ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ ОПТИМАЛНОТО РАЗСТОЯНИЕ МЕЖДУ ТРАСЕТАТА НА ВЪЖЕНИТЕ ЛИНИИ

Размер: px
Започни от страница:

Download "ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ ОПТИМАЛНОТО РАЗСТОЯНИЕ МЕЖДУ ТРАСЕТАТА НА ВЪЖЕНИТЕ ЛИНИИ"

Препис

1 НАУКА ЗА ГОРАТА, КН. 2, 2020 FOREST SCIENCE, No 2, 2020 ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ ОПТИМАЛНОТО РАЗСТОЯНИЕ МЕЖДУ ТРАСЕТАТА НА ВЪЖЕНИТЕ ЛИНИИ Димитър Бояджиев, Сотир Глушков, Васил Чакъров Институт за гората София, Българска академия на науките Абстракт: С увеличаването на разстоянията между просеките от 20 до 60 m, се увеличава петкратно процентът на увредените дървета от оставащия дървостой почти до 25%, като размерът на раните варира от 16,2 cm 2 до 75,7 cm 2. В Наредба 5 За строителство в горските територии без промяна на предназначението им е указано, че разстоянието между паралелните трасета при късометражните въжени линии трябва да е 60 m, а между крайните точки за закотвяне при ветрилообразните трасета 120 m. При дългометражните въжени линии тези разстояния трябва да са съответно 100 и 200 m. При съвременния дърводобив е необходимо разстоянието между просеките за въжени линии да зависи от поставените лесовъдски цели. За нашите условия установихме, че при отгледните сечи разстоянието между две просеки за късометражните и среднометражните линии трябва да бъде между 20 и 30 m, без да бъде фиксирано с подзаконови актове, докато при възобновителните сечи разстоянието трябва да бъде между 40 и 60 m, като всяка втора просека, използвана при предходната отгледна сеч, е необходимо да отпадне. При ветрилообразните трасета разстоянието между крайните точки на закотвяне да бъде двойно по-голямо, а именно 40 до 60 m при отгледни сечи и 80 до 120 m при главни сечи. Ключови думи: дърводобив, въжени линии, оптимално разстояние между просеките, увредени дървета УВОД От началото на тази година у нас се наблюдава оживление при извоза на дървесина с въжени линии (ВЛ). Това се наложи освен поради острия недостиг на работна ръка, която постоянно напуска пределите на страната, и поради приключване усвояването на лесните крайпътни обекти с коне и трактори. От друга страна, увеличаването на обема на преработка на големите дървообработващи фирми, породи силната конкуренция между тях, а това доведе до трайното поддържане на ниски тръжни цени (около лв./m 3 ), които не са променени през последното десетилетие, въпреки че са наполовина на европейските. Именно недостигът на качествена дървесина принуди големите дървопреработвателни фирми да организират сами промишлен дърводобив, по примера на европейските си колеги от Средна Европа. Тези фирми внесоха съвременни високопроизводителни употребявани машини от Австрия: среднометражни въжени линии 169

2 (СВЛ) Мounty 4000 (3 бр.), Koller 501 (2 бр.) и Syncrofalke 3 t (1 бр.) с процесори и дългометражна Valentini 800 (1 бр.). През януари 2019 г. Северноцентрално държавно предприятие (СЦДП) гр. Габрово, закупи две нови въжени системи една дългометражна въжена линия (ДВЛ) Wyssen с лебедка W30 от Швейцария (за ДДС Росица ) и една късометражна въжена линия (КВЛ) ТST 400 Junior (за ДГС Габрово) от Австрия. Общо новозакупените съвременни въжени линии в България са около десет. Терените за дърводобив в България налагат използване на ВЛ, тъй като оставащите за добив насаждения са на стръмни терени, в затворени басейни, което означава, че липсват или са недостатъчни горските пътища. Проблемите при приложението на ВЛ у нас са следните: високата цена на машините, недостатъчна гъстота на горскопътната мрежа, недостиг на квалифицирани работници и несъвършена административна уредба. Още при трасирането на просеките за трасета на въжената линия ТST в отдел 314-о на ДГС Габрово пролича разликата между австрийските правила за трасиранe, където обичайното разстояние между просеките зависи от технологията на сеч и извоз и българската нормативна уредба. Трасирането на просеки за въжените линии в България трябва да съответства на изискванията на Наредба 5 За строителство в горските територии без промяна на предназначението им от 31 юли 2014 г. В Наредбата е указано, че разстоянието между паралелните трасета при късометражните въжени линии трябва да е 60 m, а между крайните точки за закотвяне при ветрилообразните трасета 120 m. При дългометражните въжени линии тези разстояния трябва да са съответно 100 и 200 m. В Австрия, която е водеща държава, както при използване на въжените линии, така и при тяхното проектиране и производство, разстоянието между трасетата е подчинено на лесовъдните цели и е различно при отгледна и възобновителна сеч. Това разстояние може да се избира свободно. В методичните ръководства за използването на въжените линии в Австрия има препоръчани технологии за сеч и извоз с оптимални разстояния между трасетата (Loschek еt al., 2004), което е представено на фигури 1, 2, 3 и 4. В брошурата Holzernte im Seilgelaende (Loschek et al., 2004) се препоръчва разстояние между две просеки не повече от 25 m при отгледни сечи и най-много 50 m при възобновителни сечи. За късометражните и среднометражните въжени линии се препоръчва разстоянието между две трасета да бъде около 20 m и дори по-малко при първи отгледни сечи при иглолистните, извоз на дървета с корони и кастрене с процесор на горски път. При голямо разстояние между двете трасета трябва да се прилага подаване и подвоз с цапини, пластмасови 170

3 Фиг. 1. Препоръчителни разстояния между коридорите при отгледна сеч и извоз на цели окастрени стъбла и дървета с корони (извоз нагоре и надолу) Fig. 1. Recommended distances between the corridors during the thinnings and cable yarding of whole stems and trees with crowns (uphill and downhill) Фиг. 2. Препоръчителни разстояния между коридорите при отгледна сеч и извоз на сортименти (извоз нагоре и надолу). Fig. 2. Recommended distances between the corridors during the thinnings and cable yarding of logs (uphill and downhill) Фиг. 3. Препоръчителни разстояния при възобновителна сеч и извоз на сортименти (извоз нагоре и надолу) Fig. 3. Recommended distances for the final harvesting and cable yarding of logs (uphill and downhill) 171

4 Фиг. 4. Подвоз с пластмасови улеи Log Line към трасето на ВЛ, при голямо разстояние между трасетата (извоз нагоре) Fig. 4. Transporting with Log-Line plastic chutes to the cable yarder at a long distance between the corridors (uphill) улеи Log-line или с коне, за да се концентрират сортиментите край трасето на ВЛ и да се избегнат увреждания на оставащия дървостой, което е трудоемко и свързано с допълнителни разходи. При измервания на производителността при извоза с въжени линии, американски автори също отчитат голямото влияние на разстоянието за подвоз. При изследване на производителността при извоз с КВЛ Кoller 300 е констатирано, че средното разстояние за подвоз перпендикулярно на трасето е приблизително 8,5 m при възобновителна сеч на червен американски дъб със среден обем на сортиментите около 1 m 3 (Huyler et al., 1994). При отгледни сечи в насаждения от дугласка в Орегон на възраст 40 до 50 години с СВЛ Koller 501 и Madill 071 (Willamette Project) е установено, че при различни варианти по интензивност на отгледната сеч са измерени средни разстояния за подвоз, перпендикулярно на носещото въже между 17 и 25 фута (5,30 7,50 m), (Kellogg et al., 1999). В повечето европейски държави и в САЩ има ясна тенденция за намаляване на разстоянието между две трасета на носещото въже. По-старите изследвания на производителността при извоза с въжени линии в САЩ ( ) изхождат от обичайните за дърводобивните фирми схеми на трасетата и отделните автори съобщават за следните средни разстояния за подвоз перпендикулярно към носещото въже: Gabrielli (1980) 12,2 m, Rossie (1983) 13,7 m; Kellogg (1986) 11 m; Edwards (1992) 11,3 m. В по-ново време при отгледните сечи се отчита връзката между разстоянието за подвоз и уврежданията по дърветата, както и нарасналото значение на пробирките и сечите за растежен простор, които в Средна Европа и САЩ при иглолистните се извеждат силно 172

