СПРАВКА за резюметата на научните трудове на гл. ас. д-р Станислава Красимирова Стоянова

Размер: px
Започни от страница:

Download "СПРАВКА за резюметата на научните трудове на гл. ас. д-р Станислава Красимирова Стоянова"

Препис

1 СПРАВКА за резюметата на научните трудове на гл. ас. д-р Станислава Красимирова Стоянова МОНОГРАФИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ: 1. Стоянова, Ст. Лидерство и екипна дейност в управлението на организациите от сферата на услугите. Фабер, В. Търново, 2020 г., 160 стр., ISBN Рецензенти: 1. проф. д-р Миглена Темелкова 2. проф. д-р Иван Цанов Научната монография Лидерство и екипна дейност в управлението на организациите от сферата на услугите анализира и интерпретира предимно теоретичните и методологичните аспекти на визираната проблематика, като се спира и на някои практически такива. В нашето съвремие теорията и практиката на екипната дейност се развива бурно и интензивно, като в тази проблемна сфера непрекъснато се появяват нововъведения. Налице е и широко използване на екипната форма на работа в българските организации в сферата на услугите, което налага широкото и детайлизирано изучаване на този комплициран феномен от български изследователи. В най-общ план може да се каже, че лидерството и екипната дейност започват да се оформят пред очите ни като безалтернативен инструмент за управлението на организациите в началото на ХХI век. Всичко това поставя пред изследователите на проблематиката сложни и многобройни проблеми за разрешаване. В произведението се опитахме да се съсредоточим главно върху теоретичните и методологични аспекти на лидерството и екипната дейност в управлението на организациите от сферата на услугите, като където бе необходимо разгледахме и практическата гледна точка. В рамките на публикацията извършихме следното: В глава първа описахме и анализирахме теоретичните постановки и развитието на идеите за лидерство. Установихме, че лидерството е сложен теоретичен феномен, по чиято същност не се наблюдава общоприето академично мнение. Описахме и анализирахме част от ключови модели и концепции в теорията на лидерството. Стана ясно, че теорията на лидерството е бурно развиващ се дял от теорията на екипите, в която съжителстват множество разнородни концепции и идеи. Спряхме се и на широко дискутирания въпрос за лидерството и организационното ръководство. Стигнахме до заключението, че между лидерството и организационното ръководство съществуват както прилики, а така също и разлики. Изследвахме и обобщихме спецификите в организационните аспекти на лидерството и управленската дейност в сферата на услугите. Накрая направихме опит да анализираме евентуалните бъдещи направления при изследването на лидерството. В тази връзка изказахме предположение, че 1

2 изследванията в това проблемно научно поле ще се разширяват и задълбочават, което е продиктуване преди всичко от нуждите на практиката. В глава втора се спряхме върху същността и управлението на екипната дейност и дадохме нашата интерпретация на тази сложна научна проблематика. Първо разгледахме сходствата и различията между групата и екипа. Констатирахме, че повечето изследователи са на мнение, че между групата и екипа съществуват сериозни и принципни различия, макар и да се срещат и други гледища. Направихме анализ на основните характеристики и особености на работата в екип. Открихме, че работата в екип притежава уникални характеристики и особености, които доста рязко я отличават от другите многобройни форми на организационно взаимодействие между хората. Направихме кратък разбор на моделите и концепциите при управлението на екипната дейност в сферата на услугите. Стана ясно, че са налични многобройни и разнородни модели и концепции за управление на екипната дейност, някои от тях предимно теоретични, други по-скоро с практическа насоченост. В края на втора глава се насочихме към важния въпрос за вземането на управленски решения при екипната дейност. Потвърди се установеното научно мнение, че управленските решения играят ключова роля за ефективната дейност на екипите и са един от най-съществените екипни компоненти. В последната трета глава на монографията описахме и разтълкувахме взаимодействието между лидера и екипа в контекста на организационното управление в сектор услуги. В самото начало се насочихме върху същността на управлението и разгледахме т.нар. самоуправляващи се работни екипи. Узнахме, че управлението е извънредно сложен феномен, в който може да бъде включено и организационното управление на всякакъв вид екипи. Убедихме се, че самоуправляващите се работни екипи притежават уникални характеристики, които ги правят предпочитане за използване в различни обществени сфери. Изучихме доколкото е възможно ролята на лидера в екипната дейност. Констатирахме, че именно лидерът е средоточието на екипната дейност и от неговото поведение в крайна сметка зависи почти всичко, за да може екипът ефективно да реализира функциите си, за които е създаден. Обсъдихме характеристиките на екипната среда в обхвата на лидерските функции. Уверихме се, че характеристиките на екипната среда в значителна степен влияят върху лидерските функции и ги насочват в една или в друга посока. Насочихме се към обширния научен проблем за конфликтите между лидера и екипа и тяхното разрешаване. Защитихме тезата, че науката конфликтология е базисният теоретичен фундамент, върху който може и трябва да се изгражда конфликтологията на екипната дейност. В самия край на монографията разработихме и представихме иновативна концепция, която способства за повишаването на ефективността на организационното управление в сферата на услугите, чрез взаимодействието между лидера и екипа. Напълно сме убедени, че за в бъдеще е необходимо продължаване и разширяване на изследователските търсения в обхвата на лидерството и екипната дейност в управлението на организациите поради неоспоримия факт, че екипите се превърнаха в тривиално ежедневие на всяка една организационна форма на взаимодействие между човешките индивиди. 2

