Тема 10 Типология на религиите. Ранни религиозни форми.

Размер: px
Започни от страница:

Download "Тема 10 Типология на религиите. Ранни религиозни форми."

Препис

1 Тема 10 Типология на религиите. Ранни религиозни форми. I. Типология на религиите. Има различни класификации и типологии на религията и религиозността. Представените тук типологии илюстрират най-добре процеса на историческо развитие на религиозните системи и свързаното с него взаимно влияние между различните форми на религиозността. Ако вземем за признак обекта на вярата, то религиите можем да разделим на: Ранни форми на религия: магия, фетишизъм, тотемизъм, шаманизъм, анимизъм. Появяват се най-рано в човешката история. При тях още нямаме идеята за наличие на Бог или пантеон от божества. Ранните религиозни форми продължават да съществуват под различна форма в по-късните религиозни системи. Теистични религии - идва от гръцкото theos (бог), като от този корен на думата идват всички понятия от втори ред - теология, теизмът, атеизмът и др. С този термин се обозначава живият бог на живите религии, т.е. бога, към който се отнасяме в личностен план. Латинският еквивалент на theos е deus. С него се означава неживият бог, който съществува тук. Осъществява света, но не се интересува за него, т.е. той е оттатъшен бог, трансцедентен бог. При теистичните религии вече имаме персонификация на божественото/свръхестественото в лицето на един или множество богове. 1

2 По признак брой божества Политеистични религии, изповядващи вяра в много богове. Такива са египетската, гръцката и римската религии, както и повечето религиозни системи преди появата на юдаизма и християнството. При политеистичните религии имаме пантеон от божества множество божества, които се намират в някакви родствени връзки помежду си и отношенията между тях много напомнят на човешките взаимоотношения. Обикновено, присъстват богове създатели (или герои - създатели) на света и космоса, като останалите божества произхождат от тях. Монотеистични - приема се наличието само на един бог, който не влиза в семейни отношения, създава света, източник на морал, съдник на всичко, извършва и е отговорен за всичко. Юдаизмът, християнството и исляма са такива религии. По отношение на носителя говорим за следните видове религии: Племенни - съществуват в първобитното общество, култът се осъществява съвместно. Такива религии има и досега в редица народи в Африка, Централна и Южна Америка и др. Национални - съществуват в рамките на една нация, народ и не напускат тези граници. Такива са юдеизъм, индуизъм (в Индия), шинтуизъм (в Япония), конфуцианство (в Китай). Световни - те са най-широко разпространените религии. Такива са будизъм, християнство, ислям. Те са наднационални и проявяват космополитна тенденция, имат мисионерска дейност целят привличане на последователи. Вероизповедните връзки възникват между хората независимо от етническата принадлежност и езика. Пообщо казано, функцията на световните религии, тяхното религиозно учение и нравствено-етическо отношение са насочени към човека и човечеството. 2

3 II.Ранни религиозни форми Към ранните форми на религията традиционно се отнасят магията, анимизма, фетишизма, тотемизма и шаманизма, макар, по правило, те не се срещат в чист вид, а образуват сложни комплекси взаимодействайки помежду си. В същото време, можем само да гадаем какви са психологическите основи на тези религии и какъв род преживявания лежат в основата им, доколкото те не стават осмислен факт на индивидуалния опит, а продължават да съществуват на нивото на колективните представи и проявлението на колективното несъзнавано. 1.Магия. За най-ранна форма на религия много учени (но не всички) приемат магията. Магията това са комплекс от ритуални обреди, имащи за цел да въздействат на свръхестествените сили, за да се получат материални резултати. В магията на преден план стои обредното действие, а не вярата. В резултат магията често бива разбирана като съвкупност от определени действия, обезпечаващи постигането на желаната цел. Такова разбиране за забелязва в руския език където се прави разлика между магьосничество, вещерство (колдовство) и вълшебство (волшебство). Магията още не е религия в пълния смисъл на думата, но при нея се среща основния признак на религията вярата в зависимостта на човека от тайнствени, свръхестествени влияния и сили. Последното е аргумент да я разглеждаме като форма на религията. Много изследователи (английския етнолог Дж. Фрейзър например) отказват да разглеждат магията като форма на религията. Основният аргумент за това е не само отсъствието на вяра в съществуването на свръхестествен свят и свръхестествени същества, не само преобладаващата роля на практическите обреди, а най-вече това, че магическата сила се мисли като присъща на нещо или някого, а като присъща на самия човек, извършващ ритуала. Магьосникът, заедно с естествената си сила, притежава и свръхестествена. При религията се предполага подчинение на човека на някаква външна, странична сила, която господства над него и е свързана с чувство на страх и неувереност. При магията у човека има, макар и лъжовно, съзнание за своето 3

4 всемогъщество, и макар и погрешно, чувство за увереност в своите сили. Човекът е уверен, че ако изпълни нужния магически ритуал, то той ще може да получи всичко, което пожелае. Основното е да се знае какъв точно ритуал трябва да бъде изпълнен. Други автори пък настояват за религиозната същност на магията (Б.К.Малиновски, Р.Ферс). Според тях магическите обреди не обхващат всички сфери на живота на човека, а само тези сфери, които са зависими от случайността и късмета, в които човек не може да разчита на своето знание или техника, а се сблъсква с неподдаващи се на контрол фактори, при които човека е неуверен в благоприятния изход от своята активност, което поражда множество страхове и неувереност. Тези примери показват, че магията, както и всяка друга форма на религиозност, е породена от безсилието на човека пред непознатата необходимост, проявяваща се в господството на случайността над него. Съществуват различни класификации на магическите действия. Според начина на въздействие магията бива: контактна (необходимо е непосредствено съприкосновение на носителя на магическите сили с обекта, към който е насочено действието); инициална (магическият акт е насочен към обект, който не е достижим в пространството за субекта на магическата активност); парциална (частична) (опосредствано въздействие чрез коси, нокти, остатъци от храна, които по някакъв начин попадат при магьосника); имитативна (въздейства се на подобие на обекта). Според целите на въздействието магията бива: зловредна, лечебна, военна, любовна и т.н. Изброените класификации са по външни признаци. Съществува по-добра класификация, която отразява вътрешното и развитие магията се дели на магия на действието и вербална магия. Магията на действието се дели на два подтипа. Първият, най-рано възникнал под тип е магията на съдействието. При него магическите обреди само допълват здравите действия на човека, насочени към постигането на желания резултат. Целта на магическите действия тук е да обезпечи успеха на здравите действия. Тези магически ритуали съпровождат здравите действия и според вярванията на хората съдействат за успешния им резултат. Втория подтип е магията на самодействието: магическите обреди не съпровождат здравите действия, а ги заменят. Според хората само такива магически действия са напълно достатъчни, за да се получи желания 4

5 резултат. Такъв характер имат зловредната и любовната магия. Другият основен тип е вербалната магия. Докато магията на действието се проявява в изпълняването на обреди, то словесната магия се извършва чрез заклинания и други словесни форми. Вербалната магия също се разделя на съпровождаща и самодействаща. Бидейки най-старата форма на религия, магията се оказва и най-дълго просъществувалата. Тя не просто се предава през поколенията, а спонтанно се появява, когато човек се окаже жертва на случайността и на ситуации с висока степен на неяснота и неопределеност (параноята). Много хора, които по същество са невярващи, често в такива ситуации извършват по същество магически действия. В съвремието тези действия е прието да се наричат не магия, а суеверия (червения конец против уроки, късметлийската заешка опашка, чорапите за изпит и т.н.).често суеверията са свързани с ритуал (обсесийно компулсивни ритуали). Друго характерно за суеверията е липсата на всякаква систематичност и връзка между отделните вярвания. Магията не губи позиции и във съвремието. Понастоящем можем да говорим за широкото разпространение в много сфери на медицинската, черната, церемониалната и религиозната магия. Медицинска магия беше обявена от ЮНЕСКО за година на нестандартните методи за лечение. По официална статистика в САЩ през 1968 практикуват астролози, а лечители частично използват астрологията. Във Франция през 1973 са регистрирани лечители и предсказатели. 90-те години въведоха модата на телевизионните шамани, предлагащи дистантно магия. Съвременните магьосници обвързват практиката си с етикета на множество интелектуални течения: юнгианци, неорайхианци, неофройдисти, йога техники, рейки, хипноза, акупунктура, лечение с билки, контрол над биоритмите, дзен, тантризъм и т.н. Черна магия. Тя е не само средство за причиняване на зло, но и в голяма степен средство за заплаха. Исторически погледнато възниква от разликата между вещерството и знахарството. Докато вещера извършва по загадъчен и необясним, и следователно плашещ начин своите ритуали, то, напротив, знахаря използва достъпни за критичен анализ действия, предмети и ритуали. 5

6 Дори в Чукът на вещиците (Malleus Maleficarum) се дават указания как да се различат вещиците от знахарите: действията на знахарите не подлежат на преследване от инквизицията, доколкото са достъпни за социален контрол. Главна роля изиграла Инквизицията. Според една книга за преследването на вещици (Der Hexenwahn) Инквизицията била създадена през XIII век от Католическата църква, с цел да обърне вероотстъпниците във вярата и да предпази други от отпадане. Тя служела като полицейски орган на Църквата. На 5 декември 1484 г. папа Инокентий VIII издал була, или документ, с който заклеймил магьосничеството. Той също упълномощил двама инквизитори, Якоб Шпренгер и Хайнрих Крамер (известен с латинското си име Хенрикус Инститорис), да се справят с проблема. Те написали книгата Чукът на вещиците (Malleus Maleficarum). Както католиците, така и протестантите я възприели като авторитет по отношение на магьосничеството. Книгата съдържала измислени истории за вещици, основани на народни предания. Тя представяла теологични и законови доводи срещу магьосничеството и осигурявала напътствия как да бъдат разпознати и унищожени вещиците. Чукът на вещиците бива описвана като най покварената и... най навреждащата книга в цялата световна литература. За обвиненията в магьосничество не били нужни доказателства. В една книга за съдебните процеси срещу вещиците (Hexen und Hexenprozesse) се казва, че тези процеси целели само да изтръгнат признания от обвинените чрез убеждаване, натиск или сила. Мъченията били нещо обичайно. В отговор на Чукът на вещиците и папската була, издадена от Инокентий VIII започнало голямо преследване на вещици в Европа. Нещо повече, с помощта на едно ново изобретение, печатарската преса, тази мания се разпространила чак до Америка. Повече от 70 процента от обвинените били жени, най вече вдовици, за които често нямало кой да се застъпи. Жертви ставали бедните, възрастните и жените, които разпространявали билкови лекове особено ако лекарствата не действали. Никой не бил в пълна безопасност независимо дали бил беден или богат, мъж или жена, със скромен или благороден произход. На онези, които били смятани за вещици, били приписвани всякакви злини. Според едно немско списание (Damals) те били обвинявани, че причиняват мразовито време и че докарват нашествие от охлюви и гъсеници, които унищожават семената и плодовете. Ако върху 6

7 реколтата паднела градушка, ако някоя крава не давала мляко, ако мъж или жена не можели да имат деца, вината със сигурност била на вещиците! Как вещиците били разпознавани? Някои от заподозрените били връзвани и пускани в студените води на благословена река. Ако потънели, били считани за невинни, след което ги издърпвали. Но ако останели на повърхността, били обявявани за вещици и екзекутирани на място или предавани на съд. Други били претегляни, защото се смятало, че вещиците тежат малко или нямат никакво тегло. Както католическите, така и протестантските държави поощрявали лова на вещици, а в някои райони протестантските владетели били дори по жестоки от католическите. След време обаче разумът започнал да надделява. През 1631 г. например йезуитският свещеник Фридрих Шпее, който придружавал много от осъдените като вещици до кладата, за да бъдат изгорени, писал, че според него нито една от тях нямала вина. Той предупредил, че ако ловът на вещици продължи със същата сила, земята ще се обезлюди! В същото време лекарите започнали да осъзнават, че някои неща, като например припадъците, може да се дължат на здравословни проблеми, а не на обсебване от демони. През XVII век процесите намалели значително и до края на века съвсем престанали. Черната магия използва знахарския арсенал отвари, отрови, необичайни оръжия, заклинания. Втората й характерна черта е, че тя представлява социална опозиция и претенция за алтернатива на официалната власт. Церемониална магия. Това е общо название на колективните магически ритуали, имащи значение за всички членове на общността и извършвани на открито и публично. Такива са магията за добра реколта, магията за добро време, магията за военен успех, празничната магия. За разлика от другите видове магически ритуали тук не присъства схемата клиент - магьосник, макар при колективните процедури шамана и знахаря да играят водеща роля. Този тип магия изпълнява редица социалнопсихологически функции: сплотяване на общността, утвърждаване на авторитета на управляващите, запазване и затвърждаване на общностната идентичност и културни особености, преодоляване на тревожността от неблагоприятни събития и т.н. Религиозна магия. Религиозните култове обикновено включват в себе си редица магически ритуали, които произтичат от съдържанието на конкретната религия, а други 7

