СВОБОДНА МИСЪЛ. Герджиков. Тая вечер всички наши братя по кръв и тегло, където и да се намират, ще си премерят силите с нашите душмани.

Препис

1 sm.a-bg.net цена 0,50 лв Законът е напечатан само за робовете Христо Ботев София август 2009 брой 8 (227) година XIX 12 страници ИЗДАВА ФЕДЕРАЦИЯТА НА АНАРХИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ LE JOURNAL DE LA FEDERATION ANARCHISTE BULGARE (FAB) Национализмът и имигрантите в Гърция Интервюта с участници в движението за солидарност с имигрантите и бежанците в Гърция. 3 Анархизмът 8 Анархистът Михаил 9 Философията на 10 Модерният 11 в Илинденскопреображенското въстание За анархистите-революционери в македоно-одринското движение. ПРАВИТЕЛСТВОТО ПОНЯКОГА Е НОВО, ВЛАСТТА НИКОГА Герджиков Тая вечер всички наши братя по кръв и тегло, където и да се намират, ще си премерят силите с нашите душмани. Пьотр Кропоткин Задачата за изграждане на синтетическа философия и задачата за научно обосноваване на анархизма са всъщност една и съща задача. паноптикум Ние сами приемаме оковите, превръщащи ни в обезличени субекти, чиито действия и реакции са предвидими и контролируеми. Отговор на едни Изборите са един от малкото моменти, в които анархистите сме част от мнозинството мнозинството на негласуващите, които винаги са много повече от подарилите гласа си и на най-голямата политическа сила. Това не е прословутото мълчаливо мнозинство сигурен съм, че всеки, който не се е смърсил да иде до урните, може да изтъкне ред достатъчно основателни причини защо не го е направил. Особено в България, особено през 2009 г., дори отговорът не ме интересува е вече достатъчно тежък. Защото наистина вече не е интересно. Беше през 1990 г., донякъде беше през 1997 г., но вече изобщо не е. Мълчаливото мнозинство на негласувалите нямаше да бъде никак мълчаливо, ако някой си правеше труда да го попита защо не се хваща на мръсната игра, защо не иска да става съучастник в поредния грабеж, облечен в бюлетини. Защо е разбрало, че най-големите крадци и мошеници винаги стигат до кацата с меда по един и същи начин с бюлетината. Защо пикае на система, в която един милион и половина гласа дават пълна власт на останалите шест милиона, че и повод да се биеш в гърдите. Това са само част от нашите аргументи, с които чат-пат се налага да запушваме устата на вярващите, които ликуват, че са били хързулнати от поредния добър цар и сияят, шумолейки с тъпи заглавия от рода на народът се вдигна и масово гласува. Голямо чудо станало веднъж, а ако трябваше да се пише истината, заглавията щяха всекидневно да бъдат Народът се вдигна и масово избяга от България, а много народ легна и вече се не вдигна. Вярващите обаче продължават да търсят оправдание за неоправданата си разходка до урната. Най-често, уверени в непробиваемия си аргумент, питат: не ти ли писнаха тези? Не искаш ли да се разкарат? Това обаче не е аргумент на участник в преразпределението на обществения продукт или попростичко казано в политиката. Това е аргумент на»»» продължава на страница 2 Карикатура Тодор Цонев 1993 г. ГРЪЦКАТА ДЪРЖАВА УДАРИ НАЙ-СЛАБИТЕ Тяхната борба Гръцките ченгета разбиха жилищата на бежанците През последните два месеца репресиите на гръцката държава се засилиха зловещо. В края на своето управление Нова демокрация реши да удовлетвори избирателите на ултрадясната партия ЛАОС и предприе решителни мерки срещу имигрантите в Гърция, опасно завивайки към крайнодясното и с подкрепата на ЕС. Откритото коопериране между полицията и фашистите от Златна зора и ЛАОС вече е факт, който самите те не крият. Още в средата на юни имаше огромна полицейска операция по ареста на цяло общежитие бежанци в Атина, която в началото дори не срещна съпротива от страна на анархисткото движение и левицата, защото беше твърде изненадваща. След това обаче започнаха масови протести в защита на имигрантите, които отново доведоха до сблъсъци между протестиращите и полицията, атакуваща открито с помощта на фашистите от Златна зора. На 7 юли се провежда голяма демонстрация в Атина с около 5000 участници, предимно анархисти, като отново се стига до сблъсъци с полицията. В Солун демонстрацията е мирна около 1500 са участниците в нея, като само анархистите са хиляда. Въпреки това държавата е решена да ускори и разшири репресиите. Гръцката държава поиска 148 милиона евро от ЕС за ново полицейско оборудване и нови центрове за задържане. Молбите за убежище имигрантите вече не депозират пред съответните органи, а пред неграмотни обикновени ченгета, които могат да правят с тях каквото си поискат и които не правят разлика между Чад и Бангладеш, да речем. През юли се проведоха и поредица динамични антифашистки и антирасистки протестни шествия срещу държавно-нацистките нападения над имигрантите. По същото време в ранните часове на 11 юли къщата на бившия министър на обществения ред (действащ по време на декемврийските бунтове и убийството на Алексис) и бивш шеф на гръцката армия, генерал Хинофотис, беше взривена с експлозиви след предупреждение в пресата. В ранната утрин на 12 юли след напа-»»» продължава на страница 2 ПРОПАГАНДА НА ДЕЛО Сръбски анархисти посрещат топло американския вицепрезидент Интервю с Ратибор и Дада от Анархосиндикалистка инициатива Белград за символичното изгаряне на американския флаг от Ратибор на 20 май, последвалите атаки от нацисти срещу АСИ и Антирасистката кампания в Белград през юли Разкажете за акцията по време на посещението на американския президент Байдън в Сърбия как беше организирана, каква беше основната ви идея? Ратибор: Много е добре, че двамата с Дада сме тук, защото сме двама от тримата арестувани в последвалите събития. Новият американски вицепрезидент беше на посещение в Сърбия, за да представи новата администрация на Обама пред нашите управляващи и ние решихме, че трябва да направим нещо по този повод, да изразим своя протест срещу американската външна политика. След това обаче осъзнахме, че ще бъде абсолютно невъзможно да организираме демонстрация или дори малък протест, защото имаше десетки хиляди полицаи по улиците на Белград и всяко публично събиране беше забранено. Дори когато Джордж Буш беше на посещение в Загреб преди време, все пак имаше пространство за демонстрация, но в Белград нямаше на всеки няколко метра тук имаше ченге. Разбрахме, че имаме типично военно положение и единствената акция, която може да се направи, е някаква нелегална която няма да ангажира много хора на едно и също място. Решихме да изгорим американското знаме и да се опитаме да прочетем протестно изявление. Беше ясно, че този, който ще извърши това, ще бъде арестуван, но не мисле-»»» продължава на страница 6

2 2 ПРАВИТЕЛСТВОТО ПОНЯКОГА Е НОВО, ВЛАСТТА НИКОГА Отговор на едни вярващи»»» продължава от страница 1 телезрител и то на доста окаян телезрител такъв, на когото дават веднъж на четири години да натисне копчето на дистанционното, за да гледа други муцуни на екрана. Веднъж на четири години. Да ти имам правата на потребител, защитавани от българския комисар... Знаеш, че филмът ще е пак същият, със същия класически сапунен сценарий общ план, започваме с идилия, после малко интриги, после довчерашни приятели стават врагове, после довчерашни врагове стават приятели, накрая малко конфликт, малко развръзка, надписи и така четири години, докато ти дадат копчето да превключиш на същия сериал с други актьори. Този сериал обаче не ти струва 15 лева на месец за кабеларката. За съмнителното удоволствие да ахка и охка с политическите сантименти на екрана всеки български работник плаща близо 500 лева всеки месец на държавата от данъци и такси. Разделете милиардите от приходната част на бюджета на броя на работниците и после на 12 месеца и ще се избистри цената на сапуна. Не е бедна държавата, беден е народът и ще продължава да бъде беден, докато си я хрантути и си я гласува. Ама защо да не повярваме сега на тези? питат вярващите. Слаб аргумент. Ако беше за пръв път добре, но след като толкова правителства се смениха и всички правеха едно и също, нормално е да бъдеш недоверчив, а не обратното. Не ставай съучастник и този път остави ги да се гласуват сами. Тук лимит по конституция няма и десет души да гласуват, пак ще изберат 240 такъв е законът. Да си ги гласуват техните членове от партийния им актив. Ама няма ли тогава довчерашните властници пак да спечелят, защото са най-богати и имат най-много актив, най-много обръчи? не кандисват вярващите. Няма, разбира се, защото местата около софрата са винаги по-малко от чакащите да седнат на нея и те сред които довчерашните облизващи се, но недочакали винаги ще се наредят зад поредния чакащ бабаит, с надеждата да им разчисти да седнат да папкат. Колко нови партии направиха и структури, и подструктури, та клубове, та младежки и старчески организации за месец-два, щом само замириса на власт? Така че и да не гласуваш, политическата конюнктура винаги ще ти гарантира нови муцуни. Ти никога не избираш те ти избират какво да си мислиш, че си избрал. Тези поне изглеждат понормални, не са толкоз оядени вече по-колебливо продължават вярващите. Пак не е аргумент на участник в политиката. Това е аргумент на катъра ако магарето можеше да си избира кой да го яха, винаги щеше да гласува за някой кльощав кияк, вместо за двестакилограмов дембелин. Докато не закара кльощавия до баницата и не му се наложи да го мъкне обратно, след като е плюскал четири години. Така че, скъпи ми вярващи, тържествуващи, че народът избра промяната за усурнайсти път, престанете, изглеждате тъпо. Ако не можем да си запазим парите от бирниците и монополистите, поне да си запазим достойнството от там се тръгва. Да ги оставим да се избират и подбират сами, докато не намерим начина ние да ги подберем със сопата един прекрасен ден. Само тогава вестниците наистина ще пишат какво ние сме направили. А. Ванчев август 2009, брой 8 ОТ НАШИТЕ ЧИТАТЕЛИ Пряка демокрация? Моделът Галеви и приложението му на пряка демокрация от Дупница се копира и в други градове на страната. Генезисът на феномена с доказани престъпни банди е в държавния казармен комунизъм покровителствуван с пристрастието на съдебната система, пъпната връзка на която е неразделна с разградената ДС в България. Голяма част от магистратите и политиците на милото им любезно отечество телом и духом са свързани с подземния свят на своята мафия, с гарантирани от закона привилегии за паразитизъм, разкош и разплут живот. Подвизаващите се на свобода герои като Галеви и Ахмед Доган са просто нагледно доказателство. Оглашените мълчат като риби, теглят впрегнати в ярема, чакат помощ от Алаха или друга сходна субстанция. Равнодушни, самозабравили се чиновници в разни измислени-дублиращи институции и ведомства осигуряват благосъстоянието си с непрекъснати лъжи, грабежи, отвличания, търговия с подбрани млади ромки и убийства. Всички издевателства на канибалите са в името на закона в частната болшевишка държава, но със социална пазарна икономика. А трудът на Ленин Държавата и революцията с принципа за отмирането на последната е всъщност реанимация и стабилизиране на пролетарската диктатура. От това нормалните граждани губят в полза на бандити-терористи от последни рафинирани издания. Предложението на статуквото клетвените ритуали на депутатите в парламента да бъдат в памет на Ботев, Левски, България е престъпление, неупрекнато от независими граждански образования или отделни субек ти. Всички забравиха цирка с клетвата в Приказка за стълбата на Смирненски, но не пропуснаха да станат принцове с благословията на предшествениците. Нито освещаването на обичая, нито кандилото с миризмата на тамян, нито пушекът могат да прогонят сатаната. Богът-разум одавна е прогонил и убил дявола, който сега е намерил убежище в главите на античовеците. Ботев няма нужда от ботевисти като Доган и сие, те биха го обесили на мига, ако беше жив. Има ли край тази гавра със страданията на обществото? Ако няма, какво предлагате?! Н. Кацарски ГРЪЦКАТА ДЪРЖАВА РАЗБИ ДОМОВЕТЕ НА БЕЖАНЦИТЕ Гърция: тяхната борба»»» продължава от страница 1 дение над бежански офис от страна на полицията, активисти атакуват полицейски офис в Атина с камъни, след ва половинчасова битка. В ранната сутрин на 11 юли въоръжена нацистка банда от кола на строго охранявания площад Омония стреля срещу имигранти, намиращи се близо до офис на Златна зора. Трима ранени имигранти са откарани в болница без опасност за живота. По-късно същата нощ нацисти подпалват Палео Ефетио, сграда на стария апелативен съд, която в момента е окупирана от имигранти. Същия ден пакистанската общност в Гърция посреща ново насилие от страна фашистката гръцка държава, този път на остров Сими. За 4 часа Васим Санят, Мазар Али и Мохамед Али са измъчвани: ченгетата измъчват Васим чрез поставяне на пистолет в слепоочието, бой с железен прът по петите (мъчение, което хунтата много обичаше, наричайки го фаланга ), удари по гърба и разсъбличане гол. Другите двама също са пребити без никаква причина. Пакистанската общност в Гърция настоява за незабавно наказание за изродите-полицаи. В ранните часове на 12 юли многобройни полицейски сили в пълно бойно снаряжение обграждат голямото афганско имигрантско селище в Патра. Полицаите започват насилствено да евакуират хиляди от търсещите убежище хора, докато по същото време булдозери разрушават техните къщи. По време на операцията по евакуирането цялото селище мистериозно е подпалено и изравнено със земята. До този момент селището приютяваше повече от 2000 афганци. В негова защита се проведе и миналогодишната акция Без граници с участието на ФАБ. Фашизоидната гръцка полиция се разпасва тотално и вече дори не се интересува кой чужденец какъв е. Трима български младежи от различни градове решават в средата на юли да заминат за Гърция просто да се поразходят, да потърсят сезонна работа и после да изхарчат припечеленото някъде по гръцкото крайбрежие. Никой от тях няма намерение дори да остава по-дълго в Гърция. Докато се мотаят и разпитват за работа обаче, на 23 юли, трима полицаи им преграждат пътя в Лариса и ги арестуват без никакво обяснение, хвърлят ги в полицейския участък и ги пребиват жестоко, като дори ритат главите им като футболни топки! Карат ги да признаят, че са охранявали кола на бандити, които през това време извършвали обир. Най-накрая ги пускат с думите, че просто е станала грешка. Тримата сънародници веднага се омитат и се връщат в България, като не искат да чуят повече за прелестите на гръцката държава и особено нейните полицейски участъци. Материалът е подготвен с помощта на група за солидарност Кландестина

3 август 2009, брой 8 3 БЕЗ ГРАНИЦИ, БЕЗ НАЦИИ Национализмът в Гърция Интервю с Никос Харитидис от групата за солидарност с имигрантите и бежанците Кландестина Като участник в групата за солидарност с имигрантите и бежанците Кландестина, какво можеш да кажеш за развитието на национализма през последните години и какъв е изходът от това положение според теб? Национализмът в Гърция е част от официалната политика, не е нещо маргинализирано. Когато Жан-Мари льо Пен беше в Гърция преди десет години, поканен от една националистическа партия, той каза, че в Гърция няма възможност за голяма националистическа партия, защото всички гръцки партии са националистически, тоест ние не можем да продаваме национализъм на тълпата, защото има много продавачи. В Гърция съществува и национализъм отляво, който твърди, че десният национализъм е продал Гърция на империалистическите сили и това е пропаганда, която съществува от година че Гърция е бедна страна и че САЩ контролират страната и това нещо е твърде много вкоренено в съзнанието на хората тук. За това състояние на нещата е отговорна до голяма степен гръцката левица. Например хората тук преди поддържаха Милошевич, въпреки че той беше диктатор и националист, но едва когато Гърция стана по-силна страна на Балканите след колапса на съветския блок. Ти мислиш, че от този момент Гърция е станала по-силна? Преди това страната беше икономически по-слаба, защото имаше някои политически проблеми тогава Турция беше по-силна икономически, защото беше поблизо до съветския блок, до Иран и контролираше пътя до Черно море. Освен това Турция е мюсюлманска страна и може да влияе на други мюсюлмански страни. Изобщо, преди Турция беше много по-голям играч в играта на глобалните сили, но Гърция винаги е имала голяма финансова сила много кораби например. Смешното е, че много гърци са националисти, но голямата част от притежаваните от гърци кораби не плават под гръцкото знаме, защото искат да избегнат данъците, така че същите хора, които се бият в гърдите, че са националисти, плават под флага на Панама, например. Когато Гърция се превърна в силен играч на Балканите, започна приток на имигранти от всички съседни страни, които работят за без пари. Същевременно много фабрики бяха преместени в България и други балкански страни тогава гърците започнаха да се чувстват по-добре. В този момент национализмът се превърна нещо съвсем обичайно хората не казваха, че са националисти, твърдяха, че не са расисти, но знаеш, когато някой, който не е бил толкова важен преди, изведнъж стане важен, той забравя своето минало и започва да показва силата си, но не срещу тези, които са над него, а срещу тези, които са под него. През 60-те години много гърци бяха имигранти в Германия, Австралия и други страни, а изведнъж всички забравиха за тях имигрантите тук в Гърция просто не са хора, като животни са за тях, даже животните се третират с повече уважение. Това може да звучи пресилено, но стана нещо обичайно на имигрантите от други страни се гледа като на животните във фермата. Как мислиш, че може да се разреши проблемът между младите хора от всички балкански страни, които не са националисти? Хората трябва да се опознаят, защото когато не познваш другия, ти можеш да го разбереш само от своята собствена перспектива и единственият начин е да опознаеш другите хора, да разбереш, че всички хора са едни и същи, че всеки е братовчед на всеки и че тази земя е наш дом. Нашият дом не е нацията, а планетата, но единственият начин хората да разберат това е когато работят заедно и се борят срещу общия си враг. Сегашната криза според мен е отчасти истинска, а отчасти се създава изкуствено, за да могат да ни контролират по-добре, защото през годините глобланият контрол беше изграден върху конфронтацията между Запада и комунистическите страни разбира се, това беше фалшива конфронтация, защото нито един от двата свята не беше истински свободен и победителите спечелиха, защото бяха по-силни, а не защото бяха по-демократични. След това те се нуждаеха от нов враг и създадоха Ал Кайда и мюсюлманския тероризъм, сега вече кризата е новата форма на контрол над населението. В името на кризата национализмът в Гърция и гръцкото население ще се засилва, ще се обвиняват имигрантите и действията срещу тях ще се ожесточават. Другата възможност е гърците да започнат да имат проблеми, каквито имаха преди имигрантите може би тогава ще разберат, че всички имат един и същ враг. Така че имаме тези две посоки като развитие едната е консервативна и дори фашистка тенеденция, а другата е по-освобождаваща да се сближат хората, да бъдат в контакт един с друг, хора с различни идеи да работят заедно, да помагат на хората да бъдат заедно хората да могат да разбират общите проблеми, общите начини за справяне с тях. Кризата води и до нови нива на безумието. Преди 3-4 века аристократите са»»» продължава на страница 4 БЕЗ ГРАНИЦИ, БЕЗ НАЦИИ Национализмът и албанците Интервю с Генти Гури албански емигрант в Гърция и участник в група за солидарност Кландестина Като албанец, който е роден близо до македонската граница и после имигрант в Гърция, какво е личното ти мнение относно противопоставянето на национализма? Честно казано, за първи път разбрах, че съм различен от другите, когато преминах границите. Когато живеех в Албания още, нямах много контакти с други хора, с нещо като движение. Нямах представа какво е да бъдеш под такъв натиск националистически и расистки. Искаш да кажеш, че в Албания не е имало официална националистическа идеология? Имаше, но това беше на нивото на официалната политика. Но нямаше в Албания групи от расисти или националисти, в смисъл на организирани такива, които нападат чужденци, малцинства и така нататък. Национализмът е на нивото на официалната политика в парламента, в партиите. Когато пресякох границата, тогава се изправих срещу този проблем срещу самия мен. Бях албанец, без документи, защото в началото пресякох границата нелегално. Минах през Македония и след това в Гърция и първият проблем, срещу който се изправих, беше полицията, но не само. Тук в Гърция беше много трудно за албанските имигранти във всичко, в работата, в начина на живот, дори в установяването на контаки с хората. Дори сега, когато се включих в движението за защита на имигрантите, както и като анархист от Антиавторитарно движение, пак виждам различията. Може да си мислиш, че се шегувам, но не е така всички, дори моите гръцки другари донякъде са жертви на този национализъм. Това го усещам аз, а за другите имигранти е още по-зле. Тази идея за националността не е само за чужденците като цяло, има опити от началото на 90- те, особено от страна на крайнодесните в Гърция, да нападат и преследват специално албанците в Гърция. Оправдават се с историята казват, че албанците са взели гръцките територии, например Северен Епир, изтъкват, че ние сме мюсюлмани и въобще всичко, което можеш да се сетиш, когато става дума за национализъм. За нас не беше лесно да установим връзка с по-прогресивните движения в Гърция, защото всеки разпознава чужденеца в теб. И ако си от Албания например, могат да ти кажат, че да, можеш да живееш и работиш тук, но не можеш да имаш същите права като гърците. Дори и за левицата тази, която защитава имигрантите, основната идея е просто да се вземе разрешение за оставане, но не и да се придобият някакви политически права. Точно тук е разликата между левичарското и антиавторитарното и анархистко движение в Гърция, защото вече почти 20 години левите говорят едниствено за документи за оставане, което означава, че ти ще си просто работническа класа, нищо повече, нямаш основни човешки права. Разбрах от различни познати в Гърция, че сега, след 15 години вече, албанците са донякъде приети от обществото и че сега новите имигранти от близкоизточни страни изпитват по-големи проблеми. Съгласен ли си с това? Съгласен съм до един момент, защото в последно време виждаме проблема отново. Само преди няколко дни чух отново за расизъм по албанския въпрос и за това чувам навсякъде. Ако има разлика, тя е в това, че много хора приемат албанец, който живее тук от 15 години например и е малко или много цивилизован вече, съотнесено към гръцката култура, но не напълно. Затова някои казват, леко иронично, а, ти сега си повече грък, а има и други, които направо казват ти не приличаш на албанец. Така че от една страна съм съгласен, че в момента национализмът и расизмът избират други жертви, не албанците. Дори си мисля, че нас, албанците, вече ни избягват като основен враг, защото не сме малко. За мен това е политическа стратегия на ултрадесните, за да могат по-лесно да се изправят срещу имигрантите от Близкия Изток, когато албанците не са изправени пряко срещу тях така могат по-лесно да казват: ти си мюсюлманин, имаш различен цвят на кожата, мръсен си. Същото, което казваха за нас преди. Просто сега не го казват открито, защото има повече от албанци в Гърция, повечето от тях са в Атина и са организирани вече, така че гръцките крайнодесни се страхуват от тях, но аз виждам, че обикновените хора имат същите предразсъдъци. Защо според теб от толкова години албанците имигрират главно в Гърция. Само поради икономически причини или има и други? Най-вече по-икономически причини, защото Гърция е наблизо и е най-лесно да отидеш... Всъщност, какво значи лесно толкова хора са загубили живота си по границите, но да кажем, че е полесно да отидеш в Гърция, защото другата дестинация, която албанците силно предпочитат, е Италия, но преди Италия има едно голямо море все пак, така че е по-трудно. Друга причина може би е заради културата защото всъщност гръцката и албанската култура са доста близки, ако говорим за музиката, традициите. Ако един албанец живее от 10 години в Гърция, няма да»»» продължава на страница 4

4 4 август 2009, брой 8 БЕЗ ГРАНИЦИ, БЕЗ НАЦИИ Национализмът в Гърция»»» продължава от страница 3 живели в големи къщи, имали са философи, артисти, музиканти, ходили са на лов, на почивка сега големите капиталисти се опитват да прецакат своите конкуренти, за да извоюват повече власт, повече пари, но този живот е лудост за да постигнат всичко това, те унищожават живота на други хора, разрушават цялата планета това е лудост! Това е живот, подчинен на унищожението. Имаме управляваща класа, която просто полудява, разрушава всичко с цел да произведе не щастие, а власт и това е власт, която просто се произвежда, разпространявайки лъжи, лудост. Това в момента просто е побъркана планета. Тази планета има достатъчно ресурси, за да има всичко за всеки. Вместо това имаме система, контролирана от едно малцинство, а дори и то не живее щастливо тези хора също живеят тъжно и побъркано, акумулирайки все повече и повече власт. Имаме роби и господари, които също са роби на някой друг господар, и не се позволява на хората да разберат, че те са роби, както и много други хора. Имам предвид, че всеки в един момент е едновременно роб и шеф, мъжът е шеф на своята жена, жената е шеф на децата си, гъркът е шеф на имигранта, дори имигрантът е шеф на друг имигрант. Преди известно време имаше някои сблъсъци, в Атина главно, между новите имигранти срещу старите. Преди 20 години имахме имигранти главно от бившите социалистически страни. Сега имаме имигранти от страни, които западните империи са унищожили чрез войни като Афганистан, Пакистан, Ирак, и те идват тук като бежанци. Гръцкото общество не се нуждае от тях, не се интересува от тях. И старото поколение имигранти албанците например, те също не ги искат, защото сега вече те са част от системата. Така че бившите роби не искат нови роби да, албанците живеят лошо в сравнение с гърците, обаче живеят по-добре в сравнение с новите имигранти от Близкия Изток и сега са шефове на някои други. Така че сега с тази криза имаме две възможни посоки и трябва да се борим в посоката на истината, разбирателството, солидарността и обща борба за нашето общо бъдеще. Имаше хубаво изказване от един индиански вожд, когато белите християни съсипват континента: когато всички реки бъдат отровени, когато отрежете всички дървета, когато унищожите всичко, тогава ще разберете, че парите не стават за ядене. Какво мислиш за този проблем между Република Македония и Гърция, който е толкова дискутиран в повечето медии? Смешното е, че страшно много гръцки компании са в Македония и откакто България е в ЕС и трябва вече да прилага някакви европейски норми, баш хората, които тук казват, че македонците са наш голям враг, местят своите фирми там. А иначе македонците са голям враг, няма що те, които са по-малко от 2 милиона, са голямата заплаха за гръцката държава, която е една от 5-те най-силно въоръжени държави в света. Гърция харчи страшно много пари за оръжие и тези хора ми казват, че Гърция е застрашена от македонската държава? Извинявайте, но дори гръцката полиция може да завладее Македония, това е просто смешно. Именно хората, които разправят, че Македония е голям проблем, сега си местят фабриките от България в Македония, защото явно можем да експлоатираме много добре този наш враг. И какъв е изходът според теб? Същият. Да се накарат хората да се познават. Но как да се опознаят хората, ако едни от тези хора имат виза, бедни са и нямат пари да пътуват? Не мислиш ли, че това е проблем? Разбира се, но тези от нас, които имаме повече възможности, могат да помагат на хората, които имат по-малко възможности, за да могат да се борят заедно. Например миналата година бях в Скопие, бях за 1 май и не видях там да имаше протест. Разбирам, че по югославско време това е било официален празник и чух, че тази година за първи път е имало демонстрация в Скопие, по същото време ние бяхме в София, за да изразим своята солидарност с нашите български другари и да продължим борбата за Костадина Кунева в нейната родина. В един момент смятам, че трябва да се проведе гръцко-македонска демонстрация, може би с помощта на другари от България и други балкански страни, за да покажем общите реални проблеми като хора, борещи се срещу общи врагове. Знам, че това ще е трудно, но ако всичко е много лесно, то тогава борбата не е истинска. Трудните борби са истинските борби и само тези борби имат някакъв резултат. Съществува това клише, че Балканите са нещо различно, някакъв друг тип Европа. Какво смяташ за това? Глобалният капитализъм прави нещата да изглеждат така, но експлоатацията е една и съща навсякъде. Всичко е като във филма на една българска режисьорка Коя е тази песен? Всички претендират че песента е тяхна, всеки балкански народ. Тази песен е на всички нас и затова трябва да преоткрием и върнем нашата обща история и борба, за да можем да имаме възможността за общо бъдеще, защото ако нямаме общо бъдеще, въобще няма да имаме бъдеше. БЕЗ ГРАНИЦИ, БЕЗ НАЦИИ Национализмът и албанците»»» продължава от страница 3 види толкова много различия, може би за тези от Северна Албания е по-различно, защото там има и католици. Освен икономическите причини има и хора, които имат проблем с властите в Албания. След въстанието там през 1997 година, което траеше 7 месеца, някои от нас имат проблеми, не сме пряко преследвани от албанското правителство, но все пак трябваше да се предпазим по някакъв начин. Така че някои албанци са тук и по политически причини, но главно по икономически, все пак не се търси в Гърция нещо като политическо убежище. Много хора на Балканите, дори някои в България, определят албанския национализъм като може би най-активния на Балканите, особено след последните конфликти в Косово и Македония. Каква е твоята позиция по този въпрос? Моята позиция е пределно ясна този вид национализъм расте, защото е поддържан от НАТО и САЩ. Такъв национализъм вътре в самата Република Албания никога не е съществувал сериозно. Единствено хората по границите с Косово, Македония и дори Черна гора намират причини да поддържат този тип национализъм. Те се опитаха да направят такова нещо и в Гърция дори, но тук вече няма исторически запазено албанско малцинство, защото правителствата промениха състава на населението и замениха албанското малцинство с турско. Имаше албански мюсюлмани в Епир преди, най-вече в областта Чамория, но поради промяната на населението през година и замяната му с турско, всъщност не турско население, а гърци, идващи от Турция, сега там няма албанци или хора от албански произход. Така че сега никой не може да предизвика такова националистическо албанско движение в Гърция. Но в общия смисъл на Велика Албания всичко това е инициирано от САЩ и други западни сили, защото албанският въпрос за тях е идеален, когато искат да контролират Балканите. Ако искат да направят някъде война, могат да я направят в Черна гора, да речем, в Косово, както вече направиха, в Македония, както също вече направиха, не и в Гърция, защото вече няма албанско малцинство тук, но Гърция също беше заплашвана с това. Има нещо като популярен мит, клише, че Балканите са нещо различно от другите части на Европа, той съществува на Запад, но понякога и сред самите балканци, които се смятат за нещо различно. Ти съгласен ли си с това твърдение? Мисля, че това е вярно само донякъде, но наистина имаме наша собствена специфика. Ние, балканците, не сме просто използвани от другите като мост от Европа към Азия. Често САЩ и Западна Европа гледат на Балканите единствено като на мост, който да ги свърже с Изтока. Друг път пък ни смятат направо за част от Изтока ето това са Балканите, там има само войни, хората там нямат никаква култура, те не са същите като нас, като европейците от Запада. Според тях ние можем да съществуваме само в сянка. Така че Западът не иска да припознае Балканите като част от себе си, а само като някаква транзитна зона, а също така и че сме в постоянно състояние на преход и промяна, но този преходен период в смисъл на нестабилност много често се случва, защото именно Западът го иска. Правителствата в Албания и най-вече в Косово са открито направлявани от САЩ хората в Албания излизат на улиците с американски знамена в ръце и това изглежда добре, някакъв тип антинационализъм, но е силна проява на необмислен американизъм. Балканите сме просто група от малки страни и никой не иска да бъдем обединени, да имаме повече координация помежду си. Дори на официално ниво, никога не съм чул за някаква федерация на икономическо ниво на Балканите. А също и на културно ниво най-много да чуем за някакъв културен фестивал в Охрид, да речем, това е доста статичен случай, не е истински, не са хората истински свързани, този фестивал в Охрид е просто като някакъв вид официално събиране. Просто изпращат групи от различни страни и това те наричат балкански фестивал, който се провежда всяка година в Охрид. Какво мислиш за връзките между Албания и България? Не видях много различия между Албания и България. Това, което видях в София, дори самия терен, сградите, къщите, всичко това не беше кой знае колко различно. Но в Албания никой не знае нищо за България, освен Георги Димитров и т. н. Знаеха се някои неща за режима, защото книги за България имаше по време на комунизма в Албания, така че знаехме само онова, което нашата власт искаше да знаем за България. Ако попиташ някого в Албания, те дори не смятат Румъния и България за част от Балканите те смятат за част от Балканите Гърция, Македония, въобще това, което е близо до тях. В Албания казват, че останалите страни са повече славянски или не знам какво още. Това е представата за България сред обикновения албанец. Дори аз самият научих за първи път много неща за България от теб и от други българи, които съм срещал в Гърция, неща за историята на анархисткото движение у вас и други. В Албания никой не знае, че в България е имало толкова силно анархистко движение, дори по-алтернативните хора си мислят, че вашите сегашни анархогрупи са възникнали през последните години, след промените.

5 август 2009, брой 8 5 ПРЕВРАТЪТ В ХОНДУРАС Хондурас: превратът и медиите В неделя военни арестуваха президента на Хондурас Мануел Селая. Секретарят на президента обяви, че сътрудниците му подготвят протест. Президентът Селая смяташе да организира народно допитване, въпреки несъгласието на армията, парламента и Върховния съд, който обяви допитването за незаконно. С допитването държавният глава искаше избирателите да отворят пътя за промяна на конституцията, която да му позволи да се кандидатира за втори мандат на 29 ноември. В Хондурас президентът има право на един мандат. Това е версията на български новинарски уебсайт относно случващото се в Хондурас. Същата версия се повтаря от световните медии вече седмици. Колко от нея обаче е истина? Историята е много поразлична. Президентът никога не е имал намерение да се кандидатира повторно, нито пък е мислил да променя конституцията на страната. Единственото му провинение пред местната олигархия е, че е искаше да даде възможност на хората да променят конституцията на уж своята държава. Какво представлява тази конституция? Приета е през 1982 г. по време на диктатурата на военната хунта на Поликарпо Пас Гарсия, протеже на компанията Юнайтед Фрут, която има за основен предмет на дейност управление на банановите републики в Латинска Америка и изкупуване на бананите за жълти стотинки. Още по това време 88% от произведеното в Хондурас отива за износ. И днес 80% от хората живеят в мизерия (с по-малко от 2 долара на ден), 225 души притежават 75% от земеделската земя там, която е основният производствен ресурс, 30% от природните богатства са собственост на чужди фирми. Конституцията на страната е написана така, че неизменно да запазва това състояние. Например в нейния член 239 пише, че всеки, който предложи преизбирането на президента, се отстранява автоматично от длъжност. Автоматично всеки, който предложи промяна на конституцията, може да бъде отстранен от управленския пост, защото искал да свали президента. Толкоз по въпроса за демократичността на тази конституция. Разбира се, това не връзва ръцете на олигархията. От 1982 до 2005 г. конституцията е променяна всяка година, но явно само по правилните начини не чрез референдум, а с одобрението на военните и върхушката. Президентът (вече извън страната) Селая за пръв път постави въпроса за промяна на конституцията на страната от Велико народно събрание. И в това се състоеше прегрешението му. На 29 ноември предстоят избори за парламентарна, местна и президентска власт (три в едно). Селая искаше на 28 юни да се проведе допитващ се консултативен референдум, в който да попита хората дали на общите избори на 29 ноември да бъде поставена още една, четвърта урна, чрез която народът да определи дали има нужда от избирането на Учредително (Велико народно) събрание, което да направи промени в конституцията. Това по никакъв начин не би му дало възможност да се кандидатира за нов мандат, нито пък е ставало дума за подобно нещо. И олигархията (13 фамилии) се страхува не от президента както виждаме тя лесно може да се справи с него, а от потиснатото мнозинство от хората, които могат да потърсят правата си чрез една нова конституция, в която пише примерно, че водата трябва да бъде обществена или че данъците трябва да бъдат пропорционални на печалбата. За да се блокира референдумът, пет дни преди него народното събрание съчинява закон, според който референдуми не може да се правят 180 дни преди или след изборите, следователно и не могат да се направят на 28 юни. Военните, които по конституция трябва да организират референдума, отказват. Съответно на 24 юни президентът уволнява гланокомандващия на въоръжените сили. Олигархията, с благословията на ЦРУ, загърбва собствените си закони. Президентът е набързо натоварен на самолет и отведен в Коста Рика. Като нов президент се кълне председателят на парламента Роберто Микелети. Започват борби с протестиращите по улиците. Журналистите на неудобните телевизии (от други латиноамерикански държави) са арестувани. Хондураските медии не работят, новини се получават от Интернет. Един човек вече беше убит от властите по време на протест. Президентът се радва на подкрепа сред населението, след като е показал симпатии към политиката на Чавес и Моралес през последните години. Увеличаването на минималната заплата с 60% е нещо, на което и в България бихме се зарадвали. Нашите журналисти масово преписват международните, често без дори да си правят труда да преведат качествено материала или да посочат източника. Въпросните източници започват с Ройтерс и завършват с BBC. Не се търсят репортажи от центъра на събитието, например в случая Telesur, за който мнозина български журналисти изобщо не са чували. Световната конспирация е готова и по медиите тръгват глупости за диктатори и комунистически плашила, а всеки, който не им вярва, бива нареден до полунормалните социопати, които не виждат колко красива е земята и колко са щастливи хората! Златко НАШИТЕ ПРОТИВНИЦИ Неолиберализъм и държава През последните 20 години неолиберализмът доминира в световен мащаб. По целия свят правителствата и на десницата, и на номинално левите извършват всеобхватни процеси на приватизация и дерегулация, премахват бариерите за достъп до държавни активи пред частния капитал. Ролята на пазара се раздува до неимоверни размери. В публичното пространство се поддържа неолибералната догма, че няма друга алтернатива пред обществото. Но през отминалата година се случи немислимото. Започналото като колапс на американския жилищен пазар се разпростря като криза на глобалната финансова система. Правителствата на две от най-развитите капиталистически нации, САЩ и Великобритания, национализираха ключови институции. Неолибералната политика е мъртва. Някои като британския икономист Уил Хътън се опитват да докажат, че е необходим обрат към Кейнсианския мениджърски капитализъм. Неолиберализмът обаче не се свежда до дерегулация и приватизация. Той е предимно начин на разпределение на политическата и икономическа власт. За неолибералите всяка форма на регулация и колективизъм води до тотаталитаризъм. С тези аргументи те оправдават своите идеи за ограничена държава и прехвърляне на отговорностите от публичния към частния сектор. Разликата между неолибералната теория и практика е по отношение ролята на държавата. В новата си интерпретация държавата има активна роля. Тя се използва като лост от неолибералните правителства за използване на авторитарни политически стратегии с цел засилване на пазара. През 1981 година, когато американските авиодиспечери обявиха стачка, Рейгън не се посвени да забрани техния профсъюз. През средата на 80-те години правителството на Тачър в Англия използва грубата сила на държавата, по-точно на полицията и тайните служби, за да разбие силния профсъюз на миньорите. Този облик на неолиберализма не трябва да ни изненадва. През цялата си история капиталистическият начин на производство е тясно обвързан с активната намеса на държавата в икономиката и обществото. Както Карл Полани показва, дори при ранния, анархичен капитализъм през средата на 19 век, през което време пазарът по презумпция е свободен от регулациите на държавата, се набелязва едно нарастващо организиране и очертаване на стремеж към държавна намеса. Конкретен пример дава и Наоми Клайн: американски корпорации, които бяха в Ирак за възстановяване, бяха част от огромно протекционистко мошеничество, където американското правителство беше поставило високи бариери пред техните конкуренти. Капиталистическата държава привилегирова интересите на доминиращата икономическа класа. При неолиберализма това става още по-интензивно. Случващото се в глобалната икономика би могло да се превърне в обща криза на политическата и икономическа легитимация на капитализма. Историята, а и днешни примери от Латинска Америка и другаде показват, че е възможно да има разнообразни форми на социална организация. Неолиберализмът и капитализмът не са неизбежни. Бъдещите социални алтернативи трябва да се легитимират като контрапункт на капитала и държавата. По материали от Z NET ПРЕДСТАВИ И СТРАТЕГИИ ЗА БЪДЕЩЕТО Животът след капитализма Живеем в преломни времена, в които една икономическа теория се превърна в тотална идеология, доминираща всички сфери на нашия живот. Идеология, твърдяща, че тя е перфектната, че тя е краят на историята, че може да осигури благоденствие и щастие за човечеството и че границата на възможностите на човешкия творчески потенциал и социална организация са достигнати. Настоящата световна икономическа криза (шеста поред за последните 100 години) отново доказа, че това не е вярно и че историята не може да има край и няма вечни теории и идеологии. Ние смятаме, че както всяка друга икономическа и социална теория преди него, капитализмът вече е ненужен и вреден и трябва да отстъпи място на теориите за живот след капитализма. Така се представят участниците в проект Живот сред капитализма, които се опитват да убедят хората, че имат по-добро бъдеще извън рамките на настоящата система. За момента медийният проект е представен в интернет на www. lifeaftercapitalism.info. Целта на този сайт не е да пропагандира единствено правилната Идеология или доктрина, а да даде началото на едно движение движение за създаване нови теории за живот след капитализма, като: Повдигне дискусията за нашето настояще и бъдеще, за нашето оцеляване и развитие Покаже, че нео-либералната мантра няма никаква алтернатива е лъжа Популяризира, разработи и развие визии или теории за нашия бъдещ живот в едно свободно, устойчиво общество. Ние разбираме, че капитализмът (въпреки актуалността си във времената на индустриалната революция), заедно със своите институции и обществени и икономически отношения, вече не отразява развитието на нашето общество. Единственото, което капитализмът е способен да постигне във всички свои форми, е да подтиска еволюцията на човечеството и да ни води към собственото ни самоунищожение пишат инициаторите на този интересен проект. СМ

6 6 НОВИНИ Инфраструктурен хаос България не е построила дори една единствена магистрала, свързваща я със съседните Турция, Гърция, Македония, Сърбия и Румъния след падането на комунизма през 1989 г., пише агенция Ройтерс. Магистралите са само 2%, или 418 км, от националната пътна мрежа, с обща дължина км. Страната ни има нужда от 6,5 милиарда лева, за да подобри архаичната си железопътна мрежа до 2013 г. Над половината от пътническите влакове са на възраст над 20 години. Двама загинаха при нелегален добив на въглища в село Голяма фуча Двама са загинали при нелегален добив на въглища в землището на бобовдолското с. Голяма фуча. Загиналите са от ромски произход. Групи мъже добиват в района въглища от 4-5 години. Пълнят ги в чували от по 50 килограма и ги продават за по 6-8 лева. Парите за безработица свършиха Още в средата на годината привършиха парите, предвидени за обезщетения за безработица в бюджета на Националния осигурителен институт (НОИ) за цялата 2009 г. Това се дължи не само на растящия брой хора, които губят работата си, но и на лоши разчети на социалното министерство. До последно г-жа Масларова твърдеше, че това е реалната безработица и в никакъв случай тя няма да бъде по-висока от 10%. Аз гарантирам, че ще бъде много по-висока, особено ако се върнат хората от чужбина, коментира за в. Сега бившият управител на НОИ Йордан Христосков. БДЖ съкращава 1300 души БДЖ се кани да освободи от работа 1300 служители или почти 10% от персонала. Причините за тежкото положение в железниците са преди всичко в катастрофалния спад на товарните превози с 40%, въпреки че държавата наля в компанията през 2008 г. продължава хме, че ще бъде вкаран в затвора, а просто арестуван и разпитван, и след това освободен, но бяхме сигурни, че някой ще бъде арестуван. Така че решихме да има само един човек, който да направи това, и решихме този, който ще отиде да говори по мегафона и да изгори американското знаме, да бъда аз. Организирахме се с още няколко другари, които вървяха по центъра на града, но не в група, защото всяка група можеше да бъде спряна, и успяхме да вземем със себе си мегафон, американски флаг и запалително средство. Другарката Дада имаше камера, с която да записва. В уреченото време аз взех флага, изгорих го (всичко това стана изключително бързо), след това прочетох изявлението против присъствието на Байдън в Белград като олицетворение на американската империалистическа политика и когато приключих, най-различни полицаи униформени и цивилни ме арестуваха и арестуваха другарката, защото видяха, че тя снима всичко това. Хубавото беше, че тя успя да даде камерата на друг другар, така че ченгетата не успяха да вземат видеото. След това ме изправиха пред съдия, който реши че трябва да получа 10 дена затвор и че няма възможност за обжалване, което означава, че директно отивам в затвора! Прекарах 3-4 дни в затвора и трябва да кажа, че имаше много добро отношение от другите хора там, защото те бяха наясно и подкрепяха акцията. Дада: Успях да предам видеокамерата на друга другарка, която пък успя да заснеме нашия арест, така че когато си бях вече вкъщи, другарите вече бяха направили филма и го бяха пуснали в youtube. Сред това повечето от нас бяха малко шокирани, защото Рата беше първият човек арестуван и осъден за изгаряне на флаг в Сърбия. След това направихте демонстрация за освобождаването на Ратибор, на който беше арестувана друга ваша другарка... Д: Да, успяхме да организираме протест за солидарност, събрахме се стотина души и решихме че, ще бъде добре, ако всеки от нас запали символично по едно малко, декоративно американско знаме. След това Мая, която четеше новото изявление, също беше арестувана, а малко по-късно разбрахме, че Ратибор е пуснат от затвора в същия момент, когато ние организирахме протеста, 3 дни след неговото арестуване. Значи беше освободен заради протеста за солидарност? Р: Не, просто бях освободен предварително, защото имам повторен процес, който още не е минал между другото. И тогава някой ми каза В момента има протест за твоето освобождаване, веднага отидох в центъра, където се провеждаше протестът, и пристигнах точно 10 секунди след като другата другарка беше арестувана и беше обвинена в организирането на този протест, но преди това доста хора, предимно жени, не искаха да пуснат полицейската кола с тази другарка вътре да замине. Успяхме някак да задържим колата за около половин час. Всичко това беше представено в медиите по абсолютно гротескен начин, изглеждаше като някои сблъсъци и бунтове в Атина или Солун, защото големите заглавия бяха от типа : Сблъсъци между анархисти и полиция в Белград... Да, подобни бяха и заглавията в новинарските интернет агенции и в България. Р: Не се и съмнявам. Наистина имаше сблъсък, но не беше голям. По-късно имаше едно по-главно ченге, което ми говореше глупости: по време на протеста за теб, твоите хора бяха най-агресивните, които съм виждал, повече отколкото футболните хулигани. Между другото, тъй като посещението на Байдън беше да представи политиката на новата администрация, за Сърбия беше много важно да няма никакви скандали, така че дори нашите акции бяха голям скандал за властта, защото те искаха да покажат, че всичко ще бъде перфектно. Либералите реагираха изключително глупаво и сега има още хора в интернет, които постоянно пишат как е трябвало да бъда осъден на три месеца поне за това, че разрушавам новоизградения добър образ на Сърбия пред САЩ. Мислиш ли, че официалната власт отдаде голямо значение на вашата акция? Р: Разбира се. Това беше главната новина в централната новинарска емисия, с пълното име на нашата организация и така нататък... Д: Да, и хората реагираха много добре. Всеки се отнасяше положително. Но нацистите не реагираха така, доколкото знам. Р: И да, и не. Трябва да ти кажа, че след тази акция те се разцепиха, в смисъл, че имаха различни мнения по въпроса. Голямото националистическо движение от август 2009, брой 8 ПРОПАГАНДА НА ДЕЛО Сръбски анархисти посрещат Байдън»»» продължава от страница 1 този селски тип, което не е точно като нацизъм нещо като традиционните четници, и в техните форуми, където обикновено стоят призиви от типа на Свобода за Шешел!, сега бяха поставили Свобода за Ратибор! на същото място разбира се аз не се гордея много с тяхната подкрепа, но това показваше, че и други обикновени хора застават зад нашата акция. От друга страна истинските нацисти, от типа на Мусолини, расистите, бяха съвсем наясно с това, което се случва, и казаха Не, той трябва да отиде в затвора, независимо от повода за ареста му и според мен това е доста логично, защото нацистите в крайна сметка са поддръжници на капитализма, а САЩ е най-голямата капиталистическа сила. След всичко това успяхме да се видим с теб в Атина по време на фестивала на вестник Вавилония, а след това, когато ти се върна в Сърбия, започнаха нацистки атаки срещу вашето движение тук. Р: Да, точно така. Мисля, че това стана на 9 юни. Аз, Дада и още един другар бяхме нападнати първо от нацисти в центъра на Белград 15-тина нацисти. Разбира се, това не беше първата атака срещу нас. Д: Това беше всъщност третата такава атака за 10 дни. Всъщност тогава разбрахме, че са по-организирани отпреди, когато просто причакваха хора след пънк концерти да речем. Този път обаче започнаха целенасочено да преследват пънкове и антифашисти. И атаката срещу нас беше след като вече бяха нападнали и били други хора. Същия ден бяха били някакви пънкари, а след това един стар актьор, когото помислили за циганин, после нападнаха няколко пънкари и след 5 дни нас. Р: Това се случи около 9 часа вечерта, дори още беше светло и беше в самия център на града. След това техните атаки се увеличиха, и нашите също. И всичко това се случва в контекста на Универсиадата, която се организира през първата половина на юли в Белград. Заради тази универсиада беше построен нов комплекс от сгради и всичко това е построено от големите капиталисти, които искат да вземат след това тези сгради. Точно срещу този нов мини град се намира мястото, където живеят роми в много тежки условия, като нелегално гето, една част от него се намира под един мост. Заради тези университетски олимпийски игри организаторите оградиха гетото с тел, за да не могат ромите да се движат, не могат даже да ходят на работа, ако имат такава, нямат вода, не могат даже да отидат до болница, ако се наложи. Те просто искат тези хора да се махнат оттам и на всичкото отгоре покриха телените заграждения с реклами, за да не могат чужденците на олимпиадата да виждат какво има вътре. Затова започнахме Антирасистката кампания, успяхме да се съберем много хора и организирахме няколко срещи във Философския факултет на Белградския университет този факултет има традиции в бунтарството и радикализма повече от другите. Когато си тръгвахме след една от срещите, наоколо имаше патрулиращи нацисти и когато ги видяхме, имаше сблъсък, след това разправия, започна по-сериозна битка, те през цялото време се криеха зад ченгетата, но все пак успяхме да ги преследваме и да ги изгоним извън околностите на факултета. Това беше голям удар за тяхната гордост, бяха много ядосани от факта, че ги преследват, защото обикновено те са тези, които бият хората, а сега те бяха преследваните, крещяхме срещу тях и се опитвахме да ги хванем. Това е ние сме в открита война с тях, но сега е лято, няма много хора и тези, които сме тук, сме изложени на повече атаки от обикновено, но сме доволни, че успяхме да дадем няколко урока на наци движението, каквито не бяха получавали от много години. Надявам се, когато започне новият учебен сезон и нови хора дойдат във факултетите, да стоим доста по-добре на улицата. Как завърши Антирасистката кампания в подкрепа на ромското гето и против универсиадата? Р: Организирахме протест със стотина участници от всички анархистки групи в Белград, но разбира се телените заграждения не бяха свалени. Проблемът е, че ромите са много уплашени, защото постоянно са нападани от полицията, частните охранители, които пазят оградата, и нацистите. Ние ги питахме искате ли да дойдем и да свалим телените ограждения и те отговориха отрицателно. Не можем да си позволим да правим нещо на своя глава, без те самите да са съгласни. Един от нашите другари успя да стигне до хората, които тичаха през града с нещо като олимпийски огън и се опита да го открадне, стана сблъсък, полицията дойде, но той успя да избяга все пак нормалната церемония на голямото събитие беше осуетена.

7 август 2009, брой 8 7 НОВИНИ БРАТСТВО С ВСЕКИГО, БЕЗ ДА ГЛЕДАМЕ ВЯРА И НАРОДНОСТ... Спомен за бате Сали 135 млн. лв. За последните 6 години държавната субсидия в железниците е над 1 млрд. лв. Грубо нарушаване на трудови права в Русенската корабостроителница След като работниците от Корабостроителница-Русе ЕАД и Rousse Shipyard JSC собственост на немската Beteiligungsgeselschaft GmbH потърсиха своите права мениджърският екип на дружеството започва да уволнява хора. Ръководството на КНСБ и СО на КНСБ настояват мениджърският екип да спре веднага незаконосъобразните уволнения и заявява, че ако не се спазват законите, ще бъдат организирани синдикални и граждански акции в защита на трудовите и човешки права на работещите в Русенската корабостроителница. Да си имигрант в Италия вече е престъпление Италия прие антиимиграционен закон, квалифициращ незаконната имиграция като престъпление. Законът бе приоритет на премиера Силвио Берлускони след връщането му на власт от преди повече една година. Италианският сенат гласува текста със 157 гласа за, 124 против, и трима въздържали се. Работническият тероризъм във Франция се разраства След като кризата роди във Франция феномена на отвличане на шефове, станал известен като bossnapping, работническият тероризъм започна да ескалира в началото на юли работниците от фирмата Ню Фабрис в Шателро заплашиха да взривят завода, ако не им бъдат изплатени обезщетения. Техният пример последваха и от изследователския център на Нортел Нетуъркс в Шатофор, близо до Париж, със заплаха да взривят контейнери с газ, разположени около сградата. По-къно служителите признават, че са излъгали за опасността и наличието на газ в контейнерите. Бях във второ отделение. Баща ни беше в Богданов дол. Първо отделение прекарахме в Дорково у баба и дядо, за да не умрем от глад, но следващата година учехме в Ракитово. На улицата някаква жена ми каза: Коце, баща ти си идва! Хукнах към края на селото. Видях го да крачи откъм гарата с един непознат. Огромната радост от идването на татко се раздвои с любопитството от странния му спътник. Панталоните му бяха с десетки кръпки и десетки дупки, от които прозираха голи места. Кой беше този човек? Защо беше с татко и защо дойде у нас? Тази история ме изпълва винаги с гордост от житейските позиции на родителите ми позиции и действия, свързани с анархистичните им убеждения. Ако днес работим, утре ядем. Ако днес не намерим работа, утре гладуваме. Но все пак е свобода, бе Сали! Ела с мен! * * * Баща ми, Георги Костадинов Зяпков, го арестуваха на 16 декември 1948 година, заедно с няколко анархисти от Чепинския край и още хиляда от страната. В Богданов дол ги правят миньори. Заедно с по-опасните престъпници, въдворени в лагера порано, е и едно младо турче от Измир Салих Осман Кан- тар. Избягал от турската ме. Но все пак е свобода, бе казарма и минал границата, за да дойде в страна, където се строи социализъм и където човек за човека е брат. Емнали го нашите служби. Бой, тормоз, кой го изпраща, защо Когато разбрали, че не е шпионин, а обикновен будала-идеалист, го бутват в концлагера. Там попада на Сали! Ела с мен! И Сали с безбройните дупки на панталоните идваше у нас. На какво да се възхищава повече човек? На човешката постъпка на баща ми ли, на майка ми ли, която го подкрепя, или защото те така разбират анархизма. политически затворници, И заживяхме заедно у нас. най-много анархисти. Освобождават ги заедно с татко. Салих отказва да излезе. В лагера той се радва на човешки отношения, а навън бият и тормозят. Сали започнал баща ми имаме къща с две извършени стаи. В едната готвим и спим с жена ми, в другата учат и спят децата две момчета. Но тяхното легло е широко. Има место за още един. Ако днес работим, утре ядем. Ако днес не намерим работа, утре гладува- Една година спяхме на едно легло. Бате Сали ни ръсеше главите с ДДТ срещу въшките, разказваше ни за изверга Гершанов и за отношенията между анархистите в лагера, пееше ни турски песни, говореше ни за семейството си, тъгуваше за Турция. Там не го искаха. Татко му намери работа във фурната. В Измир беше работил в хлебопекарна. Партийният секретар на селото го извикал веднъж и му изръмжал: Няма да общуваш с Георги Зяпков. Той е лош човек. Бай Георги е най-добрият човек на света го поразил бате Сали. Една вечер нямахме какво да ядем. Татко ме извика и ми поръча: Иди при бате ти Сали и му пошепни да даде един хляб! Във фурната пошушнах на бате Сали, а той вместо към рафтовете с хляба, отиде до прозореца. Почаках учуден, но когато бате Сали се обърна, по лицето му имaше сълзи. Взе два хляба, мушна ги в ръцете ми, прегърна ме и ме изпрати. Излезе на квартира. Ожени се. Татко убеди джамийското настоятелство да му отдели парцел до мюсюлманските гробища. После взе една каруца и тръгна по селото. Кой каквото има да даде за къща на Сали. Една греда, две керемиди, пет тухли Направи се къщичката. Родиха им се деца. Заедно им мислехме имената. Фикрет и Надир. След много години му разрешиха да отиде на гости в Турция. Сега и той, и баща ми, и майка ми не са живи. Но споменът за всички тях е жив и ще остане жив. Костадин Зяпков СПОМЕНИ ОТ ДЪРЖАВАТА НА РАБОТНИЦИТЕ И СЕЛЯНИТЕ Покана за танц Лятото на 1952 г., последни седмици оставаха на купонната сис тема само пет години след края на войната. Бяхме най-малко пострадалата от всички воюващи страни и скоро щяхме да станем или бяхме вече най-бедната. През 1951 г. имаше някакъв Заем за развитието на народното стопанство. В часа по история учителят никак не беше малък, ако се сравни с обявяваните резултати от изборите 99,90 % за ОФ. Следващите години навсякъде щеше да ме придружава някакъв документ от гимназията, в който пишеше, че съм агитирал срещу Заема за развитие на народното стопанство! Поради тези обстоятелства можах да си намеря работа само като ТЕ-ФЕ- Началникът Минчев нямаше много работа, служителите я вършеха, а той се забавляваше. Беше назначил и 2-3 хубави момичета в канцеларията, безспорно найхубавото беше едно момиче от партизанското село Макреш, то беше и секретар на ДСНМ-то в службата. Един ден ни съобщиха всички по-млади работници хубави те моменти в живота. Момичето не направи обидена физиономия. Някакво облекчение се изписа на лицето му. Повече не си проговорихме, нямах и работа из канцелариите. На връщане в камиона изведнъж усетих някакво необяснимо повдигнато настроение просто ми се искаше да запея. Щях да забравя тази случка, но не мина и месец, когато Маринов започна да чете РЕ (тежко-физически работник) да направим другарско посе- едно момче от Видин, имената ни и съучени ците с купони за най-гощение на грани чната заста- почти мой връстник, изчез- ми ставаха един по един лямата дневна дажба хляб ва близо до Раброво. В уречения на. Родителите му, обезуме- и казваха 1000 лева. Тези в службата към общината. ден, начело с Минчев, бяли от тревога, го търсеха и пари, есте ствено, трябваше Началник на службата хме в камиона. Пристигнах- по брега на Дунава дали няма да бъдат дадени от родителите. Бях съвършено непод готвен, не слушах радио, а всички вестници, които доставях вкъщи и четях, бяха спрени. Когато дойде редът ми казах само не разполагам с такава сума, ако имам възможност да я изработя, може да участвам. беше Минчев от Михайловградско, доскоро началник на ДС, сменен на този отговорен пост от Аспарухов, също от Михайловградско, синът на който веднага стана знаменосец на гимназията и председател на учкома. По това време губернатор на Видин, както го ме в заставата без никакви усложнения, никой не ни спря за проверка или за открити листове, както беше прието. Имаше някаква музика, лимонада и дълги учтиви разговори. В един момент скучаех сам, когато неочаквано хубавицата от канцеларията, с която дотогава да го из хвърли реката. След няколко дена се разчу, че момчето било намерено застреляно до една слама край граничното село Брегово, сега град. Нямаше никакво официално съобщение или обяснение. Никой не смееше и да се интересува. Говореше се само, че родителите Следващият час председателят наричаха, беше Фердинанд не бяхме разменили и дума, му били неблагонадежд- на учкома на Дими- тровския съюз на народната младеж Цоньо Аспарухов по радиоуредбата произнесе цяла реч срещу мен. Накратко не само баща ми бил убит, но и аз съм бил враг, а такива като мен би ли 5% от Козовски бивш емигрант и съветски офицер от специалните служби и той от Михай ловградско извор на сигурни кадри от компанията на тези, които щяха да възцарят вечна обич, вечна правда на света по въжделенията ми предложи да се разходим в горичката зад заставата. Бях изумен, очарован и вместо да скоча, реших да се пошегувам. Казах, че може да се загубим и да ни хванат на границата. Тук явно се намеси моята съдба или прони, според много често употребявания по онова време израз. Възможно е да са критикували народната власт. Имаше само предположения. Някои от тях не смеехме да изкажем на глас. Но... такива бяха времената. населението. Процентът на поета Смирненски. клятие да развалям най- Иван В. Гуляшки

8 8 август 2009, брой ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ Анархизмът в македоно-одринското революционно движение Солунските атентатори След Берлинския конгрес от 1878 г. в пределите на европейската част на Османскaта империя националните движения на нетурските общности се активизират. В българското революционно движение се очертават различни идейни течения. Едно от тях е анархистичното течение като част от националноосвободителната борба на българите в Македония и Одринско. Все още няма сериозни научни изследвания за участието на анархистите в българското освободително движение в Македония и Одринска Тракия, като изключим някои тенденциозни публикации, преследващи повече политически, отколкото научни цели. Анархизмът като идеология изкристализира през 30-те и 40-те години на ХIХ в., благодарение на Пиер-Жозеф Прудон ( ), който акцентира върху положителния смисъл на думата анархия. Той подчертава, че анархистите са принципни противници на държавния строй, като в замяна предлагат алтернативни социални проекти. Основният анархистичен принцип е отхвърлянето на властта под каквато и да е форма. Анархистите се борят за абсолютна свобода на индивида и за създаване на автономни общини на федеративен принцип. През 60-те и 70-те години на ХIХ в. се формира т. нар. класически анархизъм. Негови идеолози са руските революционери Михаил Бакунин ( ) и Пьотр Кропоткин ( ). Основният техен лозунг, обобщаващ главните им искания, е борбата срещу трите злини: Бог, капитал и държава. Бакунин и Кропоткин отдават голямо значение на инстинкта на народа и дават приоритет на стихийността на масите. Според тях насилието може да бъде полезно само в рушенето и за рушенето, и в никой случай то не може да служи за градеж. Те съставят и градивна анархистична програма, според която бъдещото обществено устройство трябва да се изгради въз основа на федерални организации на свободни индивиди. Цялата обществена система трябва да се изгради отдолу нагоре, чрез съюзи, комуни и обединения. По българските земи анархизмът прониква в края на ХIХ в., когато в Пловдив, Пазарджик и Русе пристигат руски политически емигранти. В същото време Петър Соколов и Слави Мерджанов анархизмът намира благодатна почва сред българските студенти във Франция, Швейцария и Италия. След завръщането си в България те започват да пропагандират анархистките теории. През 90-те години на ХIХ в. започват да се формират и първите групи и кръжоци. Такъв кръжок е основан в Пловдивската мъжка гимназия от Михаил Герджиков от Пловдив, Стефан Михов от Пазарджик, Димитър Жечков и Владимир Икономов от Сливен, Петър Манджуков от с. Мирковци, Скопско и др. Групата чете и разисква върху руската нихилистична и анархистична литература. Това са книги и брошури на Пьотр Кропоткин, Сергей Степняк, Михаил Бакунин и др. Наред с пловдивския кръжок подобни групи започват да действат из цяла България. Такива са анархистичните групи в Казанлък, Русе, Разград, Плевен, Габрово, Лом и др. Главните действащи лица в тези групи са Димо Николов и Григор Попдочев от Казанлък, Върбан Килифарски от Разград, Светослав (Слави) Мерджанов от Карнобат, Кина Генова от Русе, Теодора Златева от Кюстендил и др. Тези групи обаче действат поотделно и без връзка помежду си. През 1896 г. много ученици от кръжоците са арестувани и изключени от различните гимназии. Това принуждава М. Герджиков, Д. Николов и Гр. Попдочев да заминат за Швейцария, където започват да следват право. М. Герджиков пристига в Женева през 1897 г. Тук, заедно с други членове на бившите български кръжоци, събрали се да следват в швейцарската столица, той основава Централен комитет на Македонския таен революционен комитет. Силно влияние върху МТРК оказват чуждестранните революционни организации и