ЛЕСОТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ АГРОНОМИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ. Катедра Агрономство АСЕН НИКОЛОВ НИКОЛОВ

Размер: px
Започни от страница:

Download "ЛЕСОТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ АГРОНОМИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ. Катедра Агрономство АСЕН НИКОЛОВ НИКОЛОВ"

Препис

1 ЛЕСОТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ АГРОНОМИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ Катедра Агрономство АСЕН НИКОЛОВ НИКОЛОВ ИЗМЕНЕНИЕ НА НЯКОИ ПАРАМЕТРИ НА ПОЧВЕНОТО ПЛОДОРОДИЕ ПРИ ФЕРТИГАЦИЯТА НА ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ АВТОРЕФЕРАТ на дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен доктор Област на висше образование: 6. Аграрни науки и ветеринарна медицина Професионално направление: 6.1. Растениевъдство Научна специалност: Агрохимия Научeн ръководител: доц. д.н. Веселин Кутев София,

2 Дисертационният труд се състои от общо 183 страници, в т.ч. 40 таблици и 80 фигури. Библиографската справка включва 221 заглавия, от които 25 на кирилица и 196 на латиница. Изследванията са проведени през периода г. в района на гр. София на територията на УОП Враждебна. Защитата на дисертационния труд ще се проведе на г. от 11:00 ч. в зала Акад. Мако Даков на сграда А на Лесотехническия университет, гр. София, бул. Климент Охридски 10 на открито заседание на научно жури, утвърдено със заповед ЗСД-49/ г. на ректора на ЛТУ, в състав: Председател: Членове: доц. д-р Цвета Момчилова Москова проф. д-р Иван Дяков Пачев проф. д-р Иванка Георгиева Митова доц. д-р Маргарита Тодорова Николова доц. д.н. Веселин Илиев Кутев Материалите по защитата (дисертационен труд, автореферат, рецензии и становища на научното жури) са на разположение в Деканата на Агрономическия факултет, гр. София, бул. Климент Охридски 10, стая 104 и са публикувани на сайта на Лесотехническия университет ( 2

3 УВОД През следващите 50 години се очаква удвояване на глобалното търсене на храни, което поставя огромни предизвикателства за устойчивостта както на сухоземните и водните екосистеми, така и на услугите, които те предоставят на обществото. Най-мощен агротехнически фактор за увеличаване на добивите от единица площ е торенето, на което се падат средно 30% от нарастването на добивите. Торенето увеличава почвената продуктивност и възстановява химичните елементи, изнесени с реколтата от обработваемите земи. Също така фосфатите и нитратите се измиват до подпочвените и повърхностните води и трайно ги замърсяват. Така пред учените освен необходимостта от устойчиво земеделско производство и осигуряване на висока ефективност на торене възниква още един фактор, свързан с екологосъобразността на използваните торове. В отговор на тази необходимост Международният институт по хранене на растенията (IPNI) разработва съвременна концепция от препоръки за торене 4R или концепцията на четирите рационални правила за торене на земеделските култури. Този иновативен подход включва правилно определяне и съчетаване на нормата за торене, формата на торовете, начините и сроковете на торене. Концепцията следва принципа, че всяка практика за управление на храненето на растенията или група от такива практики трябва да е ефективна, т.е. да се постигнат целите на устойчиво производство. Ефектът от управлението на храненето на растенията според концепцията 4R се изразява в краткосрочен план в увеличаване на добивите, качеството на земеделската продукция и печалбите, а в дългосрочен план в запазването на почвеното плодородие и намаляване на замърсяването на околната среда. ЦЕЛ Да се установи придвижването в почвата на фосфор, внесен като ортофосфати и полифосфати и взаимовръзката с придвижването на азота и калия в почвата и промяната на електропроводимостта на почвата в условията на фертигация, както и тяхното отражение върху добива и качеството на някои зеленчукови култури (тиквички, лук и салати) и възможността за оптимизиране на торенето чрез прилагане на съвременни подходи за ефективност на хранителните елементи. 3

4 Осъществяването на тази цел ще допринесе за оптимизиране на храненето на културите при дадени конкретни условия, за икономически ефективно производство при същевременно опазване на околната среда и почвеното плодородие и ще даде възможност за разработване на актуализирана система за препоръки за торене. За успешното изпълнение на определената цел са поставени следните задачи: Да се проучи ефекта от използването на полифосфати и ортофосфати в условията на фертигация на фон азотно торене с амониев и амониево-нитратен тор върху придвижването в почвата на азот, фосфор и калий, както и промяната на електропроводимостта на почвата при различни зеленчукови култури. Да се проучи ефекта от внасянето на амониев и амониево-нитратен азот с поливната вода при капково напояване върху придвижването в почвата на основните хранителни елементи азот, фосфор и калий, както и промяната на електропроводимостта на почвата при различни зеленчукови култури. Да се проучи ефекта от използването на различни азотни торове, както и използването на полифосфати и ортофосфати в условията на фертигация върху добива и качеството на тиквички, лук и салати. 1. МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ Опитите са изведени през г. в УОП Враждебна на ЛТУ. В климатично отношение Враждебна спада към климатичния район на високите полета в Западна България, със средна надморска височина 550 m, който се включва в умерено-континенталната климатична подобласт на ІV агроклиматична група. Средногодишните валежи са 606 mm. Количеството на валежите през пролетта е 168 mm и през есента 146 mm. Почвата е алувиално-ливадна, леко песъчливо-глинеста, преобладаващата фракция е дребния пясък 23.3% в A I орница. Съдържа голям процент едрочастични материали. Значително участие има фракцията на едрия чакъл, която е 37.2%. По съдържание на хумус почвата е слабохумусна. По отношение на запасеност с общ азот е много слаба запасена. Почвата е безкарбонатна и слабо кисела. Слабо запасена е с подвижни форми на фосфор и калий. 4

5 През трите години на изследване са използвани следните торове: Основни източници на фосфор: 1. Duofertil TOP 34 (NPK 5:19: % SO 3 + 0,1% B + 0,1% Zn). Съдържа полифосфати. 2. Eurofertil Plus 36 (Physio +) (P 2 O 5 12%, K 2 О 24%, SО 3 15%, B 0.2%). Съдържа ортофосфати. 3. Троен супер фосфат (P 2 O 5 46%) за изравняване с фосфор на вариантите с Eurofertil Plus 36 до тези с Duofertil TOP 34. Съдържа ортофосфати. Основни източници на азот: 1. KSC III за зеленчуци N 15%, P 2 O 5 5%, K 2 O 35%, B 0.1%, Fe 0.1%, Mo 0.1%. Азотът е представен от 11.7% нитратен и 3.3% амониев азот. 2. SULFAMMO (N-PRO) (N 25%, SO 3 31%, MgO 2%). На базата на амониев сулфат. 3. Амониева селитра NH 4 NO 3 амониево-нитратен тор (N 34%). 4. Амониев сулфат (NH 4 ) 2 SO 4 амониев тор (N 21%) за изравняване на вариантите с Eurofertil Plus 36 до тези с Duofertil TOP 34. Източник на калий: калиев сулфат (K 2 SO 4 ) 50% K 2 O за изравняване количествата калий. Повечето торове съдържат повече от един хранителен елемент. Торовете са внасяни като източник на фосфор с произход ортофосфати и полифосфати. Останалите макро елементи са изравнени по съдържание във всеки вариант с помощта на прости торове. Няма пълно изравняване на микроелементите по варианти. Идеята е била да се проведат опити с пълно макроелементно торене и условия близки до практиката. Използвани са торове със съвременна формулация и широко използвани от земеделците у нас. Всички торове са производство на фирма Тимак. В тези условия е оценено придвижването на фосфора и останалите макроелементи (азот и калий) в почвата при торове с различен фосфорен източник ортофосфати и полифосфати. Азотните торове също са с два различни източника амониев и амониево-нитратен с различно съотношение. 5

6 Схема нa опитите: 1. Контрол 2. SULFAMMO (N-PRO) 3. KSC за зеленчуци 4. Амониева селитра 5. Duofertil TOP Duofertil TOP 34 + SULFAMMO (N-PRO) 7. Duofertil TOP 34 + KSC за зеленчуци 8. Duofertil TOP 34 + Амониева селитра 9. Eurofertil Plus Eurofertil Plus 36 + SULFAMMO (N-PRO) 11. Eurofertil Plus 36 + KSC за зеленчуци 12. Eurofertil Plus 36 + Амониева селитра Фосфорните и калиевите торове са внесени преди засаждане на културите. Торовете са внесени с еднакво количество фосфор 15 kg P 2 O 5 dka -1. Азотът е изравнен с амониев сулфат до 4 kg.dka -1 преди засаждането на културите. Изравняването на калия е извършено с K 2 SO 4 до 30 kgk 2 O dka -1. През първата година на изследванията е заложен е полски торов опит с опитна култура тиквички (Cucurbita pepo L.). Лукът (Allium cepa L.), използван в полския торов опит през втората година е сорт Пловдивски 10. За третата година на изследване е използвана опитна култура салата (Lactuca sativa var. romana L.) сорт Литъл. Разсадът е засаден на полето на 25 април при разстояние между редовете от 1 метър (един ред е съставен от две редици на разстояние една от друга 20 cm) и между растенията 30 cm. Дължината на парцелката е 12 метра. Капковият маркуч е двойно разположен от вътрешната страна на редиците в реда. През вегетационния период са осъществени 18 поливки, 6 от които с фертигация с азот, с поливна норма от 1986 l.dka -1. Общата сума на изразходваната вода е l.dka -1. Първата поливка с фертигация е осъществена на 1 май, а последната на 15 юни, на равни интервали от време (през 10 дни). Азотосъдържащите торове са внасяни на 6 пъти чрез фертигация за постигане на торова норма от 20 kg N.dka -1. Прибирането на растенията е направено в периода юни. 6

7 2. РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ 2.1. ПОЧВЕНИ ДАННИ ЗА ТРЕТАТА ГОДИНА НА ИЗСЛЕДВАНЕ САЛАТИ (LACTUCA SATIVA VAR. ROMANA) Поради ограничения обем на автореферата са представени почвените данни само от последната година на изследванията. Динамиката на движение на азота, фосфора и калия и изменението на електропроводимостта в почвения профил е измервана два пъти на сезон в началото на вегетацията, преди първата поливка и в края на вегетацията, след прибиране на добива. Представени са резултатите, получени при прибиране на реколтата. Почвените проби са взети от три точки на повърхността: под поливната система, на 20 cm странично от нея и на още 20 cm в междуредието. Трите точки на пробовземане са в три дълбочини: 0 20 cm, cm и cm. Действието по пробовземане е изпълнено в трите повторения на всеки вариант. Поливната система е разположена в средата на горната част на фигурите, а растенията са разположени в редове с разстояние 1 метър (Фиг. 1). Поливките са извършени с количества вода близки на тези при тиквичките, но вегетацията е била по-къса от тази на тиквичките и лука (Фиг. 2). За това се наблюдава и разликата в разпределението на водата в профила. Фиг. 1. Схема на системата за фертигация при салати 7

8 a) б) Фиг. 2. Разпределение на почвената влажност при опитна култура салата: а преди торене с азот; б след прибиране на реколтата, m 3 /m Азот Без фосфорно торене В контролния вариант в края на вегетацията най-ниска концентрация на азот е отчетена в слоя cm и под капкообразувателите в слоя 0 20 сm (15 25 mg.kg -1 ) (Фиг. 3 а). Оформени са две зони с висока концентрация на азот (40 45 mg.kg -1 ) в слоя 0 20 сm, намиращи се между центъра и страничните части. Почвеният азот е измит надолу и встрани от поливната линия. Наблюдава се концентриране на азота в повърхностния слой на почвата и встрани от поливната линия. Това се дължи на страничния пренос на азот с фронта на навлажняване по време на поливките и на изкачването на нитратния азот с капилярната влага към повърхността на почвата и по-сухата ѝ част. По-високите концентрации в края на вегетацията се наблюдават в помалки участъци и това се дължи на минерализацията на почвения азот през лятото и на концентрирането му от фронта на навлажняване извън достъпните за корените участъци. Под поливната линия и в слоя под 30 сm се наблюдава измиване на нитратния азот и достигане на почти еднаква концентрация. Във варианта торен с амониев сулфат (Sulfammo) най-висока концентрация е измерена под капкообразувателите в слоя 0 20 сm (28 32 mg.kg -1 ), като тази зона се разширява в дълбочина с малко пониски стойности (26 28 mg.kg -1 ) (Фиг. 3б). Най-ниска концентрация е измерена в централната част на слоя сm (16 18 mg.kg -1 ) 8