8 се разглеждат като форма на противодействие спрямо враждебни магически практики и сили. Такъв е примера с екзорсизма в католическата религия. Екзорсизъм (на латински: Exorcismus, на гръцки: Εξορκισμός) е практика за изгонване на демони или други зли духове от човек или място, където те съществуват. Практиката съществува от древни времена и се изпълнява и до днес в много страни. Според християнската традиция хората, практикуващи екзорсизъм, наричани екзорсисти, са обикновено членове на църквата или смятат, че притежават свръхестествени сили и умения. Екзорсистите обикновено използват молитви и заклинания, както и други религиозни способи, като формули, жестове, символи, икони, амулети и др. Обикновено призовават Бог, Исус Христос или някои ангели или архангели, за да извършат екзорсичния ритуал.обикновено обсебените хора не знаят за злото в себе си, нито контролират издаващите го движения. Екзорсистите приeмат тази практика повече като лечение, отколкото като наказание. Основните ритуали включват и разказ, който предотвратява агресия от страна на обсебения по време на гоненето на демони Друг пример е теургията използването на магически средства за поклонение или сливане с боговете най-вече в египетските и идуистките религиозни култове. Стандартните за християнството ритуали като кръщение, причастие, молитва, покаяние, празничните ритуали също носят себе си признаците на магията. Това не означава, разбира се, че са просто остатък от езически култове религията постоянно превъзпроизвежда магията. Съществуват множество чисто научни, психологически обяснения за възникването и широкото разпространение на магията. Първото от тях е невротичната симптоматика и страхът от неизвестното. Най- големият страх на човека е страхът от неизвестното. При всяка нова и непозната ситуация с неясна перспектива за развитие човек е склонен да изпитва този страх и да става параноичен започва да си фантазира различни, обикновено неблагоприятни, варианти на развитие на ситуацията. При такава критична ситуация човек става склонен да вярва в бързите и успешни решения, предлагани от магическия ритуал. При невротичните хора магическите действия могат да изглеждат като благоприятна възможност за облекчаване на невротичната 8

9 симптоматика. При хората с ОКР, например, извършването на ритуал е водещо за редуциране на тревожността. Възможно обяснение за вярата в магията е и ефекта на внушението, самовнушението, плацебо ефекта и психо-соматичните зависимости. Плацебо (от лат.: placebo трябва да угаждам ) е всяка симулирана, иначе медицински неефективна интервенция (операция, химически разтвор, хапче или психотерапия), която се назначава с предполагаемо терапевтично въздействие, каквото всъщност няма. Понякога пациенти, получаващи плацебо лечение (инертно вещество, напр. захарно хапче), за което обаче вярват, че е ефективна интервенция, могат да получат въображаемо или действително подобрение на медицинското си състояние ефект, наричан плацебо ефект. От научна гледна точка хомеопатията е пример за плацебо ефект. Вярата в ефективността на магьосническите ритуали също може да играе ролята на плацебо. В клиничните изпитания на медикаменти се използва плацебо, което се дава на определена част от изследваните пациенти, означавани като контролна група. На останалите т.нар. тестова група се дава изпитваното лекарство. Чрез сравнение на резултатите между двете групи се определя терапевтичният ефект на лекарството. Често при тези тестове плацебото постига позитивен или негативен терапевтичен ефект, което се дължи на психологични причини от автосугестивен характер, които са статистически прогнозируеми и измерими за целите на изследването. Друго обяснение за появата на вяра в магията е детското магическо мислене, характерно за ранните стадии на развитие (1,5-3год.). Поради липса на достатъчно социален опит и развито его, на тази възраст детето живее в т.нар. солипсизъм субективното усещане, че чрез мисъл и желание може да контролираш изцяло външния свят. От субективна гледна точка на детето на тази възраст храната се появява, защото то е пожелало храна, майката идва и си отива по мисловна заповед на детето и т.н. Остатъците от детското фантазно мислене могат да обяснят вярата при възрастния човек, че посредством магически ритуал (заклинание, пожелаване) може да се промени и външния, физически свят. 9

10 2.Анимизъм. (от латински anima - душа) Това са религиозните вярвания в съществуването на душа безсмъртна и безплътна, която може да се вселява в човек, растения, животно, природни сили, както и неодушевени предмети. Наченки на анимизъм може да се открият още преди родово-общинния строй. Анимистичните вярвания са имали широк и всеобщ характер, като са били разбираеми за първобитния човек. Той обожествявал и одушевявал не само заплашващите го сили (небе и земя, слънце и луна, дъжд и вятър, гръм и мълния), от които зависело оцеляването му, но също и отделните детайли от релефа (гори и реки, хълмове и гори), в които е смятал, че живеят духове, с които е трябвало да се разбира и да привлече на своя страна. Към различните предмети и явления, обитавани от духове е трябвало да се отнася внимателно да им принася жертви, да извършва в тяхна чест молитвени обреди, култови церемонии. Един от най-задълбочените анализи на анимизма е осъществен от английския антрополог Едуард Тейлър ( ) в книгата му Първобитната култура. Според Тейлър развитието на анимистичните вярвания се е осъществило в две посоки. Първата посока се появила в хода на разсъжденията на първобитния човек над такива явления като съня, виденията, болката, смъртта, преживяванията на транса и халюцинациите. Невъзможността да бъдат обяснени феномени накарали първобитния човек да приеме идеята за съществуването на душа, която се намира в тялото на човека, но го напуска от време на време. С течение на времето от тези представи се формират по-сложните идеи за: съществуването на душата след смъртта на тялото; за преселването на душата в ново тяло; за задгробният живот. Втората посока на развитие на анимистичните вярвания възниква от присъщият за първобитният човек стремеж да олицетворява и одухотворява обкръжаващата го действителност. Древният човек е възприемал всички предмети и явления от обективния свят като нещо, подобно на него самия, като им е приписвал желания, воля, чувства мисли. Това води до възникването на вярата в отделното съществуване на духовете на застрашаващите сили на природата, на растенията и животните, която вяра в хода на сложна еволюция се е трансформирала в политеизъм, а последствие и в монотеизъм. 10

11 Изхождайки от факта на широкото разпространение на анимизма, Тейлър постулира тезата: Анимизмът представлява минимума, за да определим нещо като религия.. Концепцията на Тейлър е широко разпространена в научните среди, но тя има и своите слаби страни. Основен контрааргумент представляват получените археологически и етнографски данни, които доказват, че не всички първобитни вярвания включват в себе си анимистични елементи (например тотемизма и фетишизма). Такива вярвания били определени като преданимистични. В същото време е факт, че анимистичните вярвания са съществена част от всички съвременни религии. Вярата в духове, в нечисти сили, в безсмъртната душа това са все модификации на анимистичните представи на първобитния човек. Важно за отбелязване е, че анимизмът въвежда цикличната представа за време както за живота на космоса, така и за живота на отделния човек. 3.Тотемизъм това е вярата в съществуването на родствена връзка между определена група от хора (племе, род) и определен вид животни или растения. Терминът "тотем" произлиза от Северна Америка и на езика на индианците "оджибве" думата "ототем" означава "неговия род". Обичаят на тотемизма се състои в избирането от рода или племето на някое животно или растение, което представлява техен покровител или прародител, от който произхождат всички негови членове. Тотемът пази тайните на семейството и племето, защитава от злото и лекува болести. Терминът за първи път е употребен от британския пътешественик Джей Лонг през 1791 г. Обикновено тотема на племето е животно или растение, което осигурява основната прехрана на групата. Членовете на племето (кръвни роднини) са вярвали, че произлизат от предтеча, който съчетава особеностите на хората и техния тотем (различни видове фантастични същества и чудовища). Тотемната родова група обикновено е носила името на своя тотем и го е почитала. Почитането, очевидно, не е изключвало, а даже е предполагало употребата на тотемните животни и растения за храна. Имено факта на изяждане на тотема подчертава съществуването на родствена връзка между човека и тотема в крайна сметка те са направени от една и съща субстанция (орален стадии толкова те обичам, че искам да те изям!!!) 11

12 Тотемните представи изиграват огромна роля в процеса на формиране на родовото общество: точно те по-силно от всичко способствали да се отграничи групата на своите (роднините) от останалите своите, които строго спазват установените от векове норми и обичаи, и чуждите непринадлежащи към нашия тотем и стоящи извън нормите и обичаите на нашия колектив. Феноменът Те-Ние негативната идентичност (Аз не съм ) също е част от идентичността!!! Важна роля за развитието на социалните отношения изиграва характера на еволюцията на тотемичните вярвания. С течение на времето и с укрепването на родовата структура на преден план излиза представата за тотемния прародител с неговия смесен зооантропоморфен облик, за тотема като близък родственик, за брачните връзки между тотема и неговите тотемни родственици. По това време се появява идеята за реинкарнацията (за възможното превъплъщение/прераждане на човека в частност на мъртвия прародител в неговия тотем и обратно). Това води до усилване на култа към мъртвите предтечи и вяра в техните свръхестествени способности, както и до промяна в отношението към тотема, в частност до забраната тотема да бъде употребяван за храна. Така се появява система от забрани табута, най-важната от които е забраната да се употребява тотема за храна, с изключение на тези случаи, когато употребата на месото на тотема е имало ритуален характер на приобщаване към него и по този начин е напомняло за древните норми и правила. По този начин тотемизмът довежда до изграждането на система от табута или система от морални правила и забрани, които играят ролята на регулатор на социалносемейните отношения в родовата община. Например, брачното табу разделя рода на брачни класи (не може брак с човек от друга класа) и забранява половите връзки между близки кръвни роднини. Или табуто за хранене, което не по-малко строго регулира характера на храната, предназначена за вожда, войните, жените, децата и т.н. Друг вид табута гарантират непрекосновеността на жилището или огнището, регулират правилата за погребение, правилата по инициацията, фиксират правата и задълженията на различните категории членове на първобитната община. В основата си всички табута били много строги и нарушаването им се наказвало строго, обикновено със смърт. При 12

13 ритуалите на инициация се забранявало жени да присъстват на мъжките обреди, а мъже на женските. 4.Фетишизъм. Терминът фетишизъм произлиза от португалската дума fitico (магическо нещо) и е производен на латинския термин factitius (магически изкусен). Тази форма на религиозни вярвания е била открита от португалските моряци в Западна Африка през 18 век, като в последствие многочислени аналогии на фетишизма биват открити в много други части на света. Същността на фетишизма се свежда до приписването на отделни предмети на магическа сила, която е в състояние да повлияе на хода на събитията и да предизвика получаването на желания резултат. Най-разпространените фетиши са амулетите и талисманите. Фетишът може да бъде като нещо зловредно, така и нещо полезно. Зловреден фетиш може да бъде, например, човешкият труп от тук и специалните грижи за погребението, табуто над на трупа (забраната за изравяне, дисекция и аутопсия), обредите за пречистване след погребението и т.н. Фетишът може да бъде всеки предмет, който по някаква причина поразява въображението на човека: камък с необичайна форма, парче дърво, зъб от животно, изкусно направена фигура, ювелирно изделие. На фетишизирания предмет се приписвали неприсъщи му свойства (способност да лекува, да пази от врагове, да помага по време на лов и т.н.). Ако след обръщането към предмета човек успявал да постигне успех в желаната насока, той смятал, че това се дължи на фетиша и го задържал при себе си. Ако човекът го застигала несполука, фетишът се захвърлял или се заменял от друг. Хората често променяли отношението си към фетишите: за оказана помощ благодарили, а за безпомощността му го наказвали. В това отношение е интересен африканския обичай за изтезаване на фетиши, използван не само за наказание, но и за подбуждане на фетиша към действие. Например, искайки нещо от фетиша, африканците забивали в него железни гвоздеи, смятайки, че по този начин фетиша по-добре ще запомни молбата им и задължително ще я изпълни. 13

14 Фетишизмът също така се е проявявал и в създаването на идоли предмети от дърво, глина и различни материали, както и в създаването на различен вид амулети и талисмани. Първобитните хора виждали в идолите и амулетите опредметени носители на частици от това свръхестествено могъщество, което преписвали на света на духовете, предците и тотемите. С подобен фетишизъм често имали работа вещерите-шамани, когато те въздействали на подобието на обекта съгласно изискванията на контактната и имититативна магия. Фетишизмът играе ролята на завършващ стадии на процеса на формиране на цялостния комплекс от ранни религиозни представи на първобитния човек. В същото време анимизмът с неговото одохотворяване на природата и предците, както и тотемизмът с неговия култ към същите тези мъртви предци и тотеми, означавали, че в съзнанието на първобитните хора се е появила представата за съществуването успоредно със света на реалните предмети и света на илюзорното и свръхестественото, като в рамките на този втори свят при цялата безплътност на обитателите му, ума на първобитния човек виждал същата безспорна реалност, която виждал и в първия свят. На практика всичко това означавало, че отговорността за действията и събитията, които не били обуславяни от очевидни причинно следствени връзки и зависели от случайността, според първобитните хора се носела от тайните сили на свръхестествения свят. Появата на фетишизма показва, че свръхестествената сила не само има свойството да се движи извън времето и пространството, но и може да се намира в предмети от реалния свят. 5.Шаманизъм. Също една от най ранните форми на религия. Както пише Мирче Елиаде: Всичко, което попада в термина шаманизъм, се слива в един архаичен, достигнал до нас от палеолита, повсеместно разпространен религиозен феномен (който се среща най вече сред африканските народи). Под шаманизъм Елиаде разбирал архаичната техника на екстаза (изпадане в състояние на транс), т.е. примитивна психотехника. Именно съществуването на тази техника различава шаманизма от другите форми и видове ранна религия. 14