5 и решително с цел капитализация на прираста във втората половина на турнуса. Ясно е, че при такива действия всяко нараняване по кората е опасно и може да причини загниване на дървесината. Mоже да се твърди, че разстоянието между коридорите е не само техническа, но и финансова величина, защото то влияе върху производителността на извоза и върху разходите на един куб. м, както и върху ергономическото натоварване на работниците. В доклада си, изнесен на международния симпозиум Механизиране на горските дейности Бързия София 1991, унгарските учени Marosvoelgyi, B., J. Rumpf (1991), съобщават за извоз на заливен, равен терен близо до р. Дунав с дългометражна въжена линия и лебедка Gantner USW 60 D 800. Дори за равен терен те правят следния извод: Разстоянието между трасетата не си струва да се увеличава над 40 m, защото след този предел се получава съвсем малко намаляване на разходите, но изтеглянето на въжето става трудно, а повредите по дървостоя се увеличават скокообразно, особено по подраста. Целта на това изследване е да се разработят различни модели (схеми) за дърводобив с ВЛ на база различното средно разстояние между трасетата, за да се определи оптималното за нашите условия. ОБЕКТ И МЕТОДИ Проведена е отгледна сеч в насаждение от бял бор с подраст от габър и бук в ДГС Габрово, отдел 314-о. Предвиденият добив е 74,6 m 3 /ha. Възрастта на дървостоя е около 60 години. Извозът се осъществява с КВЛ TST 400 Junior, монтирана на триточковата навесна система на трактор Беларус 1221 с мощност 120 hp. Вагонетката е с автоматично позициониране по цел, което се осъществява с електронното управление Synchromatik на лебедката. Извозът е нагоре с горно разположение на машината. Извозват се цели окастрени стъбла без вършина с единичен обем 0,25 m 3. Обемът на дървесината за един курс е около 0,75 m 3 или средно 3 стъбла. Повалянето и първичната обработка на материалите са приключили преди извозването. Дърветата са повалени под формата на рибена кост надолу, като дебелият край е близо до трасето. Повалените в неправилна посока дървета се разкрояват на секции (с дължина на единичен или двоен сортимент) преди извоза. Окончателното сортиментиране става на временен склад, на горната станция (пред машината), когато вагонът е в насаждението. Товаренето на дървените материали на сортиментовоз се извършва в края на работния ден. Просеките за въжената линия са определени предварително по карта и на терена, маркирани са дърветата за сеч в трасето и са определени дърветата естествени подпори за окачването на 173

