О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Препис

1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 20 гр. София, година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН ЧЛЕНОВЕ: полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ полк. РУМЕН ПЕТКОВ при секретар Веселина Христова и с участието на военно-апелативния прокурор полк. ДАНЧО ДАНОВ разгледа ВЧНД 26 по описа за 2019 година, докладвано от съдията полк. ДИМИТЪР ФИКИИН, образувано по частен протест от прокурор при Военно-окръжна прокуратура София срещу протоколно определение 42/ г. по НОХД 36/2019 г. по описа на Военен съд - София. С обжалваното определение състав на Военен съд София е прекратил наказателното производство срещу подсъдимата редник Е. Л. К.-П., от в. ф С.за извършено от нея престъпление за времето от г. до г. по чл. 316, ал. 1, вр. чл. 308, ал. 2, алт. 4, вр. ал. 1 от НК, като е приложил института на относителната погасителна давност приемайки, че за горното деяние тя е изтекла. В законоустановения срок за обжалване на определението срещу същото е постъпил частен протест от прокурор при Военно-окръжна прокуратура София. В частния протест се посочва, че така постановеното определение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано и същото следва да бъде отменено. В подкрепа на това становище в протеста са изложени подробни съображения и аргументи, както и че всички доводи на защитата на подсъдимата за изтекла относителна давност за образуване на наказателно

2 производство срещу нея, изцяло споделени от СВС, са абсолютно неоснователи и незаконосъобразни. Прави се възражението, че не е изтекла както относителната, така и абсолютната давност, тъй като срещу подсъдимата органите на досъдебното производство са предприели действия по преследване, които са прекъснали изтичането на давността и е започнала да тече нова такава. Изтъква се и съображението, че постановлението за образуване на досъдебно производство е съобразено с изискванията на закона, както и че съобразно чл. 214, ал. 3 НПК в него не са посочени имената на лицето, извършило престъплението. Прави се искане протестираното протоколно определение, с което е прекратено наказателното производство срещу подсъдимата редник Е. К.- П. за извършено от нея престъпление за времето от г. до г. по чл. 316, алт. 1, вр. чл. 308, ал. 2, алт. 4, вр. ал. 1 от НК да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. В протеста не са направени искания за събиране на доказателства. В разпоредително заседание на г. по реда на чл. 327 от НПК, въззивният съд, след като е съобразил събраните до този момент доказателства, е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на нови доказателства. В съдебно заседание прокурорът не поддържа протеста, но не го и оттегля. Същият не споделя съображението, изложено в протеста, че с постановлението за образуване на наказателното производство от г. е била прекъсната давността и че е започнала да тече нова давност за деянието, извършено от редник Е. К.-П. в периода г г.. Представителят на Военно-апелативната прокуратура счита, че само действията, с които лицето се привлича в качеството на обвиняем или срещу него се възбужда предварително производство за конкретно деяние, са годни да прекъснат давността за наказателното преследване. Прокурорът счита, че привличането на подсъдимата като обвиняема на г. е станало след изтичането на десетгодишната давност, която не е била прекъсната с постановлението за образуване на наказателното производство, а съобразно новите изменения в разпоредбата на чл. 214, ал. 3 от НПК не се изисква в постановлението за образуване да се посочват имената на лицето, за което има данни, че е извършило престъпление. Защитата на обвиняемата счита, че протестираното определение е правилно, законосъобразно и мотивирано. Изтъкват се съображения, че под възбуждане на наказателно преследване се има предвид привличане на лицето като обвиняем или образуване на досъдебно производство с посочване на съответното лице, спрямо което то ще се провежда. Заостря се вниманието на обстоятелствата, че в конкретното постановление за образуване на досъдебното производство от г. няма посочено конкретно лице, а е изписано, че същото се образува срещу неизвестен военнослужещ за деяние, различно от това, за което производството се прекратява.

3 Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на обжалваното определение, по което от фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено следното: Подсъдимата редник Е. К.-П. била привлечена в качеството на обвиняем на г.. Първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 80, ал. 1, т. 3 НК наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на 10 години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от 3 години, като е съобразил, че престъплението, в извършването на което била обвинена подсъдимата, се наказва с лишаване от свобода до 8 години. Първостепенният съд е констатирал, че престъплението е довършено на г.. От довършване на престъплението десетгодишният срок изтекъл на г.. От съпоставянето на датата на довършване на престъплението г., с датата на повдигане на обвинението г., било видно, че първото обвинение на подсъдимата било повдигнато дни след изтичане на десетгодишната давност, поради което съдът е приел, че са налице основанията за прекратяване на наказателното производство. Военно-апелативният съд намира, че за да приеме гореизложеното, правилно първоинстанционният съдебен състав не е споделил становището на обвинението, изразено в протеста, че наказателното преследване е започнало срещу подсъдимата на г., излагайки две основни съображения, а именно: На първо място - че досъдебното производство е било образувано срещу неустановен военнослужещ от в.ф С. за престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и на второ място - че така образуваното наказателно производство не е за извършеното в периода от г. до г. престъпление. Наред с горното правилно първоинстанционният съд е съобразил, че за деянието по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК, извършено от подсъдимата за периода г г. предвиденото наказание е лишаване от свобода до осем години, че съобразно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 3 НК наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл десетгодишния давностен срок и че към момента на постановяване на атакувания съдебен акт е изтекла относителната давност. Настоящият въззивен състав споделя така изложените от първоинстанционния съд съображения като правилни и основателни. Съобразно разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Въпросната редакция изисква да са налице две предпоставки: на първо място оправомощен от закона орган да е предприел наказателно преследване и

4 на второ място да са предприети действия за преследване срещу определено лице за конкретно деяние. Съобразно трайната практика на Върховния касационен съд такива действия са привличането на лицето в качеството на обвиняем или възбуждане на предварително производство, независимо, че лицето е разпитано като свидетел, което се е случило и по конкретното дело. Вярно е, че съобразно разпоредбата на чл. 214, ал. 3 НПК (редакция ДВ, бр. 63 от 2017 г.) в акта за образуване на досъдебното производство не се посочват имената на лицето, за което има данни, че е извършило престъплението, но същото постановление за образуване на досъдебното производство не е било насочено срещу деянието, за което лицето впоследствие е било привлечено като обвиняем и за което съдът е приел, че е изтекла относителната давност. Правилно и законосъобразно това е било съобразено от първоинстанционния съд, който обосновано, констатирайки, че престъплението е било довършено на г., е приел, че към момента на разпоредителното заседание 10-годишният давностен срок е изтекъл, в резултат на което правилно е приложил института на относителната погасителна давност, прекратявайки наказателното производство за това престъпление срещу подсъдимата. По гореизложените съображения въззивната инстанция намира, че изложените в протеста доводи и съображения са неоснователни и че по делото няма данни след довършване на въпросното престъпление на г. да са извършени действия на надлежните органи, имащи за предмет преследване на подсъдимата Е. К.-П. конкретно за това престъпление, които да са прекъснали давността по отношение на същото. Следователно, правилно първоинстанционният съд е приел, че давността за наказателното преследване на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, извършено от подсъдимата за периода г г., е изтекла. Водим от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК съдът О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение 42 от г. по НОХД 36/2019 г., по описа на Военен съд София, с което е прекратено наказателното производство срещу подсъдимата редник Е. Л. К.-П. за извършено от нея престъпление за времето от г. до г. по чл. 316, алт. 1, вр. с чл. 308, ал. 2, алт. 4, вр. с ал. 1 НК. Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

5 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: