ЕВРОБАРОМЕТЪР 74 ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ Есен 2010 НАЦИОНАЛЕН ДОКЛАД БЪЛГАРИЯ 22.02.2011 Представителство на Европейската Комисия в България
Обща информация за изследването Евробарометър Изследването Евробарометър се провежда от 1973 г. по поръчка на Европейската комисия. България участва за първи път през 2004 г. Обхваща всички страни-членки на Европейския съюз, три страни кандидат-членки (Хърватска, Турция и Бившата югославска република Македония), кактоичленоветенатурскатаобщноствкипър. Подборът на респондентите е осъществен чрез многостепенна случайна извадка. Методиката на интервюиране е персонално интервю в дома на респондента, чрез стандартизиран въпросник на хартиен носител. В рамките на Евробарометър 74 са интервюирани 1000 български граждани. Периодът на провеждане на интервютата в България е ноември 2010 г. Извадката е представителна за населението на България на възраст 15 и повече години по отношение на гъстотата на населението, разпределението на ниво административна област, както и по отношение на разпределението по пол и възрастови групи.
Нагласи към бъдещето на ЕС Мнозинството от българското население споделя оптимистични възгледи за бъдещето на ЕС. Ръст от четири процентни пункта на оптимистичните очаквания на българите за бъдещето на ЕС спрямо пролет 2010. QA25. Бихте ли казал/а, че сте настроен/а много оптимистично, по-скоро оптимистично, по-скоро песимистично или много песимистично по отношение на бъдещето на Европейския съюз? Песимистично Оптимистично 6% 7% 37% 34% 57% 59% Пролет 10 Есен 10 11% 12% 27% 22% 62% 66% Пролет 10 Есен 10
Краткосрочни очаквания за европейската икономика Значителен дял на оптимистичните очаквания на българите за европейската икономика почти двойно над средноевропейското. Ръст на положителните очаквания на българите спрямо пролет 2009 (40% спрямо 26% през пролет 2009). QA5A.2. Какви са очакванията Ви за следващите дванайсет месеца: ще бъдат ли те подобри, по-лоши или без промяна по отношение на: Европейската икономика Без промяна По-лоши По-добри 10% 11% 11% 12% 38% 38% 35% 28% 21% 32% 24% 30% 40% 27% 22% 21% пролет 09 есен 09 пролет 10 есен 10 25% 27% 27% 26% 30% 28% 25% 28% 19% 26% 11% 34% 8% 6% 40% 40% пролет 09 есен 09 пролет 10 есен 10
Краткосрочни очаквания за националната икономика Умерено песимистични прогнози на българите за националната икономика. Влошаване на очакванията на българите спрямо есента на 2009. QA5A.2. Какви са очакванията Ви за следващите дванайсет месеца: ще бъдат ли те подобри, по-лоши или без промяна по отношение на: Националната икономика Без промяна По-лоши По-добри 10% 11% 36% 36% 30% 24% 36% 24% 29% 5% 4% 35% 41% 31% 24% 24% пролет 09 есен 09 пролет 10 есен 10 26% 28% 27% 25% 22% 25% 11% 36% 11% 8% 41% 47% 24% 24% 26% 19% пролет 09 есен 09 пролет 10 есен 10
Оценки за влиянието на икономическата криза върху пазара на труда Значителен ръст (от 11 пункта спрямо пролет 2010) на българите смятащи, че кризата вече е достигнала своя връх по отношение на пазара на труда. Нагласите сред ЕС27 остават без промяна. Преобладаващ дял (55%) на мненията на българите, че влиянието на кризата вече е достигнало своя връх и предстои подобрение. QC1. Кое от двете мнения е по-близко до Вашето? Най-лошото тепърва предстои Негативното влияние на кризата върху пазара на труда вече е достигнало своя връх и нещата ще започнат малко по малко да се подобряват 11% 8% 8% 10% 61% 28% 54% 55% 48% 38% 37% 32% Пролет 09 Есен 09 Пролет 10 Есен 10 34% 50% 16% 14% 53% 30% 33% 26% 23% 44% 22% 55% Пролет 09 Есен 09 Пролет 10 Есен 10
Ролята на еврото за смекчаване на последствията от икономическата криза Една трета от българите са на мнение, че еврото подпомага за смекчаване от последствията от икономическата криза Значителен ръст на дела на българите оценяващи положително ролята на еврото за намаляване на негативните ефекти от кризата. QC4. «Кажете ми доколко сте съгласен/сна или несъгласен/сна със следното твърдение: "Като цяло, еврото смекчи последствията от икономическата криза." Несъгласен/а Съгласен/а 14% 13% 49% 48% 37% 39% Пролет 10 Есен 10 36% 36% 42% 22% 32% 32% Пролет 10 Есен 10
