Климатътъ на Горнотракийската низина и памучната култура

Препис

1 Климатътъ на Горнотракийската низина и памучната култура отъ А. Ст. Бешковъ. Воденитt отъ десетки години насамъ метеорологически наблюдения даватъ основание да се разглежда басейна на горното течение на р. Марица, като една обособена климатична область. Не е трудно за наблюдателя да схване голtмитt разлики, които сжществуватъ въ вегетационната покривка на Горнотракийската равнина и тая на съседнитt области, - разлики, обусловени преди всичко отъ климатични фактори. нашата О рог р а ф ски т t фактор и обуславятъ въ значителна степень климата на область. Първата особеность на нашитt орографски елементи, които еж въ тtсна връзка съ Горнотракийската низина, е тtхната западно-източна (респ. С Ю. И.) посока. Подобна на посоката на Стара-планина е тази на Срtдна-гора и Родопитt, а следователно и на низината на горна Марица. Хлътване на тази низина е станало по две главни дислокационни линии, изобщо съвпадащи съ политt на дветt планини - успоредни помежду си и съ посока западъ - изтокъ. Вънъ отъ тtзи главни линии има и други второстепенни, които иматъ все еж.щата посока. Презъ горния терциеръ по низинитt се отлагатъ дебели слоеве езерни и крайбрtжни отложения и даватъ предпоставкитt на сегашната равнина. Тази равнинность и малката надморска височина (рtдко надъ 200 метра) правятъ щото дейностыа на Марица, па и на повечето отъ притоцитt и въ равнината, да е по-скоро акумулативна, отколкото ерозивна. Uiирочината на Горномаришката низина е срtдно около 45 км., а дължината и, смътната отъ Сарамбей до западнитt склонове на Сакаръ планина, Монастирскитt и Свети Илииски хълмове - около 160 км. Но тъй като намъ предстои да направимъ климатиченъ, а не морфологиченъ прег ледъ, не е погрtшно да се включатъ при разглеждането и тия части, които, разположени по на изтокъ, не се отличаватъ по надморската си височина и, главно, по климата си отъ нашата область. Това е толкова по-основателно, като се вземе предвидъ и обстоятелството, че статията ни има за цель и изяснението на нtкои стопански проблеми. Като така, следва да включимъ въ обсега на разглеждането и полетата : Айтоско, Карнобатско, Ямболско и Елховско. Температура. Фактътъ, че Горнотракийската низина е заградена откъмъ сев еръ съ такъвъ мощенъ вtтробранъ _:_ Балкана - ни подсказва, че тя ще е значително по-топла отъ своята посестрима - Дунавската столова земя, която е нашироко открита къмъ северъ. Безъ.па се спираме на обстоятелството, че Горнотракийската низина е по на югъ, ще споменемъ и това, че тя почти навсtкжде е по - низка отъ 200 метра. Така напримtръ Т атаръ-пазарджикъ има надморска в сочина 205 м., Пловдивъ - 160, Садово _,_ 150, Борисовградъ - 135, Хасково, както и Чирпанъ, разположени по - скоро въ слабо хъл мисти области, иматъ по 165 м., респ. 170 м., Елхово - 130, Харманли - 85, а Свиленградъ - едва 65 метра надморска височина. Значи, Горнотракийската равнина е типична низина и това допринася много за сравнително високата и температура. Че е така, се вижда_ отъ всъка една изотермална карта на България, независимо отъ това, дали изотермитt еж редуцирани, или не. Срtдната годишна температура на Горнотракийската низина

2 110 А. СТ. БЕШКОВЪ е 13,50 Ц., а редуцирането и къмъ морското равнище, предвидъ малката н _адморска височина, ще даде разлика отъ около + 0,5 Ц. ; изобщо, имаме единъ плюсъ отъ около 1-1,5 Ц. въ сравне н ие съ С еве р на България. По - конкретна представа за значителната разлика въ температурата по месеци дава следната диаграма за годишния ходъ на температурата въ Садово и Плtвенъ при еднаква надморска височина отъ около 130 м /О 5 о,. / -~ 1/,,. " ---- о1 С,д-~j ~J~ ~ rj -5 :t ll Jп:. IV у /~v----r---...::"'. ',; V \>. "' 1'. "' ~'. '\ ~ W'..,,!!!!: ]~ :х: :п "J1i