ВЛИЯНИЕ НА ВИТЕСТРОЛА ВЪРХУ ВОДНАТА ОБМЯНА В ГЛАВНИЯ МОЗЪК. Общоизвестно е значението на водата за нормалното протичане на

Препис

1 Ь11СШ i\'еj1,1-щинсю1 ИIIСТI\П'Т- H.-\l>H,\ Кат дра 1ю ф;1рма1ю1югия Ръконодите.'1 : доuе1п д-р )1. 1(. Ж е л я J к о в ВЛИЯНИЕ НА ВИТЕСТРОЛА ВЪРХУ ВОДНАТА ОБМЯНА В ГЛАВНИЯ МОЗЪК Д. Н. Желязков Общоизвестно е значението на водата за нормалното протичане на процесите на обмяната на веществата в тъканите на човека и животните, в това число и в най-високо орган1-1зираната нервна тъкан на г лавни5i мозък. Общоизвестно е също така и обстоятелството, че тъканите на новородените и на младите подрастващи ор1 анизми, отлич'1ва1ци се с интензивно протичащи обменни процеси, съдържат з11ачително по-голямо количество вода, отколкото тъканите на възрастния организъм. Всеки, който се интересува от тази страна на въпроса, може.па намери интересни сведения в редица източници (2, 29, 20). Тук ще си позволя да отбележа това, че в литературата са публикувани съобщения, които показват известна зависимост между обмяната на водата в главния мозък и неговото функционално състояние, от една страна, и влиянието на никои естествени и синтетични естрогени, както и на различни лекарствени вещества с невротропно действие върху тази обмяна. Манойлова и Баку лина ( 14), изучавайки съдържанието на водата и остатъчния азот в главини мозък на зайци, бели плъхове и мишки в условия на медикаментозно потискане и възбуждане, установяват, че при етерната и хлороформената наркоза и по време на сън, предизвикан от амиталнатрий, луминалнатрий и мединал, се намаляват водното съдържание, остатъчният азот, гликозата и активността на някои ферменти (каталазата) в мозъка на опитните животни, а възбуждането, предизвикано с кардиазол, корамин, кофеин и стрихнин, обратно, rи увеличава. Авторите обясняват тази находка с потискане на окислителните процеси по време на възбуждането. Това обяснение изглежда правдоподобно, тъй като се знае, че усвояването на всеки грам белтъчини или въглехидрати се съпровожда със задържане на около:! грама вода (6). Камфората, приложена в дози, предизвикващи възбуждане и гьрчоне, също увеличава съдържанието на вода в мозъка, а tttpн:.iтa н уретановата наркоза го намаляват (7). Икава (9) въз основа на сно" ошпи идва до извода, че по правило при rювишаване на водното съдържание в кръвта (респ. при намаляване на водата в тъканите и главно в централната нервна система) се наблюдава сънливост, а при обратните опюшен 1н се манифестира възбуждане. От само себе си се разбира, че в случая стааа

2 (i(} Jt. К Желязков 1 дума за промени във водното съдържание на мозъка в границите на фнзнолоп1чюпе колебанин, а не за 11атолоrичните изменения. Ц. Перо и 1. Лапани (17) доказнат, че в нервните "лет1<и интрацелуларната нода е в по-i олямо количество в сравнение например с водата в червените кръвни клетки. С1юред тези,вследователи по-голямото количество вода, свързвайки се с клетъчните белтъчни комплекси, определи високата възбуди юст на нервните клс1 ки. Хлор11ромазинът у здрави хора най-често повиша а обема на пл::: змата, респективно намалява водата в тъканите, докато при болни тоi'1 не дана постоянно едноnuсочни 11ромени в това отношение (38). Според А. Л. Подучена ( 19) съществува заниси,юст между функционалното състояние на кората на главини мозък и стtntнта на водното, ладуване. 13 своюе 11зследван11я 1\. 