9 поради измиване на нитрифицирания азот извън слоя cm. В този слой се е запазил азот встрани от капкообразувателя. Наблюдава се най-висока концентрация на почвен и торов азот под поливната линия. Докато при контролния вариант азотът е предимно в нитратна форма и е лесно подвижен, то при Sulfammo е предимно амониев азот. Този азот е слабо подвижен, но при фертигация се наблюдава неговото частично придвижване с фронта на навлажняване. Това се постига освен поради нитрификацията му, но и благодарение на повисоката концентрация на амониевия азот във фронта на навлажняване и постигане на многослойна адсорбция върху почвения поглъщателен комплекс (ППК), която е нестабилна. При варианта торен с KSC в края на вегетацията най-висока концентрация е измерена под капкообразувателите в слоя 0 20 сm (35 45 mg.kg -1 ) (Фиг. 3 в). От там концентрацията в страни и надолу постепенно намалява до mg.kg -1. Наблюдава се най-висока концентрация на почвен и торов азот под поливната линия. Докато при контролния вариант азотът е предимно в нитратна форма и е лесно подвижен, то при KSC азотът е представен над 70% от амониева форма и измиването му е аналогично на това при Sulfammo, но послабо изразено. При варианта торен с амониев нитрат (AN) високата концентрация е отбелязана в центъра на слоя сm (30 40 mg.kg -1 ) (фиг. 3 г). От тази зона концентрацията постепенно намалява във всички посоки до mg.kg -1. Наблюдава се най-висока концентрация на почвен и торов азот под поливната линия и то в слоя сm. Докато при контролния вариант азотът е предимно в нитратна форма и е лесно подвижен, то при амониевия нитрат азотът е представен от 50% от амониева форма и 50% нитратна форма и измиването му е нещо средно на това при почвения нитратен азот от контролния вариант и това при Sulfammo. Нитратният азот е измит в дълбочина, а останалият амониев азот и част от нитратния с капилярния ток нагоре са достигнали до слоя сm. Сравняването на тези торове с три различни комбинации на формите на азот при отсъствие на фосфорни и калиеви торове ни показва, че торенето с азот трябва да се извършва с двете азотни форми. Преобладаваща трябва да е амониевата форма. Прави впечатление по-високата азотна концентрация в края на вегетацията, която може 9

10 а) b) в) г) Фиг. 3. Разпределение на азота при опитна култура салата след прибиране на реколтата без фосфорно торене: а контролен вариант; б торен със Sulfammo; в торен с KSC; г торен с амониев нитрат (AN), mg.kg -1. би се дължи на липсата на фосфорно торене, в следствие на което растенията имат недоразвита коренова система. Това води след себе си до недостатъчно добро усвояване на хранителни елементи, включително и на внесения с торовете азот, което се явява в последствие сериозна предпоставка за нитратно замърсяване на подпочвените води. Торене с полифосфатен тор При варианта торен с полифосфати (Duofertil TOP 34) в края на вегетацията са оформени две зони с висока концентрация (30 35 mg.kg -1 ) в слоевете 0 20 сm и сm, намиращи се между центъра и страничните зони на слоевете (Фиг. 4 а). В останалата част 10

11 на профила концентрацията намалява до mg.kg -1. Наблюдава се концентриране на азота в повърхностния слой на почвата и встрани от поливната линия. Това се дължи на страничния пренос на азот с фронта на навлажняване по време на поливките и на изкачването на нитратния азот с капилярната влага към повърхността на почвата. По-високите концентрация в края на вегетацията се наблюдават в помалки участъци и това се дължи на минерализацията на почвения азот през лятото и на концентрирането му от фронта на навлажняване извън достъпните за корените участъци. Под поливната линия и в слоя под 45 сm се наблюдава измиване на нитратния азот и достигане на почти еднаква концентрация. Във варианта торен с амониев сулфат (Sulfammo) и полифосфати (Duofertil TOP 34) в края на вегетацията под капкообразувателите концентрацията на азота е mg.kg -1 (Фиг. 4 б). Встрани и дълбочина тя намалява до 8 10 mg.kg -1, след което започва да се увеличава и в крайните части на слоя сm достига до 20 mg.kg -1. Наблюдава се най-висока концентрация на почвен и торов азот под поливната линия в слоя 0 20 сm. Следва почти цялостно измиване на азота в зоната на преференциално навлажняване под и встрани от поливната линия, до сm. Основното количество торов азот е останал в слоя сm, в участъците извън преференциалната зона на овлажняване, т.е. встрани от поливната линия. Амониевият тор се е проявил като по-подвижен в условията на торене с полифосфати. Предполага се образуване на междинни форми на амониев фосфат, който е водоразтворим и с по-голям потенциал на придвижване. Способността му на придвижване се увеличава при фертигация и многослойна адсорбция на катионите и анионите. При варианта торен с KSC и полифосфати (Duofertil TOP 34) в края на вегетацията азотът е концентриран главно в периферията на слоевете 0 20 cm и сm (Фиг. 4 в). В слоя сm повисоката концентрация е изместена към центъра. Наблюдава се найвисока концентрация на почвен и торов азот под поливната линия в слоя сm. Наблюдава се почти цялостно измиване на азота в зоната на преференциално навлажняване под и встрани от поливната линия, до 40 сm. Основното количество торов азот е останал в слоя сm, в участъците извън преференциалната зона на овлажняване, т.е. встрани от поливната линия. При този тор се наблюдава и 11

12 а) б) в) Фиг. 4. Разпределение на азота при опитна култура салата след прибиране на реколтата на фон полифосфати (Duofertil TOP 34): а неторен с азот вариант; б торен със Sulfammo; в торен с KSC; г торен с амониев нитрат (AN), mg.kg -1. г) хоризонтално придвижване на азот. Принципът на измиване на азота при KSC е подобен на този при амониевия сулфат (Sulfammo), но разликите за по-силно измиване идват от съдържащия се в него нитратен азот. При него азотът е измит или усвоен от растенията по-добре от този на амониевия сулфат. Във варианта с амониев нитрат (AN) и полифосфати (Duofertil TOP 34) в края на вегетацията най-ниска концентрация е измерена в центъра на слоевете сm и сm (6 10 mg.kg -1 ), а найвисока в периферията на слоя сm (16 18 mg.kg -1 ) (Фиг. 4 г). Наблюдава се най-висока концентрация на почвен и торов азот встрани от поливната линия и то в слоя 0 20 cm и сm. Разликата на измиването при амониевата селитра, Sulfammo и 12

13 KSC е значителна. Нитратният азот е измит в дълбочина под поливната линия и извън слоя 0 60 сm. Значителни количества азот е измит встрани и надолу от поливната линия, извън зоната на преференциално навлажняване. Този азот също е останал почти неизползваем за растенията. Торене с ортофосфатен тор При варианта торен с ортофосфати (Eurofertil Plus 36) висока концентрация е отчетена в страничните зони на слоя 0 20 сm (18 20 mg.kg -1 ) (Фиг. 5 а). В останалата част на профила тя е 6 8 mg.kg -1. В края на вегетацията се наблюдава концентриране на азота в повърхностния слой на почвата и встрани от поливната линия. Разпределението на азота е аналогично на това при полифосфатите, но концентрацията на азот е по-ниска. Във варианта торен с амониев сулфат (Sulfammo) и ортофосфати (Eurofertil Plus 36) в края на вегетацията високи стойности на азот са отбелязани под капкообразувателите в слоя 0 20 сm (11 12 mg.kg -1 ) (Фиг. 5 б). Встрани и в дълбочина те намаляват и в централните зони на слоевете cm и сm те са 9 9,5 mg.kg -1. Наблюдава се най-висока концентрация на почвен и торов азот под поливната линия в слоя 0 20 сm. Това се дължи на фертигацията, която е извършвана почти до края на растежа на салатите. В дълбочина азотът е почти цялостно измит. Няма значителна разлика между измиването на азот от амониев сулфат при поли и ортофосфати. Обяснението е аналогично. При варианта торен с KSC и ортофосфати (Eurofertil Plus 36) в края на вегетацията най-висока концентрация е отчетена в периферията на слоевете 0 20 сm и сm (10 11 mg.kg -1 ) (Фиг. 5 в). Най-ниска е в централната зона на слоевете сm и сm (7 8 mg.kg -1 ). Наблюдава се измиване на почвен и торов азот под поливната линия извън слоя 0 60 сm в зоната на преференциално навлажняване. Основното количество торов азот е останал в слоя 0 40 сm, в участъците извън преференциалната зона на овлажняване, т.е. встрани от поливната линия поради хоризонтално придвижване на азот. На фон ортофосфати, азотът е измит под поливната линия извън слоя 0 60 сm, докато при полифосфатите имаше значителни количества азот в слоя сm. 13

