БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ ИНСТИТУТ ЗА ГОРАТА ПРОУЧВАНЕ НА ПАТОГЕНИ ПО ВИДОВЕ ОТ РОД PINUS В БЪЛГАРИЯ СИАННА ХЛЕБАРСКА, МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ОСМИ НАУЧЕН СЕМИНАР ПО СЛУЧАЙ СЕДМИЦАТА НА ГОРАТА 12 АПРИЛ 2018 ГР.СОФИЯ
ИЗГОТВЕН Е ЛИТЕРАТУРЕН ОБЗОР, С ЦЕЛ ПРОУЧВАНЕ И АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ПРОБЛЕМА, СВЪРЗАНИ С ТЕМАТА НА ПРОЕКТА ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ЧЕТИРИ ГОДИНИ ПОВРЕДИТЕ ОТ ФИТОПАТОГЕНЕН ХАРАКТЕР В БОРОВИТЕ ГОРИ СА СВЪРЗАНИ ОСНОВНО С ГЪБИТЕ DIPLODIA SAPINEA И CENANGIUM FERRUGINOSUM, КОИТО ПРИ ЖИЗНЕНИ И ЗДРАВИ ДЪРВЕТА НЕ БИХА МОГЛИ ДА ПРИЧИНЯТ СЕРИОЗНИ СМУЩЕНИЯ, А САМО ДА ПОДПОМОГНАТ САМООКАСТРЯНЕТО В ДОЛНАТА ЧАСТ НА КОРОНАТА (BUTIN, 1995; SINCLAIR ET AL., 1987). ПРИ НАСТЪПИЛИТЕ ФИЗИОЛОГИЧНИ СМУЩЕНИЯ ПОРАДИ ПРОДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ЗАСУШАВАНИЯ, ТЕЗИ ПАТОГЕНИ СЕ ПРОЯВЯВАТ КАТО ПО-АГРЕСИВНИ ПАРАЗИТИ И ПРИЧИНЯВАТ СЪХНЕНЕ НА КЛОНКИТЕ И МЛАДИТЕ ЛЕТОРАСЛИ В НАСАЖДЕНИЯ ОТ P. NIGRA, P. SYLVESTRIS И P. PONDEROSA.
ГЪБНИЯТ ПАТОГЕН DOTHISTROMA PINI HULBARY ПРИЧИНЯВА СТОПАНСКИ ЗНАЧИМО ЗАБОЛЯВАНЕ СРЕД ИГЛОЛИСТНИТЕ ДЪРВЕСНИ ВИДОВЕ, ПО-СПЕЦИАЛНО НА ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ ОТ РОД PINUS. РАЗВИТИЕТО МУ В ТЪКАНИТЕ НА ИГЛИЦИТЕ ПРЕДИЗВИКВА ПРЕЖДЕВРЕМЕННО ОБЕЗЛИСТВАНЕ НА КОРОНИТЕ И НАМАЛЯВАНЕ НА ПРИРАСТА, А В НЯКОИ СЛУЧАИ И ЗАГИВАНЕ НА ИНФЕКТИРАНИТЕ ДЪРВЕТА. СИЛНОТО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО НАРУШАВА ЕКОЛОГИЧНАТА РОЛЯ НА ИГЛОЛИСТНИТЕ ГОРИ, КАКТО И СТОПАНСКАТА ИМ ФУНКЦИЯ И РЕКРЕАЦИОННО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ. ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ ПАТОГЕНЪТ ПРОЯВЯВА ВСЕ ПО-ВИСОКА ВИРУЛЕНТНОСТ И НАНАСЯ СЕРИОЗНИ ПОВРЕДИ КАКТО ВЪРХУ МЕСТНИТЕ, ТАКА И ВЪРХУ ИНТРОДУЦИРАНИТЕ ВИДОВЕ.
ОПИСАНИЕ НА ОБЕКТИТЕ ПО МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ: ОБЕКТ 1 - ГР. СОФИЯ, КВ. ГОРНА БАНЯ, М. БОНСОВИ ПОЛЯНИ. ОБЕКТ 2 - ГР. СОФИЯ, КВ. БУХОВО, М. СРЕДОБЪРДО. ОБЕКТ 3 - ГР. ПЕТРИЧ. ОБЕКТ 4 САНДАНСКИ. ОБЕКТ 5 - С. МАРИКОСТИНОВО. ОБЕКТ 6 - С. ГЪРМЕН. ОБЕКТ 7 - С. САМУИЛОВО. ОБЕКТ 8 С. САПАРЕВА БАНЯ. При провеждане на теренното обследване, всеки един от изброените обекта е заложен като пробна площ.
