Истинска дискусия се разгоря в сряда вечер (7 март 2018 г.) в Гранд хотел Пловдив по време на представянето на най-търсената документална книга от началото на годината Концлагерът Белене 1949-1987 на Борислав Скочев, основател на сайта Декомунизация (2002). След софийската премиера през януари тази година Пловдив стана втория град в България, в който бестселърът за най-големия и продължителен концлагер за политически противници на БКП по време на тоталитарния комунистически режим се срещна с читателите си. 1 / 5
От гр. Белене специално за пловдивската премиера на книгата пристигна католическият свещеник Паоло Кортези, а от София разследващият журналист Христо Христов, както и екип на издателство Сиела. Инициатор на представянето в града под тепетата беше Христо Марков, депутат от СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991), а любезните домакини от Гранд хотел Пловдив в лицето на Емануил Манев бяха осигурили една от залите в хотела. Още половин час преди началото на представянето най-нетърпеливите пловдивчани бяха заели места в залата. Премиерата уважи и президентът (1997-2001) Петър Стоянов, както университетски преподаватели, учители и много родственици и близки на репресирани при комунизма. Главният редактор на издателство Сиела Захари Карабашлиев откри премиерата с думите, че книгата на Борислав Скочев е повод за разговор в обществото и тя трябва да се чете преди всичко от младите българи, които не знаят за случилото се по времето на тоталитарния режим. 2 / 5
Журналистът Христо Христов благодари на присъстващите от името на автора Борислав Скочев, и извини неговото отсъствие, дължащо се на сериозен здравословен проблем в семейството му, поради който е възпрепятстван да присъства лично на представянето. Христов подчерта, че авторът на книга е работил върху книгата в продължение на 10 години и е изследвал огромен по обем архивни масиви, както в страната, така и извън нея. Трудът на Борислав Скочев за концлагера на остров Персин е фундаментален и когато прочетете книгата ще разберете колко малко сте знаели за лагера Белене, добави журналистът. Ние имаме липса на история в себе си и книгата на Борислав Скочев идва да запълни част от тази история, заяви от своя страна Христо Марков. Той подробно акцентира върху различни части от най-сериозното изследване за Белене, като много от цитираните примери се отнасяха до изключителното поведение и дух на голяма част от лагеристите, преминали през ада на Белене. 3 / 5
Има страници в тази книга, с които може да се гордеем, че сме българи. Има и такива, заради, които може да се срамуваме, обобщи Марков. В книгата ще срещнете много нови неща, които и мед дори ме удивиха и не знаех, въпреки че съм се ровил много в архивите, добави той. Отец Кортези не изневери на своя стил и погледна на темата иносказателно, през призма на отиващата си зима и задаващата се пролет. Лагерите, мъченията страданията, тоталитарният режим това е зимата. Тя отминава. Ние сега отваряме прозорец към пролетта, каза свещеникът. По думите му темата за репресиите по време на тоталитарния режим е болезнена и слага пръст в рана, която не е заздравяла. Според него в този процес България не прави изключение от останалите страни от Източна Европа като Полша, Чехия, Унгария и др. Тези рани са много дълбоки, но работата на паметта е свързана с надеждата. Искам да кажа моето голямо благодаря на Борислав Скочев за тази книга, която за мен и съм сигурен за много хора, както каза в София Христо Христов, ще бъде като библия за концлагера Белене, посочи Кортези. Българското общество имаше крещяща нужда от такава книга. Изказвам благодарност към автора Борислав Скочев не само за труда, а и за невероятната добросъвестност и търпение, които е имал. С тези думи президентът Петър Стоянов се обърна към аудиторията. 4 / 5
Бившият държавен глава благодари и на отец Кортези, който определи като огледало на гузната съвест на българската интелигенция, която за 27 години не намери време и не прояви талант да опише този период от българската история. Говоря за тази интелигенция, която беше толкова активна, когато трябваше да се носят ловните трофеи на Тодор Живков и не можа след 1989 г. да намери сили и достойнство да напише тази история, която българският народ заслужава, каза Стоянов. Последва оживена дискусия с въпроси от публиката, както и разкази на родственици на хора от Пловдив и областта, преминали през лагерите, голяма част от които бяха именно в залата. Техните разтърсващи спомени показаха, че комунистическото минало не може да бъде забравено и не е забравено. За съжаление изключително грозно впечатление направи позорния факт, че нито една местна медия телевизия, радио, вестник или сайт не присъства на събитието и то не беше отразено за разлика от големия интерес на медиите в София. 5 / 5