14 а) б) в) г) Фиг. 5. Разпределение на азота при опитна култура салата след прибиране на реколтата на фон ортофосфати (Eurofertil Plus 36): а неторен с азот вариант; б торен със Sulfammo; в торен с KSC; г торен с амониев нитрат (AN), mg.kg -1. При варианта с амониев нитрат (AN) и ортофосфати (Eurofertil Plus 36) в края на вегетацията най-висока концентрация е отчетена в централната зона на слоя сm, както и в зоните встрани от центъра на слоя сm (10 12 mg.kg -1 ) (Фиг. 5 г). Най-ниска е в страничните сектори на слоя 0 20 сm (5 6 mg.kg -1 ). Наблюдава се най-висока концентрация на почвен и торов азот под поливната линия и то в слоя сm. Разликата на измиването при амониевата селитра и Sulfammo и KSC е значителна. Нитратният азот е измит в дълбочина под поливната линия, но до 40 сm. Азотът е измит встрани и надолу от поливната линия, в зоната за преференциално навлажняване. Не се наблюдава измит азот хоризонтално и извън тази зона. Разликите при измиване на азота от амониева селитра, на фон орто- 14

15 фосфати и на фон полифосфати са значителни. При вариантите торени с фосфор азота в края на вегетацията е в по-ниска концентрация отколкото в началото. По-забележимо това се случва на фон ортофосфати (Eurofertil Plus 36) Фосфор Без фосфорно торене Фосфорът е внесен под формата на ортофосфати и полифосфати преди разсаждане на растенията. При контролния вариант фосфор не е внасян и след първоначалните поливки. Високи стойности на фосфор са измерени в централната зона на профила и в страничните части на слоя 0 20 сm (5 7 mg.100 g -1 ) (Фиг. 6 а). В останалите части на профила концентрацията намалява до 1 2 mg.100 g -1. Концентрациите на фосфора в почвата са много ниски и отговарят на много слаба и слаба запасеност. За това можем да говорим за тенденции в придвижването му. Все пак се наблюдава измиване до към сm под поливната линия. Но концентрациите са ниски и това не води до значителни изменения. Все пак при тази относително лека почва и фертигация са получени условия за измиване на фосфор по профила с фронта на навлажняване. Там се създава многослойна адсорбция на фосфатите и те успяват да останат не фиксирани от ППК. Във варианта торен с амониев сулфат (Sulfammo) фосфор в поголеми концентрации се наблюдава в страничните части на профила (6 7 mg.100 g -1 ) (Фиг. 6 б). В центъра на слоевете 0 20 сm и сm стойностите леко намаляват, а в слоя сm те са 3 4 mg.100 g -1. Концентрациите на фосфора в почвата са много ниски и отговарят на много слаба и слаба запасеност. За това можем да говорим за тенденции в придвижването му. Все пак се наблюдава измиване до към 35 сm под поливната линия. При торене с амониев сулфат се наблюдава и измиване с хоризонталните потоци вода. Но концентрациите са ниски и това не води до значителни изменения. Все пак при тази относително лека почва и фертигация са създадени условия за измиване на фосфор по профила с фронта на навлажняване надолу и встрани. Там се създава многослойна адсорбция на фосфатите и те успяват да останат не фиксирани от ППК. 15

16 а) б) в) г) Фиг. 6. Разпределение на фосфора при опитна култура салата след прибиране на реколтата без фосфорно торене: а контролен вариант; б торен със Sulfammo; в торен с KSC; г торен с амониев нитрат (AN), mg.100g -1. При варианта торен с KSC най-висока концентрация е отчетена в периферията на слоя 0 20 сm (7 8 mg.100 g -1 ) (Фиг. 6 в). В центъра на този слой и на слоя сm концентрацията леко намалява (4 5 mg.100 g -1 ). В слоя сm намалява до 1 2 mg.100 g -1. Концентрациите на фосфора в почвата са много ниски и отговарят на много слаба и слаба запасеност. За това можем да говорим за тенденции в придвижването му. Все пак се наблюдава измиване до към 35 сm под поливната линия. При торене с KSC се наблюдава по-слабо измиване с хоризонталните потоци вода. Все пак при тази относително лека почва и фертигация са получени условия за измиване на фосфор по профила с фронта на навлажняване. Явно при торенето с KSC фронтът на овлажняване е създал по-високи концентрации латерално, а не вертикално. Така придвижването встрани е по-значително от това надолу. 16

17 При варианта торен с амониев нитрат (AN) висока концентрация е отчетена в крайните зони на слоя 0 20 сm и на слоя сm (5 7 mg.100 g -1 ) (Фиг. 6 г). От централната зона на слоя 0 20 сm в дълбочина концентрацията намалява и в дъното на слоя сm тя е 0,3 до 1 mg.100 g -1. При амониевата селитра се наблюдава придвижване на фосфора, близко с това при амониевия сулфат. При торене с амониев нитрат се наблюдава и измиване с хоризонталните потоци вода. Но концентрациите са ниски и това не води до значителни изменения. Все пак при тази относително лека почва и фертигация са получени условия за измиване на фосфор по профила с фронта на навлажняване. Там се създава многослойна адсорбция на фосфатите и те успяват да останат не фиксирани от ППК. Торене с полифосфатен тор Във варианта торен с полифосфати (Duofertil TOP 34) фосфорът е съсредоточен в слоя 0 20 сm, със стойности от 4 5 mg.100 g -1 (Фиг. 7 а). Най-ниска е концентрацията в центъра на слоя сm (1 2 mg.100 g -1 ). Концентрациите на фосфора в почвата са много ниски и отговарят на много слаба и слаба запасеност. За това можем да говорим за тенденции в придвижването му. Все пак се наблюдава измиване до към сm под поливната линия. При тази относително лека почва и фертигация са получени условия за измиване на фосфор по профила с фронта на навлажняване. Там се създава многослойна адсорбция на фосфатите и те успяват да останат не фиксирани от ППК. Основното количество торов фосфор се е разпределило в слоя 0 20 сm под и встрани от поливната линия. Във варианта торен с полифосфати (Duofertil TOP 34) и амониев сулфат (Sulfammo) най-висока концентрация e измерена в слоя 0 20 сm и в центъра на слоя сm (6 7 mg.100 g -1 ) (Фиг. 7 б). В периферията на слоевете сm и сm тя е по-ниска 0,2 3 mg.100 g -1. Концентрациите на фосфора в почвата са много ниски и отговарят на много слаба и слаба запасеност. Затова можем да говорим за тенденции в придвижването му. Все пак се наблюдава измиване до към 30 сm под поливната линия. При торене с амониев сулфат се наблюдава и измиване под тази дълбочина до 60 сm. Но концентрациите са ниски и това не води до значителни изменения. Все пак при тази относително лека почва и фертигация са получени условия за измиване на фосфор по профила с фронта на навлажняване. Явно 17

