СОЦИАЛНА КОМУНИКАЦИЯ

Размер: px
Започни от страница:

Download "СОЦИАЛНА КОМУНИКАЦИЯ"

Препис

1

2 Дора Кабакчиева СОЦИАЛНА КОМУНИКАЦИЯ Учебник Университетско издателство Епископ Константин Преславски

3 Дора Кабакчиева автор, 2014 Александър Нанков графичен дизайн и предпечат Рафал-Даниел Христов художник на корицата Шуменски университет Епископ Константин Преславски Шумен, 2014 ISBN

4 Съдържание Увод... 5 Тема 1. Социалната комуникация като предмет на изследване Историческо развитие. Проблеми и ефекти на интердисциплинарните ракурси... 8 Тема 2. Понятие за социална комуникация Същност и структура на комуникацията. Смисъл и разбиране. Социално пространство и време Тема 3. Комуникационна дейност Комуникационни действия. Видове, нива и форми на комуникационната дейност Тема 4. Общуването като социален феномен Общуване и комуникация. Видове общуване. Модели на групово взаимодействие Тема 5. Истината и лъжата в контекста на социалната комуникация Истина и правда. Лъжа и неправда. Принципът на правдивостта разновидности и приложения Тема 6. Творчески комуникационни дейности. Празникът като специфична форма на социалната комуникация Играта и видове игрово общуване. Празнично време и пространство и комуникационното им проектиране

5 Тема 7. Социална памет Видове памет. Структура на социалната памет Тема 8. Комуникационни канали Генезис на комуникационните канали. Нови медийни технологии Тема 9. Модерните поколения в парадигмата на социалната комуникация Комуникационни различия и нагласи в дигиталната епоха. Комуникационни практики. Дигитална грамотност Тема 10. Организацията като социален субект в дискурса на комуникационния мениджмънт Заинтересовани страни. Управление на информационните сигнали. Информационни проблеми и ефекти Въпроси и задачи Теми за реферати Литература Приложение

6 Увод Значителна част от живота на човека е посветена на общуването с околните, усвояването на културното историческо наследство и опита на предците, самоизявяването чрез писано или неписано слово, т.е. на комуникационна дейност. Социокомуникационните процеси са условие и предпоставка за съществуването на всяко човешко същество. Те са необходима и всеобща потребност за нормалното протичане на жизнената дейност на хората и основополагащи за съществуването на социума. Обществото е не просто съвкупност от индивиди, а комплекс от връзки и отношения, в които тези индивиди се намират помежду си. Като движение на смисли в хронотопа на социалното време и пространство, комуникацията е натоварена с различни функции и качества (предаване на знания и умения, взаимообмен на стимули и емоции, транслация на опит, обучение, социализация и пр.). Заедно с това тя е социалнорегулиращ и социално-конструиращ фактор, инструмент за постигане на обществено единство и сплотеност, основание за социална идентичност и диференциация. Процесите на общуване и комуникация изграждат и развиват индивида и създават устойчиви междуличностни и интерсубективни връзки и отношения. От началото на човешката цивилизация социалната комуникация търпи непрекъснато развитие и се утвърждава като основен социален процес както в личния, така и в обществения живот. Тя е многостранна, има различни измерения, а нейният нелинеен характер е предмет на много 6

7 прогнози и обсъждания. Изминатият път от предаването на сигнали до масовото разпространение на информация, знания и култура е един от най-ярките примери за прогреса на човечеството. Настъпилите съществени промени в сферата на комуникационните процеси са определяща характеристика на съвременното информационно общество. Наред с възникването на непознати досега и съвършено различни комуникационни средства традиционните модели придобиват принципно нови количествени и качествени характеристики. Учебникът обобщава теорията на социалната комуникация, като излага общите закономерности, сходства и различия на отделните видове, нива и форми на явлението и дава базови познания за неговата същност и механизми. Въз основа на разбирането на социалната комуникация като движение на смисли в социалното време и пространство са разгледани личните и обществените комуникационни потребности, комуникационната дейност и общуването, социалната памет и комуникационните канали. Тематизирани са комуникационните характеристики на модерните поколения и са откроени конфликтите и различията между тях, породени от съществуването им при несходни обществено-политически и технологични обстоятелства. Коментирани са съвременните комуникационни практики и параметрите на дигиталната грамотност. В дискурса на комуникационния мениджмънт е анализирана организацията като самостоятелен социален субект в общото комуникационно пространство. Управлението на информационните сигнали, информационните проблеми и ефекти са сред най-значимите и актуални необходимости на всяка обществена структура, стремяща се към развитие и просперитет. А комуникационната гъвкавост и адаптацията към изискванията на новите реалности са извънредно важни показатели за нейната жизнеспособност. 7

8 Това предполага отношенията със заинтересованите страни (вътрешни и външни) да бъдат строго координирани и систематизирани. Разглеждането на възможностите за овладяване и прилагане на стратегическите комуникации представлява както научен, така и практически интерес. В този смисъл теоретичната насоченост на учебника не е самоцел научното осветляване на основните характеристики на социалната комуникация предава и съществените за практиката знания. И едното, и другото има определено значение за комуникационна среда като българската, която, въпреки динамичното си развитие, все още е далече от формулирането на ефективни комуникационни стандарти, дефинирането на ясни комуникационни цели и стратегии и модернизирането на комуникационната си дейност. Лекционният курс има теоретико-приложен характер. Заедно с усвояването на теоретични знания в областта на социалната комуникация студентите акумулират практически умения, приложими в професионална среда, повишават социално-психологическата си чувствителност в общуването си, развиват мотивация за самопознание, самоконтрол и себереализация. Учебникът е адресиран към студентите, изучаващи проблематиката на социалната комуникация, а също и към всички, които имат разбирането и интереса да постигнат високо ниво на комуникационните си компетентности и квалификации. 8

9 Тема 2. Понятие за социална комуникация Същност и структура на комуникацията. Смисъл и разбиране. Социално пространство и време За да се вникне в дълбочина и вярно в същността на комуникацията, е уместно да се изясни етимологията на думата. В латинския език communis означава общ, communicare деля, споделям нещо с някого, заедно с някого участвам в нещо, а communicatio съобщаване, предаване, известяване. В найобщ научен план комуникацията се разбира като процес на духовно общуване, в което човекът участва като социално изграден субект (като личност). Тя е вид връзка (контакт) между най-малко две лица, едното от които, наречено комуникатор, се стреми чрез определени средства за комуникация да предаде на другото лице, наречено реципиент, различни значения (смисли). Те се оформят по съответстващ начин и се отнасят или до вътрешното психическо състояние на комуникатора, или до външната действителност, в което влиза и психическото състояние на други лица. Тази обща дефиниция включва всички основни категории от структурата на комуникационния акт: комуникатор, средства за комуникация, връзка (контакт), съобщение, реципиент. В такъв контекст понятието смисли се отнася както до познанието, съдържащо се в него, така и до начините за пренасянето и предоставянето му на реципиента. Комплексният характер на това понятие се обяснява и с въвлечената в същината му идея за дефинирано поведение и характерни умения на комуникатора. За да се транслира до реципиента определено съдържание, е необходимо източникът на това съдържание да 9