6 седловите стойки, поддържащата ролка на крайната мачта и анкера. Трасирането на просеките под носещото въже беше осъществено с компас бусола Meridian. Стоянката за машината също е предварително избрана и подравнена с комбиниран багер. Kaто взехме за основа австрийските схеми за извоз с разстояния между трасетата съответно: 9 m, 18 m, 27 m, 36 m и 45 m, приехме, че за нашите условия е по-рационално да се изследват следните разстояния, съответно: 20 m, 25 m, 33,33 m, 50 m, 60 m и 100 m. Проектирани са различен брой трасета от 1 до 5 в опитни пробни площи с размери 1 ha (100 х 100 m) и 2 ha (100 х 200 m), където съответно дължината на трасетата е 100 и 200 m. При различните модели, на всяко разстояние между трасетата съответства различно средно разстояние за подвоз перпендикулярно на носещото въже, което е една четвърт (¼) от разстоянието между две просеки. На стръмен терен подвозът винаги трябва да е косо към носещото въже (поваляне под формата на рибена кост), като безопасният ъгъл β за работниците и дървостоя по старото австрийско правило се изчислява като: β = 60º α, (1) където: α е наклон на терена в градуси; В дадения случай (наклон на терена 30º), безопасният ъгъл за подвоз също е 30º. Това означава, че разстоянието за подвоз с теглещото въже (l) ще бъде двойно по-голямо от най-късото (перпендикулярно) разстояние l p или: l p = l.sin 30º = L.0,5 [m] (2) За определяне ъгъла на подвоз β е използван транспортир с подвижно рамо (фиг. 6). Спазването на ъгъла за поваляне и подвоз е решаващ за избягване на повреди по оставащия дървостой при извоза на цели окастрени стъбла и дървета с корони. За да се определи оптималното разстояние между двете трасета, е необходимо да се сравнят оперативните времена (за празен ход на вагонетката, за подвоз на сортиментите, за формиране на товара, за работен ход на вагона и за разтоварване на рампата) при различните схеми на извоз. Времето за подвоз има две компоненти: Време за изтегляне на теглещото въже от работника до товара Време за изтегляне на товара от насаждението до вагона 174

7 Фиг. 6. Ъгъл на подвоз β и ръчен уред за неговото измерване Fig. 6. Lateral yarding angle β and a handheld instrument for its measurement Фиг. 7. Схема на извоз нагоре на окастрени стъбла и стъблени секции Fig. 7. Scheme of the cable yarding uphill of pruned stems and stem sections РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ На фиг. 8 (а, б, в, г, д) са изобразени средните разстояния за подвоз (по хипотенузата на правоъгълния триъгълник), които са съответно: при 20 m 10 m, при 25 m 12,5 m, при 33,3 m 16,7 m, при 50 m 25 m и 60 m 30 m. С увеличаването на разстоянията между просеките се увеличава и процентът на увредените дървета от оставащия дървостой, а именно: Таблица 1. Увредени дървета в зависимост от разстоянието между трасетата Table 1.Damaged trees depending on the distance between the corridors Разстояние между просеките, m Distance between the corridors, m Минимални увреждания, % Minimum damages, % 175 Максимални увреждания, % Maximum damages, % Средно, % Average, % ,4 10,8 8, ,6 22,3 16, ,7 24,8 23,25

8 От горната таблица се вижда, че с увеличаването на разстоянията между трасетата от 20 до 60 m, процентът на увреждане се увеличава петкратно до почти 25%. Размерът на раните по оставащия дървостой варира от 16,2 cm 2 до 75,7 cm 2. Тъй като сечта е изведена през пролетта, когато е започнала вегетацията, се наблюдават и рани с голяма площ. Повредите по кората на белия бор не са толкова опасни, както при смърча и бука. Според Loschek (2004) зависимостта между разстоянието и времето за подвоз не е чисто линейна, защото с нарастването на разстоянието става все по-трудно да се изтегля куката със снопа от чокерни въжета. При големи разстояния за подвоз са необходими двама работници, като единият да задейства радиоуправлението и да държи куката, а другият да закача чокерните въжета. При наземния подвоз на товара понякога се налага спиране и маневри с вагона по носещо въже, за да се избегнат препятствия или нараняване на дървета. Често работниците трябва да отклоняват товара с цапина или да използват направляващи ролки. Това обстоятелство допълнително дава предимство на късите разстояния за подвоз (съответно на малките разстояния между две трасета). Най-голямата трудност при подвоза с ВЛ е отнасянето на куката към товара поради нарастващото ѝ съпротивление в зависимост от дължината на извоза, създадено от масата на теглещото въже, особено когато няма поддържаща ролка. В случая с линията TST Junior, теглещото въже е с диаметър 12 m е с тегло 0,420 g/m, или при средно извозно разстояние от 100 m усилието на изтеглянето му ще бъде до 440 N, което е прекалено високо натоварване от ергономическа гледна точка за човек. В случая се прилага поддържаща ролка, намаляваща това усилие, или мотовагон, при който маломощен едноцилиндров двигател, вграден във вагона, с дистанционно управление по команда развива въжето и тогава работата по изтеглянето на куката преминава в нейното пренасяне до сортиментите. При близките трасета времето за преместване е по-малко, защото принадлежностите се пренасят паралелно по склона, без да е необходимо работниците да се изкачват или слизат. При дължината на трасето 200 m се предполага, че е необходимо окачването на една седлова стойка на предвидената подпора (нейното време за монтаж е около 1 час). Според така изчислените времена за подвоз и за преместване към съседно трасе, при дадения товар на един извозен цикъл, оптималното разстояние между две трасета ще бъде между 25 и 33 m при 200 m работна дължина по носещо въже (хоризонтално разстояние по карта), където общото време за подвоз и преместване е 1220 минути, което се явява минимално. 176

