АВТОРСКА СПРАВКА за приносите от научно-изследователската и преподавателската дейност на гл. ас. д-р Ирина Дитмар Шнайдер кандидат в конкурс за заемане на академична длъжност Доцент по 4.3. Биологически науки (Хидробиология Екологична биотехнология) I. Научни и научно-приложни приноси относно: 1. Отдиференциране на критичните процеси и на регулационните фактори при аналогово моделиране на водопречиствателни процеси Отдиференциране на критичните процеси при пречистването на различни типове отпадъчни води: Изследвани са биодеградационните и адаптационни възможности на активни утайки и биофилми за пречистване на битови, индустриални и смесени отпадъчни води. Изследванията са проведени в моделни условия, максимално доближени до процесите в практиката. Те са симулирани в биореактори тип биобасейни и биофилтри при периодичен или полунепрекъснат режим на работа. Изследвани са различни технологични схеми за пречистване на води в зависимост от: типа на замърсителите, най-подходящите и най-приложими технологии в практиката /Б.I.9, Б.I.10, Б.I.13, Б.I.16, Б.I.19, Б.II.20, Б.III.23, Б.III.24, Б.IV.25, Б.V.29/ 1. В разработките, засягащи технологиите, е прилаган процесен комплексен и целеви контрол с акцент върху ензимите. По този начин са отдиференцирани процесите, които протичат с най-ниска скорост и които определят скоростта на целия водопречиствателен процес. Тези процеси са определени като критични и усилията са насочени към тяхното ускоряване. При третиране на отпадъчни води от млекопреработването е приложена технологичната схема за денитрификация, нитрификация с увеличено елиминиране на фосфор, като изследванията са съсредоточени в анаеробния биофилтър JOTI и върху анаеробната биодеградация на органиката /Б.I.9, Б.I.13, Б.II.20, Б.IV.25, Б.V.29/. При третиране на води от багрилната промишленост е приложена двустепенната анаеробна аеробна технология за детоксикация, като изследванията са съсредоточени в анаеробния биофилтър и върху редукцията на азовръзката /Б.I.10, Б.I.16, Б.III.23, Б.III.24/. При пречистване на отпадъчни води, които съдържат феноли е приложена аеробната технология за детоксикация, при която са изследвани механизмите на дециклизация на бензеновия пръстен /Б.I.19/. Роля на адаптацията при създаването на стабилен и ефективно функциониращ биофилм: Образуването на активен и стабилен биофилм при пускане на съоръженията тип биофилтър в експлоатация е едно от критичните места в технологиите. Разработени са алгоритми за първоначално формиране на биофилм за третиране на води от млекопреработвателната и багрилната промишленост, базирани на 1 Номерацията на публикациите, които са цитирани в Авторската справка, отговаря на номерацията от общия списък на публикациите на кандидата. 1
адаптацията и имобилизацията /Б.I.9, Б.I.16, Б.III.23, Б.IV.25/. Като инокулационен материал са използвани целево обработени активни утайки от СПСОВ Кубратово и ПСБОВ Самоков. При наличието на тривиални замърсители процедурата включва: 1/ адаптация на инокулума към суроватка (2 g/l) при престой от 135 часа и преструктуриране на съобществото; 2/ контролирана дезинтеграция на флокулите на инокулума за създаване на хомогенна микробна суспензия и по-лесно имобилизиране /Б.I.9, Б.IV.25/. При наличието на азобагрила процедурата включва: 1/ контролирана дезинтеграция на флокулите на инокулума за създаване на хомогенна микробна суспензия; 2/ подаване на моделна отпадъчна вода с биогени и органика, но без токсични вещества за период от 24 часа за по-бърза имобилизация на микроорганизмите; 3/ адаптация на новоформирания биофилм чрез степенно повишаване на концентрацията на амаранта като моделен ксенобиотик до нива, близки до критичните за изследваната биологична система (в случая 47 mg/l) /Б.III.23/. При имобилизацията е използван инертен носител с естествен произход (чакъл при биофилтъра за води от млекопреработване и кварцов пясък при биофилтъра за води от багрилна промишленост) /Б.I.9, Б.I.10, Б.I.12, Б.I.13, Б.I.16, Б.II.20, Б.III.23, Б.IV.25/. Преструктуриране на микробните съобщества в биофилма: В реактори тип биофилтър за пречистване на води от млекопреработвателната промишленост е проследено сукцесивното развитие на биофилма на база екологичната концепция за наличието на бързо и бавнорастящи микроорганизми (rи K-стратези) в зависимост от условията на средата /Б.I.13, Б.II.20/. Установено е постепенно преструктуриране на биофилма. През ранните фази /първите 