10 съумее да придаде външна форма на свои вътрешно субективни познания, умения и/или емоции (негови или на други индивиди) и да ги превърне в обективно съществуващи значения. Според Тодор Петев (Петев, 2004: 30) реалният процес на комуникация изисква наличието на няколко условия: информационен обмен с достъпни канали за практическа употреба; преднамерен (интенционален) обмен на символи целенасочен и осъзнат; съобщение формирано, предавано и приемано чрез общи за участниците кодове, гарантиращи еднозначното му разбиране; послание носител на субективното значение и съобразено със съвместно дефинираната ситуация, в която протича комуникационният акт като символно взаимодействие; двупосочна комуникация синхронизирани канали, прецизирани според ситуацията кодове и символи и последователно разгръщан смисъл. За да се осъществи резултатно и успешно разглежданият процес (за да изпълни целта си), е важно комуникаторът да приспособи предаваните значения към перцептивните и интелектуалните възможности на реципиента и преди всичко към известните на този реципиент знакови форми. Степента, в която комуникаторът и реципиентът участват в комуникацията, е същата, в която те делят/споделят общи мисли и са обединени от общи чувства, преживявания, състояния т.е. комуникацията е общуване, специфична свързаност между хората. Одинарното научно тълкуване на комуникацията я определя като опосредствано и целесъобразно взаимодействие между двама или повече субекти, което се осъществява чрез: (1) движение на материални обекти в триизмерното 10

11 геометрическо пространство и в астрономическото календарно време или (2) движение на идеални обекти (смисли, образи) в многомерните умозрителни (виртуални) пространства и времена. Геометрическото пространство и астрономическото време се обозначават като физически хронотоп. Терминът произхожда от гр. chrónos време и tópos място и изразява органичната връзка между тези две категории. С него се дефинира времето като четвърто измерение на пространството. Освен физическия, съществуват още: генетически хронотоп движението се извършва посредством химически процеси и генетически програми в биологическото време и пространство (ареалът, който дадена популация обитава); психически (личностен) хронотоп в него битуват смислите, усвоени от определена личност. Това е духовната област на живота, формираща се в процеса на жизнената дейност на индивида; социален хронотоп, където се осъществява движението на смисли в социалното време и пространство, т.е. в определено човешко общество. Тези пространствено-времеви характеристики задават четири изходни типа комуникация: материална (транспортна, енергийна и пр.) целта ѝ е преместване на определен материален обект в геометрическото пространство от точка А до точка Б; генетическа (биологическа, видова) предаване на родствена връзка (деца родители) посредством генетична информация (закодирана програма на възпроизводството на определен организъм) в биологическото време и пространство; 11

12 психическа (вътрешноличностна, автокомуникация) чрез размисли, спомени, вътрешна реч човек да комуникира сам със себе си в личностния си хронотоп; социална (обществена) транслиране на смисли в социалния хронотоп. КОМУНИКАЦИЯ МАТЕРИАЛНА Геометрическо пространство и астрономическо време СМИСЛОВА ГЕНЕТИЧЕСКА Биологическо пространство и време ПСИХИЧЕСКА Психическо пространство и време СОЦИАЛНА Социално пространство и време Фиг Видове комуникация според пространственовремевите характеристики Последните три типа се обединяват в обща класификация смислова, защото при тях в качеството на предаван обект 12

13 (съобщение) влизат не определени вещи или веществени свойства, а умозрително постижими значения. (Фиг. 2.1.) Важно е да се подчертае, че всички видове смислова комуникация са взаимосвързани чрез своя субект (индивид или общност). Генетическата комуникация предпоставя свойствените за хомо сапиенс неврофизиологически и анатомически условия, позволяващи развитието на мозъка, на артикулационния апарат, на мисловната и речевата дейност. Без това не би била възможна нито вътрешноличностната, нито социалната комуникация. Генната наследственост въоръжава хората за ултимативно необходимата им социална комуникация. Психическата (вътрешноличностната) комуникация се формира в процеса на интелектуалното осъществяване на индивида в социалната среда. Тя е интернализирана социална комуникация, благодарение на която възрастният човек се научава да облича своите мисли, чувства и желания в комуникабилна форма и лесно влиза в ролята на комуникатор и/или реципиент на смислени външни съобщения. Социалната комуникация е неразривно свързана и с генетическата, и с психическата, като, от една страна, те са необходими нейни предпоставки, от друга тя самата въздейства по определен начин за тяхното съществуване и формиране. Социалната комуникация е един от базовите механизми и неотменна съставляваща част от социокултурния процес. Тя обезпечава възможностите за създаване на социални връзки, за натрупване и транслация на социален опит, за управление на съвместната жизнедеятелност на хората и регулиране на отделните ѝ области. Интерпретира функционалните особености на общуването между представители на различни социални групи през призмата на тяхното взаимодействие (предаването и получаването на смислова и оценъчна 13

14 информация) и отчита влиянието на техните отношения върху ценностите на дадената общност и на социума като цяло. Терминът комуникация се появява в научната литература в началото на 20. век и много бързо, наред с общотеоретичното си значение (като средство за връзка между всякакви обекти), придобива социокултурен смисъл, ангажиран със спецификата на обмена на информация в общността. Необходими условия и структурни компоненти на социалната комуникация са наличието на общ език у субектите на комуникацията, на канали за предаването на информацията и правила за осъществяването на комуникационния процес (семиотични, етични и пр.). В определен план всяко социално действие може да бъде определено като комуникационно съдържащо и изразяващо определена информация. Затова е необходимо да се подчертае, че от гледна точка на социалната комуникация комуникационни са само онези действия, които са осъществени със специална цел комуникация, т.е. които са мотивирани и са ориентирани към предаване на определени смисли с използването на адекватни за тази цел знакови системи. Комуникацията като социално взаимодействие предполага преднамерен (интенционален) символен обмен осъзната цел, намерение или социално очакване. (Петев 2004: 30) Различните интерпретации на социалната комуникация, основани на различни методологически парадигми, акцентират нейната същност (1) като съвкупност от средства за предаване на социални смисли, образуващи база за създаване и развитие на информационно общество (технократски рационалистичен подход) и (2) като способ за постигане на разбиране между хората, механизъм за емпатично преживяване на емоциите и чувствата в единството на общността (феноменологична интерпретация). 14

15 Дефиницията, която се предлага като отправна точка в този курс, е: Социалната комуникация е движение на смисли (знания, волеви въздействия и емоционални преживявания) в социалното време и пространство. Това движение е възможно единствено между субекти, въвлечени в социалната сфера, като задължителното присъствие на комуникатор и реципиент се подразбира. Формулировката принадлежи на Аркадий Соколов (Соколов 2002: 16) и предполага изясняването на три основни проблема: на смисъла, образуващ съдържанието на комуникационното съобщение; на разбирането (как този смисъл се възприема от реципиента) и на социалното време и пространство. В преднамерената и рационална социална комуникация участниците в процеса съзнателно преследват три основни цели: познавателна (разпространение и усвояване на нови знания или умения); мотивационна (насърчаване на другите към някакви действия или получаване на необходимите стимули); експресивна (изразяване или възприемане на определени преживявания, емоции). За постигането на тези цели е необходимо съдържанието на комуникационните съобщения да включва: знания и умения (комуникаторът знае или умее нещо и иска да сподели опита си с други хора); стимули (волеви въздействия, подбуждащи към активност); емоции (за комуникатора е важно да разкрие усещанията си, да получи съчувствие и разбиране, а реципиентът търси положителни преживявания и душевен комфорт). 15

