Име Държавно лесничейство Момчилград, административна принадлежност РУГ Кърджали. Лесоустройствен проект 1997 година, ревизионен период 1985-1996. Местонахождение ДЛ Момчилград е получило името си от град Момчилград, който е най-голямо селище в района му, общински и икономически център и е седалище на администрацията на лесничейството. Намира се на територията на Хасковска област и обхваща горите в югозападно-южната й част. То граничи: на северозапад с ДЛ Ардино, на север с ДЛ Кърджали, на изток с ДЛ Крумовград, на юг с ДЛ Кирково и на запад с ДЛ Златоград. ДЛ Момчилград обхваща горите на територията на: Община Момчилград и числящите се към нея кметства: гр.момчилград, Груево, Балабаново, Върхари, Седлари, Садовица, Загорско, Птичар, Горско Дюлево, Чуково, Багрянка, Соколино, Конче, Синделци, Карамфил, Чайка, Джеленско, Биволяне, Равен, Вряло; Община Джебел и числящите се към нея кметства: гр.джебел, Припек, Добринци, Ген.Тошево, Жълъдово, Устрен, Рогозче, Козица, Ридино, Великденче, Душниково, Казаци, Телчарка, Воденичарско, Търновци, Щерна, Контил, Църквица, Мишевско, Папрат, Чакалци, Слънчоглед, Плазище, Кунците. Географско положение ДЛ Момчилград заема предимно средната и западна част на Източните Родопи. Обхваща долното течение на водосбора на р. Върбица и р. Джебелска и водосборния басейн на р. Нановица. Формата на лесничейството наподобява неправилен правоъгълник с диагонал в посока североизток - югозапад 44,4 км и страна север - юг 12,5 км въздушно права линия. Релеф Релефът на Източните Родопи е дело на вертикалните движения на земната кора (хлътването на Тракийската низина и Бяло море). Територията на лесничейството в геоморфоложко отношение е много разнообразна и се характеризира със силно изразена разчлененост с неголеми превишения, което обуславя хълмистопредпланински и равнинно-хълмисти релефи. Характерни са острите била и дълбоки долове, стръмните и каменливи склонове, което обуславя силно пресечен терен и добре развита хидрографска мрежа. Районът на ДЛ Момчилград е разположен между надморски височини 225 м - нивото на най-високите води на яз. Студен кладенец и 1031 м местността Ветриник, с превишение - 806 м, което създава условия за растително разнообразие. Средната надморска височина на дървопроизводителната площ е 480 м. Таблица 1 за разпределението на дървопроизводителната площ според наклона на терена Степен на наклона Площ в хектари % равно (0-4) 63,6 0,3 полегато (5-10) 144,8 0,6 наклонено (11-20) 4976,2 21,8 стръмно (21-30) 15933,4 69,7 мн.стръмно (над 31) 1741,6 7,6 Общо: 22859,6 100,0 Хидроложки условия През района на лесничейството протича река Върбица, която води началото си от ДЛ Златоград и се влива в яз. Студен кладенец. Върбица е типична поройна река, с внезапни прииждания на мътни води през пролетта и зимата и рязко спадане на водите през лятото. В района на ДЛ Момчилград, тя приема множество притоци, по-големи от които са: Джебелска река, Чуковска река, Клешински дол, Плещинска река и други Друго водно течение, чийто водосборен басейн се подхранва и протича през територията на ДЛ Момчилград е р. Нановица, която се влива направо в яз. Студен
кладенец. Има голям водосборен басейн в източните и югоизточни части на горското стопанство, с гъста хидрографска мрежа. Районът на водосбора е сравнително добре облесен, но през летните месеци реката пресъхва. Всички тези реки и долове, са с много непостоянен воден дебит и с ясно изразен пороен характер. Само през пролетта и след продължителни дъждове техните речни легла се изпълват с вода, която носи големи количества наносни материали. Геоложки строеж Геолого-петрографския състав на района на ДЛ Момчилград е резултат от тектонични процеси главно през терциера и неозойската ера. В района на лесничейството се срещат скали от трите основни типа: масивни, седиментни и метаморфни. Горските масиви източно от р. Върбица са масивни скали представени от палеогенни вулканити - андезити андезитови туфи. Седиментните скали са представени от варовици, пясъчници и мергели. Метаморфните скали са представени от гнайси и гранитогнайси, конгломерати и серпентинити. Гнайси и гранитогнайси се срещат в най-югозападната част на лесничейството в по-голям комплекс. Конгломератите са разпространени южно от с.