18 вкисляването на почвата от физиологично киселия амониев сулфат и образуването на подвижни амониеви полифосфати са допринесли за придвижването на фосфора до 60 сm. а) б) 18 в) г) Фиг. 7. Разпределение на фосфора при опитна култура салата след прибиране на реколтата на фон полифосфати (Duofertil TOP 34): а неторен с азот вариант; б торен със Sulfammo; в торен с KSC; г торен с амониев нитрат (AN), mg.100 g -1. При варианта торен с полифосфати (Duofertil TOP 34) и KSC най-висока концентрация е измерена в периферията на слоя 0 20 сm (6 7 mg.100 g -1 ) (Фиг. 7 в). В централната част на този слой и на слоя сm тя е 4 5 mg.100 g -1. В слоя сm е по-ниска от 1 до 3 mg.100 g -1. При торене с KSC се наблюдава по-слабо измиване с хоризонталните потоци вода. Все пак при тази относително лека почва и фертигация са получени условия за измиване на фосфор по профила с фронта на навлажняване до 40 сm под поливната линия и до 20 сm встрани от нея. При торенето с KSC фронта на овлажня-

19 ване е създал по-високи концентрации латерално, а не вертикално. Така придвижването встрани е по-значително от това надолу. Това е междинен тип на разпределение между варианта с амониев сулфат и с амониев нитрат. Във варианта торен с полифосфати (Duofertil TOP 34) и амониев нитрат (AN) зона с висока концентрация на фосфор е оформена в централната част на профила (8 12 mg.100 g -1 ), като във височина леко намалява (Фиг. 7 г). Най-ниски стойности са измерени встрани и надолу от централната зона (0,2 4 mg.100 g -1 ). При амониевата селитра се наблюдава придвижване на фосфора, близко с това при KSC, но с по-слабо латерално придвижване и концентриране на фосфатите под поливната линия в слоя cm. Явно тук действа само вкисляващата роля на амониевата селитра. Торене с ортофосфатен тор При варианта торен с ортофосфати (Eurofertil Plus 36) в централните части на слоевете 0 20 сm и сm са измерени относително високи стойности (12 16 mg.100 g -1 ) (Фиг. 8 а). В периферията на тези слоеве концентрацията леко намалява, а най-ниска е в слоя сm (2 6 mg.100 g -1 ). Концентрациите на фосфора в почвата са много ниски и отговарят на много слаба и слаба запасеност. За това можем да говорим за тенденции в придвижването му. Все пак се наблюдава измиване до към сm под поливната линия. Основното количество торов фосфор от ортофосфати се е разпределило в слоя 0 40 сm под от поливната линия. При ортофосфатите се наблюдава минимално странично измиване. По-силната подвижност на полифосфатите в страни се дължи на високата им разтворимост в началото на сезона и намаляващата в края. При ортофосфатите подвижността е еднаква през целия сезон и за това тя е била слаба от начало и е имало придвижване с най-силния воден ток надолу. Тази тенденция се е запазила до края на вегетацията. Във варианта торен с ортофосфати (Eurofertil Plus 36) и амониев сулфат (Sulfammo) е налице висока концентрация в слоя 0 20 сm (12 14 mg.100 g -1 ) (Фиг. 8 б). В дълбочина намалява и в дъното на слоя сm тя е 0,2 2 mg.100 g -1. Концентрациите на фосфора в почвата са много ниски и отговарят на много слаба и слаба запасеност. Затова можем да говорим за тенденции в придвижването му. Все пак се наблюдава измиване до към 35 сm под поливната линия. 19

20 При торене с амониев сулфат на фон ортофосфати не се наблюдава и измиване под тази дълбочина. Основните потоци са били хоризонтални. Явно амониевият ортофосфат не е толкова подвижен колкото амониевият полифосфат, образуващ се в предишните варианти. а) б) в) г) Фиг. 8. Разпределение на фосфора при опитна култура салата след прибиране на реколтата на фон ортофосфати (Eurofertil Plus 36): а неторен с азот вариант; б торен със Sulfammo; в торен с KSC; г торен с амониев нитрат (AN), mg.100 g -1. При варианта торен с ортофосфати (Eurofertil Plus 36) и KSC висока концентрация е измерена в периферията на слоя 0 20 сm и в крайните сектори на слоевете сm и сm (16 18 mg.100 g -1 ) (фиг. 8 в). В централните зони на профила концентрацията е по-ниска и в дълбочина намалява до 0,9 2 mg.100 g -1. При торене с KSC се наблюдава по-силно измиване на фосфати с хоризонталните потоци вода встрани и надолу до сm. Под поливната линия измиването на фосфатите е до сm. Явно при торенето с KSC фрон- 20

21 тът на овлажняване е създал по-високи концентрации латерално, а не вертикално. Така придвижването встрани е по-значително от това надолу. По-силното измиване на фосфати се обяснява и с наличието на 5% фосфор в самия тор и внасян по време на фертигацията. Във варианта торен с ортофосфати (Eurofertil Plus 36) концентрацията на фосфор е висока в слоя 0 20 сm (12 14 mg.100 g -1 ) (Фиг. 8 г). Тя е равномерно разпределена и с леко намаление в централните части на слоевете 0 20 сm и сm. В слоя сm тя е ниска 2 4 mg.100 g -1. При амониевата селитра на фон ортофосфати се наблюдава придвижване на фосфора, близко с това при амониевия сулфат, но с по-слабо латерално придвижване. При варианта с амониева селитра измиването на фосфатите е било с преференциалните потоци под поливната линия и по-слабо латерално. Вкисляващата роля на амониевата селитра не е толкова значителна за подобряване на подвижността на ортофосфатите Калий Без фосфорно торене Калият е внесен преди разсаждане на растенията с изключение на контролния вариант. При контролния вариант най-ниска концентрация е регистрирана в централните зони на слоевете 0 20 сm и сm (6,5 7 mg.100 g -1 ), а най-високата в крайните сектори на тези слоеве (8 8,5 mg.100 g -1 ) (Фиг. 9 а). Концентрациите на калия в почвата са много ниски и отговарят на много слаба запасеност. Затова можем да говорим за тенденции в придвижването му. Все пак се наблюдава измиване до към сm под поливната линия. Основното количество калий се е разпределило в слоя 0 40 сm под поливната линия и основно встрани от нея. Това се дължи на движението на калия с фронта на навлажняване, където се създават високи концентрации на калий и многослойна адсорбция в ППК при по-слабите и бавни потоци на поливната вода встрани от поливната система. Това дава възможност на катионите да се придвижват по-лесно в почвата. Във варианта торен с амониев сулфат (Sulfammo) висока концентрация е отбелязана в централната зона на слоя сm (10 11 mg.100 g -1 ) (Фиг. 9 б). В страничните сектори на този слой тя намалява до 9 mg.100 g -1. Във височина тя намалява и най-ниски стойности са измерени в страничните зони на слоя 0 20 сm от 7 mg.100 g -1. Разпределението на калия във варианта торен с амониев 21