9 Фиг. 8. Схеми на извоз при различно разстояние между просеките: а) 20 m; б) 25 m; в) 33,3 m; г) 50 m; д) 60 m Fig. 8. Schemes of cable yarding with different distance between the corridors: a) 20 m; b) 25 m; c) 33,3 m; d) 50 m; e) 60 m 177

10 Фиг. 9. Схема на трасето на КВЛ и провисване на теглещото въже до земната повърхност след закотвяне на вагона и вариант с поддържаща ролка Fig. 9. Scheme of the small-sized cable yarders with slack of pulling cable to the ground after anchorage of the carriage and variant with a supporting roller Допълнителни времена в извозния цикъл при дължина на трасето 100 m: Средно време за празен ход (спускане на празния вагон): 0,3 min. Средно време за товарен ход (пътуване на натоварения вагон нагоре): 1 min. Средно време за формиране на товара (закачане на чокерните въжета): 1 min. Средно време за разтоварване: 0,3 min. С тези производствени времена общото време в последната колона от табл. 2 ще се увеличи със следната стойност: 100 цикъла по 2,6 min = 260 min. При дължина на трасето 200 m: Средно време за празен ход: 0,6 min. Средно време за товарен ход: 2 min. Средно време за формиране на товара: 1 min. Средно време за разтоварване 0,3 min. 178

11 Таблица 2. Данни от експерименталното изследване Table 2. Experimental data Разстояние м/у трасетата, m Distance between the corridors, m Брой трасета на ha Number of corridors per ha Добив от едно трасе m 3 Harvested timber per corridor, m 3 Брой курсове от трасе, Number of cycles per corridor Брой курсове от ha, Number of cycles per ha Средно време за привличане за цикъл, min Average lateral yarding time per cycle, min Време за привлича-не за ha, min/ha Time for lateral yarding per ha, min/ha Време за монтаж/ демонтаж, min Time for mantling/dismantling, min Общо време за привлича-не и пре-местване, min Total time lateral yarding +relocation, min , , , , , , , ,67 44, , Таблица 3. Време за монтаж, демонтаж и преместване към съседно трасе Table 3. Mantling, dismantling and relocation times Разстояние между трасетата, m Distance between the corridors, m Дължина на линията по хоризонтала, m Length off skyline, m Време за монтаж, демонтаж и преместване, min Time for installation/dismantling + moving, min 20; 25 ; 33, h (180 min) 50 ; ,5 h (210 min) h (240 min) 20; 25; 33, h (240 min) 50; ,5 h (270 min) h (300 min) 179

12 Таблица 4. Дължина на трасетата 200 m. Сечището в случая е 2 ha, а добиваният обем е 149,2 m 3 Table 4. Length of the corridors 200 m. The cutting area is 2 hectares and the harvesting volume is cubic meters Разстояние м/у трасетата, m Distance between the corridors, m Брой трасета за 2 ha Number of corridors per 2 ha Добив от едно трасе m 3 Harvested timber per corridor, m 3 Брой извозни цикли за трасето Number of cycles per corridor Брой из-возни цикли за 2 ha Number of logging cycles per 2 ha Средно време за подвоз на 1 цикъл, min Time for lateral yarding per cycle, min Време за привличане за 2 ha, min Time for lateral yarding per 2 ha, min Време за монтаж, демонтаж и преместване, min Time for installation/ dismantling, min Общо време за привлича-не и преместване, min Total time for lateral yarding + relocation, min , , , , , , , ,67 89, ,