11. Поrодаен ( 18), А. И. Кудрявцева 11 Н. Г. 1\удрявцева (13) 11зучанат водното съдържание н мозъчната тъsан при екс11ернмtнтална епилепсю1 1 пред11звикана с електрически ток. Те установннат, Чt:.' при постановката на своите опнти съдържаннето на вода в мозъка, както 11 неi овото сухо тei'jjo се l{олебаят в границате на нормата. По, одасв обаче намира, че набъбващата способност на мозъчната тъкан при тези условия се увtличава значително в сравнение с нормата и продължава 48 часа след гърчовете. (Авторът определя набъбващата слособноt.:т на мозъчната тъкан по сл дния начин: в момента на п-рчовете декаnитира животното, изважда мозъка, взема парче от него, претегля го и 1 0 поставя в хипотоничен разтвор на натриев хлорид- 0,6%. Теглото на парчето нервна тъкан се определя на 2-ия, 4-ия и 24-ия час от поставянето му н хилотоничнш, разтвор.) При изясняване голимото значениt:.', което съдържанието на вода в нервната тъкан има за обмнната в нея и за функционалната И дейност, особена важност придобиват данните на П. А.!(ометиани и Е. Е. Клейн (12). Тези изследователи, определяйsи активността на някои ферменти (сукциндехидраза и сукuиноксидаза) в различни части на главния мозък в зависимост от количеството на nротонлазматичната клетъчна маса и от сте пента на нейната оводнеl:iост, идбат до заключението, че по-висока ферментна активност притежава оная вътреклетъчна маса, която съдържа по-голимо количество вода. Този извод се отнаси и до активността на холинестеразаrа и особено силно за rлутаникодехидразата. О. Н. Бармина (!) приема, че началната фаза на ферментното разцепване на белтъчините е едно от звtната, които регулират водното съдържание на тъканите, в това число и на нернната тъкан. Според Т. Кан (32) водата в тъканите на организма стои в много интимно отношение с най-широко застъпения кuмпонtнт в тях слtд водата - бtлтъчините. Той отбелязва още, че променитt в някои съставки Ht:.' влекат след себе си промени в съдържанието на модата, например на I ликозата. Колкото се отнася до някои естествени женски полови хормони и ТtХtште синтетични аналози, трябва да се подчертае, че е изучавано тяхното влин,ше върху водната обмяна на други тъкани - мускулна, мастна, чернодробна, бъбречна, но не и върху водната обмяна на централната нtрвна систtма. I lрн тези изследвания е установено, че естронът и естрадиолът увеличават съдържанието на водата в мускулите на опитните жннотни (,iз), в кръвта ( 1 U) и в редица други тъкани (34, J5, 36). Уста-

3 Влияние на витестрола върху водната обмяна в главния мозък 61 новено е също, че подобни промени предизвикват стилбестролът и диетилстилбестролът (39,?3). След кастрация на плъхове съдържанието на вода в различните тъкани се намалява, особено рязко в кожата (:17). А. В. Капели и Л. Такони (24) в допълнение доказват, че инжектирани на женски кастрирани животни, естрогените повишават резорбцията на водата в тъканите. Естрадиолът увеличава незначително съдържанието на водата в черния дроб на женски кастрати ( 11 ). С. Езер (28) дава оригинално обяснение на предразположението към отоци или на настъпването на отоци у жени в предменструалната фаза. Според този автор в предменструалната фаза настъпват смущения в детоксичната функция на черния дроб, в резултат на което се увеличава съдържанието на антидиуретичната субстанция в кръвта. Зависимостта на водното съдържание на матката и неговите временни промени от концентрацията на цирку.