най-вече руските и арменски емигранти анархисти. Първото известие за съществуването на МТРК е поместено във в-к Глас Македонски от 15 февруари 1898 г. Почти по същото време в Пловдив е образувана Македонска анархистична група, която действа като клон на МТРК. В нея влизат Димитър Аргиров, Иван Вълкович и Лазар Силянов от Пловдив, както и Йордан Шурков от Велес. Групата получава и разпространява в Пловдив и околните села възванието на МТРК към българския народ, както и неговата програма. В София МТРК установява връзка с групата на македонските социалисти, групирани около в-к Политическа свобода Васил Главинов ( ), Никола Карев ( ), Димо Хаджидимов ( ), Андон Шулев и Димитър Влахов ( ). Във вестника е публикувано съобщение за получаването на възванието на МТРК към българския народ, а в следващите броеве са поместени редица статии за програмата на МТРК и кратки съобщения за дейността му. Най-вероятно програмата и други материали за МТРК са донесени в България от Григор Попдочев като пратеник на комитета. Основната задача на Попдочев е да намери парични средства за финансирането на МТРК. След като не успява да го направи, той се самоубива. Програмата на МТРК е публикувана и в чужди вестници като френския Тан и хърватския Свобода, орган на хърватската социалдемократическа партия. През лятото на 1898 г. Михаил Герджиков и пристигналият в Швейцария Петър Манджуков се заемат със списването и издаването на два вестника: Глас на Македонския таен революционен комитет и Отмъщение. Във вестниците се отбелязва, че революционерите ще се борят за пълна независимост на Македония. Набляга се на факта, че в Македония съжителстват редица народности, че трябва да се направи опит за обединяването на различните елементи в общо движение. За борба срещу империята се призовават и всички българи от Княжеството. В края на август 1898 г. комитетът се саморазпуска. След напускането на Женева част от бившите дейци на комитета се вливат във ВМОРО и ВМОК, а други полагат основите на групата на солунските атентатори, като всички се включват активно в борбата за освобождение на българите от Македония и Одринско. Светослав Мерджанов и Петър Манджуков са идеолозите и основателите на групата на солунските атентатори, които превръщат в дело замислите на МТРК: чрез атентати и терористични акции да се засегнат капиталите на европейските страни в Османската империя. Тези свои виждания двамата революционери споделят с Върховния македонски комитет, начело с Борис Сарафов, който се съгласява да финансира техни терористични действия срещу европейски капитали в Османската империя и евентуален атентат срещу султан Абдул Хамид II. Мерджанов и Манджуков привличат на своя страна мнозина българи от Македония, склонни да извършат на практика терористични атентати в големите градове на Европейска Турция. Двамата осъществяват тясно сътрудничество и с арменските анархисти в Истанбул и Солун. Така на Балканите се създава анархистичен заговорнически кръг, обхващащ градовете Пловдив, Истанбул и Солун. Членовете на солунската група се наричат гемиджии лодкари. Групата се оглавява от Йордан Попйорданов известен като Орце. Той привлича неколцина свои близки приятели от родния си град Велес и решава да взривят солунския клон на Отоманската банка. Те наемат една бръснарница срещу банката и започват да прокопават тунел под самата улица. Павел Шатев ( ) един от гемиджиите е изпратен в Истанбул да помага на друга терористична група на Слави Мерджанов, Петър Соколов ( ) и Петър Манджуков, които по същия начин копаят тунел под Отоманската банка в Истанбул. През септември 1900 г. двата тунела са почти завършени, но поради трудности със снабдяването с динамит планът временно се изоставя. Скоро обаче един арменски революционер се опитва да снабди българите в османската столица с експлозиви, но турските власти успяват да го открият. Разследването ги отвежда до четиримата революционери, които са арестувани. Все пак османските власти не успяват да открият тунелите и в крайна сметка освобождават арестантите. Мерджанов и Соколов са депортирани в Княжеството, където започват да разискват нови идеи за терористични акции. Те обмислят да спрат легендарния Ориент-експрес край Одрин и да ограбят пощенския му вагон, за да финансират понататъшните си действия. За тази цел се сформира чета от десетина души, начело със Соколов и Мерджанов, която успява да се прехвърли в Одринско през юли 1901 г. с помощта на Павел Генадиев ( ), представител на ВМК. Четниците поставят голямо количество динамит на железопътната линия, но не успяват да взривят влака, който преминава без причинени щети. След провала четата отвлича сина на турски едър земевладелец, но скоро е обкръжена от многобройна турска войска. В сражението повечето от четниците намират смъртта си, включително и Петър Соколов. Мерджанов, заедно с един българин и двама арменци, са заловени живи. През ноември 1901 г. те са публично обесени в центъра на Одрин. След арестуването на групата от Истанбул и смъртта на Мерджанов и Соколов перспективите за осъществяването на акции остават главно пред анархистите от Солун. Съзаклятническият кръг е представен от Йордан Попйорданов (Орце), Константин Кирков (Коста), Димитър Мечев (Мечето), Павел Шатев, Илия Тръчков, Марко Бошнаков ( ), Милан Арсов ( ), Георги Богданов и Владимир Пингов. През 1902 г. гемиджиите се заемат със сериозна подготовката за атентати в Солун. Те отново наемат едно помещение срещу самата Отоманска банка, откъдето да продължат с прокопаването на тунела. Снабдяват се с известно количество динамит, което обаче далеч не е достатъчно за замислените мащабни акции. (следва) Мариян Гяурски

9 август 2009, брой ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ Анархистът Михаил Герджиков Михаил Герджиков се откроява в българската история не само като анархист, борец-революционер, но и с личните си качества невероятна нравственост и духовен аристократизъм. На конгреса на Петрова нива (28-30 юни 1903 г.) е избран за член на Главното ръководно тяло, заедно с Лазар Маджаров и Стамат Икономов. В определения ден (6 август стар стил, 19 август нов стил 1903 г.) той обявява Преображенското въстание пред четниците с думите: Часът, който от петстотин години очаквахме, за който работехме ден и нощ, купувахме пушки, скитахме из балканите и пълнехме занданите, найсетне е ударил. Тая вечер всички наши братя по кръв и тегло, където и да се намират, ще си премерят силите с нашите душмани. Нека всеки, който чувства страх в сърцето си, да се отдели додето е време, защото потеглим ли оттук, няма вече връщане! Ние не се борим за нас, борим се за нашите жени и деца, за тези, които идват след нас. Цялостният жизнен път и делата на харизматичния войвода доказват правотата на неговите думи. Необятната му обич към онеправданите и жадуващи за правда, свобода и хляб поробени българи му дава сили да понася и да надмогва несгодите и лишенията, които го съпътстват през целия му живот. Герджиков е роден на 26 януари 1877 г. в гр. Пловдив в заможно семейство. Началното си образование получава в българско основно училище и във френския колеж Св. Августин в родния си град, след което продължава учението си в Пловдивската мъжка гимназия. Под влияние на анархистичните идеи, проповядвани от руските анархисти-емигранти в Пловдив, той създава през 1895 г. анархистка група в гимназията, заради което е изключен от учебното заведение. В края на същата година Михаил Герджиков се свързва с македонски революционери и заедно с други свои съученици по подражание на революционерите от предосвобожденската епоха основават Централен революционен македонски комитет със силно анархистична окраска. Комитетът просъществува твърде кратко, тъй като Герджиков и приятелите му отиват в Казанлък, за да се явят като частни ученици. Там по негова инициатива пак организират анархистки кръжок и поради участието си в ученическа стачка отново биват изключени от училище. Все пак Михаил Герджиков успява да завърши средното си образование като частен ученик и заминава за Швейцария през есента на 1896 г., за да следва право, първо в Лозана, а после в Женева. Тук става свидетел на публичната полемика между анархиста Черкезов и марксиста Плеханов и в края на 1897 г. учредява Македонски таен революционен комитет (МТРК), известен в Швейцария като първата анархиска организация, наречена Женевската група, съставена от български студенти. В Женева Герджиков издава два вестника: Глас на Македонския таен революционен комитет и Отмъщение, отпечатани в Париж и излезли в по един брой. Вестниците се разпространяват в България и в Македония главно сред анархистките кръжоци. В Швейцария окончателно се оформят Герджиковите анархистки идеали за повече свобода, правда, хляб и справедливост, които той се заема да реализира в непосредствената борба за освобождаването на роба отвъд Вардара. Именно затова прекъсва следването си в чужбина, изоставя удобствата и осигуреността, които му дава семейството, както и възможността да придобие солидна професия, да постигне добро материално положение и става професионален революционер. През 1898 г. в София за първи път се среща с Гоце Делчев. В резултат на тази среща създаденият в Женева МТРК се влива изцяло в редовете на ВМОРО, като ґ предоставя едни от най-преданите и жертвоготовни дейци на движението. Гоце Делчев изпитва големи симпатии към анархисткия мироглед на Герджиков, което никак не е случайно, защото преди това е бил под влиянието на друг известен български анархист Върбан Килифарски. Следващата, 1899 г. Михаил Герджиков се връща в България и кандидатства за учител в Македония. След получения отказ от Българската екзархия в Цариград, информирана за анархистките му убеждения, той отново отправя молба до Екзархията, ала този път под името и с документите на Тодор Станчев Луканов, негов състудент от Женева. Под това име го назначават в Българската мъжка класическа гимназия в гр. Битоля, където през учебната 1899/1900 г. с Даме Груев, Васил Пасков и Петър Мартулков, учители в същата гимназия, е приет за член на Окръжния комитет на Вътрешната македоно-одринската революционна организация (ВМО- РО). Участвува активно в ръководството на ВМОРО в града и вилаета, обикаля за агитация околните селища, издава хектографски вестник На оръжие. Огромно е въздействието му за идейното формиране на учениците от последния клас на гимназията, повечето от които израстват по-късно като видни дейци на македоно-одринското революционно движение. Междувременно Екзархията отклонява молбата на Михаил Герджиков за главен учител в гр. Струмица. Зорко следен от турската полиция, близо година той обикаля Македония като секретар на Временния ЦК на ВМОРО и развива агитационна дейност в четата на Христо Чернопеев. Също така участва и в дейността на легалната организация в България. През 1902 г. Гоце Делчев определя Герджиков за ревизор на Одринския революционен окръг западно от река Марица и той отива в Одринско, предприемайки обиколка из целия регион. Придружаван от местни войводи и четници, във всяко село свиква мъжкото население в църквата, където го посвещава и заклева в националосвободителното дело и създава местен революционен комитет. Успоредно с това навсякъде по селата организира и така наречените смъртни дружини, в които селяните се обучават на бойни умения. Въпреки убеждението си, че е рано за общо въстание, Михаил Герджиков се подчинява на решението, взето в Солун (януари 1903 г.), и потвърдено в Смилево (април 1903 г.) за обявяване на въстание на 1 юли (по-късно отложено за 20 юли) 1903 г. и активно се заема с подготовката в Одринско. Неговите анархокомунистически възгледи обаче не допускат да се вземе такова съдбоносно решение без знанието и висшегласието на тези, които ще го поемат на плещите си, ще жертват живота си и ще проливат кръвта си в сраженията. Затова решава по въпроса да се произнесе един конгрес, който да се проведе в Одринско, с делегати всички войводи и техните помощници и с най-много по трима представители от всяка околия. Конгресът се провежда на юни 1903 г. на Петрова нива край с. Стоилово, Малкотърновско и се потвърждава решението на Солунския конгрес на ВМОРО от януари 1903 г. за повсеместна въстаническа акция. Както на конгреса, така и в хода на въстаническите действия, избухнали на 6 август 1903 г., денят на църковния празник Преображение, Михаил Герджиков се изявява като фактически ръководител, който поема цялата отговорност за въстанието и дава оперативни разпореждания по време на неговото провеждане. Воденият от него отряд от над стотина души успява да освободи град Василико (днешно Царево) и да установи макар и за кратко революционна власт. По целия Странджански край, с изключение на град Малко Търново, турските гарнизони са прогонени и на освободената територия се установява