АВТОРЕФЕРАТ СЪДЪРЖАНИЕ

Препис

1 СЪДЪРЖАНИЕ ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД Актуалност на проблема Цел дисертационния труд Обект и предмет на изследването Хипотеза на изследването Теоретичен принос Практическа значимост Методология на изследването Апробация Обем и структура на дисертацията Публикации СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД ГЛАВА 1. Деформации на глезенно - ходилния комплекс (pes equinovarus, pes planus) - състояние на проблема на базата на литературни източници ГЛАВА 2. Теоретико - методологична постановка на проблема, деформации на глезенно-ходилния комплекс (pes equinovarus, pes planus). Цел, задачи и работни хипотези на дисертациoнния труд. Организация и методика на изследването ГЛАВА 3. Кинезитерапевтични методики за профилактика и лечение и алгоритъм на поведение при деформации на глезенно-ходилния комплекс (pes plаnus) при деца в предучилищна и начална училищна възраст ГЛАВА 4. Анализ на резултатите от научното изследване ГЛАВА 5. Обобщение, изводи и препоръки ПРИНОСИ ПУБЛИКАЦИИ РЕЗЮМЕ

2 4 ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД АКТУАЛНОСТ НА ПРОБЛЕМА Важен елемент от опорно-двигателният апарат се явява глезенно-ходилният комплекс, поради основните функции, които изпълнява в общия процес на човешката локомоция (опорна, ресорна, равновесна, стоеж, ходене, бягане и др. дейности). Сред една от най-често срещаните в детско-юношеска възраст като сложна триизмерна деформация на подологичния комплекс са т.нар. криви ходила (pes equinovarus, pes planovalgus). Като част от общата картина на деформациите на глезенноходилният комплекс се посочва и плоскостъпието, проблем, който често бива пропускан и неглижиран както в диагностично, така в профилактично и терапевтично отношение. В специализираната литература не открихме системно, многогодишно проучване на честотата на разпространение на деформациите на глезена, липсват задълбочени анализи на епидимиологични изследвания за разпространение по пол, степени и видове, както и години бурно проявление на патологичните промени, оценка на дългосрочната прогноза и др. Позовавайки са на това е необходимо да се насочи внимание към превантивните, профилактични мероприятия за поддържане нормалните анатомо-физиологични положения и функции на ходилните сводове и професионално отношение към кинезитерапията на вече възникналите отклонения, което обуславя актуалността на проблема. Въз основа, на което се формулираха целта и хипотезите на дисертационния труд. ЦЕЛТА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД, е да се разработят и апробират в практиката кинезитерапевтични програми и алгоритъм на тяхното приложение при функционалното възстановяване на децата и подрастващите с деформации на глезенно-ходилния комплекс (pes planus, pes equinovarus) в условията на предучилищно и начално училищно образование.

3 ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО е съдържанието на алгоритъма на кинезитерапевтичната програма и на оптимизираните със специални оздравителни упражнения и игри, часове по физическо възпитание и спорт при деца с деформации на глезенно - ходилния комплекс от предучилищна и начална училищна възраст. ПРЕДМЕТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО е структурата и ефективността на процедурата по кинезитерапия и на урока по физическо възпитание с включени в него специални упражнения и игри при деца на възраст от 5-13 години, които са с деформации на глезенно - ходилния комплекс. ГЛАВНА НАУЧНА ХИПОТЕЗА (H0) Допускаме, че една комплексна научно-обоснована кинезитерапевтична програма, включваща подбрани методи на изследване и на практически подходи, перфектен избор на специализираните средства, при рационален алгоритъм на организация на оздравителния процес в съчетание с оптимизирани часове по физическо възпитание, спорт и игри, включени в общия учебно-образователен процес на деца от предучилищна и начална училищна възраст ще играят ключова роля в превенцията и профилактиката на отклонения в опорно - двигателния апарат и специално срещу деформациите на глезенно - ходилния комплекс. ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ от дисертационния труд е той да бъде с научно-практичен характер, както следва: ТЕОРЕТИЧЕН ПРИНОС - създаване на медико-педагогически подход за използване на разнообразни физически упражнения, технически прийоми, специални кинезитерапевтични техники, игри и приложни упражнения в структурата на учебните часове по физическо възпитание и в други извънкласни форми на занимания със спорт и спортни игри. Положителен резултат е доказаната корелация между отделните антропометрични показатели и проби, промените в индексите за наличие на деформации на глезенно ходилния комплекс, в частност плоскостъпие след прилагането на създадената и реализирана по време на научния експеримент, кинезитерапевтична програма при деца от 5-13 години. 5

4 6 ПРАКТИЧЕСКА ЗНАЧИМОСТ - резултатите от научноизследователската работа ни дават основание да смятаме, че създадените комплекси и кинезитерапевтични програми, насочени към преодоляване и корекция на ходилните деформации могат да се използват поотделно или комбинирано в отделните части на урока по физическо възпитание, като самостоятелна процедура по кинезитерапия и в домашни условия. МЕТОДОЛОГИЯ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО Методологията на изследването се базира на задълбочен анализ на литературни източници по отношение на липсата на многогодишни проучвания на честотата на разпространение на деформациите на глезена и стъпалото, както и в методи за диагностика с оглед профилактиката и лечението на деформациите на опорно-двигателния апарат, в частност на плоскостъпието при децата и подрастващите. Изследва се ефективността на разработената структура на активния двигателен режим, включващ кинезитерапевтична процедура, часове по физическо възпитание, с висока плътност занимания със спорт и извънкласни игри, които способстват за профилактиката и корекцията на стъпалото. МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ - за доказване на очакваните резултати и на научната хипотеза в нашето проучване използвахме: методи на кинезиологична диагностика и статико - метематически методи. АПРОБАЦИЯ Разработената методика е апробирана при работа с деца в предучилищна и начална училищна възраст в СОУ Св. Св. Кирил и Методий гр. Две Могили и СОУ Николай Катранов гр. Свищов, Медицински Център по Рехабилитация и Спортна Медицина - І Плевен. Резултатите от изследването са представени и дискутирани на научни конференции на РУ А. Кънчев. ПУБЛИКАЦИИ Към дисертацията са приложени 4 научни публикации, от които 2 самостоятелни и две в съавторство с научния ръководител. Публикациите са отпечатани в научни трудове на РУ А. Кънчев.

