефъ Обрембски. Първиятъ възъ основа на свои проучвания отбеляза въ своята Народна култура на славянитt 2 ), че този видъ сърпъ,,, полукоса «както го нарича той, се употрtбя и въ югоизточното кжтче на Бъл- 1 ) За генеалогията и развоя на тия два вида основни сърпа срв. студията ми. Az arat6sarl6k szarmazasa es ostalyosasa", сп. Nepe1et-Ertesitб (Будапеща), 1932, 2 кн., кждето е подадена и необходимата литература. 2 ) К. М os z у п s k i, Kultшa ludowa S!owian I, стр. 195, обр. 177.

5 62 Хр. Вакарелски rария, както и въ Тиролъ. Той дава и една рисунка на каврама отъ Скефъ - Бурrазко. Обрембски пристжriи къмъ поподробното картографиране на сърповетt въ студията си за,,народното земледtлие въ източнитt части на Балк. полуостровъ". 1 ) Оrъ неговата карта личи, че назжбениятъ типъ отсжтствува напълно на юrъ отъ Бурrазъ и по една линия на западъ, теглена оrъ Бурrазъ къмъ Стара-Загора, докъмъ ~... \,\ :;,,. k-========~====~=-=-=-=-=-=-~-=-1:=----_-_-_-_-_-_- _-_-.,-.-~-=----:: --: ",--...,,,-- Разпространение на сърповет1,: 1 назъбенъ; 2 и 3 каврама. с. Дуванджа (Авджи Дуванджа, сега Ловечъ) и на юrъ къмъ Бtло море. Разбира се, това не може л:а се вмtси въ rptxъ на автора, който не е моrълъ да разполага съ по-подробни сведения. Оrъ моитt, следъ това събирани, маrерияли личи, че назжбениятъ сърпъ отсжтствува само въ южната часть на Бурrазкия окржгъ и по една тtсна ивица покрай южната ни политическа граница отъ Черно море до с. Мандрица - Ортакьойско, а по-насеверъ - де по-често, де по-рtдко - е употрtбянъ заедно съ гладкия. И тъй, само за югоизточната часть на България, въ която този типъ не личи на картата на 1 ) J. О Ь r ~ Ь s k i, Rolnictwo ludowe wschodniej cz~sci P6i\vispu Balkaiiskiego, Lud s/owiaiiski t. 1, zesz. 2 (1930) В

6 Н-вколко културни и езикови граници въ България 63 Обрембски мога да отбележа че назж.бениятъ сърпъ се употрtбя още и въ Елховско,1) Ямбо.11ско,2) Карнобатско,З) Новозагорско, 4 ) Хасковско, 5 ) Харманлийско, 6 ) Свиленградско 7 ) и Ортакьойско 8 ) (Карта II 2-з). Освенъ това, нови данни за неговото разпространение имаме и за Западна (Гръцка) Тракия - Ксантийско (Габрово, Еникьой), Гюмурджинско (Сарджа), Узункюприйско (Ерменинкьой). Вследствие на всичко това границата за югоизточното разпространение на назж.бения сръпъ трtбва да бж.де до известна степень премtстена още по къмъ югоизтокъ, отколкото е дадена тя въ заключителната карта у Обрембски 9 ). Разпространението на назж.бения сръпъ е известно освенъ и въ другитt български краища (Македония, Добруджа и Б~сарабия 10 ), но и въ всички други европейски страни 11 ). Гладкиятъ се срtща въ споменатата часть на България 12 ), както и спорадически въ нt)(ои по-далечни отъ нея области: Новозагорско13), Анхиалско 14 ), Сливенско 15 ) и дори Ловчанско 16 ), т. е Северна Бълrария 17 ). Срtща се и въ Западна задгранична Тракия (Гюмурджинско: селата Сарджа, Каракурджали; Дедеаrашко: Малъкъ Дервентъ, Каяджикъ), Източна Тракия (Одрин- 1 ) 86, 92-94; 2 J 93, 100; 3 ) ; 4 ) 63-68; 5 ) ; 6 ) 69 7J 79; 8 ) 74; 9 ) О Ь ц Ь s k i, Ор. cit. II 2 В. 140, тара XIV, з) Obr ~ Ь ski. Ор. cit. 12 В ; L. S с h u I tz e-j en а, Makedonien, 1927, Taf. ХХVШ. XXXVII, стр. 93 и ) Vakarelski. Ор. cit ; Moszynskl, Ор. cit. 191; Obr~bski, Ор. et!ос. cit. 11 ) 43, 4За, 44, 48, 69, 71, 76-SO, 82, 84-36, 87, 90, 91, 93, 94, 96, Разпро с транени е то му сп:,редъ Обрембски на западъ до Ловечъ, Старозагорско тр-вбва да се приеме като ново, известно тепърва следъ войнитi; 1915 год., когато българското население отъ Източна и Западна Тракия се разсели масово главно по Южна България. Така щото такива бtжански орждия м::>rатъ да се срещнатъ дори и по-назападъ въ Плов ;щвъ и Пловдивско. Но, както тука, тъй и по-наизтокъ каврамитъ постепенно се изоставятъ и отъ б-вжанцит-в за смi;тка на назжбенитi; сърпове. Обрембски нав-в-рно погр-вшно е разбралъ информаторитi; си, които му еж съобщили, че каврами употр-вбяватъ сато маджирит-в, т. е б-вжанцит-в, з а цигани, (lub t~z wyliicznie u \udnosci cyganskej. Ор. cit. стр.184), което споредъ моята лична пров-врка не отговаря на действителностьта. 13 ) ) ) ) 197, ) Тр-вбва да се забележи, че за селата въ Ловчанско се знае, ч е по-раншни преселища изъ Тракийско еж ги пренесли (мои сведения). На такива по-раншни колинизации откъмъ Ю.-и. Тракия се дължатъ и случаит-в въ Новозаrорско и Анхиалско. (55, 59, 6.8, 129). Впрочемъ този видъ сръпъ е постояненъ изъ населенит-в съ б-вжанци изъ Тракия села на Ортакьойско, Харманлийско, Свиленrрадско, Елховско и Василикоско.

7 ы Хр. Вакарелски ско: Кадж.кьой, Дуванджа, Девлетли Агачъ; Узункюприйско: Ерменикьой, Търново; Лозенградско: Каваклий, Еним{!хле, Сатж.кьой; Малгарско-Кешанско: Теслимъ; Бунархисарско: Урумбеглий; Малко-Търновско: Блаца; Визенско: Ятросъ; Силивриенско: Синеклий) и у Малоазийскитъ българи (с. Мандъръ, Чаталтепе, Коджа Бунаръ, Тьойбеленъ). Вънъ отъ тия предъли този типъ е известенъ и характиристиченъ преди всичко за Малоазийскитъ области, задъ Кавказъ и, гръцкитt бъломорски острови 1 ), 2. Жътвата по нашит-в мъста още става съ твърде първобитни уреди, както се вижда и отъ широкото разпространение на сърповетъ. При това, въ нъкои мъста и днесъ още си служатъ при нъкои житни храни и съ непосръдствено о скубван е. Това е почти система въ всички по-планински области, когато се прибира нъкой слабо израсълъ овесъ, ечмикъ или уровъ. На второ мъсто жъненето съ сърпове става или само съ сърпъ или и съ помощьта на тъй наричаната палама,жа. Паламарката представлява дървена рж.кавичка, слагана на трит-в пръста на лъвата ржка, като палецътъ и показалецътъ оставатъ свободни за помагане при хващане житнитъ стръкове. Трит-в пръста въ паламарката, обаче, иматъ свободни сръднитъ си стави, за да могатъ и тъ да се движатъ, за по-срж.чно разтваряне и затваряне ржката. На върха си паламарката има дъл- Обр. 2. го и закривено навжтре рогче, което служи при затваряне р~ката да задържа повече житни стъбла ( срв. обр. 2). Цельта на употръбата на този уредъ е двойна: по-rолъма обьемность на дланьта и пръститъ и предпазване отъ посичане съ сърпа при бързото жънене. Обрембски въ споменатата си студия дава географското й разпространение, като отбелязва най-западнитъ й точки (доколкото е могълъ да има сведения) - с, Душанци - Пир допско и с. Стойкитъ - Станимашко 2 ). Той приблизително вtрно е отбелязалъ тази граница. Отъ свои проучвания азъ 1 ) Vakarelszky, Ор. cit. 61; Moszynski, Ор. cit : О 1 ц Ь s ki, Ор. eit ) О br ~ bs k i, Ор. cjt. II2 В 187, т. е. 247 и 40а.

8 Нi;колко културни и езикова граници въ Бъ.чгария 65 можахъ да узная за такива по-назападъ - въ Софийско - с. Орманлия и въ Ихтиманско - цълото 1 ). Въ Северна България паламарката е употръбявана и на западъ отъ р. Осъмъ (карта III). Известни следи за нея, макаръ и неубедителни за непремънното нейно разпространение, но все пакъ и за това, че населението я познава, ако и да не си служи съ нея, има въ народнитъ пъсни на западъ отъ р. Витъ 2 ), както и това, че въ ' \. \ \_ ',. ', ' ' / ; ' г--' -,._\~1. к.., - ~ /' )u.t,.'t,. \,. ---, \ ;,r-..._, \,.. _\ / 1r~ol:Э\,l:1 'lii ' '\ / 'r::т...?"-!.,,-~..х1.,р3ш:а.аич \,,,.-- / к Жънене съ паламарка; 2. Наричане паламарка" колътъ (обр. 1 б). най-западнитъ самоковски села колътъ съ който връзватъ снопитъ (обр. 1 б), наричатъ "паламарка". 3 ) За да е по-ясно значението на това отношение между вещь и слово, тръбва да се има предвидъ обстоятелството, че понtкжде, вмъсто съ особенъ колъ, връзватъ снопитъ съ помощьта на паламарчения рогъ. Паламарката е позната и у всички българи, па и 1 ) Сведения имамъ за следнит1; пунктове: 10, 40а-40в, 41-43а. 48, 49, 55, 59, 60, 63, 67-69, 71, 76, 77, 79, 80, 82, 86, 87, 92', 94, 96, 99, 100, 103, 104, 105, 107, 109, , , 123, 128, 133, 144, 146, 149, , 160, 163, 165, - за ц1;.чо Поповско, Поп о в ъ-к ъ не в ъ, Попово, , 180, , 187, , ,202, , ) ) 305, Известия на Бъл r. г еогр. д-во 5

