СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ ФЖМК - Катедра Печат и книгоиздаване Р Е Ц Е Н З И Я от доц. д-р Тотка Монова за дисертационния труд на РОСИ

Подобни документи
Р Е Ц Е Н З И Я от проф. д-р Тотка Монова за дисертационния труд на ИВАН РУСЛАНОВ ВАСИЛЕВ на тема: ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИЯТ ЖАНР РЕЦЕНЗИЯ - ТРАНСФОРМАЦИЯ В С

Microsoft Word - Recenzia_Darian Pejcheva_From_ Yantsislav Yanakiev.doc

СТАНОВИЩЕ За докторската дисертация на тема : Бизнес комуникация: преговори и презентации. Невербални аспекти" за присъждане на образователната и науч

ncbcv

Microsoft Word - recenzia P. Petrov

СТАНОВИЩЕ от проф. дн Иванка Мавродиева-Георгиева, СУ Св. Климент Охридски, член на научно жури със Заповед на Ректора на УНСС 394 от г. От

1 УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО Катедра Информационни технологии и комуникации Р Е Ц Е Н З И Я От: Доц. д-р Димитър Иванов Петров На

ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР С Т А Н О В И Щ Е От: проф. д-р Павел Георгиев Павлов Варненски свободен университет Черноризец Храбъ

СТАНОВИЩЕ

РЕЦЕНЗИЯ от професор Георги Стоянов Карастоянов, д.пс.н., за дисертационния труд на Татяна Георгиева Предова на тема ЛИДЕРЪТ В ЮНОШЕСКА ВЪЗРАСТ В КОНТ

Sem 1

Р Е Ц Е Н З И Я на дисертацията на Десислава Иванова на тема Обучение в компетентности за справяне с проблема съзависимост Рецензент: проф. Румен Стам

СТАНОВИЩЕ от доц. д-р Пелагия Мих. Терзийска преподавател в ЮЗУ "Неофит Рилски", Благоевград Относно: дисертационен труд на тема ИНОВАТИВЕН МОДЕЛ ЗА П

СТАНОВИЩЕ От: доц. д-р Добрин Жеков Добрев ИУ Варна Относно: дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен доктор по НС Икономика

Р Е Ц Е Н З И Я От доц. д-р Соня Тотева Женкова, дм Медицински университет - София, Катедра по психиатрия Директор на Държавна психиатрична болница за

СТАНОВИЩЕ от проф. д-р Добри Димитров за дисертация на тема Съдебен контрол върху нормативни административни актове на Общинските съвети на Ваня Вълка

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СB

С т а н о в и щ е за дисертационния труд на Мария Момчилова на тема Природа, еволюция и типология на манга комуникацията. Манга и традиционната печатн

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО С Т А Н О В И Щ Е От: доц. д-р Светла Костадинова Михалева, Варненски свободен университет Черноризец

РЕЦЕНЗИЯ от доц. дпн Милен Замфиров Относно представен дисертационен труд и автореферат Докторант: Константинос Евангелос Сотиру Тема: Развитие на соц

СТАНОВИЩЕ от проф. д-р Мария Димитрова Стойчева, Софийски университет Св. Климент Охридски Научна специалност: Политология и Философия на култ

С Т А Н О В И Щ Е от доц. д-р Марияна Тонева Кузманова, член на Научното жури за публична защита на дисертационния труд на Ани Владимирова Атанасова н

Microsoft Word - stanovishte_prof. Evgeni_Tanchev

БЕЛЕЖКИ

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО С Т А Н О В И Щ Е От: доц. д-р Надя Димитрова Миронова Относно: дисертационен труд за присъждане на об

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО С Т А Н О В И Щ Е От: проф. д-р Матилда Иванова Александрова УНСС, научна специалност: Социално управл

РЕЦЕНЗИЯ от проф. д-р Красен Стефанов Стефанов на дисертационен труд на тема ИНСТРУМЕНТИ ЗА ПРЕДСТАВЯНЕ НА 3D ОБЕКТИ И КОЛЕКЦИИ В ИНТЕРНЕТ за придобив

