п ш о п о ш О Т Б Р А Н А Която сгджржа отборъ' отъ пой хубшишь: юнашки, войнишки, народни, старо-народни, смьшни и любовни пгьсни.

Размер: px
Започни от страница:

Download "п ш о п о ш О Т Б Р А Н А Която сгджржа отборъ' отъ пой хубшишь: юнашки, войнишки, народни, старо-народни, смьшни и любовни пгьсни."

Препис

1 О Т Б Р А Н А п ш о п о ш Която сгджржа отборъ' отъ пой хубшишь: юнашки, войнишки, народни, старо-народни, смьшни и любовни пгьсни. Съджржа 94 най хубави, гласдигги- пъпни/ ' & СЪВРЛЛЪ: И в. К. Б о з к и н! ИЗДАНИЕ И ПЕЧАТЪ на Иват: К. Божвновъ, София.

2 О Т Б Р А Н А П Е С Н О П О Й К А Която сли) лрнса отборъ отъ най хубавижь: юнашки, войнишки, народни, старо народни, слсьшни и любовни пъсни. СЪБРАЛЪ: И в. К. Б о з к и н о в т ь ИЗДАНИЕ И ИЕЧАТЪ ка И в. К. Б о ж и н о в а, С о ф и я.

3 0 Т Е Ч Е С Т В 0. 4 Д рага наш а бащинио, 0! юнашка вемлйо мила, Стара славна Бьлгарио Иск бждешъ в^чно честита. Намъ си мила д ^т си равна, Намъ еж мили планинитъ, Намъ си мила, че си славна, Намъ сж мили долинить. Вардаръ, Янтра дьт течете Пито Д ун авъ сила губи, А 'Ьт течете, тамъ гласете Б ългарин ъ си рода люби. Доръ му слънце земя гр"ье, Доръ го красно поле храни, Доръ му сърдце живо бие, До тогазъ той гце се брани.

4 НА ВЪЛГАРСКИЙ КНЯЗЪ Боже княза ни пази, Отъ душмани и врази. Маши князъ, юнакь, избрань Нъвъ Ткрноно вънчанъ, България да владей; Смьртня ]»ана на злодъй. Боже кн. и пр. Боже надариго с дълги дни, гда царува в стари старини; Мирно Боже да владува, Честитъ той да добрува Боже кн. и пр. ПрЪстолътъ му, Боже ндзи, ( )тъ зло и лошо отрази, Да държи скиптъръ въ ржката Д а обича свободата. Боже княза ни пази, Отъ проклътитъ му врази. Ив, К, Божи но въ М У 3 0! II Г.Й да грьмне небосклона И да екний гордъ Балканъ

5 Че села днесъ па престола Оил Князъ, юнакъ избранъ! Българина днесъ свободенъ Отъ тиранските беди I леда споя Князъ нароленъ, '1амъ на престола да седи. II Балкана днесъ последва ( погледа си веселъ, драгъ: Нижда че са строполява Б ада петвековенъ мракъ. Иач, тракийските зелени Поли райски па свьтътъ, Гамо братя ех засмени И си Княза честитата. Ба. Македонските долини Бардарь бистрий кат са лей Шуми: за много години Нека наший Княза, живей! Той ще скоро да затржби, Да разгласи съ трдба И народа ще пробуди За напреда.къ за борба. Днесь народа тържествува Като гледа тоя княза., Който много ще царува

6 Нидъ всички братя насъ. Музо! ПгЬй да гръмне небосклона И да екне гордъ Балканъ Че са качи на пр-ьстола Оня Князъ юнакъ избранъ. Хр. Каратанасовъ Пьрвий Български маршъ иа опълченци гь. Шуми Марица Окървавена, Плаче вдовица Люто ранена, Маршъ, маригъ, генерала е съ насъ, 1 ааъ, два, три, маршъ войници, Войници мили, ПнирИдъ да вървимъ, Оъ всички СИЛИ Г>алканъ да минемъ Маршъ и ир,.юнака Донски, Нашъ е водитель, С ир1шорецъ Левски Вождъ нобьдигель. Маршъ и ир. Вижте, десноти, Генерала нашъ. Чуйте, запейте Николаю маршъ. Маршъ и пр.

7 6 ( Войници храбри ( л-ьдъ него Л']зтитчг Поржтъ въздуха И громко викатъ: Маршъ и пр. С кървавъ остаръ мечъ* Генерала нашъ Възглася на сьчь Гръмъ огънь навредъ. Маршъ и пр. Трлба ниаъ гора Зазвони напръдъ, У рра, Урра. Урра марцп. напредъ. Маршъ и пр. Славно да живъй Нашъ Императовь, Дарь Александра, Николяевичь. Маршъ и нр. МАРШ Ъ. СмЬЙ се за пасъ гордъ Балканъ, оеленъи се шума, Българинатъ кат1 закланъ, Не нродумва дума, Той неяиае, що е билъ Колко врйме се й гордьлъ Съ царя си Крума. (2) Казватъ имаме вл^здухъ Чиста Балканска вода; Нъ за жалость, аяъ нечухъ. Да имаме свобода. Т лй като е то тогасъ, Провиквамъ се съ ясенъ гласъ Свободенъ ще ходя. (2)

8 Постига ли да тлцшимъ Т олкози години? Хайде бж,рзо да влцжимъ С ъ нашите роднини, Т Ь се бп <тъ, л&б&тъ крлвъ, А дълбоко наший лекъ, Ью.палъ е въ долини. 1.МП. си елушамъ гръменъ гласъ, IIоки всккой ним^е, <К я чуйте, той на насъ Съ какви думи п1ю: ВългарИНО СПИШЪ ЛИ 01ЦЬ? Л има ли на тебе пушка и ножь? 11,'Нлъ свйтъ ти се смье. (2) Съ ножь си имолъ н Нвт честь. С ъ ножь си Я иягубилъ, С ъ ножь ще я добиешь днесъ, Ако си са сабудилъ, Твойта слава е въ голъ мечь, Твоя ж ивотъ убитъ вечь, Стига си са чудилъ. (2) МАРШ Ъ. Доста ходихъ по горить, Пасохъ кози и овци; Любихъ на]>едъ азъ момит^, Ситъ сьмь вече на еьрдце. Не обичамъ вече ази Ни кавалски сладакъ гласъ; Бойна тжрба буди назн,

9 Наета налъ «е }>лгь(уго е боен'ь дасх.. п а с т и р " * ^ оопа, П у ш к а л г В -М гара-ъ, П и л о ДГИ 0 * 1 ю н а к ъ. Н оа куршумитъп^ Я 1амо д±гп 11И1Чктъ: На ю аацит^ С^ И <>абли Съ ту Р п и п. т Н Т я т ъ - Ш>конния си л V е Питам'Ь- ;}Н МУ «алса, ч Г д Т НИНЪ авумява и Стоянх К ЛИ ^Оогоиъ мп,. Сбогомт, бпп а,,ко мила в «ч ^ Г Г и оест'" - ТЛ- «о ва * Г ; Й правдиа* Ч». Грггиам,, лече Ч вс П р о т й в ъ ПХлгггл 1 В Ъ б о й, Д а й м с"» в о * ; авога?и, Л в л а т а ^» Г " >га,,, ' а градаиа До край.

10 9 Моята мйла родина I - иа тозъ св-ьтъ земенъ рай; По злощастно отечество, Злочестъ българский народъ!,/н;жи въ грозно юго тиранско, Плешка модъ турский хомотъ! До остана наша дьрзость? ДЬ о онзи поет. духъ И нашата народна гордость? Исичко хвръкна на въядухъ. Но стрестки со ти войниче! По Балкмискит-Ь поли; (-Г0Д01Г1. чиеъ настана пече, Ти Г»огу со помоли, О! ти Ножа милосгрднин! Отъ нисокото нобо Па.гЬЙ споить добрини Падч. славянското племе, ( 'ьзклли ти Бтлгарина, КоЙго ц'ьлъ вька плмнка Нодч. турекий хомотъ Доил и нощи на млуси. Надари ти Българина, <4 онази п а т. любовч. Къмъ милата му родина, И бьдния му народъ. Шуми илрдлрг буйно пьни, Плиска съ ярость бистри води, Клета майка грозно стени (2) И оплаква спойте б^ди. Плаче нрозно и поглажда Тя нагоре къмъ небето

11 зг;п" У * на г еьрдцето. ",м«(ю ' Щ ш т I»'««д«ецъ ' анжда още,,лува (2) Оь китки Я Д Д очам снуший ~.. Г. мьмт д,ад й г с г * * " * ^ и» " Р*ч*ге ся Т 4 змалелъ-» '«а,1рм ' Р в д»» «м Яио б р Г, Х 8"" " Г - Тук;»г. 1,10 с"ла 1 а 11' е вещ, оставяг «Сичво братнп а.., И - - : г - й г : (2) к,, Ю,"ев1 » аза и ^ рива тя душ а ми. Кавъ ИМе ми гази (2)

12 11 И се м&чи да ма измами. Брпгь и майка да забравя, Да приема чуждо име! Пец Г,(1, брачно ти оставя (2) МоЙто име, да загине! Д. Мишевъ. Мтседоноцъ, Македонеца» Ж ално нье, 'Жадно м'ьс и говори:, 1,1. сл. молим години? Ом ти тебе, Българино? БрНТОЦЪ мой?! К'шпт с.л.дба настана Да сме роби и двама? Българино, ОП мой братецъ, Ди( 1Л,гса! Оъглаеио да идеме, <'побода да търсиме. III ;ма у нает, пито свйтъ день Да свитка; Нес/1 ;ли да бъдем е Л Б ога да хвалиме. I Нша у насъ ни свобода Ли дома;

13 12 ЧТ? Ъ г гь ни «* «. ^ бра а 7 вви двама. ьгласно Противъ впагя, Та главя Д Идемъ Хайде, б р а т я * * строшимъ. Яведно тракийци Синца ний да стааемв В ож Г 6^ 1 Да търсиме/' п помогни. * Ие,е ВШгеДъ Свободни да станеме, а теое да хвалиме/ ВДОВИЦА. Н ща е ужасна 8ИМЯ По поле вйтъръ, X г? ' 6"3 г-бкой се кпиг 1 олема- Ньлгаринъ често стралаг" " ТуЙ в*'чо, На Край отъ село тъй ****>.. а 0. майка ейлгг л ^ (и'(а «ала ПСалостно гт-йтя ни заспала; С сълзи и *В; и Дечица, юрка горчица.