3 СТУДИИ: 2. Стоянова, Ст. Съвременен модел на организацията като социална система. Емпирични изследвания в икономиката, администрацията и управлението на бизнеса, АСИ Принт, Свищов, 2011 г., с , ISBN Просперитетът на една организация зависи право пропорционално от поведението и мотивацията на хората в нея, което изисква непрекъсната грижа, редовна оценка и постоянни инвестиции от управленския екип. Научноизследователските търсения в разработката са ориентирани към изследване поведението на персонала и на тази основа предлагане съвременен модел на организацията като социална система, който подобрява ефективността на връзката управление индивидуална и групова дейност. Целта е, чрез изследване социалния и мотивационния профил на организацията, да се допринесе за постигане на устойчивото й развитие и стремежа, нейната дейност да бъде по-ефективна и пожелана за отделната личност, носеща полезност и отговорност към обществото. В настоящата динамична бизнес среда, все повече внимание се отделя на необходимостта от балансиране между икономическите цели на организациите със социалните цели на обществото. Тази тенденция отразява съвременните схващания, че бизнес организациите са отворени социални системи, които съществуват и се развиват изключително чрез хората и тяхната съзнателна дейност. Непрекъснатото им трансформиране е обосновано поради факта, че те представляват отворени системи, отразяващи влиянието на средата, което се явява едно от основните предизвикателства, с които трябва да се справят мениджърите. Основен белег на социалните системи е тяхната човешка природа и същност, което определя наличието на неформални или създавани формални правила, връзки, процеси и отношения. Именно затова, съществено значение за ефективната реализация на поставените цели има гъвкавото поведението на човешкия фактор за поддържане динамично равновесие на организацията и развитието й в дългосрочна перспектива. Поради сложността на разглежданата проблематика е трудно да претендира за изчерпателност. Може обаче да се обобщи, че бизнесорганизациите са социални системи обединяващи хората в тяхната дейност и стремежа тя да бъде управлявана и направена по-ефективна и желана за отделната личност. Наличието на тези две предпоставки дава възможност на всеки човек, независимо какъв специалист е и в каква област работи, да вникне в сложността и съдържанието на човешките взаимоотношения, които правят възможни нормалното и ефективно функциониране и развитие на различните организации и институции, определящи облика на обществото, като цяло, мястото в него и начина на живот на отделната личност. 3. Асенов, Ан., М. Чиприянов, Ст. Стоянова. Конструиране на система за екологично развитие на българския бизнес, базирана на EMAS и ISO Алманах с научни изследвания Проблеми на бизнеса и висшето образование, Том 15, АИ Ценов, Свищов, 2011 г., с , ISSN

4 Основната цел на изследването е да се създадат варианти на система за екологично развитие на българските бизнес организации. Това да е система, чрез която изработването на мениджърски решения да се постига посредством оптимално съчетаване на екологичната концепция с проблемите на корпоративния бизнес у нас. Комплицираността на решенията по развитието на дейността в пазарен, вътрешноорганизационен, финансов и т.н. аспект се предопределя не само от спецификата на силните и слабите страни на компаниите, но и от възможностите и рисковете, произтичащи от динамичните промени в околната среда. Това важи с голяма сила за икономическата практика у нас, сблъскваща се все по-осезаемо със сериозните предизвикателства на глобалните вече не само икономически, но и екологични проблеми. Всичко това налага внедряването на цялостна система за корпоративен еко-мениджмънт на големите български бизнес организации. Прецизното конструиране на вариантни управленски системи за екологично развитие на българските компании ще благоприятства по-точното определяне и регулиране на тяхното индивидуално въздействие върху околната среда. Ще спомогне за по-точно спазване на нормативната база в сферата на екологията. Което ще увеличи доверието на клиентите и обществото към бизнес организацията. Предвижда се управленската система за екологично развитие на българския бизнес да е основана на Схемата за еко-мениджмънт и одит (EMAS Eco- Management and Audit Scheme) и стандарта ISO 14001:2004, но да акцентира основно на стратегическата перспектива. По своята същност EMAS е доброволна Европейска директива, разработена да подобри представянето на бизнес организацията по отношение управлението на взаимодействието с околната среда. ISO 14001:2004 е международен стандарт, който включва набор от изисквания към една система за управление на околната среда. И двата компонента са предназначени да контролират и като резултат да доведат до намаляване на вредните въздействия от дейността върху околната среда. На тази основа е конструирана вариантна система за екологично развитие на българския бизнес, базирана на EMAS и ISO 14001:2004 като основа за осъществяването на успешен и екологосъобразен корпоративен мениджмънт, най-вече в стратегически аспект, в условията на глобалните екологични и икономически предизвикателства пред света. 4. М. Чиприянов, Ан. Асенов, Ст. Стоянова. Изследване на възможностите за бъдещо развитие на магистърското обучение в дистанционна форма в СА Д. А. Ценов. Алманах с научни изследвания Изследване на фирми, човешки потенциал, региони и висше образование, Том 17, АИ Ценов, Свищов, 2012 г., с , ISSN Водещата цел на студията е изследването на възможностите за бъдещото развитие на магистърското обучение в дистанционна форма в СА Д. А. Ценов. За постигането на това се извършва следното: формиране на ясна картина за търсенето на кадри с висша квалификация; откриване на възможности за повишаване качеството на елементите на образователния процес; съставяне на предложения за бъдещо развитие и усъвършенстване на уеббазираната система за обучение VJL; 4