аиращия в организма хормон представлява научно основание на теста на Аствуд (27) за определяне биологичната активност както на естествените естрогени, така и на техните синтетични аналози. Според този тест за активността на препарата се съди по теглото на матката 6 часа след инжектирането на естрогена. Както пише М. Д. Медведева (1 S), при въвеждане на естрогена първата фаза от реакщ1ята на инфантилната матка се заключава във фиксиране на вода, хлорни, натриеви и калциеви йони. Фазата на усиления растеж настъпва след топа и се съпровожда с усилено фиксиране на калций, фосфор и магнезий. Медведева отбелязва също, че у кучета и плъхове половият цикъл се съпrовожда със задръжка на вода в тъканите и в кръвта. Аналогични данни съобщава и Фридлендер (21). Този автор показва още, че у кастрирани жени се намалява масата на кръвта с /0 и се нормализира след лечение с естрогени. У здрави жени естрогените довеждат до задържане на вода в тъканите; в резултат на това теглото се увеличава, а диурезата намалява. Прекратяване приемането на естрогените се последва от полиурия и нормализиране на теглото. За аналогично влияние на хексестрола върху съдържанието на вода в маточната тъкан съобщават Албо-Фермет и Шабо (21 ). Като изхождаме от тези литературни данни и имайки предвид, че витестролът упражнява определено въздействие върху централната нервна система - отначало потискащо, а след това възбуждащо (.50), и увеличава използуваемостта на гликозата от главния мозък (50), ние си поставихме за задача да проучим: 1) влияе ли, в какво направление и до каква степея изучаваният от нас естроген върху водното съдържание на главния мозък; 2) доколкото е възможно при нашите условия, да проанализираме в какво се заключава това влияние и какъв е неговият механизъм. Това изследване се продиктува и от обстоятелството, че при проучване влиянието на витестрола върху дишането на мозъчни хомогенати количеството на погълнатия кислород трябваше да се отнася към единица сухо мозъчно вещество.

4 62 Д. К. Же.,я::,нов Материал и методика Опитите от тази серин бяха проведени върху 50 женски бели плъха. Като имахме предвид обстоятелството, че с възрастта водното съдържание в различните тъкани на организма се изменя, използуваните за опит животни бяха на еднаква аъзраст. Парвата основна група от 29 плъха ( опитите с тях трябваше да покажат влияе ш1 и в какво на11равление витестролът върху съдържанието на вода в мозъка) се раздели на,1 подгрупи: кон т р о л н а п" д гру па от I О плъха, опитна подгрупа от 9 животни, изследвани около :l часа след инжектирането на витестрол, и т р е та, също о п н т на под r ру па, от I О плъха, изследвани на седмия ден с.r1ед инже1(тирането 1ш с витестрпл. Втората. основна 2.рупа наброяваше 21 ш1ъха. Опитите с тези животни имаха за ::\адача да хвърлят известна свет. шна върху механизма на действието на изучавания естроrен върху водната об:-. 1яна в мозъка. Те бяха разделени на I О контролни и 11 опитни, т. е. третиран11 с витестрол 7 дни преди О!!ита. Трнбва да се отбележи и това, че краiiните резултати пт опити те с тази група от 21 плъха с пълно основание r.югат да ct отнесат за разрешаването на пъряия въпрос, т. е. влиянието на витестрола върху водната обмяна на мозъка, степента и посоката на това вл1tяние. Преди опита ж11вотните се оставяха да r.r адуват в продължение на часа. Убиването им се извършваше чрез мигновено отрязване на главата с остра костна ножица. Мозъкът се изваждаше бързо- за J,.j- 2 минути, като се отрязваше успоредно на falx cerebri, подсушаrаше се на филтърна хартия и се претегляше на торзионни везни върху предварително гарирано парче филтърна хартия. По-нататъшната процедура биваше различна в зависиi\1ост от поставената задача. Мозъците на животните от първата основна група се поставяха в суши. 1ен шкаф на 120 С, в който се държаха до пълно изсушаване, т. е. докато при три последователни претегляния всеки от един от тях даде едно и също тегло. С мозъците на животните от втората основна група се постъпваше по следния начин: чрез среш111ен разрез двете хемисфери cr разделяха и претегляха на торзионни везни. Едната от тях се поставяше в сушилния шкаф, като се определяше теглото И през 2 часа в продължение на 6 часа. Втората хемисфера се поставяше в 2';-милилитрова Бехерова чашка с хипотоничен (O,б J io) разтвор на натриев хлорид и също трикратно през 2 часа в продължение на 6 часа се определяше тег.11ото й. По този начин се определяше всъщност кпличеството на погъ.r натата от мозъчната тъкан вода по метода на Погодаев (26). Резултати Изразени в цифрови стоiiности, резултатите от проведените опити с първата основна група животни са представени на табтща 1. Внимателното преглеждане на табличните данни показва нлколко интересни момента. Преди всичко правит впечатление извънреднп близките стойности за водното съдържание на мозъка на изследваните коtпролни животни, а заедно с тпва и на сухото мозъчно вещество. Водното съдържание

5 Влияние на в.нтестро.'lа върху водната обмяна в гдаан1tя мозък 6.1 Данни за водното съдържание и сухото вещество на мnзъците от неинжектнранн и инжектирани с витестрол животни Та ц а 1 (в мг %) 11 сухото вещество на мозъка на различните животни от тази подгрупа се различават само по знака след десетичната точка. Най-голямата разлика между максималното и минималното значение на тези показатели достига едва I мг О/о. Този факт сам по себе си показва, че промените в посока на увеличаване или намаляване на съдържащата се в мозъка вода могат да бъдат сигурен показател за оказани въздействия по пряк и. и по косвен начин върху нея. По-разнообразна е картината при втората подгрупа животни, изследвани 2 часа след третирането им с витестрол. Средното значение на цифровите атойности на всички опитни животни е 76,9 мr % ; следователно то е по-ниско в сравнение със съответните средни стойности на контролните плъхове. И макар разликата между средната стойност за водното съдържание на мозъка на контролните животни и това на опитните животни (изследвани 2 часа след инжектирането им с естрогена) да е само 0,6 мr %, при р = 0,05 тя е статистически достоверна поради минималните средни rрещки на двата вариационни реда. Най-голямата разлика между максималното и минималното значение на стойностите за водното съдържание на мозъка тук достига 2,1 мr ¾- Още едно обстоятелство заслужава да бъде отбелязано. Става дума за това, че половината от животните дават данни за водно съдържание (респективно и за сухо вещество на мозъка), напълно сходни с данните за контролните плъхове - средно 77,4 мr ¾ и 22,6 мr О/о. Останалата половина от животните показват по-ниско водно съдържание и съответно по-голямо количество сухо вещество за главния мозък - 76,5 мr % и 23,5 мr Ofo.

6 64 Д. К. Же.'IЯЗКОВ Данните за третата подгрупа животни, изtледвани на 7-ия ден след инжектирането им с витестрол, се отличават освен с по-голямото си разнообразие в стойностите на водното съдържание на мозъка още и с това, че всички тези стойности ( дори и най-ниската ) са по-високи, а някои от тях значително по-високи от съответните стойности при контролните плъхове. Разликата между максималната и минималната стойност на водното съдържание на мозъка тук достига 8,4 мг О/о. Средната стойност на водното съдържание на мозъка за тази група достига 8 J,.5 мг % ; следователно то е с 4 мг О/о по високо от съответната средна стойност за контролната подгрупа животни. Противоположни на промените във водното съдържание на мозъчната тъкан на опитните жипотни са промените в сухото вещество: когато водното съдържание на мозъка се увеличава, намалява се относителното съдържание на сухото вещество в едини11а тегло свежа мозъчна тъкан и обратно. Това се вижда ясно от колонките на таблица 1, отнасящи се до промените в сухото вещество на мозъка. За контролната подгрупа средната стойност на този показател е 22,5 мг 0;01 за подгрупата животни, изследвани непосредствено след инжектирането им с витестрол, тя е 23, 1 мr О/о, а за животните, изследвани на 7 -ия ден след третирането им с естрогена, тя достига едва J 8,Б мг О/о. Интересни данни дадоха изследванията относно от деля нето на водата при изсушаването на мозъчната тъкан по време. Тези дани са представени на таблица 2. Описаните особености по отношение на водното Табли u а 2 Средни дан1tн за отделянето на вода от мозъчната тъкан на неинжект tранн 11 на инжектирани с витестрол плъхове по часове Контро,,на група (10) Груnн ЖHIIOTHII Опитна група (11) (инжектирани с витсстрол 7 дни преди опита) В МГ О/о в 0 /о 3аn1,рвнте 2часа От.11елена во.11а в мг¾ 3авторнте 3атретнте 2час1 2часа 71,5 6,8 0,3 90,9 8,7 0,4 78,6±0, : :,:.,. 1 Иi z:: 1 :&1 ' -Ра-,лик_а_в_% (_пр_и_1_00 -д-ан-н-нт-е. +_3-, ,4-, : ,О - 7.э за контролната гру11а) 1 1 llpн р=о,05 разликите са статистически достоверни. съдържание и сухото вещество на мозъчната тъкан се наблюдават и тук. В случая ни интересува фактът, че отделянето на водата от мозъка на контролната и опитната подгрупа животни не става успоредно по вре ме. Както се вижда от таблица 2, за шестте часа топлинно въздей

7 В.t ияние на витестрола върху водната обмяна 11 rлавшrл мозъ.: 65 ствие от мозъчната тъкан и на контролната, и на опитната (инжектирани с витестрол 7 дни преди умъртвяването на животните) подгрупа животни не само не се отделя едно и също количество пода, но се отделя и по различен начин. След първите 2 часа топлинно въздействие мозъците от контролните животни отделят 71,5 мг % вода, а мозъците от инжектираните с витестрол плъхове - 74,3 мг "/0 През вторите 2 часа отношенията са обратни: сега повече вода от делят м<jзъците на контролните, а по-малко - на опитните животни. В цифрово изражение тези данни са съответно 6,8 мг 1 о и 5,4 мг %. През третите 2 часа отделеното количество вода от мозъците и на опитните, и на f{онтролните животни е еднакво - 0,3 мг Ofo. Данните от динамичното проследяване по часове на набъбващата способност на мозъчната тъкан, взета от контролните и опитните (инжектирани преди 7 дни) плъхове, са представени на таблица 3. При прет а б:11111 а З Средни данни за поглъщане на вода от мозъчна тъкан на неиюнектираt111 и инжектирани с витесrрол бет1 плълоне, поставена R х1шото1шчсн (О,6 10) разтвор на натр tfв хлорвд Гру1111 Ж1180ТН11 Контро.-1на група Опитна rpyn,i Раз,1ика в% (при данните 1 за контро.: ната група) 1 j ;::: j [ lloп..'""',ода,,.,';., " '' Р"" 1 ",ренпе 1--:.,:-:-- 2 1аса 2 111са 'J 1aca бчаса 16,5 (56,3%) 15,1 (55,6%) -6 3,1 (29,2%) +9,5,\2 (17,8% 4,2 (15,2¾) -19,2 31.б 100,0% 29,5 100,0% -6,7 глеждане на таблицата привлича вниманието фактът, че количеството погълната от мозъчната тъкан вода както по часове, така и общо за цялото време на изследването r малко повече за контролните животни в сравнение с опитните. Интересно е да се отбележи и това, че тази разлика в набъбващата способност на мозъчната тъкан на контролните и опитните животни е проявена най-силно през последните 2 часа на изследването. Обсъждане на резултатите Въз основа на изложения експериментален материал може да се приеме, че и по отношение промените в хидратацията на мозъка изследваният от нас синтетичен естроген упражнява двуфазно действие. В случая то се изразява в това, че у повечето от животните, изследвани скоро след инжектирането им с витестрол, вод ото съдържание на мозъчната тъкан статистически достоверно се намалява, а у мозъчната тъкан на животните, изследвани късно след инжектирането им с естрогена, то се увеличава.!i Годишник на 8/\-\И - Rap11a, т. 1, с8. 1

8 66 Д.!\. Желязков И едното, и дру, ото действие може да се сметне, че се съгласува и r1одкрепя мнението на някои автори (9, 7, 8, 25). Според тях намаляването на водното съдържание на мозъка е свързано с преобладаване на задръжните процеси в неговата дейност, а увеличанането на неговата хидратиранvст- с преобладаване на процесите на възбуждане. И дейrтв11телно с ошпите по условнорефлекторния метод беше доказано (.о а), че с1<оро след инжектирането на витестрола във висшата нервна дейност на по- голямата част животни 11реобладават явленията на задържане. Покъсно ( обикновено след :J-4-ия и особено към ия ден) се регистрират промени Б условнорефлекторната дейност, говорещи за възбуждане. В това отношен11е много е въз 1ожно разнообразието във водното съдържание на r.t0зъ1\iпе от групата животни, изследвани късно след riри,1аi ането на в11тестрола1 да се свърже с различия в степента на възбуждането, в което се е намирало животното по време на опита. От гледище на обмеш1ите процеси повишеното съдържание на вода в мозъка на I-::ъсно изследваните опитни жliвотни може да се сыюстави, снърже и обясни с факта, че по това време от де" йствието на естрогена върху нентралната нервна система се увеличаnа значително 1,1 взползувае мастта на гликозата от мозъка. Доказано е също (1 ), че усвояването на 1 г въi'лехидрати се с I,провожда със задържане на Э грама вода. Тази законо ерност, и?\rлежда, действува в случаs. Обсъждането на данните за промените във водното съдържание на мозъка и съпосташнiето им с промените във висшата нервна дейност на животните дават до известна степен основание да се изкаже следното предположение - установените промени във водната обr,.1яна се от11ася1 преди всичко за сивото вещество на мозъка, респе1<тивно за кората на голямомозъчните полукълба. Ос1ювание за такова предположение може да се намери и в някои данни от литературата. Доказано е например, че общата, свързаната и свободната вода както в мозъка на човека, така и в мозъка на плъхове е повече в сивото, отколкото в бялото мозъчно вещество ( 16), че филоrенетически по-младите от дели на мозъка са побогати на вода от филоrенетически по-старите образувания на централната нервна система ( 17). Втората фаза от действието на витестрола, изразяваща се в увеличаване съдържанието на водата в мозъка, стои в съгласие с данните на редица изследователи. Тези данни показват, че под влияние на различни естрогени (естествени и синтетични) става задръжка на вода и на някои електролити в различни тъкани на животинския и човешкия организъм. Що се касае обаче до началното действие на изучавания от нас витестрол, в литературата не намерихме аналогични изследвания и данни. Опитите с дi-iнамичното проследяване на отделянето на вода по време хвърлят известна светлина върху някои моменти от механизма на дейстuието 11а витестрола върху водната обмяна u мозъка. И опитната (животните, изследвани 7 дни след инжектирането им с витестрол), и I<онтролната rpy11a плъхояе за fi часа топлинно въздействие не само не отделят еднакво количество вода, 110 го отделят и по различен начин. През първите 2 часа в резултат на въздействието на едно и също количество топлинна енергин се е отделило различно количество вода от