14 13 Г./1 Ьда ги, глъда,. па посл-ь плаче! Ми гл^рди туря малко сираче! Дума имъ Дума съ думи жални, Дума па д&ца що лъжртъ гладни: Снето спокойни ангели мили, Поп. пек1 се надъ васъ жалостно смили: Пи хл'ьбецъ имамъ, ни искра огънь, <>ь що ще ви стопля, нахраня заранъ, Единъ имахте доба ръ бащица, Отъ васъ го отдьли кръвна убийца; Той се на вани бедните труди* Кртвниниса рллеа въ гробъ го гуди. Тъй си редьше бьднага майка, Отъ мдки тьжки хвана я дрямка. Главица сложи, заспа си мирно, Слово й б1лпе това нодирно.... Зора зазори, дьчица ставатъ, Майка си жално тъ нризоваватъ: Дигни се мале, огънь ни стъкни, Малкия милча ти си иригърни. Но майка м алчи студено й чело Попътъ й исчете гробно оньло. 11. Ивановъ. Ахъ немя та вече друже, ПовЪхнати като цв-ьтъ; Черенъ гробъ та грабна бърже О тъ красния този св^тъ. К/го стоя на пепела Предъ грозния твоя гробъ, И съ сълзи азъ говоря:

15 14 Да те прости друже богъ П лача друже и се чудя! К акъ изчезна твоя духъ, И последната ти дума, Скжрбя много, че не чухъ. ДЪ остана твойта мисълъ Да работиш ъ за народа; Гробъ и кости, храбрий Ботевъ Тй не сж ти вече плътъ. Красна дево я почакай, Отъ песенъ си пристани, Славейченце мило, красно, И запри се недей пе. Стани Ботевъ, стани друже, Азь съмъ много нажаленъ, Стани Ботевъ, да утеш иш ъ ггноя другаръ наскърбенъ. П ролетъ дойде и пиленце По Балкана пее, Зеленее се тревица, Слива се белее; А М ургашъ е още черна, Като черна врана,

16 15 Тя жалостно и печално ^ -тьда къмъ Балкана. Иа му кална: Охъ, Балкане. 1 ')П )Н' 'име н-ьрни! / ',ин'ье Ми нръдъ очитъ,, 1, 1и ге ми с,л\ черни! А;м, немога и за напредъ Мирно да робувамъ, Ба свобода, за гцастие * амо дя бълнувамъ.... Пс вф.рнамь азъ, че молитва 1 Ц«спаси раята; ( лободата нещо думи; И<яса караджата.. Нобонъ Караввловъ: Вь Механата. I Г.шко, т],шко! нино дайте!,,и,нь Дано азъ забравя у й > що> глунни, вий незнайте,,,;,0ръ ли е, или слава! 15" забравя край свой роденъ. Ьащина си мила страха

17 16 ~ д въ - т свободеш Р ъ ; а б Р а завещаха! Да забрава родъ свой б1,денъ тгзгшо бащинъ ПЛач ь т г майчинъ, г 1,10 залагатъ на4дчнъ г «Т бигор «и, 011»»рч» гладенъ 5раби п Дългь чорбажил, Г Злат търговецъ жеденъ попъ съ божа литургиа! рабете го, леразбраний!? а6'1«г»! м в» бърка? Лоро той Беше да ане, '""'И я чаши въ ги;,,.» «ч ;, «ъ буйни п4ен ' зжбимъ са на тирана: МпхапиН съ намъ т$сни 'Р^нииъ: хайде на, Балкана! З ^ Г Н Щ0МЪ истр*зн*емъ забравяме думи клетви? немьемъ и се смъемъ БрЬдъ народни сйти жертви' т) тираиинътъ върлува ;! безчести нрай нашъ роденъ! Коли, беси, бие псува

18 17 И глоби народъ поробенъ! 0, налейте шж да пия! На душа ми да олекне, Чу нетна трдшни да убия, 1 лип мжжка да умткне! Щл Дв пия на пукъ нрагу, На пуш. и намъ патриоти, Л:гн 11(011, и1,мамъ мило, драго, Л ний.... ний сте идиоти! Молитва па Хр. Ботевъ. <>, мой боже, правий боже! Не ти 1цо си в ь небесата, 11о ти що си въ мене боже Мен1. вь сьрдцето и въ душата Не ти, който си направилъ ( )тъ кала, мжжътъ и жената, А човф.ка си оставилъ Робъ да бжде на земята; Не ти, който си помазалъ Царе, папи, патриарси, А въ неволя си зарязалъ Мойте братя сиромаси. Не ти, който учиш ъ робътъ Да търпи и да са моли,

19 На безчестните' * * яа*ит*>, ] е Ти, идолъ на ггг6; Н а чов&щгсатр -упцитй * бож е7а Т * * * * * * :>ащичн разумътъ, На когато н ^ Р бите Д еньтъ скопо Г Нраздг17ватъ ск* Г Л Г е! ^ Ю б о в ъ ж и в а > «М», Д» СЯ бори кой ясоодата,!-:ъ Душманите П Й «Р 4 и М6н а "»{*, /'* кога внстанг Р^ ата- 1}ъ Редовете на б Р ЪТъ> * си найда и а^ бата Не оставай ла " ГР бътъ! В У&но сьрдце в ГйГНе И гл асъ тн Т н Т«хо, като чужбиня, "Р**йне ф й3ъ пустиня/ Вино, вин0! Иуяао, буйно!

20 19 Ти си гладко Ги си сладко!.., Лей се, вино, бистро люто! Лей се, лей се, Веселини, Вгь тойзи драгъ часъ, въ тазъ минута Най-честити направи ни! Вино! вино! и нроч. Намъ е драго въ бойно поле Оъ враговет!; да се биемъ, А пакъ въ тихо мирно врьме /(а си пъемъ и да пиемъ! Вино! вино! и проч. 1>с:гв нобг.да и безъ пйсни, 1м'«г» любовни сладки думи I беаъ тебе, руйно вино, ВнП жино не мил!,йме! Вино! вино! и нроч. Лей се, вино, бистро люто! Лей се, леп се, весели ни, 1-в тойаи драп, часъ, въ тазъ минута Най-честити направи ни!.... Османъ Паша. I дт. с тпойта слава И тпойта орда?

21 20 Че тъй ти скоро Потърси МИЛОСТЬ Че тъй ти скоро ^реклони глава Подъ руска сабя. т а РУ сека слава. Аеб «а струва _ е Ще са борищъ IIротивъ народа Д а го поробишъ Противъ невинь! ^ е н ь г и д*ца Д ^т имъ имотъ гт, ^ Домъ опл-йни П лнвенъ е вече Насъ свободенъ, П теб направи Да си поробена,. Русска пушка, Руешитъ потъ; Изрови ти теб и, всегда гробъ. ;.Д 1Ка са горд-ьй, Турския султанъ, Т1е МУ е храбра,, г енералъ Османъ.

22 21 Осмяна гордьш, Сьхнъ Мухамедовъ Слуга покоренъ И той поробенъ. 11с са стеснявай, 11ед'1ш са бой; <т,-оро ш,е видишъ, Свойта дружина. Вр"Ьдъ изъ Россия Въ всички градове Пълно е кат тебъ < в ту ре 10.1 гадове I»,у*д Ь си нь]ша ти любоиь пя род им? 1,л. I,Ь бд Нщингь ги искра любороднн? И СНЛОП1, И.ШМ1П НМПИ, I I П раснали Ми м,1ндиг1» М'». сьрдцята,. 11%грм'МЛТ'1* но горжтл*. М *ммио, пламни ти 1п. пас, любовь горьща, Прогни > г.урци да етоимъ иа ерьща, ч ииьиом и спица «гласъ гол-ьмъ, По 11СИМ1СИН кодяса балканъ ГолЬмо п мило сдавай, П режно шшасвай! Ма кръсть си п и к и сабли запашете, Ли (»пп1,ината си немя станете; 1... юто турски племена,. 11 и. Iпето съ тьхнить тьла 11 ространнить равнини, Да.лбокитЬ долини.

23 нашето отечество и слава За нашата свобода и държава' Да си нрольемъ вси кръвъта, Да си добиемъ волностьта Отъ нашите тирани Н е вгьрн и м юсюл ман и Байраци Български врйдъ да издигнем*, ^ нашъ създателю К,,ЪСТЬ Христе. Г ьм ъбога Д» извикиемх Я, вшкг. отъ ясното небе! На нашето мъчение И дългото търпение. Благослови ти нашето желание Ма теоъ имаме ний упование: Подвига да ни й освйщенъ, На твоя вйра утвърдени,: На славното ти име, Преднйчний Боже, сине! Доде въ Български предйли настъпим*; Додй вранитй си стъ насъ иягонимъ Да са развйватъ знамена Отъ върха на Дунава, Въ Тесалия до края. Кога въ свобода си постлшимъ; >гъ покой да бждемъ ний тогасъ Щ е викнем* въ радостния часъ: ткив Ьйте вий Българи, Отъ Бога надарени! Страннпкътъ. Ахъ другари, чуйте мене Може би за сьтний пжть; Другаря ви кл&тникгъ стени, 1е оставя бащ инъ кътъ

24 23 Ъъ надежда, че ще видя Скоро този бълий СкЬтЪ, Азъ са кръпихъ безъ да вйхне Младостьта ми като цвйтъ. Н ъ надежда ми изчезна Мойто сьрдце вьхие веч в, Ниждамъ, братя, че сждбата Щ е ма прати надалечь. М Ьжду хора непознати, 1Ь. нононнатъ за мене кран, <'оогомъ мила и другари, < боп)»1, яем ля, земний рай. А че да,'1и ще [1 близо, братко, Злочестия този часъ! Д н,н; 1тгйдамъ, да не слушамъ, Да забраня всичко азъ. Д11, 1' глзщамъ кече мжки Щ о ДОМа I п н ить тьр пятъ; Да не г.гьдамъ, да не слушамъ Плача и евлзи какъ тькьтъ. Азъ желая да изгния П ри моитй прадеди; Н ъ слхдбата е рйшила Да загина азъ въ бйди Ахъ! да нззма на гроба ми