МЕТОДИКА ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ,

Становище от проф. дпн Румен Иванов Стаматов Пловдивски университет Паисий Хилендарски на дисертационен труд за присъждане на образователната и научна

Рецензия на дисертационен труд на тема: Методически практики в обучението по компютърен нотопис и приложна оркестрация за присъждане на образователнат

Становище От проф. д-р Пенка Костова Тодорова ВТУ Св.св.Кирил и Методий за дисертационен труд за придобиване на образователната и научна степен доктор

СТАНОВИЩЕ на доц. д-р Мариана Янева, шифър: Икономика и управление (Туризъм) Относно: дисертационния труд за присъждане на образователната и

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО С Т А Н О В И Щ Е От: доц. д-р Красимир Маринов Маринов УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВ

С Т А Н О В И Щ Е от доц. д-р Петър Чобанов, научен ръководител на докторанта Относно: присъждане на образователна и научна

СТАНОВИЩЕ От проф. д-р Пенка Костова Тодорова За дисертация на тема: Формиране на ценностни ориентации у учениците в началното училище чрез обучението

СТАНОВИЩЕ на дисертационен труд за получаване на образователната и научна степен доктор на тема: АКУСТИЧНО-ФОНЕТИЧНО МОДЕЛИРАНЕ ЗА РАЗПОЗНАВАНЕ НА ДЕТ

1 СТАНОВИЩЕ от д-р Розина Попова, доцент в ЮЗУ Неофит Рилски Благоевград на дисертационен труд на Найден Николов на тема: Идеята за социална онтология

Препис:

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ ФЖМК - Катедра Печат и книгоиздаване Р Е Ц Е Н З И Я от доц. д-р Тотка Монова за дисертационния труд на РОСИЦА СВЕТЛОЗАРОВА СЛАВОВА на тема: Трансформации и конвергенция на журналистическите жанрови форми в онлайн медиите за присъждане на образователна и научна степен доктор по научна специалност 3.5. Обществени комуникации и информационни науки (Журналистика Журналистически жанрове) Научен ръководител: доц. д-р Грета Дерменджиева I. Техническа характеристика Представеният на вниманието ни дисертационен труд представлява респектираща по обем разработка от 268 страници. Текстът е структуриран в увод, три глави с общо 10 параграфа и 17 подпараграфа, изводи и заключение, библиография, приложения и списък с научните приноси. Богатият емпиричен материал обобщено е представен в 20 таблици, 43 цветни фигури и 3 приложения. Изложението на текста е прецизно структурирано, то следва логиката на амбициозната творческа задача, която докторантката си поставя, като

акуратно изпълнява стандартните изисквания, необходими за представянето на едно научно-теоретично изследване. Тук специално искам да отбележа, че дисертацията като цяло е структурирана при един отлично намерен баланс между научен обзор, теоретична част, въвеждане на работни понятия и авторско изследване. Балансът между първа и втора глава от една страна и трета, която представя изследването, всъщност е баланс между представяне на различни теории и концепции от областта на жанрологията, теория на масовата комуникацията и на новите медии и авторската част на разработката, която представя научните приноси на Росица Славова. За да не съм голословна 145 страници са общо първа и втора глава, а 107 страници трета глава. Като цяло техническото изпълнение на дисертационния труд и на автореферата със задължителните входни елементи, научнометодичен апарат, цялостно оформление на текста и дизайн е на много добро ниво. II. Информационно осигуряване. Библиография Докторантката Росица Славова основава дисертационния си труд на много научни изследвания от български и чужди автори, тя предлага библиография от 133 заглавия 33 от тях са на български и руски език, 57 са на английски език, 43 са заглавията на български, руски и английски, почерпани от онлайн източници. Прави впечатление, че докторантката свободно си служи с редица изследвания и теоретични разработки на водещи автори в областта на жанрологията, на теорията на масовата комуникация и новите медии и на медийните анализи. Проведеното научно изследване в дисертацията показва много добро ниво на научна компетентност на авторката.