5 дефиниране на визия за пазарно поведение на СА Д. А. Ценов по отношение на обучението за ОКС магистър, дистанционна форма. Необходимостта от дистанционно обучение е императивно наложена от динамичните промени във всички сфери на дейност през последните години. Държавите членки на Европейския съюз все по-пълно осъзнават значението на обучението за увеличаване на конкурентоспособността на пазара на труда и този факт намира отражение в националните програми за реформи, разработвани в рамките на глобалната стратегия за развитие до 2020 г. Дистанционното обучение може да бъде успешна образователна стратегия и по време на криза. На предизвикателствата на времето този тип обучение може да отговори с редица предимства. Именно те осигуряват условия за постигане на икономически и социален просперитет, за търсене на решения на значими проблеми на днешното време и за надгражда-не на натрупаните знания. Обработката на данните от настоящия изследователски проект даде възможност да се открият някои опорни насоки, в които би могло да се търси бъдещото подобряване и развитие на дистанционното обучение по магистърски програми в Стопанската академия. Част от тях са свързани и с констатирани слабости в досегашната организация. По-важните насоки за развитие, които същевременно могат да получат смисъла на приоритети, могат да се дефинират в три насоки: подобряване на учебната документация, организацията и контрола върху обучението в дистанционна форма; внедряване на онлайн изпити; организиране на академични партньорства. 5. Емилова, Ир., Стоянова, Ст., Динков, М. Доброволчеството в България състояние, тенденции и перспективи. Алманах с научни изследвания Икономиката и управлението по пътя на устойчивото развитие, Том 23, АИ Ценов, Свищов, 2016 г., с , ISSN В научната разработка са изследвани състоянието и тенденциите на доброволчеството у нас и са очертани перспективите за развитие. Във връзка с това са изпълнени следните основни задачи: проучени и обобщени са последните теоретични формулировки и нормативни документи по дискутираната тема; представен е обективен анализ на настоящата ситуация в България по отношение на съществуващото възприятие и отношение към доброволчеството; проведено проучване сред доброволците, което оформя профила на българския доброволец и параметрите на съществуващата практика; определени са условията, налагащи необходимостта от потвърждаване на доброволчеството като важен елемент за преодоляване на последиците от финансовата и икономическа криза и като инструмент за социално включване на групи в неравностойно положение. Основната изследователска теза, която се защитава, е, че у нас доброволчеството е признато за полезна и значима дейност за европейската общност, държава и общество и се очаква да играе още по-значима роля в подкрепата на важни социални системи на Европейски държави в бъдещето. Проведеното от нас проучване се фокусира върху лица, които извършват доброволчески дейности в рамките на доброволчески организации или 5

6 индивидуално. Очертава се състоянието на доброволчеството като феномен и се формулират идеи и препоръки за неговото развитие в новите икономически реалности. Констатираните проблеми пред доброволчеството в България спомагат да се очертаят неговите граници, потенциал и намерения да се превърне във важен елемент на националната политика. Взаимодействието между държавата и гражданския сектор е най-естественият инструмент за реализация на такъв тип политика. Доброволният труд заслужава своята позитивна оценка от обществото, което би активирало допълнителен граждански ресурс в изграждането на съвременното демократично и европейско общество. 6. Ан. Асенов, Ст. Стоянова, Д. Алексиева. Иновативни управленски практики за добро управление. Алманах научни изследвания. СА Д. А. Ценов - Свищов, 2017, бр. 24, част I, с , АИ Ценов, ISSN: Концепцията за добро управление е пряко свързана с политиката за устойчивото развитие. Като такава тя налага вземане на решения и регулиране на взаимоотношения в среда на неопределеност. В тези условия постигането на поставената цел е резултат от успешно съчетание на прилаганите управленски инструменти и практики. Иновацията и иновативното управление се превръщат в решаващ фактор за успех на организацията. Чрез иновационния процес организацията се позиционира благориятно в нейната среда и така изпъкват силните ѝ страни по най-добрия възможен начин. За въвеждането на иновации в организацията се изисква прилагането на система от планове и наличието на компетентни и мотивирани служители. Тези промени намират израз в реални конкурентни предимства. Успешното внедряване на иновацията в практиката на организациите и в живота на хората се изразява в изграждане на устойчиви взаимовръзки между функционалните изисквания на потребителите, потенциалните технологии и базовите компетенции. Пазарноориентираният изнес следи за всички промени, засягащи иновации и промени от най-разнообразен характер на национално и международно ниво. В разработката е извършено теоретично и емпирично изследване и са обобщени и анализирани съвременни концепции за иновативното управление. На организационно ниво устойчивото управление изисква промени според новите параметри на бизнес средата. Поддържането на устойчивост е вътрешна цел на организацията. Иновативната фирмена стратегия е вид частна стратегия. Тя е цели усилване на конкурентните предимства. Иновативната фирмена стратегия е част от общата организационна стратегия. Съвременният мениджмънт трябва да провежда ефективна иновационна стратегия. В резултат на успешното й прилагане се разкриват нови източници на ресурси за устойчив икономически растеж, поддържа се рентабилно и конкурентно производство, разширяват се пазарните позиции на иновираната фирма и се възпитава чувство на социална отговорност, обединяваща в себе си основните принципи, чрез които хората съжителстват и работят заедно. 6

7 Знанието е разгледано като способстващ фактор на иновативното управление и развитие на иновативния потенциал. Устойчивото управление и добрите практики са резултат както от мениджърско поведение, така и от екипна работа. В стратегията на Европейския съюз Европа 2020 се предвижда икономически растеж чрез интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика, базирана на иновативен пазар. Обоснована е ролята на организационната иновация за устойчиво управление на бизнес организацията. Развитието на организацията зависи от бързината на иновационните процеси и стратегии във фирмата. Иновациите спомагат за бързото създаване на нови перспективи и цели във фирмата, която се стреми към успех в днешната бизнес среда. Нейна основна цел е подпомагане на технологичното обновяване на българските фирми по пътя им към глобалния пазар на стоки и услуги. Иновационната стратегия се поддържа от мениджърите при осъществяване на управленските функции и ръководната им роля в този процес. 7. Емилова, Ир., Ан. Асенов, Цв, Дилков, Ст. Стоянова и колектив. Мениджмънтът реалност и бъдеще. Алманах научни изследвания. СА Д. А. Ценов - Свищов, 2018, бр. 25, с , СА "Д. А. Ценов", ISSN: Целта на студията е да се посочат тенденциите в развитието на мениджмънта като наука и да се разкрият предизвикателствата пред икономическото и управленското познание през XXI век. Във връзка с това са постигнати следните резултати: проучени са най-новите теоретични постановки по разглежданата проблематика; формулирани са тематични направления, които дават възможност за представяне и обективен анализ на теоретичните виждания по въпросите на менидж-мънта към настоящата ситуация; представени вижданията на авторите според изследователските им търсения по формулираните тематични направления. Основната изследователска теза, която се защитава, е че в новата глобална икономика мениджмънтът като наука се нуждае от анализ на настоящето, което ще даде възможност за определяне на неговите приоритети за в бъдеще. Определени и анализирани са приоритетни области в развитието на мениджмънта. Проучването на най-новите теоретични постановки по разглежданата управленска проблематика доведе до акцентиране върху тематични направления като: човек и социална среда; организационно развитие; стратегически мениджмънт и екомениджмънт. Изведените характерни черти на личността доказват решаващата човешка роля в управленските процеси. Изясняването на социалната страна на организацията потвърждава необходимостта от ориентиране на управлението към човешкия фактор. Като нова тенденция в социалното управление са посочени два основни подхода за обяснение на човешкото поведение. Първият подход приема поведението на човека като генетично детерминирано, а вторият разглежда човека като социален продукт. Така се стига до идеята за стимулиране и ограничаване на човешкото поведение в организацията. Стимулирането е насочено към ефективното постигане на поставените цели, а ограничаването към поставяне на пречки пред 7