25 24 Да заплаче нйкой с гласъ, Сбогомъ, братя, спомняйте си И за мене въ този часъ. п. И 0б1;сваньето на Насиля Левски О! Майк мор, родина мила, Защо тъй жално, тъй милно плачешъ? Гарван е и ти птицо проклета На чий гробъ тамъ тъй грозно грачешъ? Охъ! зная ти плачешъ, майко, За туй, че ти си черна робиня, За туй, че твоя свьщенъ гласъ, майко, Е гласъ безъ помощь, гласъ въ пустин^, Плаче тамъ близо край градъ София Стърчи, ааъ видехъ, чирно бьсило И твой единъ синъ Българио Виси на него съ страшна сила. Гарвана грачи, грозно влов'ьщо, Псета и вълци виятъ въ полета, Старци са молятъ Богу горещо* Ж енитг плачатъ, пищятъ дйцата. Зимата шйе своята зла п^сень Вихрове гонятъ тьрне въ полето И студъ и мразч. и плачь безъ надежда НавЬватъ на тьбъ скърбъ на сърцето. Хр. Ботевъ. ЛЪтна нощь са превалява Сл^дъ лъскава зора Слънцето трепти изгрева Надъ зелената гора; Младъ юнакъ си конче извожда Н зъ желйзнить врата,

26 25 Оь майчина благословия Той на конче въсьдшь, Везч да мисли яли премьжди Или ненадейна емьртъ, На печала си отхождя На далько по сайта. Яа честита, търговия 'Гой намисли п трьгнл.. Като ир'1и11, гора ш.рвеше (Гладко пье сч. иесчгъ гласъ; ДЬ е моми да ма слуша Как и! и 1ини г,с г1ц1ам'1. О IIИ 1НМЧММ росни 11'Ьтроно И СИ М/1ЛКО ПоиМпо; И"М ЬЙ го, ра но со I е МпйгЬ гл ги бсякрайни. 1,орд11 юншсъ дума издума ВуЙпи ветрове повеяли* Грч.мъ и модния троснали И юиакъ си тамъ падна, Нижге колко е свьт лжжовенъ Какъ са губимъ яа имотъ! Ял честита търговия Но си жллимъ ни животъ. Губимъ са паса мч» нататъкъ На всичко ставами юобъ; Но животътъ пи е кратъкъ, ОЬтнпната пи е г^объ. Хайдутъ Велко.,ГСой ке ти носи, море, Дългата пушка Поилия, д4 хшди, Х айдутъ Велко бойлия?

27 26 Н/Ька гж носи, море, Милошъ побратимъ З а мене, дь гиди, Първо либе, за мене; Хемъ да ъь носи, море, Хемъ да са хвали Съ мене, дь гиди първо либе Съ мене. Кой ще ти яха? море, Вранята коня Доряна, дь гиди, Хайдутъ Велко доряна? Н йка го яха, море, Милошъ побратимъ За мене, дь гиди първо либе За мене; Хемъ да го яха, море, Хемъ да са хвали Съ мене дь гиди първо либе Съ мене. Овчаръ по бр"ьгъ ходи (2] Сиво стадо пасе, Ахъ мори мамо, мила моя мамо Не смемт ва вода да идемъ. (2) Сиво стадо пасе, С мьденъ кавалъ свири;

28 27 Ахъ мори мам мила моя мамо Не смемъ ва вода да идемъ (2) Обърни се, момие, Да те видя, момгие Ахъ м ри мамо, миля моя мамо Не омемъ па вода да идемъ (2) ГгЬло лика ли си; Черно оки ли си, Ахъ мори мамо, мила моя мамо Не емгм I. ма вода да идемъ (2) От'1. туй пусто овчарче (2) Ко^литЬ ми излива Бяремъ да ги испива,... <.и 1,ч мома край море лозе, Край море лояе съ бьло грозде, \ гм'1. ю садила, хемъ и&сень ггьла: Ах'1. лозе, лояе, съ бъло грозде, Като та садя, кой ще та бере, Кой що та бере, кой ще та яде! Кой ЩО ти яде бйлото гронде? К и т щ ньмамт. нийд Ь никого, ('нмо ои имммь едното Кога, Кдного Кога и I м. >но либе К оп. о ииооко, либе далеко Кярямфилко, филке моме, Мелнишко цнгькв, Най добро; I ко ти пишемъ, море, Русата коса, В'1. тентерьо.

29 28 - Щ еш ъ ми ги пишешъ, море, Пишешъ, не пишешъ, ябанджи, Мене ма мама, море, На ябанджия, не дава. Карамфилке, филке моме, Мелнишко цвйке, Най-добро; Я ке ти пишемъ, море, Чернитй вйжди, Въ тевтерьо. ГЦ енгь ми ги пишешъ, море, Пишешъ, не пишешъ, ябанджи: Мене ме мама, море, На ябанжия, не дава. Карамфилке, филке моме, Мелнишко цвйке, Най-добро; Я ке ти пишемъ, море, Ч ернитй очи, Въ тевтерьо. Нфешъ ми ги пишешъ, море, Пишешъ, не пишешъ, ябанджи; Мене ме мама, море, На ябанджия, не дава.

30 Кара Мустафа. БолЬнъ ми л&нситъ, море Кара Мустафа! Де гиди, болйнъ Кара-Мустафа! БолЪнъ ми лъжить, море, та ке да умретъ. До гиди, бол1шъ Кара-Мустафа! Кой ке ти носи море, дългата пушка. Де гиди, болънъ Кара-Мустафа Нека я носита1 море, той айдутъ Велко. Защо е бол-ь юнакъ отъ мене. Кой ке ти ноеитъ, море, острата сабя! Де гиди, болйнъ Кара-Мустафа! Нека я ноеитъ, море, той айдутъ Велко, Защо е болгь юнакъ отъ мене. Кой ке ти яха, море, вранута коня? Де гиди, болънъ Кара-Мустафа! Пека я яха, море, той айдутъ Велко, Защо е боль юнакъ отъ мене. Стжпилъ Добри. Стлишлъ Добри (2) на бьлъ, мерме])ъ камъкъ, Да си мьри (2) сива ми гургуличка; По удари (2) сива ми гургуличка (41 удари (2) клетото си сьрдце; I и ким Добри (2 ) впква та ваилака: ДЪто умрл. (2) гамч. мо наровете, На гланц ми (2) черква направете, Па сьрдце ми (2) лови насадете, На крака ми, (2) чешма направете; Тамъ ще мине (2) царювата войска. Който й гръшенъ (2) Богу да се моли, Който й гладшгь (2) грозди да си бере. Който й жодонъ (2) вода да си пие. Горка Горчица. Горка Горчица подъ гъста вьрба

31 30 Пролива сьлзи съ навела глава Речица бистра тамъ си те чела И нейчи сьлзи безъ брой влечала Вьрболе гжсто зелена вьрбо, И ти ли жалишъ за ньрво либе; Та си навела клоне надоле Навела си ги като менъ глава ВТ.нци ще сплета отъ твойгь листе Ще сжхна въхна за ньрво либе; Той ма напустна той ма намрази Него мъмрете азъ го прощавамъ. Канихъ го ази молихъ го много Той ми отвржща с кораво сьрдце Не тя обичамъ не ми си мила Люби другиго азъ друга любя. Отъ планина слиза, мамо, младо овчарче (2) На рамо носи нодкованъ кривакъ, На рамо носи, мамо, подкованъ кривакь, И на кривака носи; мамо, сипи шалвари. (2) Сини шалвари мамо, се на парцали, Сини шалвари мамо, се на парцали, На глава си носи, мамо планинска гугла, (2) И на гуглата всякакво цв-ьте И на гуглата, мамо, всякакво цвйте. На ирьд'1> си «ара, мамо, двг1>ста овчици (2) Двеста овчици, триста козици, Триста козици, мамо, се яловици. Кара ги кара, мамо, къмъ белилото (2)

32 31 Къмъ белилото къмъ перилото. Кпмъ белилото, мамо, къмъ перилото. ДЬто моми бьльътъ. мамо д*ьто булки пер^тъ (2) На с/ька даде по китка цвьте, А на моно даде, мамо, писана фурка, Заднишкомч. ьу. дана, мамо, искриво ме изгльжда (2) Дали да го но ма мамо какво ще ми кажешъ, Дали да го лема, мамо, канво ще ми кажешъ? Н Ьдой да го номешъ дъще мама ще го аеме (2) Мама що го аеме, баща ще ти стане, Мама ще го аеме, дъще, баща ще ти стане, ]>аща що ти стане, дъще, чехли ще ти купи (2) Да не ходиигь боса но студена роса, Да не ходиигь боса, дъще но студена роса. Ако хода гола, мамо, ако ходи боса Ако хода боса.... тж,нка снага носа.... Задада се, Стоене ле, тъмна мжгла либнеле [2] Кому бобъ, кому грахъ, кому леща на кебаиъ. [2] Но о било, Стоене ле тъмна мъгла либнеле [2] Кому бобъ, кому грнхъ, кому леща на кебапъ. [2] Но о било, Стоене ле гьжка енадба голяма, [2] бо^1 ком,) грахъ, куму леща на кебаиъ. ]2] ПрЬ г1. «ипдбага, Стоене ле, хранено конче вър. [2] Кому боб-ь, кому грахъ, кому леща на кебапъ [2 / Па мшчою, Стоене ле, млада булка стоеше [2] Кому бобъ, кому грахъ, к^му леща на кебапъ (2) На булката, ('гоене ле, три треперушки трепе. (2) Кому бобъ, кому грахъ, кому леща на кебапъ. [2) Отъ сънъ сладъкъ кой ма буди (!ладка майко послушай! (2) Какъвъ ми е гласъ любезенъ, Кой ма буди по сръдъ нощь! (2)

33 32 Тихо врззме веч настана Т р^пткьтъ свйтлить зв-ьзди! (2) Кой ще тебе да сабужда Волна моя дъщерко. (2) Азт поиска тъзи н-ьсень, 111,0 ми дава лека нощь, (2) Ангели ма гор^ викатъ, Сбогомъ, майко лъка нощь. (2) Вила са й гора майно ле, Разеленила Салт едно дьрво майно ле Не се й развило, Не са й развило, майно ле, Рааеленило. Подъ дьрво л-ьжи, майно ле, Дост добръ юнакъ, Дост добръ юнакъ, майно ле, С* д ^вятъ ранм, Съ дйвятъ ранм, майно ле. Се крушумени, Д-Ьсята й рана, майно ле, Съ нош ъ ржгната, Надъ дьрво стои, майно ле, Черна гарвана,

34 33 Черна гарвана, майно ле, Черна кръвници. И си дума, майно ле, Н а дост добръ юнакъ: Я умри, юнако ле, Съ дьвятъ рани, Иа да са наямъ, юнако ле, Съ тнойто мйео, За да са напиж, юнако ле, С ъ твоите кръви. Пушка пукна море, Пушка пукна, Мор пушка пукна пиле Стано Ина. гора пелена. Че удари, море, Че удари, Мор че удари, вила Стано, Най дпории ошц{'1». Юнак!, пикня, море, 1<) ШК 1. викна, Мор юнако, никна, пиле Стано, И гората екна: Носете ма, море, Носете ма, Мор носете ма, пиле Стано, До пя>ть до крьетоплть. Дод* падна море, Дод Ь падна, Мор дод'ь падна, пиле Стано, 'Рамо ма заровете.