2017 г.
2018 г. Залагане на пробни площи
ОБЕКТИ НА ПРОУЧВАНЕТО ОБЕКТ 1 : гр. София, кв. Горна Баня, м. Бонсови поляни. КЛАСИФИКАЦИЯ И СИСТЕМАТИЧНА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА ОПИСАНИЯ ДЪРВЕСЕН ВИД: ЦАРСТВО: ОТДЕЛ: КЛАС: РАЗРЕД: СЕМЕЙСТВО: РОД: ВИД: Регистриран: Plantae Pinophyta Pinopsi da N: T Дървесен вид Бълг. наименов ание 1. Pinus nigra Черен бор Брой маркирани дървета на ПП: Средна възраст в год. за ПП: Pinales Pinaceae Pinus Pinus nigra J.F.Arnold, 1785 Среден диаметър в м./на 1,3м., за ПП: 55-60 0,30-0,35 Местоположение на ПП: Средна височина в м., за ПП: Форма, вид корона, за ПП: 13 Симетр./ Асиметр. Надморска височина, на ПП: Средна дължина на Иглиците в см., за ПП: 10-12 6-8 Среден размер на шишарки в см., за ПП: Екологична мрежа: 40 Геогр.Ш. Геогр. Д. 835 m (17) + 423257 + 231246 Витоша
Описание на обектите по местонахождение: ЗАЛОЖЕНИ СА ОПИТНИ ПЛОЩИ И ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕНДРОМЕТРИЧНИ ИЗМЕРВАНИЯ НА НАСАЖДЕНИЯТА. ИЗВЪРШЕНО Е ТАКСАЦИОНН О ОПИСАНИЕ НА ДЪРВЕСНИТЕ ВИДОВЕ, КОИТО ЩЕ БЪДАТ ИЗСЛЕДВАНИ, В РАМКИТЕ НА ПРОУЧВАНЕТО НА ПРОЕКТА. ИЗВЪРШЕНА Е ЦЯЛОСТНА ЕКСПЕРТНА ОЦЕНКА, ЗА ЗДРАВОСЛОВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ДЪРВЕСНИТЕ ВИДОВЕ.
МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО ИЗГОТВЕНА Е ОЦЕНКА ЗА ЗДРАВОСЛОВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ДЪРВЕТАТА ПО МЕТОДИКАТА НА ICP FORESTS (EICHHORN ET AL., 2010). ЗДРАВОСЛОВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ДЪРВЕСНИТЕ ВИДОВЕ Е ОПРЕДЕЛЕНО ОКОНОМЕРНО В ПРОЦЕНТИ, ОБРАБОТЕНИ И ГРУПИРАНИ В КЛАСОВЕ И СТЕПЕНИ. ИЗГОТВЕНА Е ФИТОСАНИТАРНА ОЦЕНКА, ПО 5 СТЕПЕННА СКАЛА ЗА ОБЕЗЛИСТВАНЕ НА КОРОНИТЕ И 4 СТЕПЕННА СКАЛА ЗА ПРОМЯНА В ОЦВЕТЯВАНЕТО НА ИГЛИЦИТЕ НА ДЪРВЕСНИТЕ ВИДОВЕ, ОБЕКТ НА ПРОУЧВАНЕТО ЗА ВСЯКА ЕДНА ОТ МАРКИРАНИТЕ ПРОБНИ ПЛОЩИ. ТАБЛИЧНО ОПИСАНИЕ НА МЕТОДИКАТА ОЦЕНКА НА ОБЕЗЛИСТВАНЕ НА КОРОНИТЕ КЛАС СТЕПЕН ПРОЦЕНТ 0 Отсъства обезлистване 0 % -10 % 1 Слабо обезлистване 11 % - 25 % 2 Средно обезлистване 26 % - 60 % 3 Силно обезлистване над 60 % 4 Изсъхнало дърво 100 % ОЦЕНКА НА ПРОМЯНА НА ОЦВЕТЯВАНЕТО НА ИГЛИЦИТЕ КЛАС СТЕПЕН ПРОЦЕНТ 0 Няма пожълтяване 0 % -10 % 1 Слабо пожълтяване 11 % - 25 % 2 Средно пожълтяване 26 % - 60 % 3 Силно пожълтяване над 60 %
ОПИСАНИЕ НА ВИДОВЕТЕ УСТАНОВЕНИ ГЪБНИ ПАТОГЕНИ, ПО ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА РОД PINUS УСТАНОВЕНИ НА МАРКИРАНИТЕ ЗА ОБСЛЕДВАНЕ ОПИТНИ ПЛОЩИ: Установено е въздействието на гъбни патогени, причиняващи увреждания върху насажденията от Pinus nigra, през 2017 г. Идентифицирани са следните видове: Cenangium ferruginosum, Cyclaneusma niveum, Diplodia sapinea, Dothistroma pini, Lophodermium pinastri, Lophodermium seditiosum и Sclerophoma pithyophila, които са маркирани на основание морфологичните данни, свързани с нанесените повреди върху игли, шишарки, клонки и клони.
