За Левски: Васил Иванов Кунчев е роден на 6 юли (18 юли нов стил) 1837 година в Карлово. През 1845 година започва образованието си в килийното

Препис

1

2 За Левски: Васил Иванов Кунчев е роден на 6 юли (18 юли нов стил) 1837 година в Карлово. През 1845 година започва образованието си в килийното училище в родния си град, а година по-късно вече учи в местното взаимно училище. Едва на 14 години остава без баща и грижите за младия Васил поема вуйчо му Василий Караиванов. В периода година той живее в местния светогорски метох и учи църковно пеене. След като вуйчо му се премества в Стара Загора, Левски го последва и завършва II клас на старозагорското класно училище. Поради отличния успех на момчето вуйчото обещава, че един ден ще го изпрати на учение в Русия. Това така и не се случва. През година младежът учи в свещеническото училище на даскал Атанас Иванов в Стара Загора, а през следващата година приема монашески сан дякон с име Игнатий. През 1858 година е ръкоположен за йеродякон и става църковен певец в църквата Света Богородица в Карлово.

3

4 Левски в литературата: Левски присъства осезаемо в българската литература. Първият му неръкотворен паметник вдига Христо Ботев. В един незапазен Стенен календар за 1876г. е било напечатано стихотворение за обесването на Левски, и то под неговия лик. Достигнало е до нас в два варианта, но е приет този под редакцията на Захари Стоянов от 1988 г. Обесването на Васил Левски последното стихотворение на поета. Личността и делото на Васил Левски в литературата библиотеката при НЧ Светлина гр. Поморие отбеляза годишнината като подреди под този надслов документална и художествена литература посветена на Апостола.

5 Образът на Апостола е голямо творческо изкушение. На Васил Левски са посветени стотици страници в българската художествена литература. Любен Каравелов Сбирайте се моми, булки /1873г./. Христо Ботев стихотворението Дякон Васил Левски /1875г./, прекръстено от Захари Стоянов в Обесването на Васил Левски. Иван Вазов разказите Из кривините /1892г./, Апостолът в премеждие /1895г./, Чистият път /1895г./, повестта Немили недраги /1895г./, стихотворението Левски. Цветан Минков романът Васил Левски /1932г./ Стефан Дичев романът За свободата /1954г./ Георги Мишев разказите Синеокият рибар /1958г./ Яна Язова романът Левски /1987г./, посмъртно. Вера Мутафчиева повестта Процесът 1873 /1972г./ Магда Петканова пиесата Апостолът на свободата. Любомир Дойчев Левски в светлина /1943г./, Войводата и знаменосецът / 1963г./, По пътеките на Апостола /1971г./, Знаменосецът на свободата Васил Левски /1973г./ Жечко Попов Без сън, без покой /1986г./ Константин Илиев пиесата Великденско вино Стефан Цанев пиесата Тайната вечеря на дякона Левски Радой Ралин кинороманът Аз съм Левски.

6 Левски в българското кино: Оказва се, че филмите за Левски, колкото и малко да са, до ден днешен предизвикват обществени скандали. Това вероятно се дължи както на гузност от страна на държавата и държавниците, иначе овесили портретите на Апостола в кабинетите си, така и на дежурен натиск от външни сили" и протести на вътрешни малцинства, и на неразбиране, гняв и обида поради наскърбени чувства сред родни патриотари. Демонът на империята", както наричат Левски, винаги е събуждал, поне от екрана, всички демони из нашата чиста и свята република.

7 Това е жалко, защото обратният пример не е невъзможен. Да речем Записки по българските въстания" на Борислав Шаралиев успява да се разходи по тънкия лед на българското самочувствие и комплексарщина, като все пак създава сложен и противоречив образ на апостолите на Априлското въстание. И някак отговаря на големите очаквания на публиката без да й угажда.

8 Левски в българското изкуство: Да пресъздадеш в художествена творба образа на Апостола е повече от предизвикателство - това е отговорност пред цял един народ. Неговият лик е запечатан в стотици картини на родни и чужди творци. От периода след Освобождението са редицата живописни и литографски портрети на Георги Данчов - Зографина, един от сподвижниците на Левски и Димитър Добрович. Освен с маслени бои, Данчов рисува и литографски портрети на Апостола. В първите години на 20. век Никола Михайлов създава маслените портрети на Васил Левски, Христо Ботев и Георги Бенковски. Многобройни са произведенията, пресъздали образа на Левски, както и сцени от неговия живот.

9 Редица художници правят илюстрации към художествени очерци и разкази - проф. Симеон Велков, проф. Никола Кожухаров, Минчо Никифоров, Владимир Лазаркевич, Стоян Венев. Един от най-големите шедьоври е живописната картина на Борис Ангелушев Обесването на Васил Левски. Други много известни платна са: Залавянета на Левски на Никола Кожухаров, Левски основава комитет на Васил Стоилов, Левски пред съда на Калина Тасева и др. Образът на Левски се явява и на пощенски марки. Първата е от 1929 г., неин автор е Христо Лозев. По-късно е издадена серия от 2 марки, дело на Борис Ангелушев. Образът на Апостола се появява и на монета от пет лева и е дело на художника Георги Балджев.

10 Паметници и чествания на Апостола: В съвременна България личността на Васил Левски се възприема от сънародниците му като най-ярката и най-откроена сред българските революционери. За българите е национален герой и национален идеолог за чиста и свята република. Известни са 150 паметника на Апостола, от които 131 са в България и 19 в чужбина. Функционират три музея, посветени специално на Васил Левски. Това са Музей Васил Левски (Ловеч), Къкринско ханче и Национален музей Васил Левски (Карлово). Като музейна сбирка е оформена и килията, в която често е отсядал в Троянския манастир. Във Великотърновския исторически музей също има вещи принадлежали на Левски, както и печат на БРЦК. Почти всяко по-голямо селище в страната има улица, площад или училище, носещи името на Апостола.

11 Избран е през 2007 г. за найвеликия българин на всички времена в първото издание на едноименното телевизионно шоу, проведено от Националната телевизия. За него са гласували почти зрители. Със събраните средства от гласуването ще бъде издигнат негов паметник. Името на Васил Левски носят един град, шест села, една община, квартали в Балчик, Варна, София и др., значителен брой булеварди (един от тях е основния столичен Булевард Васил Левски ), площади и улици, училища (едни от тях са българските училища Васил Левски във Валенсия, Палма де Майорка, Кишинев, Лас Вегас, Лондон, Париж и Сан Диего), читалища, предприятия, спортни клубове, Националната спортна академия и Националният стадион в София, Националният военен университет във Велико Търново, Връх Левски в Стара планина и Bръх Левски на остров Ливингстън. През 2009 г. открития от български астрономи астероид е наречен Левски.

12 Изготвили: Веселин Бензаров и Иван Куков 10 Г