35 34 На сьрце ми, море, На сърце ми, Мор на сърце ми, пиле Стано, Кладенецъ ископайте. На крака ми, море, На крака ми, Мор на крака ми, пиле Стано, Босилякъ посййте. На глава ми, море, На глава ми, Мор на глава ми, пиле Стано, Байракъ вабодете. На байрака, море, На байрака, Мор* на байрака, пиле Стано. Конче ми вържете. Конь да рови, море,] Конь да рови, Мор конь да рови, пиле Стано, Мене да варови. Конь да цвили, море, Конь да цвили, Мор конь да цвили, пиле Стано, Мене да оплаче. Ахъ, листецъ листецъ, зеленъ листецъ, Букаво дьрво! И безъ пари на този свгьтъ Пакъ не е добро: Дойдешъ вечеръ пречетешъ ги, преберешъ ти. Стане ти добре! Па забравишъ хорски думи, Скърбъ и ядове. Ахъ, листецъ, листецъ, зеленъ листецъ, Букаво дрьво! И безъ клица на този свьтъ Пакъ не е добро:

36 35 Дойдешъ вечеръ отпочинешъ Стани ти добре: Па забравишъ хорски думи, Скврбъ и ядове. Ахт>, листецъ листецъ, зелснъ листецъ Пукано дрьво! И б'1ш'. булки на тоаи св^ьтъ, 11акт. не о добро; Дойдешъ вичерь, цалунишъ я, Стане ти добре; Па вабрапишъ хорски думи, Скьрбт. и ядове. Лхт., листецъ листвцъ, волонт, листецъ, Пукано драно И бснъ нинце на топи сньтъ, Пакъ не е добро Хапнешт. си, с.ржбнешъ си, нийнешъ си, Стане ти добре; 11а вабравишъ хорски думи Скьрбъ и ядове, Лхт,, листецъ листецъ, веленъ листецъ, Пукано драно! П бент, нриитоль нк тови св4тъ Пакт. но е добро Дойде ирьмо рааболешъ се, Стане ти лошо! По мабрниишт. хорски думи Скьрбъ и ядоне. Кнрамфилчето. Ако се женшнт. Мепъ да ме аемипгь Доне мамино, Кнрнмфилчето, Трандафилчето, II р.у.ка носено, Менъ донесено. Влязла е донка Въ равна градинка. Доне мамино и пр. ЦвЪтЬ да бере Китки да кити, Доне мамино и нр.

37 36 Китки да прави Менъ да ги дава. Доне мамино и пр. Азъ ще ти купа Ь'Ьла прьмена, Доне мамино и пр. Азъ ще ти купа] За тънко кръсче, ВЬло коланче. Доне мамино и пр. Азъ ще ти купа Рогакъ чипички, Доне мамино и пр. Ти ще ги носишъ Азъ ще та глкдамъ Доне мамино* Трандафилчето, Карамфил чето, В д а к а носено Менъ донесено. Ясно светла мгьсечинко В послушай тебъ се моля Да ли има другъ кат мене Въ таквази неволя!? Да ли има друго сърце Тъй силно ранено, Препълнено с тзшпси млжи И в кръвъ облкно. Азъ бйхъ в-ьселъ и нрикарвахъ Честити години, Ооиколенъ»ъ баща и майка, С братя и роднини. Всичко б'1>ше ир&дъ очими Весело засмйно, Красни цвътя росни гркви И поле зелено. Младъ и буенъ прьтоваренъ Съ богати надйжди, Азъ не мисляхъ не осьщахъ Никакви прем-ьжди. Но зла сл^дба мя налете НадКжди пресече, ТЪшка рл^ка неираведно Далечъ ма отвлече.

38 37 ВигЬето радость и велелье Нал&техъ теглила, Вместо гласътъ на славея Чуватъ ся звънтения. Но Сьрбско Българската война. Подъ Сливница Д рагоманъ, Катъ разбихме Сьрбски станъ, ПослЪ праща краль Миланъ, За премирие. (2) ПослгЬ врьщ а наший вождь, Че си има сметка ощь 11д Ьто вади братски ножь, IIротивъ три сестри. (2) По Пиротско бгьло поле Заи.рмЬха всчь топове, Зашп.нтеха и ножове, За отмъщение. (2) Падат I. хора катъ снопове По полета и долове, Д руги копртъ и гробове, За пови жьртви. Пищи Соколъ по полето, Ранени са крий в ъ калето, Да си пази джепането, Отъ преслйдвание. (2)

39 38 Гордий левъ го тамъ съзирва л е му дава покой мира, Да отдъхни гд^то съзира Пр-Ьумирание. (2) Запали са джепането Събори са и калето, Пищи соколъ до небето, Отъ ПриелгЬдвание. (2) П одалъ н-ьмецъ са явява, И формално заявлява 1е ще да са изражава, ^ Ако се не спр-ьмъ. (2) ГордиЙ левъ са въ Пиротъ спира, 11 на свйта протестира, Г д ^то нймецъ са увира, Пъ нужди дйла. (2) Нлротски маршъ. (п гласа на шуми марица.) орда Нишава, Некъ са оправи; З а да гощава, Сьрбскитй глави. Маршь маршь Пиротъ е вечъ нашь Разъ два три Н апрйдъ войници;

40 39 Войници мили, Напр-Ьдъ да вървимъ; Сьрбитй гнили, Д а ги побгйдимъ. Маргаь маршь Александръ нашь Разъ два три Н апрйдъ войници. Долна Морава, Нека се слави, Пласъ да раздава По вси държани. Марии, маршь П ироть е веч напи, Рнаъ два три 11анр 1д, войници II м 1С I > 1ГНрИН, В врясестиу на; IМша ( 'ьрбин, Веч да лудува, Марпл, маршь Александръ нашь Разъ два три Напр-Ьдъ войници. Ив. к. божиио ъ

41 40 Маршъ Сливница. Българсив народе, войници младежъ наострете щика, ножа и-напр^дъ! (2) Коварните сърби скокнаха на наеъ: 7 Опоени лудо отъ немския квасг! (2) Нло не би биле близния си братъ ' н» тов вече е' яо.а ж а'в1 вратъ *«о «у неодрежимъ та;;, сега., ои ще ни нребоде всичката снага! (2) Забравете сега и родъ и язикъ Офете юнашки на ножь и на щит.! (2),, се готви подло да ни победи Ьсичко нашо св*то до кракъ да истреби! (2) ука вече н4ма ни милость, ни братъ- Да скочими сички до единъ на кракъ' (2) 5 дрете юнашки, безъ милость, безъ страхъ Прете, еячете, а еррш,, в' р а и!. Божията правда насъ напръдъ веде, 1илана с Сърбия тя в ада ще введе! (2) Правдата Россия и Богъ е съ насъ: П(е падне Сърбия и немския квасъ» Удрете сечете днесъ Богъ е съ насъ, (2) равдата е наша и Богъ е съ насъ. (2)

42 41 Тодоро, платно тачеше ' 'ъ четири яежлти кенаре, Хемъ го тачеше кълнеше П роклета да я Сърбия. 1е кой въ Сърбия отиде И той се назагъ не връща 41 мойто либе отиде И той се наватъ невърна. адоле ид,у>т'ь Сеймени, II на I одорка питаха, II на Годорка питаха II на Годорка думаха: г I нейно либе загина слана и честь Българска. I д Ь ««стари генерали? И брадати капитани? 1-дии саблн си продали, Други лйжа-гь по поляни! Нека знае Миланъ в^ьчно Какъ се н Бугарско стлпва Нека помни безконечно 1Сакъ се Бугарско земна. Пече да се непростира Бънъ отъ свойта к,ъеа черга,

43 42 И по-далечъ да се свира Пр'Ьд1 храбреца Батемберга. Хайде братя да вървимъ, Тамо за Сърбия, (2) Мила мати д избавиме, Славна Б ългария. (2) Да кожеме на сърбите, Че сме ни българи, Щ е се биемъ въ битките, К ат юнаци стари. (2) Щ е познаятъ тй тогава К ат се хване боя, (2) Щ е нрокланятъ глава, ГГрйдъ саблята моя. (2) и. к. б. Сл1.дъ пиротски миръ. Ние идемъ отъ полето ДЬто славно се бихме: На България лицето Огъ срамъ, поворъ спасихме, Ивл&зъ, изл-ьзъ, мила майко, Изл^зъ сина посрйтцни; Изл^зъ, изльзъ и ти сестро: НЬжио брата приглщни. Той си иде отъ полето, Д'Ьто славно се е билъ, И надъ сьрбинъ чедо клгйто Той юнашки е надвилъ!

44 ИзлгЬзъ, изльзъ, мила жено, Изл-Ьзъ м дж а пссрьщни: Дай му една чаша вода На грл^ди му припадни. Той си иди отъ полето, Д-Ьто славно се е билъ, И цядъ сьрбинъ чедо кльто 'Гой юнашки о надвилч! Елате и вие, о дечица, Милий тате срещнете: Подайте му една ракийка На вратъ му са метнете, Иял'Ьзъ, изльвъ, мило либе, ИнлгЬвъ войника иосрьщпи: Дай му китка пъ рлмса пило Нъ челото го целуни. Гой «и и до отъ полето, ДЬто славно се е билъ, 11 нядъ сьрбинъ чедо клъто Т ой юнал(ки е надвилъ!... Ивл Ьзте, ивл Ьзге, вси граждани, Нсички български чада: Нойпси 1Спниа посрещнете Сч. иьпци, иьсии, никч. урра! ТиЙ си идачъ отъ Сърбия, Кои харно набили: <!ч. обща слава България Ма вьки сл. украсили! На знамето ни. Развивай ся гордо знаме На бойното поле, ЮгЬтиятъ *раг'ь нека падне; Нъ дакенемътъ доле. Той с дебпишката, на лази Катъ хайдукъ нападна;

45 44 Развивай ся свйто знаме. Къмъ страната вападна. г.и да б**еш ъ намъ свидйтель Бак-ь се биемъ съ врага- Как-ь излиза той лоерамень Какъ ее гони до прага. ПЪЕ СЕ НА ГЛАСА НА КОНСЕРВАТИВНАТА ПБСЕНЬ Т-Ьаи Сьрби, тьаи свииари, Намъ бой обявиха Безъ да счптатъ като «тари, Не грьхъ сториха! Не им-ь стига дйто по иапр-ьдъ нази спечелиха, Днесъ ни счптатъ като вразж 1а бой ни обиииха! Безъ да гледатъ на гърдини 1 ьхнит-ь медали! Що по прйди кат-ь на герои 1 4 на нас-ь сж дали. Да не мислятъ Б-ьлгарииътъ Че спи тжй дълбоко, И че дрйии катъ турчииътъ х1 а поле широко! Днеска вече всякой отъ нас-ь хааорж свободата! И не стои, както тогасъ Бъ кжщи вадъ вратата! 1лйдай добр-ь какво где правпмъ 11ии съсь вази сега, Стари си-ьтки ще расправимъ И не та й на шега! Бато узнахме че отъ добро Бии не разбирате Намъ не остава нищо друго а оои да захванемъ!