22 сулфат (Sulfammo) е малко по-различно от това при контролния вариант. Наблюдава се измиване до към сm под поливната линия. Основното количество калий се е разпределило в слоя сm под поливната линия. Явно азотното торене е спомогнало за усвояването на калия от растенията в горните слоеве и не се наблюдава концентрирането му странично от поливната линия. Вкисляването на почвата с амониевия сулфат е направило калия по-подвижен и той се е измил извън слоя 0 40 cm. а) б) в) г) Фиг. 9. Разпределение на калия при опитна култура салата след прибиране на реколтата без фосфорно торене: а контролен вариант; б торен със Sulfammo; в торен с KSC; г торен с амониев нитрат (AN), mg.100 g -1. Във варианта торен с KSC най-висока концентрация е измерена в страничните зони на слоя 0 20 сm (12 12,5 mg.100 g -1 ), а найниска е в страничните сектори на слоя сm (9 9,5 mg.100 g -1 ) (Фиг. 9 в). В останалата част на профила концентрацията на калий 22

23 варира от 10 до 11,5 mg.100 g -1. Разпределението на калия във варианта торен с KSC се различава от това при контролния вариант и този с амониев сулфат. Наблюдава се повишена концентрация под поливната линия и то в целия профил. Това се дължи на съдържанието на калий в KSC тора. Най-високи концентрации се наблюдават в слоя 0 15 сm странично от поливната линия. Тази разлика идва от това, че при този тор има 35% калий и това веднага се вижда при разпределението на калия в почвата. Във варианта торен с амониев нитрат (AN) зона с ниска концентрация е оформена в централната зона на профила и в центъра на слоя 0 20 сm (5 6 mg.100 g -1 ) (Фиг. 9 г). Най-висока е в страничните сектори на слоя сm (10 11 mg.100 g -1 ). Разпределението на калия във варианта торен с амониев нитрат е комбинация от това при контролния вариант и този с амониев сулфат. Наблюдава се измиване под поливната линия и то в целия профил. Най-високи концентрации се наблюдават в слоя 0 20 сm странично от поливната линия. Торене с полифосфатен тор Във варианта торен с полифосфати (Duofertil TOP 34) най-висока концентрация е регистрирана в централната зона и на трите наблюдавани слоя (14 16 mg.100 g -1 ) (Фиг. 10 а). В страничните сектори на профила намалява до 6 8 mg.100 g -1. Концентрациите на калия в почвата са много ниски и отговарят на много слаба и слаба запасеност. За това можем да говорим за тенденции в придвижването му. При варианта с полифосфати се наблюдава натрупване на подвижен калий в целия профил и то основно под поливната линия. Наличието на подвижните полифосфати е довело да създаване на добре разтворими калиеви полифосфати и това е позволило придвижването на калия с преференциалния ток на поливната вода. Във варианта торен с полифосфати (Duofertil TOP 34) и амониев сулфат (Sulfammo) висока концентрация е отчетена под капкообразувателите (12 16 mg.100 g -1 ) (Фиг. 10 б). В страничните сектори тя намалява (10 12 mg.100 g -1 ). Най-ниска е в центъра на слоевете сm и сm (6 8 mg.100 g -1 ). Разпределение на калия във варианта торен с амониев сулфат (Sulfammo) на фон полифосфати е доста по-различно от това при контролния вариант торен с амониев сулфат. Калият се е запазил в слоя до 25 сm, като се наблюдава повишена концентрация и встрани от поливната система. 23

24 а) б) в) Фиг. 10. Разпределение на калия при опитна култура салата след прибиране на реколтата на фон полифосфати (Duofertil TOP 34): а неторен с азот вариант; б торен със Sulfammo; в торен с KSC; г торен с амониев нитрат (AN), mg.100 g -1. г) Във варианта торен с полифосфати (Duofertil TOP 34) и KSC е измерена висока концентрация под капкообразувателите (18 20 mg.100 g -1 ) (Фиг. 10 в). В страни от там и в дълбочина стойностите намаляват до mg.100 g -1. Най-ниска е в периферията на слоевете сm и сm (6 8 mg.100 g -1 ). Разпределението на калия във варианта торен с KSC на фон полифосфати е подобно на това при варианта с амониев сулфат. Калият се е запазил основно в слоя до 30 сm, като се наблюдава повишена концентрация и встрани от поливната система, но и под поливната система в целия профил. При KSC, както вече беше обяснено, това се дължи на съдържанието на калий в този тор. Във варианта торен с полифосфати (Duofertil TOP 34) и амониев 24

25 нитрат (AN) най-висока концентрация е измерена под капкообразувателите (12 14 mg.100 g -1 ) (Фиг. 10 г). В останалата част на профила тя варира от 9 до 11 mg.100 g -1. Разпределението на калия във варианта торен с амониев нитрат на фон полифосфати е подобно на това при контролния вариант, но калият се е запазил в слоя до 30 сm, под поливната система. Не се наблюдава измиване надолу и встрани. Торене с ортофосфати Във варианта торен с ортофосфати (Eurofertil Plus 36) калият е съсредоточен в централните части на профила и по-специално в слоя 0 20 сm (16 22 mg.100 g -1 ) (Фиг. 11 а). Встрани от централната ос на профила концентрацията намалява до 6 8 mg.100 g -1. Концентрациите на калия в почвата са много ниски и отговарят на много слаба и слаба запасеност. Затова можем да говорим за тенденции в придвижването му. При варианта с ортофосфати се наблюдава натрупване на подвижен калий в целия профил и то основно под поливната линия. Областта на натрупване е доста по-тясна от тази при полифосфатите. Във варианта торен с ортофосфати (Eurofertil Plus 36) и амониев сулфат (Sulfammo) висока концентрация на калий е наблюдавана в центъра на слоя 0 20 сm (13 15 mg.100 g -1 ), а ниска в центъра на слоя сm (9 10 mg.100 g -1 ) (Фиг. 11 б). Разпределението на калия във варианта торен с амониев сулфат (Sulfammo) на фон ортофосфати е доста по-различно от това при контролния вариант торен с амониев сулфат. Калият се е запазил в слоя до 20 сm, като се наблюдава повишена концентрация само под поливната линия. При полифосфатите се наблюдава измиване на калия в дълбочина, което ни показва, че калиевите ортофосфати не са подвижни в почвата и остават в горния слой. Във варианта торен с ортофосфати (Eurofertil Plus 36) и KSC най-висока концентрация е отчетена в периферията на слоя 0 20 сm (18 22 mg.100 g -1 ), а най-ниска в централните и странични части на слоевете сm и сm (10 12 mg.100 g -1 ) (Фиг. 11 в). Разпределение на калия във варианта торен с KSC на фон ортофосфати е подобно на това при варианта с полифосфати. Калият се е запазил основно в слоя до 30 сm, като се наблюдава повишена концентрация встрани от поливната система, като под поливната система в целия профил калият е в ниска концентрация. Може би е измит извън профила или просто не е достигнал там. По-високите 25