9 66 Хр. Вакарелски турци на Добруджа 1 ); и у българ,итъ въ Ю. Русия, тя безъ друго е била пренесена, но раното и бързо въвеждане на машинитъ за жътва е унищожило тази имъ балканска култура. Затова и Державинъ 2 ) не се е сътилъ дори да запита за тази вещь. На това поне сочатъ разпитванията на Обрембски 3 ). Западната и българска граница, обаче, тръбва да бж.де премъстена значително напредъ въ македонскитъ области: Ениджевардарско4) и Солунско - с. Зарова и с. Висока 5 ). Въ задгранична Тракия паламарката е употръбяна отъ бълrарит-в навредъ, съ изключение на Чаталджанско и н-вкои села източно отъ Силивриенско, кж.дето жътвата става отъ мж.же съ коси 6 ). Въ Ксантийскитъ села Габрово ~ Еникьой само старитъ помнятъ да е употръбяна: следъ като житнитъ храни отстж.пили на тютюневото производство, жътварството тамъ. било изоставено почти напълно и младото поколъние не могло да научи за тази култура. Вънъ отъ областитъ, населени съ българи, паламарката се сръща понъкж.де и въ Сърбия 7 ), а следъ това въ Гърция, Италия, Иберия, Северна Африка, Сирия, Месопотамия, Мала Азия и южно отъ Кавказъ 8 ). Съ тия последнитъ сведения, главно за Македония, границата за паламарката, дадена у Обрембски, се значително поправя. 3. Вършитбата на житото става у насъ по нъколко начина, нъкои отъ които иматъ или еж. имали особено географско разпространение. Нъма да се спирамъ тука на найпървобитната форма - просто очукване отжънатитъ или отскубнати класове, чрезъ удряне самитъ класове о дърво 9 ), или чрезъ удряне по класовет'в съ обикновена с о па и ли кол ъ 10 ). Въ втория отъ тия начини житото играе пасивна роль, докато въ първия - активна. Но и двата тия начини се практикуватъ било при твърде слабо плодородие въ планински мъстности, било при случаи, когато семето тръбва да бжде отдълено отъ класоветъ за нъкакви обредни цели 11 ). 1 ) О Ь t; Ь s ki, Ор. cit. I2 В ) Де рж а в и н ъ, Болгарскiя колонiи въ Россiи, СбНУ XXIX. 3 ) Ор. cit. I2 В. 187, заб. 4 ) Мои разпитвания. 5 ) Ма l е с k i, Dwie gwary macedo11skie, Krak6w, стр ) Ннпр. селата Тарфа, Чанакча, Кючукъ Сейменъ (Мои сведения). 7 J К. М о s z у 11 s k i, Ор. cit ) К. М о s z у 11 s k i, Ор. et!ос. cit. 9 ) ) 19, 20, 28, 40в, 88, 119, 121, 253, ) 295.

10 Нtколко културни и езикови граници въ България 67 Сжщественитt начини на вършитбата у насъ еж били до скоро, пъкъ и още еж: вършене само съ добитъкъ и в ъ р ши д б а с ъ до би т ъ к ъ и у р е д и. а. Вършитбата само съ добитъкъ е била известна предимно въ Западна България, при която снопитt се наслагатъ въ кржгъ съ класоветt положени единъ върху другъ и по тtхъ се кара до6итъкъ да гази и тъпче. При това трtбва да различаваме две разновидности тъпчене: 1. когато въ срtдата на,този кржгъ отъ снопи има забитъ якъ колъ, около който Обр Вършитба въ с. Бусинци, Трънско. Фот. Б. Стоилковъ. е намотано вжже и за другия край на това вжже е вързанъ добитъкътъ - обикновено коне или волщзе (обр. 3 и 4). Въ такъвъ случай добитъкътъ бива подкарванъ отъ човtкъ, за да обикаля около този колъ. Едновременно съ отвиването и завиването добитъкътъ тъпче твърде правилно навредъ по снопитt. Тази разновидность е характеристична за Западна Бъшария (окржжията: Видинско, Врачанско, Софийско, Кюстендилско, Пловдивско и Петричко 1 ) (карта IV 1 ). Подъ влия- 1 ) 3-4, 7, 10, 13-24, 27-29; 209, 227, 229, 332, 242. Общо за С. 3. България го посочва Д. М а р и но въ, Приносъ къмъ веществ. култура на С. 3. България, СбНУ XVIII матер За цtло Ломско окржжие - Д - ръ И. Ба с а но в и ч ъ, Ломскиятъ окржгъ, СбНУ V 62; 247, 248, , 257, 258, 262, 265, 266, , , , 284, 286, 287, 289, 291, 307,

11 68 Хр. Вакарелски ние главно на машинната вършитба въ С. 3. България този старъ начинъ сж.ществува вече само като споменъ 1 ). Компактно тази разновидность сж.ществува най-източно още въ Т. Пазарджишка околия (срв. карта IV 1), но отдtлни случаи могатъ да се срtщатъ и другаде и по-наизтокъ дори д о предtлитt на Черно море 2 ), а споменъ за такава вършитба н авtрно има много по-често. Обр Вършитба въ с. Голакъ, Ихтиманско. Втората разновидность се отличава съ отсж.тствие на срtдищенъ колъ. И при нея добитъкътъ бива разкарванъ по снопитt по-неправилно, безразборно въ каква посока. Сигурни данни за това имаме отъ Родопитt и отъ Варненско 3 ) - новозаселени бtжанци откъмъ Ениджевардарско. Вършитбата съ добитъкъ (безъ огледъ на туй, дали съ вързване около срtдищенъ колъ или безъ такова) е известно у бълrаритt още и въ Добруджа 4 ), Македония 5 ). Въ задгранична Тракия този начинъ на вършитба ми е 1 ) 212, 219, 220, ) 104, 120, 125, , 179, 191, 193, 201а. За 10-i, 120, 125, и 179 срв. О Ь r ~ Ь s k i, Ор. cit. II1 В ) 11, 12, 406, 40В, 42, ) О Ь ц Ь s k i, Up. cit. II1 В ) L. S с h и I t z е - J е n а, Ор. cit. 93, Taf. XXXVIIl1. J. О Ь r ~ Ь s k i, Ор. cit. 111 В. 9.

12 Нtлолко културни и езикови граници въ България 69 известенъ само въ Ксантийско - селото Габрово. Тука действително вършитбата отдавна е непозната, поради почти изключителното тютюносtяне, но стари люде още помнятъ какъ еж вършели съ мулета, но не вързани за стожеръ, а държани съ рж.ка за края на вжжето и сжщевременно подrонвани1 ). Тази посрtдна форма между стожерното и безс~ожерно вършене само съ добитъкъ е била практикувана н~- \ (;,,.,. с9 у ' l.... '; -- '..,.- - А / / И, IV ' * 1. Вършитба: 1 съ добитъкъ около стожеръ; 2. съ добитъкъ безъ с т о жеръ; З. съ диканя ; 4. съ леса; 5. съ валякъ; 6. съ кола. Пунктиранитt белези еж вече изоставени съответни способи. вtрно и по други родопски кж.тища, за които впрочемъ, неточнитi, сведения ни каратъ да ги смtтаме по-общо като такива на безстожерни вършитби 2 ). Географското разпространение на вършитбата само съ добитъкъ е известна по цtлата западна часть на Балканския_ полуостровъ: Албания, Сърбия, Хърватско, Черна гора, Босна, Далмация 3 ), Унгария - тука вече посрtдната форма - без- 1 ) Мои сведения. 2 ) Такава положително е въ с. Стойкитt (406), която неточно е пр е дадена у Обрембски (ор. cit. П1 В. 9) като стожерна. 3 J Срв. J. О Ь r ~ Ь s k i, Ор. cit. П1 В. 9.

13 70 Хр. Вакарелски строжерна съ задържане конетt съ рж.ка за вж.жетата 1, както и въ Русия. Стожерното вършене се срtща и въ Румъния 2 ). Срtща се и у украиницитt и великоруситt - макаръ и рtдко, па и у чуждитt народности по течението на р. Волга; известно е еж.що и въ югозападна Европа (Сардиния), Сев. Африка, Ю.-И., Южна и Ю.-3. Азия 3 ) б. Отъ вършитбата съ помощьта на орждия най-широко приложение у насъ заема тази съ така наречената диканя и нейнитt преображения. Споредъ Обрембски съ диканя вършеятъ на западъ въ България приблизително до долината на Искъръ (С. България) и до линията Враца - Карлъкъ (въ Южна България). Имайки предвидъ обикновената диканя: две широки дъски, наковани съ кремъни па дори и съ вехти волски подкови или други желtза ( срв. обр. 5) можемъ да потвърдимъ, че означената отъ Обрембски граница е почти точна. Отъ сведенията, които имамъ найзападно у насъ диканята достига днесъ до Врачанско - Долна и Горна Бешовица, Лютибродъ 5 ), Плtвенско - Бохотъ и др. 6 ), Лс,вчанско7), Софийско - Горна Малина, Нови Ханъ, Орманлия, ВакареJ1ъ8), Станимашко 9 и Неврокопско Обр Диканя отъ с. Кор- - Абланица ( срв. тукъ обр. 9). По тенъ, Новозаrорско. Дунавската равнина, обаче, този уредъ е стигналъ много по-назападъ въ миналото. Така поне съобщава Каницъ още презъ мина- 1) G у о r f f у 1. Takaras es nyomtatas az Alfoldon, Budapest, 1928, стр. 13, 26, ) D. Z е 1 е n i n, Russische (Ostslavische) Volkskunde, ) Т. Р а m f i 1 е, Agricultura la Romani, 201 сп. 4 ) К. М о s z у n s k i, Ор. clt ) Марин о в ъ, Ор. cit. 152 (за 213 и 114), 215а. 6 ) срв. О Ь r ~ Ь s k i, Ор. cit. 111 В. 11 ; общо за Плtвенско - М а р и н о в ъ, Ор: et loc. cit. 7 ) 195; за Ловчанско - Марин о в ъ, Ор. et!ос. cit. 8 ) 258, 260, 262, ) 29, 36, 37. За последиитt две селища срв. сп. Род')пски наnредъкъ

14 Нtколко културни и езикови граници въ България 71 лия вtкъ: той дава и рисунка на вършитба съ диканя отъ долината на р. Ломъ 1 ). Неговата рисунка, обаче, вдъхва известно подозрение, за точностьта, така както и други нtко:и илюстрации изъ съчинението му. Че Каницъ дава известни нtща по паметь, личи между другото и по това, че въ случая имаме стожерна вършитба заедно съ диканя, което технически е почти невъзможно. Въ всtки случай гръшката на паметьта може да се отнесе само до вързаното за стожера в~же, а стожерътъ може да е сжществувалъ като свидетелство за практикуваното още по онова време добитъчно вършене. Както и да е, но вече следъ освобожвението дори за Ломския окржrъ Басановичъ съобщава, че вършели и съ дикани 2 ). За такива, обаче, описательтъ на веществената култура въ С.З. България не съобщава 3 ). За цtла Източна България съмъ отбелязалъ дикани отъ множество селища 4 ).. : Вземемъ ли, обаче, предвидъ н-tкои отъ дикановиднитt. форми, западната граница на диканята се премъства значително на западъ въ България: въ Северна България тя стиr:,а до самата сръбска граница. Така напр. въ Берковско за вършитба употръбятъ особени, назжбени отдолу шейни съ п'о четири плаза ( обр. 6), които закачватъ за ярема на воловетъ и тъй ги влачатъ по хармана. Въ Фердинанско 5 ) употръбятъ подобни "влакове", съ по два шейнични плаза само че изплетени отъ пърти. Тия влакове за вършитба еж били и още еж въ широко употрtбление изъ с. западнитt балкански области. Така за Врачанско Д. Бешовишки съобщава въ речниковия си приносъ6), а въ с. Горна Малина, Софийско дъс1штъ, набити съ волски подкови и служещи за дикани, ги наричатъ и "брани", обстоятелство, което сочи на сжществуваща плетена или вър- 1 ) F. Kanitz, Donaubulgarien II, ) Б а с а н о в и ч ъ, Ор. cit ) Д. Марин овъ, Ор cit. 151 сл. 4 J 29, 30, 33, 35, 39, 45, 46, 48а, 51, 52, 54-58а, 58б, 59-61, 63-67, 69-75, 77, 79-86, 87-10], 103, , 109, 110, 116, 117, 119, 120, 121, 123, 125, 127, , 146а, , 142, 144, 145, 149, 150, 154, 155, 157, 158, , , 171, , , , 195, 200, 201, 247, 249, 252. За селищата 56, 63, 64, 74, 76, 82, 98, 103, 130, 125, 129, 130, 136а, 205 и 247 е споменато и у О Ь r ~ Ь s k i, Ор. cit. 1!1 В. 9. За 131, 132 и 138 срв. Г. А. Г е о р ги е в ъ, Еркечанитt и тtхниятъ говоръ. Известия на Сем. по елов. филология, П1 стр За 107 навtрно се отнасятъ сведенията и на Рак о в с ки, Показалецъ 58. За 149 и 150. Срв. и Е с s е d i 1. А bolg. foldmiivelese, Nepelet-Ertesito, 1928, ) ) Д. Бе ш о в и шк и, Материалъ за българския речникъ, СбНУ XIV, стр. 192:.влакж - свързана китка отъ сухи търнове, връхъ който се туря нtщо, нtко!! сtда отгоре и тогава се влачатъ по хвърленото на гумното жито, за да с е овърше".