8 поведението, което не е насочено към ефективно постигане на организационните цели. Възможностите за дългосрочно развитие на организацията са обвързани с аналитичните ракурси на стратегическия мениджмънт. Той е представен като набор от мениджърски решения и действия, които идентифицират какво да се промени в дадена организация и какво ще коства това. Анализиран е стратегическият риск мениджмънт, като е разгледан като стратегически бизнес процес. Философията на риск мениджмънта и организационната отговорност са включени в цялостната стратегия за риск мениджмънта. В този контекст адекватно са посочени стратегически техники за мотивиране на персонала. Основният извод, който се утвърждава, е съчетаване на външните условия с вътрешните качества на личността за постигане на мотивация. Това допринася за максимално разгръщане на потенциала на персонала и дългосрочното развитие на всяка една организация. В контекста на съвременните изследвания е посочено, че уменията на хората, техните психологически характеристики и начин на мислене имат отношение и към развитието на екомениджмънта. Те са част от системния подход при екологичното управление и налагат търсенето на баланс между устойчивостта на околната среда и икономическите показатели. В резултат от авторовите търсения е определена концептуалната рамка на мениджмънта през призмата на интердисциплинарния подход. Очертани са реалните проблеми в конкретни тематични области, което е предпоставка за определяне на бъдещите тенденции. В хода на осъществяване на изследователската дейност са обобщени, анализирани и в известна степен доразвити научните постижения по разглежданата проблематика. Практическата значимост на изследването е свързана с възможността за решаване на практически възникнали казуси в резултат от запознаването с тенденциите в развитието на науката за управление. СТATИИ: 8. Стоянова, Ст. Иновативни способи за управленско въздействие върху организационното поведение. Списание Индустриален мениджмънт, год. 10, бр. 2, Издателство на ТУ София, 2013 г., с , ISSN Съвременните организации, хората работещи в тях и техните мениджъри трябва да достигнат до разбирането, че независимо от това, че са пространствено обединени и имат общи цели, те са различни. Всички те, притежават индивидуални особености, които са уникални и неповторими, оформящи техните силни и слаби страни. Организациите, в лицето на управленските си екипи, трябва да въздействат стимулиращо върху индивидуалното и груповото поведение и така да активизират силните страни, тъй като те могат да бъдат полезни както за отделния индивид, така и за организацията като цяло. Това може да се окаже мощен фактор на успеха. Управленските екипи, които съумеят да управляват влиянието на този фактор, ще си осигурят конкурентно предимство спрямо останалите. 8

9 Научните търсения в настоящата статия са продиктувани от актуалността на проблематиката в съвременното управление и са ориентирани към иновативните способи за управленско въздействие върху поведението на хората в организациите, целящи повишаване на организационната ефективност и устойчивостта на управленския процес. За решаване на изследователските задачи се използват научни методи на изследването като: теоретичен анализ, метода на анализа и синтеза, системен подход, логическо описание, сравнителен метод и др. За постигането на устойчиви социални и икономически резултати в обществото, респективно в организациите, е изключително важно да има съответствие между икономическото и социалното поведение на отделните личности. Приоритетното концентриране на вниманието на организациите върху икономическите интереси може да се окаже със съмнителен успех, ако успоредно с това не се работи за повишаване ефективността на управленското въздействие, което е с определящо значение за поведението и позитивните отношения както между членовете в групата, така и за съответствието между личностните и организационни интереси. Това поражда необходимостта от балансиране между загрижеността за хората и загрижеността за изпълнението. Като всеобща тенденция в съвременните организации се очертава проблемът, че те не използват ефективно силата на човешките възможности и потенциал. Затова целта на настоящото изследване е да предложат адекватни на бързо променящите се изисквания иновативни способи за въздействие върху организационното поведение за повишаване интегрираността между субекта и обекта на управление и от там ефективността на управленския процес. Въпрос на адекватна управленска политика е как ще се решат различните проблеми по пътя на реализацията на управленския процес. Установяването на неговата устойчивост е една от важните задачи, стоящи пред съвременното управление. Това може да стане само, ако се упражнява правилно властта и се формира поведение на човешкия фактор, отговарящо на насочеността на управленския процес. 9. Асенов, Ан., Стоянова, Ст. Тенденции и перспективи на съвременните технологии на управление. Сборник студии и статии Усъвършенстване процеса на обучение по счетоводство и финанси. Университетско издателство Св. Св. Кирил и Методий, В. Търново, 2013 г., с , ISBN Съвременният етап в развитието на бизнеса се характеризира с дълбоки изменения в цялата негова система. Съществена черта става глобализацията, подразбираща усилване на взаимозависимостта и взаимното влияние на различните сфери на дейност. Във връзка с тези процеси нито едно явление в обществото, независимо от това, какъв е неговият характер икономически, политически, юридически не трябва да се разглежда изолирано, което поражда необходимостта от своевременно отчитане на тенденциите и перспективите за неговото ефективно управление. Изучаването на историята на развитие на пазара показва, че много често бъдещето настъпва по-рано, отколкото мениджърите искат да се разделят с 9

10 настоящето. Пазарните процеси, които протичат в съвременната икономическа среда са твърде динамични. Върху фирмите влияят множество фактори, които оказват положително или негативно въздействие. Пазарната икономика непрекъснато поставя нови предизвикателства и изисквания пред фирмите. Проблемите при вземане на управленски решения в условията на неопределеност, рискът и конкуренцията са само част от характеристиките, определящи потребността от ново икономическо поведение. Пазарната система изисква гъвкаво управление, основано на пазарни конкурентни структури. Това поражда необходимостта от своевременно отчитане на тенденциите и перспективите пред съвременните бизнес организации за тяхното ефективно управление. 10. Стоянова, Ст. Ключови аспекти при формиране на екип за управление на проектната дейност. // сп. Народностопански архив, Академично издателство Ценов Свищов, книга 2, 2015, с , ISSN: Политиката на постоянни иновации, организационните промени, глобализацията и масовото навлизане на комуникационни и информационни технологии налагат проектния екип като неотложна практика в много от съвременните компании. Екипната форма на работа е непреходна характеристика на проектната дейност, а управлението на проекти се явява стимул за утвърждаването на екипа. Това е така, защото реализирането на ползите от приложението на съвременните методи и подходи за управление на проекти зависи в най-голяма степен от качествата и способностите на ръководителите и участниците в проектните екипи. Актуалността на изследваната проблематика произтича от нарастващото значение на проектната дейност в света на бизнеса и от осъзнатата необходимост от все по-широко използване на проектния екип във връзка с адаптирането към динамичните организационни промени. Целта на статията е да се изследват основните аспекти при формирането и управлението на екипи в проектната дейност. За постигане на така формулираната цел са поставени за решаване следните основни задачи: (1) представяне на основните групи процеси, които включва управлението на проекти и изследване на дейността в условията на екипност; (2) открояване на същността и особеностите на проектния екип, които го отличават от другите видове екипи; (3) изследване на отделните етапи, през които преминават проектните екипи в процеса на своето изграждане и анализиране на процесите, свързани с организирането, управлението и ръководенето на членовете на проектния екип; (4) представяне и анализ на моделите за управление на проектните екипи в зависимост от естеството на организационната структура на управление. Особеностите при формирането и управлението на екипите в процеса на реализация на проектната дейност, които са разгледани в научната статия, са в основата на развитието на съвременната организация. Това е така, защото проектните екипи като форма на екипната дейност, допринасят значително за организационната ефективност и конкурентоспособност и спомагат за развитието за личностния потенциал на своите членове. 10

11 11. Стоянова, Ст. Ефективната екипна дейност основен енергиен потенциал на съвременната стопанска единица. // сп. Социално-икономически анализи, Книга 6, , УИ Св. св. Кирил и Методий, Велико Търново, 2015, с.19-26, ISSN В контекста на XXI век уменията за работа в екип се превърнаха в ключова компетенция за професионалния живот. Основните предпоставки и условия за достигане до сплотени и резултатни екипи се създават от мениджмънта на организациите, а причините за нарасналото им използване за решаване на различни проблеми, са най-разнообразни. В съвременния мениджмънт екипите са основно средство за организационно съвършенство, а не крайна цел. Те са основна структурна единица на организациите на бъдещето и това определя необходимостта от развитието на концептуално нови управленски подходи за проектиране на ефективно човешко взаимодействие. Също така, налага глобални промени в поведението на работната сила. Екипите мотивират към съвършенство, съпричастност, енергизират персонала и изграждат допълнителни умения. Екипът е група, която има обща цел и в която приносът на отделните хора взаимно се допълва. Той е общност от взаимодействащи си хора, обединени от обща социална дейност, които общуват непосредствено помежду си на базата на съответни емоционални отношения, групови норми, групови процеси. Ефективният екип трябва да бъде изграждан методично и съзнателно. Естествено това не може да се осъществи без активното участие на висшия мениджмънт, който трябва да вземе стратегически решения в тази посока. Всички въпроси, засягащи екипа трябва да се обсъждат, за да се получава обратна връзка и да се отделя време за изясняване на очакванията. Високата степен на откритост е една от най-важните характеристики на екипния подход. Ефективността на екипа е динамичен процес, а не завършено състояние. Тя зависи от множество променливи, които освен стимулите и бариерите, включват факторите на външната среда, управленския стил и характеристиките на екипа. В действителност той е отворена социална система и поради това неговата ефективност не е нещо напълно установено, а се изменя във времето и в зависимост от начина на взаимодействие на вътрешните процеси с външната среда. В противен случай факторите за ефективност се ограничават в рамките на самия екип и не отчитат въздействието на други аспекти, които са извън неговия обсег и пространство. 12. Стоянова, Ст. Управленско въздействие върху индивидуалното и груповото поведение в бизнес организацията. // сп. Библиотека "Диоген", 2019 / Том 27 / Брой 2, с , ISSN: Основният акцент в изследването е поставен върху естеството и спецификата на човешкото поведение в организацията. Разглеждат се и се анализират основните фактори, които влияят върху индивидуалното поведение, както и полезните техники за управление за стимулиране и ограничаване на индивидуалното и груповото 11