Разликата става по-очебийна, ако се вземе предвидъ, че Плtвенъ има надморска височина 125 м., а Садово м. - нtщо, което при редукция би дало единъ плюсъ отъ още О, 1-0,2 за Садово. Безспорно е, че по-високата си температура Тракия, пъкъ и цtла Южна България дължатъ главно на Балкана. Това става ясно, щомъ се сравнятъ срtднитt годишни температури на rрадоветt, разположени на юrъ отъ Балкана съ тtзи, разположени на северъ отъ него. При една нищожна дистанция отъ км. разликата е често пжти около 1,5 Ц за сели щ а, разположени на еднаква височина, както е случая съ Габрово и Казанлъкъ. Тукъ, на 1/4 географска ширина има презъ л tтото и зимата разлика отъ около 2 Ц. 1 ). Следната таблица дава преr ледность за годишния ходъ на температурата на Горнотракийската низина, като въ еж.щото време ни показва и rодишнитt температу рн и ам п литуди. 1 \ п \ III I IV I V I VI Fl4~1 XI I XII J Ампл. Т.-Пазарджикъ '1 22' Пловдивъ ' ' Стара-Загора ' ' ' Хасково С адово ' Навсtкжде годишната амплитуда е надъ 2O ц., а това означава, че климатътъ на нашата область, както почти въ цtла България (съ изключение на планинитt и донt кжде Черноморското крайбрtжие ), е континенталенъ. Но пъкъ, като се изключатъ пър- 1 1 ) К. Кировъ, Климатична скица на България, стр. 1 О.

3 КЛИМАТЪТЪ НА ГОРНОТРАКИИСКАТА l!и З ИНА И ПАМУЧНАТА КУЛТУРА 111 витt две области, никжде континенталностьта не е така слаба, и което е още по-важно, само въ черноморската область, по срtдна Струма и Горнотракийската низина (съ Казан лъшкото поле) ср l;дната януарска температура е надъ нулата. Това положение, обаче, не трtбва да ни води къмъ прибър з ани заключения. Както се вижда отъ следнитt цифри, Тракийската низина има въ зимното полугодие много го 11tмо преимущество предъ Дунавската столова земн. 11 III IV V VI I VII I VIII I IX I Х I XI I XII Плtвенъ. Пловдивъ Разлика ) " ) 3 ) Докато пре з ъ лtтото температурната разлика между тtзи две области рtдко стига 1 u., презъ зимата тя е около 2,5 U. Важното, обаче, е, че месецигв априлъ и септември - октомври пока з ватъ въ Пловдивъ (респ. Тракия) единъ плюсъ отъ 1,5 респ. 1,3 и 1,6 U. А това е отъ много го л tмо значение за нtкои срtдиземноморски растения, преди всичко за памука; неговата сtитба се и з вършва обикнов е нно въ втората по л овина на априлъ, а беритбата му - въ края на септември и пре з ъ първитt две декад и (десетдневия) на октомври. Другъ много важенъ факторъ еж ранитt и късни мразове и слани, които пра внтъ отглеждането на срtдиземноморскитt растенин невъзможно, или поне рисковано. Тукъ, за щастие обстонтелствата еж твърде благопринтни. Това се вижда отъ следната таблица.1) Срiщна дата на Последенъ мразъ г Пърs, мраsъ последния 1 първия мразъ мразъ най - късниятъ най-раниятъ терминъ терминъ Сливенъ 30. III. 19. XI. 7. V х Ст. - Загора XI. 24. IV х Хасково 10. IV. 28. XI. 6. V IX Садо во.. 4. IV. 2. XI. Пловдивъ. 24. III XI. Т.-Пазарджикъ 8. IV. 4. XI. 27. IV IX IV х V х Ср "днитt дати на последния и първия мразъ за Горнотракийската низина, както се вижда отъ таблицата, еж преди времето за посtване, както и преди времето на събиране памука. Ако има нtкои смущения на температурата, тt еж рtдкость (1914 и 1915, респ. l 902 год.) Единъ твърде важенъ моментъ въ случая е: дали сборътъ на срtднитt денонощни температури презъ вегетационния периодъ е достатъченъ за да у з рtе дадената растителна култура. Отговорътъ тукъ е напълно положителенъ. Така напримtръ, сборътъ на срtднитt денонощни температури з а Пловдивъ, за времето отъ 15 Априлъ до 25 Октомврий (дата на последната беритба на памука) е 3670 U., която сум~ е твърде близка до 3800 U. - необходими, споредъ досегашнитt изучвания, за пълното узрtване на мtстния памукъ. 1 ) И з влtченис 01ъ кален даря на Дирекцията на Метеоро 1югията, 1931 год., стр. 116.

4 112 А. СТ. БЕШКОВЪ И така, температурнитt отношения еж почти напълно удовлетворителни за отглеждане на памука у насъ. В -1, т ров е. Отворена къмъ изтокъ и североизтокъ, зиме Горнотракийската низина, особено източната й часть, се спохожда често отъ североизточнигб вtтрове, които nричиняватъ бързо понижение на температурата и натрупватъ голъми снtжни маси. Тогава нtма разлика между Северна и Южна България; а това обстоятелство говори само по себе си: многогодишнитt срtдиземноморски растения, които евентуално биха зрtели въ нашата низина, ще измръзнатъ въ най-скоро време. Пишущиятъ тtзи редове въ 1925 година има случая да констатира загиването на много лимонови и портокалови дръвчета въ областьта Трапезунтъ- Батумъ. Тази область има срtдна януарска температура + 5 Ц., а въ въпросната зима, тя бt спаднала до - 8 Ц. при господствуващи северни вtтрове. Ясно е прочее, че за нашата область по тая причина едвали ще може да се говори за отглеждане на срtдиземноморски мно г огодишни растения. Може би, едно изключение и то чисто спорадично, да направи маслината. Вtтроветt тукъ еж отъ значение доколкото иматъ влияние за повишение или понижение температурата и то главно по отношение понижението. Топлитt вtтрове само помагатъ, особено ако еж презъ септемврий и октомврий. Отъ по-rолtмо значение тукъ еж валежитt, особено тtхното раз пред t л е н и е в ъ в р ъ з к а с ъ в е r е т а ц и о н н и я п е р и о д ъ. В а л е ж и. Както е известно, западната половина на Балканския полуостровъ има по-rолtми валежи отъ източната и южна негови части. България, която заема североизточната часть на полуострова, еж.що така има сравнително неrолtми валежи. Височината имъ възлиза на около 650 мм. годишно. Споредъ изчисленията на Г. Стайновъ, на пространство около 45,000 кв. клм. падатъ валежи срtдно отъ мм. годишно; върху 30,000 кв. км мм.; на 14,000 кв. км мм. и на около 6,000 кв. км. - или подъ 500, или надъ 800 мм. годишенъ валежъ. Първата, най-обширна область обхваща между другото и Горнотракийската низина. Тукъ валежното количество е мм. годишно т. е. значително се различава отъ срtдния годишенъ валежъ на страната. Причината тръбна да се търси преди всичко въ обстоятелството, че сравнително твърде низка, Тракийската низина е заобиколена съ планини, по които става конденсирането на воднитt пари. Проникващитt отъ северъ, юrъ и западъ вtтрове често еж твърде сухи, защото еж оставили влажностьта си въ видъ на валежи по съседнитt планини, а и източнитt и североизточни вtтрове, освенъ че еж сухи, но и като такива, които идатъ отъ по-студени мtста, се отдалечаватъ отъ точката на конденсирането. Че валежитt се усилватъ бърже въ областьта на гiерифернитt планини и възвишения около Тракийската низина, се вижда отъ приложената карта на следната страница. Както въ цtла България, така и въ по-rолtмата часть отъ Тракия, преобладаватъ лtтнитt валежи, или по-право: максимално валежно количество, макаръ и въ малъкъ брой валежни дни, има презъ лtтото. Това се дължи на факта, че презъ лtтото има барометриченъ минимумъ въ срtдна Азия, къмъ която се устремяватъ валежнитt атлантически вtтрове; и тъй като Балканскиятъ полуостровъ лежи на пжтя имъ, настжпването на голtми валежи е обяснимо. Но не такива еж условията въ югоизточния край на Горна Тракия. Тукъ подобно на Източна Тракия (Тракия подъ турска власть), влиянието на етезиитt се чувствува. Следнитt данни даватъ да се разбере, че въ югоизточния край на Горнотракийската низина валежното количество презъ зимата е значително по-голtмо отъ лtтното, докато въ останалитt части имаме обратна картина. 1 ) 1 ) К. Кировъ, Климатична скица на България, стр. 23.

5 КЛИМАТhТЪ НА ГОРНОТРАКИЙСКАТА НИЗИНА И ПАМУЧНАТА КУЛТУРА i0{1иf./io,f E,{l./ff;.)К/,,( f!cjl1b.5(j С'Н J"I) -бос~. {j(j - 70 ~t'lf 70 - f)(} (!!f надь fl(} о, С т анции 1 11 III IV V VI VII VIII IX х XI I XII rод. л. на кв. м. т. Сеllменъ ловдивъ lк.бимецъ ртак ь ой Липсата на голtми лtтни валежи е едно много важно и благоприятно обстоятелство за зоната Любемецъ-Свиленградъ- Ортакьой. Тукъ е мtстото, на което може ца се очаква бждещето развитие на слабото ни още отглеждане на памукъ; както е известно, памукътъ изисква по - голtми валежи въ периода на растенето, докато презъ вре~1е на зрtенето - късното лtто и есеныа - валежитt трtбва да еж малки. Именно на тия изисквания отговаря въпросната зона. Когато се класифицира климатътъ на една область, визира се не само годишната температурна амплитуда, но и количеството и разпредtлението на валежитt презъ годината. Както е известно, въ Европа, съ океански климатъ, максимумътъ на валежитt е презъ есеныа, а въ континенталната часть - презъ лtтото. Тъй като България и частно нашата область иматъ максимално валежно количество презъ лtтото, то тt и по този си признакъ трtбва да се причислятъ къмъ странитt съ континенталенъ климатъ. Колкото за малкат а часть, въ която преобладаватъ зимнитt валежи (Любемецъ-Свиленградъ Ортакьой, а сжщо и Петричъ) - може да се подчъртае безспорното влияние на етезиитt, следователнj на срtдиземноморската климатична область. Малкото валежно количество е една отъ причинитt щото рандеманътъ на нашия памукъ (25-30 кгр. на декаръ) да не е голtмъ. Опититt, обаче, показватъ, че при изкуствено напояване, каквото въ низината на Марица може да се проведе на много мtста, реколтата става двойно по-голtма, Юби ~. с бо ри. проф. А. Иширк о въ 15

6 114 Л. СТ. БЕШКОВЪ * * * При повсем tстния днешенъ стремежъ къмъ автархия, при една провеждана съ нсич1<и сили и срtдства политиката за уравновесяване търговскитt баланси - би било голtма грtшка да се остави отглеждан ето на памук а у насъ на досегашното му стжпало. Въ производството на суровъ nамукъ има отбелязанъ значителенъ ycntxъ: Години 1908/12 ср Засtти ха Произв квинтали Особено заслужава нашето внимание показаниятъ въ 1932 г. успtхъ. После ще видимъ на какво се дължи той. Въ случая, най-напредъ ни интересува да видимъ по колко килограма памукъ се пада срtдно годишно производство у насъ на глава отъ населението. Ако вземемъ за база най-добрата година , то пада се на човtкъ по около 300 гр. суровъ памукъ, или 270 гр. прежда. Въ всtки случай, срещу мtстно производство отъ 1,800,000 кгр. ние имаме вносъ на памукъ (суровъ, 1931 год.) 3,059,895 кгр. и 6,473,725 кгр. памучни прежди. Отъ тукъ следва, че годишната употр-t,ба на суровъ памукъ и прежди у насъ е надъ 10,000,000 кгр. т. е. по кгр. на чов t.къ или: само 1 /б отъ нуждитt се покрива съ мtстенъ памукъ и то при база 1932 година, отличаваща се съ необикновено разрастване на визираното производство. Вънъ отъ това имаме голtма употрtба на вносни памучни платове, конци и др. За получаване на споменатото по-горе количество отъ 1 О мил. кгр. памукъ ще трtбва и съответното увеличение на посtвната площь - тя ще трtбва да достигне около 35,000 хектара, като се смtта срtденъ добивъ кгр. влакно отъ декаръ. Впрочемъ, този приходъ би могълъ силно да се увеличи, ако се върши изкуствено напояване. България внася памучни стоки за около 1 милиардъ лева годишно. Това е найтежкото перо въ пасива на нашия търговски балансъ. За щастие, обаче, то е сравнително и най-леко отстранимо. И ако това отстраняване се извърши, нашиятъ търговски балансъ навtрно ще се уравновеси, а твърде е възможно да показва за напредъ често пжти активно салдо. Това е държавно-стопанскиятъ моментъ. Вторъ моментъ е частно-стопанскиятъ; доходна ли е памучната култура при нашитt условия и ще пристжпи ли нашиятъ земедtлецъ къмъ масово отг лежадне на това текстилно растение? Отговорътъ, стига да се спазятъ известни условия, е положителенъ. Най-важното отъ тия условия е да се гарантира продажбата на получения памукъ Останалитt условия еж технически, психологически, случайни, но въ всtки случай не тt еж мtродавнитt. Направенитt калкулации доказватъ, че памукътъ изобщо не е по-доходенъ отъ тютюна, но затова пъкъ може да разчита на по-сигуренъ пазаръ въ рамкитt на страната.1) 1 ) Ро:11ъния, Полша, Италия, Франция и др. страни въ послелнитt години еж прибtгнали до засtване на голtми пространства съ тютюни, които макаръ и долнокачествени, се яв~наrъ все повече и повече пречка за харченего flil нашитъ тютjqни, Италия даже вече изнас11 повече тютюни, отколкото внася,

7 КЛИМАТЪТЪ НА ГОРНОТРАКИИСКАТА НИЗИНА И ПАМУЧНАТА КУЛТУРА 115 Докато при продажбата на нашитt тютюни главниятъ въпросъ е да се спечели и задържи даденъ пазаръ, при памукътъ главната задача е да се пласира той въ м l,стния пазаръ; а както видtхме, капацитетътъ на последния е още много голtмъ, Недостатъкътъ на нашия памукъ е този, че отъ него не могатъ да се получатъ прежди отъ No 24 и нагоре (фини прежди); но последнитt възлизатъ на не повече отъ 150/о отъ внасяното количество прежди, Една решителна стжпка бt постигнатото споразумение между предачнитt фабрики и Министерството на земедtлието, представляваще памукопроизводителитt. По силата на това споразумение (1931 г.) фабрикитt закупватъ производството (два милиона кгр.) по цени на борсата Ню-Йоркъ за сортъ "Мидлингъ" плюсъ вносно мито, отъ товарна гара, но тази цена да не е по-долу отъ 25 лв. за единъ кгр. 1 ) Така rарантиранъ, памукопроизводительтъ засt по-голtма площь и получи количество, което вече действително наближава два милиона кгр. Въ тая насока и по този пжть може да се очакватъ за напредъ нови успtхи. Така ще се премехне у нашия земедtлецъ страхътъ предъ неизвесностьта за пласиране на добитото влакно. Тукъ е мtстото да се спомене за стопанската политика по отношение отглеждането на памукъ въ нtкои страни. Така напримtръ, въ втората половина на миналото столtтие Египетъ отъ експортьоръ на зърнени храни с~ обърна на вноситель на такива; но затова пъкъ, започна да произвежда и изнася грамадни количества памукъ, имащи несравненно по-голtма стоttность отъ тази на житнитt храни. Подобна е картината и въ западенъ Туркестанъ: отъ нtколко години насамъ се прави всичко, за да се замtстятъ житнитt растения съ други култури, преди всичко съ памукъ; по сжщитt съображения биде прокарана новата дълга 1500 клм., сибирско-туркестанска желtзопжтна линии, която, снабдявайки Туркестанъ съ ефтино сибирско жито, ще му даде възможность да отд tли много по-голtма площь за памукъ, така потр!обенъ за руската индустрии. Такава задача е изправена и предъ нашето стопанство. Чрезъ разумно ржководство и съдействие ще се достигне до положението, при което нашата памучна индустрия ще бжде въ голtма степень независима отъ чужбина, ще се подобри поминъкътъ на тракиеца, ще се даде стопанска база за развитието на памучната предачна индустрия и близкитt до нея тъкачна индустрия, бояджийство, апретиране, добиване паму<шо масло и пр. Най-после, отглеждането на една нова растителна култура създава често пжти предпоставкитt за отглеждането на други нови растения, за вирtенето на които има условия въ Горнотракийската низина. 1 ) Пазарни цени за суровия nамукъ: лв ; лв ; лв ; лв ; лв. 28.