просъществувалата 20 дни прочута Странджанска комуна, която се основава на анархокомунистическите принципи, изповядвани от Герджиков, и е всъщност втората такава комуна в света след Парижката от 1871 г. Първоначално стъписана, турската власт бързо мобилизира военната си мощ и в неравен бой разгромява въстаниците, проявили безпримерен героизъм. Потоци хора бягат към България, за да търсят спасение от турските жестокости. И тук Герджиков е на предните позиции, като отдава енергията си и организаторския си талант в грижа за бежанците. Той посреща с недоверие и скептично Младотурската революция, считайки я за неистинска и незавършена. През периода народният поборник се отдава изключително на анархистическа пропаганда, издавайки заедно с Върбан Килифарски анархистките вестници Свободно общество, Безвластие и Пробуда. В навечерието на Балканската война Герджиков организира отряд от около двеста души, включващ много от бившите войводи и четници, участвали в Преображенското въстание, и веднага след обявяването на войната 5 октомври 1912 г. навлиза в турската територия, превземайки още преди пристигането на българската войска с. Граматиково и селищата Василико, Ахтопол, Резово и Малък Самоков. В началото на 1913г. разпуска отряда. Мобилизиран, участва в Първата световна война, макар открито да заклеймява тази световна империалистическа касапница. Михаил Герджиков и брат му Николай са едни от учредителите на Федерацията на анархокомунистите в България (ФАКБ), участват активно в свикания анархистки конгрес на 15, 16 и 17 юни 1919 г. в София. Конгресът е открит от Михаил Герджиков с пламенна реч, в която прави ретроспективен анализ на историята на българския анархизъм и на неговото бъдещо развитие. След преврата на 9 юни 1923 г. е принуден да емигрира в Цариград, където е кореспондент на редица чуждестранни вестници. През 1931 г. се завръща в България, препитавайки се с журналистическа и преводаческа дейност. Неизменно отстоява анархисткото си мировъзрение, без да участвува организационно в анархисткото движение. Промяната на 9 септември 1944 г. посреща с надежда за едно по-добро бъдеще на българския народ, ала твърде скоро разбира диктаторската същност на установената в името на народа квазинароднодемократична власт. През 1946 г. той категорично отказва да бъде включен в списъка на предложените за награждаване дейци от Преображенското въстание, изтъквайки че това противоречи на неговите убеждения, а освен това е аморално да приеме орден от една власт, натикала в затвора неговите другари анархисти, чието освобождаване би била най-голямата награда за него. Тогавашният председател на Народното събрание Васил Коларов се вслушва в желанието на Михаил Герджиков, не настоява повече за включването му в списъка за награждаване и действително урежда освобождаването на арестуваните за идеите си анархисти. Временно, разбира се. На 18 март 1947 г. седемдесетгодишният прославен народен революционер и анархокомунист умира в София. На погребението му се стича хиляден народ негови сподвижници, съидейници, почитатели. Отечественофронтовската власт буквално въвежда военно положение в столицата улиците гъмжат от милиционери, а в околностите на града са дислоцирани части на вътрешните войски. Впрочем съвсем естествена реакция на властимащите тирани, за които, макар и мъртъв, Михаил Герджиков е безпределно опасен за сатрапското им управление. МАКАР

10 10 БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ ФИЛОСОФИЯТА НА АНАРХИЗМА август 2009, брой 8 Философията на Пьотр Кропоткин»»» продължава от миналия брой Еволюционната синтетическа философия на Кропоткин като естественонаучна диалектика и основа на анархическото учение Като характеризираме философията на Кропоткин като диалектическа, за нас е ясно, че на пръв поглед това може да звучи в дисонанс с неприязънта, с която самият той произнася думата диалектика в «Съвременната наука и анархията», 1912 г. (ср. статията за философията на Кропоткин в Св. мисъл, 2009 г., бр. 7, раздел 3.1, п. 5). В тази връзка ще подчертаем, че по-късно, в посмъртното си съчинение Етика, като разкрива ценни моменти в разсъжденията на Хегел за морала, той характеризира неговата диалектика като своеобразна форма на теория за еволюцията: В своето разбиране на развитието на нравствените понятия Хегел безспорно се е доближавал до тези от френските философи, които още в края на ХVIII век са поставили основите на теорията на еволюцията. Хегел е бил първият мислител на Германия (ако не смятаме Гьоте), който е построил своята система на философията върху идеята за последователното развитие, еволюцията. 1 Към това следва да добавим, че доколкото са налице логически основания диалектиката да се разглежда като някаква форма на теорията за еволюцията, както именно се прави в току-що приведения текст, точно дотолкова са налице логически основания теорията за еволюцията, третирана на философско равнище, в случая еволюционната синтетическа философия на Спенсър и на Кропоткин, да се третира като някаква форма на диалектиката. За Кропоткин синтетичната философия по определение е философия, обхващаща всички физически, химически, жизнени и обществени явления като едно цяло 2. При това, той особено подчертава необходимостта от установяване на връзка между различните природни науки и, по-нататък, между природните и обществените науки, в следните два плана методологически и концептуален: 1) Установяването на такава връзка в методологически план се състои в пренасянето на точните научни методи (разбира се, на първо място се има предвид индуктивно-дедуктивният метод), първоначално развити и утвърдени при изучаването на по-тесен кръг природни явления, а именно на физическите, към изучаването на всички природни явления (методологически физикализъм), чрез което се постига методологическо единство на природните науки, и по-нататък, в пренасянето им към изследването на обществени явления, чрез което на мястото на метафизическите, имащи произволен характер, възгледи за тях, се формират научни социални теории и по този начин се постига методологическо единство на цялото човешко познание, обхващащо в своя обект на изучаване цялата действителност природна и социална. Вследствие на това се оказва, че науката, взета в нейната цялост, се състои от две основни части: (1) класа на природните науки и (2) класа на обществените науки. При това, като следва схващането на Спенсър за философията като обобщено научно знание, Кропоткин съответно разглежда и философията като състояща се от две части в посочения ред: (1) естественонаучна и (2) социологическа. Тук ще се ограничим само да отбележим, че следвайки Спенсър в игнорирането на математиката и съответно на философията на математиката при разглеждането на въпроса за структурата на науката и философията, Кропоткин значително се отклонява от Конт, който поставя тъкмо философията на математиката в основата на системата на позитивната философия, което пък отговаря на схващането, че математиката е в основата на науката. 2) Установяването на такава връзка в концептуален план се състои в установяването на сходни свойства и отношения в различни сфери на природата и, по-нататък, в природата и в човешкото общество, чрез което се постигат широки обобщения. Разбирано в един по-всеобхватен смисъл, понятието за синтетична философия включва в себе си и понятието за еволюционна философия. В духа на методологическите изисквания на синтетическата философия е стремежът да се свързват различни еволюционни теории, било паралелни във времето, било последователни, чрез което се получава синтез на различни еволюционни теории в по-широка еволюционна теория. Формирането на синтетичната философия според географа-революционер е закономерен резултат от историческото развитие на научното познание. Напредъкът на науката според него има за резултат постепенното включване в обсега ґ на най-различни области от действителността: първоначално от неорганичната природа, след това и от живата природа, а впоследствие и от човешкото общество. Съответното формиране на разнообразни научни дисциплини съвсем естествено поражда при научните изследвания стремеж към разкриване на връзки между тях и към техния синтез в едно цяло. При това, веднъж възникнала по такъв естествен, закономерен начин, синтетическата философия придобива съществено значение за по-нататъшния научен прогрес, както и за обществената дейност на личността: (1) такъв синтез играе евристична роля за разкриване на нови закономерни връзки в хода на научните изследвания и (2) той съществено засилва нашата увереност в истинността на социалните теории, върху чиято основа изграждаме нашия идеал за обществено устройство и програма за социална дейност на личността, насочена към реализацията на този идеал. Последното има за резултат усилване на увереността ни в нашите собствени идейни убеждения, от които се ръководим в борбата ни за преустройство на света и които често пъти се намират в противоречие с общоприети и Задачата за изграждане на завършена синтетическа философия и задачата за научно обосноваване на анархизма са всъщност една и съща задача. официално насаждани схващания. Тези схващания на Кропоткин са намерили израз преди всичко в първата глава на книгата му Съвременната наука и анархията, която има същото название 3. Тук ще приведем някои по-характерни пасажи от тази глава, изразяващи казаното по-горе. Като посочва всеобщия подем на мисълта 4, който е започнал през ХVIII век, Кропоткин изтъква, че този подем е въодушевил тези мислители с желанието да обхванат цялото човешко знание в една обща система система на природата. Френските философи, с присъщото им чувство за стройност и системност, се заели да построят по един общ план и върху едни и същи принципи всички човешки знания: естествени и исторически. Те направили опит да построят обобщено знание философия на целия свят и на целия му живот в строго научна форма. 5 Като изтъква по-нататък огромния напредък, който е постигнала науката през ХIХ век, особено в краткия период г., при който цели отрасли на знанието са били създадени с поразителна бързина 6, Кропоткин заключава: Очевидно, щом като науката започнала да достига такива резултати, трябвало е да се направи опит за построяването на синтетическа философия, която би обхващала всички тези резултати. Естествено е било да се направят опити за построяването на философия, която би била систематично, обединено, обосновано резюме на цялото наше знание. Издигайки се постепенно от простото към сложното, тази философия би трябвало да изложи основните начала на живота на Вселената и да даде ключа за разбирането на природата в нейната цялостност. С това тя би ни дала могъщо оръдие за изследване, което би ни помогнало да се открият нови отношения между различните явления, т. е. нови закони на природата, и същевременно би ни внушило увереност в справедливостта на нашите умозаключения, колкото и да са влизали в противоречие с установилите се сред хората схващания. 7 Като оценява високо философската система на Спенсър за това, че тя представлява по-нататъшна стъпка в процеса на изграждането на синтетическата философия и същевременно като разкрива недостатъци в нея в това отношение и даже противоречия в нея, Кропоткин пише: Тези и други противоречия от този род несъмнено могат да се обяснят с това, че Спенсър е построил социологическата част на своята философия под влиянието на английското радикално движение значително време, преди да е разработил нейната естественонаучна част. До настоящия момент ние нямаме още истинска синтетическа философия, построена чрез един и същ метод и в двете си части: естественонаучната и социологическата. 8 Кропоткин разкрива, че при разработването на синтетическата философия Спенсър се доближил до анархическия комунизъм и е спрял тъкмо пред тези проблеми, чието решаване има съществено значение за неговото обосноваване 9. А това означава, че научната задача да се завърши изграждането на пълна синтетическа философия, която да обхваща цялата действителност както природна, така и обществена, от една страна, и задачата за научното обосноваване на анархическото учение, от друга страна, е всъщност една и съща задача. Върху методологическата основа, която вече разгледахме, Кропоткин разработва два тезиса, които са от съществено значение за доизграждането на синтетическата философия и в същото време за научното обосноваване на анархокомунизма. (Следва) Ст. н. с. I ст. д.ф.н. Борис Чендов БЕЛЕЖКИ 1 Кропоткин П.А., Этика, Издательство политической литературы, Москва, 1991 г., с П.А. Кропоткин, Хлеб и воля / Современная наука и анархия, Изд. «Правда», Москва, 1990 г., с Ср. пак там, с Пак там, с Пак там, с Пак там, с Пак там, с Пак там, с. 272; ср. също разсъждението му за системата на философията на с Ср. пак там, с. 572.

11 август 2009, брой 8 11 ИДЕИ Модерният Паноптикум По периферията една сграда във формата на пръстен; в центъра кула, пронизана от широки прозорци, които гледат към вътрешната страна на пръстена; периферната сграда е разделена на килии, всяка една от които обхваща в дълбочина цялата сграда; килиите имат два прозореца единият навътре, гледаш към прозорците на кулата; другият е обърнат навън и позволява на светлината да прониква изцяло килията; в централната кула се поставя един надзирател, а във всяка килия да се затвори по един луд, болен, осъден, работник или ученик. Цялата тази социалноархитектурна конструкция представлява паноптикумът (panopticon бел. ред), създаден от англичанина Джереми Бентам ( ) с цел непрекъснатото следене на индивидите, без те самите да знаят, че са следени. Надзирателят представлява държавната машина, която следи, контролира и правораздава привилегии и наказания. Освен от всевиждащата власт, всеки един от индивидите е следен от всички останали и всяко отклоняващо се поведение от наложените норми бива забелязано, докладвано от стремящите се към привилегия и наказвано. Паноптикумът привидно променя представите ни за системата-затвор. Всичко като че ли е по-хуманно. Вече я няма мрачната килия, която е заменена с просторна и светла стая. Именно в тази видимост e най-коварната клопка на модерния затвор, осигуряваща безпроблемното наблюдение на попадналите в изправителната институция, отнемат им се мрачните кътчета в килията, където могат да скрият за миг индивидуалните си привички, а и индентичността си. Тази конструкция напълно отнема чувството за свобода на затворените в нея и го заменя с непрекъснатия страх от наблюдение и всяко едно действие на затворниците е съобрзено с нормите, наложени от властта. Този факт осигурява автоматичното функциониране на властта. Затова самият Бентам въвежда един от основните принципи на своята философия, че властта трябва да бъде видима и непроверима. Видима, за да може обектът да бъде непрестанно пред погледа на високия силует на централната кула, откъдето бива следен. Непроверима, за да не може обектът никога да узнае дали в момента е гледан, но да бъде сигурен, че винаги е възможно да бъде. Така се появява едно реално подчинение, механично породено от едно въображаемо отношение. Така вече не е необходимо да се прибягва до силови средства, за да бъде обектът принуждаван към добро поведение, лудият към спокойствие, работникът към труд, ученикът към прилежност и дисциплина, болният към съблюдаване на предписанията, непримиримият към примиримост и послушание. Може само да ни впечатли фактът как по този начин тежките вериги се заменят с много по-тежките окови на собственото ни съзнание, оковано от факта, че индивидът подлежи на постоянно наблюдение. Ефикасността на властта, нейната принуждаваща сила са преминали някак от другата страна от страната на нейната повърхност на приложение. Онзи, който е подложен на едно поле на непрестанна видимост и знае това, започва сам да си налага ограничения и забрани, което до скоро е било труден процес на налагане от самите властнически органи. И всичко това вече се осигурява само чрез факта на осъзнатото наблюдение. При паноптикума основната идея не е самодисциплинирането чрез постоянно наблюдение, а самодисциплинирането на индивидите чрез самото им съзнание, че всяко едно тяхно действие може да бъде наблюдавано и подлежащо на наказание. Дори и в модел на съвършена система за сигурност, паноптикумът по своята същност е антиутопичен затвор, много построг от познатите ни до момента затвори с тъмни килии и решетки той води до социално обезличаване, убиване на колективния дух и свободата. Моделът на паноптикума не е заключен само в тази архитектурна конструкция, паноптикумът е социалнопсихологическа конструкция, която много ясно може да се наблюдава и в наши дни. Като основна и опростена схема на модерния паноптикум можем да вземем телевизионния екран в 1984 Първо, революцията в съзнанието, а след това и революцията на дело! на Джордж Оруел. Това е телевизионен екран във всеки дом, за който е забранено да бъде изключван и не се знае в кой момент той функционира като телевизионен екран и кога като камера, която улавя всяко едно действие. В едно свое есе Марк Постър разглежда електронните бази данни като модел на един модерен паноптикум. Всяко едно наше действие в информационната епоха е записано и вкарано в регистри, които могат да наблюдават нашите действия и така, искаме или не, ние влизаме в един паноптичен затвор, наречен от Постър свръхпаноптикум. Ако се замислим реално, всяко едно използване на кредитна карта и документите, които предоствяме в банката за получаването на тази и редица други услуги, осигуряват на съответнта банка или институция електронна база данни, която улеснява нашето наблюдение. Всяко напускане на дадена държава се отбелязва на митницата, при смяна на местожителство попълваме нова адресна регистрация, на работните ни места ние сме следени постоянно, дори в домовете си ползвайки мобилни телефони, интернет и други достижения на техниката, понякога дори, без да подозираме, обогатяваме информацията в електронните бази данни, които ни следят като надзирателя в куллта на паноптикума. Новите механизми на включване в паноптику- ма не са насилствени. Легитимираното насилие почти отсъства. Вместо това то е облечено в лъскави реклами и много често изглежда привлекателно за бъдещите наблюдавани. Идеята за Големия брат не е само фантастика, тя е напълно осезаема и лесна за реализация с новите технологии, използвани от властта. Всички супермаркети, търговски центрове, публични пространства са наблюдавани от множество камери, целящи да превърнат обществото в един прозрачен, хомогенен елемент, защото основната сила на всички властови структури се корени в предоставената им от самите граждани привилегия да разполагат с техния живот. И всичко това става по наше лично желание, т. е. ние сами влизаме в килията на паноптикума, осигуряващ автоматичното функциониране на властта над нас. Но въвеждането на паноптическата власт представлява фундаментална трансформация на ситуацията, при която многото наблюдават малкото, към ситуация, в която малкото наблюдават многото. Така допреди 2-3 века народът има пряка видимост върху това, което прави аристокрацията и величествата, които от своя страна и парадират със своята показност. В днешно време е обратното. Властимащите все по-скрито и тайно биват следени от множеството и съответно на практика стават безнаказани. Това става, защото надзорът се заменя от наблюдението, скритото следене на поданиците. Успоредно с паноптикума се разгръща още един процес на друг властови механизъм синоптикумът. Той, за разлика от паноптикума, е глобален и като такъв не се нуждае от обездвижването на наблюдаваните, за да попречи на автономни, случайни, водещи до грешки движения. Синоптичният акт на наблюдение освобождава наблюдаваните от тяхната локалност, прехвърля ги поне духовно в киберпространството, където могат да се свързват в надтериториална мрежа, в която много гледат малкото. Синоптикумът няма нужда от принуда той съблазнява хората да гледат малцината, които обаче са подбрани по определение това са знаменитостите от хай-лайф елитите, политици с екстравагантно поведение, религиозни светила и други групи марионетки, избрани не от наблюдаващите ги, а от други които най-често са в кулата на паноптикума. Чрез тяхното наблюдение те внушават на масовата публика модели на поведение, която тя трябва да следва. Налага се определено мислене, предоставя се една изкуствена представа за реалността, която по-своята същност е дезинформация, създаваща наречената от Бентам изкуствена идентичност. Тоест, на индивидите бива внушавано да следват модели на поведение, които са неистински и ирационални, обслужващи наблюдаващата власт. В модерния свят механизмите на паноптикума и синоптикума са преплетени по изключително умел начин, като ставаме свидетели на един двоен механизъм на дисциплиниране и внушаване на покорство. От една страна, чрез нашето наблюдение и от друга, чрез наблюдаването ни. Ние сами приемаме оковите, убиващи индивидуализма и превръщащи ни в обезличени субекти, чиито действия и реакции са предвидими и контролируеми единствено чрез наблюдение, без сила, без ангажиране на армия, полиция или друг репресивен орган. Именно с цел противопоставяне на паноптичната система, ставаща тенденция в нашето общество е нужно: първо, революцията в съзнанието, а след това и революцията на дело! Д. Пенков

12 12 ОТ НАШИТЕ ЧИТАТЕЛИ Анархистът Манол Васев В Кюстендил тютюноработнически стачки и офицер насъсква стръвно взвод войници от устата му псувни плющят и храчки и стачници пердаши с нагайка и ритници! Но ето стачникът Йордан Сотиров се възправи и с наган простреля капитана, а сетне в друга личност се преправи и с ново име Манол Васев стана. Забегна в Хасково и там се трудеше отново по складовете тютюнджийски скромно, ала неговото буреносно, МОЕТО АНАРХОВЪЖДЕЛЕНИЕ Бунтовен блян обжаря ми сърцето и за смисъла нелеп на Битието вместо безответно да се питам, метежна мисъл мълком зрее в мен и мира ми не дава нощ и ден как щастлив безкрайно бих бил, ако мога един ритник бойрум, катърски да изритам по дирниците на Държавата, Сатанаил и Бога пък нека чак едва тогаз в този дивен, дързък, светъл час пукна нейде като псе бездомно аз! МАКАР непокорно слово навред отекваше сърцато и бунтовно! И тонгата гръмовно заклеймява и за Власовденска конфедерация пледира, демаскира капиталисти, Власт, Държава и за всечовешки анархизъм агитира! В Хасково 12 септември 1944-то лето оглави неколцина анархисти и, щурмувайки, превзе казармата, където арестува офицеритефашисти! И думите му огнени вихрено кънтяха из хасковските паркове, улици, площади Скръбна вест На 23 юли след дълго боледуване, в изгнание в Париж, на 90-годишна възраст почина нашият другар Трендафил Станков Марулевски роден в гр. Дупница на 18 април 1919 г. за Свобода и всенародна Правда те зовяха и против тиранството градяха барикади! Затуй и болшевишките йезуитизирани тирани садистично, непрестанно му вадеха душата, натикваха в милиционерски душегубки, концлагери, зандани него Рицарят на Свободата! И там в каменната тюрма на град Сливен с отрова гадно, подло най-накрая го убиха! Всуе, убийци! Болшевишките катили с гняв безсилен Манол Васев чрез смъртта обезсмъртиха! МАКАР ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ! ВЕЧЕ Е И В КНИЖАРНИЦА Н И А НИСИМ И Анархистка литература можете да намерите вече и в книжарница Нисим на бул. Васил Левски 59 в София на обявените в каталога цени. август 2009, брой 8 АНАРХОКАЛЕНДАР От тая нощ ние не сме вече раи... съдии и аскер на тая земя ставаме ний! На г. избухва Илинденското въстание. На г. в с. Микре (Ловешко) е роден легендарният български анархист Васил Стоянов Попов (Героя. Доктора). На в гр. Дупница умира анархистът Христо Манолов Кацаров (Заяка). На г. умира испанският теоретик на безвластието Рикардо Мела. На г. в с. Дебелец (Великотърновско) е роден анархистът Петър Ангелов Мазнев (Даскала). На г. в с. Килифарево (Великотърновско) е родена анархистката Мариола Милкова Сиракова, участник в юнското въстание в Плевен и в анархистката чета Братя Бълхови. На г. в гр. Перник умира анархистът Атанас Илиев Кисьов, прекарал дълги години в болшевишките концлагери и затвори. На г. Георги Шейтанов публикува във вестник Всемирная революция статията си Към българите в Русия. На г. избухва Преображенското въстание. В района на Странджа за 20 дни е обявена свободна безвластническа комуна. На г. в американския щат Масачузетс са екзекутирани анархистите Сако и Ванцети. На г. умира анархистът Костадин Илиев Захаринов, прекарал дълги години в царските и болшевишки концлагери и затвори. На г. умира анархистът Димитър Костадинов Недокланов, измъчван до инвалидност в болшевишките концлагери и затвори. На г. е роден Лев Николаевич Толстой. А Н А Р Х О Р А Д И О ПРОГРАМА ДИВЕРСИЯ В ЕФИРА Денонощието има само 24 часа. Искаме ги всичките. Малкото предаване става голяма програма. След като повече от година разкъсваше ефирната радиоскука в съботния следобед, екипът на предаването реши да прави 24-часова програма в Интернет. Можете да слушате пробното излъчване на адрес: ПОЛЕЗНИ КНИГИ НА НИСКИ ЦЕНИ Федерацията на анархистите в България предлага следните заглавия на анархистка литература на достъпни цени: КНИГИ: 1. Основи на безвластието Г. Хаджиев 1 лв 2. Национално освобождение и безвластие Г. Хаджиев 1 лв 3. Вчерашни, днешни и утрешни проблеми Г. Хаджиев 1 лв 4. История на безвластническото движение в България Г. Хаджиев 1 лв 5. Моя път (спомени в два тома) Г. Хаджиев 2х1 лв 6. Феноменът Махно П. Аршинов 1 лв 7. Заблужденията на марксизма Пиер Рамю 1 лв 8. Събитието на века анархистическа Испания Г. Левал 1 лв 9. Взаимопомощта фактор на еволюцията П. Кропоткин 1 лв 10. Краят на държавата и капитала Г. Константинов 3 лв 11. С думи вместо с куршуми Г. Константинов 5 лв 12. Възможна ли беше съпротивата срещу ДС? Г. Константинов 3 лв 13. Национализъм и култура Рудолф Рокер 2 лв 14. Национализъм и култура Рудолф Рокер том II 5 лв 15. Избрани страници за и от него Михаил Бакунин 2 лв 16. Барутни (по)мисли Г. Константинов 5 лв 17. Хляб и свобода П. Кропоткин 4 лв 18. Ставайте, робове Г. Константинов 5 лв 19. Досие на обект 1218 Александър Наков 2 лв 20. Спомени за израстването Христо Колев ГОЛЕМИЯ 6 лв 21. Адски калейдоскоп (в два тома) Г. Константинов 2х5 лв 22. Преобразуването на обществото или екоанархизмът М. Букчин 5 лв 23. Един проект за социална революция ФАФ 2 лв 24. Спомени Стоян Цолов 5 лв 25. Статии Георги Божилов 10 лв 26. Христо Ботев Евгений Волков 5 лв 27. Живот под черен небосвод Георги Божилов 7 лв БРОШУРИ: 1. Стопанисването на земята Г. Хаджиев 0,50 лв 2. Проблемът за организацията на анархизма Г. Хаджиев 0,50 лв 3. Що е анархизъм? 0,50 лв 4. Отговор на една вярваща С. Фор 0,50 лв 5. За общината 0,50 лв 6. Федерализъм и централизъм Рудолф Рокер 0,50 лв 7. Крахът на руския държавен комунизъм Рудолф Рокер 1 лв 8. Килифаревско народно въстание и килифаревска чета 1 лв Тези книги и нови заглавия можете да купите от антикварната книжарница на пл. Славейков 7. Някои от тях могат да се намерят и в книжарницата на бул. Дондуков срещу Първа английска гимназия. Същите още могат да бъдат поръчани и изпратени от Александър Методиев Наков, Перник, ул. Република 4, тел Помощи за Свободна мисъл 1. Благой Радев, Дупница 50 лв 2. Станчо Кърпаров, с. Бъта 22 лв 3. Кирил Пандалиев, Кулата 15 лв 4. Александър Наков, Перник 10 лв БАНКОВА СМЕТКА В ЛЕВА (IBAN): BG86 UBBS TБ ОББ АД, КЛОН ПЕРНИК ФАБ БЛАГОДАРИ ЗА ОКАЗАНАТА ПОДКРЕПА! Вестник Свободна мисъл не печели от реклами или обяви и не е спонсориран от никакви патриотични бизнесмени и затова не изплаща хонорари. Редакцията приема материали, написани грамотно на стандартни машинописни страници 30 реда на страница, 55 знака на ред или набрани на компютър. Всеки автор носи отговорността за съобщените факти и твърдения! Ръкописи не се рецензират и не се връщат! сайт на ФАБ: сайт на Свободна мисъл : sm.a-bg.net имейл на ФАБ: fab@a-bg.org телефон за връзка с ФАБ адрес на редакцията АБОНАМЕНТ 2009 Драги читатели, Абонаментът за вестник Свободна мисъл МОЖЕ ДА СТАВА ДО 15-ТО ЧИСЛО НА ВСЕКИ МЕСЕЦ ВЪВ ВСИЧКИ пощенски клонове на страната. За 1 година 6,00 лв.; за 6 месеца 3,00 лв.; за 3 месеца 1,50 лв. Цена на един брой - 0,50 ст София, ЖК Надежда, пощенски клон 1220, пощенска кутия 59 отговорен редактор А. Ванчев предпечатна подготовка Свободна мисъл печат Унискорп ООД Каталожен номер 649