6 денонощия/ на процеса доминират бързорастящите анаеробни хетеротрофи, което показва, че биофилмът все още се формира и структурира. През късната фаза /около 60 денонощие/ доминират бавнорастящите анаероби, което е характерно за стабилните, ефективно функциониращи биофилми. Дехидрогеназната и нитратредуктазната активност са най-високи в късната фаза. Ефективността на биодеградация на органиката (по ХПК) от 26% през ранната фаза достига до 90% през късната /Б.I.13/. В пясъчни биофилтри за третиране на отпадъчни води от багрилната промишленост е проследено пространственото разпределение на ключови групи микроорганизми и ензимни активности. Тази новост е фокусирана върху разшифроването на доминантните микроорганизми и ензими, участващи в двете фази на детоксикация на моделното азобагрило амарант анаеробната редукция и последващото отваряне на бензеновия пръстен на метаболитните продукти на азобагрилата /Б.II.16, Б.III.23/. Установено е, че най-висока е числеността на микроорганизмите и ензимните активности в повърхностния и средния слой на инертния носител, а в дълбочина е най-ниска, тъй като намалява органиката и достъпа до електронни акцептори /Б.III.23/. Роля на биоаугментацията при водопречистването: Приложени са подходите на биоаугментация при третиране на отпадъчни води от млекопреработвателната промишленост /Б.I.9, Б.II.20, Б.IV.25/. За ускоряване на процесите на пречистване са използвани микробиологични препарати с широк ензимологичен профил към тривиални замърсители. Установено е, че този вид биоаугментация е с ниска ефективност при биодеградацията на суроватъчните протеини /Б.I.9/. Изследвана е ролята на микробни доминанти с биодеградационна активност към млечни и суроватъчни протеини, които са добавени към 2
микробиологичен препарат Laktazym. Доказан е стимулиращият ефект на бактериите от р. Peptostreptococcus при биодеградацията на суроватъчни протеини /Б.I.9/. Роля на регулацията на ензимологично равнище: Оптимизирани са условията за повишаване на протеазната активност на бактериите от р. Peptostreptococcus, които могат да се използват за биоаугментация при третиране на води от млекопреработването /Б.I.18/. Доказано е, че оптималната температура за активността на протеазата е 55 o C, а оптималното ph е 8.00. Магнезиевите йони в концентрации от 1, 10, 25, 50 и 100 mm са положителен модулатор за протеазната активност, докато калциевите йони в тези концентрации я инхибират. При пречистването на отпадъчни води от багрилната промишленост е изследвано влиянието на йоните на някои тежки метали. Установено е, че анаеробната азоредуктазна активност се повлиява положително при наличието на медни (0.03 mm) и цинкови (0.31 mm) йони, докато бивалентните йони на желязото (0.18 mm) на 24ия час оказват инхибиращо влияние върху ензимната активност /Б.III.22/. Роля на нанодиамантите като модулатор: При наличието на токсични ксенобиотици нанодиамантите са използвани за ускоряване и стабилизиране на водопречиствателните процеси /Б.I.10, Б.III.23, Б.III.24/. Установено е, че наночастиците увеличават активната контактна повърхност между клетките, извънклетъчните ензими и субстратите, улесняват преноса на протони и електрони и повишават ефективността на биодеградация. При съвместно третиране на битови и промишлени отпадъчни води нанодиамантите повишават ефективността на снижение на ХПК с 15%, ако се добавят в ранната фаза. При добавяне в късната фаза не е отчетено повлияване. Добавянето на нанодиаманти в ранната фаза на процеса повишава ефективността на отстраняване на азобагрилото с 37% /Б.III.23/. Проучен е ефектът на нанодиамантите върху биодеградацията на фенола като моделен замърсител при технологии за пред-третиране (като локални съоръжения) и при технологии за съвместно третиране на битови и промишлени отпадъчни води /Б.I.19/. За целта е използвана чиста култура от р. Pseudomonas и симплифицирани условия за отдиференциране на целевия ефект на нанодиамантите. Доказано е, че нанодиамантите, добавени в началото на процеса повишават ефективността и скоростта на биодеградация на токсичния замърсител с над 100% при технологията с пред-третиране, а при технологията с ко-третиране с около 35%. Предполагаемият механизъм за положителното модулиращо действие е, че в началната фаза нанодиамантите водят до образуване на клъстери между микроорганизмите, в които клъстери се концентрират ензими, кофактори и фенол. Така процесите се ускоряват на база на по-високите концентрационни градиенти. В по-късните фази на процеса нанодиамантите навлизат в микробните клетки и там повлияват процесите на ултраструктурно равнище. Установено е, че нанодиамантите изменят съотношението между индуктивно и конститутивно синтезирани оксигенази /Б.I.19/. 2. Окомплектоване на технология за отпадъчни води от млекопреработването със система за контрол и регулация При пречистване на отпадъчни води от този сектор изследванията са осъществени в анаеробен биофилтър, като първи модул от технологията JOTI /Б.I.9, Б.I.12, Б.I.13, 3