16 Именно тези продукти на духовната човешка дейност се четат като смисли във функциониращото определение за социална комуникация. Обобщението им е твърде условно и изисква две уточнения: 1. Под понятието знания се разбира не само селектирани от разума факти и концепции, но и интуитивно приети ценностни ориентации, идеали, убеждения и предмети на вярата, които съществуват в съзнанието на хората. Понятието умения включва норми, навици (съзнателни и несъзнателни), методи, техники, определящи действията в една или друга ситуация. Т.е. знанията са това, което човек мисли (съдържанието на мисленето), а уменията разкриват как човек действа. Принципната разлика между двете от гледна точка на комуникацията се състои във възможността знанията да бъдат съобщени устно или писмено, а уменията е необходимо да бъдат показани, демонстрирани (защото описанието им винаги би било непълно). 2. Идеалите, убежденията, предметите на вярата са синтез на рационалното, емоционалното и волевото начало. Те не само се признават от разума за най-добри, но се преживяват емоционално и са способни да провокират действие. Аналогично нормите и методите са инструментално знание и не се вписват напълно в категорията умение. Смислите възникват в зависимост от актуалните социални нагласи и взаимодействия във взаимно определяната от участващите ситуация. Техен начален източник е индивидуалната психика, където се зараждат и се движат в психическото време и пространство. Както вече беше подчертано, за да започне комуникация, е необходимо комуникаторът да опредмети, овеществи съответните значения т.е. да въплъти в тях съдържанието на комуникационното съобщение. Самото комуникационно съобщение се транслира в 16

17 материалното пространство и време, достигайки в края на краищата своя реципиент. За да завърши комуникационният акт, е необходимо реципиентът да разпредмети смисловото съдържание на съобщението т.е. да го разбере и да включи осъзнатите смисли в своята психика (в индивидуалната си памет). Разбирането е единственият начин да се овладеят комуникираните смисли, затова и реципиентът е крайната инстанция, определяща ефективността на комуникацията. Комуникационното разбиране се проявява в три форми: комуникационно познание придобиване (осмисляне и усвояване) на ново знание. Творчески познавателен акт, в който реципиентът не само осъзнава повърхностния и дълбокия смисъл на съобщението, но и ги оценява от гледна точка на етическата норма и прагматическата полза. комуникационно възприятие получателят на съобщението не схваща дълбокия му смисъл, а се ограничава само с обща представа за него. Без да постига интензитета на замислите и идеите на комуникатора, реципиентът е в състояние да поддържа диалог с него (и дори го разбира, ако двамата са близки по дух, по светоусещане). псевдокомуникация реципиентът запомня, повтаря, преписва отделни думи или фрази от съобщението, без да разбира дори повърхностния му смисъл (няма движение на смисли, а само движение на материалните обвивки на знаците). Явлението е често срещано и е причина за много недоразумения и конфликти. Според Юрген Хабермас всички участници в комуникационния процес генерализират обобщения (интерсубективно разбиране на нормите на комуникацията), което заедно с комуникационната компетентност и наличието на рационални мотиви овъзможностява самия процес. Комуникационното действие в интерпретацията на Хабермас е мегатип на всички типове социални действия. То не е 17

18 стратегическо, не е ориентирано към успех и въпреки това е насочено към обща за всички участници цел разбирането. (Хабермас 1983) Социалната комуникация сама по себе си е само средство за осъществяване на социокултурно взаимодействие между субектите и техните общности, което и определя основните ѝ функции: иновационна приобщава към нови знания за свойствата и признаците на явления, обекти и процеси, на езика, знаците и средствата, разкрива нови технологии, норми на поведение и взаимодействия, обучава в социален опит и т.п.; ориентационна насочва в системната структура на природното и социалното пространство, в йерархическата отнесеност на техните елементи, като по този начин социализира и инкултуризира индивида в общността, формира неговата екзистенциална и ценностна ориентация, задава критериите за оценъчните му съждения, приоритети, избори и т.н.; стимулираща въздейства на мотивационните основания за социалната активност на човека, актуализирайки знанията му за обкръжаващата го действителност и технологиите и активирайки стремежа му за получаване на допълнителни знания за удовлетворяване на социалните му стремежи, претенции и пр.; корелационна уточнява, обновява и прецизира отделните параметри на изброените по-горе видове знания, ориентации и стимули. Смислите, с които оперира социалната комуникация, придобиват културна специфика дотолкова, доколкото регулират представите на хората за нивото на социалната приемливост на едни или други начини за осъществяване на определена дейност, интелектуални оценки или позиции, което в крайна сметка определя функционалната им натовареност 18

19 като инструмент за обезпечаване на социалното взаимодействие в общността. Индикатор на движението на тези смисли е социалният хронотоп (социалното пространство и време). Под социално пространство се има предвид интуитивно възприета от хората система на социалните отношения между тях. Тези отношения са многочислени и разнообразни родствени, служебни, съседски, случайни и т.н., затова и социалното пространство е многомерно. Разпространяването на смисли в социалното пространство означава възприемането на тези смисли от хора, намиращи се в определени социални отношения с комуникатора (за когото е важно смисълът на съобщението да достигне до социално свързаните с него реципиенти и да бъде правилно разбран от тях). В противен случай се получава несмислово взаимодействие и няма социална комуникация. Движението на смислите в социалното пространство се конституира като комуникационна дейност. Социалното време се измерва със скоростта на обществените промени, а реалната му проява е подсъзнателното усещане за потока на социалния живот, опитът на съвременниците. Социалният часовник се движи според интензивността на преобразованията в обществото: ако промените са малко, социалното време тече бавно, ако са много то ускорява своя ход. Социалните смисли притежават свойството стареене (в течение на социалното време губят своята ценност). Те остаряват, защото се появяват нови, поактуални, ангажиращи вниманието на обществото. Едни от тях (например математическите теореми) запазват своята ценност с векове, а други са съвсем краткотрайни (например прогнозата за времето утре, вдругиден не интересува никого). Битуването им в социалното време е правопропорционално на продължителността на тяхната актуалност. Движението на 19