13 С тези производствени времена общото време в последната колона от табл. 4 ще се увеличи със следната стойност: 200 цикъла по 3,9 min = 780 min. При дадена средна работна дължина на носещото въже тези времена не се променят и затова не са включени в разсъжденията за оптималното разстояние между две трасета. Времето за добив на дървесината от два хектара (табл. 4) при разстояние между две трасета 25 m, в дадения случай с отгледната сеч в отдел 314-о ще се изчисли като: Време за преместване (монтаж, демонтаж) + Време за подвоз + Допълнителни времена или общо 2000 min. Производителността ще бъде: 149,20 : 2000 min (33 h 20 min) = 4,48 m 3 /h. Времето за преместване се съкращава при близки трасета с около 30% поради ръчното пренасяне на детайлите по хоризонталите на терена (седлови стойки, въжета, колани, ролка на крайната подпора и др.) на малка дистанция. Колкото по-бърз е монтажът на носещото въже, толкова по-кратко е общото операционно време за извоза при постоянно разстояние за подвоз и товар на вагона. Указаните в Наредба. 5 от 2014 г. разстояния между две просеки за ВЛ са неясни поради следните причини: - не се уточнява дали става дума за отгледна или главна сеч; - не се споменава наклон на терена; - височина на дървостоя, от който зависи височина на носещото въже. Това са фактори, които чисто геометрически влияят на възможността за наземно изтегляне (подвоз). При разстояние между две просеки за носещо въже при КВЛ (или по аналогия с линиите на тракторното въже за наземен извоз с лебедка да ги наречем коридори ) от 60 m се получават следните нежелани явления: 1. Нараняванията по дърветата от оставащия дървостой се увеличават, поради това че разстоянието за подвоз расте, сортиментите и окастрените стъбла по-трудно се включват в трасето, а това предизвиква обелване на кората от триене на граничните до просеката дървета. С това се увеличава опасността да се увредят дървета на бъдещето, което противоречи на целта при отгледните сечи. 2. С разстоянието трудността при изтегляне на снопа от чокерни въжета нараства и след 10 m разстояние от мястото на закачване до носещото въже вече все по-трудно се формира товарът. В този случай в насаждението трябва да работят двама работници, като единият работи с пулта за управление 181

14 на линията и помага при изтегляне куката на теглещото въже, а другият борави с чокерните въжета. С нарастване на разстоянието за странично изтегляне расте умората при работниците и се увеличава рискът от злополука. 3. Повредите по граничните дървета до просеката се увеличават, което налага оглед и отсичане на увредените стъбла преди демонтажа на линията. С това крайната ширина на просеката нараства. 4. При такова разстояние не може да се гарантира икономичност на извоза при отгледни сечи, а и според по-горе изложеното и цялостното изпълнение на лесовъдните цели. При модерните мобилни късометражни и среднометражни въжени линии монтажът на носещото въже, крайните анкери и седлата при междинните подпори е облекчено с удачни технически нововъведения: 1. Хидравлична система за натягане на носещото въже и достигане на номиналната основна сила за натягане без товар, която е изчислена за системата. 2. Препоръчани и доставени от производителя принадлежности (например ролки, колани от полимерен материал, винтови клеми за стоманени въжета) с гарантирана якост по стандартни заводски спецификации, които да се използват при крайните анкери, за монтажа и укрепването на седловите стойки и опорните дървета. 3. Ускорено развиване и натягане на котвените въжета (обтяжки) на мачтата. Всички тези новости допринасят за съкращаване на времето за монтаж, демонтаж и преместване към съседно трасе. Поради тези съображения разстоянието между две просеки не е нужно да бъде голямо, за да се обхване по-голяма площ с едно трасе, да се задоволят екологичните изисквания или естетически критерии (негативно усещане за схематизъм на терена, разпознаваемост на сечта и извоза). По-голямо внимание трябва да се обръща на прецизното трасиране и повалянето на дърветата за освобождаване на самата просека, защото прескачането и балансирането по вече повалени дървета при изтеглянето на носещото въже ненужно удължава работата по монтажа и носи опасности. При самото трасиране, ако се работи правилно с меридианкомпас и жалони и веднага се освобождава линията за носещото въже с моторен трион, ще се получи идеално права отсечка. Трябва да се има предвид, че за самия монтаж на носещото въже при КВЛ и СВЛ не е нужна просека с ширина повече от 1,50 m. След започването на извоза тази ширина може да се увеличи. 182