чомаково, западно-югозападно от с.биволяне и непосредствено до яз. Студен кладенец, а серпентините са разпръснати на малки петна. По поречието на по-големите реки, са формирани кватернерни речни тераси - пясъци и чакъли. Климатични условия Според климатичната класификация на Събев и Станев (Климатични райони на България и техният климат, 1959), районът на ДЛ Момчилград попада в Континентално-средиземноморска климатична област, Южно-българска климатична подобласт, Климатичен район на източно-родопските речни долини (100-400 м н.в.) и Източнородопски нископланински климатичен район (400-1000 м н.в.). Най-ниската средномесечна температура на въздуха е през януари, като за отделните райони е в границите от 1,5 о до 0,8 о С, а най-високата е през юли и е в границите от 17,5 о до 23,0 о С. Това характеризира зимата като топла и мека, а лятото като слънчево, горещо и много сухо. Особено значение има периодът, през който средната температура на въздуха се задържа устойчиво над 10 о С, тъй като това е началния период на активна вегетация за дървесната растителност. За ниските и средни части той е от 209 дни или около 7 месеца, а за горните части е в границите от 155 дни до 209 дни, или от 5 до 7 месеца. Сезонното разпределение на валежите е със зимно-пролетен максимум и лятно-есенен минимум, като с максимална валежна сума са месеците декември-февруари, а с минималната - юни-август. Средната дата на първата снежна покривка е 10 декември, а на последната 10 март, или средната продължителност на дните със снежна покривка е 88. Общо взето, климата в района на горското стопанство Момчилград се формира при наличието на средиземноморското влияние и е много благоприятен за развитието на дървесната растителност. Данни за температурата на въздуха и за количеството на валежите са представени съответно в Таблица 2 и Таблица 3. Таблица 2 за температурата на въздуха Климатичен район с надморска височина в метри Климатичен район на източно-родопските речни долини (100-400 м н.в.) Източнородопски нископланински климатичен район (400-1000 м н.в.) Средна годишна температура Средна годишна абсолютна минимална 12,2-29,2 41,6 Средна годишна абсолютна максимална 8,0 / 11,5-17,0 / -14,0 32,0 / 35,0
Таблица 3 за количеството на валежите Климатичен район с надморска височина в метри Климатичен район на източно-родопските речни долини (100-400 м н.в.) Източнородопски нископланински климатичен район (400-1000 м н.в.) Сума валежи Месец с Месец годишно в мм максимална валежна сума минимална валежна сума 595-775 ХІІ ІХ, VІІІ 725-975 ХІІ ІХ с Почви Почвите са представени от следните типове и подтипове: алувиална, алувиалноделувиална, канелена горска излужена, кафява горска (светла, преходна и тъмна) и хумусно-карбонатна. Таблица 4 за разпределението на дървопроизводителната площ по почвени типове Типове горски почви Площ в ха % алувиална 23,4 0,1 алувиално-делувиална 23,1 0,1 канелена горска излужена 22183,2 97,0 кафява горска тъмна 8,6 - кафява горска преходна 156,6 0,7 кафява горска светла 353,3 1,6 хумусно-карбонатна 111,4 0,5 Всичко: 22859,6 100,0 Общо района на лесничейството може да се характеризира като средно на места силно ерозиран. Ерозионни процеси протичат върху 6745,4 ха или 22,3% от площта на лесничейството, с преобладание на площната ерозия. Растителност Съгласно възприетото горскорастително райониране на България (Захариев и др., 1979), районът на ДЛ Момчилград попада в Южна крайгранична горскорастителна област, подобласт Ардинска. Съобразно надморската височина (от 225 до 1031 м) територията на лесничейството попада в пояса и четири подпояса, а именно: Ю-І - Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0-800 м н.в.) Ю-І-1 - Подпояс на крайречните и лонгозни гори (0-800 м н.в.) Естествената растителност е от върба. С най-широко разпространение са създадените култури от И-214, главно по поречията р. Върбица, Джебелска река и р. Нановица. Ю-І-2 - Подпояс на равнинно-хълмистите дъбови гори (0-600 м н.в.) Ниските и средни части от районът на лесничейството попадат в този подпояс. Естествената дървесна растителност е от благун, космат дъб, цер, по-рядко и зимен дъб, които образуват чисти и смесени насаждения, в състава на които участвуват още келяв габър, мъждрян, клен и други. В районите с надморска височина 250-300 (400) метра, обликът на насажденията се дава от благуна и косматия дъб с участие на келяв габър, мъждрян, клен и други, а в тези с надморска височина 300-600 метра в зависимост от изложението и височината - насажденията са чисти и смесени от благун, зимен дъб, цер, космат дъб в състава на които участват келяв габър, мъждрян и други. Създадени са култури главно от черен бор, в горните части и на изложения със северна компонента и от бял бор, чисти и смесени, в състава на които участват още атласки кедър и издънки от благун, зимен дъб и други. На голите площи са създадени чисти култури от черен бор, бял бор и акация. Ю-І-3 - Подпояс на хълмисто-предпланинските смесени широколистни гори (600-800 м н.в.) Тук попадат средните и част от високите части на лесничейството. Преобладават чистите зимендъбови формации и смесени такива, в които участвуват още благун, цер, по-рядко бук, габър и сребролистна липа, а така също и келяв габър, клен, мъждрян и
други. В резултат на извършените реконструкции и на голи площи, са създадени култури от черен и бял бор с участие на издънки от зимен дъб, благун и други. Ю-ІІ - Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни (800-2200 м н.в.) Ю-ІІ-1 - Подпояс на нископланинските гори от горун, бук и ела (800-1500 м н.в.) Естествената дървесна растителност е представена от чисти и смесени насаждения от зимен дъб и бук с участие на габър, мъждрян, келяв габър и други. Създадените култури са предимно от бял бор, по-рядко и от черен бор, чисти и смесени, в състава на които участвуват смърч, дуглазка ела и издънки от бук, зимен дъб и габър. От горските храсти в района на лесничейството са разпространени шипката, хвойната, дряна, глога, смрадликата и други. Таблица 5 Разпределение на площта по дървесни видове Дървесни Сегашен състав Бъдещ състав видове Залесена площ в ха в % Залесена площ в ха в % Бял бор 5579,4 25,7 2256,5 10,4 Смърч 0,6 - - - Черен бор 6721,8 31,0 12439,8 57,4 Дуглазка ела 14,6 0,1 8,9 - Лиственица - - 7,1 - Кедър 4,8-4,0 - Веймутов бор 7,1-7,8 - Атласки кедър 12,1 0,1 54,7 0,3 Кипарис - - 0,6 - Бук 389,9 1,8 478,4 2,2 Червен дъб 1,3-11,4 - Зимен дъб 2546,6 11,7 2254,1 10,4 Благун 2564,6 11,8 2751,6 12,7 Цер 230,1 1,1 109,5 0,5 Габър 78,7 0,4 47,3 0,2 Ясен 0,9 - - - Липа - - 0,1 - Топола 1,1 - - - Трепетлика 9,0-3,1 - Явор - - 9,4 - Бреза 29,2 0,1 5,2 - Мъждрян 8,7-0,8 - Орех 0,1 - - - Акация 424,3 1,9 308,7 1,4 Космат дъб 473,9 2,2 199,3 0,9 Келяв габър 2507,4 11,6 433,0 2,0 Други широколистни 0,5-0,5 - Айлант 0,9-0,9 - Брекиня - - 13,4 0,1 Върба 2,0 - - - Воден габър 10,4 0,1 4,5 - Елша 2,4-0,3 - Кестен 5,0-2,9 - Клен 33,1 0,2 0,2 - Круша - - 7,6 - Сребролистна липа 0,6-158,7 0,7 Скоруша - - 13,5 0,1 Череша - - 58,6 0,3 Източен чинар - - 6,8 - тп Bachelieri - - 0,7 - тп I-214 13,8 0,1 15,0 0,1 ВСИЧКО 21674,9 100,0 21674,9 100,0 Характеристика на горския фонд Площта на горския фонд на територията на ДЛ Момчилград е 32419,5 ха, от която 30247,0 ха са гори с държавно значение и 2172,5 ха са горски пасища. При сегашното устройство горските пасища са таксирани и е изработен отделен лесоустройствен проект. Отделен лесоустройствен проект е изработен и за горите (културите), създадени върху селскостопански земи. За неизкоренените гори,
изключени от ДГФ с нормативни актове на МС, е изработен лесоустройствен проект (свитък). Площта на чуждите земи сред горския фонд, които се отчитат с отчета на земята е 64,4 хектара. Таблица 6 Разпределение на общата площ по вид на земите Вид на земите Площ в ха % Залесена площ 21674,9 71,7 Незалесена дървопроизводителна 1184,7 3,8 площ Недървопроизводителна площ 7387,4 24,4 Горски пасища 2172,5 - ОБЩО: 32419,5 100,0 Таблица 7 Разпределение на общата/залесената площ по вид на горите Вид на горите Площ в ха % Иглолистни 16125,3 / 13901,0 49,7 / 64,1 Широколистни високостъблени 31,0 / 21,1 0,1 / 0,1 За реконструкция 14127,9 / 5759,0 43,6 / 26,6 Издънкови за прерастване - - Издънкови за превръщане 1857,9 / 1728,6 5,7 / 8,0 Нискостъблени 277,4 / 265,2 0,9 / 1,2 ВСИЧКО: 32419,5 / 21674,9 100,0 От общата площ на горския фонд 19361,3 ха (59,7%) са гори с дървопроизводителни и средообразуващи функции (17264,9 ха гори с държавно значение и 2096,4 ха горски пасища) и 13058,2 ха (40,3%) са гори ЗРЗТ (12982,1 ха гори с държавно значение и 76,1 ха горски пасища). Разпределението на горите и голите горски площи по групи гори и функции е дадено в Таблица 8. Таблица 8 Разпределение на общата площ по групи гори и функции Групи гори Иглолистни Широколистни Всичко обща площ залесена обща площ залесена обща площ залесена ДС Функции 8824,2 7511,0 8440,7 5464,6 17264,9 12975,6 Защитни 6720,1 5874,1 4870,7 1707,3 11590,8 7581,4 Рекреационни 389,3 347,1 804,8 600,5 1194,1 947,6 Защитени 65,8 43,3 5,5 1,5 71,3 44,8 Други 125,9 125,5 - - 125,9 125,5 Общо ЗРЗТ 7301,1 6390,0 5681,0 2309,3 12982,1 8699,3 Общо 16125,3 13901,0 14121,7 7773,9 30247,0 21674,9 ДСФ+ЗРЗТ Горски - - 2172,5-2172,5 - пасища ОБЩО 16125,3 13901,0 16294,2 7773,9 32419,5 21674,9 В лесоустройственият проект от 1985 година е предвидено общо ползване в размер на 198000 куб.м за 12-годишен ревизионен период (средно годишно 16500 куб.м), от което 6020 куб.м годишно от главни сечи и 10480 куб.м годишно от отгледни сечи и санитарни сечи. Отсечени са общо 58964 куб.м (средно годишно 4914 куб.м) или 29,8% от предвиденото. Изпълнението от главни сечи е 25364 куб.м (ср. год. 2114 куб.м) или 35,1%, а от отгледни и санитарни сечи 33600 куб.м (ср. год. 2800 куб.м) или 26,7% от предвиденото. Настоящото лесоустройство предвижда общ добив от 219000 куб.м с клони или средно годишно 21900 куб.м 3970 куб.м добив от главни сечи и 17930 куб.м от отгледни и санитарни сечи. Санитарно състояние на гората В района на лесничейството се наблюдава развитието на някои насекомни вредители и болести. В момента най-опасни вредители за иглолистните култури в ДЛ Момчилград
е боровата процесионка, летораслозавивачката и други. През последните години се наблюдава съхнене по благуновите и зимен дъбовите насаждения, причинено от заболяването трахеомикоза, с тенденция за увеличението им. В някои насаждения повредите от това заболяване са доста сериозни Срещат се единично още педомерка, зелена дъбова листоврътка и други, които са без стопанско значение. Меките и тежки снеговалежи, макар и много редки за района на лесничейството, нанасят повреди в културите с по-голяма пълнота - снеговали и снеголоми. Общо от различните повреди са засегнати 762,8 хектара (3,5%) от залесената площ, като преобладават повредите от трахеомикоза - върху 431,5 хектара и паша 151,0 хектара. От дървесните видове най-силно засегнати са: зимен дъб, благун, келяв габър, черен бор, бял бор, космат дъб и други. Най-силно са засегнати смесените и чисти зимендъбови и благунови насаждения. През ревизионния период не са констатирани съществени повреди от дивеча. Нарушенията от незаконна сеч през ревизионния период са 2892, а от незаконна паша - 1264. Нарушенията по лова и риболова са 137. Възникнали са общо 26 пожара, като най-голям е броя на им през 1992 година, а в отделни години такива е нямало. Основна причина за възникването на пожарите е небрежното хвърляне на неугасени цигари и клечки кибрит. Странични ползвания Таблица 9 За страничните ползвания Странични ползвания Мярка Предвидено по ЛУП (1985-1996) средногодишно Реализирано средногодишно Паша - площ хектари 14294 19127 16194 Едър добитък брой 8294 10640 9861 Дребен добитък брой 57194 37178 64775 Сено тона 30 5 Листников фураж пр.куб.м 2000? 1000 Горски плодове тона 2 - Лечебни растения Няма данни. Предвидено по ЛУП (1997-2006) средногодишно Видове от Червена книга на НР България и защитени от закона Няма данни. Лов и риболов Таблица 10 Фауна видов състав: Клас Разред Видове Бозайници Чифтокопитни сърна, муфлон, дива свиня Зайцеподобни заек Гризачи катерица, обикновено горска мишка, полска мишка, сив плъх, воден плъх Насекомоядни таралеж, къртица Прилепи остроух нощник, дългопръст нощник Хищници чакал, лисица, дива котка, язовец, белка, видра Птици Кокошеви фазан, яребица, пъдпъдък Гълъбови гривяк, гургулица, гугутка Пеликанови къдроглав пеликан, голям и малък корморан Щъркелови лопатар Гъскови зеленоглавка, зимно и лятно бърне; мигранти голяма и малка белочела гъска, червеногуша гъска, сива гъска, ням лебед, червен ангъч, сива патица, потапница Дъждосвирцови малка рибарка
Влечуги Риби Дневни грабливи Нощни грабливи Костенурки Люспести Есетрови Селдови Щукови Шаранови Трескови Костурови обикновен мишелов, голям и малък ястреб, белошипа и черношипа ветрушка, орел рибар, малък креслив орел горска улулица, забулена сова, кукумявка шипобедрена и шипоопашата костенурка зелен гущер, жълтокоремник, слепок, пепелянка, обикновена водна змия, пъстър смок, смок мишкар, стрелец, вдлъбнаточел смок, безкрак гущер моруна, есетра, чига, виза, пъструга дунавска скумрия (карагьоз), малка дунавска скумрия (харип, блеч), дунавска пъстърва обикновена щука див шаран, шаран, каракуда, толстолоб, платика, червеноперка, бабушка, распер, уклей, бяла мряна, морунаш, сом, гулеш, щипок михалца бяла риба, бибан, обикновен костур, попчета, слънчева риба Защитени територии На територията на ДЛ Момчилград са обявени следните природни обекти: Резерват Чамлъка, обявен със заповед 2245/30.12.1956 на МГГП, със залесена площ 5,4 ха, в землището на с. Джебел. Представлява естествена черборова гора, заобиколена от иглолистни култури. Насаждението е в добро състояние. Резерватът е ограден с телена мрежа и сигнализиран с указателни табели. Резерват Боровец, обявен със заповед 2245/30.12.1956 на МГГП, с обща площ 36,0 х,от която 35,9 ха залесена и 0,1 ха незалесена. Намира се в землището на с. Равен. Представлява естествено черборово насаждение в добро състояние. Природна забележителност Вкаменена гора, обявена със заповед 707/09.03.1970 на МГГП, с обща площ 7,5 ха, от която 3,5 ха залесена и 4,0 ха незалесена. Интересно скално образувание в землището на с. Равен. Формите наподобяват стволове на дърветата, откъдето носи името си. Природниа забележителност Калето, обявена със заповед 1799/30.06.1972 на МГГП, с незалесена площ 22,4 ха. Множество скални образувания по връхните и билни части, северно от с. Устрен. На един от върховете има останки от древна крепост. Районът наоколо е обявен за лесопарк (със същото име) и се посещава от любители на природата.