20 смислите в социалното време се формулира като социална памет. Да се изучава социалната комуникация като движение на смисли в социалното пространство и време означава да се изучават знанията, емоциите и стимулите, достигнали до реципиентите и разбрани от тях, а също така да се изучава и продължителността на ценностната стойност на тези смисли за обществото. Комуникационната дейност и социалната памет са двете страни на конструкта социална комуникация. АКЦЕНТИ 1. Комуникацията (в най-общото си значение) е опосредствано и преднамерено (целесъобразно) социално взаимодействие между два субекта комуникатор и реципиент. Тя е специфична свързаност между хората с осъзнат стремеж, намерение или социално очакване. 2. В зависимост от пространствено-времевата среда се различават четири типа комуникация: материална, генетическа, психическа и социална. Последните три образуват класа на смисловата комуникация. 3. Социалната комуникация е движение на смисли в социалното време и пространство. 4. Под смисли в процеса на социалната комуникация се разбират знания, умения, волеви въздействия (стимули) и емоции. 5. Разбирането е единственият начин да се овладеят комуникираните смисли. То се проявява в три форми: комуникационно познание, комуникационно възприятие и псевдокомуникация. 6. Социалното пространство е интуитивно възприета от хората система на социалните отношения между тях. 20

21 7. Социалното време характеризира продължителността и последователността на дейностите и състоянията на хората в обществените процеси. То отразява подсъзнателното човешко усещане за протичането на социалния живот, зависещо от интензивността на социалните промени. 8. Движението на смислите в социалното пространство се обозначава като комуникационна дейност, а движението им в социалното време като социална памет (мнемическа дейност). 9. Комуникационната дейност и паметта са двете страни на конструкта социална комуникация. 21

22 Тема 4. Общуването като социален феномен Общуване и комуникация. Видове общуване. Модели на групово взаимодействие Категорията общуване често се отъждествява с категорията комуникация. В англоезичните текстове и за двете съществува единствено думата communication. В българската научна литература отношението към тях е различно. Най-често термините се приемат за етимологически и семантически тъждествени и обикновено визират споделяне и съпреживяване на мисли, съобщения и чувства с познавателен или емоционален характер. Социолозите разглеждат общуването преди всичко като социално обусловен вид дейност на хората, лингвистите го интерпретират като актуализация на комуникативната функция на речта в разнообразни речеви ситуации, в психологията го трактуват като процес на установяване и развитие на контакти между индивидите в условията на съвместна дейност с цел обмяна на информация. То е една от основните психологически категории индивидът се превръща в личност в резултат на взаимодействието си с другите хора. Съществува и по-широко тълкуване, което визира не само отношенията на симпатия или антипатия в рамките на определена група, но и всяко социално отношение изобщо, доколкото то има своята социалнопсихологическа страна и се проявява повече или по-малко в контактите между хората. Т.е. цялата съвкупност от социални отношения в обществото (икономически, политически, правни, морални, религиозни и пр.), независимо от тяхната мащабност (микро- или макросреда), се разглежда като проявление или 22

23 резултат от човешкото общуване. То има информационнокомуникативна и интерактивна натовареност, включва обмена на ценности и социален опит. Израз е на специфична знакова система и е посредник във функционирането на различни други семиотични системи (музика, кино, театър, литература, архитектура и пр.). То е средство за нормативно регулиране на поведението на хората и формира отношенията им на различни нива. Отнася се към практическата човешка деятелност (съвместен труд, познание, игра и др.п.), въпреки че е възможно обособяването му и като самостоятелна активност, удовлетворяваща човешките комуникационни потребности. Общуването е сложен и многопланов процес за установяване и развитие на съприкосновения между хората, породен от вътрешната необходимост от съвместна дейност и съпреживяване. Той включва в себе си обмен на значения, изработване на единна стратегия за взаимодействие, възприемане и разбиране на партньора. Общуването е форма на жизнедеятелност. Неговият социален смисъл се състои във възможността му да транслира формите на културния и обществения опит. Спецификата му се определя от характерното разкриване на субективния мир на един индивид пред друг. В този акт човек се самоопределя и самопредставя, демонстрирайки индивидуалните си особености. Нуждата от общуване неизменно присъства във всяка класификация на човешките потребности. Едни психолози я отнасят към социалните потребности, други към духовните, трети я назовават инстинкт за общуване и я приемат за вродена. Е. Маслоу я определя като фундаментална потребност. Тя е присъща не само на хората, но и на много животни, появили се на света безпомощни и търсещи изход (т.е. тя няма социален произход). Същото е и изначалното чувство у малките деца, но то много бързо придобива други характеристики, защото истинското човешко общуване е невъзможно без 23

24 участието на съзнанието и разума. Превръщайки се в човешка необходимост, то става свързващото звено между индивида и обкръжаващия го свят. Детето общува с възрастните за постигане на определени цели. След първите социални нужди възникват и други (които не са вродени) от: единение, свързаност с общността (по-малка или по-голяма); социална подкрепа: емоционална (увереност, че някой се грижи за теб и те обича), оценъчна (социално сравнение и преценка на отношението към едно или друго явление), информационна (сведения, ориентири как да бъде възприето явлението), инструментална (получаване на конкретна, действена помощ); емоционално привличане, дружба, любов и т.н. Общуването е нужно на човек, за да споделя с останалите мисли, чувства и преживявания, т.е. за да се осъзнае като член на общността. За удовлетворяването на тази базова човешка потребност свидетелстват насладата, задоволството, радостта от взаимодействието. И обратно нереализирането (фрустрацията) ѝ води до тежък стрес, до промени в личностните характеристики на индивида и следователно е накърняване на личността и ограничаване на развитието й. Един от най-явните и очевидни признаци за липсата на общуване е самотата съвкупност от емоции (отчаяние, депресия, скука и пр.), които възникват в отговор на изпитания дефицит от количеството и качеството на социалните връзки. Човекът е биологично същество, най-висшата форма на живот на планетата. Той може да оцелее само благодарение на социалната си природа, в закономерно взаимодействие с хората и обществото, на което принадлежи, чрез социализиращата роля на общуването. Тази комплексна потреба, което възниква едновременно с човешката дейност, има две основни функции: 24

25 служи за интегриране на индивида в общността и превръщането му в личност; формира личността и предоставя възможности за нейното развитие. Връзката с околния свят се осъществява в системата от обективни отношения, които се установяват между хората в техния социален живот. Подобна форма на контакт, наречена интеракция, се характеризира с обмен на действия, операции или поведенчески актове, в резултат на което се стига до промяна във външното поведение или вътрешната психическа дейност на индивида. Терминът (лат. inter между и actio активност, дейност) означава взаимодействие взаимно влияние между хората (или групите), непрекъснат диалог, непосредствена междуличностна комуникация (обмен на символи) най-важната особеност на което е способността на човека да се постави на мястото на другия, да си представи как го възприемат останалите участници в общуването. Това взаимодействие има за цел постигането на разбиране и съгласие, но много често може да предизвика точно обратното противодействие, разноречие, разединение, конфликти. Във всички случаи обаче общуването оказва формиращо въздействие върху човека и се осъществява в трите си взаимосвързани страни: перцептивна взаимно възприемане на общуващите и съответстващото на това разбиране, стремеж да бъдат осмислени мотивите на поведение на партньорите и усвоени образите им (разчитане на физическите характеристики на другия човек, на неговите психологически качества и особеностите на поведението му). Основните механизми на опознаването и проумяването на другия са идентификация (уподобяване) и рефлексия; комуникативна конвертиране на знания, умения, стимули и емоции, опит за влияние върху нагласите и поведението 25