15 Разнообразните умения и навици на шамана се натрупват като резултат от неговия опит по време на процеса на инициация. С помощта на изпитанията, през които бъдещият шаман преминава по време на своята инициация, той постига определена степен на преодоляване на беззащитността на човешката душа и научава начини за нейната защита. Чрез собствения си опит шаманът се учи да разпознава болестите и страданията на душата, както и да разпознава причините за тези болести. Всички умения на шамана зависят от неговия опит и знание от духовен вид. Шаманът е запознат с всички духове : с душите на живите и мъртвите, с боговете и демоните, с многочислените същества, невидими във физически план, които населяват трите космични зони. Шаман се става: по призвание (при призив или избиране); при приемане на професията по наследство; при личен избор или при волеизлиянието на рода. Независимо от метода за подбор признание за шаман получава само този, който задължително изцяло е усвоил екстатичната практика (сънища, видения, транс, и т.н.) и традиционните знания (техниките на приемане на шаманството, имената и функциите на духовете, митологията и генеологията на племето, тайния език и т.н.). Един от белезите, който позволява избора на шаман това са определени мистични способности на човека. Например бъдещият шаман се отличава от останалите по необичайно поведение, по това, че често мечтае и се отнася, търси уединение, броди по горите и безлюдните места, има видения, сънища и т.н. Понякога този инкубационен период се съпровожда от опасни симптоми. При якутите са регистрирани случаи, при които млади хора внезапно изпадат в несвяст, често губят внезапно съзнание, крият се в гората и се хранят с кора от дърветата, хвърлят се в огън или във вода или се самонараняват с нож. В шаманизма в различните народи се сблъскваме с уникално явление, получило названието шаманска болест. Макар шаманската болест да е разпространена в различни региони тя не трябва да се счита за задължителен атрибут на шаманизма. Тя се среща само там, където е приета представата за избранничеството или харизматичността на шамана и където бъдещият шаман се оказва безсилен пред волята на духовете, която воля не съответства на личните волеизлияния на избраника (това е 15

16 много характерно за сибирския шаманизъм). В тези общности, където според традицията бъдещият шаман или се избира още в детска възраст от действащия в момента шаман, или шаманското служене е резултат от съзнателен и доброволен избор на човека, шаманската болест не се появява и е непозната. Шаманската болест представлява цял комплекс от психопатологични състояния, които бъдещите шамани изпитват в младостта си (най често през пубертета) и в техните очи представлява свидетелство за избранността на човешкия дух за служба на шаманството. Много често човек се опитва да се съпротивлява на тези състояния, не желаейки да става шаман, но колкото повече се съпротивлява, толкова повече симптомите се усилват, като стават мъчителни и непоносими. При тези случаи човек се избавя напълно от болезнените усещания само, ако се обърне за помощ към действащ шаман и ако премине през шаманската инициация (посвещаване). Шаманската болест обикновено се проявява в пристъпи на сънливост, главоболие, нощни кошмари, слухово- зрителни халюцинации и други психопатологични състояния. Болният започва да чува гласове на духове, които го викат, започва да вижда странни и плашещи видения. След шаманската инициация и началото на дейността му като шаман всички тези симптоми трайно изчезват, което се обяснява от шаманистите като резултат от факта, че човек е последвал своето призвание и е постигнал съгласие с волята на могъщите духове и предтеча шамани. Както пише В. Н. Басилов шаманската болест сама по себе си представлява посвещаване. Шаманът е важен за религиозния живот на общността, но трябва да е ясно, че шаманизмът не изчерпва целия религиозен живот на общността. Шаманът не извършва жертвоприношения, а в Алтай не се намесва в сватбените или родилните обреди; изключение правят трудните случаи, например тежко раждане или безплодие на съпружеската двойка. В същото време шаманът е незаменим във всички церемонии, които изискват наличието на специален опит за въздействие върху човешката душа. Такова е например лечението на болести (които се интерпретират като загуба на душата или обладаност от зли духове) или погребението на мъртвите (което се разбира като изпращане, преход на душата в друг свят). 16