12 поведение в организацията. Научната статия представя основните възгледи за това върху, което се основава личностното поведение и подчертава разновидностите на отговорното поведение на служителите като неразделна част от организацията. Многоаспектността в поведението на човека в организацията се характеризира с висока степен на сложност и трудна предсказуемост на мрежите от формални и неформални взаимоотношения, в резултат на което е необходимо прилагането на различни способи (подходи) за управленско въздействие върху поведението на всички равнища в организацията за постигане устойчивост в нейното развитие. Поведението на човека на работното място и в обществото е следствие от сложно съчетание на индивидуални качества, ценности и средата, която го заобикаля. Той живее и се формира като личност в обществото, намира се в постоянно взаимодействие в малки социални групи, които оказват влияние върху него и дори върху организацията, в която извършва своята дейност. Това многообразие в поведението и взаимоотношенията между хората в съвременните организации изисква прилагането на различни, съответстващи на конкретната ситуация, подходи за управленско въздействие върху поведението на служителите за постигането на устойчивост в организационното развитие. 13. Стоянова, Ст. Организационни аспекти на лидерството и управленската дейност в сферата на услугите. // Eastern Academic Journal, Volume 3, September, 2020, pp , ISSN: Актуалността на проблематиката за организационните аспекти на лидерството и управленската дейност в сферата на услугите се предопределя най-вече от радикално променената бизнес среда, която се ситуира в глобален мащаб. Светът на бизнеса, а и изобщо, е изправен пред невиждани досега предизвикателства, с които никога преди не се е сблъсквал. В този контекст акцентираме върху обстоятелството, че през последните години се наблюдава бърз темп на растеж на бизнеса в сферата за услугите, както в национален така и в международен аспект. Без почти никакъв риск за грешка може да се поддържа твърдението, че темата за лидерството в управлението на организациите е една от най-експлоатираните в рамките на академичните изследвания в широкия ареал на бизнес мениджмънта през последните десетилетия. Това, естествено, не е продиктувано от случайни фактори, а се дължи преди всичко на обективни обстоятелства, като промените в бизнес средата и радикалните трансформации в националните икономики и глобалното стопанство. Всичко това поставя пред изследователите на проблематиката сложни и многобройни проблеми за разрешаване. Една част от тези проблеми имат преди всичко теоретични и методологични аспекти, а други найвече практически измерения, но и едните и другите не са никак лесни за разрешаване. В настоящата статия съсредоточаваме нашия фокус предимно върху теоретичните и методологичните аспекти на ролята на лидерството в управлението на организациите от сферата на услугите, като не пренебрегваме обаче и практическата гледна точка. Научната разработка акцентира върху предизвикателствата и ролята на лидерството в управлението на организациите от сферата на услугите. В нея са 12

13 разгледани теоретични постановки, които описват същността и характерните особености на понятието лидерство, както и развитието на идеите за организационното лидерство и ръководство. Акцентът е върху ролята на лидера за постигането на ефективно управление на организациите с предмет на дейност в третичния сектор. След изследване на особеностите и свойствата на услугите са изведени базисните фактори на влияние и насоките за определяне на необходимите лидерски качества и компетенции за ефективно управление, според спецификата на дейността. Изхождайки от изложеното в статията, относно отличителни черти и специфики на организационното лидерство в контекста на съвременната социалноикономическа ситуация, можем да се направи извода, че ефективното управление и успехът на организациите в сферата на услугите зависи от хармоничното взаимодействие на формалната, социалната и личностната сфера. Следователно, една от най-важните компетенции на съвременния лидер е умението да координира различни интереси, т.е. интересите на организацията да съвпадат с интересите на подразделенията и персоналните интереси на сътрудниците. 14. Стоянова, Ст. Зони на взаимодействие между лидерството и корпоративната социална отговорност. // сп. Социално-икономически анализи, 2020 / Том 12 / кн. 2, УИ Св. св. Кирил и Методий, Велико Търново, 2020, с , ISSN: Корпоративната социална отговорност функционира в различен контекст, предопределен от лидерския подход на организацията. Концепциите за параметрите на корпоративната социална отговорност се влияят и разгръщат в своята пълнота независимо от лидерските стилове, установени в компании, постигнали стандарт SA8000 (social accountability). В този смисъл е налице изследователски проблем взаимодействащото лидерство и трансформационното лидерство разходват и използват ресурсите на организацията по различен начин, но постигат общоприет стандарт. На този етап на развитието на бизнес средата трансформационното лидерство се оказва по-успешно за акумулиране на организационна компетентност при реализация на специализираната дейност на компаниите. То набляга на ефективността, приемствеността, но и на конвергентното мислене, което провокира институционална гъвкавост в променена пазарна среда. Така постепенно вътре в организацията протича процес на непрекъснато усъвършенстване на формите на корпоративна социална отговорност, което води до по-благоприятни организационни резултати. Това обаче далеч не е завършен и еднопосочен процес. Въвеждането на теоретични предпоставки в организационното поведение и маркетинг практиките на компаниите регистрира факта, че връзката между трансформационното лидерство и корпоративна социална отговорност не е постоянна във всички компании, а по-скоро се влияе от активността на различните нива в рамките на определена компания. Това е означава, че ако мениджърският екип не поддържа и не следи за спазването на принципите на корпоративната 13