26 на другия и заявяване на собствената идентичност. Необходимите условия за това са не просто използването на единен език, но и еднакво разбиране; интерактивна обмен на действия и влияния, съответстващи на общоприета програма за съвместна практическа дейност; изграждане на общи стратегии и успешни форми на сътрудничество и разрешаване на конфликти; установяване на норми и правила на поведение, които да гарантират осъществяване на поставените цели. Разглеждането на тези три страни в единство е важно условие за оптимизацията на съвместната дейност и взаимоотношенията между хората. Подобно разбиране позволява да бъде изведена формулата на общуването като сума от три различни процеса: (1) перцепция (познание на хората един за друг) + (2) социална комуникация (движение на смисли в социалното време и пространство) + (3) съвместни целенасочени действия (физически или умствен труд материално или духовно производство). (Фиг. 4.1.) ОБЩУВАНЕ ПЕРЦЕПЦИЯ КОМУНИКАЦИЯ ИНТЕРАКЦИЯ Фиг Структура на общуването 26

27 Актът на общуването се анализира и оценява по основните си компоненти, аналогични с тези на комуникацията. Въпреки това отъждествяването на категориите общуване и комуникация не е уместно. Отношенията между тях са отношения между общото, цялото и единичното, съставното. По съдържание, обем и обхват общуването е по-широкото понятие. В обобщен вид определящите го елементи се систематизират така: субект на общуването инициаторът на процеса; обект на общуването насрещната страна, към която то е насочено. Освен хората, обекти в този процес могат да бъдат и останалите живи организми или информационни системи. При общуването човек човек, за разлика например от общуването човек машина, социалните роли на субекта и обекта са взаимозаменяеми, т.е. съществува интензивен двустранен обмен, всеки се стреми да се ориентира в другия, да изработи общ смисъл с него. Възможните видове взаимодействия, породени от това, се обозначават като симетрични (равнопоставени) и асиметрични (единият от общуващите по-продължително време е субект, което съответно намалява времето за активно участие на другия). Асиметричният вариант целенасочено се използва само в определени ситуации напр. при възпитателната дейност в отношенията учител ученик или родител дете. Особено е важно да се спазва мярата в неговото прилагане, за да не превърне общуването в непълноценно; потребност от общуване стремежът на човек към познание и оценка на другите, към самопознание и самооценка; мотиви за общуване качествата на партньора, провокиращи любопитството и интереса за взаимодействие с него; цел на общуването намерението, с която в конкретни ситуации се предприемат различни специфични действия. 27

28 Процесът може да бъде целенасочен и нецеленасочен и в двата случая се постигат определени резултати (промени в съзнанието и поведението на партньорите); действия на общуването единица комуникационна дейност, цялостен акт на комуникация, насочен към установен обект; средства за общуване инструментите, с чиято помощ всеки участник изгражда своите действия и влага приноса си в процеса на общуване. В зависимост от характера на взаимодействието те са най-разнообразни: - предметно-действени средства размяна на предмети и действия чрез различни манипулации. По произход те са най-старите средства. Доминират през детската възраст, съпроводени с интензивна емоционалност, съчетани с много движения, призиви, викове, възгласи, звуци, с които децата целят да привлекат вниманието отначало на възрастните, а след това и на връстниците. Тези изразни средства се използват и в зряла възраст, но бавно и постепенно се изместват от вербалните. - несловесни (невербални) средства експресивномимическият език на тялото (жестове, поза, мимика). Несловесната експресия е генетично заложена, но тя е хаотична и невинаги адекватна. За целите на резултатното общуване е необходимо човек да я овладее и контролира. Върху общуването оказват влияние и други несловесни фактори от облеклото и прическата до социалната или архитектурната среда, в която то се осъществява. Към несловесното общуване се отнасят и визуалните форми, при които информацията се предава чрез визуални образи. Най-често това са двуизмерни изображения знаци, схеми, чертежи, илюстрации. Обикновено те са съчетани с текст, като двете форми взаимно се допълват. 28

29 - словесни (вербални) средства речта като говорен (устен) вариант на езика, както и писмената му разновидност. Говорната способност на индивида възниква с появата на човешкото общество. Езикът се ражда в процеса на трудовата дейност, защото се налага хората да съгласуват действията си, да споделят мисли, да обменят информация. Така словото, речта стават основна форма на човешкото общуване. - параезик при словесното общуване важна роля играят различни несловесни елементи, наричани параезик. Сред тях са сила и тембър на гласа, ритъм, интонация, ударение и т.н. По подобен начин и писменият текст съдържа несловесни елементи: почерк, пространствено разположение на думите или емотикони. продукт на общуването постигнатото като резултат. Отражение в съзнанието на човека на качествата и особеностите на другите и създадените образи на личното Аз и на останалите. Различна е пропорцията на осъзнатото и подсъзнателното при отделните компоненти на общуването, нееднаква е и степента, в която те могат да бъдат поставени под контрола на съзнанието. Общуването се осъществява пряко (директно, непосредствено) и непряко (косвено, индиректно). В първия случай страните контактуват без посредник (лице в лице). Това е първичното взаимодействие, възникнало с появата на човешката реч и формирането на съзнанието. Изисква откровеност, точност и взаимно доверие. Използват се както вербални, така и невербални средства. При непрякото общуване връзката е опосредствана от различни визуални форми, инструменти, аналогови или дигитални способи (печатни и електронни носители, технически средства и пр.). Вербалните изрази са в писмен вид или в 29

30 кодирана форма, декодирането на която изисква определени умения и компетенции. Появата на писмеността има изключително важно значение за утвърждаването на непрякото общуване като самостоятелен вид взаимодействие. Това от своя страна разширява значително възможностите на човека за контакти и за опознаване на света. Научно-техническото развитие и неговите достижения превръщат тези възможности в безгранични. Сферите на взаимодействие и характера на обменените значения между участниците определят следните видове общуване: интелектуално движение на чисто интелектуални смисли. Характерно е за процесите на обучение и възпитание на личността, при дискусии, научни спорове, конференции и пр.; емоционално присъщо е за личните взаимоотношения между свързани емоционално хора (близки, роднини, приятели). Почти винаги е наситено с позитивни преживявания, възвисява и облагородява личността; интелектуално и емоционално при него интелектуалните и емоционалните значения се допълват, формирайки човешки позиции, убеждения, светогледни принципи; художествено основано на конвертирането на специфични художествени смисли, които носят на личността емоционални и интелектуално-естетически преживявания и вълнения (екстаз, удивление, преклонение, радост, удовлетвореност, наслада от общуването с произведенията на изкуството, с актьори, музиканти, художници, изпълнители и др.). Реализира се при прочит на интересни книги, посещения на концерти, театър, кино, изложби и пр. и е особен вид общуване, което изисква определен житейски и естетически опит, подготовка и познания. 30