15 72 Хр. Вакарелски шинова форма, каквито еж бранитt за завличане нивитt. по тия мt.ста 1 ). За Вакарелъ тази вършинова форма е сжщо тъй известна 2 ), "Съ Обр. 6. -,,Брана" за вършитба, с. Котеновци - Берковско. леса, возена отъ волове, крави и биволи и съ коне" вършатъ и въ Тетевенско 3 ). Нt.що повече дори: съ обикновени дъски или рикли" вършеятъ още и въ Свищовско 4 ) и Бtленско 5 ), т. е. много по-наизтокъ и то въ полето. Днесъ диканята и дикановиднитt. уреди бързо изчезватъ отъ употрtба предъ все по-честото приложение на машинната вършитба. При една анкета - за да не си служа съ точнитt данни на статистиката - върху формитt на вършитбата, отъ много мtста се получиха отговори: вършемъ само съ машини6) или съ машини и по други стари начини 6, съ вършачки - дикани има само две въ село, другитt еж вече използувани за огънь" 7 ). Съвременното разпространение на диканята е познато и въ другитъ български краища: Македония 8 ), задгранична Тракия - навредъ отъ Места до Черно и Мраморно морета, съ изключение на Ксантийско - селата, които се занимаватъ 1 ) Срв. Х р. Вакарелски, Изъ веществената култура на бълrаритt II. Изв. на Нар. етноrр. муз. X-XI, стр. 130 сл. 2 ) Г. Гунчев ъ, Вакарелъ, Год. Соф. университетъ, Ист.-фил. ф. кн. XXIX, 8, стр ) ) 203; или съ обикновена брана.вл~кулка. ", закачена за колата: 201а. 5 ) ) 152, 202, 206, 208, 212, 220, 221, 224, 244, ) 1 i4. 8 ) Гевrелийско: С т. Танов и h, Срб. Етноrр. Збор. т. XL 339 и сл.; Ениджевардарско. (Мои сведения); Солунско (с. Висока): Ма l е с k i, Dwie gwary macedonskie, 66; L. S с h u I t z е- J е n а (Ор. cit. 93) бележи изрично, че въ Коньско не видtлъ диканя, но no къмъ Солунъ си служели съ нея.

16 Нtколко културни и езикови граници въ България 73 съ тютюнопроизводство, Добруджа 1 ), Бесарабия 2 ), Ю.-Русия (с. Тарновка 3 ), у малоазийскитt българи 4 ) и изобщо въ Мала Азия 5 ). Сжщо като нашата диканя е въ употрtба и въ Задкавказието (нарича се "kerwi" 6 ), Месопотамия 7 ), Кипъръ 8 ). Днешното разпространение на диканята, споредъ Г. Вилке е познато отъ Канарскитt острови презъ Сев. Африка, Кипъръ, Мала Азия, Предна Азия, България и - по чудо - въ Норвегия (und merkwtirdigerweise in Norwegen vorkommt 9 ). Обр Валякъ - дървенъ, с. Атеренъ - Ортакиfiско. По-точно източната граница на този стопански уредъ е дадено отъ Лезера: не по-далече на изтокъ отъ Персийския за- 1 ) Мои сведения. По-подробно тия сведения, както и всички други. отнасящи се до задгранична Тракия, ще бждатъ изложени въ готовата за печатъ работа върху народната култура на тракиfiскитt българи. 1 ) N о р с s а, Albanien, ) Z е 1 е n i n, Das Russiche (Ostslavische) Volkskunde, 49; О Ь r i; Ь s k i Ор. cit. II1 В ) Д е р ж а в и н ъ, Ор. cit. 72. За Македония, Украина, Кубанско и Бесарабия срв. и D. Z е I е n in, Russische (Ostsiavische) Volkskunde, стр ) Мои сведения. 5 ) О Ь r i; Ь s k i, Ор. et!ос. cit. 6 ) Petzholdt, Kaukaz II, ) F. С. Е n d е r s, Die Ttirkei, стр. 94 (снимка) и стр. ХХХ(обяснение). 8 ) М. О h n е f а I s с h - R i с h t е r, Griechische Sitte und Briiuche, и табл J G. W i I k е, Kulturbeziehungen zwischen Indien, Orient und Europe, 1913 стр. 71.

17 74 Хр. Вакарелски ливъ, въ всъки случай опира до Индия 1 ). Този напълно срtдиземноморски културенъ уредъ е засвидетелствуванъ исторически и у еrиптенитъ и римлянитъ и то, както въ неговата нова форма - дъска накована съ острия отдолу, така и шейничния или дори влаковия й (съ вършини) видъ 2 ). в) Другъ уредъ, който има широко приложение при вършитбата у насъ е в а ля кът ъ, дървенъ или камъненъ, тегленъ отъ добитъкъ. Формитъ и размъритъ на валяцитt еж твърде разнообразни (срв. обр. 7-9), но въ основата си тt иматъ едно начало. (Това е предметъ на генеалогическото Обр Върлак" отъ с. Ахмакъ Разrрадско. имъ изследване, което ще бжде печатано другаде). Линията на разпространението на валяка за вършитба въ България върви почти диагонално - отъ Силистренско до Петричко 3 ), като въ С. България неговата областъ е по-наизтокъ - Шу менско (срв. карта IV 5). Разпространениото му въ другитt области се почти покрива съ това на диканята: Добруджа, Бесарабия и Ю. Русия 4 ). Изъ Източна задгранична Тракия е билъ сжщо тъй употрtбянъ дървениятъ или камененъ валякъ 1 ) Р. L е s е r, Westostliche Landwirtschaft, Schmidts Festschr Срв. и Moszynski Ор. cit ) R i с h, Illustriertes W-buch des romisch. Spr. 420, 646. з) Употрi,бата на валяка имамъ отбелязана въ следнитi, населени мi,ста: 39, 44, 45, 48а 50-52, , 65, 66, 70-72, 74-77, 79-83, 85, 98, 99, 134, 142, 149, 160а, 162, 173, 310, 311. За 44, 55, 74, 76, 82, 83, 98, 99 и 136а срв. и О Ь ц Ь s k i, Ор. cit. 111 В. 12; за 149 и дру rаде изъ Шуменско срв. Е с s е d i I. Ор. cit Срв. и тукъ обр. 9. ~} J. Obr~bsкi, Ор. cit.1/1 В. 12; за Ю. Русия и Державинъ, Ор. cit. стр. 71 и табл. ХХ, кждето е дадено произвеждането на тия валяци; D. Z е I е n i n, Ор. cit

18 Н-вколко културни и езикови граници въ България 75 за тази цель; Одринско (Кемалъ, Софуларъ), Узункюприйско (Ерменикьой, Търново), Кешанско (Лезrаръ), Люлебургаско (Карамаслии), Визенско (Ятросъ), както и у малоазийскитt българи (Коджабунаръ, Тьойбеленъ). Имало е, обаче селища изъ тия области, кждето той не е билъ познатъ (Каваклии - Лозенrрадско; Синеклии - Чорленско, Мандъръ Мала Азия). Вънъ отъ бълrарскитt области за сега се знае, че валякътъ като вършачко орждие е известенъ и въ Задкавказието и се нарича "dschardschar" 1 ), тука дори и въ комбинация по два. Срtща се и въ Италия 2 ), До.1J:на Андалузия, Тунисъ, Египетъ, Сирия, Иракъ, Армения, Персия и Източна Азия, па дори и въ Скандинавскитt земи 3 ). При вършитбата съ помощьта и на орждия, теглени отъ добитъкъ трtбва да споменемъ и особенця до известна степень начинъ - съ обикновенитt коли - разкарвани изъ хармана, най-често само предницата (карта IV 6). Този начинъ е известенъ главно въ покрайдунавскитt ни области - Балбунарско, Русенско, Бtленско, Свищовско - до севернитt краища на Ловчанско 4 ). Като типична вършитбена форма, обаче го споменува Мариновъ и за Фердинандско. Често този начинъ, обаче, се употръбя спреrнатъ съ дикановиднитъ форми, именно, като на колесара се прикачватъ бранитt, които се влачатъ по снопитt 5 ). 4. Необходимо е, за изяснение историята на много културни форми, да се има предвидъ географията и на тtхната терминологична страна. Въ случая ще се спреме върху означението на самото м 13 сто върху к о е то става о в ъ р ш в а не т о на жито т о. Въ това отношение имаме четири названия, твърде несъразмърни въ географско разпространение. а. Сравнително най-голъма площь заема и най-експансивно е названието ха р ма н ъ, разбира се, съ всичкитt му диалектични различия (арман, харман, хърман и т. н.). Обрембски въ своя прегледъ на тия термини се отказалъ.па подаде точно пунктоветt, въ които е отбелязалъ названието»харманъ", понеже било твърде постоянно въ И. Бълrария 6 ). Той е правъ само дотолкова, доколкото не е въпросъ за крайнитt му пунктове на западъ, както и за спорадично срtщащитt се други названия изъ И. България. Изобщо "харманъ" може да се смtта 1 ) Р е t z h о 1 d, Ор. cit. II 164 сл. 2 ) Р. L е s е r, Ор. cit. 323 и 424, обр ) Р. L е s е r, Ор. cit : За Еrипетъ и Кипъръ срв. и R. F. v L i с h t е n Ь е r g, Oriental. Archiv III 114, АЬЬ. 8 Taf. XXI. 4 ) , 168, 201, 201а. 5 ) 166,168,169, 201а, ) О Ь r ~ Ь s k i, Ор. cit. II1 В. 16 заб. 2; срв. тара ХПЪ.

