Хидросфера. 1) Тя е прекъсната геосфера, като водните обекти са разположени дискретно (прекъснато) по земната повърхност

Препис

1

2 Хидросфера Хидросферата е съвкупността от всички води на Земята океани, морета, реки, езера, язовири, блата, ледници, подземни води, водата в атмосферата. Тя покрива 71% от площта на Земята. Ресурсите от прясна вода в хидросферата са не повече от 2,52% от общия обем на хидросферата. Основни характеристики на хидросферата са: 1) Тя е прекъсната геосфера, като водните обекти са разположени дискретно (прекъснато) по земната повърхност 2) Характеризира се с непрекъснато движение, тъй като водите постоянно преминават от едно агрегатно състояние в друго (Воден кръговрат).

3 1) Води на световния океан --> заемат по-голямата част от повърхността на нашата планета --> разположени са най-вече в Южното полукълбо, като заемат 81% от неговата площ --> солени води

4 2) Води в ледниците --> имат обем 24 хил. км3 --> най-много от тях са разположени в Гренландия, а по-малка част в планинските ледници и в ледниците в моретата. --> пресни води --> съставляват 68% от пресните води на планетата 3) Подземни води --> имат обем 24 хил. км3 --> 10% от тях са пресни, като съставят 30% от пресните води на планетата --> някои от тях са с по-голяма минерализация, което ги прави по-солени.

5 4) Езерни води --> на Земята има 10 млн. езера, като 147 от тях са по-големи --> 44 от по-големите езера се намират в Азия, 28 - в Европа --> пресни води 5) Блатни води --> пресни води --> разпространени са в северните части на Северна Америка, Азия и Европа

6 6) Речни води --> обем - 2 млн. км3 --> пресни води 7) Води в атмосферата --> под формата на водни пари 8) Води в почвите

7 Релеф на океанското и морското дъно Образуването на океанските басейни е станало под въздействието на вътрешните релефообразуващи сили. Те са довели до разкъсването на литосферата на няколко големи плочи, между които се оформили дълбоки разломи. Те постепенно се запълвали с води и преди около 200 млн. г. се оформили чертите на сегашните океани. Релефът на океанското и морското дъно се е формирал в продържение на дългото историческо развитие и е твърде разнообразен. Той е бил обект на проучване от дълбока древност във връзка с развитието на корабоплаването. Едва през миналия век се появяват точни карти с дълбочините и размера на подводните форми. Кривите линии, които свързват точките с еднаква дълбочина, се наричат изобати. А картите, съставени на тази основа изобатни карти. С тяхна помощ са установени елементите, характерни за всички океани шелф, континентален склон и океанско дъно. Шелфът е крайбрежна плитковидна част със слаб наклон и достига до 2500m. Океанското дъно е под тази дълбочина и заема ¾ от площта на подводния релеф. То е неравно с различни форми на релефа плата, вулкански планини, котловини и пр. На места се очертават дълбоки и тесни продълговати понижения падини.

8 Температура и соленост на океанската и морската вода Солеността на водата в океаните почти повсеместно е близка до 35, но водата в моретата има неравномерно разпределена соленост. Най-малко солена е водата във Финския залив и северната част на Ботническия залив, които са част от акваторията на Балтийско море. Солеността на Черно море (около 17 ) също е значително по-ниска от средната в океаните. Най-солена е водата на Червено море и в източната част на Средиземно море. Солените езера, като Мъртво море, могат да имат значително повисоко съдържание на соли. В сравнение с океана и други морета Черно море е топло, което позволява къпане от май до октомври. Докато по северните брегове на Европа през летните месеци температурата на морската вода едва достига градуса С, то по българското крайбрежие водата се затопля над 20 градуса С и достига до

9 Моретата са почти непрекъснато подложени на повърхностно вълнение, предизвикано от вятъра. Морските вълни могат да изминават разстояния от хиляди километри, преди да достигнат бряг. Размерът им варира в широки граници от малки капилярни вълни до високи дълговълнови издигания на повърхността и внезапни вълни-убийци.[10] Основните фактори, оказващи влияние върху формирането на вълните, са скоростта и продължителността на вятъра, размерите на водната повърхност, над която духа той, и дълбочината на водата.[11]

10 Особен вид вълни са цунами, които се предизвикват не от вятъра, а от геологични явления, като земетресения с епицентър на морското дъно или изригвания на вулкани край бреговата линия или на морското дъно. В дълбоки води цунами са трудно забележими, като е възможно да подмине кораб или друг плавателен съд без да бъде усетено по никакъв начин. Това е така, тъй като вълните в дълбочина имат малка височина, за сметка на много голямата си дължина. При достигане на плитки крайбрежни води височината им рязко нараства и стават опасни за крайбрежните населени места.

11 ПРИЛИВИ Приливът е периодично настъпателно движение на океанската и морската вода към сушата, а отливът е периодичното отстъпателно движение на океанската и морската вода от сушата, под влияние на луната и слънцето. Причината за тяхната поява са различните стойности на гравитационното поле в противоположните части на Земята. Тази страна на Земята, която е по-близко до Луната, се притегля с по-голяма сила от отдалечената от Луната страна. Земята се завърта около оста си веднъж в денонощието, следователно всяка точка от планетата преминава два пъти през прилив и два пъти през отлив за 24 часа или на всеки 6 часа се редуват приливи и отливи. За да сме съвсем точни, те се редуват през около 24 часа и 50 минути, колкото е синодалният цикъл на Луната.

12 Морски течения Океански течения (или морски течения) се наричат настъпателни движения на водните маси в Световния океан, които обхващат значителни разстояния. Предизвикват се от гравитационни, приливообразуващи сили и преди всичко от силата на триенето на ветровете по океанската повърхност. На океанските течения влияят и силата на триенето на водните частици (намалява скоростта им), и отклоняващата сила на земното въртене (променя посоката им), която се изразява с удвоеното произведение на ъгловата скорост на въртенето на Земята, скоростта на движението на водните частици и синусът на географската ширина - т. нар. Кориолисова сила. Видове океански течения: ветрови (дрейфови), отточни, приливо-отливни, ротационни, постоянни, периодични, епизодични, топли, студени, неутрални, циклонални, антициклонални, дълбочинни, повърхностни и др. Океанските течения влияят на климата, океанските брегове, корабоплаването и др. Някои се простират в южните части на трите океана. Индийският океан поради особеното си разположение има океански течения, които не съответствуват напълно на идеалната схема за повърхностни течения в океанския басейн.