26 концентрации се дължат на съдържанието на калий в този тор. Поголямото количество калий в този тор не е позволило образуването на амониеви фосфати. Калиевите ортофосфати не са подвижни и разпределението на калия при KSC и амониевата селитра е идентично. Във варианта торен с ортофосфати (Eurofertil Plus 36) и амониев нитрат (AN) висока концентрация на калий е измерена встрани от капкообразувателите (12 14 mg.100 g -1 ) (Фиг. 11 г). Зоните с ниска концентрация са в периферията на слоя сm (8 9 mg.100 g -1 ). Разпределение на калия във варианта торен с амониев нитрат на фон ортофосфати е аналогичен при този с полифосфати, калият се е запазил в слоя до 30 сm, под поливната система. Наблюдава се слабото му измиване точно под поливната линия. а) б) в) г) Фиг. 11. Разпределение на калия при опитна култура салата след прибиране на реколтата на фон ортофосфати (Eurofertil Plus 36): а неторен с азот вариант; б торен със Sulfammo; в торен с KSC; г торен с амониев нитрат (AN), mg.100 g

27 Електропроводимост (ЕС) Без фосфорно торене В контролния вариант зони с високи стойности на ЕС са регистрирани в слоя 0 20 сm встрани от капкообразувателите (Фиг. 12 а). Във варианта торен с амониев сулфат (Sulfammo) са регистрирани ниски резултати в централната зона на профила. Високите стойности са отчетени в крайните части на слоя сm и на слоя 0 20 сm (Фиг. 12 б). а) б) в) Фиг. 12. Разпределение на електропроводимостта при опитна култура салата след прибиране на реколтата без фосфорно торене: а контролен вариант; б торен със Sulfammo; в торен с KSC; г торен с амониев нитрат (AN), ds 1.m. Във варианта торен с KSC ниски стойности на ЕС са регистрирани в центъра на профила, а високи в крайните зони на слоевете 0 20 сm и сm (Фиг. 12 в). г) 27

28 Във варианта торен с амониев нитрат (AN) високите стойности на ЕС са в горната част на профила. В слоя 0 20 сm и странично от централната ос на слоя сm (Фиг. 12 г). Най-ниски резултати са отчетени в централните части на слоевете сm и сm. Торене с полифосфатен тор Във варианта торен с полифосфати (Duofertil TOP 34) са оформени две зони с висока концентрация на соли, които се намират встрани от централната зона на слоевете сm и сm (Фиг. 13 а). Във варианта торен с полифосфати (Duofertil TOP 34) и амониев сулфат (Sulfammo) високи стойности на ЕС са отчетени в периферията на слоя 0 20 сm, а най-ниски в централната част на слоевете сm и сm (Фиг. 13 б). а) б) в) г) Фиг. 13. Разпределение на електропроводимостта при опитна култура салата след прибиране на реколтата на фон полифосфати (Duofertil TOP 34): а неторен с азот вариант; б торен със Sulfammo; в торен с KSC; г торен с амониев нитрат (AN), ds 1.m. 28

29 Във варианта торен с полифосфати (Duofertil TOP 34) и KSC висока концентрация на соли е измерена в страничните сектори на слоя 0 20 сm, а ниска в слоя сm и в централната част на слоя сm (Фиг. 13 в). Във варианта торен с полифосфати (Duofertil TOP 34) и амониев нитрат (AN) най-ниски стойности на ЕС са измерени в централната част на слоевете сm и сm (Фиг. 13 г). Торене с ортофосфатен тор Във варианта торен с ортофосфати (Eurofertil Plus 36) високи стойности на ЕС са измерени в централната зона на слоя сm, а най-ниска в центъра под тази зона в слоя сm (Фиг. 14 а). а) б) в) г) Фиг. 14. Разпределение на електропроводимостта при опитна култура салата след прибиране на реколтата на фон ортофосфати (Eurofertil Plus 36): а неторен с азот вариант; б торен със Sulfammo; в торен с KSC; г торен с амониев нитрат (AN), ds 1.m. 29

30 Във варианта торен с ортофосфати (Eurofertil Plus 36) и амониев сулфат (Sulfammo) висока концентрация на соли е измерена под капкообразувателите и малко по-ниска в страни от централната ос на слоевете сm и сm (Фиг. 14 б). Във варианта торен с ортофосфати (Eurofertil Plus 36) високи стойности на ЕС са измерени в периферията на слоя сm и страничните части на слоя 0 20 сm (Фиг. 14 в). Ниски резултати са отбелязани в централната част на слоя 0 20 сm. Във варианта торен с ортофосфати (Eurofertil Plus 36) и амониев нитрат (AN) високи стойности на ЕС са измерени в страничните части на слоя сm и под капкообразувателите в слоя 0 20 сm (Фиг. 14 г). Разпределението на ЕС в почвения профил е зависело от най-подвижните форми на хранителните елементи в почвата. Обикновено това са нитратите. В нашия случай към тях са се добавяли и различни съединения на фосфора, калия и амония, по начин зависещ най-вече от влиянието на ортофосфатите и полифосфатите върху подвижността им ВЛИЯНИЕ НА ФОРМИТЕ ФОСФОРНИ ТОРОВЕ ВЪРХУ ДО- БИВА ОТ САЛАТА (LACTUCA SATIVA, VAR. ROMANA L.) Сравнението на вариантите без фосфорно торене показа следните резултати. При контролния вариант (654 kg.dka -1 ) се наблюдават най-ниски добиви, а най-висок при KSC (3228 kg.dka -1 ) (Фиг. 15). Вариантът, торен със Sulfammo, се нарежда на второ място по добив с 2181 kg.dka -1. На трето място се нарежда вариантът, торен с амониев нитрат (1717 kg.dka -1 ). 30 Фиг. 15. Добиви при различните азотосъдържащи торове при контролен вариант, kg.dka -1