19 76 Хр. Вакарелски като източнобългарско означение 1 ), най-западнитъ точки отъ което съмъ отбелязалъ - за С. България: въ с. Петикладенци, Свищовско, Лесидрянъ - Тетевенско, Лютибродъ - Врачанско, за южно отъ Стара планина - Софийско: с. Чурекъ, Байлова; Ихтиманско: Вакарелъ, Очуша, Кованлъкъ; Пазарджишко: Габровица, Сестримо и дори въ Разложко Банско. (Срв. карта V 1). Въ И. Родопи този терминъ стига на западъ до западнитъ селища на Ортакьойско (Попова). Означения на мtстото за вършитба: 1. харманъ; 2. гумно ; 3. токъ ; 4. вършило; 5. врахъ - снопитt, сложени на хармана. (Пунктиранитt знаци показватъ старо сжществуsане). Въ всъки случай може да се каже, че въ тия граници терми нътъ е компактенъ, съ изключение на Софийско, кждето той сжществува било наредъ съ гумно, било вм. гувно като поново въведение. Господството на означението "харманъ" въ тази область е оставило следи и въ множество мъстни названия било на селища: Съртъ Харманъ и Дере Харманъ - 1 ) J, 18-25, 30, 33, 34, 42, 45, 48, 50-52, 54-58б, 63, 65, , 79-83, 86, 101, 102, 109, 110, 124, 134, 137, 142, 150, 158, 161, 162, 164, , 171, 173, 174, а, 186, 187, 189, 195, 201а, 203, 209, 215а, , 254, 256, 258, 259, 265.

20 Н-вколко културни и езикови граници въ България 77 Пазарджишко 1 ). Като мtстно название се срtща дори и у помацитt въ Дьовленско - с. Делджилеръ, з. отъ Кестенджикъ, име_нно,,,харманчека" 2 ). Харманъ" е терминъ почти всеобщъ у бълrаритt и въ Добружда, Бесарабия и Ю. Русия 3 ). Той е широко познатъ и въ задгранична Тракия: Ксантийско (Габрово), Гюмурджинско (дервентъ, Дерекьой, Сачанлии), Одринско (Софуларъ, Дребишна, Кемалъ), Узункюприйско (Ерменикьой), Люлебурrаско (Карамаслии) Лозенrрадско (Каваклии), Чорленско (Синеклии), Чаталджанско (Тарфа), и у малоазийскитt българи (Мандъръ). б. Западнобълrарскитt области се характеризуватъ съ преобладаването въ тtхъ на означението rумно" 4 ),,(увно" 5 ). Обрембски сжди за всеобщность на този терминъ въ Западна България сама по три пункта: Курило (Софийско), Дорково (Чепинско) и Кърланово (Св. Врачко) 6 ), както и по общитt. сведения на Д. Мариновъ 7 ). Това ние потвърждаваме съ повече набелязани мtста, нtкои отъ които се намиратъ далечъ по-наизтокъ. напр. въ С. България - Разrрадско, Бtленско, Горноорtховско, Троянско 8 ) и въ Софийско (Карта V 2). Че съ течение на времето означението "rумно":,,rувно" е отстжпвало на харманъ" личи както отъ споменатитt по-горе дублети въ Софийско, така и спомена за по-старото rувно" въ Тревненско9), мtстни названия: мах. "Гувнища" при Якоруда 10 ), въ Малкотърновско 11 ), а между тtхъ има следи въ Казанлъшко 12 ). Нtщо повече, остатъци и то живи отъ гумно" се срtщатъ още и изъ най-източнит'в предtли на Бълrарскитt извънrранични области. Така у бълrаритt въ Ю. Русия - Мелитополски уtздъ казватъ rувно" 13 ), у т. нар.,,шиковци" въ Добруджа 1 ) ) 11. Срв. Известия на Нар. етноrр. муз. VШ-IX, стр ) О Ь r i: Ь s k i, Ор. cit. II1 В. 16. За Бесарабия и Ю. Русия срв. и Державинъ, Ор. cit ; Срв. и Moszynski, Ор. cit ) 30-34, 249, 255, 258, 271, 273а, 275, 275а, 305. За 273а срв. и Известия на Етноrр. муз. II 153, редъ ) 242, 264, 272, ) О Ь r i: Ь s k i, Ор. et!ос. cit. 7 ) Марин о въ, Ор. cit. 8, ) 156, 157, 159, 166, 174, ) П. Р. Славейко в ъ, Изъ л'hтописа на Попъ Йовча отъ Тр-ввна. СбНУ ) Списъкъ за населенит'h м tста въ България споредъ преброяването на 31 дек г. 1930, стр ) Ив. Панда ле е в ъ, Приноси къмъ ист. на възт. дв. въ Одринско. Тракийска библ., No 6, стр. 340, ) И в. Лек о в ъ, Сп. Б. прегледъ (1933) II ) Державинъ, Ор. cit. 74.

21 78 Хр. Вакарелски - гумно" 1 ). Това означение е характеристично и за редица постранджански села въ Ю. И. Тракия 2 ). Въ Македония гумно" е почти постоянно означение въ случая 3 ), както и за българитt въ Моравско 4 ). Повсемtстно.то събиране на мtстнитt названия негли ще открие още множество следи отъ този терминъ. Вънъ отъ Българско този терминъ е познатъ и на населението въ Босна и Херцеговина 5 ) и другаде въ Югославия 6 ), Албания 7 ). Този именно терминъ е билъ и общо славянски, както показва наличностьта му въ всички други славянски езици 8 ). в. Трето название за тази цель, сравнително много по-слабо познато по българскитt краища, е ток ъ (карта V 3). Преди време за славянскитt езикознавци тази дума на българска почва не е била известна 9 ). А Обрембски, безъ да посочи откжде черпи сведенията си, твърди, че се срtща само въ С. 3. България, като не е смtтналъ за.необходимо дори да я отбележи въ картата си 10 ). Отъ сведения, добити чрезъ писмена анкета, се оказа означението т ок" въ Софийско - едно мtсто 11 ), Ихтиманско - две 12 ), Панагюрско - три 13 ) и Разградско - три 14 ). Въ последнитt села, обаче се съобщава че и въ старо време и въ ново народътъ нарича мtстото на 1 ) М. Арнаудов ъ, Северна Добруджа, СбНУ XXXV, 38, заб.!. 2 ),,Гумно" (Пирогъ и Дерекьой - Лозенградско, i Чанакча - Чаталджанско),,,гувно" или.гумно" (Урумбеглии ~ Бунархисарско),.гувно' (Цикинхоръ, Блаца - Малкотърновско),.. гувну" (Ятросъ - Визенско),,,гувну" и харман" (Яна - Визенско). 3 ) Срв. Та н осв и h, Ор. cit. 340; Д. И в а нов ъ, Гевгелийскиятъ rоворъ, стр, 124 ;,;К Ш(а п к а р е в ъ, Сборникъ отъ народни умотворения, кн. VII (1891) 161. заб. 1 (За Охридъ, Струга и Кукушъ). Ма l е с k i, О zr6i nicowanie gwar Bogdaftska. Lud Slowiaftski (Krak6w)III. А.103; Obr~bski, Ор. cit.~111 В. 16. Срв. и М. Д ри но в ъ, Медно (бакърено) гумно, меденъ токъ въ словенскитt и гръчки умотворения. Съч сл., ) С. Х ри с то в ъ, Материали за български речникъ отъ rp. Пиротъ. СбНУ VII. н ум ) V. V u k а s о v i с, Narodna kuca ili dom s pokucstvom u Dalmacji, t1 Hercegovini i u Bosni. Zbor. za nar. ziv. i oblc. 1 (1896) ) Obr~bski, Ор. et!ос. cit.; М. Др иновъ, Ор. cit. 510 сл. 7 ) А. М. С ели ще в ъ, Славянское населенiе в Албании (София 1931). 245 и 326 (селищно название Гуменица, Гоменица). 8 ) Срв. Е. В е r n е k е r, Slavisches etymologisches Worterbuch ) Такава е смtтана отъ В. Вондракъ и отъ В. Облакъ. Срв. В. О б л а к ъ, Нtколко бележки върху старословtнскитt паметници. СбНУ IX. стр. 18. Погрtшностыа на това твърдение биде подчъртана още отъ М. Д р и но в ъ, Ор. cit. Съчин. II, 503, заб ) О Ь r ~ Ь s k i, Ор. et!ос. cit., заб. 1 и Мара XIII. 11 ) 270; 12 ) 258, 259 ; 13 ) 30, 33, 34; 14 ) 154, 156, 159.

22 Нi,колко културни и езикови граници въ България 79 което вършее житото си вжтъкъ". Че тази словна форма е бездруго въ връзка съ токъ, получена отъ него чрезъ лабиализуванъ предлогъ о- ( о-ток) и чрезъ редуциране на коренното о, а заедно съ това и по аналогия на думата вътъкъ, вследствие забравяне първичното значение на оток", т. е. по законитt на народната етимология, показва наличностьта на означението у гребенцитt въ Добруджа "от а къ" вм. токъ 1 ) Обр Вършитба съ камененъ валякъ и съ диканя, с. Абланица - Неврокопско. Въ границитt на България твърде затворенъ обсегъ има четвърто означение на мtстото за вършитба, именно в ъ р ш и л о" - въ Неврокопско 2 ), простираще се на изтокъ до нtкои Дьовленски села 3 ) (карта V 4). Въ всички тия мtста снопитt, сложени на вършилото, за да бждатъ овършени, се наричатъ вра х" 4 ). 1 ) Срв. М. Арнаудов ъ, Ор. et!ос. cit. 2 ) 5-9. Тази характерна за Неврокопск:> дума е отразена и въ старитi, писмени паметници, произхождащи изъ този край (Срв. К. Мир че в ъ, Приносъ къмъ словаря на неврокопското наречие, Макед. прегледъ VIII ки. 2, стр "варшйло", споредъ автора на статията, отъ с. Тешово) 3 ) ) Подобно и у македонскитi, българи (М о s z у ft s k i, Kult lud. Sl cz.!, 199; Ма l е с k i, Dwie gwary macedoftskie, 67; Танов и h, Ор. et!ос. cit.), както и въ С. 3. България (Марин о в ъ, Ор. cit. 155; а само за Врачанско - Бе ш ов и ш ки, Материалъ за бълг. речникъ отъ Враца и околностьта му, СбНУ XIV 192). (Карта V б).

23 80 Хр. Вакарелски Вънъ отъ границитt на България това означение се простира на югъ къмъ Драмско (с. Плtвня 1 ) и Солунско Обр Части на колата. (с. Висока, Илиенецъ, Негованъ) 2 Въ други области до сега не е отбелязано. стр ) С б Н У VIII, ) Ма I е с k i, Dwie g\vary ; Ма I е с k i,1o zr6inicowanie...

24 Нъколко културни и езикови граници въ България По отношение на транспорта у българския народъ има да се изтъкнатъ еж.що тъй множество географски различия. Границитt. на тия различия показватъ твърде интересни успоредици или допълнения къмъ тия на културата, свързана съ обработването на земята и специално съ орачеството. Нека се спремъ само върху разновидноститt. на четириколн.ата кола. Двуколката у българитt. има широко при- '-1,-:::~ ) ::_:_:_:_ l IO l \ / L_-~ Типове четириколна кола и названия на пастуха. 1. Коли съ лефка (обр. 106); 2. Коли безъ лефки и безъ пастухъ (обр. loa, но безъ часть 26); 3. пастухъ; 4. едекъ; 5. дъртия; 6. айгъръ; 7. кьопекъ сикия; 8. подбрадникъ; 9. татарникъ; 10. юсюсъ; 11. кърлангъчка; 12. кепче; 13. пжпъ; 14. кюстекъ; 15. жабка; 16. сапонка. к. У/. ложение и съдържа твърде ценни историка-културни указания, само че за нея за сега не разполагаме съ достатъчно събрани сведения. Сравнително по-нови културни отражения имаме въ четириколната кола, но затуй пъкъ твърде характеристични и за по-кжснитt. влияния върху културата на българитt. въ днешнитt. граници на Царството. Въ четириколната кола днесъ има две разновидности: кола съ подпорки на слъпцитt., които подпорки излизатъ отъ рж.кавитt. на осьта ( обр. 106). Най-честото название на тия подпорки е ле ф к а. Може да се приеме, че тия коли се Известия на Бълг. reorp. д-во 6

25 82 Хр. Вакарелски срtщатъ изключително въ С. България, съ граници гребенътъ на Стара планина, като въ източната область на Балкана, въ басейна на Камчията еж. употрtбяни предимно отъ турското население и заедно съ него минаватъ и на югъ и могатъ да се срещнатъ дори въ Бургаско - наредъ съ безлефченитt1) (карта VI 1). На пазаритt въ Ю. И. България, (Нова загара, Ямболъ, Карнобатъ, Бургасъ), кж.дето слизатъ и турци изъ Покамчието, рtзко се различаватъ тия турски коли отъ южнобългарскитt. Тази разновндность коли, именно, лефченитt се отличаватъ и по туй, че не притежаватъ заякчителната часть между задната ось и разточника ( обр. 10а2б), която (наричана "пастухъ", "дъртия" и т. н. - срв. карта Vlз-16) е характерна за безлефченигв коли. Последнитt заематъ цtлото пространство на югъ оть Ст. планина 2 ) и въ Македония 3 ).,, Вънъ отъ България коли съ лефки еж. отбелязани въ Добруджа 4 ), Украйна, Бtлорусия, 5 ) Румъния. 6 ) Оrъ подробнитt ми изследвания изъ задгранична Тракия, не се установиха лефчени коли. На тази особитость е обърналъ внимание и Нопча, който дава следното географско разпространение на дветt разновидности: 1) четириколна съ лефки (vierradrigen Karren mit seitlichen Leitern) - отъ Русия на югъ до Шипченския проходъ (въ България), Бtлградъ, Хърватско, Виена и севернитt склонове на Алпитt, на западъ достига чакъ до Рейнъ. Вториятъ типъ се намира между Дедеагачъ въ Тракия и Шипченския проходъ, следъ това между Скопие и Бtлградъ, по-нататъкъ въ Босна, Тиролъ и Швейцария, Бавария и най-сетне въ Холандия.7) 1 ) 108, 126, 128, 129, 134, 136, 136а, 137, 142, 148, 150, 151, 159, 162, 166, 168, 171, 175, , 195, 201а, , 226, , 234, 237, За 108 срв. и l'од. на Нар. археолог. музей (1921) стр. 33. За ц'hл::~ Врачанско срв. и Бешовишки Ор. cit. СбНУХIV224.За 15()срв. и Ecsedi, А bolgar faldon, Debrecen 37. Даденото описание и рисункит'h на българската кола у И реч ек а, Княжеств::~ България, ч. II- Пжтувания, стр '3 еж твърде неточни. Сведенията н'hматъ м'hстоозначение, а поради неточностьта имъ не може и да имъ се даде такова. Българска кола отъ Костандово (16) и, разбира се, безлефчена, е дадена въ снимка у К. Moszynski, Kult. lud. 1, tаы. XXVIII1. 2 ) Въ всички селища на юrъ отъ Стара планина, за повече отъ 40, отъ Трънско до Малкотърн::Jвско нарочито е означено, че н'hматъ лефки. 3 J Н. П. К о н да к о в ъ, Макед')Нiя - археолоrическое путешествiе. Спб. 1909, стр. 288, 289, обр. 191 и 192. стр ) Мои сведения. 5 ) Срв. К. М о s z у n s k i, Ор. cit. ТаЫ. XXVIl/2, Ryc. 521, 5222 и 6 ) Т. Р ар h а g i, Immзges d'etlшagraphie roumaine 11, стр. 57а; 59Ь; 84а, Ь; 85а ; 169Ь. 7 ) N о р с s а, Ор. cit. 139.

26 Нtколко културни и езикови граници въ България 83 а) Особеностьта на безлефченитt коли - връзката между задната ось и лесичинитt (обр. 10 а. 2s) има твърде разнообразни названия въ различнитt географски области. За изяснение на нейното произхождение, това разнообразие въ означенията не е безъ значение. Група селища по горното течение на Искъръ, началото на Струма и Трънско - до гребена на Ст. планина се характеризиратъ съ означението на тази часть»па с ту х ъ" 1 ) (карта VI. 3); друго, по-често название е е де к ъ 2 ), простираще се на изтокъ отъ Горенъ Искъръ по цtлото Старозагорско и Новозагорско поле на югъ и западъ отъ Тунджа, прекрачайки Марица въ Борисовградско и Харманл. (карта VI 4.). Трето широко разпространено название е дърт й а" или търтйа" 3 ) (карта VI 5.), стигаще до Бургаско. Голtмо разнообразие отъ названия има тази часть повечето вънъ отъ предtлитt на споменатитъ три, но спорадично:,, а i г ъ р" 4 ) (карта VI 6.);,,подбра дни к" 5 ) (карта VI 8.);,, та та р ни к" 6 ) "та та р i о з е к" 7 ) (карта VI 9),,,ю с ю с" 7 )(карта VI 10),,,д р ъ ф че"9),,,кърлангъчка" 10 )(карта VI 11.),,,кепче" 11 ),,пъп"_ 12 ),,,кюстек" 13 ),,,кьопек сикйа" 14 ) (VI 7.),,,сапонка" 15 ),,,дра к ма " 16 ),,,6 е л де мир" 17). Спорадичното му разпространение въ С. България е съпроводено и съ съвършено различни названия:,,кюстек" 18 ),,,долня жапка" 19 ),,,подпорка" 20 ). Понейде дори нъма и название 21 ). Вънъ отъ България известно ми е, че тази часть, намираща се по колитt у българитъ въ Тракия, е носъла следнитi, названия:,,едек" (Одринско: Еспитлии, Кемалъ),,,идек" (Мала Азия: Мандъръ),,, татарюдже" (Дедеагашко: Дервентъ),,,юксус" (Лозенградско: Каваклии; Бунархисарско: Яна),,,юзек" (Мала Азия: Коджабунаръ),,,гелепче" (Суфлийско: Балж.ккьой),,,кепче" (Сачанлии),,,гьоттезек" (Ерменикьой - Узункюприйско).. б) Онази часть на колата, която с;rужи за закачване теглещия я добитъкъкъ (обр. loa21), има главно две названия, границата между които въ днешна България има почти диагонално положение - отъ с. и. къмъ ю. з. Северозападната часть се характеризува съ означението п р о ц е п ъ 1 ), а югоиз- 1) 269, 271, 272, 279, 280, 274, 275а, , 301, 304, ) 18-20, 24, 30, 46, 47, 55, 62, 97;,,идек": 52, 56, 57;.iадек" : 50;.т атар iозек или.iодечка" 52;.iозек" 58б. 3 ) ) 247, 5 ) ) 45, 483, ) 52, 8 ) 73, ) 48. lo) 76, 79, 82, ll) ) ) 91, 92, 91, 168. Н) ) ) 60; 17 ) ) ) ) r) ), П р о цап": 213, 216.,.218, 220, 226, 237, 239, 285;,,п р о цап": 272, 275а, 290;.процеп"; 230,234,277, 279, 283, 298;.процеп": 228, 229; съ неизв. ударение процеп": 142, 156, 161, 164, 166, 167, 169, 171, 173, \74, 179.1, 180, 188, 190, 203, 242, 249, 262, , 275. Съ неизвестно уд а р е ние.процап" 255,258,259,274;.проц'ап" - 168; и неустано-

27 84 Хр. Вакарелски точната съ ар ъ ш ъ 1 ). Поединично ми еж. известни и други две названия:,,возй:лки" (pl. t.) 2 ) и водйло" 3 ) - се въ югозападния кж.тъ на България, което дава основание да се смtта, че може да има и повече случаи отъ означения съ този коренъ нод: воз - и то изъ областьта на Родопитt (карта VII). Названия на процепа (обр.!оа1): 1. Процепъ; 2 аръшъ; 3. возилки ; 4. водило. в) Почти еж.щото разпространение иматъ дветt названия на осьта (обр. 10аб и 27 ) - С. 3. България -,,о с" 5 ), а вено,процеп" или,процап" 133, 162, 167, 179, 189, 195, 271, 272, , 303, 304, ),а ръш" 30, 40а, 45, 45, 48, 48а, 50, 58, 585, 62, 61, 66, 69-71, 74, 76, 79, 80, 82, 86, 92-95, 97, 99, , 107,109, , 116, 116а, 118, 124, 128, 129, 134, 136, 136а, 137, 141, 142, 150, 157, 159, 167, 247, 248,250,256;.iарЪш": 18-25, 72, 94,120,122,147;.,ър'Ьш": 54, 58а, 61;.р ъ ш": 38, 47, 53, 55, ) 13. ) ) 13, 18-24, 30-34, , 162,161, ,171, , 177, 179, 179а, 180, 185, 189, 201а, 203, 216, 218, 220, 226, 228, 229, 234, 2.39, , 251, , 259, 363, , 274, 275, 275а, , 283, 28 ~-290, , 308; о с ь и д и н ги лъ: 134, 129, 161.

28 Нtколко културни и езикови граници въ България 85 Ю. Източна -,,дингйлъ" 1 ). Двойно означение се срtща само въ нtкои селища южно отъ долното течение на р. Камчия (селата Арнауткьой Варн. и Бараклии Анхиалско). Задгранична Тракия спада къмъ източната часть (карта VIII). Отъ дветt означения - "ос" е общославянско 2 ). ===2 t-- - nт---,._. '.и!t-,,1 ~f \,., ~~ Xw~u{i -CтJan f,, ~(,."\.,,.i'\_.,,,--.,,, 11. На зва ния на осыа (обр б и 2,): 1. ось; 2. дингю1ъ. г) Въ тази група на географско разпространение спадатъ 1 и две означения на частитt на колелото, именно (обр. loa 21). Първата часть, по която колелото стжпя или се търкаля по земята въ С. З. България се нарича н а плат ъ 3 ), а въ Ю. 1 ) 406, 45-48а, , 62-66, 69, 76, 79, 80, 82, 86, 92-95, 97, 99, , 109, 111, 114, 116а, 118, 120, 122, 124, 125, 128, 137, ) М i k I о s i с h, Entymol. W-bttch d. s1. Spr. подъ os - стр ) "На П Ла Т" (М. р.) 13, 18-24, 30-32, 134, 141, 142, 155, , 174, 175, 177, 179, 179а, 190, 195, 201а, 203, 216, , 226, , 234, 237, 239, 242, , , 258, 259, 263, , а, 279, 280, 283, 285, 290, , 308;,,наплат а" (ж. р.\, 161, 162, 164, 171, 173, 189..