31 Отличителен вид взаимодействие е самообщуването човек е насаме със себе си със собствените си мисли, знания, съвест, чувства, желания, мечти, стремежи, идеали. Осъществява се чрез автокомуникация. Общуването е важен фактор за цялостното развитие на личността. Във всяка една възраст на индивида то заема специфично място и резултатността му се обуславя от личния опит на човека, от развитието на познавателните сили, усъвършенстването на речта и езика и др. В общуването се изясняват субективни отношения и оценки, натрупва се ценна информация за общата култура на личността, за нейното нравствено и правно съзнание, за индивидуалнопсихологическите ѝ особености. Формата на въздействие излага на показ комуникативните умения и чертите от характера на човека, специфичната организация на езиковите му съобщения неговата ерудиция и грамотност. Всеки индивид от раждането да смъртта си се учи как да постъпва в определени ситуации. Условията за нормално и ефективно общуване са: изграждане на точно и ясно установена мрежа от социални роли в общността и спазване на определени социални норми (одобрение, неодобрение, осъждане, поощрение и др.). Общуването е невъзможно без преодоляването на различия и без наличието на сблъсъци. Всяко съгласие, без съпротива, обезсмисля акта на взаимодействие. За осъществяване на различни свои начинания и цели човекът възприема и се възползва от формирования като общност, група, колектив. В социума хората се кооперират в различни по произход, характер и специфика на общуване обединения. Универсалните стратегически модели на групово поведение и социално взаимодействие са: кооперация сътрудничество, което съдейства за организиране на съвместната дейност за постигане на колективна цел и общ резултат. Сплотява груповите 31

32 действия, засилва взаимопомощта, дава възможност за творческа изява, оптимизира организационните усилия. Общуването е доброжелателно, свободно, непосредствено; конкуренция основава се на базата на различията между хората и сравняването на личностните характеристики (пол, възраст, образование и т.н.); конфликт тясно свързан с кооперацията и конкуренцията. Съдържанието на конфликта се ражда от сблъсъка между гледни точки и модели на поведение т.е. сблъсък на интереси, принципи, ценности. Традиционно се приема за негативен тип взаимодействие с разрушителна сила, но като естествен елемент на човешкия живот той е нормална форма на общуване. Притежава и съзидателна мощ, може да бъде стимул за промени или да се тълкува като призив, който изисква и цели творческа реакция. Освобождава психическото напрежение и позволява да се възстановят равновесието и хармонията между хората, да се разкрият истинските мотиви, желания и мисли; акомодация характеристиките на този модел са приспособяване, примиряване, компромис и консенсус. Така се постига баланс между хората в общността в името на идеите, целите, интересите и ценностите на тази общност; асимилация доминиращите личности успяват да наложат на групата своите идеи, цели, ценности и другите се принуждават да се съобразяват с тях. Общуването е стратегия и успешна форма на сътрудничество между хората, чрез която те обменят знания, състояния, настроения и ценности, разрешават противоречия, създават критерии и стандарти на поведение, които да им гарантират осъществяване на поставените цели. Затова и то не е затворена система, а гъвкав модел от образци, които подлежат на корекция, за да бъдат полезни за хората във взаимодействието им с останалите членовете на социума, към който принадлежат. 32

33 АКЦЕНТИ 1. В процеса на антропогенезата общуването е решаващата предпоставка за развитие на човешкото съзнание и на езика. 2. Общуването е начин за формиране на човешката личност, взаимодействието с други хора осъществява социализацията на индивида и развитието на неговите способности. 3. Общуването е фактор и условие за съществуването на всяко човешко обединение от най-малката социална група до нацията и държавата. 4. Независимо от своята мащабност (микро- или макросреда), социалните отношения в обществото (икономически, политически, правни, морални, религиозни и пр.) са проявление или резултат от човешкото общуване. 5. Потребността от общуване е органическа (абсолютна) духовна потребност на човека, породена от вътрешната необходимост от съвместна дейност и съпреживяване. изолацията от обществото причинява неизличими психически травми. 6. Общуването е съвкупност от три взаимосвързани процеса: перцепция (познание на хората един за друг, възприемане и разбиране), социална комуникация (движение на смисли в социалното време и пространство) и интерактивност (взаимодействие, съвместни целенасочени акции с общи стратегии и правила). 7. Общуването е невъзможно без преодоляването на различия и без наличието на сблъсъци. То е обществено отношение, на двата полюса на което са сътрудничеството и конфликтът. 33

34 Дора Кабакчиева СОЦИАЛНА КОМУНИКАЦИЯ Учебник Първо издание Научен редактор: проф. д.п.н. Румяна Йовева Рецензенти: проф. д.с.н. Соня Илиева доц. д-р Юрий Проданов ISBN Шуменски университет Епископ Константин Преславски Шумен,

Функции на предразсъдаците

Функции на предразсъдаците ФУНКЦИИ НА ПРЕДРАЗСЪДАЦИТЕ 1.Адаптивна фунция-предразсъдаците правят възможна бързата адаптация към съответните житейски условия.с тяхна помощ личността полесно бива призната в социалната среда,като се

Подробно

ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ НЕОФИТ РИЛСКИ ПРАВНО-ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ КАТЕДРА ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА 2700 Благоевград, ул. Иван Михайлов 66; 073 /

ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ НЕОФИТ РИЛСКИ ПРАВНО-ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ КАТЕДРА ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА 2700 Благоевград, ул. Иван Михайлов 66; 073 / ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ НЕОФИТ РИЛСКИ ПРАВНО-ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ КАТЕДРА ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА 2700 Благоевград, ул. Иван Михайлов 66; 073 / 88 55 01; info@swu.bg; www.swu.bg КВАЛИФИКАЦИОННА ХАРАКТЕРИСТИКА

Подробно

ДЕТСКА ГРАДИНА ИЗГРЕВ гр. ПЕЩЕРА УЛИЦА: Д-Р. П. ЦИКАЛОВ 35, ТЕЛЕФОН: 0350/ e- mail: 1.ПОДХОДИ И ФОРМИ НА ПЕДАГОГИЧЕСКО ВЗАИМО

ДЕТСКА ГРАДИНА ИЗГРЕВ гр. ПЕЩЕРА УЛИЦА: Д-Р. П. ЦИКАЛОВ 35, ТЕЛЕФОН: 0350/ e- mail: 1.ПОДХОДИ И ФОРМИ НА ПЕДАГОГИЧЕСКО ВЗАИМО 1.ПОДХОДИ И ФОРМИ НА ПЕДАГОГИЧЕСКО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ Педагогическото взаимодействие е процес, насочен към постигането на определен очакван резултат, свързан с цялостното развитие на детето, в който основни

Подробно

Основно училище ВасилЛевски п.код5790 с.торос,общ.луковит,обл.ловеч,ул. Н.Вапцаров 11

Основно училище ВасилЛевски п.код5790 с.торос,общ.луковит,обл.ловеч,ул. Н.Вапцаров 11 Основно училище ВасилЛевски п.код5790 с.торос,общ.луковит,обл.ловеч,ул. Н.Вапцаров 11 e-mail:toros07@mail.bg,служ.тел.0893328108 http://www.oulevski.com УТВЪРЖДАВАМ: ДИРЕКТОР: /Д.Кътовска/ ПРОГРАМА ЗА

