Р Е Ц Е Н З И Я на дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен доктор по професионално направление 1.2. Педагогика (Специална педагогика - Логопедия) на тема: Езиково и когнитивно развитие при деца с дизартрия Автор: Елена Кирилова Бояджиева-Делева Рецензент: проф. д-р Цанка Попзлатева Дисертационният труд на Елена Бояджиева-Делева е посветен на проблематика в областта на психологията на атипичното развитие и се отличава с определена теоретична и приложна значимост. Главният фокус е насочен към изясняване на констелацията от базови и специфични детерминанти в детското развитие при вродени/рано придобити двигателни нарушения с церебрален произход, което е важен момент за избор на адекватни медицински, психолого-педагогически и логопедични терапевтични стратегии и методи. Съвременните научни находки за значими вариации на неврокогнитивните и невролингвистичните профили в условията на вродена сензорна (слухова или зрителна) патология извеждат водещата роля на различията в ранния практически и социален детски опит. Актуализират се проблеми, свързани с търсене на нови възможности за реконструкция и контрол над социалния контекст в ранното детство, но също и с хетерогенните модели на атипично психическо развитие, които се разгръщат в следващите възрастови периоди, независимо от идентичността на биологичния проблем. От тази позиция, бих оценила високо усилията на докторантката да изследва фундаменталния въпрос за динамиката на функционалните връзки между моторика когниция език, както и да защити тезата за вътрешногруповите вариации на когнитивните и езикови профили при детска церебрална парализа без коморбидни сензорни, интелектуални или др. нарушения. Подобни научни факти са обоснован 1
повод за критичен анализ на традиционните стратегии в ерготерапията, невропсихологическата рехабилитация, логопедията, специалната педагогика и за търсене на иновационни подходи. Дисертационният труд е представен в общ обем от 194 с. и е структуриран в 3 основни глави (една теоретична и две емпирични), увод, изводи, приноси и възможности за бъдещи изследвания, приложения и библиография. Емпиричните факти са обобщени и онагледени с 32 таблици и 14 фигури. Библиографията съдържа 171 източника, от които 127 кирилица и 44 на латиница. Впечатлява относително високият дял на съвременна българска литература в областта на неврологията, психологията, езикознанието, логопедията и специалната педагогика. В критичен план бих отбелязала, че библиографията е иманентна част от дисертационния труд, поради което е логично да следва текста, а не приложенията. По мое мнение структурата на дисертацията би спечелила с обособяването на самостоятелна част Заключение, в която компактно да се изложат главните обобщения от теоретичното и емпиричното проучване, приносните моменти и бъдещите перспективи. Бих препоръчала също поголяма прецизност в спазването на техническите стандарти за озаглавяване и номериране на таблиците и фигурите. Теоретичната част на дисертационния труд предлага операционализиране на базовите понятия в проучването, което е аргументирано чрез задълбочен сравнителен анализ на теоретични конструкти, разработени в различни изследователски парадигми. Акцентира се върху концептите детска церебрална парализа (ДЦП), смесена дизартрия, говорно развитие и говорно нарушение, езикова система, езиково развитие и езиково нарушение, когнитивни процеси, когнитивно развитие и др. Систематизирана е актуална научна фактология за разнообразието на първичната и вторичната симптоматика при ДЦП, както и за нейната многофакторна детерминация. Специално 2
внимание е отделено на възрастовата динамика на интеракциите между двигателните, когнитивни и езиковите функции в нормативното развитие, което позволява да бъдат очертани причинно-следствени и времеви зависимости в развитието на децата с церебрална парализа и смесена дизартрия. Теоретичните анализи подкрепят тезата за значими вариации в атипичните когнитивни и езикови траектории на развитие при ДЦП и позволяват на докторантката да направи обобщение за нужда от индивидуален подход в терапевтичната практика и обучението, независимо от общия и водещ двигателен синдром. От тази позиция тя дефинира все поточно параметрите на своя изследователски въпрос, като насочва вниманието към търсене на значими вътрешногрупови различия в интеракциите между когнитивните и езиковите процеси при деца с общи двигателни и говорни нарушения без коморбидни нарушения. Предложените теоретични анализи и дискусии демонстрират умението на докторантката за критично обсъждане и систематизиране на актуална научна информация, за креативно формулиране на собствени тези и тяхната аргументация. Използваните литературни източници са коректно цитирани в текста и литературната справка. Във втора глава е описан системно експерименталният дизайн на проучването. Главната цел за проявяване и съпоставяне на езиковото и когнитивно равнище на развитие на деца със смесена дизартрия от горна предучилищната възраст е добре обоснована от теоретична и практикоприложна позиция. Тя е декомпозирана чрез подцели, конкретни задачи и работни хипотези. Формулирани са очаквания за специфични функционални взаимовръзки между компонентите на езиковата и когнитивната система, както и тяхната зависимост от степента на общото двигателното и говорното нарушение. Контингентът е представен от 60 деца на възраст от 5-7 г., разпределени в експериментална (ЕГ) и контролна (КГ) група и 3 възрастови 3
подгрупи. Подборът на ЕГ от деца с церебрална парализа и смесена дизартрия е направен прецизно, като са изключени съпътстващи сензорни и интелектуални нарушения, епилептична симптоматика. Таблично демонстрираните разпределения на ЕГ по форма, тежест на церебралната парализа, начин на придвижване и степен на смесената дизартрия предоставят детайлизирана картина на биологичните дефицити/потенциали. Изследователският инструментариум включва комплекс от неекспериментални и експериментални методи, който кореспондира със заявената изследователска цел. Композирана е батерия от утвърдени в детската психодиагностика и логопедическа практика проби за оценка на памет и мислене, фонология и граматика. Стандартизирани са условията на индивидуално диагностично изследване в игрова ситуация. Критериите и показателите за количествена и качествена оценка на детското изпълнение са ясно формулирани и добре систематизирани. Първичните данни са обработени по подробно описан алгоритъм. Подбрани са адекватни статистически процедури за анализ на разпределенията в групите и търсене на съществени зависимости между изследваните феномени. Конструираният експериментален дизайн на емпиричното изследване заслужава изключително висока оценка. Той интегрира предимствата на случай-изследване стратегиите с предимствата на психометрията и сравнителните изследвания, което е оптимален вариант за извличане на обективна информация за атипичното развитие. Това е трудоемък изследователски процес, който още повече се усложнява от малката честотност на случаите на деца с дизартрия без съпътстващи нарушения. Резултатите от емпиричното проучване и тяхното обсъждане са изложени в трета глава. Предложен е първичен количествен анализ, в който са дискутирани междугруповите и вътрешногрупови различия в равнището на когнитивното и езиковото функциониране на 5-7 г. деца от ЕГ и КГ. 4
Обобщените групови резултати при ДЦП с дизартрия показват добро, но с една степен по-ниско равнище в сравнение с КГ. Отбелязаната тенденция за по-добри постижения в когнитивните спрямо езиковите задачи в двете групи заслужава внимание от гледна точка на общите възрастови закономерности в когниция език интеракциите. Високо оценявам стойността на научната информация, изведена от качествения анализ на грешките в индивидуалните изпълнения на децата от ЕГ и КГ. Той предоставя важна фактология за когнитивния капацитет в преработването на морфологична и синтактична информация от 5-7 годишните деца с двигателни и говорни нарушения, но и за общопсихологическите закономерности в типичното развитие. Проявените функционални зависимости между изследваните мисловни, паметови, фонологични, морфологичните и синтактични процеси в експерименталната и контролната група могат да се интерпретират като научни доказателства за наличие на качествено различие във вътрешни механизми на детското учене и информационно преработващия процес, но те не предопределят еднопосочно дефицит в интелектуалното и езиковото поведение. Статистическите сравнения на резултатите в субгрупите, според степента на ДЦП, имат доказателствена стойност за това, че състоянието на общата моторика в ранна и предучилищна възраст е съществен фактор за езиковото и когнитивното развитие, като моделират значими различия при лека, умерена и тежка степен на увреждане. Картината на вариациите в атипичното психическо функциониране при ДЦП в предучилищна възраст се допълва от проучените взаимовръзки между степента на дизартрия, когнитивните и езиковите умения. Статистическите изводи позволяват да бъде приета работната хипотеза, че степента на дизартрията не е модератор на различия в когнитивната и езиковата сфера. Този факт в съчетание с установените значими биологични корелации между степен на 5
общодвигателното нарушение и на комплексното говорно нарушение са показателни за сложните траектории на психическото развитие в разглежданата популация. Докторантката е представила самооценката на приносните моменти от дисертационното изследване, главно от позициите на логопедията и специалната педагогика, която по принцип приемам. Бих искала да отбележа, че емпирично изведените в дисертацията научни факти имат потенциал да бъдат интерпретирани като приносни и в посоката на пофундаментални психологически проблеми, свързани с атипичния ранен опит и възрастовата динамика на междуфункционалните отношения в психичната система и др. В заключение считам, че е проведено задълбочено научно изследване на значими за теорията и практиката проблеми в психическото развитие на децата с церебрална парализа. Въз основа на това, убедено препоръчвам на научното жури да присъди на Елена Бояджиева-Делева образователната и научна степен доктор по професионално направление 1.2. Педагогика (Специална педагогика Логопедия). Проф. д-р Цанка Попзлатева 15/06/2015 6