29 86 Хр. Вакарелски Източна - о п с и д а 1 ) (карта IX). Областитt еж сравнително твърде чисти отъ смtсвания или двуозначавания. Изключения ще има само у нtкои селища на Варненско (Арнауткьой). Чисто югоииочно означение иматъ и българитt въ задгранична Тракия и Мала Азия 2 ). Означения на наплата (обр. 1 Оа 21): 1~ наплата; 2. обсида. д) Втората часть - излизащитt радиално спици отъ главината (обр. IOa 20) - се нарича въ с. з. области спица 3 ) 1 ) Най-често,, упцида",.опцйда": 40а, 45, 46, 50-52, 54-58, 62, 64, 69-76, 79-82, 86, 92.:...95, 97, 99, 101, 102, 107, 109, 111, 114, 116а, 118, 120, 124, 128, 129, 134, 136, 136а, 137, 145, 156, 157, 159; или дори,в а п ц ида" 38, 47, 48, 65, ) Навредъ о п с ида' или.у п ц ида - споредъ rоворпит-в особенссти - или.в о п ц ида (Малъкъ Дервентъ - Димотишко) и и с - пида" (Сачанлии - Гюм.),.юспит" (Мънастиръ - Гюм.). 3 ) Почти навредъ спица",.спица" - по всички селища, споменати за колата, кждето не е нито.пармакъ", нито.кракъ": 18-24, 30-32, 175, 177, 189, 190, 195, 203, 216, 218, 220, 226, , 234, 237, 240, 242, , , 258, 259, 263, , а, 280, 281, 283,825,290,292,305,308.,,Спица" и.крак", 142,171,176.

30 Нtколко културни и езикови граници въ България 87 а въ юrоизточнитt па р ма к" 1 ). Известна особитость предиавляватъ въ това отношение селищата въ С. Източна България между Янтра, Ст. планина и Камчията, кждето тази часть се нарича к р ак" 2 ) (карта Х). Двойствени означенияспица и кракъ се срtщатъ въ Балбунарско (Юнузларъ) и - пармакъ и кракъ - въ Варненско (Петре). На юrъ отъ Ст. ~,.,_ ( / \-ф :1fю... 0 Означения на спицата (обр.!оа 20): 1. спица; 2. пармакъ; 3. кракъ. к. х. планина крак" се срtща, поне доколкото сведенията ми се простирдтъ, въ Казанлъшко - с. Розово. И въ този случай у тракийскитt и малоазийски българи имаме навредъ означението характерно само за Ю. И. България -,,пармакъ". 1 ).па р мак" 13, 41)а, 45-48а,.50-52, 56, 57, 64, 65, 69, 72, 74-76, 79, 80, 82, 86, 92-95, 97, 99, 101, 103, 109, 111, 114, 116а, 118, 120, 122, 124, 129, 134, 172;,.П ~ р Ма К" ИЛИ К р а К" 136;,,Па рама К'' 55, 58, 58а, 69-71, 73, ЬО, 97. Интересно е, че и у великоруситt имаме съответно означение -,палец" - D. Z е I е n i п, Ор. cit ) 62, 106, 107, 1:!8, , 141, 150, 156, 157, 159, 161, 164, , 173, 174, 179.

31 88 Хр. Вакарелски Отъ всички тия названия у другитt славяни е известно спица, т. е. е общо славянско 1 ). е) До известна степень географско подобие иматъ названията на дветt криви части, които свързватъ задната ось съ съединителната върлина (обр. loa 2з). На с. зап. отъ диагоналната линия Силистра, Петричъ имаме почти навредъ Х,-: ~:-/:<, >- -х--.-:-}( ) Означения на лесичинит-в (обр. 1 Оа 2з): 1.г лесици; 2. кърланrъчки; 3. потиrи ; 4. клещи ; 5. кривулъ. ле с и ц и. Това означение обаче заема и областьта на означението кракъ" при спицитt, па дори слиза и по-наюгъ въ Бургаско, Старозагорско, Новозагорско и дори въ Родопитt. 2 ) Ин 1 ) К. М о s z у п s k i P1lesie Wsch1dnie, 1927; D. Z е I е n i n, Ор. cit. 138; К. Moszynski, Kнlt. \нd. 1, ).ле с й ц и" (ед. ч.,,ле с и ц а") 28, 47, 111, 166, 168, 169, 171, 173, 190, 201а, 203, 213, 216, 218, 223, 2:З4, 2З9, 242, 272, 279, 308;.,ля с и ц и" (тъй написано въ анкетнит-в листове) 180, 188;.ле с й чин и" (ед. ч. лес й чин а") 18-24, 156, 2П-250, 253,255,258, 275а, 290,298;.лесичет и ни" (ед. ч.,,ле с ич ет и н а")290, ;.л исй чин и" (ед. ч. лисйч и на") 259,264;,,лисици" (ед. ч. лисйца") 40а , 57, 58, 63, 64, 66, 92, , 114, 128, 129, 134, 136, 137, 141, 142, 161, 174, 178, 179а, 220, 226, 237, 262, 267, 270, 271, 274, 275, 277, 281, 283, 285.

32 Нъколко културни и езикови rраниuи въ България 89 тересно е, че въ областьта на "кракъ" за спицата срtщаме непознатото другаде "п6тиги" 1 ), а на югъ - на мtстото на»пармакъ" - кър л а н г ъ ч к и 2 ). Въ Зап. Родопи срtщаме и названието кривул" 3 ), а въ Малкотърновско - "клещи" 4 ). Кърлангъчки се наричатъ изобщо и отъ задграничнитt тракийци. Само въ Постранджието имаме понtкж.де (Малкотърновско: Блаца и Визенско: Ятросъ) -,,клещи", а това соqи на нtкогашно по-общо странджанско означение. Означението лисица е известно и на великоруситъ 5 )..,.-,,.. / ~ ~=-- /_., ""'-- -- Означения на разтоката (обр. loa 11): 1. разтака; 2. опашка; 3. стърчишка; 4. юзекъ; 5. куi!рукъ. К. XII. 1 ),,потиrи " (ед. ч. потиrа") 164,167, 174, понtкжде заедно съ,лисици" или кърланrъчки". -- 2),кърланrЪчки",,,карлангiчки",.ка. рлънr'ьчки" (ж. р.) 48, 48а, 50, 51, 57, , 62, 69-74, 76, 79, 80, 82, 97, 99, 116а, 124, 134;,.кър л а н r ъ ч и, к а р л ъ н r ъ ч и" (ж. р. dualia tantum, опредtляни съ,е)!нй т. е. единъ чифтъ) 86, 90, 94, 95,101, 118, 136а, 154, 157. Нвкои се употрtбяватъ покрай лисиuи иди потиги;.,к ъ в р ъ н r ъ ч и" (ед. ч. къврънr'ьча) 161;,,калънrрЪчки" (ед. ч.,.калънrръчка")45. 3 ) ) 120, ) Z е 1 е п i п, Ор. cit. 138.

33 90. Хр. Вакарелски ж) Върлината, която съединява преднището съ заднището (обр. lua 11) носи въ срtдна Западна България (съ граници горе-долу: горното течение на Тополница, горното течение нар. Палакария (Самоковско), горното течение на р. Струма, а отъ северъ - гребена на Стара планина) - название раз ток а 1 ). (Карта XII) Означение на тази часть съ сжщия коренъ се срtща и у нtкои източни славяви (украинцитt) -,,pidtoka". Това название единъ видъ като клинъ раздtля намиращето се южно и северно отъ него о п а ш к а 2 ). Интересно е, че това означение, следъ широко прекжсване се срtща почти въ цtла Източна България на една линия отъ Разградъ до Ямболъ и по течението на Туджа до Одринъ. Западно отъ Одринъ се срtща въ Ортакьойско и Свиленградско. Въ Сев. България между източната и западна области на опашка" се срtща въ Габровско. Това означение е известно и на бълrаритt въ задграничнитt предtли на Тракия и Мала Азия 3 ). Между тия две области на опашка" почти изключително се срtща означението стърчиш к а 4 ), като само въ Хасковско, Харманлийско и Свиленградско има често и названието юз ек ъ 5 ). Именно по продължението на тази область - се сръща този терминъ и въ Одринско 6 ). з) Частьта върху предния край на процепа (обр. lla з), която служи за по-яко скачване ярема съ колата, има четири названия въ политическитt граници на България. Почти по цtла България, но най-вече въ сръднитъ й области отъ Дунавъ до 1 ) Съ неизвестно ударение растока": 249, 259, 264, 270, 271, ;,,растока" 217,248,250,258,272, 275а, 285;.растока" 277, 279, 281, ) Съ неизвестно ударение опашка": 137, 154, 157, 174, 188- нtкои ед новременн:1 и съ стърчишка или др.;,,опашка": 13, 90, , 114, 120, 122, 129, 134, 136, 237;,,у па ш к а": 18-22, 76, 92, 94, 95, 113, 118, 150,228,253;,,опашйна": 103,124,255, ;,,упашина" ; опашница" 226,229,234,239,242;,,опащка" J Упашка" (Мал. Дерв.-Димот.; Мандъръ- М. Аз.),,,упашка" (Лезгаръ-Малгар.; Карам а сл. - Люлебург.; Коджабунаръ - М. Аз.),,,о пъшка" (Блаца -М.Търн.),,,у пъшка" Каваклии-Лозенгр.),,па ш к а" или па ш к а (Сачалинии - Гюм., Балжккьой, Мерхамлии, Дервентъ - Дедеаг.; Чопкьой, Ерменикьой - Узункюпр.). 4 ),,Стърчишка" или стръчишка": 38, 40а, 47, 52-5'1,57,58, 586, 62-64, 69, 82, 86, 97, 99, 120, 122, 129, 134, 142, 156, 164, 168, 201а, 203,262;,, с.търчишка": 247;,,стърчlйга": 180;,, стърчиште": ;,,стърчуи:",,, стърчуга : 66,101,141,166,167,169,171, 173, 179а, 190;,,стърчушка": 136а. 5 ),,юзек":45, 48а,50,71, 80;,,iозек": 48;,,везек" 72;,,евзек": 70;,,И З е к": ),,юз ек" - (Еспитлии, К емалъ - Одринско, Мънасгиръ - Ди~rог.),

34 Нi,колко културни и езикови граници въ България 91 Родопитt се срtща названието "ж а п к а'" 1 ) (карта XIII). Западно отъ Искъра въ С. З. България се ср.tща и "6 а 6 и ц а" 2 ), а зап. отъ Искъра на югъ отъ Ст. планина и въ цtла Ю. И. България, па често и въ С. И. България -:-- к е п ч е 3 ). Това последното название се срtща най-често и въ задгранична Означения на жабката (обр.!оа з):!. жабка; 2. бабица; 3 кепче; 4. клапа ; 5. скрипуша. К, XIII. 1 ),,ж а п к а": 13, 18-24, 64, 65, 107, 120, 128, 137, 142, 164, 166, 168, 169, 171, 173, 174, 177, 179а, 189, 190, 211а, 203, 213, 218, 220, 239, 242, , 253, , 262, 26'1, 270, 272, 275а;,,жJ п к а": 111;,,жаба": 66;,,д ж а п к а": 63, 129, 136а, 180. ) 216, 226, , ),,К е П Ч е":47, 48, 58а, 70-72, 86, 93, 95, 97, 99, 113, 114, 128, 134, 136а, 157;,,к е п че": 79, 80, 92;,,к е п ч а": 45, 51, 52,54,57,586, 154, 156, 167;,,кипча": 58;,,кипча": 124;,,кюпч е": 76,91,118;,,кюпча":69;,к'опче": 122;,,кепчй:а": 274, 285;,,кипчй:а": 232, 242, 258, 275; :,кюп ч и а": 298;.к п п чилик": 53;,,к е пчели к": 38, 62;,,кюпче л й: к": 40а;.ке~{чежй:к": 48а, 73, 101;,,кепчижй:к": 50;,,черкйа": 277, 279, 283.