Подробно

ДЕТСКА ГРАДИНА 183 ЩАСТЛИВО ДЕТСТВО СТОЛИЧНА ОБЩИНА - РАЙОН СЛАТИНА УТВЪРЖДАВАМ :... / М.Матеева / Зап. 26 / г. ПРОГРАМНА СИСТЕМА НА ДГ 183

ДЕТСКА ГРАДИНА 183 ЩАСТЛИВО ДЕТСТВО СТОЛИЧНА ОБЩИНА - РАЙОН СЛАТИНА УТВЪРЖДАВАМ :... / М.Матеева / Зап. 26 / г. ПРОГРАМНА СИСТЕМА НА ДГ 183 ДЕТСКА ГРАДИНА 183 ЩАСТЛИВО ДЕТСТВО СТОЛИЧНА ОБЩИНА - РАЙОН СЛАТИНА УТВЪРЖДАВАМ :... / М.Матеева / Зап. 26 / 17.09.2018 г. ПРОГРАМНА СИСТЕМА НА ДГ 183 ЩАСТЛИВО ДЕТСТВО ЗА УЧЕБНАТА 2018-2019 ГОДИНА 1 Същност

Подробно

2. Изследване на операциите и моделиране. Моделиране на обществените процеси. Същност на моделирането. Структура на процеса на моделиране

2. Изследване на операциите и моделиране. Моделиране на обществените процеси. Същност на моделирането. Структура на процеса на моделиране 2. Изследване на операциите и моделиране. Същност на моделирането. Моделиране на обществените процеси. 1 Структура Терминология Етапи на изследването на операциите Модели и моделиране 2 Терминология 3

Подробно

KONSTANTIN PRESLAVSKY UNIVERSITY S H U M E N Ш У М Е Н С К И У Н И В Е Р С И Т Е Т Е П И С К О П К О Н С Т А Н Т И Н П Р Е С Л А В С К И Утвърждавам:

KONSTANTIN PRESLAVSKY UNIVERSITY S H U M E N Ш У М Е Н С К И У Н И В Е Р С И Т Е Т Е П И С К О П К О Н С Т А Н Т И Н П Р Е С Л А В С К И Утвърждавам: KONSTANTIN PRESLAVSKY UNIVERSITY S H U M E N Ш У М Е Н С К И У Н И В Е Р С И Т Е Т Е П И С К О П К О Н С Т А Н Т И Н П Р Е С Л А В С К И Утвърждавам: Декан:. (доц. д-р В. Хасанов) КВАЛИФИКАЦИОННА ХАРАКТЕРИСТИКА

Подробно

УЧИТЕЛСКО ПОРТФОЛИО

УЧИТЕЛСКО ПОРТФОЛИО УЧИТЕЛСКО ПОРТФОЛИО Галина Колева Станева ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ Образование и квалификация Специализация Общ и учителски стаж 38 Заемана длъжност Учебни дейности Галина Колева Станева Висше образование - Бакалавър

Подробно

Slide 1

Slide 1 Проект: Трансгранична икономика в Румъния и България, опазваща природното и културно наследство Проектен код 15.2.1.034/ 2016 ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ 2018-2023 СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ИКОНОМИКА, ОПАЗВАЩА ПРИРОДНИТЕ

Подробно

Висша нервна дейност

Висша нервна дейност В нервната система непрекъснато постъпва поток от информация от външната среда и от тялото. В зависимост от това колко сложни са ответните реакции на постъпилите дразнения, обработването им става в различни

Подробно

Приложение 1 към т. 1 КРАТКО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА IX КЛАС КОМПОНЕНТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНА

Приложение 1 към т. 1 КРАТКО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА IX КЛАС КОМПОНЕНТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНА Приложение 1 към т. 1 КРАТКО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА IX КЛАС КОМПОНЕНТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНА ПОДГОТОВКА) Обучението по български език в IX клас

Подробно

PowerPoint Presentation

PowerPoint Presentation и представят РИСКОВЕТЕ ОНЛАЙН ЗА ДЕТЕТО Част IV: Ръководство за родители на деца на възраст 16 18 години На тази възраст рисковете рязко намаляват, тъй като младият човек вече има изградени собствени навици

Подробно

МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО АРХИТЕКТУРА, СТРОИТЕЛСТВО И ГЕОДЕЗИЯ «АРХ.КАМЕН ПЕТКОВ ПЛОВДИВ УТВЪРЖДАВАМ:... /ДИРЕ

МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО АРХИТЕКТУРА, СТРОИТЕЛСТВО И ГЕОДЕЗИЯ «АРХ.КАМЕН ПЕТКОВ ПЛОВДИВ УТВЪРЖДАВАМ:... /ДИРЕ МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО АРХИТЕКТУРА, СТРОИТЕЛСТВО И ГЕОДЕЗИЯ «АРХ.КАМЕН ПЕТКОВ ПЛОВДИВ УТВЪРЖДАВАМ:... /ДИРЕКТОР:Мариана Спасова/ ПРОГРАМА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА РАВНИ

Подробно

ЦЕНТЪР ЗА ПРОФЕСИОНАЛНО ОБУЧЕНИЕ

ЦЕНТЪР ЗА ПРОФЕСИОНАЛНО ОБУЧЕНИЕ ЦЕНТЪР ЗА ПРОФЕСИОНАЛНО ОБУЧЕНИЕ КЪМ ХАРМОНИЯ1 ООД София 1618, НСУ София, кв. Овча купел І, ул. Монтевидео 21 www.harmonia1.com, e-mail: harmonia1@abv.bg, 0878 860 803 Утвърдил: Директор на ЦПО Към Хармония

Подробно

Stan_L_Spiridonova_R_Penev

Stan_L_Spiridonova_R_Penev СТАНОВИЩЕ от проф. дн Радослав Иванов Пенев на научното творчество и преподавателската дейност на гл. ас. д-р Лора Илиева Спиридонова за присъждане на академичната длъжност доцент по област на висше образование

Подробно

Microsoft Word - Plan_strategiq

Microsoft Word - Plan_strategiq Приложение 3 към Стратегия за развитието на детската градина ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА РАЗВИТИЕ НА ДГ СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ ЗА ПЕРИОДА 2016-2018Г. ВЪВЕДЕНИЕ Качеството на предучилищното

Подробно

Управление на човешките ресурси

Управление на човешките ресурси УПРАВЛЕНИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ Тема 1 ВЪВЕДЕНИЕ В МЕНИДЖМЪНТА НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ Януари 2019 Варна КОЛЕЖ ПО ТУРИЗЪМ Х.ас.д-р Лилия Милева ВЪВЕДЕНИЕ В МЕНИДЖМЪНТА НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ Същност на мениджмънта

Подробно

Главната цел на настоящата програма е в съответствие с приетата Стратегия за развитие на СУ Проф. д-р Асен Златаров : Подготовка на достойни и самосто