Оценка на ефективността на различни институции за излизане от кризата Българите оценяват ЕС като институцията, с най-големи възможности за ефективни мерки с цел преодоляване на икономическата криза. Значителен ръст на дела на българите оценяващи ЕС като найефективната институция в борбата с кризата, за сметка на спад на мненията за ефективността на националното правителство. QC3. Според Вас, кой от следните е най-способен да предприеме успешни мерки срещу последствията от финансовата и икономическа криза? Данни за България (Националното) правителство Европейският съюз САЩ Г-20 (групата на 20-те найразвити страни в света) Международният валутен фонд (МВФ) 29% 32% 30% 19% 15% 10% 8% Пролет 09 26% Есен 09 15% 6% 23% 15% 8% 36% 18% 13% 8% 5% 4% 5% Пролет 10 Есен 10
Оценки за целите на Стратегия Европа 2020 Висока степен на обществено одобрение на целите на Стратегия Европа 2020 сред българските граждани. Всички цели на Стратегията са оценени като подходящи от около и над половината българи. Осигуряването на трудова заетост на три четвърти от европейците на възраст между 20-64 години е оценена като подходяща от две трети от българите. QB1. Моля кажете ми за всяка от следните цели, коитотрябвадабъдатпостигнатиотевропейскиясъюз до 2020 г., смятате ли, че те са твърде амбициозни, такива, каквито трябва да бъдат (подходящи) или са твърде скромни? (% казали, че целта е подходяща) Топ 5 по оценки «Подходящи» за България Три четвърти от мъжете и жените на възраст между 20 и 64 години трябва да имат работа Броят на младите хора, напускащи училище преди да получат диплома, трябва да намалее до 10% Да се увеличи енергийната ефективност в ЕС с 20% до 2020 г. Делът на средствата, инвестирани в научна и развойна дейност, трябва да достигне 3% от богатството, създавано в ЕС всяка година Поне 40% от по-младото поколение трябва да има научна степен или диплома за завършено образование 51% 51% 50% 50% 48% 59% 57% 54% 59% 66%
Оценка на посоката на развитие на ЕС по отношение на мерките за излизане от кризата и Стратегията Европа 2020 Преобладаващо положителни оценки (67%) за посоката на развитие на ЕС вбългария. Значителна разлика в нагласите на българите спрямо ЕС отличително по-позитивни нагласи на българите спрямо европейското обществено мнение. QB9. Сега, когато знаете за приоритетите на ЕС, мислите ли че Европейския съюз се движи в правилна посока или в грешна посока, за да излезе от кризата и да се изправи пред новите световни предизвикателства? Нито едното, нито другото В грешна посока В правилна посока 12% 12% 19% 17% 23% 46% 4% 67%
Основни изводи Общественото мнение в България традиционно споделя положително отношение към ЕС. Позитивните оценки и очаквания на българите по аспектите свързани с бъдещето на ЕС, европейската икономика и целите на ЕС във връзка със Стратегията Европа 2020 са над средноевропейското равнище. Все по-голям дял българи споделят нагласата, че негативното влияние на икономическата криза вече е достигнало своя връх по отношение на пазара на труда и предстои постепенно подобряване на ситуацията. Регистрираме ръст и на дела на българите, които оценяват положително ролята на еврото за смекчаване на последствията от икономическата криза. Всеки трети у нас смята, че единната европейска валута помага за намаляване на последиците от кризата. Европейският съюз е (и все повече се възприема като) институцията с найголеми способности за справяне с икономическата криза според мненията на анкетираните у нас. Мнозинството от българите споделят положителни мнения за целите на Стратегията Европа 2020 изапосокатанаразвитиенаескатоцяло.