35 92 Хр. Вакарелски Тракия 1 ) но се срtща и жапка " 2 ) гария, въ поrраничнитt салища,,скри пуша" 4 ). и кла п а" 3 ) Въ С. З.Бълсе срtща и названието и) Онази часть върху предната ось, която служи за пояко скопчаване вилата на процепа (обр. loa 1), както и за туй да може да се върти върху нея по-горната часть, се ползува еж.що съ rол вмо разнообразие въ названията. Най-..3 () ~.lt 06 К. XIY, Означения на боботеца (Обр.!Оа 1): 1. боеджикъ-барджикъ; 2. боботецъпрободеuъ; 3. нстъкъ; 4. одрина ; 5. праrъ; 6. столъ; 7. гърди; 8. дъска. многочислено е означението б о яд ж и к ъ - боя р дж и к ъ - срtщаще се въ цtла Южна и Източна България, па не.jjипсва и въ с. западната и часть 5 ). Този терминъ владtе и 1 ),,к е п ч е" (Дервентъ, Мархамлии - Гюмурдж.; Малъкъ Дервентъ - Димот.; Чопкьой, Ерменикьой - Узунк.; Яна - Бунарх.),.,ки п че" (Мандъръ - М. Аз.),.,кюпче" (Коджаб. - М. Аз.),.,к е п че" (Балжккьой - Дедеаr., Мънастиръ - Гюм., Есптлии, Кемалъ - Одр., Карамаслии - Люлсб., Каваклии - Лозенrр.),.,к е п ч' а" (Сачанлии - Гюмурдж.). 2 ) Ятросъ - Визенско. 3 ) Блаца - Малкотърновско. 4 ) ),, б о i а д ж и к" : 50, 586, 242, 248, 249, 258, 259, 264, 285, 290 ;.боедж йк": 18-24, 134,233,247,250, 253, 255;,,буеджйк": 298 ;

36 Нtколко културни и езикови граници въ България 93 въ цtла Източна и Западна Тракия 1 ). Сравнително rолtма площь заема и боб отец ъ - п роб у де ц ъ 2 )- по-rолtмата часть на Северна България. Главно западно отъ Искъра - между Стара планина и rорнитt течения на Палакарията и Струма се срtща означението я с т ъ к ъ 3 ). Друrитt по единично означения еж:.одрина" 4 ),,,праr" 5 ), дъска 6 ),,,столъ или столецъ 7 ) и rърди" 8 ) (карта XIV). к) Частьта върху боботеца, както и върху задната ось (обр. loa s) се означава обикновено с т 6 л ъ 9 ). Само въ Ю. З. България за случая си служатъ съ думата о плен ъ 10 ). Тукъ-тамъ по течението на р. Тополница, въ Зап. Родопи, Разлога и по Сакаръ планина се срtща названието праrън ). Откжснатъ случай имаме и въ Варненско. Столъ се срtща и у лозенrрадскитt и малоазиатски бълrари12), а прак" (мн. ч..прагуве") въ Визенско 13 ). Познато е, макаръ и по-рtдко, означението я с т ъ к ъ1 4 J. По често е то въ Свиленградско и Ортакьойско. Тази область е естествено продължение на зад-,б ояджъ'к": 237;.боiджЪк": 239;.буаджЪк": 226;,,баiджйк ": 38, 47,120,124;.баiаджик": 52;.бааджйк": 53, 54, 57;.,бааджик": 40а;.баiарджик": 51, 62, 66, 86, 99, 101,102;.баарджик": 76, 79, 80, 90,97, 1U3,114;.баiрджйк": 128;.бъарджйк":.95;.барджйк": 58, ;.бърджйк"; 58а, 60, , 82, 92, 94, 1 01, 111, 113, 129, 136, 136а;.ба ржи к": 45, 48а, 70, 71, 154,156,173;.б ъ р- ж и к": 48, 72, ) Само въ Блаца (Малкотърновско) ~<зrлаша.ба ад ж й к", а въ останалиrt тракийски селища - ба~рджик" или.б~рджик". 2 ).боботец": 169,174,213,230,262;.боботец": 226;.боб от" 203;,бобатец" 229,242;.,бабутец" 228;.,пободец" 161,166,168,!88, 201а;.пободец" или.прободец" 171; само.прободец" 179а 3 ).i а с т ъ к": 13, 216, 272,274,275,277,279,281 ;.i а с так": 270, ) ).,прак" 308;.пр'ак" ).дъска" ).стол": 164, 180;,.стол" или стол ец" 175а. 8 ) 142, ) 38, 45, 47, 48а, 52-54, , 6С-62, 66, 69, 80, 82, 86, 92, 94, 95, 97, 99, , 106, 114,122,124,128,129,134, а, 137, 141, 142, 161, 164, Н:6-169, 171, 173, 174, 179а, 180, 188, 190, 201а, 203, 213, 218, 226, , 234, 237, 239, 242, 262, ).о плен": 4и'а, 247, 248, 250,255,258,259,264,271, 272, а, 277, 279, 281, 283, 2Е5, 2!:О, ;.,уп лен": 18-21, 216, 242, ) 13, 91, 118, 120, 249, 253, ) Карамаслии - Люлебурr., Каваклии, Лозенrр.; Мандъръ -М. А з ; 13 ) Блаца, Ятросъ. 14 ),. i:1стък": 70-73, 79, 154;,.истЪк" 51;,.астЪк" 76 ;.,е с r Ък":

37 94 Хр. Вакарелски гранична Тракия, кждето ястъкъ е най-обикновения терминъ на тази часть 1 ). Въ тази часть на Тракия дори се. сръща и проскевал" (Дервентъ-Дедеагашко). Въ Карнобатско и Разградско за случая се употрtбя терминътъ ск6мен" 2 ), а въ Горноджумайско -,,въртелешка" покрай преденъ прагъ. 3 J. Отъ всички тия названия най-често почти у всички славяни е оплен'ь (срtща се у бълоруси 4 ) украйници, чехи, сърбохървати5). А тъй сжщо разпространенъ е и терминътъ съ значението възглавница --- тукъ ястъкъ, прокефалъ 6 ). о оо Од О ~---,. д ), ',._ -. д L Означения на оплена (Обр. loa в}: 1. столъ; 2. опленъ; 3. прагъ; 4. ястъкъ; 5. скоменъ; 6. въртелешка; 7. проскевалъ. 1 ).,iастъ'к" (Сачанлии - Гюм.; Балжк. Мархамли -Дедеаг., Мал. Дерв. - Ди\lОТ., Еспитлии, Кемалъ - Одр., Чопкь::>й - Узунк., Лезгаръ - Малrар., Яна - Бунарх.),,.iастък" (Е.рмени.к~ -Уэупк.),,.а с гь- к" (Коджабунаръ - М. Азия). ' 2 ) 101, 1U, 113, 156, } зов. 4 ) Moszyiiski, Polesie Wschodnie, ) Moszyiiski, Polesie Wschodnie 128; Moszyiiski, Kutl. ludowa S!owian, I ) Zelenin, Ор. cit. 138; Moszyiiski, Kult. 1, I 646.

38 Нtколко културни и езикови граници въ България 95 л) Интересни еж. названията на онези клинове, които съединяватъ преднището съ заднището 1) при предната ось и предния столъ и 2) при лесицитt и разтоката. Първиятъ отъ тtхъ обр. 10 а 16) въ нtкои най-западни части на България е известенъ подъ името гръд ни к ъ 1 ). Твърде често обаче се нарича с р ъ д н як ъ или с р ъ д н я чивия с р ъ д на кл еч к а 2 ), чието продължение на изтокъ представя о р та <. -.,, -- J,,,. 'У ' - \, -,, ,,.,.._.i,.,_. ',' ~ L../ К. XVI. Означения на гръдника (обр.!оа 1б); 1. rръдникъ; 2. срtдникъ; 3. орта чивия; 4. главна (башъ) чивия (клечка); 5. Пиронъ, сточникъ, бояджичена чивия, ястъкъ чувиси и т. н. чи вия" 3 ) (KapтaXVI). Последното название е най-разпространено и въ Западна Тракия, както у българитt въ Мала Азия, но има 1 ).гръдник":274, ;,,rрадник": 216, 270, 272;.грудник": 234,271,277,279,281,283;.преrрудник" ).среден клин": 213,218,226;.средна клечка",.средн'а клечка": 53, 54, 63, 106, 129, 134, 141, э6, 16'1, 163, 177, 180, 188, 190, 201а, 203, 262; "сред н'а чу ви а : 73, 83;.с редни~ : 247, 250, 253;,средн'ак": 210,239,255, 258, 259, 264;,,стредн'ак": 229, 242, ;.стредник": 249, 275а. 3 ),,о р т а ч и в й" 154 ;,,о р та ч и в и а": 45, 51, 57, 58а, 586, 62, 79. 8[), 113, 15'1;,,орта чавиа" 50, 99;,.орта чувиа" 70, 71,114,128,,урта чивиа": 86, 97;,,урта чюви_а ": 52,101;,.урта чююси" 48а ;

39 96 Хр. Вакарелски случаи и съ с р ъ д на ч и в и я 1 ). На трето мъсто сравнателно по-компактна употръба има означението "главна чивия" или "главна клечка" 2 ) и нейната турска форма "башъ ч и в и я" 3 ). Последната се сръща въ Южна България, отъ което като естествено продължение еж и нъкои странджански мъста (Яна, Блаца - Бунархисарско). Това се сръща и у Коджабунарци - Мала Азия. Сръщатъ се и множество поединични и генерализувани названия:,,пир 6 н" 4 ),,,с т 6 ч ни к" 5 ) ( i ---- д, К. XVII, Означения на разточника (обр. I0a29): 1. Разточникъ; 2. клечка на лисица (потиги, кърлангъчки); 3, лесичникъ; 4. тегличъ на лисици; 5. чивия на юзека, пжча; 6. чивия на разтоката; 7. гръдникъ; 8. заворецъ; 9. орта (срiщна) чивия. 1 ) По-рt.дко срt.щащи се произношения:,,баш ч ю в й а" (Блаца, Яна - Бунарх.),,,баш ч и в й а" (Коджабунаръ - М. Аз.),,,баш чу ф й а" (Ятросъ - Визенско);,,с р'а д на ч и в й а" (Мънастиръ - Гюм.),,,с р'а н - на ч и в й а" (Карамаслии - Люлебург.). 2 ),,глав _на чивйа" 94;,,главна клечка": 167,169, ;.,г.qъвна клечк~" 166;,,главнъ клечкъ" 179а. 3 ),,баш чивйа": 95,122, 298;,,баш чувй~" 118;,,баш чуфйа" ) ) 120.