17 Дейността на шамана е свързана с осъществяването на важни обреди и инициции. Съществуват множество различни типове шамански инициации, но при всички неизменно присъства елемента на преживяването на смъртта, на разчленяването, на пречистването и възкресяването. В ритуала на инициацията символично умира старият човек и възкръсва обновената и по силна личност новия човек, свръх човека на архаичното общество. Всеки инициационен ритуал представлява мистерия и предполага непосредствено преживяване от посвещавания на смърт, разчленяване на тялото, възкресение и преображенско възраждане, които бележат не само края на шаманската болест, в случай че има такава, но и превръщането на новия шаман в силна личност на архаическото общество. Както вече споменахме трябва да различаваме шамана от жреца жертвопринушенията и молитвите към божествата не са прерогатив на шамана. Даже ако ритуалът предполага жертвопринушение за то се извършва не от шамана, а от друг свещенно служител. Шаманът също така не участва в извършването на ритуали от жизнения цикъл (раждане, бракосъчетание, бременност, смърт), с изключение на тези случаи, когато човекът през тези периоди се нуждае от защита. Основните функции на шамана това са функциите на лечителя, знахаря и психопомпа (преводачът на душите на умрелите, в другия свят). В някои отделни случаи шаманът използва своите способностите за по ниски цели - предсказване на времето, търсене чрез ясновидство на изгубени вещи и т.н. Гадаенето и предсказването също представляват важни функции на шамана. Основното обредно действие на шамана се нарича камлание (от тюркската дума кам, която означава шаман). То представлява ритуално влизане на шамана в транс (обикновенно извършвано публично) за постигане на различни цели. Обикновенно тези цели са изцеляване на болен, за което е необходимо да се намери и върне откраднатат от злите духове душа (обикновенно трябва да се определи коя точно душа, тъй като в шаманизма се приема, че съществуват множество души); или да се изпроводи душата (една от душите) на умрелия в отвъдния свят. Понякога този ритуал се извършва и по малки поводи като например намирането на изгубен добитък и т.н.. Но при всички 17

18 случаи ритуала предполага влизането на шамана в особено състояние (транс, екстаз), подразбиращи или вълшебен полет на духа на шамана заедно с духовете по нощници към измеренията на другия свят, или в малките случаи на проявления на екстрасензорните способности на шамана, а също и на преживяването на различни мистични състояния. Огромна роля в тия ритуали играят духовете помощници на шамана, доколкото се прави разлика между избиращи шамана духове и малки духове, които съдействат на шамана по негова заповед. Описаният ритуал на влизане в транс по правило се състои от три етапа: предварително жертвапринушение; собствено камолание (екстатично пътуване на шамана); благодарствено обръщение към духовете помощници. По време на това камулание шаманът достига най висока степен на контрол над себе си и своето съзнание. По време на този процес шаманите могат да извършат скокове на необичайна висота, да демонстрират свръхчовешка сила, да бъдат неуязвими (шаманите могат да се пробождат с ножове и остриета без да имат болка и без да имат кръвотечение), да ходят по жарава без изгарения и т.н. Като цяло ролята на шаманите е в обезпечаването на психологическа защита. Те основно се сражават със силите на злото, с злите духове и болестите, в борбата с черната магия. Авторитета на шамана в обезпечаването на психическото здраве на общността е обусловен от вярата на хората, че с тях винаги ще има човек, който ще им помогне в трудни обстоятелства породени от обитателите на невидимия свят. Хората ги утешава и успокоява мисълта, че един от тях може да види невидимото, неявното и тайното и да им даде от първа ръка точно знание за свръхестествения свят. По тази причина чудесата на шаманизма не само укрепвали религиозните вярвания, но и стимулирали въображението на вярващите. 18

19 Използвана литература Добрев, Д., Моделът за личност в теорията на К.Г.Юнг, Велико Търново: ИК Знак 94, Ардашева Л.А., Основные парадигмы в изучении религиозного обращения, Москва, Ардашкин, И.Б., Психология религий: учебное пособие, Томск, Еротич, Вл., Психологическое и религиозное бытие человека, Москва, Зенько Ю. М., Психология религии, Москва Крылов, А. Н., Религиозная идентичность. Индивидуальное и коллективное самосознание в постиндустриальном пространстве (психология и социология религии), Москва, Рязанова, Е.В., Психология религии, Москва, Яблоков И.Н. Религиоведение: учебное пособие, Москва, Hill, P. C. & Hood, R., Measures of Religiosity, Birmingham, Alabama, Religious Education Press,1999. Hill, P. C. Measurement in the Psychology of Religion and Spirituality: Current Status and Evaluation. In R. F. Paloutzian & C. L. Park (Eds.), Handbook of the Psychology of Religion and Spirituality. New York, London: Guilford Press, Hood, Ralph W., Psychology of Religion, Fourth Edition: An Empirical Approach, In R. F. Paloutzian & C. L. Park (Eds.), Handbook of the Psychology of Religion and Spirituality. New York, London: Guilford Press, Mann, William E., The Blackwell Guide to the Philosophy of Religion, London: Blackwell Publishing Ltd, Nelson, James M. Psychology, Religion, and Spirituality. Springer Science: Business Media, LLC, Wulff, D. M., Psychology of Religion: Classic and Contemporary (2nd ed.), New York, Wiley, Wulff, D. M. (2010). Psychology of Religion. // D. A. Leeming, K. Madden, & S. Marian (Eds.), Encyclopedia of Psychology and Religion, New York; London: Springer. 19