Главната цел на настоящата програма е в съответствие с приетата Стратегия за развитие на СУ Проф. д-р Асен Златаров : Подготовка на достойни и самосто Главната цел на настоящата програма е в съответствие с приетата Стратегия за развитие на СУ Проф. д-р Асен Златаров : Подготовка на достойни и самостоятелни граждани, които имат съзнание за своята роля

Подробно

СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ Д. А. ЦЕНОВ СВИЩОВ П О Л И Т И К А за осигуряване на качеството в Стопанска академия Д. А. Ценов Свищов 2016 г. 1

СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ Д. А. ЦЕНОВ СВИЩОВ П О Л И Т И К А за осигуряване на качеството в Стопанска академия Д. А. Ценов Свищов 2016 г. 1 СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ Д. А. ЦЕНОВ СВИЩОВ П О Л И Т И К А за осигуряване на качеството в Стопанска академия Д. А. Ценов Свищов 2016 г. 1 КОНЦЕПТУАЛНА РАМКА Ръководството на Стопанска академия Д. А. Ценов Свищов,

Подробно

ттттттттттjjjjjjj

ттттттттттjjjjjjj С Т А Н О В И Щ Е За дисертационния труд на ВАСИЛИКИ КАРАКЕПЕЛИ на тема: СПЕЦИАЛНОТО СРЕЩУ ВКЛЮЧВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ В УЧИЛИЩЕ: ЕФЕКТИ ВЪРХУ ЛИЧНОСТТА И СОЦИАЛНОТО ФУНКЦИОНИРАНЕ НА РОДИТЕЛИТЕ НА ДЕЦА СЪС

Подробно

3. Подобряване на рецептивната страна на речта 4. Развиване на артикулационния праксис. 5. Развиване на слуховото внимание, слуха за ритми, ориентация

3. Подобряване на рецептивната страна на речта 4. Развиване на артикулационния праксис. 5. Развиване на слуховото внимание, слуха за ритми, ориентация 3. Подобряване на рецептивната страна на речта 4. Развиване на артикулационния праксис. 5. Развиване на слуховото внимание, слуха за ритми, ориентация в темпо, динамика. 6. Провокиране и стимулиране потребност

Подробно

ЗАЩИТНИ ПСИХОЛОГИЧНИ МЕХАНИЗМИ Антония Цокова Психолог

ЗАЩИТНИ ПСИХОЛОГИЧНИ МЕХАНИЗМИ Антония Цокова Психолог ЗАЩИТНИ ПСИХОЛОГИЧНИ МЕХАНИЗМИ Антония Цокова Психолог ЗАЩИТНИ МЕХАНИЗМИ Психологически стратегии, чрез които хората редуцират или избягват на подсъзнателно равнище негативните състояния конфликти, тревожност

Подробно

Microsoft PowerPoint - 46A05EE EF.ppt

Microsoft PowerPoint - 46A05EE EF.ppt НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ПО НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ПО НАРКОМАНИИ ОЦЕНКА НА ЕФЕКТИВНОСТТА НА ПРЕВАНТИВНИ ПРОГРАМИ Процесът на оценка на Процесът на оценка на резултатите: Връзката между превенция и оценка на ефективността

Подробно

Развитие на речта

Развитие на речта Езиково развитие в ПУВ Говорът и езикът са вродени способности, но се развиват след раждането и зависят от социалната среда. Тяхното правилно развитие зависи от здравословното състояние на детето, от неговата

Подробно

PowerPoint Presentation

PowerPoint Presentation Нормативни основания Чл. 78. (1) Оценката на индивидуалните потребности от допълнителна подкрепа за личностно развитие на децата и учениците е функционална. (2) При извършването на оценката на децата и

Подробно

Съдържание на квалификационния модул Социална интеграция ключови компетенции и умения, по проект QualiProAIR, Програма Еразъм + Разработено от: Таня Н

Съдържание на квалификационния модул Социална интеграция ключови компетенции и умения, по проект QualiProAIR, Програма Еразъм + Разработено от: Таня Н Съдържание на квалификационния модул Социална интеграция ключови компетенции и умения, по проект QualiProAIR, Програма Еразъм + Разработено от: Таня Николова и Елена Шишманова (контакти: office@bco.bg,

Подробно

СТАНОВИЩЕ От проф. д.пс.н Павел Ангелов Александров Относно: Дисертационният труд на тема "Семейни роли и семейни ценности" в арабската култура. Автор

СТАНОВИЩЕ От проф. д.пс.н Павел Ангелов Александров Относно: Дисертационният труд на тема Семейни роли и семейни ценности в арабската култура. Автор СТАНОВИЩЕ От проф. д.пс.н Павел Ангелов Александров Относно: Дисертационният труд на тема "Семейни роли и семейни ценности" в арабската култура. Автор: Лиляна Ангелова Славчева - Катедра Обща, експериментална

Подробно

Утвърдил: Директор: / Силвия Аврамова / ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ Д.ПЕТРОВ С Л И В Е Н гр.сливен; ул. П.Д.Петков 36; тел.: МЕХАНИЗЪМ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА РА

Утвърдил: Директор: / Силвия Аврамова / ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ Д.ПЕТРОВ С Л И В Е Н гр.сливен; ул. П.Д.Петков 36; тел.: МЕХАНИЗЪМ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА РА Утвърдил: Директор: / Силвия Аврамова / ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ Д.ПЕТРОВ С Л И В Е Н гр.сливен; ул. П.Д.Петков 36; тел.: 66 76 87 МЕХАНИЗЪМ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА РАННОТО НАПУСКАНЕ НА УЧИЛИЩЕ ЗА УЧЕБНАТА 2018-2019 Г.

Подробно

Microsoft Word - horeografia klas

Microsoft Word - horeografia klas УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО ХОРЕОГРАФИЯ за IX-XII клас ПРОФИЛИРАНА ПОДГОТОВКА, утвърде със заповед РД 09-154, 04.02.2005 г. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА КУЛТУРНО-ОБРАЗОВАТЕЛНАТА ОБЛАСТ Целта и задачите културно-образователта

Подробно

PowerPoint Presentation

PowerPoint Presentation Rиск култура и управление на риска Светлозар Каранешев, Лаборатория по риск култура 18 април 2018, София Риск културата Риск култура съвкупност от ценности, убеждения, отношения, ниво на осъзнатост, представи

Подробно

Моята професионална реализация

Моята професионална реализация Моята професионална реализация Въведение Идентичността се променя през целия живот, като голяма част от нейното развитие се случва по времена юношеството и прехода към зряла възраст (Erikson, 1968). Поради

Подробно

УЧИТЕЛСКО ПОРТФОЛИО

УЧИТЕЛСКО ПОРТФОЛИО СУ САВА ДОБРОПЛОДНИ, ШУМЕН УЧИТЕЛСКО ПОРТФОЛИО ХРИСТИНА ТОДОРОВА КОСТАДИНОВА УЧИТЕЛСКО ПОРТФОЛИО НА ХРИСТИНА ТОДОРОВА КОСТАДИНОВА ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ Лични данни Христина Тодорова Костадинова Име: Христина

Подробно