СТАНОВИЩЕ на проф. дфн Панайот Карагьозов, преподавател по история на славянските литератури в СУ Св. Климент Охридски ОТНОСНО ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА И НАУЧНА СТЕПЕН ДОКТОР ИЗГНАНИЕТО ЕКЗИСТЕНЦИАЛЕН ИЗБОР И СЪДБА В РОМАНИТЕ НА ЕГОН ХОСТОВСКИ на НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ ЛЮБОМИРОВ, редовен докторант към Катедрата по славянски литератури на СУ Дисертационният труд на редовния докторант към Катедрата по славянски литератури на СУ Св. Климент Охридски Николай Михайлов Любомиров Изгнанието екзистенциален избор и съдба в романите на Егон Хостовски е с обем 163 страници и съдържа Уводни думи, Четири глави, Заключение и Библиография. В дисертацията си Николай Михайлов се насочва към целокупното творчество на чешкия писател от еврейски произход Егон Хостовски (1908 1973), който от 1926 до 1972 г. публикува двадесет белетристични, епистоларни и мемоарни книги и една пиеса, които все още не са преведени на български език. Въпреки че приблизително половината от житейския път на автора преминава в родината му и първите осем от двадесетте му книги са отпечатани в междувоенна Чехословакия, Егон Хостовски е считан за чешки писател имигрант или изгнаник. В подкрепа на второто определение докторантът припомня фактите, че в родината си Хостовски и повечето от персонажите му се чувстват като вътрешни изгнаници, че повторното установяване на писателя в САЩ не е провокирано от неприемлива за чехословашката 1
комунистическа власт партийна или религиозна принадлежност на писателя, и че Хостовски до края на живота си не променя чешкото си самосъзнание и пише само на чешки език. В Уводните думи Николай Михайлов заявява обекта на своето изследване, който е идентичен със зададената в заглавието на дисертацията тема. Докторантът се опитва да разграничи близките, но не напълно припокриващи се понятия имигрант и изгнаник и уточнява, че изгнанието става факт едва тогава, когато даденият автор започва да смесва двете култури, когато започва да сравнява своите биографични времепространства и се осъзнава като човек, който няма къде да се върне. Затова, според изследователя, романите, писани в изгнание, са обикновено романи за двойника, за раздвоението на личността. Интересно са съжденията на Михайлов, че емиграцията е като прераждане, [като] нов живот, но без детство, че изгнаникът не принадлежи към никое място извън първичната си памет и др. В края на Уводните думи дисертантът декларира, че ще разглежда литературните произведения на самотния разказвач на различни човешки съдби Егон Хостовски от гледна точка на възприемателя, а в началото на Първа глава прави кратък преглед на жизнения и творчески път на чешкия писател и допирните им точки с е(и)миграцията, изгнанието, смъртта, холокоста и екзистенцията. Доколкото в Първа глава, макар и лаконично, са засегнати повечето от разглежданите в дисертацията тематични и проблемни кръгове, а също така в нея са изложени и методологическите подходи към тях, тази глава определено може да се счита за крайъгълен камък в труда на Михайлов, тъй като следващите три глави съдържат времепространствено ситуирани (по десетилетия) анализи на конкретните романи. Михайлов разглежда в хронологичен порядък всички белетристични произведения на Хостовски от дебютния му сборник с разкази Затворени врати (1926) до последния му роман Епидемия (1972). Докторантът установява, че повечето от поставените от Хостовски проблеми са свързани с изконния за чешкото обществено и литературно съзнание топос на дома, който 2
не случайно е залегнал в превърналото се в национален химн стихотворение на Йозеф Кайетан Тил стихотворение Къде е моят дом?. Заглавията на книгите на Хостовски Затворени врати (1926), Гетото в тях (1928), Дом без господар (1937), Укритие (1943) и Чужденец търси квартира (1947) свидетелстват за интереса на чешко-еврейския писател към физическото местожителство. Хостовски разглежда топоса дом многоаспектно от родната къща и семейството до употребата му като метафора на родината, в която авторът и неговите герои не могат да се върнат. В този смисъл обаче домът е едновременно центробежна и центростремителна цел и въпреки неговата безспорна реална и въобразена притегателна сила той е представен в контекста на характерните за Хостовски затворени пространства: килера, стаята (с нейните врати и прозорци), апартамента, квартирата под наем, офиса, кръчмата, дома, къщата, еврейското гето, чехословашката държава след 1948 г. и изгнаническия свят като цяло. Тези пространства понякога са реалност, но в повечето случаи са спомен, в който героите търсят физическо или свързано с психическото им оцеляване убежище. Докторантът убедително установява, че в белетристиката на Егон Хостовски интериорът решително потиска екстериора. С бягството от дома и неговото търсене докторантът преплита темите за оцеляването, смъртта, еврейството, антисемитизма и холокоста, които обвързва с изгнанието и със скиталчеството на вечния евреин Ахасфер. Докторантът припомня триединната чешко-немско-еврейска симбиоза в чешката литература и нейното разпадане след Втората световна война и мястото, което Хостовски заема в нея с междувоенните си романи Гетото в тях, Случаят на професор Кьорнер (1932) и Дом без господар. Н. Михайлов разграничава вътрешното изгнаничество, определено като отчуждение на човека от собственото му общество и култура от външното изгнание, което е отделяне на човека от някакво първично пространство, от неговата емоционална география, стимулиращо противопоставянето му на спецификите на новата среда. 3
В дисертацията си Николай Михайлов прави кратък преглед на философията на екзистенциализма, феноменологията, художествените интерпретации на абсурда, различните теологически и философски концепции за смъртта и оцеляването с оглед на творчеството на Егон Хостовски. За безспорни приноси на дисертанта трябва да се отчетат разглеждането на напълно непознатия в България и слабо известен в двете му родини Чехословакия и САЩ белетрист Егон Хостовски, неговото ситуиране в поредицата най-известни чешки писатели изгнаници и емигранти, започвайки с Ян Амос Коменски и завършвайки с Милан Кундера, и определяне на мястото му сред пишещите на чешки език писатели с еврейско потекло. Приносни са неговите опити за разграничаването на имигрантската от изгнаническата литература и проследяването на идейното и творческо съзряване на чешкия белетрист, сред които е и наблюдението, че докато през 30-те години в центъра на прозата на Хостовски стои индивидът, в произведенията му от 50-те години (романите Безследно изчезналият (1956), Благотворителна вечер (1957), Среднощният пациент (1958), интересът е прехвърлен към положението на обществото като цяло и на източноевропейската имиграция в САЩ като колективен феномен. Важно е да се отбележи, че докато чешката критика разглежда Егон Хостовски основно като представител на психологическата проза, българският бохемист прехвърля доминантата върху преобладаващата в творчеството на писателя екзистенциална ориентация. Сред недостатъците на труда бих споменал недостатъчното сцепление между заявените теоретически и методологически постановки и конкретните анализи на романите на Хостовски, неспоменаването на Карел Чапек сред писателите от 30-те години на ХХ век (биха могли да се направят интертекстуални връзки между някои от творбите на двамата автори). Бих препоръчал да се прецизира изписването емигрант и имигрант, да се коригира годината на битката край Била хора (1618 вместо правилната 1620), уеднаквят заглавията Укритие Убежище, да се опрости прекалено 4
усложненият стил в теоретичната част и се намерят подходящи еквиваленти на неологизми като текстопродуциране, вседопустимост, партийник и др. Посочените забележки обаче не са в състояние да променят убеждението ми, че дисертантът самостоятелно е интерпретирал прозата на Егон Хостовски и е достигнал до редица оригинални изводи. Ето защо въз основа на посочените приноси на дисертационния труд Изгнанието екзистенциален избор и съдба в романите на Егон Хостовски в съответствие с изискванията на Закона за развитието на академичния състав в Р България и Правилника за неговото приложение предлагам на Членовете на уважаемото Научно жури да присъдят на магистър Николай Михайлов Любомиров образователната и научна степен доктор. София, 20.05.2013 г. П.П. Заявявам, че Авторефератът на Николай Михайлов адекватно и подробно предава съдържанието на дисертационния труд. 5