40 Нtколко културни и езикови граници въ България 97.клечка" 1 ), "чеке чуфйа" 2 ), "предна КЛеЧка" 3 ),,ПредеНЪ клинъ" 4 ),,,предна орта-чивйя"' 5 ),,,iастък чув и с и" (карта XVI). м) Вториятъ клинъ (обр. 10а29) въ Западна България носи названието разточникъ 6 ), като едничко се срtща и въ Балбунарско. Неговото название е безъ друго въ връзка съ названието на разтоката. Втора група названия еж. всички ония, които го означаватъ като клинъ на лесицитt:,,клечка (чивия, тегличъ) на ле сицитt (клещи тt, поти г итt 7 ), кърлангъчка чивия (клечка 8 )". Интересна е словната форма лисичняк" въ Радомирско 9 ), а тамъ кж.дето думата "тиглйч" значи общо клинъ (клечка), тази часть се нарича.тиглйч на лисицитt". Понtкога този клинъ е означаванъ като клинъ на пастуха:,,пъпна чивйа" 10 ),,,чювйа на юз ек'а " 11 ), или като клинъ на разтоката:,,ч ив й а на с т ъ р чишката "' или пъкъ просто съ генерализуванитt форми "г р у дн й к",,,за в 6 р ец". У тракийцитt и у малоазийскитt българи най-често название е "кърлангъчка чивия", само въ Лезгаръ (Малгарско) съмъ отбелязалъ сръд'ашн а чивй<j", а въ Ка рамаслии (Люлебургазко) -,,о р та ч и в й а" По такъвъ начинъ само отъ тия нtколко предмета на веществената ни народна култура, както и отъ нtколкото означения (термини), свързани съ тtхъ, се очертаватъ на пръвъ погледъ следнитt положения: 1. По отношение на стопанството въ областьта на земедtлието имаме отст.жпление на народната терминология - гумно, токъ -, предъ турската харманъ, и то отъ югоизтокъ къмъ северозападъ. 2. Веществената култура по отношение на прибиране и овършаване на житото сочи на неславянски, характеристични за цtлото Срtдиземноморие начини и ор.ждия - каврама, паламарка, диканя, валякъ, и то пакъ съ посока на прилива отъ югоизтокъ къмъ северозападъ. 1 ) 137, ) ) 66, ) ) ),,р а с т очни к": 216, 218, 226, , 234, 239, 249, 255, 258, 259, 264, , 275а, 277, 281, 298, ;,,р а сто ч н'ъ к" 247;,.р а сто к" 247;.,с точни к": 220, ) 13, 52-54, , 6.З, 66, 92, 101, 120, 128, 129, 137, 142, 161, 164, , 171, 173, 177, 188, 190, 203, ) 45, 48а, 50, 51, 58а, 586, 70-72, 7~, 80, 82, 86, 90, 94, 95, 118, 124, 154, ),.ли с и ч ни к" 275;,,ли с и ч н'а к": 274, ) 69; 11 ) 73. Известия на Бълг. геоrр. д-во 7

41 98 Хр. Вакарелски 3. По отношение на народната култура, свързана съ превоза, по-точно - съ формитъ на колата - имаме характеристична подълба на Българско на две съ междинна граница Стара-планина, при което терминологията на повечето сж.ществени части отъ колата се открива пакъ въ два образа: а) предимно мъстенъ (славянски) С. З. България и чуждъ - гръкотурски - Ю. И. България. 4. Че известни области, по-консервативни въ едно отношение на народната стопанска терминология, въ други се оказватъ по-податливи. И тъй, само тия 16 карти биха могли да повдигнатъ много проблеми изъ областьта на теорията за историческия животъ на българския фолклоръ. Отъ своя страна всъки отъ зачекнатитъ тука въпроси еж. известенъ приносъ къмъ бж.дещия нашъ фолклоренъ атласъ 1 ). QUELQUES FRONTIERES LINOUISTIQUES ЕТ CUL TURELLES EN BULOARIE. RESUME. Pour donner un taыeau precis de la forte perseverance culturelle du peuple bulgare daпs Ies differentes branches, aiпsi que pour fixer les teпdances des influences culturelles sur!е bulgare, il est indispensaь!e de composer un atlas complet de folklore. Cette relation est une revue geographique des objets et des termes sui vants de!а culture nationale bulgare: 1) La propagation des deux especes de faux pour faucher le Ь!е: а) la f aux dentelee (image I а) et б)!а f aux unie (im. в). On constate l'universalite de la premiere, avec tendance de disparaitre dans les regions sud-est de la peninsule Balcanique. Cette tendance pourtant пе se manifeste plus. La faux uпie occupe Ies liшites sud-est de la Bulgarie et toute la Thrace au dela des frontieres politiques de Bulgarie. Carte II. Par cette relation on corrige les frontieres demontrees avant par Obr~bski (Lud SI II 2 В). 2) Оп fait une revue de la propagation du gaпt de bois, appelee palamarka" doпt оп se sert pendaпt la moisson (image 2). Sоп emploi est repandu presque jusqu'au cours de 1 ) Срв. Х р. Вакарелски, Проектъ за бълr. фолкл. атласъ. Изв. Б. reorp. др.!.

42 Quelques froпticres linguistiques et cu\turel\es en Bulgarie 99 l'lsker, dans la Bulgarie de l'est, ainsi que dans toute la Thrace et!а Macedoine de l'est (Carte III). 3) Les manieres de battre le Ые, ont de meme leurs regions dans Ia Bulgarie. Ainsi,!е battage seulement par le Ьetail est connu surtout dans la Bulgarie de l'ouest (Carte IV 1-2) qui а pour limites!е fleuve Vite,!е fleuve Topolnitza, les sources du fleuve Arda, tandis qu'a l'est de ces regions ou а recours de preference au battage par!е Ьetail ou au traineau appelle "dikan'a" (image 5) (Carte IV 3), au cylindre - appele val'ak" (image 7-9) (Carte IV 5), ou blen avec des instruments, qui ont la forme du traineau (im. 6) et des charriots (Carte IV 4, 6). 4) Par rapport aux outils et aux moyens du battage, on donne tше revue dеэ noms de l'endroit ou s'effectue le battage. On constate: 1) que le пот Ie plus exspansif est celui de harman", qui est repandu dans les regions des dikania". (Carte Vl). Plus au sud de lui sont conserves les termes а),,gumno" (resp. gilvno") (Carte V 2), б),,tok", terme qui, il у а un certain temps, а ete meconnu par les philologues, n'existant dans la langue bulgare, que dans le sens d'une ancienne nomination des cours superieurs de la Topolnitza et de l'lsker, et aussi dans certaines formes interessantes de!а Bulgarie Nord-est. (Carte Vз);,,vr'Ьsilo" -!е long du cours de!а riviere Mesta et la Macedoine Sud (Cart V 4). Par cette revue, la carte gumno" est corrigee consideraыement, par la demonstration systematique de!а propagation dans!а Bulgarie Nord-est et dans la region de Strandja. 5) Une difference interessante existe entre les deux especes de!а voiture а quatre roues, notamment: la voiture avec des lefki" c-a-d. des soutiens aux klimii" (image 106) et sans,,pastuh" (image 10 а 26)et celle sans lefki et avec pastuh" (im. 10 а). Cette limite encore aujourd'hui s'etend jusqu'au faite de Stara-Planina et ne s'interrompt que dans!а Bulgarie de l'est, dans le bassin de la Kamtchia (Carte VI 1). En meme temps, on donne une revue des designations de pastuh" image (19 а 26), en faisant la denomination de quelques regions: celle de pastuh" (Carte Vl 3 ),,,edek" (Carte Vl4) "dъrtia" (К. VI 5) et d'autres, moins irp.portantes par l'etendue. Une frontiere presque diagonale nord-est - sud-ouest, ont lesfrontieres eвtre les designations du procep" (im. la, 1) (Carte VII),,,дs" (essieu) (image loa 6 et 27 carte VIII),,,naplata" (image loa 21, Carte IX),!е spica" (image loa 20 Carte Х), tandis que les designations turques ou respectivement grecques, comme аи~s", resp.,,dingil",,,opcida",,,parmak" - se rencontreпt dans les regio11s sud-est. Tres constant parait!е terme de la partie (Па 23) lisici" - (renards), lequel seulement daпs la Bulgarie Nord-est et Sudest, parait etre remplace par!е terme turc k'ьrlangici" ou blen par l'original klesti" (tenailles) (Carte XI). Telle est la difference

43 100 Christo V akarelski territoriale pour le terme "opaska" (queue) (image 10а 17) remplacee dans certaines regions de la Bulgarie par stъrciska", tandis que dans la Bulgarie centrale et celle de l'ouest, par le terme "rastoka" (Carte XII). On а le meme taыeau pour zabka" (image l0a 3), qui fait place au terme plus expressif kepce" (taыeau XIII). Les designations de "bobotec" (image l0a 7) ont а un certain: point le taыeau de l'extension des voitures avec le/ki et sans le/ki: au sud de Stara-Planina on ne rencontre pas le b.obotetz а la place de boedzik'",,barzik",,,iastъk" et d'autres (Carte XIV). L'ancienne designation slave oplen" de la partie (im~ l0a 8) s'est conservee seulement dans la Bulgarie sud-est du centre. (Carte XV 2) Partout ailleurs nous avons stol" ou Ьiеп iastъk",,,skomen" et d'autres. А la fin on donne les cartogrammes des desigпatioпs de& deux esseпtiels chaпteaux daпs la voiture а) le grъdnik" (image l0a 16), lequel comme gradnik" mot daпs lequel est conservee l'aпcieпne designatioп bulgare du "bobotec" (comparez la carte XIV 7), se rencontre dans la Bulgarie ceпtrale de l'ouest, et partout ailleurs comme chaпteau moyen ou priпcipal (Carte XVI} б),,rastocnik" (image l0a 29) dont!е nom vieпt de rastoka, conserve comme tel seulement dans!а Bulgarie Nord-ouest jusqu'a. Vitocha, Rila, et la Sredna-Gora de l'ouest. (Carte ХVП). De cette fщ:on on constate avec certitude: 1) l'intensite de la terminologie turque dans l'agriculture et le transport, 2) l'appartenance а!а culture mediterraпeenne de!а plupart des limites est de la Bulgarie; 3) une tres forte conservativite terminologique, et etymologique de la culture materielle, avant tout dans la Bulgarie centrale d'ouest - entre Sredna-Gora, Rila, Vitocha, Strouma, et la Stara-Planina de l'ouest, ainsi que de: la Bulgarie du Nord. Christo Vakarelski