5 ОБЕМ И СТРУКТУРА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД Дисертационният труд е с обем 206 страници и се състои от увод, пет глави, общи изводи, предложения за практиката, а също и списък на цитираната литература 94 заглавия на кирилица, 152 заглавия на латиница, както и интернет адреси 17. Дисертацията съдържа 24 фигури, 74 диаграми и 114 таблици. В приложението в обем от 79 страници се съдържат 29 таблици, номерирани в зависимост от отделните глави на дисертационния труд. Номерата на включените в автореферата фигури и таблици съвпадат с тези в дисертационния труд. 7

6 СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД ГЛАВА 1. ДЕФОРМАЦИИ НА ГЛЕЗЕННО-ХОДИЛНИЯ КОМПЛЕКС (PES EQUINOVARUS, PES PLANUS) СЪСТОЯНИЕ НА ПРОБЛЕМА НА БАЗАТА НА ЛИТЕРАТУРНИ ИЗТОЧНИЦИ Въз основа на проучената литература относно честота на разпространение, етиопатогенезата и патоанaтомията на деформациите на глезенно-ходилния комплекс бяха изведени следните изводи: 1. Необходимо е да продължат клинико-теоретичните изследвания за ефективността на прилаганите кинезитерапевтични профилактични и лечебни средства при деца и подрастващи с деформации на глезенно-ходилния комплекс. 2. Необходимо е създаване на портфолио от методи за кинезитерапевтична диагностика, като и стандартизиране на пробите и тестовете за общо двигателно развитие и физическа дееспособност, за етапно отчитане промените в глезенно-ходилния комплекс на деца и подрастващи с деформации на същия. 3. Необходимо е оптимизиране на кинезитерапевтичните средства за възстановяване на нервно-мускулен контрол и за стимулиране на динамичната мускулно-лигаментарна стабилизация при глезенно-ходилните деформации, за да се повиши терапевтичния ефект, да се редуцират сроковете за лечение и избегнат възможните рецидиви на патологичния процес. 4. Необходимо е при разработване на кинезитерапевтичните програми да се вземат в предвид рисковите фактори за развитие на деформацията и се набележат стратегии и практически подходи за тяхното преодоляване. 5. След анализ на резултатите от научноизследователската работа да се изведат изводи и препоръки за практиката. 8

7 ГЛАВА 2. ТЕОРЕТИКО МЕТОДОЛОГИЧНА ПОСТАНОВКА НА ПРОБЛЕМА, ДЕФОРМАЦИИ НА ГЛЕЗЕННО-ХОДИЛНИЯ КОМПЛЕКС (PES EQUINOVARUS, PES PLANUS). ЦЕЛ, ЗАДАЧИ И РАБОТНИ ХИПОТЕЗИ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД. ОРГАНИЗАЦИЯ И МЕТОДИКА НА ИЗСЛЕДВАНЕТО 2.1 Цел и задачи на дисертационния труд ЦЕЛТА НА ИЗСЛЕДВАНЕТО е да се разработят, апробират в практиката кинезиологично и физиологично-обосновани кинезитерапевтични програми, методики, и алгоритъм на тяхното приложение при функционалното възстановяване на децата и подрастващите с деформации на глезенно-ходилния комплекс (pes planus, pes equinovarus) в условията на предучилищно и начално училищно обучение. За постигането на целта в рамките на теоретичното и емпиричното изследване, е необходимо да се разрешат следните ЗАДАЧИ: 1. Проучване актуалността на изследователския проблем в българската и чуждата специализирана литература, относно новостите в изясняване етиопатогенезата, биомеханиката и патобиомеханиката на глезенно-ходилния комплекс в норма и патология при деца и подрастващи. 2. Скринингово проучване на честотата и формите на разпространение на глезенно-ходилните деформации при деца и подрастващи в средноообщообразователни училища, в общини Две Могили и Свищов. 3. Разработване и въвеждане в клиничната практика на индивидуално портфолио за всеки участник в изследователските групи, включващо пакет от неинвазивни методи за критерии за начална, етапна и крайна оценка на ефективността от проведените кинезитерапевтични програми. 4. Разработване и въвеждане в практиката на кинезитерапевтични програми и комплекси по лечебна 9

8 гимнастика и алгоритъм на кинезитерапевтично поведение за лечение и профилактика на глезенно - ходилни деформации. 5. Разработване и въвеждане в общия учебен план на работна стратегия за оптимизиране на активния двигателен режим на децата и подрастващите от експерименталните групи. 6. Проучване промяната в антропометричните, физиологичните и функционални показатели и тестове, включени в индивидуалното портфолио на участниците в края на изследователския експеримент. 7. Статистическа обработка, анализиране на резултатите в трите изследователски групи и извеждане на съответните изводи и предложения за практиката Работни хипотези на дисертационния труд Въз основа на формулираните по-горе изследователски задачи настоящия дисертационен труд трябва да провери - докаже или отхвърли следните работни хипотези: Първа хипотеза (H1) Допускаме, че включването на специални упражнения, технически прийоми и игри в общия комплексен процес на активен двигателен режим в условията на детските заведения и училища ще изиграят ключова роля в превенцията и профилактиката на отклонения в опорно - двигателния апарат, в частност деформациите на глезенно - ходилния комплекс. Втора хипотеза (H2) Допускаме, че при положителни резултати от проведеното от нас научно-експериментално изследване, включващо практическа работа на терен, профилактични прегледи за откриване деформациите на ходилото и провеждането на здравна просветна дейност сред родителите и преподавателския персонал ще се осъществи ограничаване на рисковите фактори, ранно диагностициране на патологичните състояния и ще се спомогне за пълното функционално възстановяване на деца и подрастващи с проучваната патология. 10

9 2.3. Етапи на планиране и организация за изпълнение на работната стратегия ПЪРВИ ЕТАП - ПОДГОТВИТЕЛЕН Включваше планиране на научно-изследователската програма и организация на работната стратегия. В този период въз основа на проучената специализирана медицинска литература (ГЛАВА 1) и клиничен опит, се формулираха хипотезите, целта и задачите на проучването. За нуждите на научноизследователската работа изработихме инструментариум (портфолио) с необходимите методи за диагностика и етапно изследване на проучената патология. ВТОРИ ЕТАП ОСНОВЕН Проведохме скрининг в предучилищна и начална училищна възраст по установените в клиничната ортопедия и кинезиология стандарти, за определяне честота на проучваната патология (в частност плоскостъпие) в трите бази, определени за практическа работа. Определихме алгоритъмът и методиката на кинезитерапевтичната програма, както и вида и обема на рехабилитационните мероприятия общо и на комплексите от специални упражнения, прилагани в експерименталните и контролната групи TРЕТИ ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН ЕТАП НА ИЗСЛЕДВАНЕТО, включва анализиране резултатите от проведената работна стратегия за комплексното лечение на плоскостъпието, оценяване ефективността на отделните кинезитерапевтични програми и алгоритъма на тяхното приложение в изследователските групи, извеждане на обобщени изводи и приноси, необходими за практиката в краткосрочен и дългосрочен план Методи на диагностика и оценка За нашето изследване използвахме показателите: ръст, тегло, индекс на телесна маса (BMI), за относителна и абсолютна дължина на долния крайник; обиколка на бедро, колянна става, 11

10 подбедрица, глезенна става и стъпало; ъглометрия в тазобедрена, колянна и глезенна стави; мануално мускулно тестуване; плантографско изследване на ходилото; функционално тестуване на ходилото и глезена (модифициран тест на Palmer and Epler); статико-метематически методи. 2.4 Контингент на научноизследователската работа Заниманията бяха проведени през цялата учебна 2011/2012 година (от септември до края на месец май 2012), включително и през есента на 2012 г. Настоящата, научноизследователска дейност се проведе в две училища по време на учебните срокове, и в Медицински Център по Рехабилитация и Спортна Медицина - І Плевен, при голям брой лица 204. Формираният работен контингент се раздели на три изследователски групи: първата ЕГ в СОУ Св. Св. Кирил и Методий гр. Две Могили, се състоеше от 77 деца, което е 37,74% от проучвания контингент, втората ЕГ от 56 ученика (27,45%) изпълняваха експерименталната методика в гр. Свищов СОУ Николай Катранов и в кабинета по кинезитерапия на МЦРСМ I гр. Плевен е контролната група, в която се включиха 71 деца, което е 34,8% от общия брой лица, включени в изследването. Критерии за включване: 1) деца на възраст от 5 до 13 години с установено плоскостъпие, подлежащо на консервативно лечение; 2) деца на възраст от 5 до 13 години без придружаващи заболявания, влияещи върху провеждането и резултатите на работната ни стратегия; 3) деца, получили информирано съгласие на родителите си за участие в експеримента; 4) деца, на които е изготвено пълно портфолио от проведените етапно, антропометрични и функционални тестове; 5) минимум 6-9 месечно проследяване на резултатите. 12

11 2.5 Основни изводи от теоретикометодологичната постановка на проблема 1. В резултат на проведените теоретико-методически и скринингови проучвания изградихме концептуален модел на изследването и алгоритъм на кинезитерапевтично поведение за профилактика и лечение на деформации на глезенно-ходилния комплекс (pes planus) при деца на възраст от 5-13 г. 2. Предложената методика на изследването дава възможност за провеждане на проучването в три направления: А) да предложим организиране и функциониране на регионалните скринингови програми; Б) проследяване на честота на разпространение на деформациите на глезенно - ходилния комплекс в изследователските бази; В) да предложим методи на изследване, които да намерят приложение в клиничната практика и проследим ефекта от използваните кинезитерапевтични маньоври. ГЛАВА 3. КИНЕЗИТЕРАПЕВТИЧНИ МЕТОДИКИ ЗА ПРОФИЛАКТИКА И ЛЕЧЕНИЕ И АЛГОРИТЪМ НА ПОВЕДЕНИЕ ПРИ ДЕФОРМАЦИИ НА ГЛЕЗЕННО- ХОДИЛНИЯ КОМПЛЕКС (PES PLANUS) ПРИ ДЕЦА В ПРЕДУЧИЛИЩНА И УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ 3.1 Обща обосновка за изграждане на кинезитерапевтичната методика при деца с pes planus. Общи цели в клиничната практика Общата насока на кинезитерапевтичните програми и комплекси по лечебна гимнастика, които разработихме в трите изследователски групи, бе към подобряване на общото физическо състояние на децата, повишаване на двигателната им активност и стимулиране функциите на долните крайници с максимално възстановяване на нормалните физиологични сводове на стъпалото. Общите задачи на кинезитерапията в клиничната ни практика са: 1) Общо укрепващо и оздравително въздействие 13

12 върху детския организъм; 2) Подобряване и стимулиране кръвообращението и обменно-трофичните процеси; 3) Подобряване проприорецепцията на собствените мускули на глезена и стъпалото; 4) Укрепване на ставно-лигаментарния апарат на глезенно-ходилния комплекс и преодоляване на мускулния дисбаланс; 5) трениране на равновесните реакции и координацията; 6) Обучение в правилното ходене и запазване правилното телодържане по време на стоеж и ходене; 7) Превенция на възможните патологични изменения на опорнодвигателния апарат вследствие плоскостъпието (гръбначни изкривявания, genus varum\valgum); 8) Обучение на децата за самостоятелно изпълнение на упражненията в домашни условия; 9) Спечелване доверието на децата и положително въздействие на психоемоционалото им развитие. За решаване на тези задачи кинезитерапевтичната програма при контролната група включваше: лечебен масаж на мускулите на подбедрицата и стъпалото, комплекс по лечебна гимнастика и електролечение (нискочестотно импулсно магнитно поле и елекростимулация). Докато в първата си част кинезитерапевтичната методика при двете експериментални групи не се различаваше и включваше лечебен масаж, комплекс по лечебна гимнастика, оптимизирани часове по физическо възпитание, с включените в тях специални упражнения (аналитични упражнения, ПИР, плиометрични упражнения, йога, упражнения срещу съпротивление, фитбол, упражнения с уреди и на уреди) за борба с плоскостъпието и неговите последици. Допълнително бяха отпуснати по един учебен час, извънкласно занимания с игрови характер за ЕГ 1, децата от същата провеждаха два пъти седмично занимания по плуване, в които включихме специалните упражнения, развиващи и/или влияещи на нормалното оформяне на стъпалните сводове. На децата от двете групи, както при контролната поради необходимостта от чести тренировки, бяха раздадени комплекси изпълнение в домашни условия през целия период на изследването. 14

13 3.2 Сравнителен анализ на кинезитерапевтичните програми при контролната и експерименталните групи В процеса на рехабилитационният курс, за да оценим ефективността от проведената кинезитерапевтична програма извършихме сравнителен анализ на предимствата и недостатъците между отделните методики на експерименталните и контролната групи. Характеристика на кинезитерапевтичната методика при контролната група Предимства: Диагнозата се уточнява от детски ортопед. Пациентите се насочват за рехабилитационно възстановяване от същия или общопрактикуващия лекар с направления (съобразно изискванията на НЗОК); Съчетаването на кинезитерапия, масаж и електролечение (нискочестотно импулсно магнитно поле, електростимулация) приложени в амбулаторни условия оказват положителни промени за възстановяване на анатомо функционалните елементи на глезенно-ходилния комплекс и стимулиране процесите за оформяне сводовете на стъпалото. Недостатъци: Включената в контролната група рехабилитация по класическият метод, стандартизиран в доболничната система, съобразно наредбите на Националната Здравна Осигурителна Каса не допуска възможността да се развие цялостния рехабилитационен потенциал на децата. По-малкият обем кинезитерапевтични средства, които могат да се прилагат в амбулаторни условия и поради ограниченията, които налага НЗОК като продължителност на терапията, отново намалява способността на децата да развият цялостния си рехабилитационен потенциал. Включването на гимнастическият метод на работа, разнообразяван с някои игри и приложни упражнения в предвид на обстановката (салон по кинезитерапия, присъствие на други 15

14 пациенти и персонал) се свежда до намаляване на възможностите за оптимизиран активен двигателен режим. Характеристика на кинезитерапевтичната методика при експерименталните групи Предимства: Разработеният алгоритъм на кинезитерапевтичната програма при експерименталната методика дава възможност за индивидуална оценка на рехабилитационния потенциал чрез разработени в комплект - портфолио антропометрични и функционално-диагностични показатели. Това спомага за ранното включване на възстановителни, терапевтични мероприятия с цел предотвратяване на усложненията и е фактор за по-добро пълноценно и функционално възстановяване на децата с проучваната диагноза; Оптимизирането на активен двигателен режим в часовете по физическо възпитание, участието на децата в други извънкласни форми на спорт (йога, фитбол, плуване) са фактори за функционално развитие общо и на долните крайници и в частност са основно средство срещу плоскостъпието в начална училищна възраст; За повишаване информираността на родителите и изграждане на двигателна им култура, спомагаща за ранната промоция и превенция при плоскостъпието посредством инициирането на здравни беседи. Недостатъци: Необходимост от квалифицирани кадри за провеждане на рехабилитационните методики в условията на училищното образование; Необходимо е да се създадат условия за пълноценно използване на наличната спортна база, като се организират допълнително мероприятия в, извън учебно време. 16

15 ГЛАВА 4. АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ НАУЧНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ 4.1 Анализ на резултатите от проучване честота на разпространение на плоскостъпието сред учащите се в изследователските бази За реализиране на практическата част на нашата научноизследователска тема в периода 2010 г г. извършихме профилактични прегледи на децата и учениците от гр. Две Могили и гр. Свищов и пациентите преминали амбулаторно през салона по кинезитерапия в Медицински Център по Рехабилитация и Спортна Медицина - І Плевен. Диаграма 4.4 На диагр. 4.4 както се вижда, резултатите от тези прегледи показват трайно високи стойности на тенденциите за плоскостъпието или установено такова (от гр. Две Могили - 25,75%, последвани от контингента в гр. Свищов - 19,92%, и найнисък е процента на разпространение в МЦРСМ I - гр. Плевен (11%)). Тези стойности коренспондират с високите стойности на неправилните стойки и гръбначни изкривявания, които също установихме при тези профилактични прегледи (над 14 %) и 17

16 значително висока честота на учащи се с надмормено тегло (8,6 %) при двете екпериментални групи, както и при контролната. повисока е само честотата на гръбначните изкривявания 38%. Двумерното разпределението на пациентите по пол, отчита по-висок процент на момичетата спрямо момчета: 52,94% (108) момичета и 47,05% (96) момчета при средна възраст 7,8 год Оценка и сравнителен анализ на входно изходните антропометрични данни при изследователските групи Динамика на показател индекс на телесна маса (ИТМ) При анализът на резултатите, ИТМ не е отчитан само като абсолютна стойност, а и като фактор, влияещ върху затлъстяването и в частност върху развитието на плоскостъпието при високи негови стойности (Табл. 4.11А). Таблица 4.11А Динамика на показател ИТМ пол ИТМ начало ИТМ край Count ЕГ1 (33) ЕГ2 (28) КГ (47) ЕГ1 (33) ЕГ2 (28) КГ (47) Y 17, , , , , ,3406 S 4, , , ,9832 4, ,56083 V% 27, , , , , ,4149 m 0, , , , , ,5194 ЕГ1 (44) ЕГ2 (28) КГ (24) ЕГ1 (44) ЕГ2 (28) КГ (24) Y 16,945 17, , ,512 17, ,7975 S 3, ,2023 4, ,6161 3, ,85376 V% 23, , , , , ,5014 m 0, , , , , , В процеса на нашата практическа работа резултатите за момичетата в ЕГ1 се променят като средната стойност на ИТМ е 17,5 кг/м 2, което показва благоприятното влияние на оптимизирания двигателен режим, включително с редукцията на 18

17 телесното тегло, въпреки физическото им развитие. Стойностите на БМИ на момичетата от ЕГ2 се запазват в еднакви стойности, което корелира с по слабите промени на определящите индекса показатели в изследваният период. В двете групи намаляват стойностите на средното квадратично отклонение в края на изследването, което е показателно, че избраните кинезитерапевтичните методики повлияват на децата с минусови отклонения от средният поток, постепенно да се доближат до нормата. При момичетата от КГ се наблюдават следното развитие: при средните начални стойности на БМИ в началото 18,9 кг/м 2, в края на изследването има намаляване на индекса 18,3 кг/м 2, което си обясняваме с увеличаване на показателя ръст. Лекото увеличаване на телесното тегло на тази група в края на програмата прави промяната по - слаба отколкото при ЕГ групи. За това допринася и по ограничената двигателна активност на децата лекувани в амбулаторни условия. Стойностите на ИТМ на момчетата от експерименталните групи са следните: в началото ЕГ1 е със средна аритметична величина на индекса 16,99 кг/м 2. В края на изследователската програма се вижда редукция до 16,5 кг/м 2 при квадратично отклонение 3,6. Смятаме, че за тези благоприятни промени основно са допринесли оптимизирания двигателен режим, който осъществихме по време на наблюдението, включването на допълнителни спортни занимания и игри. По-слабите промени на ИТМ във втора експериментална група си обясняваме с по-малките по обем физически натоварвания в дневния режим на момчетата от тази програма (средни начални стойности 17,1 кг/м 2 и 17,5 кг/м 2. Ниските стойности на средното квадратично отклонение в двете експериментални групи говори, според нас за това, че физическото развитие на момчетата в тази възрастов период е по-компактно, движи се в по-широко русло около стандартните стойности (за пол и възраст). По-високите стойности и по-малката редукция на този показател на физическото развитие при момчетата от КГ в сравнение с тези от ЕГ, ние си обясняваме със структурата и 19