14 социална отговорност, компанията постепенно свива ангажиментите си при реализация на социално отговорни бизнес практики. Ролята на лидерския подход при практикуването на формите на корпоративна социална отговорност продължава да расте в контекста на утвърждаването на концепцията за т. нар. етично консуматорство, което се корени в способността на потребителя да разбира и осмисля екологичните и социалните резултати вземането на своите ежедневни решения за покупка или за отказ от покупка на определена стока. Позиционирането на определена стока на пазара, свързано с определени екологични или морални опасения, изисква съществена промяна и при прилагането на лидерския подход на компанията. При наличието на конкурентна пазарна ситуация, всяка бизнес организация е изправена пред необходимостта да демонстрира определени форми на корпоративен алтруизъм, за да запази и разшири потребителската си база. Това води към следващия етап на развитие на корпоративната социална отговорност обвързването на практиките на брендинга с налагането на морално допустими и общоприети очаквания за качеството на предлаганата от корпорацията пазарна стока. Тук лидерският подход също е отизключителна важност, доколкото брендът (марката) е пазарното лице на определена компания и в същото време е гаранция за нейната ефективност. Обвързването на марката с принципите на корпоративната социална отговорност е генерална и важна задача на мениджърски практики. Развитието на корпоративната култура в бъдеще ще се концентрира върху етичната стандартизация не само на компаниите, а и на марките, които те произвеждат. 15. Стоянова, Ст. Специфики на екипния подход за вземане на управленски решения в съвременната организация. // сп. Диалог, брой 4, 2020, с. 1-12, ISSN: В научната статия са изследвани специфичните особености и предизвикателствата при вземането на решения в условията на екипна дейност, като нейната основна цел е да представи тяхната роля и влияние за постигането на ефективност в управлението на съвременните организации. В нея са разгледани теоретични постановки, които описват същността и някои закономерности в процеса на вземане на управленски решения при екипната форма на дейност, неговите етапи и амбивалентна характеристика. Акцентът е поставен върху развитието на идеите, относно ролята на екипа за постигането на ефективно управление на организациите. След изследване на посочените особеностите са изведени базисните фактори повлияващи ефективността в процеса на вземане на управленски решения. Екипната организация на работата се интерпретира като фундамента, върху който ще бъде изградено управлението на бъдещето. Не винаги обаче екипната дейност се свързва пряко с мениджмънта, но не се среща нито един авторитетен учен от теорията на управлението, който да твърди, че без успешно лидерство е възможна и успешна екипна дейност. Голяма част от изследователите на разглежданата проблематика акцентират върху обстоятелството, че във водещите 14

15 икономики по света активно се изпробват най-различни организационни форми, които са обусловени от неимоверно нарасналата конкуренция, както и от радикалните промени във вътрешната и във външната среда на компаниите. В тази връзка се подчертава, че една от най-успешните организационни форми за справяне с предизвикателствата е тази на екипа. Мнозинството от тях дори твърдят, че екипната форма на дейност всъщност няма алтернатива и тя е най-подходящата при съвременните условия. Обективността изисква да кажем, че се срещат и противници на екипната форма на дейност и вземане на решения, но те са едно незначително малцинство и нямат широко влияние. Постигането на ефективност в процеса за вземане на управленски решения в екипен контекст, оказва изключително важно влияние за постигането на устойчивост във взаимодействието между членовете на екипа, която може да бъде повлияна от лидерския стил, полето на общите интереси, мотивацията, индивидуалните качества, колективната квалификация и др. 16. Стоянова, Ст. Диагностика и управление на организационните конфликти в контекста на взаимодействието между лидера и екипа. // Eastern Academic Journal, Volume 4, December, 2020, pp , ISSN: Научна статия акцентира върху предпоставките за възникването и управлението на организационните конфликти в комтекста на взаимодействието между лидера и екипа. Целта на изследването е да се изведат характерните особености на конфликтите между лидера и екипа и да се представи инструментариум от стратегии за тяхното решаване и ефективно управление. Така поставената цел се постига като е анализирана връзката управление - конфликти, детайлно са разглеждани особеностите на конфликтологичните парадигми, изведени са положителните и отрицателните ефекти от възникването на конфликти, както и тяхната взаимовръзка със степента на съответствие между интересите и поведението на личността и групата. Фокусът е поставен върху конфликтите в процеса на взаимодействие между лидера и екипа или между отделните организационни членове, което поражда необходимостта от тяхното своевременно диагностициране и управление. Проблемите, свързани с управлението на организационните конфликти са многобройни и многопластови, поради факта, че всяка организационна единица има сложна и динамична структура, независимо от характера и начина на извършване на дейността в различните й непрекъснато взаимодействащи си йерархични равнища и групи. Именно затова конфликтите между лидера и екипа са причинени преди всичко от вътрешната сложност на системата и неизбежно следствие от ежедневната дейност на организациите преследващи постигането на определени цели. Дори в съвременните устойчиво развиващи се организации някои конфликти не само са възможни, но могат да бъдат и необходими, и за да се избегнат техните дисфункционални последствия е необходимо ефективното им управление, изразяващо се в: определяне вида на конфликта; посочване на причините за 15

16 неговото възникване; избор на адекватна стратегия за управление и решаване на конфликта. Всеки лидер предпочита екипите (групите) в неговата организация да работят съвместно за постигане на организационните цели. На практика обаче между отделните членове и дори между групите възникват конфликти, които ако не се управляват правилно могат да доведат до забавяне на производствения процес и нарушаване устойчивостта на управленския процес. Доброволно или принудително ръководителят трябва да решава проблеми на личностното поведение в организацията, за което способстват стратегиите за управлението на конфликти. НАУЧНИ ДОКЛАДИ: 17. Стоянова, Ст. Съвременни технологии за управление на бизнеса. В международнa научнa конференция Системи за управление на бизнеса в малки и средни предприятия, Академично издателство Ценов, Свищов, 2010, с ISBN: Разгръщането на научно-технологичната революция става изключително динамично в съвременната епоха на турбулентна динамика. В последните години протичат значителни изменения в организационната структура на предприятията, поради променящите се условия за функционирането им. Те се свързват с навлизането на информационните технологии и автоматизираните производствени системи, които водят до образуването и разделянето на международните пазари, компютъризацията и глобализацията на пазарните отношения. Преодоляването на пропастта между бизнеса и технологиите за истинско сътрудничество, отдавна е приоритет на системите за управление на бизнеса. Следва да кажем, че днес въвеждането на информационни технологии в управлението на бизнеса няма алтернатива. Фактически управлението на тази системна интеграция е ново предизвикателство пред съвременната бизнес организация и представлява стъпка в процеса на приспособяването й, към условията на съвременната епоха, която не случайно е наречена информационна, и в нейните конкретни прояви икономика и общество на знанието. Именно затова въпросите свързани с интеграцията на информационните технологии в управлението на бизнеса се превръщат в едни от най-важните и актуални проблеми в управленската мисъл и практика. Ефективното функциониране на съвременната бизнес организация, предвид нейната важна обществена роля, е немислимо без да се търсят начини, подходи и модели за качествено усъвършенстване на изпълнението на дейността й. Системната интеграция на информационните технологии със съвременните управленски подходи са несъмнено онзи кардинален отговор, от който днес се нуждаем. 16