46 Не се боимъ ний отъ вази Защото ни анаемъ, Какъ се бихте съ турцить тогасъ Днесъ ще ни расправимъ. Катъ се върнимъ всички отъ тамъ Ний ще ни расправимъ. И катъ нрагъ тука на нукъ Пий ще да ни смажимъ! Пека уннаятъ що сме хора Ний тукъ на свьта, Не киг Сьрбинъ кат шунаринъ Да л Ьжим ь въ кальта! X. За Сьединението Пкта отъ доброволците) Съ радость съ радости к ъ м ъ Т ракия. Помогни ще ми Богъ И ва Македония. Красна весела градииа, ^ Наша мила си родина. Съ радость, съ радость, къмъ Тракия Помогни ще ни Богъ И за Македония. Добри български дъоойки, Красни цв^тя «и плете. Съ радость, съ радость, къмъ Тракия Помогни ща ни Богъ И за Македония. Красни цветя ни плетете, Воиски да поср4щиете. Съ радость, съ радость, къмъ Траки* Домогжш ще нж Богъ, И еж Македония. Да са отправимъ всички З а тл ей св-ьтла слава,

47 На наш ите братя Въ тракийската държава. За да подкрепяме Славното имъ царство И сжединиме Въ едно господарство! Съ дьрзость, съ дързость всички, Д а са отправимъ храбро, Въ подвити велики За единство братство. Доста е владяло Въ насъ, разединение, Доста еж. е гнездило Въ насъ неспораяумение. Българина днеска Честьта потърси,. Саблята ще треска Г н евъ тъ навъси. Оржжие въ ржце Яко е стегналъ, Силите си слаби З а бой запрегнатъ. Него неще въспрътъ, Злите сетнини,

48 47 Страстно той желае, Да ся съедини. Л ева на балкана, Знаме е раявф.лъ; Да н развали плана. Ю наци иовелъ. Той ги насжрдчава Богъ ще да е с васъ: ] 'обътъ нека става, 11 ека 1 гье с ь гласъ. Срилите раснирай, Мила свобода Нема да жив-ьй, Безь тебъ народа! и. к. б. Петлите пеятъ На саминяло, Котлите дрьнкатъ По кладенците. Момите иеятъ По седенките, Кучета лаятъ По хайдуците. А лудо младо Коня си стега, Онъ ще да иде У раковица. Срещнало мома Отъ баня иде Убаняло се, Нагиздило се. Азъ бутнахъ коня Мома да стигна Китка да зема. А тя ме кучка,

49 48 Люто прокдлня, Яе бутай коня но мене. Че цьркна пукна за тебе. Ой куне купе, Куне момиче, Ергенъ девойче. Зла ти е майка, Зжлъ ти е татко. Пратиси майка, Да вади плочи, Че цьркна пукна За черни очи. Прати си татко Да стриже кози Че цьркна пукна За твойте боски. Не смигай еъ око Испръснало ти, НесЪгай еъ ржка Исдхнала ти. Одавна ли си момнеле Калугерица, Не съм ь одавна байно ле Нито отъ скоро, Три години ставатъ байно ле Четвърта иде. с*а кого носишъ момнеле Т 4зъ черни очи, Носа ги носа байно ле З а зла изгора. За кого вардишъ момнеле Т ъзъ тънка снага, Вардимъ я вардимъ байно ле

50 49 За черна земля. Че]зната земля момне ле Сполай не казва, Сполай но кавва момне ле Нито се радва, /I дай ги мене момне ле (-полай да кажа, ( полай да кажа момне ле И да се радвамъ. М (шашка. *) Момиченце бо1 а моли, И деня и нощя, Дано даде Господъ, Суша да се падне, П анигъ да прйслхне. Ме си тече панигъ Пр-Ьвъ Гюмушъ луковитъ. «Луковишко чудо Никждй ГО нйма, Нито се намира Отъ истокъ до заходъ. 1) Желателно би било, да залисватъ нашит* пшчюписачи, и по н*коя помашка шьсень, за да се внао какъ изливатъ т* душевнит* бол*дувавия и радости, на своя матеренъ Български язикъ.

51 50 Луковитпки моми, По край Панигъ ходж тъ За ржце се водятъ. Луди подлудели Щ ури пощурели. По край Панигъ ходьътъ На б-ьлъ камъкъ стоятъ, Б-Ьли крака миягъ, Тьнко платно б-1'.лат-ь, Б гьло лице лиекатъ Черни опи тьркатъ, Тънки вьжди гладлтъ. Ако ще ме женишъ Нине, А ти да ме земишъ Нине Отъ гюмушъ Луковитъ. Панишкото пате Ходжовото д-ьте. Че хубаво носи И гиздаво ходи: Дамгали шалвари Кабуданъ, ючкури И бритим ъ кюсстеци. Изл4зохъ да се расшетамъ Низъ тая пуста битоля; (2) На една врата що видохъ,.

52 51 Ъдно девойче еврейче (2) На една страна стоеше Руси си коси чешлмме, (2) Китка триндафиль дчржеше Като проминахч, ми даде, Китка триндафиль н-ь рли<а (2) И иаъ му рекохч» девойче Девойче младо енройче! (2) М< ита В'Ьра християнска Мойм татко христиннинъ. (2) Л то ми рече хриетиянче, Христини че младо бугарче; (2) Гио* та пара обичамч», Млада християнка да стана (2) Н'ь Цьркпн да со н Ьнчяме, И ньчно да се любимо, (2) ПетлитЬ пг.етъ на лйса Отпори моме да влеза, Запали китка борина Да не ти плена въ тч мнина, Да но чи строшимъ герданатъ. Да це ти стл^пкнмъ юрганч/гь. Но плачи стнно мори, не жали Но рони сч.ляи, мори, кървави. Какъ да не жал а море, Какъ да но плача лудо Лакчера стара майка ми умре А вчера, милий татко яакопахч, Днеска ми черна книга, ми доде, Отч» балкана отъ брата ми, Милий братъ ми яагюналъ, Ос ганахъ сиракъ леле, сирота 1 *гь татко леле безъ майка Останахъ турска робии я.

53 52 Хубави моми ловченки достъ, Ой леле како марио (*) Дълбока вода газеха достъ. Шарени поли дигаха Бйли си крака миеха достъ, Една сй друга пита' а, Чий сй крака най бйли Най бйли и най дебели. Най на малкото дйвойче Нойни се крака най бйли, Най бйли и най дебели. Ходила ли си на пазарч>, Виждала ли си ^ ъ л ки, Такива и бйха боскитй, Ходила ли си въ чаршия, Виждала ли си череши, Такива и бйха очите. Ходила ли си въ градина, Виждала ли си фиданче, Такова й бйше снагата. Пустни ми лельо мори Тодорка Двама на лове лельо да идемъ, Вишни чиреши лельо да беремъ И скоро врйли лельо ябалки Какъ ще та пустна Иванчо Тодорка На ли сте пуста Иванчо роднина Отъ двама брата Иванчо двй дйца. Пусния лельо джанъмъ пусния, Ако я с очи лельо погледа Очите лельо да ми истекътъ Ако й с уста лельо продумамъ Устата лельо да ми онемеятъ Ако я с р;?лса лельо закача Ръцете да ми лельо исъхнатъ (*) Този рйдъ се повтаря при вейки други рйдъ.

54 53 Ако я с1 крака лельо настлша Краката лельо да ми исъхнатъ. Боряно борянке Салъ ти ли си мома Само ти ли либишъ Само ти ли ггьешъ, Гласътъ ти се извива Чакъ до нашта нива. Снопа си оставихъ Теб'1; да послушамъ Коя пньсень п^еш ь Какви думи думашъ, Нея да засвиря Хоро да направя, Хоро на момцит-ь Хоро на момич гь, К. 5хаята вика <)тъ буклук* на буклукъ Коя кого люби Нея да си земе Горката борянка Грозно либе либи, Краката му криви, Очите му сиви, Като сини сливи.

55 54 И зъ селото ходи П арцалите влачи, Кучета го лаятъ Н а мечка го правятъ. На връхъ Ииринъ планина Отчаенъ гласъ се чуе, Македония илачи! Ридае и п])оклина Европа цкла всуе Утешение рачи. Проклета и триклета Д а бд*дешъ ти Евроио Блуднице вавилонска! И родомъ съмъ славянка, /$емя съ злато покрита Га Л1 и 'голкозъ завиждашъ. Къмъ вази мили брата Българи свободни, Ръцете си иросгирамъ! Избавете ме викамъ, Българе свободни Отъ проклетите турци, Английци и немци Французи и гърци Искатъ да сме пбдъ турци. Не раждай ма мамо Б ^ла, черноока, Не даван ми снага Т ънка и висока, Не ще мене, мамо, Турчина, да залюби,

56 55 Тебе ще убие. Мене ще погуби. Не раждай ма мамо, ТН.ла и черпена,, 1а не умра рано Млада и пелена; Мойта тънка снага ( 'тарецъ ще пригжрне, Очи ще завенатъ, <',нага ще посжрне. Посилегсг.тъ мамо, Не расте безъ вода, А момина хубоеть Ц.У.ВТИ при свобода. Л. Нариелои. (Ц"о ом', цпипи пенесто мила Оти11дм' нни нъ неннаенъ нл^ть СЧкдбпта ми се вече рошила М<чп. мо осъж да 11ристрастенгь слдъ. Па наточен ми* нъ страни далечни 1{ч> яемм пеннайпа неволенъ робъ, Тамъ да се окапьк нъ окови въчни Беяъ да уянаонгь ти моя гробъ. ^ НЬмн да иднапгь сутрина рано Тамянъ да иушишъ да иалишъ св&щъ Пн да нарьжданп, жално печално Какъ сми живьли ний изъ напрьдъ. Отъ мене нищо ти недьй чака, ЖинЬй, минувай вечъ както знайшъ, По не дг1)й, тмжи не д1ш ти плака И пр*дъ душмани държи коражъ.

