АНАЛИЗ НА НЯКОИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА РЕЛЕФА В ПРИРОДЕН ПАРК БЪЛГАРКА Диана Илиева Малинова Лесотехнически университет София
Природен парк (ПП) Българка е обявен през 2002 година с цел опазване, възстановяване и поддържане на буковите екосистеми и ландшафти, характерни за Стара планина. Досегашните проучвания върху компонентите на ландшафта в парка са недостатъчни за пълното характеризиране природния му потенциал. През 2007 година е разработена типологична ландшафтна структура на парка (Малинова, 2007) на базата на данни за вида на земното покритие, вид на горите, състав на скалите, вид на трайно ползване на земеделските земи, вид на водния басейн, вид на антропогенната дейност, форми на релефа, богатство и влажност на почвата.
Териториятанапаркаедиференцирананаобщо 127 ландшафтни единици, които включват 6 типа, 15 подтипа, 23 групи, 40 рода и 43 вида ландшафти. Релефът, който е най-устойчивият компонент на ландшафта не е използван като критерии за оценка на ландшафтната структура на парка. Неговото съществено значение като ландшафтообразуващ фактор, се изразява чрез ролята му на преразпределител на слънчевата енергия и веществата, а от тук и във формирането на различни видове ландшафти.
ЦЕЛ Целта на настоящата разработка е да се извърши анализ, на някои важни характеристики на релефа, с оглед използването му като устойчив компонент на ландшафта за усъвършенстване на съществуващата йерархична типологична класификация на хоризонталната ландшафтна структура на природния парк.
ОБЕКТ Обект на изследване в настоящата работа са характеристиките на релефа надморска височина, наклон и изложение внай-широко разпространените типове ландшафти от територията на природен парк Българка - горски, ливаден, антропогенен, аграрен, скален и аквален.
МЕТОД НА РАБОТА Територията на природен парк Българка е анализирана по отношение на показателите надморска височина, изложение и наклон. Използвана е базата данни от създадената географска информационна система, за целите на определяне типологичната ландшафтна структура на парка (Малинова, 2007).
За характеристика на височинното зониране на територията на парка е използвано горскорастителното райониране на страната. В границите на съответния пояс е извършен анализ на наклона на терена и изложението на склона. За наклона и изложението са използвани критериите от Инструкция за установяване и картиране на типовете горски месторастения и определяне на бъдещея състав на биоценозите (1974):
РЕЗУЛТАТИ От съчетаването на характеристиките надморска височина, наклон и експозиция на терена от територията на парка, са полученит общо 75 възможни комбинации за релефа, например долен равнинен пояс, полегато, северно ит.н. Тъй като комбинациите са твърде много и биха усложнили една нова типологичната ландшафтна класификация, за експозицията на склона се възприема по-обобщената схема посочена в метод на работа (сенчесто и припечно изложение).
Табл.1. Комбинации от съчетаването на надморска височина, наклона на терена и изложенията на релефа на ПП Българка Пояс Наклон на терена Изложение Площ (ha) Долен равнинен пояс Равно Сенчесто 3,1 Припечно 2,1 Полегато Сенчесто 5,8 Припечно 7,4 Наклонено Сенчесто 203,7 Припечно 159,4 Стръмно Сенчесто 762,7 Припечно 296,8 Много стръмно Сенчесто 60,7 Припечно 30,2 Среден планински пояс Равно Сенчесто 87,9 Припечно 31,4 Полегато Сенчесто 265,4 Припечно 128,0 Наклонено Сенчесто 2093,9 Припечно 956,9 Стръмно Сенчесто 7530,6 Припечно 3469,1 Много стръмно Сенчесто 3552,1 Припечно 1399,8
ИЗВЪРШЕНИЯТ АНАЛИЗ показва, че територията на парка попада в два лесорастителни пояса: - Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0-600 m н.в.), с подпояси - равниннохълмист подпояс на листопадните дъбови и ксеротермичните дъбови гори (0-400 m н.в.) и подпояс на хълмисто-предпланинските смесени широколистни гори (400-600 m н.в.); - Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни (600-1800 m н.в.) подпояс на нископланинските гори от горун, бук и ела (600-1000 m н.в.) и подпояс на среднопланинските гори от бук, ела и смърч (1000-1500 m н.в).
По отношение на наклона се установява, че поголяма част от релефа в парка е със стръмен терен 12061,3 ha, следват много стръмните (5 043,0 ha) и наклонените (3 415,1 ha) терени, аснай-малка площ са полегатите и равни терени, сответно 409,7 ha и 126,4 ha. В третата характеристика на релефа експозицията, преобладаващи са северозападните изложения 4 196,5 ha и североизточните 4 096,5 ha. Следват източните (3 196,5 ha) и северните (3 076,7 ha), по-малко са западните (2 389,2 ha). По-слабо представени са югоизточните (1 903,2 ha) и югозападните изложения (1 268,2 ha). Най-малка площ заемат южните изложения 920,5 ha.
Карта 1. Комбинации от съчетаването на надморска височина, наклона на терена и изложенията на релефа на ПП Българка (част)
В долния равнинен пояс най-много са терените със стръмен наклон и сенчесто изложение 762,7 ha и помалко с припечно изложение 296,8. Териториите със стръмен наклон са заети предимно от горски ландшафти ипо-малкоотливадни. От тип ландшафт горски се срещат подтиповете ландшафти иглолистни, широколистни високостъблени и широколистни издънкови. В по-голяма част от територията на типът горски като компонент на ландшафта участват среднобогати сиви горски почви.
ливаден аграрен аквален
В границите на средниия планински пояс се получават също 10 броя комбинации с обща площ от 19 518,8 ha. Тук доминиращо участие има тип ландшафт горски. Разнообразието от ландшафти се изразява в наличието още и на типовете ливаден, аграрен, скален, аквален и антропогенен. Ландшафтообразуващата роля на релефа, изразена чрез показателя надморска височина се изразява, чрез промяната на климатичните условия и появата освен на типичните букови насаждения и на иглолистни, които променят и разнообразяват облика на тип ландшафт горски.
Подтипът широколистен издънков е разпростарнен основно върху кафяви горски почви развити върху пясъчници, варовици, конгломератиидр. Насажденията са от обикновен бук, обикновен габър, бяла акация, зимен дъб и келяв габър. Преобладават насажденията от II (344.1 ha) и III бонитет (256.0 ha). В тази комбинация (среден планински пояс, стръмно, сенчесто изложение) се намират защитените местности "Естествено тисово находище" и "Столища".
Подтипът иглолистен е представени предимно от култури на обикновен смърч и помалко на бял бор. Срещат се още черен бор, зелена дуглазка и обикновена ела. Преобладават насажденията от I бонитет. Във формирането на ландшафта участват кафяви горски почви, развити върху разнообразни скали - пясъчници, конгломерати, мергели, шисти, южнобългарски гранит и др. Ливадните ландшафти в разглежданата комбинация (среден планински пояс, стръмно, сенчесто изложение) са представени върху горната част на склоновете. Заети са от кафяви горски почви развити върху мергел.
В резултат на извършеният анализ на релефните характеристики надморска височина, изложение и наклон на представителни за територията ПП Българка ландшафти, могат да се направят следните по-важни ИЗВОДИ: 1.Релефът на парка се характеризира чрез 20 на брой комбинации, получени от съчетаването на надморска височина, наклон и изложение. Големият брой комбинации е предпоставка за внасянето на голямо разнообразие в ландшафтната стуктура на парка.
2. Определящи за облика на природен парк Българка са стръмните терени със сенчести изложения в средния планински пояс. Върху тях е представен тип ландшафт горски. 3. Най-голямото разнообразие от ландшафти е съсредоточено в комбинацията наклонените сенчести терени - горски, ливаден, аграрен, скален и антропогенен. 4. Разработената карта на релефа на природен парк Българка може да послужи за усъвършенстване на съществуващата типологична ландшафтна структура, както и на други научни изследвания, за които се ползват хомогенни териториални единици.