ОПИСАНИЕ НА ВИДОВЕТЕ УСТАНОВЕНИ ГЪБНИ ПАТОГЕНИ, ПО ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА РОД PINUS УСТАНОВЕНИ НА МАРКИРАНИТЕ ЗА ОБСЛЕДВАНЕ ОПИТНИ ПЛОЩИ: Вредното въздействие на установените патогени е определено в зависимост от тяхната вирулентност и агресивност, степен на дефолиация и промяна в цвета на дървесната корона, физиологично състояние на растенията гостоприемници и възможности за широко разпространение на болестта. Сред установените патогени, най-често срещаните и широко разпространени са: Diplodia sapinea, Lophodermium spp. и Cyclaneusma niveum. Най-агресивните вирулентни са инвазивните видове Dothistroma pini и Diplodia sapinea, които са причинили значителни повреди, нарушаващи здравословното състояние на видовете от род Pinus, обект на проучването.
ОПИСАНИЕ НА СИМПТОМИ НА ЗАБОЛЯВАНИЯ И ПОВРЕДИ ОТ НАСЕКОМНИ ВРЕДИТЕЛИ ИЗВЪРШЕНА ЦЯЛОСТНА ЕКСПЕРТНА ОЦЕНКА ЗА ОПИСАНИЕ НА СИМПТОМИТЕ НА ПО-ВАЖНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ И ПОВРЕДИ ОТ НАСЕКОМНИ ВРЕДИТЕЛИ В ЧЕТИРИ МАРКИРАНИ ПРОБНИ ПЛОЩИ СЪС СЪСТАВ: 1) ЧЕРЕН БОР (PINUS NIGRA) В ПП ГОРНА БАНЯ (М. БОНСОВИ ПОЛЯНИ); 2) БЯЛ БОР (P. SYLVESRTIS) В ПП АРДИНО 3) БЯЛ БОР (P. SYLVESRTIS) ПП КЪРДЖАЛИ, (С. СВЕТУЛКА) 4) ЧЕРЕН БОР (P. NIGRA) И БЯЛ БОР (P. SYLVESRTIS) В ПП ЧЕРНООЧЕНЕ (ПАНИЧКОВО).
