Дико Илиев ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
ДИКО ИЛИВЕВ АВТОБИОГРАФИЯ
Дико Илиев е роден на 2 февруари 1898 г. (стар стил) в с. Карлуково, община Луковит, в бедно семейство. Учи в родното си село до 4-то отделение, поради липса на средства го изпращат в Луковит, но не продължава образованието си. Налага се да помага вкъщи на баща си като пасе овцете както техни, така и чужди. През 1911 г. по негово желание, го изпращат в Орхание /Ботевград/ като музикантски ученик. Започва да се учи да свири на тромба. През 1912г. участва в Балканската война с 16-ти пехотен Ловчански полк по направление на Люлебургас, Чаталжа с духовия оркестър.
След войната отново се връща като сигналист в Ботевград. През 1915 г. участва в Първата световна война като с духовия оркестър на 16-ти Ловчански полк в състава на Първа българска армия потегля през Своге и Годеч към Сърбия установява се в гр. Кретово. През 1916 г. Шестнадесети Ловчански полк заминава на помощ на Трета българска армия в Добруджа в с. Максинени. /Фронтът се установява при устието на река Дунав и река Серет/. Там, през 1917 г. на серетския фронт пише първото си хоро Искърско хоро - в с. Бозац.
Музикантски ученик е от 11 май 1911 г. до 1 април 1918 г., след това е назначен на подофицерска музикантска длъжност до 09.10.1918 г. тогава е потушено войнишкото въстание и макар и трудно се връща в с. Карлуково. Занимава се със земеделие и свири по сватби и кръщенета. На 11 май 1919 г. след изпит постъпва като оркестрант във военното училище София. Свири на баритон в духовия оркестър, а в салонния оркестър I ви тромбон. Диригент е Тодор Хаджиев.
ДИКО ИЛИЕВ ТВОРЧЕСТВО
В продължение на 11 години свири от едно в друго село, дават му земя за временно ползване. Изселва се от Карлуково и се заселва в с. Войводово, Врачанско с хубави и плодородни ниви. Там остават родителите и брат му, а той отива в с. Букьовци /сега Мизия/ през 1922 г. Дават му 25 дка общинска земя. Свири и композира различни хорà, организира оркестър, който през 1928 г., придобил особена известност.
Хората, които пише през този период са: Букьовско, Грънчарско, Самоковско. През 1930 г. съставя духов оркестър в с. Комарево, Врачанско. Там написва хорото Веселият Иванчо. През 1931 г. постъпва в Оряхово в музикантския взвод. През 1932 г. диригент на военния оркестър е Александър Вейнар. Той е основен учител на Дико Илиев по хармония. През 1935 г. 14-годишната му дъщеря Александрия умира на нея посвещава хорото си Александрийка.
След това заминава за София при капелмайстор Касабов като баритонист и старши на оркестъра. През 1938 г. изнася концерти по радио София, а самостоятелно свири на акордеон-хармоника народни песни и хора по същото радио. През август 1938 г. се връща отново в Оряхово в 36-ти пехотен Козлодуйски полк. Ражда му се дъщеря, която нарича Александрия. Живее при нея и семейството ѝ в Михайловград, тя е инженер-геолог и негова радост и утеха в старините му. През 1948 г. в нейна чест пише хорото Веселото Санче.
В този период пише хората: Дунавско, Майски цветя, Пробуждане на пролетта, Майско утро, Игривата циганка, Скок, Дайчово хоро, Билка, Лудо-младо, Народна душа, Тодорка, Нашето Ленче, Селски празник, Буйна младост, Край чешмата, Зиг-заг, Оряховски юнак, Добруджанско хоро, Наша гордост и Жетварски песни.
На 50-годишна възраст, през 1948 г. се явява на изпит в София практически по дирижиране, изпит по хармония и оркестрация, по политическа подготовка, устави и доклад върху характерните особености на българската народна музика. Издържа изпита и след 3-месечен стаж в оркестъра на авиацията при диригента Байдунов, бива удостоен с офицерско звание лейтенант и става диригент на Оряховския духов военен оркестър. Основател е на детската юношеска школа в Оряхово.
В чест на великия музикант Дико Илиев в гр. Оряхово и до ден днешен се честват празниците на духовите оркестри, които по традиция се провеждат през месец август.
Площад Дико Илиев гр. Оряхово Паметник на Дико Илиев с. Карлуково
Основно училище Христо Ботев с. Остров