15 При въвеждането в експлоатация на модерната късометражна въжена линия TST Junior в ГС Габрово изложеното в специализираната литература напълно се потвърди. При увеличаване на разстоянието за странично изтегляне на снопа от чокерни въжета нараства необходимото време за тази операция в рамките на извозния цикъл и се увеличава умората при работника. Това означава загуба на производителност и опасност от злополука. Геометрични аспекти на ветрилообразните трасета На фиг. 10 е показана отсечката АВ, която е част от равнобедрения триъгълник АВС. Отсечките АB и АС са две трасета за мобилна въжена линия с обща разтоварна площадка за мобилната ВЛ (в т. А). Фиг. 10. Изчисляване на ъгъла между двете трасета по азимут Fig. 10. Calculation of the angle between the two corridors to azimuth При трасиране по азимут от т. А до т. B посоката по компас например е 120º, а при трасиране в обратната посока от т. В към т. А азимутът ще бъде 120º + 180º или 300º. При проектирана дължина на трасетaта L [m] и разстояние между крайните им точки H [m], ъгълът между трасетата може да се определи от следните уравнения: H = 2a, (3) a = L. sin α, или Н = 2.L.sin α (4) sin α = H, (5) 2. L α [º] = аrcsin α (6) 183

16 Пример: L = 200 m, H =50 m sin α = 50 = 0, α = 7,18º или 2α = 14,36º Двата еднакви ъгъла в основата на равнобедрения триъгълник ще бъдат по 82,82º. От точка В може да се трасира с азимут 300º 82,82º = 217,18º към точка С. При уред със скала в ново деление на кръга (гради) формулата за преизчисляване е: Отчет в гради: 0,9 = Отчет в градуси, или: Отчет в градуси: 0,9 = Отчет в гради. Преди общата точка трасетата са максимално приближени и след извоза ще се появи гола площ без дървостой. Тази гола площ при дължина на трасетата 200 m и отдалеченост в крайните им точки 60 m ще бъде с дължина 13 m при ширина на просеката 4 m. Тази гола площ може да се използва за разтоварна станция. Ако всяко второ трасе не се използва в горната си част, няма да е нужно изсичане на всички дървета. Неизползваната дължина за всяко вторo трасе ще зависи от рентабилната максимална дължина на отсечката за страничен подвоз (таблица 4) и може да се изчисли по тройното правило от подобните триъгълници на фиг. 11. Например при рентабилно максимално разстояние за страничен подвоз 12,5 m (отстояние между просеките 25 m) неизползваната дължина при всяко второ трасе ще бъде 42 m. Фиг. 11. Пример за ветрилообразни трасета Fig. 11. An example of fan-shaped corridors 184

17 ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ: Считаме, че указаното в Наредба 5 разстояние между просеките (коридорите) от 60 m е останало от времето, когато масово са използвани дългометражни въжени линии, когато за подвоз към тях е използвана животинска тяга или спускане по склона. При съвременния дърводобив, когато голите сечи са забранени, а все по-голямо внимание се обръща на природосъобразното ползване и запазването на биологическото разнообразие, е необходимо разстоянието между просеките за въжени линии да зависи от поставените лесовъдски цели. Икономическата принуда не позволява разстоянието за страничен подвоз да се увеличава произволно и този извод е валиден за всички ВЛ в дърводобива, независимо от тяхната работна дължина или полезен товар. За нашите условия предлагаме при отгледните сечи разстоянието между две просеки за КВЛ и СВЛ да бъде между 20 и 30 m, без да бъде фиксирано с подзаконови актове. При главните сечи разстоянието да бъде между 40 и 60 m, като всяка втора просека, използвана при предходната отгледна сеч, да отпадне. При ветрилообразните трасета разстоянието между точките на закотвяне в сечището да бъде двойно по-голямо, а именно 40 до 60 m при отгледни сечи и 80 до 120 m при възобновителни сечи. ЛИТЕРАТУРА: Наредба 5/31 юли 2014 г. за строителство в горските територии без промяна на предназначението им, Министерство на земеделието, храните и горите, Министерство на регионалното развитие и благоустройството (Държавен вестник, бр. 68/2014 г.; изм., бр. 106/2014 г.), 1 5. Edwards, R. M Logging Planning, Felling and Yarding Costs in five alternative Skyline Group Selection Harvests, Oregon State University, Corvallis, Degree of Master of Forestry in Forest Engineering, 214 p. Gabrielli, R. M Cable Thinning in Young Forests with Average DBH of 5-8 Inches. A Case Study. Oregon State University, Corvallis, Degree of Master of Forestry in Forest Engineering, 104 p. Huyler, N. C. LeDoux Yarding Costs for the Koller K 300 Cable Yarder: Results from Field Trials and Simulations, USDA Forest Service. North. J. Appl. For., 13(4), 5 9. Kellogg, L., E. Olsen, M. Hargrave Skyline Thinning a Western Hemlock-Sitka Stand: Harvesting Cost and Stand Damage, Oregon State University, Corvallis, Forest Research Laboratory, Research Bulletin 53, 21. Kellogg, L., M. Miller, E., Olsen Skyline Thinning Production and Costs: Experience from the Willamette Young Stand Project, Oregon State University, Research Contribution 21, 33. Loschek, J. at all Organisation im Seilgelaende, 3 Auflage, Kooperationsplatform Forst Holz Pappier,

18 Marosvoelgyi, B., J. Rumpf XXV. International Symposium Mechanisierung der Waldarbeit, Sofia-Barsia, 23 p. Pestal, E Seilbahnen und Seilkrane fuer Holz und Materialtransport, Wien. Rossie, K. M A case study of Koller 300 Yarder on a National Forest Timber Sale in the Appalachian Region. M. S. thesis, Va. Polytech. Inst. and State Univ., Blacksburg, THEORETICAL BASIS FOR DETERMINING THE OPTIMAL DISTANCE BETWEEN CORRIDORS OF SKY LINE D. Boyadzhiev, S. Glushkov*, V. Chakarov Forest Research Institute Bulgarian Academy of Sciences (SUMMARY) As the distance between the corridors increases from 20 to 60 m, the percentage of injured trees from the remaining woods increases to almost 25%, the size of the wounds ranging from 16.2 cm 2 to 75.7 cm 2. In Instruction 5 For construction in the forest territories without changing their purpose, it is stated that the distance between the parallel corridors in the small-sized cable yarders should be 60 m and between the end points for anchoring at the fan-shaped corridors 120 m. For long-distance cable yarders these distances should be 100 and 200 m, respectively. In today s logging, the distance between the intersections of the cableways is dependent on the intended forestry objectives. For our conditions, we found that in the case of cutting cutters, the distance between two slits for the short and medium-length lines must be between 20 and 30 m without being fixed by regulations, while the main cutters must be between 40 and 60 m, while every second slit used in the previous logging must be dropped. In fan-off routes, the distance between the anchor end points should be twice as large, namely 40 to 60 m in thinnings and 80 to 120 m in clear cuts. Key words: logging, cable ways, optimal distance between slopes, damaged trees * 186