III. Актуалност и значимост на разработвания проблем Предложеният на вниманието ни дисертационен труд е изключително актуален. Той е иновативен, интересен, богат на информация и изводи. Самото формулиране на темата и прецизното очертаване на изследователското поле сами по себе си ни дават основание да посочим и първия от приносите на дисертацията подобно респектиращо по мащаба на емпиричния материал изследване у нас се прави за първи път. Интернет комуникациите безспорно налагат съществени промени в традиционните медии както в информационната им политика и жанрова система като цяло, така и в конкретните текстови форми. Навлизането на модерните технологии и на новите медии в бита на съвременния човек провокираха множество дебати за края на традиционните медии и на класическия журнализъм, особено що се отнася до печатните медии. Съгласно правилото на Мелвин Де Фльор обсегът на всяка медия нараства до определена точка във времето, в която следва спад в развитието на тази медия. Така, отстъпвайки първенството на друга, медията се стабилизира на друго равнище, което по правило е по-ниско от нейния апогей. Именно появата обаче на нова медия модифицира старите по начин, чрез който те да отговорят на предизвикателствата и да се опитат да запазят част от традиционната си аудитория, както и мястото и ролята си на медийния пазар. Новите медии хомогенизират времето и пространството, разрушават класическия хронотоп (по определенията на М.Бахтин) в текста. Без съмнение те модифицират структурата на класическите жанрови форми и, което е най-важно, натоварват конкретния жанр и жанровата система на традиционните медии, формирала се

постепенно в продължение на четири века, с нови, специфични функции. Новите медии вече имат завършен професионален облик и в този смисъл се нуждаят от теоретично осмисляне, което да доведе в чисто прагматичен план до възможност да се преподават нов вид знания и умения, без които професията на онлайн (или нет) журналистите би била невъзможна IV. Аналитична характеристика на съдържанието. Цел, обект, предмет, задачи и методология на изследването Дисертационният труд си поставя за своя основна цел да анализира промените в медийната среда, настъпили през последните десетина година, след широкото навлизане на интернет в медийното всекидневие на потребителя (аудиторията). Научните търсения и изследвания в областта на жанровите форми в онлайн медиите особено се активизират след като през 1998 г. се въвежда термина кибержанр. Особеностите на дигиталния жанр (интернет жанр) се определят, и обективно подчиняват, на спецификите на електронната среда, която ги поражда. Веднага искам да отбележа, че дисертационният труд е резултат от траен интерес и дългогодишни наблюдения на докторанткатав областта на онлайн журналистиката. Дисертацията е логическо продължение на магистърската теза на Росица Славова на тема Журналистическите жанрове в телевизионните уебсайтове и без съмнение дългогодишното потапяне в конкретно изследователско поле е дало отлични резултати. Обектът и предметът на изследователския интерес са коректно дефинирани и в своя изчистен вид присъстват в самото заглавие на труда. Предмет на изследване са трансформациите и конвергенцията на шест основни журналистически жанра в онлайн медиите хроника, новина, кореспонденция, репортаж, коментар и интервю. Докторантката Росица Славова лансира следната изходна теза: трансформираните

журналистически жанрове в онлайн медиите реализират по специфичен начин съдържанието, формата и функцията си, като основните функционалности, предоставени от уебсредата, влияят върху тях и са предпоставка за конвергенция на жанровете. Освен това спецификата на онлайн средата би могла да доведе до тенденция към унифициране на наблюдаемата форма на жанровете в онлайн медиите. Проведеното от докторантката емипирично изследване доказва заявената в увода теза. Целта на представения труд е да се изследва естеството на трансформациите и конвергенцията на журналистическите жанрови форми, които да бъдат описани и анализирани на равнище съдържание, форма и функционалност. Така формулиранат цел авторката разгръща в прецизно формулирани седем конкретни изследователски задачи, които тя успешно реализира. В глава първа Теоретични рамки на журналистическите жанрове в традиционните медии е представен обзор на някои от най-важните дефиниции, типологии и тези в съвременната жанрология. Основната част от главата представя спецификите на информационните и на интерпретативните жанрове в традиционните медии. Тук се въвеждат операционални определения и ключовите за изследването категории съдържание, форма, функция и цел ; представени са възможностите за техните контаминации в конкретните жанрове. Дефинират се също и понятията трансформация и конвергенция, което очертава рамката на изследването. Ще отбележа, че научният обзор в първа глава доказва една задълбочена работа на Росица Славова с източниците, което й позволява компетентно, макар и лаконично, да коментира и обобщава при представяне на различните автори. Глава втора Влияние на онлайн средата върху журналистическите жанрове според мен е ключова за дисертационния труд. Нейното успешно разработване е определящо за избора на подходящ

инструментариум, с който да се извърши събирането, проучването и анализирането на емпиричния материал на изследването. Тук докторантката дефинира дигиталните жанрове, представя спецификите им, както и отличителните им белези от традиционните жанрове. Акцент в главата е изясняването на ключовите понятия хипертекст, хиперлинк и хипермедия. И тук, както и в първа глава, Росица Славова демонстрира много добро познаване на научната литература, умения да синтезира разнопосочни схващания и концепция, въз основа на които да формулира изводи и да изложи лична позиция. Същинската част на дисертацията е глава трета Постановка и дизайн на изследването. Анализ на получените резултати. Изследването е впечатляващо по своите параметри. Негов обект са 65 уебсайта на традиционни печатни, радио и телевизионни медии от 10 страни Белгия, България,Великобритания, Германия, Испания, Италия, Русия, САЩ, Франция, Швейцария, като по-конкретно: 21 уебсайта на печатни медии, 21 радио уебсайта и 23 телевизионни уебсайта. Периодът на изследването обхваща три години от 2008 до 2011 г. Методиката на изследването е представена добре, отчетливо са постулирани тезата и целта, като целта предполага изпълнението на 7 основни научни задачи, които, както вече отбелязах, са изпълнени много добре от докторантката. Емпиричният материал е прегледно структурин в таблици, които онагледяват изводите. Във всичките 65 уебсайта са анализирани шесте жанра: хроника, новина, кореспонденция, репортаж, коментар и интервю. В теоретичната част докторантката представя трита периода в развитието на онлайн журналистиката и обяснява защо едва при третата вълна от развитието, започнала след 2001 г., на практика е налице процес на медийна конвергенция, което ни дава основание да говорим и за нов вид журнализъм.

Представителната емпирична извадка, с която работи Росица Славова, по същество доказва нейната теза. Освен това мащабът на емпириката и начинът, по който тя се анализа, разкрива, че докторантката притежава умения на изследовател. Тя без съмнение точно е очертала рамката на изследователското поле, преценила е добре какъв по обем материал от база данни е необходим, за да се провери чрез разгърнати постъпателно и добре формулирани задачи работната хипотеза. Малко докторанти, според мен, успяват да преценят колко и какъв по обем емпиричен материал е необходим, за да сме сигурни, че след анализирането му, изводите които следват от това биха били научно представителни. В този смисъл докторантката се е справила отлично. V. Основни научни и приложни приноси в дисертационния труд Докторантката е заявила и формулира в края на в дисертационния си труд научни приноси, обобщени в 7 точки. Като приемам по същество така представените научни приноси, бих акцентирала по-специално на следното: 1. Докторантката Росица Славова е провела респектиращо по мащаб емпирично изследване, което за първи път у нас представя за научно обсъждане и анализ сложния въпрос за трансформациите и конвергенцията на традиционните журналистически жанрове в онлайн медиите. 2. Изводите, които докторантката извежда, са много добра основа за развиване на масмедийното научно знание в посока на новите медии, а именно процесите на конвергенция на традиционни и онлайн медии, на традиционна и онлайн журналистика. Това е съществен научен принос в разбирането на специфичните процеси, протичащи в българската медийна среда, в която без съмнение кросмедийното

производство на послания все по-отчетливо започва да доминира и да диктува процесите на рекламния и на медийния пазар. VI. Бележки и препоръки Качеството на извършеното от Росица Славова научно изследване действително впечатлява и респектира. Бележките и препоръките, които тук правя, са адресирани по-скоро към подготвянето на текста на дисертацията за публикуването му в книга. 1. Необходимо е, според мен, в увода или при излагането на методиката на изследването, по-подробно да се аргументира изборът на българските медии, чиито жанрови трансформации се проследяват защо именно те, кое ги отличава от останалите, притежават ли някакви специфични характеристики, които ни дават основание именно тях да приемем за еталон. 2. Необходимо е прецизиране на категориите функция и функционалност на жанра. На места те се размиват, преплитат и могат да оставят у читателя впечатлението, че са едва ли не синоними а това съвсем не е така. Не става ясно също така какви точно са параметрите на функционалността на традиционните жанрови форми. 3. Липсва ми известна критичност и по-категорично заявена авторска позиция при излагането на различните възгледи и концепции относно жанровите типологии и особено при представяне на характеристиките на онлайн жанровете (например на с.с. 141-144). Според мен блогът не е жанр, а притежава характеристиките на регионалните или специализираните традиционни медии. Разбира се, тук всичко е все още в сферата на дискусиите, а някои типологии и описания на онлайн жанровете са съвсем фриволни. Именно обаче в тази ситуация едно по-категорично заявено и научно обосновано

характеризиране на дигиталните жанрове би довело и до евентуален научен принос. 4. Има на места дребни граматически и стилистични грешки, най-често при работните преводи от руски и английски език, които трябва да се прецизират ако ръкописът се подготвя за печат. Трябва да се спазва и нашата книжовна норма и да се изписва Българска национална телевизия, а не Българска Национална Телевизия. 5. Предлагам убедено дисертационният труд да бъде включен в издателския план на ФЖМК за 2013 г. и да бъде предложен за печат в издателството на Софийския университет. Новите медии у нас вече имат своя завършен професионален облик и в чисто прагматичен план една подобна книга би допринесла за разширяване на възможностите да се преподават на студентите от факултета нов вид знания и умения, без които професията на онлайн журналиста би била невъзможна. Тези бележки съвсем не намаляват достойнствата на този дисертационен труд неговата актуалност и научна прецизност, ясно формулираните изводи и обобщения, професионално осъществяване на теоретичния анализ и емпиричното проучване VII. Оценка на автореферата Авторефератът е с обем 30 страници (формат А 4) и е изготвен по приетия научен стандарт. Структрурата му е концептуално издържана, тя не следва хронологично съдържанието на дисертацията. Авторефератът отразява вярно и пълно съдържанието на оригиналния труд и дава обективна представа за целта, задачите, етапите и резултатите на проведеното изследване.

VIП. Публикации по темата Докторантката Росица Славова е представила списък с 6 публикации, пряко свързани с темата на дисертационния труд. Отбелязала е, че текстовете са под печат към датата на депозиране на мамериалите за публичната защита. Като имам предвид, че Годишникът на ФЖМК, том 17, вече е отпечатан, моля докторантката да уточни на защитата кои от останалите текстове също вече са отпечатани. IX. Заключение Като имам предвид научноизследователските качества на предложения дисертационен труд научната компетентност на авторката, отличното познаване на проблемите на онлайн средата и на онлайн журналистиката като цяло, способността да разчита и анализира различни по вид медийни проучвания, проведеното мащабно емпирично изследване, формулираните интересни (и дискусионни!) изводи и обобщения убедено предлагам на уважаемото научно жури да присъди на докторантката Росица Светлозарова Славова образователната и научна степен доктор за представената дисертация на тема: Трансформации и конвергенция на журналистическите жанрови форми в онлайн мадиите. София, 28 май 2012 г. РЕЦЕНЗЕНТ: /доц. д-р Тотка Монова/