ОБЕКТ 1, ГР. СОФИЯ, КВ. ГОРНА БАНЯ, М. БОНСОВИ ПОЛЯНИ. ПРОБНА ПЛОЩ С 40 БРОЯ МАРКИРАНИ ДЪРВЕТА ОТ PINUS NIGRA. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ПП : ГЕОГР. Ш.: 423257 / ГЕОГР.Д.: 231246 УСТАНОВЕНИ ПОВРЕДИ ОТ IPS ACUMINATUS - ВЪРХОВ КОРОЯД
ОБЕКТ 2, ГР. СМОЛЯН, М. АРДИНО. ПРОБНА ПЛОЩ С 40 БРОЯ МАРКИРАНИ ДЪРВЕТА ОТ PINUS SYLVESTRIS. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ПП : ГЕОГР.Ш.: 41.545 408 / ГЕОГР.Д.: 24.944 381 УСТАНОВЕНИ ПОВРЕДИ ОТ IPS ACUMINATUS - ВЪРХОВ КОРОЯД И КОРЕНОВА ГЪБА HETEROBASIDION ANNOSUM
ОБЕКТ 3, ОБЛАСТ КЪРДЖАЛИ, С. СВЕТУЛКА ПРОБНА ПЛОЩ С 40 БРОЯ МАРКИРАНИ ДЪРВЕТА ОТ PINUS SYLVESTRIS. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ПП : ГЕОГР.Ш.: / ГЕОГР.Д.: УСТАНОВЕНИ ПОВРЕДИ ОТ DIPLODIA SAPINEA И THAUMETOPOEA PITYOCAMPA - БОРОВА ПРОЦЕСИОНКА
ИЗВЪРШЕНО Е ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ НА СЪБРАНИЯ ОТ ТЕРЕНИТЕ ОПРЕДЕЛЕНИ ЗА ПРОБНИ ПЛОЩИ, БИОЛОГИЧЕН МАТЕРИАЛ, КОЙТО Е СЪХРАНЕН ЗА ЛАБОРАТОРЕН АНАЛИЗ В ЛАБОРАТОРИЯТА ПО ГОРСКА ФИТОПАТОЛОГИЯ, НА ИНСТИТУТА ЗА ГОРАТА КЪМ БАН. МАТЕРИАЛИТЕ ОБЕКТ НА ЛАБОРАТОРНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ СА СЪХРАНЕНИ СЪОБРАЗНО НЕОБХОДИМИТЕ ИЗИСКВАНИЯ. ЗА ИЗОЛИРАНЕТО НА БИОЛОГИЧНИЯ МАТЕРИАЛ СА ПРИЛОЖЕНИ ДВЕ МЕТОДИКИ.
ИЗОЛИРАНЕ НА ПРОБИ, ВЪРХУ ХРАНИТЕЛНА СРЕДА ОТ МАЛЦ /АГАР, РАЗПРЕДЕЛЕНА В СТЕРИЛНИ ПЕТРИДИЕВИ БЛЮДА, ЗАПЕЧАТАНИ С ВОСЪЧНА ЛЕНТА
ИЗОЛИРАНЕ НА ПРОБИ, ВЪРХУ СТЕРИЛНА ФИЛТЪРНА ХАРТИЯ, РАЗПОЛОЖЕНА В ЦЕНТЪРА НА СТЕРИЛНИ ПЕТРИДИЕВИ БЛЮДА, ЗАПЕЧАТАНИ С ВОСЪЧНА ЛЕНТА.
УЧАСТИЯ В НАУЧНИ КОНФЕРЕНЦИИ И РЕЗУЛТАТИ, ПОСТИГНАТИ ПО ВРЕМЕ НА РАБОТНИЯ ПРОЦЕС В ПЕРИОДА НА ПЪРВОТО ТРИМЕСЕЧИЕ ПО ПРОЕКТА НА ТЕМА ПРОУЧВАНЕ НА ПАТОГЕНОСТТА НА КОМПЛЕКС ОТ ГЪБНИ ПАТОГЕНИ, ПРИЧИНЯВАЩИ ПОВРЕДИ ВЪРХУ ВИДОВЕ ОТ РОД PINUS В ЮЖНА БЪЛГАРИЯ.
ПО ТЕМАТА НА ПРОЕКТА Е ПРЕДСТАВЕН НАУЧЕН ПОСТЕР НА ТЕМА: ASSESSMENT OF HARMFUL IMPACT AND SPREAD OF FUNGAL PATHOGENS CAUSING DAMAGES ON PINUS NIGRA PLANTATIONS IN BULGARIA HLEBARSKA SIANNA, GEORGIEVA MARGARITA, В МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО СЛУЧАЙ 70 YEARS OF THE FACULTY OF FORESTRY SKOPJE, UNIVERSITY SS. CYRIL AND METHODIUS, INTERNATIONAL SCIENTIFIC CONFERENCE SUSTAINABLE FORESTRY: FACT OR FICTION?, 4-6 OCTOBER 2017.
Завършен специализиран курс Въведение в системната екология и опазването на екосистемите - ИБЕИ-БАН -8-16 март 2018 г.
БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО