Борислав: Защо си тъжна? Яна: Защото са избити хората от кралството. Те са отишли някъде с кораби, но ги няма и знам, че са мъртви

Препис

1 Яна Донкова е млада жена - психолог по професия от ония същества, които имаш чувството, че излъчват светлина. Тя не е от редовите последователи на Учителя Дънов, но се оказа свързана с него повече, отколкото самата тя предполагаше. Той е нейният Духовен водач! Но в хода на регресията имаше и други изненади поне за мен. От беседи и разговори на Учителя Дънов знаех, че на Слънцето живеят много интелигентни и високо развити същества, но никога досега мой клиент не се беше озовавал там. Яна обаче го стори и потвърди тези думи на Учителя, макар и да не знаеше за тях. Зачекнахме и темата за произхода на душите Изобщо изключително интересна регресия! Ето разказът на Яна: Стоя пред морето и съм сама И няма никой. Малък плаж и скали. А аз стоя и гледам морето. Тъжна съм. Със скъпи царски дрехи съм, с кафява и дълга плетена коса. В лицето съм малко различна. На възраст съм между 20 и 30 години. Това е някъде век. Леонора се казвам. Борислав: Защо си тъжна? Яна: Защото са избити хората от кралството. Те са отишли някъде с кораби, но ги няма и знам, че са мъртви Борислав: Кои са най-близките ти хора? 1 / 8

2 Яна: Мъжа ми е доверените му хора. Но мъжът ми не е жив Бил е здрав, едър, с черна коса и по-възрастен от мен, с брада, с кожени дрехи и кожи на раменете. Обичала съм го, но не го познавам в настоящия си живот. Борислав: Придвижи се към друг важен момент Яна: Мисля, че съм на плаж на Средиземно море някъде между Турция и Гърция. Заемам голяма длъжност и управлявам оцелелите. Нещастна съм. Ставам лоша със себе си. Манипулирам мъжете, които трябва да ме пазят. Отровила съм някои от тях, за да си запазя кралството. Вземам един пръстен от тях. Крада го. Много е важен. Това е пръстен с голям зелен камък. Насочвам го срещу Слънцето. Той ми дава много сила като електричество. И вече съм добре. Не ме е страх. Все едно замръзвам във времето и ми е много хубаво. Чувствам се напълно пречистена. Борислав: Сега се придвижи към последния ден от този твой минал живот Яна: Пак съм в кралството - можеща, уверена. Всички ме почитат и не ме е страх от нищо. Сама управлявам. На 40 и няколко години съм. Вече имам корона. 2 / 8

3 Борислав: Премини към момента, в който настъпва смъртта Яна: Умирам от сърдечен удар в леглото си. Сякаш някаква гръмотевица ме удря в сърцето. Не ме боли. Излизам бързо от тялото си. Виждам Петър Дънов. Усмихва ми се. Води ме в една къща малка, на два етажа. Като планинска къща е. Посочва ми я с ръка и аз трябва да вляза там. Цялата е в мъгла. Хубава къща. Вътре има хора и се смеят. Около голяма маса са. Празнуват нещо. Даже пеят. И аз сядам до тях. Около 40 човека са. Дори има и дете момченце, което е с леко дръпнати очи. От всякакви народности има хора. Има и стълба, която води към втория етаж. Искам да се кача там, но Учителят не е съгласен След това се озовавам в гора. Има много листа около мен, а аз вървя по една пътека. Стигам до края на скала и оттам виждам огромно Слънце. Много ми е хубаво. Сякаш мога да си общувам с него. То е като живо. Има една голяма пропаст между скалата и Слънцето, но това няма значение. Ако поискам, мога да скоча на Слънцето. То ще ми помогне. Може да ми протегне част от себе си като течен пластелин и може да ме вземе там. Вече съм вътре в Слънцето. Сякаш има тунели. Все едно навътре е скала, която не ме наранява. И сякаш летя в тези тунели, падам върху камък и наблюдавам в центъра на Слънцето зелена поляна, оградена със скали. Там е много хубаво! Има хора, които са с бели ризи. Не са хора, но приличат на хора. Като самодиви са. Могат да летят. Все едно ходят във въздуха. Много жизнени и щастливи. Добронамерени са. Живеят там Като селище е. Играят си, но на скалата виждам образа на Исус. Там има и големи водни кончета. Цветовете на цветята им са много по-големи. Имат си пещери, в които влизат излизат И отдолу има още един град. Като лабиринт е един върху друг. Аз ги познавам. Има едно същество с големи очи, което ме пита как е минало на Земята. Казвам му, че е минало добре. То се казва БЬОРГ, а името на душата ми е КАЛОАНДА и означава МОЖЕЩА. Дънов е там и тези същества са около него. Познавам ги и те са ми приятели. Всички оттам переодично идват на Земята и пак се връщат. Не знам дали съм оттам, но съм била и друг път на Слънцето. Там има такива камъни, подобни на зеления камък от пръстена, който видях. Аз много ги обичам. Има камъни, които са по скалите като минерали. Всъщност Учителят избира кого да прати долу и всички искат да слязат на Земята. Но аз се отличавам от другите те са усмихнати, а аз не съм. Учителят ми казва, че моята идентичност е друга Затова не съм като тях. Аз съм от друго място, но там вече почти няма никой, защото са умрели. Казва ми, че трябва да съхраним гена. Отидох на Слънцето, защото и друг път съм била. Слънчевите същества много ме харесват, но аз съм тъжна и трябва да поседя там малко. Учителят ми казва, че не съм готова да се върна. 3 / 8

4 Борислав: Защо си избрала това тяло и този настоящ вариант за живот? Яна: Учителят ми казва, че трябва да родя, защото хората изчезват и на Земята е лошо. Борислав: Придвижи се напред във времето и виж каква душа ще дойде чрез теб. Яна: Виждам детето си, което в момента имам. Чертае някакви схеми, звездни карти километрични фигури, но не знам какво означава това Борислав: Каква е основната задача в твоя живот? 4 / 8

5 Яна: Казва ми, че не съм сама. Трябва да събера хората, като се върна на Земята, защото са се скрили. Не трябва да се страхуват. И те излизат от разни дупки. Трябва да построят селище Има доста работа. Трябва да говоря на хората и да си тръгна. Не знам защо, но виждам друга планета, където също има хора. Там съм се родила. Казва се ПЕРУДЕЙ. Тя е от другия край на Слънцето. Много искам да си ида там. Там са ми близките. Баща ми е оттам. Небето е много тъмносиньо, наситено. И хората живеят под земята. Няма къщи. Отгоре е чиста планетата. Няма сгради. Има златен трон. Не знам защо стои. Никой не седи на него. Под земята е топло в дупки като бърлоги. Борислав: Искам сега да видиш как изглежда твоя сърдечен кристал. Яна: Като планински кристал, но много голям бял, прозрачен, с остри върхове. Той е като батерия, която ме зарежда с енергия. Борислав: Сега твоят Учител ще те заведе до духовната библиотека. Като стигнете там, ми я опиши! Яна: Тя е във върховете на планинска верига. Има много книги. Но малко хора могат да идат дотам. Няма вход. Само с мисълта си можеш да идеш дотам! 5 / 8

6 Борислав: А сега виж Книгата на своя живот! Как изглежда тя? Яна: Тъмночервена, с кожени корици. Около 700 страници е, а буквите са между старобългарски и латински. Борислав: Сега помоли Учителя да отвори Книгата на твоя живот на място, което той желае да ти покаже да си припомниш. Яна: Виждам нещо като черква на морето е на скала. Мисля, че съм била там, но само мястото е същото, а черквата я няма. Може и да не е черква, а просто каменна сграда. Това е специално място, където са извършвали важни ритуали. Българските царе и царици там са ги ръкополагали. Ние се смеем с Учителя. Хубаво ни е. Сякаш се връщаме към хубави спомени. Борислав: Сега нека Учителят да те заведе при Първоизвора на живота. Опиши ми Го! 6 / 8

7 Яна: Виждам стихии. Виждам урагани Бурно море и тая центрофуга с такава мощност Всъщност виждам малки неща на клетъчно ниво. Две клетки се свързват и избухват като взрив. Има динамика и много мощност. Огромна енергия има в космоса! Борислав: А откъде идват човешките души? Какъв е техният източник? Яна: Не знам. Те са много стари. Те са разпръснати на различни места, но в тях има енергия на сблъсък от някакво ядро на първата планета, която вече я няма. Но те носят тая частица. Така се е зародил животът. Планетата е умряла, саморазрушила за да се разпръснат нейните частици като човешки души. Борислав: Как изглежда душата ти? Яна: Тя е като светлосиво сияние като разтегнат пламък от свещ, което е около слънчевия сплит. Даже е прозрачно такова като разтегнат памук и се закрепя в 7 / 8

8 телата ни и си спи. Борислав: Попитай Учителя какво означава човек да е с будна душа! Яна: Учителят казва, че всички са с будни души, но някои ги е страх Душите са еднакви, но се развиват по различен начин. 8 / 8