НАЗВАНИЯТА ЗА ПЛАШИЛО В БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ 1

Размер: px
Започни от страница:

Download "НАЗВАНИЯТА ЗА ПЛАШИЛО В БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ 1"

Препис

1 БЪЛГАРСКИ ЕЗИК / BULGARIAN LANGUAGE 66 (2019), 3, Print ISSN: , Online ISSN: doi: /BL.LXVI THE NAMES FOR THE SCARECROW IN THE BULGARIAN DIALECTS LUCHIA ANTONOVA-VASILEVA INSTITUTE FOR BULGARIAN LANGUAGE, BULGARIAN ACADEMY OF SCIENCES Abstract: The publication looks at the names of the scarecrow used to protect the crop in the Bulgarian dialects in comparison to the names in other European languages according to the European Linguistic Atlas (Atlas linguarum Europae ALE). The material mapped in the All Slavic Linguistic Atlas (OLA) is also bold. For more complete reflection of the dialectal diversity in the Bulgarian language, the material from the Archive of the Bulgarian dialect dictionary is also considered. Keywords: dialectology, linguography, lexicology. НАЗВАНИЯТА ЗА ПЛАШИЛО В БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ 1 ЛУЧИЯ АНТОНОВА-ВАСИЛЕВА ИНСТИТУТ ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ПРОФ. ЛЮБОМИР АНДРЕЙЧИН ПРИ БАН Резюме: Публикацията разглежда названията за плашило, което се използва за предпазване на реколтата, в българските диалекти в съпоставка с названията в други езици в Европа по данни на Европейския лингвистичен атлас (ЕЛА). Привежда се и материал, картографиран в Общославянския лингвистичен атлас (ОЛА). За по-пълното отразяване на диалектното многообразие на българския език към материала в ЕЛА се прибавя и материал от Архива на Българския диалектен речник. Ключови думи: диалектология, лингвогеография, лексикология Названията за плашило, което служи за предпазване на реколтата в градините или на полето, не показват голямо разнообразие в българските диалекти. Поради това в Програмата за събиране на материал за Българския диалектен атлас няма въпрос, посветен на тази реалия. Но погледнато на фона на многообразието на езиците в Европа, на диалектно равнище се разкриват различия и паралели, които може да се проследят по материалите от Европейския лингвистичен атлас (ЕЛА) (ALE 2015: c. I. 95, ). Както посочва авторът на съответната карта в ЕЛА М. Контини, използването на плашило в земеделието се дължи не само на конкретната практическа нужда и опит за предпазването на реколтата от птиците. То е свързано и с проявите на магически и религиозни практики, на- 27

2 Лучия Антонова-Василева следени от миналото, които целят чрез различни символи да съхранят резултата от човешкия труд от щети и унищожение. М. Контини с основание отбелязва, че съществуват многобройни карикатури, представящи градинското плашило с птици, кацнали върху неговите ръце или върху шапката му. Въпреки това то си остава едно от характерните свидетелства за някогашния селскостопански бит, както и за съвременната култура на хората, които се занимават със земеделие. Доколко градинското плашило днес се използва заради опита и традицията от миналото, доколко заради надеждата, че със своето присъствие човек би могъл да контролира нежеланите явления, според мен е трудно да се прецени. Названията за плашило се отразяват и в програмата за проучване на Общославянския лингвистичен атлас (ОЛА/OLA 2012: к. 11, с. 54), което дава възможност да се проследят проявите на единството и различията в славянското езиково семейство. В българския традиционен селски бит плашилото, което се използва за опазването на реколтата от птиците в овощни и зеленчукови градини и на полето, се прави така, че да наподобява човек. Сглобено е от дървени пръти, облечено е в дрехи от парцали, обикновено има сламена глава, на която често се поставя стара шапка (Вакарелски/Vakarelski 1977: 118; Етнография/Etnografiya 1983: 287). Поради начина на направа, както и поради предназначението си плашилото се характеризира със своя отблъскващ външен вид. В български това личи и от фразеологичния израз грозен като плашило (ФРБЕ/FRBE 1975: 122). От картотеката за въпрос 339 в ЕЛА (ALE, 2015: к. I. 95) при названията за плашило се откриват словообразувателни и естествено, редица фонетични и акцентни варианти, срв.: плашùло, плàшило (според записите в ЕЛА: plaʃ'ilo, pl ʃ'ilu, plǝʃ'ilo, plǝʃ'ilu, pl'aʃilo) отбелязано на преобладаващата част от територията на България на североизток, северозапад и югозапад; плашùлка (според записите в ЕЛА: pl ʃ'ilk, plǝʃ'ilkǝ, pl ʃ'ilk, pl ʃ'il k ) отбелязано в Югоизточна България. Според материалите на ЕЛА названието плашило освен на територията на България се среща и в диалектите на територията на Република Северна Македония, които спадат към българския диалектен континуум. Освен това то е отбелязано в диалекти на територията на Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, както и в едно селище в Словения. Картата на ОЛА чертае по същество сходна картина на разпространението на названието на територията на България: плашùло (plaˈšilo, според записа на ОЛА виж ОЛА/OLA 2012: к. 11, 53) в различни фонетични варианти; плашùлка (plaˈšiłka) Югоизточна България (района на Родопите). От тази карта личи, че названието плашùло освен на територията на Република България e разпространено и в диалектите в Северна Гърция, в Република Северна Македония и в Сърбия в райони, които пред- 28

3 Названията за плашило в българските диалекти ставляват част от българския езиков континуум, както и в българския банатски диалект на с. Винга, Румъния (płəˈšilu). Картата на ОЛА потвърждава разпространението на названието в южните славянски езици и на територията на Сърбия, Хърватия, Черна гора, Словения. Ареалът на словообразувателния вариант плашùлка (plaˈšiłka), разпространен в Югоизточна България, според картата в ОЛА, също естествено продължава на юг в българските тракийски говори в Дедеагачко и Лозенградско на територията на Гърция и Турция. Може да се обобщи, че картите в ЕЛА и ОЛА, посветени на този въпрос, чертаят един сравнително ограничен ареал на названията плашило, плашилка, който се свързва с южния дял от семейството на славянските езици. За анализа на разпространението на названието е важен неговият произход и преди всичко неговата мотивация. В ЕЛА М. Контини публикува мотивационна карта, от която личи, че лексемите плашило, плашилка спадат към названията, мотивирани от чувството за страх, разпространени широко сред езиците в Европа. В ОЛА е публикувана отделна карта, посветена на глаголите със значение плаши, внушава страх (ОЛА/OLA 2012: к. 12, 56 57). На територията на България е отбелязан глаголът плаши (pˈłaši). Според Речника на българския език 2 този глагол е преходен и има следните значения: 1. Карам, правя някого да изпитва страх, предизвиквам безпокойство у някого; сплашвам, заплашвам; 2. С крясък или действия подгонвам, обикновено при лов, животни, птици. В речника се посочва и фразеологичният израз Плаша гаргите (врабците, кокошките). Според Българския етимологичен речник (БЕР) разпространението на различни лексеми, образувани от корен plah-, plaš-, е далече по-широко от това на лексемата плашило. Съвременният български облик на еднокоренните думи съответства на този в сръбски и хърватски plȁšiti, чешки и словашки plah, plašiti и др. (южните славянски и южния дял от западните славянски езици). В картата на ОЛА може да се проследи детайлно тяхното разпространение. В БЕР се посочва изходен праславянски глагол *palšiti, производен от *palxъ и черковнославянски ïëàõú, ïëàøèòè (БЕР/ BER 5, 1999: 322, 326). Вижда се, че в съвременните езици от южния славянски ареал отбелязаната форма е с облик, както в български. За разлика от това в източните, както и в северния дял на западните славянски езици думата се среща с пълногласие и с гласна о срв. руски полошить; полски płoszyě, горнолужишки płošiš, долнолужишки płošiě. Думите с корен плах-, плаш-, както и думи със значение плашило не са отбелязани в трудовете, специално посветени на успоредиците между българските диалекти и старобългарския език срв. изследванията на Р. Цейтлин (Цейтлин/Tseytlin 1986) и М. Мъжлекова (Мъжлекова/Mazhlekova 1990), както и в редица речници на старобългарския език (Стоянов, Янакиев/Stoyanov, Yanakiev 1976; СтбР/StbR 2, 2009). В БЕР се посочват диалектни успоредици като плàну уплаших се, от по-старо *ïëàõíѫõú 29

4 Лучия Антонова-Василева *плахнах изплаших се ; плахỳвам Софийско, Ботевградско (БЕР/BER 5, 1999: ), както и плахтỳя (Геров/Gerov 4, 1977: 40). В етимологичния речник се изказва предположението, че праслав. *palxъ същ. и *palхъ(jъ) прил. < *pal-s- вероятно е сродно с гот. usfilma уплашен, ужасен ; лат. palidus блед, гр. πόλεμоς война ; πάλλω възбуждам, потресавам, възлизащи към ие. *pel-, *pol-. Тук се цитира и предположението за експресивно развитие от *pal-g- > pal-h- и семантично развитие бягство > страх, което се преценява като по-малко вероятно. От Архива на Българския диалектен речник може да се прибави и допълнителен диалектен материал за сродни думи с корен плах-: плахтà дишам бързо от умора Родопите, Гоцеделчевско; плахтèне постоянно затруднено дишане. Според Й. Иванов (Иванов/Ivanov 1979: 45) в тайния кошковски говор наред със значенията бягам, тичам на глагола плàхта е засвидетелствано и значение горя, което е във връзка с разгорещеното бягане. Тези значения са свързани с отбелязаните в БЕР в сръбски и хърватски плȁх бърз, рязък ; плахо вати, плȁхуйем избухвам, буйствам. Те насочват към наличието на общ семантичен елемент, означаващ интензивно действие (срв. значенията на сродните ие. форми при плах), залегнал в засвидетелстваните конкретни значения дишам бързо, пъхтя, бягам, тичам, горя, бърз, рязък (сръбски и хърватски), избухвам, буйствам (сръбски и хърватски) срв. плъхт плах, страхлив Великотърновско, може би свързано по произход с плах; плъхт¾ силно дишам, пъхтя; едва дишам от умора Пазарджишко; пл³хтя Първомайско; пл³хтя пламтя Съчанли, Гюмюрджинско (БЕР/BER V, 1999: 375). Това би могло да обясни употребата на название със значение нещо, което причинява уплаха и прогонва плашило < плаша, което е най-широко разпространено в българския език, в т.ч. и в диалектите на територията на Република Северна Македония, с успоредици преди всичко в южния дял на славянските езици. Освен названието плашило, според данните на ЕЛА и ОЛА, в славянските езици се употребява и название, образувано от корен страш- (strˈaʃ- //straš-): хърватски и словенски (в Австрия) [strˈaʃilo]; сръбски и хърватски strašilo; st'rašiło Република Северна Македония (Любанци, Скопска Черна гора и Лазарополе област Река, Дебърско според ЕЛА и ОЛА), както и във Вруток, Гостиварско (според ОЛА); полски [straxˈiskɔ, strˈaʃak, strˈaʃkɔ]; чешки [strˈaʃiāk]; словашки [straʃˈɔk], [strˈaʃek], [strˈaʃiāk]; украински (в Словакия) [straʃˈok]. Това название също е мотивирано от чувството на страх. То е производно от стб. ñòðàøèòè, ñòðàøѫ Синайски требник, Супрасълски сборник глагол, производен от ñòðàõú (БЕР/BER VII, 2010: 490, 491). В старобългарски ñòðàøèòè означава внушавам страх, плаша (СтбР/StbR 2, 2009). Според Фасмер при глагола се наблюдава експресивно развитие от *strag- < *str g-, *sr- g-: *sor-g- (Фасмер/Fasmer 3, 1971: 772). Макар че според 30