9 Влия11не на внтестрола върху водната обмя1-1а n rлавннн мозък 67 двете групи животни. Следователно за отлелянето на един1ща вода от мозъците на опитните животни лрез първите 2 часа е била необходима.10-малко енергия, отколкото за отделянето на същото количестно вола от мозъците на контролните. През вторите 2 часа отношенията са обратни - повече вода се отделя от мозъците на контролните плъхове. Резултатите от тези опити показват, че под влияние на витестрола връзките на водата с мозъчната тъкан са се лабилизирали и поради това нейното отделяне става и по-лесно, и по-бързо. Лабилизирането на водата обаче, изглежда, има важни послелици за функционалните свпikтва на нервната тъкан. От друга страна, по с. або изразените имбибиционни свойства на 1'tозъка на опитните животни могат да се тъm<уват като из раз на това, че мозъкът още приживе е поел възможното максимално физиологично количество вода. В заключение трябва да се каже, че промените във водното стопанство на мозъка, когато са, раз5ира се, в,,в фнjиолоп1чн11 граници, биха могли да се използуват като един от многото биохимични 1101<азатели за функционалното състоннне на възбуда или потискане на r,юзъ1<а, респективно на кората на голямомозъчните полукълба. Изводи 1. Промените, които водното съдържание на мозъка търпи под действието на витестрола, имат двуфазен характер: а) Непосредствено (2 часа) след инжектирането на медикамента съдържанието на вода в мозъка статистически достоверн() се намалява у по-голямата част от изследваните животни. Заедно с това относително се увеличава сухото мозъчно вещество в единина тегло свежа тъкан. б) У всички животни, изследвани късно след третирането им с изучавания естроген (на 7-ия ден), водното съдържание на мозъка се увеличава; едновременно с това относително се намалява и сухото мозъчно вещество. 2. Много е вероятно хидратирането на мозъка да се съпровожда с лабилизиране на връзките на водата с нервната тъкан, поради което нt-йното отделяне при топли -1но въздействие настъпва и по лесно, и по-бързо. 3. Физиологичните промени във водното съдържание на мозъка са свързани по някакъв начин с промени и в неговото функционално състояние. Затова те биха могли да се използуват като показател за функционалната активност на мозъка. ЛИТЕРАТУРА 1. Бар м н II а О. Н.: У ч. :Jап. Горькоnс. мед. 1111ст-т.f, в,111. 1, 19, !)., а д е р r р с н В.: Физи 1сск,1я хшiия n мсдiши11е и биолоrю,, Ил., М., Но л н ар А. О.: Фюико-хи.ш,чссю с осноrи.1 нерrнюл д<'ятст,1юс111, JI В 1,1 р 1>1- :: в / я Ме;, о У ; 1 1 1r: к 1. ск И. : м т н 1 s. : :;о:t : i., ]91-1, :, Ж л : f ir / 1 Научни трудове на ВМИ - София, Ж с ли :1 к о u Д.: Виж в 11а с тш1щ11я том. - б. 3 ба р с к 11 й И. Б., И в а 11 о в И., Ма р,\а ш о в В. : h1юх 1мия, М., И n а не 11 к о Э. Ф., Ду II а е о а В. Ф.:!"JиохI1мIIн, 5, 636, И в а н о о 10. Н., С с р ги с 11 с к н й М. В.: Вопр. мед. хим1111, , И кана И. :

10 68 Д. К. Желязков Реф. ж. бf!ох., R, 133 (913R), Г ле гг М. Т., Ка ро л л Ф. Л.: Реф. ж. 61юх., Л, -11 (25 16) Коsсон Р. В. н сотр.: Реф. ж. био,1., 6, 383 ( ), 195R Ком е т на 1111 П. А., К., е n н Э. К.: Укр. биох., ж., 4, 410, ,1. К у д r я в не в а А. И., К удря R це в ;i Н. Г. : Укр. биох., ж., 4, 435, Н. Ма 11 о n., о в а О. С., 6,1 к у,11 и на Н. Д.: Фюиол. ж., СССР, 2, 262, 195,1. -1,1. [\ \ е д в е д r в а Н. fi : Н о р м а,, ь на я и r1атологическа я физио1юr11я жировоrо II л111юндного обмена, h., 19f> О n А и н И. А.: Пробл. сов. физио.. биох. и фарм.: к., кн. 2, RЗ-3, П с ро l.l., Л 1111 а 11 и Г.: Реф. ж. биох., 24, 94 (23 613). 1 5!i.-18. По, о да еr К. И.: Укр. бf!ох., ж. 4, 428, По,уч е па Л. JJ.: Бюл.. ексщ р. мrд. и 6110,1., 6, 24, Пр и вал о в П. Л.: Биофизш;а, б, 738, 195К-21. Фр и дле11 дер: uит. 110 Медведева Н. Б. (вж. 15). 22. А I Ь е а 11,;.f: <' r m е t М., С 11 а Ь о t 1,: 1.