57 56 Люби, прьгращай м дж ко си чадо, Само надежда, синъ пелеиакъ, ТЬши са съ него, горди са съ него, Че той ще бъде добръ юнакъ. Кл^пи кърми го, надъ люлка 1гЬй, му, Расти, милъ сине, ти порасти; Чувство на мщенье вдъхни ти нему. Той зарадъ нази да отмъсти. П. Р. Слагейковъ Александре славний Господарю храбри Ний сме еж заклели е гьбе да измремъ (2) Хей слава, миръ слава и Роянъ-Троянъ войвода Братя, брата, родъ с рода, ще еж ръши свобода. Заканилъ еж краль Миланъ въ София да влезне В София да влезне, на столъ да седне. (2) Хей слава, миръ слава и Роянъ-Троянъ войвода Братъ брата, родъ с рода, ще сж р4ши свобода. Любовни 11'Ьсни. Мила моме спиш ъ ли ти? Твойто сърдце спи ли? Знай ли вече да тупти... Отъ любовъ гори ли? Люби, люби?.. 1Цо стоишъ Младостьта е скжпа Днесъ е пролйтъ утръ, вижь Зимата настж.па.

58 57 ХДо е небо бьза, звхязди? Веза, дъха, 111,0 е роса? И м о м и н ск и гь слярци 1 I. любова, защо сж? Люби! люби до]) е май! Чуй! «ма вьтгъ нгье! Люби охкай ни мечтай! */К и ио'г'1.1 в снанье е; Любош.та е златенъ слянь, К*01ГГ«) мжчи, пвли; КомТо е любива, еъ огънь Той само жиляла, е! А хи, доста ходиха, по св'ьта, Любезни души ср-ьгцахъ, Опитаха, и любезноста (2) 11а любов а, не осьщахъ. Чуда се дена и пощя На тая любезности Кака, само ва> тебъ да ояяде тя (2) Въ такнази превъсходность. Веза, сила останаха, и безъ гласъ Немога вечъ да пйя, Да ти, исприкажа съ гтьсни азъ (2) Кака, безъ тебе азъ зле живъя.

59 58 Ом ИЛИ б4я оо ^ Д И ми «о к р о ^ Г А мой и Д о Т р о б Т тб^ а ВеЧе Твой> (2) Д робь т «и любител ь. ' т» К У к У! Т б*хме> кога б*хме Мънички дечица; 'ичахме, да ХОдиме (2) Ь Нашта крадинчица. Д а с л у щ амр ла % КУтт д я с л у ш а м е 1иЦа кукувица: л ак ъ си пчзо, ' иъе, на любовта (2) Сладка пьсенчица. Н А «* п мал 4»о а «а д а - та хъ й о кь любовьта но Лю *» тгграляхъ Л " '«ь т а (2) К 'Ь а куау, н4ма к ;0 'ау! Д.. н*ма вече (2) (.Мента гълъбица. КукуГ

60 59 На ноща си ясенъ месеца», Н а деня светлина, Като твойта хубость пиле, Н9;ма, друса ни една. Ангела» ли си отъ небет Не ни хубосач» си сама, Па женигь си корона И царица и мома. 5 % '-А V;.'! А -?:р>. \ * V - ча\ «е. I \ Л \^ Ж " : Порно й пьрво кат та кид-ьхд» Иь ог'ьн1, пламнжха» сиромаха», ( >гь Тога си и до се! а I дгь с!»ма», кака» сьмъ несъзнахъ. I еба» сънувамъ, тебъ балнувамъ, И въвдишама» отъ сьрдце, I < бе мисля тебе дир1л», П б' простирама. азъ р,т,цк II на» смьртьта си, душо мила, И на гробнитъ врата, Пака» твоето сладко име Щлх да шепнлг» съсъ уста. Зора се сипва, мило либе, слънце ивгр-ька Коньгь ма чак», сладко пиле, на плть да тръгна Лхг1», разбуди са, мило либе, стани погледай ПтичкигЬ н-ьятъ, сладко пиле, мене испращагъ, Лхъ ивлгьзъ, мило либе, дано та види. Дор но оь^ъ.тръгналъ, сладко пиле, на пать да ида.

61 60 А х-ь, и з л Ъ з -ь мило л и б е, б а р на прозорци С ъ конче Щ * м и н а, сладко п и л е, тат да та свари Ш твоя погльдъ, мило л и б е, да се угл4дан-ь И въ сьрдцет», сладко пиле, да та здрявисам-ь -Ще ли ма жадишъ, сладко п и л е, ако загина? И ТЬб мисля> Ш1Л0 либе, сдьто да б лд ж, 11 все за твое, сладко пиле, сал ви щ * роп. :юр" като ст'шеш'', мило либе, росата гледай,, м,,ите С!ЛЛВ, сладко пиле, в-ь нея разливай. Щчерь като мрлмсии, мило либе. м-ьсеца гльдлй,, мъ да са ербщатъ, сладко пиле, нашит», погл-ьди САЛЗИ та «оля, мило либе, и та заклйнамъ, ' е ма забравяй, сладко пиле, не ма оставявай. Коя-и тжзи звьзда ясна, Хубавица и прекрасна? Вь неж ми <-а ум' захласна Я, виж хубос! я виж чудо! Дб е расъвг тоз триндафилъ? Д'Ьй цжвтяло това цвъте? Стой, почакай пьрво либе, Очи иманп, за любенье. Сьрдце имашь за даванье. Мила ми си, драга душке, Драга ми си, драга душке, Сладка ми е твоята гушка. Я погледай и да видишъ красота! О л,- х у б о с т! О л е ч у д о н а с а й т а! Изгори ма ум.ри ма тжл мома; Гледай, гледай какъ пристъпва нравичка.

62 61 Вичкдялъ ли си друга та квас младичка ГуЬлолика,. черноока, гладичка, Раеиерила като пауна, тлс' коса; Аленей се кат* трипдмфилъ по роса, I Ф>;и млчки как ще д,а ги попеел. Моли ти са, впи: душице, какъ гортл, Дай ми иолн да прг.гч.рна. да умрл. Не що остани салч. им тебе този свфтк: 11роцл1пниа м хубоеп.та като цвьтъ, ДаЙ 1Л мени да са радвамъ до1 еъмъ младъ. 1Цо си км\л; на мила душицо, Що тл.п 110II Нч пл., тпойто б'ьло лице? Щ о черни очи плува I'I. 11.Г1. рее,а II стлан бтрпшш I (. руга- косач? А чч., елндно пиле и на*.калено Що ги и сьрдцето толкосъ ранено ('и'ьта 1:И)рпвн, радости нерячипгь, Раде втядпшашъ и жално нлачешъ. Ахч., защо проливалия, елчлян горчиви? ТЬ: и сладки уста що е л ма. моливи? Що по ми продумаш'!. дума разговорни, Дума рангове рил 1 рпдоетиорна? Дал нбанаепгь пило, к>лко с л години К акт-т, скритомъ ли>б лч беяъ да ми отмине Авт по е.м I. ти кавя.п» I о тп неразбрали, 'Iе твшг»а хубости спрдцсто ми шсш, Ако мълча, пило, име, да н наричамъ* Да.ми иоугндп колко т:i обича.ч и! Какъ сега да гл йдамч, еллзи да нроливашъг Денк и нощи, душице безъ да си ночивашъ. Твоята постел кла отъ еллзи прогнила, Тъй кога е, пило какъ да н1 ми си мила? Мила ми си душо, мила ми си пиле, ТиойтЬ бистри еллни ал*ь м се ранили По малко ми тьжатъ хорски лонги думи. По таойть еллзи каиятъ кат крушуми;

63 62 Мене си забравихте тебе да ясел4я не сл. надквамч. че ще оживея, Ако напечата твойт-ь черни очи, Ст, огнени* цьлуяка еллза да йскочи. Хубава моме послушай вечь Тебе щж кажа искренна ркчь, Нощно си красна мила луна Небесно пъстра дневна зора. Като са смъешъ, д-ьнница гр-ьй, Лице ти любовъ невинность е/ьй; Катт, луна красна м4жду звбздить, Тъй са лъпсьешъ мъжду момигь. 0 в1.нецъ крассенъ щж ти исплътж (,амо огь райски най-красни цвьтя. Че ще го турщ на твоя глава По-красна да си, о звъздо моя. 1ебе ти мяза тос райски цвьтъ, НЪка са чуди сичкия свьтъ, Кат луна красна мьжду звйздигй, I ьй са лжщъешь мъжду момите. Ти момиче младо Ти златна ябьлко, Ти не люби мене, Ти не губи себе.

64 63 Азъ еъмъ юнакъ страненъ Огъ страна далечна; Азъ щ а да нам и н а, Ти ще да останешь. А НИ ЩА бол ЬнЪ Л'ЬгН А, 'Ги мен неще знаешъ. Ази щ а д а у м р а, Ти мен неще чуешъ. Н ь 'ги като чуешъ С ални да прольешъ; ('ебе е,и да тьшишъ, Мене да жалъенгь. Денемъ като еьдишъ, Мен да сиомьнувашь, Нощемъ катъ лйжишъ, Менъ да санунашъ. Азъ 1ЦА да ИДА. Въ гора зелена БуНТОВНИКЪ ЩА СТАНА, За народни нрава. Не дьй трепт-ь въ листь зеленъ 11е съмъ много нажаленъ. И въ градинка не свири Вечерь, сутринъ прйзъ зорн:

65 64 Остани са, остани И тлтги ми не нови, Т вой-тй весели ггьсни, Съ мило либе двама ний Много сми ги слушали И сми са растуш вали; Но самъ си останахъ азъ Н мий тл»женъ твоя глаоъ, Т>ат ирииомнямъ онзи часъ, 1^акъ тя слушахми тогасъ. ] Глачи, въздиш ай и тдж и, <'ьрдце, сьрдце злочесто! Отъ какъ та жалостьта нарани, Ти рониш ъ сжлзи често. Дене въздишангъ, а ноще «ТЬешъ сжлзи горчиви. С в^тътъ ти са от-ще от-ще, О тъ случки жалостиви. Азь любихъ радваше са ти, Но азъ любовъ изгубихъг Напусна весели мечти, й тъй.. тж ги възлюби.... Азъ либе, либе, до кога За тебе да желзнж?