5 Названията за плашило в българските диалекти материалите на ЕЛА и ОЛА не е отбелязана такава дума в български език, тя се среща в Архива на БДР: страшилò Банско; стрàшило Тетевен, Прилеп: Лèле йас сѝромав, дàли ке ѝмам избàвиште от òва стрàшило, што ме наклапỳшило сèга. Ако съпоставим значенията на двете думи плашило и страшило, може да се направи изводът, че при лексемите, образувани от корен страш-, липсва семантичният елемент нещо, което подплашва, прогонва. Този елемент присъства в думите с корен плаш-, което личи и от съвременното тълкуване на глагола плаша в българския език: карам, правя някой да изпитва страх, предизвиквам безпокойство у някого, както и от семантиката при названието на реалията градинско плашило. Указание за наличието на подобно семантично различие между двата глагола може да се открие в диалектния материал в ОЛА от Хърватия: str :ši (1) плаши хора Врбань, Хърватия; p'laši (2) плаши животни Kpуч, Италия (Acquaviva Collecroce, reg. Abruzzi виж ОЛА/OLA 2012: k. 12, 56 57). Подобно различие в семантиката на глаголите, а именно наличието на семантичен елемент плаша и прогонвам, предимно животни може да обясни и липсата на регистрация на глагола в наличните старобългарски текстове, поради тяхното съдържание, насочено предимно към сферата на духовния и религиозния живот. Глаголът плаша функционира в съвременния български език като преходен, каузативен, но има и непреходен глагол плаша се (с компонент се). Глаголите, образувани от стб. ñòðàøèòè, нямат форма на преходен каузативен глагол в съвременния български език. Тя се проявява само при някои производни глаголи с представки, а глаголът страхувам се е регистриран само като възвратен (Първанов/Parvanov 2010: ; 356). Непреходните, възвратни по форма глаголи страхувам се и плаша се в съвременния български език са синоними срв.: страхувам се изпитвам страх, боязън, боя се, плаша се ; плаша се изпитвам страх от или за някого или нещо, боя се. Данните за разпространението на думата плашило разкриват специфични страни от семантичните различия между двата глагола, които са отразени и в техните форми. От глагола плаша е образувано най-широко разпространеното в българските диалекти и установено в българския книжовен език название на реалията, означаваща фигура от дървени пръти, наподобяваща човек, която служи за запазване на реколтата от птиците. В Речника на Найден Геров, в който обикновено се отбелязват множество синоними на думите, при думата плашило се проявява сравнително по-голяма лаконичност срв. Что служи за плашене; страшило, медун; пугало (Геров/Gerov 1997: 41). Това отново потвърждава направените дотук наблюдения за сравнително по-голямото единство на названията на реалията на диалектно равнище. Освен това не става напълно ясно дали при тълкуването Что служи за плашене се има предвид конкретното название 31

6 Лучия Антонова-Василева на реалията плашило, което се използва, за да се предпазва реколтата от птиците, или по-общото нещо, което предизвиква страх. Речниковата статия фактически отразява многозначността на думата в българския език, като представя по-общо семантиката. Н. Геров посочва като семантично съответствие на думата плашило и думата медун, но при нейното тълкуване отбелязва следните значения: 1. Мъжка мечка; 2. Мечка; 3. Сърдит, надут, навъсен човек; 4. Плашило, пугало. (Геров/Gerov, 1977: 57). Според Архива на Български диалектен речник думата медỳн има следното значение: мъжка мечка; мечок Западна България, Видинско, Ломско, Белослатинско, Плевенско, Тетевенско. В трудове, посветени на етнографията на България, название медун е описано в раздела, посветен на пчеларството, т.е. със значениe плашило в пчелин. Може да се цитира следното по-пълно описание: Неприятели на пчелите са някои животни, птици и насекоми... Затова пчеларите поставят на пчелина, по овощните дървета, върху оградата т.нар. плашило две дървета на кръст, върху които са надянати стари, излезли от употреба дрехи, парцали и др. Населението го нарича още и медун. В миналото често се е практикувало и поставяне на черепи от убити или изядени от хищници домашни животни около пчелните кошери с цел да се предпазят пчелите от уроки (Етнография/ Etnografiya 1983: 54). Освен за уточнението в значението на думата медун, тези сведения заслужават внимание и поради посочването на връзката на плашилото с различните ритуални предмети, поставяни за предпазване на реколтата, описана от М. Контини. Те обаче са ясно свидетелство за това, че лексемата медун не се използва със значение градинско плашило, а с по-тясно специализирано значение. Това се потвърждава от материала в ОЛА, където няма картографирани названия от корен *med- или нещо подобно със значение градинско плашило (ОЛА/OLA 2012: к. 11, с ). Значенията на думата медун, отбелязани в БЕР, също потвърждават това (БЕР/BER III, 1980: 713). Може да се посочи и фактът, че в речника на говора на гр. Копривщица не е отбелязана дума медун със значениe плашило (срв. Керемидчиева/Keremidchieva 2007). А в БЕР се посочва, че именно там е регистрирана лексемата. Според последна теренна справка, извършена от С Керемидчиева, в копривщенския говор лексемата медун се схваща като остаряла и има две значения 1. Мечка. 2. Дебел човек. Що се отнася до думата пугало, то тя представлява съответствието на лексемата плашило в руски език характерна част от речниковите статии на Н. Геров. Такава лексема, както и изобщо лексеми, производни от глаголите *pǫdnǫti, *pǫgnǫti, от които се образува руският глагол пугать (Фасмер/ Fasmer, 1978: ), не са отбелязани със значение градинско плашило в Архива на Български диалектен речник. В Архива на БДР има и данни за наличието на лексемата чỳчело в български език: чỳчело на лозе Вердикал, Софийско; Софийско; нещо за плашене Копривщица. Според Фасмер етимологията на тази дума не е напълно ясна (Фасмер/Fasmer 4, 1973: 338, 389). В Българския тълковен реч- 32

7 Названията за плашило в българските диалекти ник лексемата е отбелязана като заемка от руски със следните значения: 1. Фигура, наподобяваща човек (обикн. чувал, напълнен със слама), която се използва при обучение на войници; 2. Плашило; 3. Прен. Безличен, бездеен човек (БТР/BTR 1993). В материала на ЕЛА се откриват следните успоредици в източните славянски езици: руски [ʧ ˈuʧǝlǝ] (обширен ареал); белоруски [ʧˈuʧAlɔ] (в два пункта); украински [ʧˈuʧɛlo] (обширен ареал); в отделни пунктове в съседни езици от балтийската, финската, уралската и казказката група срв. естонски čučȃla, саами [ʧˈuʧela], мордвенски čučȃl, čučela, čučala. В ОЛА е очертан същият ареал на лексемата (ОЛА/OLA 2012: к. 11) в източните славянски езици. В ЕЛА М. Контини свързва тази дума с фантастичните персонажи от легендите джуджетата или гигантите. Той търси връзка между облика на думата и корена *keu-k/*kou-k в ие. със значение сгънат, прегърбен. В коментара към картата тук е посочено и наличието на лексемата в българския език. Според Архива на Българския диалектен речни в отделни селища в България се среща и лексемата от турски произход куркузỳ: Бостàн коркусỳ ср. градинско плашило Шумен; куркузàн, куркузàм м. дявол. Пулиш се като куркузан. Харманли; к ркулỳк Маданско и Ардинско. И от тези примери личи многозначността на лексемите, които се проявяват с едно по-общо значение страшилище и с по-конкретно значение градинско плашило. Това название, според данните на ЕЛА, се открива в: тур. [kˈorkuluk]; гагаузки korkuluk; татарски kurkynˈyčр [gurgʌlʌg]. То не е отбелязано в материалите на ЕЛА и ОЛА за българския език. От една страна, наличието на тази заемка в българските диалекти е естествено, като се има предвид силното влияние на турския език в разстояние на столетия. От друга страна, прави впечатление, че нейното присъствие в говорите е силно ограничено. В диалектите названията от домашен произход решително преобладават. Една сравнително рядка диалектна лексема представлява отбелязаната в речника на хасковския градски говор дума бòкъ ж. М àсъ нъ бòкъ с та къпèлъ. (Кювлиева, Димчев/Kyuvlieva, Dimchev 1970: 191). Според Архива на Българския диалектен речник тя е характерна преди всичко за детския говор срв.: бòка детски говор вампир, плашило Димово, Хасковско; бòка детски говор мечка Доброславци, Софийско (Гълъбов/Galabov 1965: 71); бòка ж. детски говор мечка. Йàш, òти че те дадèм но бòката Доброславци, Софийско (Гълъбов/Galabov 2000: 91); бòка прил. неизм. нисък човек (идва от названия на игра) Радилово, Пещерско; бòка къс дърво Стрелча, Панагюрско. Думата е отбелязана и в Гоцеделчевско. Тя е с неизяснена етимология, но заради разпространението ѝ в детския говор може да се предположи, че по произход е свързана със звукоподражателните думи. Подобни лексеми представляват названия, означаващи на първо място страшно същество, страшилище, които, както описва и М. Контини в коментара към съответната картата в ЕЛА, в някои диалекти се използват и като название за градинско плашило. От своето детство аз си 33

8 Лучия Антонова-Василева спомням, че бях заплашвана от възрастните роднини, по произход от гр. Шумен, с момото, което ще дойде, ако не си изям храната или ако направя някоя неразрешена постъпка. В ЕЛА М. Контини описва названията mam'a, mɔm'a, mom'o в романските езици, с успоредици в румънски mom'ĭje, които означават чудовище, фантом; зъл дух (ALE 2015: 153). Присъствието на подобни лексеми в българските диалекти и в речта на различни социални прослойки потвърждава необходимостта от извършването на по-широки диалектоложки изследвания за представянето на цялостното диалектно богатство на всеки един език. Разгледаният тук диалектен материал позволява да се направи изводът, че диалектното разнообразие при названията на реалията плашило, което служи в селското стопанство за предпазване на реколтата от птици се осъществява преди всичко на домашна почва срв. плашило, плашилка, страшило (с по-различна семантика). Наличието на диалектно название чучело свидетелства за това, че вероятно и то е възникнало на домашна почва. Основание за подобно предположение според мен представлява фактът, че контактите между български и руски на диалектно равнище не са обичайно явление, за разлика от контактите между български и турски, отразени при заемането на названието куркузу. От прегледа за названията на плашило в българските диалекти може да се направи изводът, че тази лексема е характерна предимно за българския езиков ареал, макар че коренът, от който тя се образува, е общославянски. Тя е разпространена предимно в южния дял на славянските езици. В югоизточните български говори е регистриран словообразувателният вариант плашилка. Лексемата страшило, която е отбелязана в българските говори, се характеризира с едно по-различно значение нещо, което предизвиква силен страх, страшилище, но използването на подобни думи за назоваването на реалията градинско плашило е характерно за диалектите на езиците в Европа. То може да бъде свързано и с използването на лексеми от детския говор със значение мечка, страшилище за назоваване на градинското плашило, каквато е лексемата бòка, отбелязана в някои български диалекти. В ограничен брой селища е отбелязана думата чучело, което свидетелства за това, че тя вероятно не е заемка от руски в български език. В единични селища се среща и название куркузу с вариант куркулук, което е заемка от турски, но неговото разпространение е ограничено. БЕЛЕЖКИ / NOTES 1 Статията е написана във връзка с работата по проект Лингвогеографско изследване на взаимовръзката между българската и европейската диалектна лексика ДН 20/11 от г., финансиран от МОН

9 Названията за плашило в българските диалекти ЛИТЕРАТУРА БЕР 3, 1980: Български етимологичен речник. Т. 3. София, Издателство на БАН. БЕР 5, 1999: Български етимологичен речник. Т. 5. София, Академично изда телство Проф. Марин Дринов. БЕР 7, 2010: Български етимологичен речник. Т. 7. София, Академично издателство Проф. Марин Дринов. БТР 1993: Български тълковен речник. София, Издателство на БАН. Вакарелски 1977: Вакарелски, Хр. Етнография на България. София, Издателство на БАН. Геров 4, 1977: Геров, Н. Речник на българския език. Т. 4. София, Изд. Български писател. Гълъбов 1965: Гълъбов, Л. Говорът на с. Доброславци, Софийско. В: Българска диалектология. Проучвания и материали. Кн. 2, с София, Издателство на БАН. Гълъбов 2000: Гълъбов, Л. Лексиката на говора на с. Доброславци, Софийско. София, Университетско издателство Св. Климент Охридски. Етнография 1983: Етнография на България. Т. II. София, Издателство на БАН. Иванов 1979: Иванов, Й. Кошковският говор таен дръндарски еснафски говор. В: Научни трудове на Пловдивския университет Паисий Хилендарски. Филология. Т. 17, кн. 5, с Керемидчиева 2007: Керемидчиева, Сл. Копривщица история и език. София, Multiprint. Кювлиева, Димчев 1970: Кювлиева, В., К. Димчев. Речник на хасковския градски говор. В: Българска диалектология. Проучвания и материали. Кн. 5, с Мъжлекова 1990: Мъжлекова, М. Речник на старобългарски думи в днешните български говори. София, Издателство на БАН. ОЛА 2012: Общеславянский лингвистический атлас. Серия лексико-словообразовательная. Выпуск 4, Сельское хозяйство. Братислава. Първанов 2010: Първанов, К. Префиксната перфективация в историята на българския език. София, Университетско издателство Св. Климент Охридски. Стоянов, Янакиев 1976: Стоянов С., М. Янакиев. Старобългарски език. Текстове и речник. София, Наука и изкуство. СтбР 2, 2009: Старобългарски речник. Т. 2. София, Изд. Валентин Траянов. Фасмер 3, 1971: Фасмер, М. Этимологический словарь русского языка, Т. 3. Москва, Изд. Прогрес. Фасмер 4, 1973: Фасмер, М. Этимологический словарь русского языка. Т. 4. Москва, Изд. Прогрес. ФРБЕ 1975: Фразеологичен речник на българския език. Т. II, София, Издателство на БАН. 35

