РЕЦЕНЗИЯ

РЕЦЕНЗИЯ на дисертационен труд на тема Процеси на номинализация и декомпозиция на предиката в сръбския и българския книжовен език от края на XIX и началото на XX век дисертант: Мартин Стефанов Съдържание и структура на работата Представеният за обсъждане труд е ориентиран към една тема, малко изследвана у нас в съпоставителен план и в този смисъл е сполучлив избор на дисертанта. Работата съдържа 7 страници съдържание, 274 страници същински текст и библиография, обхващаща 247 библиографски единици. В текстовата структура се открояват 5 части: въвеждаща теоретична част (1-69), същински анализ на езиковия материал, включващ три глави (Номинализацията на предиката в сръбския и българския книжовен език от края на XIX и началото на XX век - 70-154; Декомпозиция на предиката в сръбския и българския книжовен език от края на XIX и началото на XX век 155-242; Стилистични характеристики на НК и ПП. НК и ПП като фактори при структурирането на текста 243-257) и заключение (258-269). Тази най-обща структура на труда е пределно детайлизирана и ясно йерархизирана с номерация в съдържанието, което изключително улеснява възприемането на текста в неговата сложна цялост. По отношение на структурирането може да се констатира, че текстът на изследването следва вътрешната си логика. Предметът на изследване е

ясно очертан и включва НК и ПП в сръбския и българския книжовен език от края на XIX и началото на XX век. Поставените цели и задачи, а именно анализиране на структурните, семантичните и стилистичните особености на НК и ПП от изследвания период; разглеждане и представяне на функционалните им възможности и ролята им при организацията на текста, се преследват с помощта на заявените методи и подходи (съпоставителен метод, диахронен подход, структурно-семантичен анализ, когнитивен подход, дескриптивен метод, словообразувателна характеристика и др.). Подборът на изворите за емпиричен материал е извършен съобразно времето на възникване (краят на XIX и началото на XX век), обема (по около 350 стр. за двата езика), значимостта на авторите в културния, научния и обществения живот и стиловата принадлежност (научен, научно-популярен, административно-делови и публицистичен стил). Мотивация, заявена от автора, за насочване към този период е фактът, че именно тогава протичат процеси на вътрешна стилистична диференциация в сръбския и българския книжовен език. Всичко това допринася за репрезентативността на резултатите и изводите. В първата глава на същинския анализ Номинализацията на предиката в сръбския и българския книжовен език от края на XIX и началото на XX век се изяснява понятието номинализирана конструкция, след което на структурно-семантичен анализ последователно са подложени ексцерпираните НК от сръбския и българския корпус. Езиковият материал е класифициран с помощта на модела на семантичните полета, при който в рамките на дадено значение се разграничават център и периферия, представляваща плавен преход към друго семантично поле. По този начин НК за двата езика са обособени 1.темпорален комплекс, включващ значенията предходност, следходност, едновременност, предел във времето ; 2. релационен комплекс, обхващащ значенията каузалност,

критерий, основание, интенционалност, концесивност, кондиционалност ; 3. квалификативен комплекс, в рамките на който са разгледани значенията съпътстващо обстоятелство, средство, инструмент, начин, сравнение. По-нататък в изложението са засегнати 4. отношенията на кореферентност, изразени чрез НК и функционирането на НК в различни синтактични роли (в централни синтактични функции подлог и именна част на съставен предикат, с определителна функция, като семантично допълнение, като се прави изводът, че в двата езика е развита система от НК за изразяване на различни синтактични отношения, като се установява сходство в диференциацията между отделните семантични полета. При открояването на функционалните възможности на НК в сръбския и българския книжовен език от изследвания период авторът изхожда от семантичната специфика на глаголните съществителни, съчетаващи особености на съществителните и глаголите, които се сближават функционално и семантично и позволяват обогатяване на изказа с използването на НК. Втората глава Декомпозиция на предиката в сръбския и българския книжовен език от края на XIX и началото на XX век следва модела на изложение в предходната глава. Най-напред се дефинира понятието перифразен предикат и се изясняват неговите особености. Самият термин е наложен преди всичко в полската лингвистика, откъдето чрез трудовете на различни автори се разпространява и в Сърбия и България. Макар и да не се е наложил в тези страни, терминът има някои предимства пред алтернативните названия, което е изтъкнато от колегата Стефанов (с.155) и го е мотивирало да прибегне до използването му. Под ПП дисертантът е заявил, че има предвид (минимално) двукомпонентна езикова структура, съставена от глаголен... и именен компонент, а в някои случаи и предлог, с единно значение (срв. напр. правя анализ и изпадам в паника с. 151 ).

При структурно-семантичният анализ на ПП авторът се е справил успешно с нелеката задача да класифицира твърде разнородни езикови структури като изхожда от семантичните особености на глаголния компонент. При това се опира на изследването на А. Попова (За аналитизма на българския език. София: Ето, 2008). По този начин ПП са разпределени в 5 групи: 1) ПП с глаголни компоненти, които означават покой, съчетан с признаците самостоятелност или инициираност ; 2) ПП с глаголни компоненти, които означават динамика и самостоятелност ; 3) ПП с глаголни компоненти, които функционират в системата донор донум адресат; 4) ПП с глаголни компоненти, които означават динамика и инициираност и 5) ПП с глаголни компоненти, които означават движение, съчетано с признаците самостоятелност или инициираност. Въз основа на честотата на употреба и тук, както в предходната глава, се обособява център и периферия с плавни преходи към другите групи. Ценно наблюдение на дисертанта е, че принадлежащите към центъра глаголи са силно десемантизирани, а спадащите към периферията притежават по-висока устойчивост. Въз основа на извършения структурно-семантичен анализ авторът очертава и функционалните възможности на ПП в двата езика, свързвайки ги с компенсаторните функции на ПП (изразяват категориите вид, начин на глаголното действие, залог), влиянието им върху информативното съдържание (ограничаване на агентивната ангажираност, разграничаване на конкретната и обобщена информация, експликация на глаголното действие и т.н.) и семантичната кондензация на категориални значения (лексикален пасив, кондензиране на модални конструкции и др.). Същевременно се прецизира и частично се коригира схващането, че именният стил се свързва с ХХ век, което може да се отчете като принос на автора към по-точната хронологизация на явлението.

И при двата езика са констатира сходство във функционален план, обяснени както с универсални особености на ПП, така и с общославянски черти. По отношение на различията авторът установява четири типа. Първият тип е свързан с наличие на системно-структурни специфики, например различната функционално-семантична натовареност на глагола бити (ср.), съм (бг.) в рамките на ПП, влиянието на падежното окончание и др. При втория тип различия, наречени от дисертанта субстанциални, различни по форма лексеми изразяват едно и също съдържание в двата езика (догодити се (ср.) и стана (бг.). Като трети тип са обособени разликите в резултат от специфики в развоя на книжовната норма, сред различията от четвъртия тип се причисляват случаите на специфики в концептуалния апарат. Сред всички различия се открояват онези от трети и четвъртия тип. Лексикалните различия поради специфики в книжовноезиковото развитие имат лингоконтактологично обяснение при сръбския книжовен език от разглеждания период доминиращо е немското езиково влияние, а при българския руското. Като по-съществени са характеризирани различията в концептуализацията, например на грешките (пасти у погрешку и пропусна грешки с. 244). В третата глава Стилистични характеристики на НК и ПП. НК и ПП като фактори при структурирането на текста са представени паралелно наблюденията на автора върху стилистичната стойност и текстуиращата функция на НК и ПП поради функционалната и семантичната взаимовръзка между тези езикови структури. Създавайки алтернатива както по отношение на изразните средства, така и на категориално равнище НК и ПП допринасят за развитието на онези функционални стилове, които се отличават с неличност, неовремененост, статичност, немодалност.

Заключението обобщава изводите съдържащи се във всяка от отделните глави. Откроява се ролята на НК и ПП за формирането и развитието на специализираните стилове и по-специално на т.нар. именен стил, като се потвърждава тезата на Е.Н. Старикова за семантичното и функционално взаимодействие между именните и глаголните изразни средства (Старикова, Е. Н. К. вопросу о номинализации в современном английском языке. В: Номинализация в современном английском языке (ред. Н. Н. Раевская). Киев: Вища Школа, 1982, 11-21.). Библиографията включва 240 заглавия, свързани с различни аспекти на изследването и свидетелства за широката осведоменост на автора в по изследваната проблематика. В основния текст е използвано експлицитно цитиране и не бяха открити липси и несъответствия в библиографията. Оценка Сред достойнствата на работата трябва да се отбележи добросъвестността и систематичността в събирането, обработването и анализирането на емпиричния материал, свободното владеене на терминологичния апарат и изобщо на научния стил, прецизността към детайла, способността за анализиране и обобщаване, които оставят отлични впечатления. Положително трябва да се оцени и съобразяването на дисертанта със забележките и препоръките, отправени на вътрешната защита, което е повишило четивността на текста и е експлицирало в повисока степен вътрешната му логика. Бих препоръчал единствено при евентуално издаване на труда дисертантът да помисли за домашни еквиваленти на някои все още неналожили се термини като концесивност и да промени графичното оформление на съдържанието и заглавията по отношение на размера и типа шрифтове, за да се направи попрегледна йерархизацията на текста. Авторефератът се състои от 37 страници и включва необходимата за процедурата информация, съдържанието на дисертационния труд,

основните моменти от цялостния текст, приносите на автора и публикациите му по темата. Текстът предава точно и в обобщен вид структурата на дисертацията. При изготвянето му дисертантът е демонстрирал умение за синтетично мислене, обобщава един изключително сложен текст, като запазва баланса в представянето на отделните микротеми без да допуска съществени семантични загуби. Заключение Изказаните по-горе съображения, взети в тяхната съвкупност, ми дават основание да оценя рецензирания труд като самостоятелно дисертабилно изследване с приносен характер и затова убедено предлагам на дисертанта Мартин Стефанов да бъде присъдена научната и образователна степен доктор. Доц. д-р Величко Панайотов