а semaine des H6pi1aux, 40, 2316, BroRi М. Р.: J. Endocrinol., 1, 78, Cappell i V., Tacco nl L.: Boll. ос. Ital. blol. perim., 6,.'И Cizek L. J.; Amer. J. Physiol., 1, 104, Канrарту.-27. Emmens С. W.: Bril. Med. Bul\., 2, 135, Е s е r S.: Ехс. med., sec. 111, 8, 299, G о II d m а п l. S., Gilma n А.; The phaпnacolorical basis of tl1erape111ics, G r а\' е s J., Н i m \\' i с h Н. Е.: Amer..1. Physiol., 1, 205, G го s s с I i n R. Е. а. о I h.: Proc. Soc. Exptl. Biol. а. Med, 2,533, 19,),) К а h n Т.: Regultion dн processus metaboliques dans 1'orga nisme, Paris, М н с i о G., G r а s s i В., Р е г е go М. А.: folia endocrinol., 2, 271, Pre edy John R. К., Aitken Е.: J. Clin. Jm est., 4, 423, Р r е е d у J о R. К, А i t k е n Е.: J. Clin. ln1 e;r., 4, 430, Р r е с d у J о 11 л R. К., А i t k е n Е.: J. Clin. lnпst., 4, 440, 195б S m е t J. d е: Compt-rend. Soc. blol., 23-24, 210.), \V а r l n Ь о u r g Н., L с k i е f f г с J.. Therapie, fi, 1178, l95fi \Vi 1 k i п s о n W. S. а. о t t1.: J. Amcr. Sci., 3, 866, ВЫСШИЙ МЕдИUИНСКИЙ ИНСТИП Т - ВЛРНА Ка федра фармаj<ологlfи Заведуюши А 1<афедроА: доu. д-р Д. К. Ж е., яз к о в ВЛИЯНИЕ ВИТЕСТРОЛА НА ВОДНЫЙ ОБМЕН В ГОЛОВНОМ МОЗГУ Д. К. Же.,язков РЕЗЮМЕ Сообщается об изменениях, которые наступают в содержании воды в головном мозгу под влиянием витестрола (хексестрола). Непосредственно (1,5-2 часа) после инъекции эстрогена содержание воды в мозгу статистически достоверно уменьшается у большей части подопытных животных. В резульrате этого относительно увеличивается и сухое вещество мозга в единице веса свежей ткани. У веех животных, обследованых поздно после лечения их изучаемым эстрогеном (на 7-ой день), содержание воды в мозгу увеличивается, едновременно с чем относительно умень шается сухое вещество мозга. На основании опытных данных высказывается гипотеза, что вероятно гидрирование мозга сопровождается неустойчивостью связей воды с нервной тканью из-за чего выделение воды при теплоаом воздействии наступает бъстрее н легче. Эти изменения в содержании воды в мозгу по времени совпадают с леременами, которые виrестрол вызывает в высшей нервной деяrельности - подавление непосредственно и возбуждение по позже после его инъекции.

11 Влияние на tнпсстроj1а върху водната обмяна в 1 лав11ия моз hк 69 HIGHEI MEDICAI, INSTIТUTE - \IA f\a Cl1:1ir of Pliarшa.:ology Cl1it:f of CJ1;iir: Оос. D. S 11 t: 1 i а z 1, u \' ТНЕ EFFECT OF VIТESTROL ON CEREBRAL \VATER METЛBOLISM О. К. Sl1e/iazkov SUMMARY The changes are described occurring i11 tl1e,vater co11te11t о! the cerebrum under the effect of vitestrol (hexestrol). lm1пtdiately after inoculation (1,5-2 hours) of the estrogeп, the,vater сопtепt i11 the b1 ai11 undergoes statistically proved reduction iп the majority of the aпimals subjecled to investigatioп. This results iп а relative increase of the dry cerebral substaпce per unit,veight fresh tissue. ln all animals,vl1ici1 are subjected to late (оп tl1e 7th day) check-up after treatmeпt 1vith the estrogen iп question, the 1vater con1eпt of the brain is found to i11crease,vith parallel reductioп of tl1e dry cerebral substance. On the backgrouпd of tl1e experirпental data oыained, the hypothesis is proposed of the probaьility tliat the braiп l1ydratization is accompanied Ьу att enuation of tl1e 1vater bonds 1vitl1 the nerve tissue, which fact accounls for and explains tl1e more rapid апd easier separation о! water during thermal effect. These alteratioпs in the water content of tl1e brain coincide in time 1vith the changes 1vhich the vitestrol brings about iп the higher пervous activity - suppression immediately after its injectioп and excitatioп later.