10 Лучия Антонова-Василева Цейтлин 1986: Цейтлин, Р. Лексика древноболгарских рукописей X XI вв. София, Издательство Болгарской академии наук. ALE 2015: Atlas Linguarum Europae. Volume I: Neuvième fascicule. Cartes Linguistiques Européennes; Commentaires. Editura Universiții din București. Contini, M. Carte I. 95. Épouvantail (QI: 339). REFERENCES ALE 2015: Atlas Linguarum Europae. Volume I: Neuvième fascicule. Cartes Linguistiques Européennes; Commentaires. Editura Universiții din București. Contini, M. Carte I. 95. Épouvantail (QI: 339). BER 3, 1980: Balgarski etimologichen rechnik. T. 3, Sofia, Izdatelstvo na BAN. BER 5, 1999: Balgarski etimologichen rechnik. T. 5. Sofia, Akademichno izdatelstvo Prof. Marin Drinov. BER 7, 2010: Balgarski etimologichen rechnik. T. 7. Sofia, Akademichno izdatelstvo Prof. Marin Drinov. BTR 1993: Balgarski talkoven rechnik. Sofia, Izdatelstvo na BAN. Etnografiya 1983: Etnografiya na Balgariya. T. II. Sofia, Izdatelstvo na BAN. Fasmer 3, 1971: Fasmer, M. Etimologicheskii slovar' russkogo iazyka, T. 3. Moskva, Izd. Progres. Fasmer 4, 1973: Fasmer, M. Etimologicheskii slovar' russkogo iazyka, T. 4. Moskva, Izd. Progres. FRBE 1975: Frazeologichen rechnik na balgarskiya ezik. T. II. Sofia, Izdatelstvo na BAN. Galabov 1965: Galabov, L. Govorat na s. Dobroslavtsi, Sofiysko. In: Balgarska dialektologia. Prouchvania i materiali. Kn. 2, s Sofia, Izdatelstvo na BAN. Galabov 2000: Galabov, L. leksikata na govora na s. Dobroslavtsi, Sofiysko. Sofia, Universitetsko izdatelstvo Sv. Kliment Ohridski. Gerov 4, 1977: Gerov, N. Rechnik na balgarskiya ezik. T. 4. Sofia, Izd. Balgarski pisatel. Ivanov 1979: Ivanov, Y. Koshkovskiyat govor taen drandarski govor. In: Nauchni trudove na Plovdivskiya universitet Paisiy Hilendarski. Т. 17, кн. 5, s Keremidchieva 2007: Keremidchieva, Sl. Koprivshtitsa istoria i ezik. Sofia, Multiprint. Kyuvlieva, Dimchev 1970: Kyuvlieva, V., K. Dimchev. Rechnik na haskovskiya gradski govor. In: Balgarska dialektologia. Prouchvania i materiali. Kn. 5, s Mazhlekova 1990: Mazhlekova, M. Rechnik na starobalgarski dumi v dneshnite balgarski govori. Sofia, Izdatelstvo na BAN. OLA 2012: Obshteslavyanskii lingvisticheskii atlas. Seriia leksiko-slovoobrazovatelynaia. Vypusk 4, Sel skoe hoziaistvo. Bratislava. Parvanov 2010: Parvanov, K. Prefiksnata perfektivatsiya v istoriyata na balgarskiya ezik. Sofia, Universitetsko izdatelstvo Sv. Kliment Ohridski. 36

11 Названията за плашило в българските диалекти Stoyanov, Yanakiev 1976: Stoyanov, S., M. Yanakiev. Starobalgarski ezik. Tekstove i rechnik. Sofia, Nauka i izkustvo. StbR 2, 2009: Starobalgarski rechnik. T. 2. Sofia, Izd. Valentin Trayanov. Tseitlin 1986: Tseitlin, R. Leksika drevnobolgarskikh rukopisei X XI vv. Sofia, Izdatel'stvo Bolgarskoi akademii nauk.) Vakarelski 1977: Vakarelski, Hr. Etnografiya na Balgaria. Sofia, Izdatelstvo na BAN.) Проф. д-р Лучия Антонова-Василева Секция за българска диалектология и лингвистична география Институт за български език Проф. Л. Андрейчин при БАН бул. Шипченски проход 52, бл. 17, 1113 София, България Prof. Luchia Antonova-Vasileva, PhD Department of Bulgarian Dialectology and Linguistic Geography Institute for Bulgarian Language, Bulgarian Academy of Sciences 52 Shipchenski prohod, Bl. 17, 1113 Sofia, Bulgaria Публикувано: 30 септември 2019 Published: 30 September

bel_3_2016.indd

bel_3_2016.indd Bulgarian Language and Literature Volume 58, Number 3, 2016 Български език и литература Национален форум Предизвикателства пред развитието и разпространението на българския език, литература и култура БЪЛГАРСКИЯТ

Подробно

Редовно обучение, бакалавърска степен УЧЕБЕН ПЛАН: Българска филология УЧЕБНА ДИСЦИПЛИНА А Л С У Е О КР Ф І курс, І семестър Аудиовизуални и информаци

Редовно обучение, бакалавърска степен УЧЕБЕН ПЛАН: Българска филология УЧЕБНА ДИСЦИПЛИНА А Л С У Е О КР Ф І курс, І семестър Аудиовизуални и информаци УЧЕБЕН ПЛАН: Българска филология І курс, І семестър Аудиовизуални и информационни технологии 15 0 0 15 15 30 1 т.о. Български фолклор 45 45 0 0 45 90 3 продължава Избираема дисциплина 1 (Езикова култура