18 см основната цел на кинезитерапевтична програма приложена в амбулаторни условия. Проверката за значимост на коефициента на корелация между изследваните показатели ръст, тегло, ИТМ и стойността на F критерия 10,96, p=0,00 показват промените на изследваните данни, които не противоречат, а доказват основната ни хипотеза. Динамика на антропометричния показател обиколка подбедрица Резултатите на обиколката на подбедрицата, са отразени в диагр. 4.11А Динамика на средните стойности на показател "обиколка подбедрица" 27, ,8 25,5 28,5 27,1 28,5 26,9 29,7 28,5 ЕГ 1 ЕГ 2 КГ Диаграма 4.11А 30,2 29,2 Начало Край В началото и в края на експеримента обиколките са се подобрили за трите изследователски групи, резултатите са статистически значими и ни удовлетворяват (F - 3,41; p=0,0002 за - ляв крак и за десен F - 3,57; p - 0,0001). Промените при момичетата на средната стойност на показателя са както следва: в началото тя е при двата долни крайника 25,8 см за ЕГ 1, в края е 27,5 см (разлика от 1,7 см); при 20

19 ЕГ 2 е съответно 27,1 см в началото и 28,5 см в края (разлика 1,4 см). Резултатите при момичетата от КГ показват също тенденция на развитие (Yн - 28,5 см и Yк - 29,7см) със средната разлика от 1,2 см, S се движи от 5,25 до 5,11. Развитието на този показател е в по-малка степен при този контингент. Ние си обясняваме с това, че кинезитерапевтичната програма се провеждаше само в два курса (по 20 процедури) и по-малък обем и интензивност на използваните терапевтични средства във връзка с условията, при които се прилагаше. Данните показват, че доболничната рехабилитация има значение за засилването на мускулите на подбедрицата, но не с такава ефективност, каквато има при участниците от при първа и втора експериментални групи. Обиколката на подбедрицата, при момчетата от експерименталните групи има следната динамика на развитие: абсолютна разлика в обиколките, касаеща двата крака е от 1,5 см (Yн - 25,5 см; Yк - 27,0 см за ЕГ 1); за ЕГ 2 разликата също за двата кракa е 1,8 см (Yн - 26,9 см; Yк - 28,5 см). Намаляването на стандартната грешка от 0,85 до 0,54 при първата програма и запазването на стойностите около m 0,71, потвърждават нашата хипотеза, че оптимизираната кинезитерапевтична програма в съчетание с други извънкласни форми, въздействат по-добре за физическото развитие общо и това на долните крайници, поспециално на подбедрената мускулатура. При това включените в първа програма по-голям обем упражнения за сила, плиометрични упражнения, спортни игри и спортове имат по-голяма ефективност. С подобряване на подбедрената мускулатура участваща в кинематиката на глезенната става се намаляват на стъпалните деформации, което е обект на нашата работа. Разликата между началните и крайните стойности на показателя обиколка подбедрица при момчетата от КГ е 1 см (Yн - 29,2 см при Sн - 5,1; Vн - 17,4%; mн - 1,04). 21

20 Динамика на антропометричния показател обиколка на стъпало Данните за показателят, при момичетата от експериментални групи имат стойности за двете стъпала, съответно: за ЕГ 1 в началото 18,3 см и в края 19,7 см, а за ЕГ 2 в началото 18,4 см, и в края 19,2 см, еднакви обиколки за ляв и десен крак. Вижда се, че има разлика при ЕГ 1 от 1,4 см, при ЕГ 2 е с по-малка стойност на развитие 0,8 см. По добрите стойности при ЕГ1 според нас се дължат на заниманията с игрови характер, спорт и плуване, включени в кинезитерапевтична програма. При децата от контролната група е отчетена статистическа разлика F - 3,05 - ляво стъпало, F - 3,12 - дясно стъпало, при p 0,03. Средната стойност на обиколка стъпало в началото е - 18,5 см (mн - 0,24), а в края - 19,1 см (mк - 0,23), т.е разлика от 0,6 см. Този резултат потвърждава мнението ни, че при една попродължителна кинезитерапия, съчетана с мерки за превенция на деформацията, ще изведат лечението на децата с плоскостъпие до благоприятен резултат. Това се доказва от промените на средното квадратично отклонение, които за ляв крайник са S - 1,69, за десен крайник - 1,66, а в края 1,58 - ляв крайник и 1,55 за десен, както е отразено в диагр Промените в обиколка стъпало след проведената в рамките на 10 мес. кинезитерапия при момчетата от експерименталните групи са положителни. При ЕГ 1 се началната средна статистическа стойност Yн 18 см, (Sн - 1,35), при ЕГ 2: Yн е 19 см, (Sн - 1,53) и крайни данни за ЕГ 1 - Yк - 18,8 см, (Sк - 1,35); за ЕГ 2 - Yк - 19,8 см, (Sк - 1,50), т.е разликата е от 0,8 см. 22 Анализът на гореизложените показатели потвърждават научната ни хипотеза, че за получаване на по-ефективно лечение на плоскостъпието е необходимо комплексна рехабилитационна програма съчетана с други форми на двигателна активност аналитични, плиометрични упражнения, участие в оптимизираните часове по физическо възпитание, игри и спортове (плуване).

21 Диаграма 4.13 Получените данни доказват нашата хипотеза, както и преимуществото на въведения от нас алгоритъм на кинезитерапевтично поведение с включените в него упражнения и други средства на активен двигателен режим. Обиколката на стъпалото на момчетата от КГ има развитие от 0,6 см, началната средна аритметична стойност е 19,1 см, в края 19,6 см. В края на проведената рехабилитация средното квадратично отклонение е с тенденция да намалее 1,39 за ляво и 1,41 за дясно, което говори, че приложената КТ програма повлиява положително повечето от участниците в КГ. Настъпилите промени са със значима разлика (p - 0,0000) за трите изследователски групи, при критерий на Фишер: F=3,71 за ляв и десен крайник, което най вероятно се дължи по-бавните процеси на функционално развитие на тарзалните и метатарзофалангиалните стави на стъпалото. Следователно получените резултати потвърждават положителния ефект от проведените специалноцеленасочени упражнения, които осигуряват по-добри възможности за преодоляване на проявилите се отклонения от физиологичната сводеста форма на ходилото. 23

22 От анализа на промените в изброените антропометрични показатели се налага извода, че кинезитерапия приложена при деца с плоскостъпие е решаващ фактор за правилното им физическо развитие общо и това на долните крайници. Дозираният кинезитерапевтичен комплекс повлиява статистически значимо изброените антропометрични показатели, но приложението му, съчетано с активен двигателен режим и други средства: физикални фактори (хидротерапия), води до добри резултати в първа експериментална група. 4.3 Анализ на резултатите от мануалнотомускулно тестуване на основните групи мускули на глезенно-ходилния комплекс Оценките от мануалното мускулно тестуване са представени в проценти за точна статистическа обработка на данните. На всяка оценка съответства процентна стойност, отговаряща на отчетената мускулна сила. (Табл. 4.17). Табл Оценки по Мануално Мускулно Тестуване в процентно отношение 2-25% 3-40% 4-70% 5-95% Оценка 2 Оценка 3 Оценка 4 Оценка % 3 50% 4 80% 5 100% 2+ 35% 3+ 60% 4+ 90% Плантарна група мускули на ляв крак При момичетата от ЕГ 1 вследствие на приложената методика на кинезитерапия се наблюдава увеличение от 17,8% за 24

23 плантарната група мускули като средните стойности: в началото 69,4% (при Sн-0,17 до 0,19), в края 87,2% (при Sк-0,09). Коефициентът на вариация има стойности от Vн-25,92% до Vк- 10,01% при стандартна грешка 0,01, което доказва, че въведената тренировка с богат арсенал от кинезитерапевтични средства допринася в по-голяма степен за увеличаване силата на тези мускули. Констатираните резултати за средните стойности на плантарната група мускулите на ляв долен крайник при момичетата от ЕГ 2 са с прираст от 34% (Yн-57,2%; Yк-91,2%), при ниските стойности на средното квадратично отклонение (S- 0,11), коефициента на вариация Vк-11,69% (mн-0,03; mк-0,02). КГ - момичетата са с задоволителни резултати увеличаване от 29,8% при начални стойности 36,6% и крайни 66,4%, при средното квадратично отклонение се движи от 0,15 до 0,18 и коефициент на вариация Vк-26,49 31,91%. Данните дават основание да се направи извода, че прилаганата рутинна методика на рехабилитация при децата с плоскостъпие, за кратки срокове по време на амбулаторното лечение въпреки използваните екзактни кинезитерапевтични средства, не са достатъчни, за да доведат до отчетливи промени в силата на плантарните флексори. Динамиката на промените на мускулната сила при момчетата от EГ 1 е 30% (Yн-60%; Yк-90%), (Sк-0,12; Vк- 13,51 13,99%). Изграждането на стратегии за сензорна моторна репрограмация между мускулите на корпуса и тези на долните крайници спомагат за подобряване мускулната сила и издръжливост, което има съществено значение за промените в стъпалните сводове. При момчетата от ЕГ 2 силата на същите мускули се развива, но с по-малки стойности. При начална средна аритметична стойност, която е 55,4% до 89,6%, (Sн-0,19 0,20; Vн- 33,63 37,88%). За това ефективно укрепване на плантарните мускули, значение имат упражненията от кинезитерапевтичен комплекс и допълнителните занимания в учебната програма, т.е увеличение от 34,2% (Диагр. 4.15). 25

24 Диаграма 4.15 Докато при КГ, момчетата показват прираст от 25,6% при начална оценка 44,8% (Sн-0,18), и крайната е 70,4. Резултатите показват, че има по-добра успеваемост в двете ЕГ, както при момичетата, така и при момчетата, което говори за правилния избор на кинезитерапевтични и други средства. От данните се вижда, че експерименталните методики оказват в поголяма степен положително въздействие върху развитието на силовите способности на мускулите, извършващи плантарна флексия. Плантарна група мускули на десен крак При момичетата от ЕГ1 има възходящо развитие от 24,6%, при средна аритметична стойност на показателя е 64,2% в началото (Sн-0,18; Vн-29,28%; mн-0,03). След края на приложената експериментална методика, стойността нараства до 88,8% (Sк-0,09; Vк-9,95% и mк-0,01). Данните за момичетата от ЕГ 2 са: в началото Yн-58,8% (Sн-0,20), крайните стойности показват реален ход на подобрение от 33,2%, (Yк-92%; Sк-0,10 0,11). Динамиката на промените на мускулната сила при момичетата от КГ е отразена в диагр Вижда се, че средната начална стойност е 37,6% (Vн=39,42% 46,73%) при разлика от 29% 26

25 (Yк-66,6%; Vк-28,03 32,26%). Тези данни показват незначителни промени в силата на плантарните флексори при момичетата от контролната група и стандартната грешка на показателя, което най-вероятно се дължи на необходимостта от по-продължителен период на рехабилитация (Sн-0,15 0,17; Sк-0,18 0,21,m-0,03). Диаграма 4.16 Мускулната сила на плантарните флексори при момчетата от експерименталните групи достигат положителен прираст от 28% (Yн-65%; Yк-93%) за ЕГ 1 и съответно 30,4% единици (Yн- 56,6%; Yк-87%) за ЕГ 2 (при Sн-0,17; Vн-26,55%, (първа група), Sн- 0,18 0,20; Vн-31,72 36,03% (втора група). Установяваме увеличение на плантарната мускулна сила (от 27,2% по ММТ) за момчетата от КГ. Участниците в нея са с начални стойности: Yн- 45,8% (Vн-36,66% 39,48%). Поетапно постигнахме ефективно укрепване на плантарните мускули, крайните данни, за които са: Yк-73% (Vк-24,38% 25,14%). От графичното изобразяване на сравнителните крайни данни на изследването на този показател се вижда, че приложената от нас експериментална методика при двете изследователски групи е оказала своето положително въздействие върху силата на 27

26 плантарните флексори и при това в по-голяма степен в първа експериментална група при децата от двата пола. При обработване данните от проведеното ММТ се регистрира статистическо различие (p=0,000) при трите изследователските групи с критерий на Фишер 46,35 за ляв крак, за десен крак - 45,40. Дорзална флексорна група мускули на ляв крак Промените в динамиката на силата на дорзалната флексорна група мускули при изследователските групи, се развиват със статистическа достоверност (F=44,05; p=0,0000). Диаграма 4.17 Отчетените резултати сочат, че силата на мускулите при началната средна аритметична стойност при момичетата от ЕГ 1 е 65% и крайна 93%, при ЕГ 2 е 59% в началото, а в края е 92%. За проучваният период мускулната сила се повишава с 28% за ЕГ 1, а за ЕГ 2 с 33%. Както е видно от фигурата положителното въздействие, което оказва експерименталната методика върху изследваните лица от втора група е по-голямо от това при първа група. Това свързваме с по-голям обем на използваните в програмата кинезитерапевтични и спортни средства (Диагр. 4.17). 28

27 При КГ момичета разликата е от 0,31 % (Yн-37%, Yк- 0,68%). Тези промени в контролната група според нас са впоследствие от малкия обем и интензивност на използваните средства от рехабиитацията. В хода на проучването останалите числени характеристики на този показател имат следните стойности: средно квадратично в границите: от 0,18 до 0,09 за ЕГ 1, от 0,18 до 0,11 - ЕГ 2, при КГ не са настъпили изменения в стойностите. Те са с минимално повишаване от 0,13 до 0,18. Намалява също признакът на разсейване, което според нас говори, че настъпилите промени не се дължат на случайни фактори, а от избраните форми и средства в кинезитерапевтичната програма. При момчетата от ЕГ 1, ЕГ 2 има положителна динамика на развитие на мускулната сила от. При ЕГ 1 началната средна статистическа стойност е Yн-60% с Sн - 0,17, при ЕГ 2: Yн - 56%; Sн - 0,18 0,20. Крайните данни на ЕГ 1 са: Yк-90%; Sк-0,12, на ЕГ 2 - Yк-86%; Sк-0,18. При момчетата от КГ началната средна аритметична стойност е 45% и крайна стойност 70%, т.е положително нарастване с 25% (Sн-0,17; Vн-38,94%). Резултатите от ММТ на мускулите, осигуряващи дорзалната флексия убедително доказват ефекта от комбинирането на специалните кинезитерапевтични средства и допълнително въведените фактори със спортен характер в една комплексна рехабилитационна програма, насочена към стимулиране функционалното възстановяване на мускулите, поддържащи сводовете на ходилото. Дорзална флексорна група мускули на десен крак Резултатите от проучването за силата на вентралната група мускули на десен долен крайник с функция дорзална флексия и супинация на ходилото, са представени в диагр

28 Диаграма 4.18 Най-добро постижение показват момичетата от ЕГ 2 31,3% (Yн-61,3%, Yк-92,6%), последвани от ЕГ 1 с 28,7% (Yн- 65,6%, Yк-94,3%) и момичетата от КГ с 29% (Yн-38%, Yк-67%). В началото на изследваният период за момичетата стойностите на средното квадратично отклонение за ЕГ 1 са Sн-0,16 0,18, за ЕГ 2 - Sн-0,17 0,19, при КГ - Sн=0,15. Развитието на мускулната сила на дорзалните флексори на глезена при момчетата от двете експериментални групи има начални средни стойности, съответно 65% за ЕГ 1, и за ЕГ 2 56%. Крайните данни са положителни: Sк-0,11 (ЕГ 1), Sк-0,17 (ЕГ 2), т.е подобрението е 28% за първа група, а за втора е с 31%. Тенденцията за подобряване на мускулната сила при момчетата от КГ е със задоволителен резултат от 28% при Sk-0,18. Както е видно от фигурата положителното въздействие на експерименталната методика е по-силно при изследваните лица от първа изследователска група. От представените диаграми ясно се очертават разликите при двата пола, както и високата достоверност на резултатите от експерименталната програма при p=0,00. При контролната група по-ниските резултати според нас се дължат на 30

29 по-малък обем на натоварванията по време на амбулаторните занимания в медицинския център. Мускули флексори на стъпалото на ляв крак Промените в силата на мускули на ходилото при изследователските групи, се развиват със статистическа достоверност p=0,00. Наблюдава се възходящо развитие на изследваният показател при трите групи, както се вижда на диагр Диаграма 4.19 При първоначално тестуване, мускулната сила при момичетата от ЕГ 1 е със средна аритметична стойност 67% (Sн- 0,17; Vн-26,42%). В края на изследването е 94%, т.е. се наблюдава положителна динамика с 27%, (Sк-0,08; Vк-9,08%). Потвърждава се хипотезата ни, че включването на специални упражнения, технически прийоми и спорт в активния двигателен режим имат решаваща роля за преодоляване на плоскостъпието при децата от началната училищна възраст. При момичетата от ЕГ 2 изследваният показател също има положително развитие. След осъществяване в хода на проучването на кинезитерапевтичната програма мускулната сила е нараснала с 32 % (Sн-0,17; Vн-28,03%), при приключване на научната работа 31

30 стойностите са: Yк-93% (Sк-0,10), при коефициент на вариация Vк- 10,9%. Промените смятаме, че са вследствие на специалните кинезитерапевтични средства насочени към мускулите на подбедрицата и стъпалото, които увеличават тяхната сила, разширяват функционалните възможности на децата за спортуване и игри, намаляват симптомите свързани с плоскостъпието и подобряват качеството на живот им. При КГ момичета развитие на стъпалните флексори от 30 % при начална средна оценка 38%, с крайна 68%. Тези данни насочват към мнението, че приложеният кинезитерапевтичен комплекс, при КГ подобрява мускулната сила на стъпалните флексори, но не достатъчно, което най-вероятно се дължи на пониската интензивност на апробираната програма, както и на краткия период на приложение. Учебно-тренировъчният процес при момчетата от ЕГ 1, ЕГ 2 е оказал положително въздействие върху мускулната сила, което се свързва с включените в методиката упражнения срещу съпротивление, аналитични упражнения, елементите от йогата и особено от плиометричните упражнения. Силата на мускулите се увеличава с 30%. Данните на момчетата от КГ са със средна начална стойност е 44,7%, в края е 70,5% при разлика 25,7%. Този по-нисък прираст ние си обясняваме с прекъсванията между отделните курсове на рехабилитация (събразно изискванията на НЗОК), както и на по-ниската интензивност в процедурите (съобразени и със стандартизираните схеми в отделенията по Физиотерапия и рехабилитация, където се провежда методиката). Мускули флексори на стъпалото на десен крак Чрез извършеното ММТ се наблюдава развитието на мускулната сила на стъпалните мускули, която има при статистически значими промени F=49,14 (p=0,00). Резултатите добре се илюстрират с диагр. 4.20, където показано развитието на мускулната сила на трите изследователски групи. 32

31 Диаграма 4.20 ММТ на стъпалните флексори на десен крак Оценка по ММТ в % 100% 80% 60% 40% 20% 0% ЕГ1 ЕГ2 КГ начало 67% 64,50% 62% 58% 38% 46% край 95% 93% 93% 87% 67% 73,70% разлика 28% 28,50% 31% 29% 29% 27,70% Началните стойности при момичетата от ЕГ 1 е Yн-67% (Sн- 0,16; Vн-24,44%; mн-0,02), като след края на приложената рехабилитация нараства до 95%, т.е положителен прираст от 28%. Това показва, че приложената кинезитерапевтична програма оказва положително влияние върху развитието на мускулатурата. Момичетата от ЕГ 2 - в началото са с начална средна оценка от 62% (Sн-0,17), крайни 93%, т.е нарастване от 31%. Средното квадратично отклонение също показва тенденция към намаляване (Sк-0,10), което говори, че децата от тази група като цяло се повлияват благоприятно от приложената методика. Резултатите от ММТ при момичетата от КГ нараства с 29 % (при начална средна стойност 38% и крайна 67%). Намалява също и сигмалното квадратично отклонение (Sк-0,09), т.е. влиянието на приложената в тази група методика е върху отделни лица, а не върху цялата общност от момичета. При момчетата от първа група отчитаме положително нарастване от 28,5%, а при тези от втората 29%. Прилагането на специални упражнения за сила и издръжливост на дълбоките флексорни мускули на стъпалото, показва, че оптимизирания двигателен режим, съчетан с аналитични упражнения за глезенно- 33

32 ходилния комплекс са фактори за функционално развитие общо и на долните крайници и в частност са основно средство срещу плоскостъпието в начална училищна възраст. Увеличаването на силата на тези мускули при момчетата от КГ е от 27,75%. Това показва, че провежданата традиционна методика на рехабилитация трябва да се обогатява и развива с нови, съвременни средства, към комплексите по лечебна гимнастика, да се включат механотерапия, специални технически прийоми и стимулиращи електропроцедури Направеният анализ на резултатите от ММТ показва възходяща линия на развитие за изследвания период и в трите изследователски групи. Регистрираният прираст е повисок при експерименталните групи, което се дължи на екзактната кинезитерапия, въведена като извънкласна форма, на оптимизирането на учебния процес, в неговата част активен двигателен режим, както и въвеждането на допълнителни форми на спортни занимания и игри при децата с плоскостъпие от начална училищна възраст. 4.4 Анализ на промените на индекса на Чижин Динамика на индекса на Чижин при начална стойност над 2 Вижда се, че благоприятният ефект от проведените експериментални методики е най-значим при момичетата от втора експериментална група, намалява с 2,17 см за ляво стъпало и за дясно 1,61 см. Големи положителни промени има при момчетата от първа експериментална група за двете стъпала намалява с 0,98 см. Най-добри резултати има, когато в ежедневието на децата с плоскостъпие се включва не само процедура по кинезитерапия, но се оптимизира изцяло техния двигателен режим, който да спомогне както за физическото развитие и дееспособност, така и за преодоляване на проучваната патология (Диагр.4.21А). 34

33 Диаграма 4.21А Необходимо е да споменем, че първите етапни промени в положителна насока и в трите изследователски групи се наблюдават не по-рано от тримесечен период на занимания по определените методики, затова говори и липсата на статистически значим коефициент на достоверност. По отчетливи са благоприятните промени при експерименталните групи, което доказва необходимостта от включването на допълнителни мерки (активен двигателен режим, оптимизирани часове по физическо възпитание, участие на децата в други извънкласни форми на спорт) в лечението на плоскостъпието в начална училищна възраст. С основание можем да приемем, че проучването и практическата работа по него имат сериозен научно-приложен характер, като са полезни и навременни. Динамика на индекс на Чижин при стойност между 1-2 От диагр. (4.22А) се вижда, че при момчетата подобрението е както следва за ляво стъпало: с 0,33 см за ЕГ 1, за ЕГ 2 с 0,29 см, и с 0,12 см при КГ, за дясно стъпало: за ЕГ1 0,33 см, за ЕГ 2 с 0,54 см, и с 0,15 см при КГ (коефициента на средното квадратично отклонение е от 0,32 до 0,1). При момичетата от трите групи промяната е за ляво стъпало: от 0,20 см за ЕГ 1, за ЕГ 2 с 0,24 и 0,35 см за КГ, за дясно стъпало: за ЕГ1 0,15 см, за ЕГ 2 с 0,40 см, 35

34 и с 0,45 см при КГ (при S от 0,31 до 0,27), което говори за ефективността на изградените и приложените методики. Диаграма 4.22А Данните представят, много добри промени на възстановяването на сводовете, в края на приложеното кинезитерапевтично лечение при участниците в изследователските групи. Това показва, че избора ни на методиката и алгоритъма на нейното приложение за периода от една учебна година е правилен. Потвърждава го и коефициентът на вариация V 40%. Резултатите са изключително благоприятни с коефициент на достоверност p=0,00 и показват, че прилагането на специални кинезитерапевтични комплекси, с включените в него упражнения в отворена и затворена кинетична верига, упражнения срещу съпротивление, плиометрични техники, йога, фитбол и други, заедно с допълнителни занимания в седмичната програма водят до подобряване на мускулно-скелетния контрол на глезенно-ходилния комплекс при децата с плоскостъпие. 36

35 Проучването показва, че за постигането на добри резултати в профилактиката и лечението на плоскостъпието при деца от 5-13 годишна възраст е необходимо системно и продължително прилагане на специален кинезитерапевтичен комплекс, който да се съчетава с подходящ оптимален двигателен режим. Включването на специални упражнения срещу плоскостъпие в часовете по физическо възпитание и участието на децата в извънкласни форми на занимания с различни спортове при спазване на хигиенни норми и правила, водят до подобряване двигателното развитие на подрастващия организъм общо и извеждат борбата с плоскостъпието до успешен край. ГЛАВА 5. ОБОБЩЕНИЕ, ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ 5.1 ОБОБЩЕНИЕ Извършеното от нас скринингово проучване на разпространението на плоскотъпието сред децата от начална училищна възраст (5-13 г. възраст) в изследователските бази в гр. Две Могили и гр. Свищов показва, че процентът на тези с разглежданата диагноза е значителен (между 19% и 25%). Показателите на разпространение за целия период на изследването (3 год.) се запазват с тези високи стойности. Извършеното от нас комплексно изследване на децата позволи ранно откриване на тенденциите към плоскостъпие и вече проявеното, своевременното им обхващане с оздравителни мероприятия и проследяване хода на възстановяване. След прилагане на специалните кинезитерапевтични методики, които в експерименталните групи бяха съчетани с активен двигателен режим (обогатен със спортни занимания и игри) и оптимизирани часове по физическо възпитание (с включени целенасочени упражнения срещу плоскотъпието), данните от антропометричните и функционални показатели се 37