17 18. Стоянова, Ст. Социална отговорност на мениджъра в системите за управление. В III International science conference "Knowledge society", IV International science conference for young researchers "Technical science and industrial management, KSI Transactions on Knowledge Society, Volume 2, Sofia, 2010, с ISSN Социално отговорното управление е концепция, при която компаниите интегрират социалните и екологичните проблеми в техните бизнес операции и във взаимоотношенията си с партньорите на доброволна основа. Това осигурява не само безконфликтно взаимодействие със средата, но и устойчиво развитие и ефективно функциониране на организациите, което се явява положителна тенденция за популяризиране на добрите практики на социалната отговорност. Мениджърът в съвременната бизнес организация трябва да разглежда своята дейност през призмата на обществената полезност. Тази позиция е резултат от отношението към ролята на мениджмънта и социалните резултати от функционирането на организациите, явяващи се активен участник при разрешаване на различни социални проблеми, с които обществото не може само да се справи. Всяка организация е част от структурата на обществото и нейните резултати трябва да задоволяват определени социални потребности. Освен ефективното използване на своите ресурси тя има социална отговорност, която произтича от това, че без обществената среда може да се обезсмисли нейната дейност. Социалната отговорност е стратегически избор на ръководството на всяка организация, която желае чрез отговорно отношение към обществото и околната среда да се интегрира по-добре в средата, в която функционира. По тази причина активната роля на мениджърите има изключително важно значение за минимизиране на проблемите в обществото, за осигуряване на устойчиво развитие и оптимална среда за функциониране на управляваната от тях организация. 19. Стоянова, Ст. Поведението на екипа фактор за ефективно управление. В III International science conference "Knowledge society", IV International science conference for young researchers "Technical science and industrial management, KSI Transactions on Knowledge Society, Volume 2, Sofia, 2010, с ISSN Ефективността на екипа е динамичен процес, а не завършено състояние. Тя зависи от множество променливи, които освен стимулите и бариерите, включват факторите на външната среда, управленския стил и характеристиките на екипа. В действителност той е отворена система и поради това неговата ефективност не е нещо напълно установено, а се изменя във времето и в зависимост от начина на взаимодействие на вътрешните процеси с външната среда. В противен случай факторите за ефективност се ограничават в рамките на самия екип и не отчитат въздействието на други аспекти, които са извън неговия обсег и пространство. Критичният момент в ефективността на екипа е неговата способност да постига полезни резултати. Ролите трябва да са балансирани; отношенията изградени; целите - определени; трябва да са уточнени методите на работа, да е развита 17

18 адекватна организационна култура и чувство за обща принадлежност. Непосредственият резултат е енергичен и ползотворен климат в екипа. Ефективният екип трябва да бъде изграждан методично и съзнателно. Естествено, това не може да се осъществи без активното участие на висшия мениджмънт, който трябва да вземе стратегически решения в тази посока. Всички въпроси, засягащи екипа трябва да се обсъждат, за да се получава обратна връзка и да се отделя време за изясняване на очакванията. Високата степен на откритост една от най-важните характеристики на екипния подход. 20. Стоянова, Ст. Роля на мениджъра при криза. В Юбилейна международнa научна конференция Световната криза и икономическото развитие, Том 2, ИУ - Варна, 2010, с ISBN: Мениджърът има решаваща роля не само при реализацията на самия управленски процес, но и за създаване на оптимални организационни условия. По тази причина при описване на неговите дейности се включват изграждането на системата за управление и усъвършенстването на съществуващата, когато това е необходимо. Необходимостта от съответствие на ролята и качествата на мениджъра със структурата, характеристиките и процесите в организацията може да се определи като закон. Всяко несъответствие на управленското въздействие извън обективно възможните граници, в които може да функционира системата, е предпоставка за отрицателни резултати и дори кризисна ситуация. Дори без условия на криза, тя е неизбежна при хаотична трансформация, без стратегическа концепция и управление, основано на случайни решения. За оцеляването на организацията и успешно трансформиране по време на криза най-важното за мениджърите й е да осъзнаят, че управление на промяната в криза е тяхно задължение. Oрганизацията е част от структурата на обществото и нейните резултати трябва да задоволяват определени социални потребности. По тази причина активната роля на мениджърите има изключително важно значение за минимизиране на кризисните ситуации в обществото. Необходимо е да осъзнаят, че управлението на промяната по време на криза е тяхно задължение. Така те осигуряват устойчиво развитие и оптимална среда за управляваната от тях организация. 21. Асенов, Ан., Ст. Стоянова. Инструменти за екоефективно управление. Национална научна конференция Изводи от кризата поуки, препоръки, стратегии, КИА Пловдив, май 2011, сс ISBN: Стремежът за осигуряване на методическа подкрепа при изработването на решения за екоефективността кара мениджърските екипи на организациите често да прибягват до използването на балансирана съвкупност от финансови и нефинансови показатели. Целта е да се проучат и моделират причинно-следствените връзки между миналите резултати, настоящото състояние, целите, стратегиите и необходимите ресурси за тяхната реализация. Тук е подходящо да се приложи т.нар. Балансирана система от показатели за ефективност (BSC). Тя е доказано средство 18