Подробно

ФАКУЛТЕТ ПО СЛАВЯНСКИ ФИЛОЛОГИИ БЪЛГАРСКА ФИЛОЛОГИЯ, ЗАДОЧНО ОБУЧЕНИЕ

ФАКУЛТЕТ ПО СЛАВЯНСКИ ФИЛОЛОГИИ БЪЛГАРСКА ФИЛОЛОГИЯ, ЗАДОЧНО ОБУЧЕНИЕ ФАКУЛТЕТ ПО СЛАВЯНСКИ ФИЛОЛОГИИ БЪЛГАРСКА ФИЛОЛОГИЯ ЗАДОЧНО ОБУЧЕНИЕ I КУРС-160 АУД. РАЗПИСАНИЕ НА ЛЕКЦИИТЕ ЗИМЕН СЕМЕСТЪР 2019/2020 уч. г. дата 8-13 часа 14-19 часа 09.09.2019 Езикова култура доц. д-р

Подробно

РЕЦЕНЗИЯ от проф. д.ф.н. Живка Колева-Златева ВТУ Св. св. Кирил и Методий, катедра Обща лингвистика и старобългаристика, член на Научно жури въз основ

РЕЦЕНЗИЯ от проф. д.ф.н. Живка Колева-Златева ВТУ Св. св. Кирил и Методий, катедра Обща лингвистика и старобългаристика, член на Научно жури въз основ РЕЦЕНЗИЯ от проф. д.ф.н. Живка Колева-Златева ВТУ Св. св. Кирил и Методий, катедра Обща лингвистика и старобългаристика, член на Научно жури въз основа на Заповед на Ректора на СУ Св. Климент Охридски

Подробно

ЗА АВТОРИТЕ

ЗА АВТОРИТЕ Жени Жикова е завършила специалност Българска филология в СУ Св. Климент Охридски и е докторант по старобългарски език в Катедрата по кирилометодиевистика във Факултета по славянски филологии на Софийски

Подробно

СТАНОВИЩЕ

СТАНОВИЩЕ Софийски университет Св. Климент Охридски Факултет по славянски филологии СТАНОВИЩЕ от проф. д-р Антони Спасов Стоилов, член на Научното жури в конкурса за заемане на академичната длъжност Професор в професионално

Подробно

Copy of OBJAVA xlsx

Copy of OBJAVA xlsx РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Министерство на образованието и науката МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА обявява конкурси за отпускане на стипендии на български граждани за обучение, специализации и научни

Подробно

ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ График за провеждане на държавни изпити и защити на дипломни работи през календарната 2019 г. към Филологиче

ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ График за провеждане на държавни изпити и защити на дипломни работи през календарната 2019 г. към Филологиче ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ График за провеждане на държавни изпити и защити на дипломни работи през календарната 2019 г. към Филологическия факултет както следва: БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Подробно

ЕВРОПЕЙСКИ ФОРМАТ НА АВТОБИОГРАФИЯ

ЕВРОПЕЙСКИ ФОРМАТ НА АВТОБИОГРАФИЯ АВТОБИОГРАФИЯ ЛИЧНА ИНФОРМАЦИЯ Име СТАМЕНОВА-СЕИЗОВА, АЛБЕНА ПРОДАНОВА E-mail albena_stamenova@abv.bg 01. 05. 2002 г. до сега Вид на дейността или Преподавател по украински език Заемана длъжност асистент

Подробно

Българска филология

Българска филология Учебен план на специалност Българска филология Легенда: часове в семестъра: АО общ брой, от тях Л за лекции; С за семинарни упражнения; Лб за лабораторни упражнения/практикум, Х за хоспитиране. Извън часове

Подробно

Microsoft Word - 0_0_12_Parashkevov_str._ _en.doc

Microsoft Word - 0_0_12_Parashkevov_str._ _en.doc Български език / Bulgarian Language 66 (2019), 2, 120 124 НАУЧНИ СЪОБЩЕНИЯ / COMMUNICATIONS РАЗМИСЛИ ОТНОСНО СТРУКТУРАТА НА ДУМАТА СВЕТОТАТСТВО БОРИС ПАРАШКЕВОВ СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ

Подробно

РЕЦЕНЗИЯ

РЕЦЕНЗИЯ РЕЦЕНЗИЯ от проф. дфн Стефка Петрова за ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА НАИМЕНОВАНИЯТА НА ДЪРВЕСНО-ХРАСТОВИТЕ РАСТЕНИЯ С ЯДИВНИ ПЛОДОВЕ В РУСКИЯ И БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК Дисертация от ГАННА ВАДИМИВНА

Подробно

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през януари 2017 година

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през януари 2017 година ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ЯНУАРИ 2017 ГОДИНА Пътуванията на български граждани в чужбина през януари 2017 г. са 369.5 хил. (табл. 1 от приложението), или с

Подробно

ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 2015 ГОДИНА

ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 2015 ГОДИНА ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 2015 ГОДИНА Пътуванията на български граждани в чужбина през септември 2015 г. са 450.9 хил. (табл. 1 от приложението),

Подробно

Българска филология - задочно обучение

Българска филология - задочно обучение -ви семестър Увод в общото езикознание 5 0 5 5 5 80 6 И Увод в литературната теория 5 0 5 5 5 80 6 И (Старобългарска ) 55 5 0 55 55 0 7 И Историческа лингвистика (Старобългарски език) 0 0 0 60 60 90 П

Подробно

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през март 2019 година

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през март 2019 година ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ МАРТ 2019 ГОДИНА Пътуванията на български граждани в чужбина през март 2019 г. са 478.3 хил. (табл. 1 от приложението), или с 3.5%

Подробно

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през юли 2017 година

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през юли 2017 година ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ЮЛИ 2017 ГОДИНА Пътуванията на български граждани в чужбина през юли 2017 г. са 665.7 хил. (табл. 1 от приложението), или с 15.3%

Подробно

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през април 2019 година

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през април 2019 година ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ АПРИЛ 2019 ГОДИНА Пътуванията на български граждани в чужбина през април 2019 г. са 620.8 хил. (табл. 1 от приложението), или с 2.4%