31 Салатите като листен зеленчук са отзивчиви на азотно торене и съвсем очаквано контролният вариант показва най-ниски резултати. По-ниските резултати на варианта торен с амониев нитрат спрямо този с амониев сулфат (Sulfammo) се дължат на факта, че амониевият нитрат е съставен от 50% нитратен азот който е лесно подвижен в почвата и е измит на дълбочина под основната част на кореновата система. По този начин той фактически е недостъпен за растенията и те страдат от недостиг на азот спрямо растенията торени със Sulfammo. На фосфорен фон от Duofertil TOP 34 най-слаби резултати показва неторения с азот вариант (798 kg.dka -1 ), а най-висок е добивът при вариант KSC (2537 kg.dka -1 ) (Фиг. 16). При варианта с тор Sulfammo (2383 kg.dka -1 ) се наблюдава добив, доближаващ се до този с KSC. На трето място по добив се нарежда варианта с амониев нитрат (1819 kg.dka -1 ). Класацията на вариантите по добиви е идентична с тази при неторените с фосфор варианти. Може да се каже, че полифосфатите не дават приоритет на някой от азотните торове, но все пак като цяло добивите са по-високи с изключение на варианта торен с KSC. Фиг. 16. Влияние на азотните торове върху добивите от салата на фон Duofertil TOP 34, kg.dka -1 На фосфорен фон от Eurofertil Plus 36 отново най-нисък добив е получен при неторения с азот вариант (878 kg.dka -1 ) (Фиг. 17). Найвисок добив дава вариантът с KSC (3938 kg.dka -1 ). При варианта с тор Sulfammo отново се наблюдава добив, доближаващ се до този с KSC (3518 kg.dka -1 ). На трето място по добив се нарежда вариантът с амониев нитрат (2751 kg.dka -1 ). Като цяло добивите са по-високи от тези при полифосфатите. 31

32 Фиг. 17. Влияние на азотните торове върху добивите от салата на фон Eurofertil Plus 36, kg.dka -1 Внасянето на фосфорсъдържащите торове (Duofertil TOP 34 и Eurofertil Plus 36) значително увеличават добивите спрямо контролния вариант (Фиг. 18). Това се дължи на добрата запасеност на почвата с органичен азот, дължащ се на продължителното отглеждане на тревна растителност на мястото на опита и минерализацията на остатъците и при зеленчуковите култури. Фиг. 18. Влияние на фосфорните торове върху добивите от салата без азотно торене, kg.dka -1 Най-високи добиви са получени на фон Eurofertil Plus 36 при класическата формулация за фосфорни торове на базата на ортофосфати. По-ниските резултати при Duofertil TOP 34 спрямо Eurofertil Plus 36 се дължат на неговата по-висока подвижност в условията на фертигация и усвояването му от растенията в началото на развитието 32

33 им. Така при условията на капковото напояване интензивна употреба на фосфора от растенията в началото на опита не е позволила доброто им развитие след средата на вегетацията ВЛИЯНИЕ НА АЗОТ, ФОСФОР И КАЛИЙ ВЪРХУ КАЧЕСТВОТО НА РАЗВИТИЕ НА САЛАТА (LACTUCA SATIVA, VAR. ROMANA L.) Измереното съдържание на нитрати в листната маса на салатата (Табл. 1) варира между 112 и 168 mg.kg -1, а в стъблата е от 50 до 303 mg.kg -1. При допустима норма за съдържание на нитрати по отменен БДС от 500 mg на 1 kg свежа маса, установените NO 3 концентрации в стъблото и листата от изведения опит са в допустимите граници. Прави впечатление, че в стъблата на растенията са измерени по-високи стойности на нитрати, отколкото в листата. Изключение прави контролният вариант, при който недостигът на азот в почвата стимулира растенията от този вариант да концентрират наличния азот в листата. Може да се каже, че торенето с двата вида фосфорни торове не е дало особено голямо отражение върху съдържанието на нитрати в листата. Не така стоят нещата при съдържанието на нитрати в стъблото, където се наблюдават малко по-високи стойности на нитрати при вариантите торени с полифосфати (Duofertil) и по-високи при вариантите торени с ортофосфати (Eurofertil). Най-високи резултати са отчетени в стъблата (303 mg.kg -1 ) и листата (168 mg.kg -1 ) на растенията от варианта Eurofertil KSC. Създава се правопропорционална зависимост между добив и нитрати: по-висок добив = повисоко съдържание на нитрати. Най-ниско съдържание на хлорофил а в листата на салатата е измерено във варианта торен с полифосфати (Duofertil) (3,587 mg.l -1 ) (Табл. 2). На второ място се нарежда контролният вариант с 4,064 mg.l -1. Най-високи стойности са измерени във варианта с амониева селитра (9,284 mg.l -1 ). Най-ниско съдържание на хлорофил б е измерено в контролният вариант (0,837 mg.l -1 ), а най-високо при варианта торен с амониева селитра (3,159 mg.l -1 ). По-ниски стойности на каротеноиди спрямо контролния вариант (2,053 mg.l -1 ) са регистрирани във вариантите Duofertil (1,645 mg.l -1 ), Eurofertil (1,913 mg.l -1 ) и Eurofertil KSC (2,039 mg.l -1 ). 33

34 Таблица 1. Съдържание на нитрати в стъбла и листа на салата, mg.kg -1 Вариант Стъбло Листа 1 Контрол Sulfamo KSC Амониев нитрат DuoFertil DuoFertil Sulfamo DuoFertil KSC DuoFertil Амониев нитрат EuroFertil EuroFertil Sulfamo EuroFertil KSC EuroFertil Амониев нитрат Таблица 2. Съдържание на хлорофил а и б и каротени в листа на салати, mg.l -1 Варианти Ch a Ch b C кар. Контрол 4,064 0,837 2,053 Sulfammo 8,003 3,006 3,055 KSC 6,440 2,064 3,007 Амониева селитра 9,284 3,159 3,853 Duofertil 3,587 1,050 1,645 Duofertil Sulfammo 7,807 2,618 3,099 Duofertil KSC 7,392 2,402 2,911 Duofertil ам. селитра 7,025 2,146 2,730 Eurofertil 4,362 1,200 1,913 Eurofertil Sulfammo 7,748 2,643 2,924 Eurofertil KSC 5,054 1,406 2,039 Euroferti Ам. селитра 5,807 1,737 2,462 34

35 Фиг. 19. Вегетационен индекс NDVI при салати в зависимост от торенето При анализа на вегетационния индекс NDVI се вижда, че азотното торене се различава значително от контролния вариант (Фиг. 19 и Табл. 3), като торовете Sulfammo и амониева селитра не се различават значително. Таблица 3. Вегетационен индекс NDVI при салати в зависимост от торенето Варианти Без N Ам. сел. KSC Sulfamo Без P 0,649 0,819 0,836 0,817 Duofertil 0,695 0,825 0,833 0,824 Eurofertil 0,703 0,855 0,842 0,845 Фосфорното торене с ортофосфати се различава значително от контролния вариант и варианта торен с полифосфати за индекс NDVI, като торенето с Duofertil не се различава статистически от контролния неторен с фосфор вариант. Торените с азот варианти са близки по значение на различните фосфорни фонове. 35