66 65 И до кога щж отъ тжга, За тебе да лин^гж. Да ли ще радостна звезда Н ад. мене да огр-ье? Сърдце ли клето тж зъ б^дж. Не ще да пряжив-ье. Н еж ното момите, Славеи красно птиче Жалаетно п'ье, 51Са лно очи три е, В Ьло лице мие Въ сълзи що л^е. Първо либе плаче, 1 ози св Ьт'1» не раче, Пито тоаъ животъ. Тънко платно шие В ъ гроба да са покрие Пода, дъсченъ животъ. Съ много жалость вече Мами си изр-ьче За послъденъ пжть: Мамо да прощавашь, По ти себебъ ставашь. Н а моята смърт ь.

67 66 Но и ти д ^тъ идешъ; Милость да не видишъ 1Цото не смили! ДвЪ души влюбени, Д вй сърдца сближени, Но ги разд&ли. Любилъ съм'ь та отъ момиче, Иваниче (пиле) гължбиче, А сега та дваж по либхж., И за тебе (пиле) здрав^ губя. Твойта дума, твойта смйшка Ангелска е (агне) не човешка, Твойтъ погл^дъ постр-ьли ма; Твойта хубос изгори ма! Хубава си като цв-ьте; Либава си (дружке) като д^те; Лицето ти полъ триндафилъ! Я зика ти медъ и захарь... Нема друга тебе равна, И на хубос толкос славна К ат та видя заплаквамъ, Да продумангь не дочаквамъ. ГоркигЬ ми клети очи Зарад тебе сьлзи точатъ.

68 67 Дай ржчица, виж душице, Сьрдцето ми колко тупа! Азъ мене си не жал^я, Зарад тебе сал жив-ья. Ц алуни ма, мило нане! Д а овдравятъ мойгь рани. Овчарка иъ стара планина (М;ди сама и плаче; Пригласи тнмо отъ страня. Черч. гарнанъ като граче: Овчари. ми вчера с прости, И читирма на ])амо Занесоха, го дъски, Нодъ ябълката тамо. ПЬешо поиътъ съ сипковъ гласъ. И пушаше кандило: И скърцаше отъ част» на часъ 11 рошилото носило. Испратихъ го боиъ хльбъ безъ ос^дъ; Отиде тсй далече: Отч. тойми иоговъ сьтенъ шг;ть 11ще са ньрне нече. Авъ помии кат* сьдихми ний Т амъ д#ьтъ са чучоръ л1зе; И думахми: отъ двама ни Кой по вочъ що акивъе. И думащоцъ, отъ двама ни Кой и > вечъ ще жив&е! ВЬтрушка са надъ нави сви И двама ни вавья. Тогнни драгий мой овчаръ И въ.тежко си въздъхна,; Попитахъ го съ каква е ц&ль,

69 68 А той ми не отвърна. Какви с а тазъ злочестиви: Цвйтъ радостний за мене, За мойт-ь т а ж н и младини Тъй скоро да повьне!? Русж. косж. азъ желакк И за нень едвамъ траьж; Ти е к имаш райско птиче, Н ъ на тебе не прилича: Расплети е к, и обвий ма Като умирамъ съживи ма. Ч ерни очи а зъ обичамъ, И зарадъ трхъ въ огжнь тичамъ Ти ги имашъ, сладко пило! И кръвь-тж ми тр еж испили: Харижи ги ти на мене, Ж и вотътъ ми да не врне. Алин странни азе любьж, И за трхъ си здравре губеж: Ти ги имашъ, мило либе, И за мень сж тр у тебе; Дай ги менр, о душице! Всичко скупомъ съ брло лице. БРли нрнки азъ милркк, И зарадъ трхъ вянж, тлреь.

70 Ти ги имашъ, милий свъте! Какъ триндафилъ китка цвъте. Раскопчей ги покажи ги И на мене харижи ги. 11о моря еа сгситамъ ази О ть приетанище далеко, Между бурнить талази И ма влачатъ в ъ тлшнина. Ахт», морето яровито, Л небето е покрито Съ мерни облаци и мрачни; М зв^здица ни една. Сал една зв-ьздица б-ьше, Мой водителя и представителя Ти въ ср'ьдъ буригь лъгц^ше И надгьжда тя ми б'ь. Но тжма, тжма ужаена Дойде та покри и нея; Т а загинж и угаснж. Т я звйздица на небе.. Т ч зь единственна надежда, Т у й прекрасно слгьтило, ГПпне ти, девойче мило; Твоятъ П О Г Л р Д Т. милостивъ.

71 70 Кат изгубихъ азъ и тебе; Теб що бъше зарадъ мене Най-над-Ьжно утеш ение. К акъ да блчдлч вече живъ. Да въздишамъ и да плачж Самненичъкъ да са влачж. По земи, земи далеки; Нека бжде туй до днесь! Буйни ви талази морски Потопете въ гробъ незнаенъ Като мень човъкъ отчаянъ, Самъ остан лчлъ и злочасть. Любилъ се е б^лъ гълъбъ. Съ гълъбица, Гледало го младо момче, Съ д-ьвойчица. По край бистрий потокъ, Тихо шуми, Г ълъбъ гука, момче нему, Полекъ говори. Червенъ ти с, клюнъ гълъбе У гълъбица, Червени се устни, У д-ьвойчица.

72 71 Прегърниме дйвойчице Да се дюбиме, Срамота е отъ гълъба Д енъ да губиме. Ти полюби мене мила, 1Та щемъ тебе я. П а я тебе, па ти мен П а сме ние два. Щ о ще рече твоя майка, Не брани се ти, Наши тайни богъ знае, И двама ни. и. к. Б. Славейче ле, славейче, Гласовито славейче; Убади са не мълчи: Сладкж ггьсень зацвьрчи: Да раздумашъ младъ злочестъ, Щ о въ зори е подранилъ, И ожида отъ нощесъ Своятъ ангелъ нйженъ милъ. Ето еипватъ са зори; Нови день са появи: ЕитновьрхнитЬ гори Съ нова пйсенъ поздрави:

73 - 72 ВЪрнж дружка, имашъ ти. Сладко п-ьйте двама ви, Ази клетий съмъ злочесть, Либе ми се не яви. Чакахъ, чакахъ, тръгвамъ вечъ! Ако дойде тука днесь, Да му каж еш ъ сладка р^чь, Да ма наiiде тамъ... ногцесь. И кога сми двама ний, Ти дойди та ни попъй! Н а цалувки прикани Да са любимъ,! ти са см-ьй. ЦвЪте красно. ЦвЪте красно да би знало Мойтй болки на сьрдце, Отъ жалость би затръгггьло Твойто хубаво листце! ЗвйздичкитЪ, ако знаятъ РанитТ на туй сьрдце, И т-ь гцйха да покриятъ СвРтливото си лице. Н а тихата месечника, К ато чуеш ъ славря,

74 Напомни си ти за мене, Ч е за тебе милънь.. Съ славел, мила птичка, 0, прати ми ти поздравъ. И при смъртната въздишка Вярвай, мила, ще съмъ здравъ. Ако умрль, душо мила, Малко отъ радостъ предстани, З а спасение на душ а ми Една сълзи порони!.... и. Ив. Я 1./н Ъ от!, мойта бащина И огь мойто първо либе; Въ т.у.зи чуждата земя И радостъ ми не иде. (), весела е пролгьтьта Приятно е вр'ьмето; 111. тлшонъ е за мен св^.та И т.у.жио ми й сьрдцето. Въ горлчтль елав-ьй като 1тЬй, На жалость отговаркь; И тихий вйтрецъ: като в'ьи, С ллзить ми събаря. 111 умливи росни цвгьтове Т л ги ми нераспеляватъ;

75 74 - Градински полски цвьтове Не ма развеселявате. Отъ тукашнитй красоти Ни една не ма превлича, Къмъ т'ьх'ь сьрдце ми не лгти, Неможе да ги обича Кога ще идж у дома Н а бащ инъ дворъ да сьднж., И тебе либава мома, Съ радость да погледна. Това азъ мисля ський часъ И всичкий свьтъ ми й тйсенъ; Кога ще чунъ твоя гласъ Любововната ти ийсень. Дано би далъ Богъ милостивъ Н азадъ да са завърна, Та тебе либава мома, Съ радость да прегърна. Сбогомъ остай любезна! Не плачи и не жали! Да сърце не вйхне, Мисли за мене. Азъ отхождамъ на дългъ пж.ть А душ а ми е при тебъ

76 И все еъмъ на грижа Да не погина. Охъ! азъ мисля день и нощь, Докле дойде тоя часъ, Та тебе до себе Д а си видя азъ. Твойта любовъ ма млчи, Сьрдцо ще ми искочи; I [огледай, послушай Д рага любезна! Лн'1. жалял иськой день ('. тебе да се е/ьберемъ, гга сьрдце и лице Тебе да пръдамъ. Любовта ни м Ькду насъ Иска трае до онзи ч асъ : II сьрдце на сьрдце Ясно не тупне! Земи прьстенъ отъ пръсть мой, Ие щ.ь и азъ прьстенъ твой! Да се знае че еж дий Сьрдца наедно. При последни раздьла 1'избери ми любовта;

77 76 _ Д рагав ГТ ПР4 * ; /ф а г а любезна/ Любет е Тя /о-, т й б 4 ч я в ие( (2/ и Ртат». ЛромЪиихж п ^ И 3лато Н, $ = ^ Зь не плакахъ (%л Я За менъ- -Д черковните (2) * св Дръпнахъ? еи Р^кохъ. кат-ь Г Не е *оя Г2) венъ тя.ъздъхнахъ СЯС.ЩВД и Д уп( Н * сь ъ ергенх, На стои трийсет; Нуйво ввнце^сьмъ ЬМЪ Ливалъ 1ко/ мра да «нг пивалъ- ф (2) Главата ««88 опайътввратата ^2>