Подробно

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през юли 2019 година

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през юли 2019 година ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ЮЛИ 2019 ГОДИНА Пътуванията на български граждани в чужбина през юли 2019 г. са 779.5 хил. (табл. 1 от приложението), или със 7.2%

Подробно

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през юли 2016 година

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през юли 2016 година ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ЮЛИ 2016 ГОДИНА Пътуванията на български граждани в чужбина през юли 2016 г. са 577.2 хил. (табл. 1 от приложението), или с 9.2% над

Подробно

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през февруари 2017 година

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през февруари 2017 година ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ФЕВРУАРИ 2017 ГОДИНА Пътуванията на български граждани в чужбина през февруари 2017 г. са 366.8 хил. (табл. 1 от приложението), или

Подробно

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през юни 2019 година

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през юни 2019 година ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ЮНИ 2019 ГОДИНА Пътуванията на български граждани в чужбина през юни 2019 г. са 717.1 хил. (табл. 1 от приложението), или с 5.9% над

Подробно

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през октомври 2016 година

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през октомври 2016 година ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ОКТОМВРИ 2016 ГОДИНА Пътуванията на български граждани в чужбина през октомври 2016 г. са 404.0 хил. (табл. 1 от приложението), или

Подробно

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през април 2016 година

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през април 2016 година ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ АПРИЛ 2016 ГОДИНА Пътуванията на български граждани в чужбина през април 2016 г. са 466.3 хил. (табл. 1 от приложението), или с 26.2%

Подробно

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през септември 2018 година

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през септември 2018 година ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 2018 ГОДИНА Пътуванията на български граждани в чужбина през септември 2018 г. са 633.4 хил. (табл. 1 от приложението),

Подробно

Марта Кърпачева

Марта Кърпачева Марта Кърпачева БИБЛИОГРАФИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВЕДСКА ЛИТЕРАТУРА. 2008 Г. (ПЪРВО ПОЛУГОДИЕ) Класификационна схема I. Общи въпроси 1. Периодични издания. Годишници. Сборници. Библиографии 2. Научен живот.

Подробно

Информация за финансиран проект Наименование на конкурса: Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания на млади учени и постдокторанти 2

Информация за финансиран проект Наименование на конкурса: Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания на млади учени и постдокторанти 2 Информация за финансиран проект Наименование на конкурса: Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания на млади учени и постдокторанти 2018 г. Основна научна област или обществен приоритет:

Подробно

Microsoft Word - recenzia P. Petrov

Microsoft Word - recenzia P. Petrov Р Е Ц Е Н З И Я на дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен доктор Тема: Управление на промяната при внедряване на съвременни образователни технологии Автор: Петър Веселинов Петров

Подробно

Microsoft Word - Elka Mircheva_REZ_bg.doc

Microsoft Word - Elka Mircheva_REZ_bg.doc Български език 64 (2017), 1, 106-111 ISSN 0005-4283 Елка Мирчева Институт за български език Проф. Л. Андрейчин Българска академия на науките София, България Рецензии и обзори Български диалектен атлас.

Подробно

СТАНОВИЩЕ на дисертационен труд за получаване на образователната и научна степен доктор на тема: АКУСТИЧНО-ФОНЕТИЧНО МОДЕЛИРАНЕ ЗА РАЗПОЗНАВАНЕ НА ДЕТ

СТАНОВИЩЕ на дисертационен труд за получаване на образователната и научна степен доктор на тема: АКУСТИЧНО-ФОНЕТИЧНО МОДЕЛИРАНЕ ЗА РАЗПОЗНАВАНЕ НА ДЕТ СТАНОВИЩЕ на дисертационен труд за получаване на образователната и научна степен доктор на тема: АКУСТИЧНО-ФОНЕТИЧНО МОДЕЛИРАНЕ ЗА РАЗПОЗНАВАНЕ НА ДЕТСКА РЕЧ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК Научна специалност: Информатика

Подробно

ТЪРГОВИЯ НА БЪЛГАРИЯ С ЕС, май ПРЕДВАРИТЕЛНИ ДАННИ

ТЪРГОВИЯ НА БЪЛГАРИЯ С ЕС, май ПРЕДВАРИТЕЛНИ ДАННИ ТЪРГОВИЯ НА БЪЛГАРИЯ С ЕС - ПРЕДВАРИТЕЛНИ ДАННИ През периода януари - май 2010 г. износът на България за ЕС се е увеличил с 12.3% съответния период на та година и възлиза на 6.3 млрд. лева (табл. 1.1 и

Подробно

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през декември 2018 година

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през декември 2018 година ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ 2018 ГОДИНА Пътуванията на български граждани в чужбина през декември 2018 г. са 478.4 хил. (табл. 1 от приложението), или

Подробно

БЪЛГАРСКА АКДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

БЪЛГАРСКА АКДЕМИЯ НА НАУКИТЕ БЪЛГАРСКА АКДЕМИЯ НА НАУКИТЕ ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ОБЩЕСТВАТА И ЗНАНИЕТО Секция Публични политики и социални промени С Т А Н О В И Щ Е От доцент д-р по социология Божидар Сашков Ивков ИИОЗ при БАН,

Подробно

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през ноември 2018 година

Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България през ноември 2018 година ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ НОЕМВРИ 2018 ГОДИНА Пътуванията на български граждани в чужбина през ноември 2018 г. са 426.3 хил. (табл. 1 от приложението), или

Подробно

Ценоразпис за преводи Посочената стойност на превода е за 1 (една) стандартна страница изходен текст при средно темпо на превода 6 стандартни страници

Ценоразпис за преводи Посочената стойност на превода е за 1 (една) стандартна страница изходен текст при средно темпо на превода 6 стандартни страници Ценоразпис за преводи Посочената стойност на превода е за 1 (една) стандартна страница изходен текст при средно темпо на превода 6 стандартни страници на ден. Стандартна страница - текст с обем 1800 знака

Подробно

PowerPoint Presentation

PowerPoint Presentation Световен корупционен барометър 2016 АСОЦИАЦИЯ ПРОЗРАЧНОСТ БЕЗ ГРАНИЦИ Методология СВЕТОВЕН КОРУПЦИОНЕН БАРОМЕТЪР (GCB) - отразява оценките на гражданите относно разпространението на корупцията в отделните

Подробно

Становище проф_ Васил Марков

Становище проф_ Васил Марков ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ НЕОФИТ РИЛСКИ СТАНОВИЩЕ За дисертационния труд на Ставрос Киотсекоглу на тема: Мегалитни паметници от Егейска Тракия. Антропологически аспекти От проф. д.н.к. Васил Марков, Директор

Подробно

ИЗДАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ (ИЗДАДЕНИ КНИГИ И БРОШУРИ И ПРОДЪЛЖАВАЩИ ИЗДАНИЯ ПРЕЗ 2012 ГОДИНА)

ИЗДАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ (ИЗДАДЕНИ КНИГИ И БРОШУРИ И ПРОДЪЛЖАВАЩИ ИЗДАНИЯ ПРЕЗ 2012 ГОДИНА) ИЗДАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ (ИЗДАДЕНИ КНИГИ И БРОШУРИ И ПРОДЪЛЖАВАЩИ ИЗДАНИЯ ПРЕЗ 2012 ГОДИНА) Националният статистически институт осигурява данни за издадените книги и брошури, продължаващите издания (вестници,

Подробно

УТВЪРДИЛ: Директор: (Име, фамилия, подпис) ГОДИШНО ТЕМАТИЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ по учебния предмет околен свят за 1. клас ПЪРВИ УЧЕБЕН СРОК 16 седмици х 1

УТВЪРДИЛ: Директор: (Име, фамилия, подпис) ГОДИШНО ТЕМАТИЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ по учебния предмет околен свят за 1. клас ПЪРВИ УЧЕБЕН СРОК 16 седмици х 1 УТВЪРДИЛ: Директор: (Име, фамилия, подпис) ГОДИШНО ТЕМАТИЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ по учебния предмет околен свят за 1. клас ПЪРВИ УЧЕБЕН СРОК 16 седмици х 1 час седмично = 16 часа по ред Учебна седмица по ред

Подробно

ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ АВГУСТ 2011 ГОДИНА

ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ АВГУСТ 2011 ГОДИНА ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА И ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ АВГУСТ 2011 ГОДИНА Пътуванията на български граждани в чужбина през август 2011 г. са 398.0 хил., или с 4.8% повече в сравнение с

Подробно

ЖИВОТ ЗА ЦАРСКИЯ ОРЕЛ Andras Kovacs/RaptorImages Проектът Живот за царския орел (LIFE 12/NAT/BG/000572) се изпълнява с финансовата подкрепа на програм

ЖИВОТ ЗА ЦАРСКИЯ ОРЕЛ Andras Kovacs/RaptorImages Проектът Живот за царския орел (LIFE 12/NAT/BG/000572) се изпълнява с финансовата подкрепа на програм ЖИВОТ ЗА ЦАРСКИЯ ОРЕЛ Проектът Живот за царския орел (LIFE 12/NAT/BG/000572) се изпълнява с финансовата подкрепа на програма LIFE+ на ЕС. Той има за цел да увеличи популацията на царския орел и да намали

Подробно

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ Брюксел, г. COM(2016) 85 final ANNEX 4 ПРИЛОЖЕНИЕ към Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно ак

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ Брюксел, г. COM(2016) 85 final ANNEX 4 ПРИЛОЖЕНИЕ към Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно ак ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ Брюксел, 10.2.2016 г. COM(2016) 85 final ANNEX 4 ПРИЛОЖЕНИЕ към Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно актуалното състояние във връзка с изпълнението на приоритетните

Подробно

Институт за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките - Филиал Монтана Българският Северозапад в Европа история и култур

Институт за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките - Филиал Монтана Българският Северозапад в Европа история и култур Институт за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките - Филиал Монтана Българският Северозапад в Европа история и култура съставител чл.-кор. проф. дин Александър Костов София,

Подробно

РЕЦЕНЗИЯ от доц. дпн Милен Замфиров Относно представен дисертационен труд и автореферат Докторант: Константинос Евангелос Сотиру Тема: Развитие на соц

РЕЦЕНЗИЯ от доц. дпн Милен Замфиров Относно представен дисертационен труд и автореферат Докторант: Константинос Евангелос Сотиру Тема: Развитие на соц РЕЦЕНЗИЯ от доц. дпн Милен Замфиров Относно представен дисертационен труд и автореферат Докторант: Константинос Евангелос Сотиру Тема: Развитие на социални компетенции у зрително затруднени ученици Научен

Подробно

Раждаемост, смъртност и миграция на населението в област Стара Загора през 2018 година

Раждаемост, смъртност и миграция на населението в област Стара Загора през 2018 година 00 00 003 004 005 006 007 008 009 00 0 0 03 04 05 06 07 08 РАЖДАЕМОСТ, СМЪРТНОСТ И МИГРАЦИЯ НА НАСЕЛЕНИЕТО В ОБЛАСТ СТАРА ЗАГОРА ПРЕЗ 08 ГОДИНА Основните фактори, които влияят върху измененията в броя

Подробно

ГОДИШНО ТЕМАТИЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ТРЕТА ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА КЛЮЧ. ТЕМИ УЧ. СЕДМ. ТЕМА ОБРАЗОВАТЕЛНО ЯДРО ОЧАКВАНИ РЕЗУ

ГОДИШНО ТЕМАТИЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ТРЕТА ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА КЛЮЧ. ТЕМИ УЧ. СЕДМ. ТЕМА ОБРАЗОВАТЕЛНО ЯДРО ОЧАКВАНИ РЕЗУ ГОДИШНО ТИЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ТРЕТА ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА 1.1. Колко много знам и мога (входяща диагностика) Назовава имената на възрастните в детската градина. Разбира инструкции.

Подробно

Търговия на България с ЕС през 2018 година (предварителни данни)

Търговия на България с ЕС през 2018 година (предварителни данни) ТЪРГОВИЯ НА БЪЛГАРИЯ С ЕС ПРЕЗ 2018 ГОДИНА (ПРЕДВАРИТЕЛНИ ДАННИ) През 2018 г. износът на България за ЕС нараства с 9.1% 2017 г. и е в размер на 37 697.5 млн. лева (табл. 1 и 2 от приложението). Основни

Подробно

Наблюдение на потребителите, април 2019 година

Наблюдение на потребителите, април 2019 година НАБЛЮДЕНИЕ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, АПРИЛ 219 ГОДИНА През април 219 г. общият показател на доверие на потребителите се понижава с.7 пункта в сравнение с януари, което се дължи изцяло на пониженото доверие сред

Подробно