78 77 - П огг П0ДЪ ЧУРяка Капка б" а' (2^ Н»даЯ: : 8ЯНЪДа Не (2) Мо да 8Д1 " моите Уста, 1 ' Л " ' Дне в м ите уста ^> мойте уста У1- II,,,» ^ позлатени 1о»лятени посребрени. (2) * е р ако у НаХа Л* СИ дири Г. ТРЯ «ул (Пси, папурддка IIII Мори р С(» 1 Ч11 Я п о к о р ял*. 1 бшъ жабо, 7 ' добро рако 6^ ДОш**ь рако й, Да Ми еучш"'1, К ачам акт, д бърк а/и7> ^ /РИвЛ да ^РкашГ о ; д м" храниш-.,... >'44111, мелвп,,1 Ш о Кекер/пщ Л"'Ь вв ««Д(, л71)! > И'^ ^ ладякова м "и м, лилянпва швдегпи си листк и Лиси,г, ла мина Ч НР! и м» да»на п не и е аа стоене, ; :ШЯ КОня за Дьржен! не^ л я Тодорова 1,а м а д * болни ЛЬЖЪТЪ, Й 'Шдя сучимъ Канаиакъ да бтфка,ч Л да ти хранилсъ, Л*п. сьмъ дошълъ «а Зя твоята керка С иха дя ма баде и Рако рако! Како крив0 крако 7 ЗЪ муя керка Ла твоето сина, К ец» я дадемъ. ллчи, кл лчи жабо. не зпаешъ ли? -'Кога ловатъ риба Понечете се жаби

79 Пъка момцить поскжпнъле Като циперъ на новъ дукянъ (2) Като л1;ща ка великденъ (2) Като слама на петровденъ. Момите се чудятъ маятъ С какво момци да посръщатъ. Готвиле се тънка пита, Тънка нита ячменова, Съ решето пръсъяна Съ дърмона отсбяна. Прибавка. Зора сипва день предсказва И зъ вьрхъ високите гори, Н а тъмнина бегай! казва, Ч е идтьтъ слънчеви зари. Ако утро слжнце грее, Ако хладена вт/грецъ вее Ако птица сладко пее, Македонецъ сжлзи лее; Ако вечеръ зефиръ вее, Ако Вардаръ струхй лее, Ако ясенъ месйцъ грее, Македонецъ жално пее;

80 79 Македонцу н&ма радость НЪма радости, шьма благость Македонцу мжка въ друма Мжка въ друма мдпса въ дома: Македонеца, чело мржтци, 1 [ело мр.улци горко пищи И утрина въ тъмни нощи Вика Нога на помощи. Силенъ е бога. всичко може, Може, може да иоможе ( Злянснъ народа, нек не тъже Хайде хайде на оржжье! I ^арь муратъ мари думигае: Маро ле б'ьла българко Кла се маро иотурчи Г)'Ьла хана.мка да станеш ъ. 1>1ша ханъмка да станешъ Па високь чардакъ да стоигаъ Ж ълти жълтици да броишь И ситень дребенъ маргаритъ. Мара султану думаше: 1^арю ле царю честити Честито да ти е царството I Тарството Господарството.

81 Нещо щж ти се помоля Молбата да ми приемешь Имамъ си стара майчица Да ида да я попитамъ.?,а зъ ще та царю послушамъ Да осводишъ раята Да дадеш ъ твойте палати И султанъ-селимъ Джамия. Черней горо, черней сестро Двама да чернеемъ; Ти за твойто листе геро, Азъ за мойта младость. Твойто листе, горо сестро, Отъ Бога отпада, Мойта младость, горо сестро, Отъ върли душмани. Твойто листе, горо сест2х>, П акъ ще да покара; Мойта младость; горо сестро, Неще се повъ]зне. Богъ да убие, горо сестро, Мойта стара майка; Че мя даде горо сестро, Н а туй лудо младо.

82 81 Денемъ носи горо сестро Се слатки рахати: Нощемъ носи, горо сестро Се човеш ки глави. Снощи вечерь той донесе, Братова ми рж.ка: Азъ я познахъ, горо сестро, По златния пръстенъ. Азъ не смгьяхъ, горо сестро, Нищо да му кажемъ; На да ис би, горо сестро, И менъ да убие. Дай ми Боже крила Соколовщ Да прелотамъ Сава и Д унава, Да си няпда юиакъ спроти мене, 111,0 не пиетъ вино и ракия Отъ ракия моме но понаса И що не пиетъ църни ми дувана Отъ дувана кукйа поплюкана И що не пиятъ цьрния бурнутъ 5) Отъ бурнута постеля посекната. 1) Бурнутъ е емфие.

83 1 82 Божана одитъ за вода 2) Божана бйла кадъна! Перо ми клала на глава. Ай ти Божано кадъно! Не клавай перо на глава Сама си тжшка висока, Б е клавай бйло белило Сама си б^ла цлрвена! Рано ранила I Геткана На бели Д унавъ за вода Петкана Дунавъ пращаше; Д унаве милий Дунаве! Дали го ви де Стояна? Дунавъ и вели говори: Петкано! бела Петкано, Отъ како петли пеяе Триста гемий минае В трета гемия младъ Стоянъ На високъ диванъ седеше Со шаренъ кавалъ свиреше З а тебе п&сна п-ьеше: М хжн се мжжи Петкано! Д ури си млада зелена, 2) Помашка.

84 Дури си бела цьрвена, Зере се ази оженифъ. Две ме моми магесае Д уръ ме мене валюбие. Гайдата. Я послушай отъ полето К акъ въ гласъ се чува! Хайдъ да идимъ, та да пидимъ Гайди ми се струва! Ахъ, л слушай катсъ пи вика I >.л гареката музика! Хайдя, хайди, хай ди! Тамо има гайди! Ттви е тя музиката Па наш тгь прадьди Съ шал» Г'Ух се веселили На славни иоб'ьди Хайди, хайди, хайди! ДЬто има гайди! Я послушай по нататъкъ Кавали, какъ свиркьтъ! Пеможе да трай мойто сьрдце 11 т'ь го равмиркътъ Хайде отъ тукъ да се впуснемъ Хорце да му друснемъ.

85 84 Сръбски п^сни. Край потока бистра, хладна Ш ум а потока Невесела забринута Седи девойка. Умиляно нейно лице Вйло румено, Поток тиче и протиче, Гором шумоли, А девойка забринута ) ^ Кроз плач говори: (» Я врати се млади момко, Младо мл агя но Да на твоим града умрем Груда Ветриним. Киш а пада, трьва расте, Хей горо зелена. А трйва се сгором расте Хей и я нгьма ским. Имам либе на далеко В чужда земля. (2)

86 85 Ей путниче невйрниче Ей в иде ли драга. (2) И да сум го я видели Хей иеби го познал. (2) На глава си калпак носи Хей отъ три дуката. (2) Иа нозъ си чизми носи Хей отъ иетъ дуката. На гр жди си нишан носи отъ краль Милана. (2) Хей марице млада кръчм арице: Точи пол ока, хей точи пол ока Немогу ти я точи, хей точи пол ока. (2) Ел сум боса па е пала роса, Бемну ми ноге, хей! Бемну ми ноге. Собуй налуне, обуй папучи. (2) Аку мене мили Б ог помогне, Купи чу ти я, хей роган папуче. Не купуй ми ти, не требаю ми, (2) Имам отца, край мора трьговца К упи че ми, хей роган папучи.

87 СЪДЪРЖА: 1 Отечество... Стр. 2 Княжеска иъсень М у з о Шуми Марица См1й се за насъ гордъ Балканъ. 6 6 Доста ходихъ по горит?. 7 7 Красна весела градина 8 8 Шуми вардаръ буйно пгьни 9 9 Македонецъ Ноща е ужасна Ахъ немата вече друже ПролЪтъ дойде и пиленце. 14 -И з ТЪшко, тьшко вино дайте 15 На Молитвата Ботйовъ Вино, вино Османъ Паша Кад? си вьрна ти любовь народ Ахъ другари чуйте мен?.. 22 И 9 ОбЬеванието на Василя Левски Л4тна нощь се превалява Хайдутъ Велко Овчаръ по бръгъ ходи 26

88 23 Садила мома край море лозе 24 Карамфилке, филке моме. 25 Кара Мустафа. 26 С т а п и л ъ Д о б р и 27 Горка горчица Отъ Планина слиза, мамо. > 29 Зададе се Стояне ле 30 Отъ сънь еладъкъ.. 31 Вила се й гора майноле. 32 Пушка пукна море. 33 Ахъ лиетецъ листецъ. 34 Карамфилчето 35 Ясна евьтла мфсечинко 36 Подч> Сливница Драгоманъ. 37 Пиротеки маршъ.., 38 Маршъ Сливница 89 Тодорка платно тлчеше. 40 Гд'Ь съ стари генерали. 41 Хайде братя да вьрвиме 42 СлгЬдъ Пиротеки миръ. <43 На знамето ни.. 44 ТЬаи сьрби, тьаъ свинари.. 45 Съ радост., съ радостъ къмъ тракия.46 Българина днеска.. 47 ИетлитЬ ньетъ. 48 Одявпа ли си момноло.. 49 Момиченце Бога моли 50 Ивл Ьпохъ да се раешетамъ. 51 ПетлигЬ пьетъ ня леса. 62 Не плачи Стано мори. 63 Хубави моми ловченки устни ми лольо мори Тодорка»55 Боряно Борннко 60 Па вьрхъ Циринъ Планина 11 о раждай ме мамо >58 Збогомъ прощавай невьсто мила 59 Александре славний, Господарю храбрии Стр.. 27,

89 88 60 Мила моме стишъ ли ти 61 Ахъ доста ходихъ по св-ьта. 62 Куку 63 Зора се сипва, мило либе. 64 Коя й тави звезда ясна 65 Я погледай и да видишъ красота. 66 Що си каха рна мила душице, 67 Хубава моме послушай вечь 68 Ти момиче младо 69 Не д4й трепт* въ листь зеленъ 70 Плачи, въздишай и тджи. 71 Нежното момиче 72 Любилъ съмъ те отъ момиче. 73 Овчарка въ Стара Планина. 744 РусА к о с а азъ желая,,. 75 Но мере се скитамъ «ли 76 Любилъ се е б'ьлъ г а л гл6ъ 77 Славейче ле славейче. Т8 11,3-1.то красно ^ Далечъ отъ мойта бащина. 80 Збогомъ оставай любезна..* 81 Любеше ма (2) тя горката. 82 Азъ етмъ ергенъ.. /, Г/ 83 Пошълъ е рако. < 84 Горице ле люлякова 85 Зора сипва день пр-ьдсказва.. 86 Царъ Муратъ Мари думаше.., 87 Черней горо, черней сестро 88 Дай ми Боже крила Соколови. 89 Божана одитъ ва вода. 90 Рано ранила Петкана. 91 Гайдата.. Сръбски п1.сни. 92 Край потока бистра хладна. 93 Киша пада тр-ьва расте. 94 Хей марице, млада кръчмарице Стр, , , V, ' V, ч-д... Дб.. щ- : '. Щ... Л8../ 79.» * 80 /ч...'д Д