Б.V.29, Д.I.7/. Конструирани са приложими алгоритми за първоначално пускане на съоръжението и формиране на активен биофилм /Б.I.9/. Разработена е система за контрол на процесите чрез хичмични и ензимологични показатели /Б.I.12, Б.I.13/. Изследвани са три търговски продукта, микробиологични препарати за третиране на органични замърсители от хранително-вкусовата промишленост /Б.I.9, Б.IV.25/. Биодеградационна активност на най-подходящият за отпадъчни води от млекопреработването препарат е подобрена и е изготвено предписание за прилагането му в практиката /Б.I.9; Приложение 18/. Тези резултати са представени освен в България и на едно международно изложение за трансфер на технологии към бизнеса /Приложение 17/. 3. Взаимовръзката пречиствателна станция водоприемник на отпадъчни води Завършените технологии изискват хармонично вграждане в околната среда, респективно в конкретната екосистема /Б.II.21/. Изследванията са проведени във водоприемници, както на битово отпадъчни, така и на промишлено отпадъчни води /Б.I.7, Б.I.9, Б.IV.26/. Проучванията засягат освен водите и процесите в хипорейните води, и в седиментите /Б.I.7, Б.I.9, Б.I.15, Б.IV.26, Б.IV.28/. Изследвани са промените в микробните съобщества на водите и седиментите на река Лева водоприемник на непречистени отпадъчни води от млекопреработвателно предприятие Млечен рай 99 АД. Установено е, че автохтонните микробни съобщества след заустване на отпадъчните води реагират с многократно повишаване в количеството и активността на хетеротрофите в сравнение с контролната станция. Утвърдена е водещата роля на седиментното микробно съобщество за самопречиствателните процеси /Б.I.9/. Проследено е функционирането на взаимовръзката между ПСБОВ Самоков и водоприемника река Искър (преди яз. Искър). Установено е, че критичен за водното качество е периодът на маловодие, особено на зимното. Това е свързано с повишаване на концентрацията на органиката във водите след ПСБОВ Самоков, както и на амониевите йони, нитритите, нитратите и фосфатите /Б.I.7/. Изследвани са самопречиствателните процеси във водите и седиментите в комплексна водна екосистема, включваща лентични и лотични водни тела, в които са налице стари замърсявания с тежки метали, както и замърсяване от битов характер от селища без пречиствателни станции /Б.I.15, Б.IV.26, Б.IV.28/. Изследванията засягат Среден Искър в участъка с каскадата от малки ВЕЦове. Установено е възникването на анаеробни условия в седиментите на микроязовирите към МВЕЦовете, които благоприятстват протичането на самопречиствателни процеси на базата на хидролиза, амонификация, денитрификация и сулфатредукция. Регистрирано е наличието на разнообразни физиологични групи микроорганизми, като анаеробни хетеротрофи, денитрифициращи и сулфатредуциращи микроорганизми /Б.IV.28/. В моделен експеримент със седименти от лентичен воден басейн (микроязовир Лакатник от каскадата от МВЕЦове Среден Искър ) е проследен самопречиствателният потенциал на автохтонните съобщества към повишена концентрация на органика, добавена под формата на суроватка /Б.IV.27, Д.II.28/. Установено е, че структурата и количествените показатели на микробното 4
хетеротрофно съобщество на седиментния биофилм определят в значителна степен възможностите за адекватен отговор при замърсяване с тривиална органика. Самопречиствателните процеси протичат с висока скорост и ефективност. В края на процеса и за двете изследвани ситуации (без и с добавяне на суроватка) е установено задържане на органиката (ХПК до 240-260 mgo 2 /kg) /Б.IV.27/. Проследен е отговорът на автохтонните микробни съобщества при наличието на фенол в седименти от микроязовир Лакатник от Каскада Среден Искър /Б.I.11/. Този моделен замърсител е междинен продукт от разграждането на различни ароматни съединения, включително и на нефтопродукти, които често попадат във водоприемниците в резултат на антропогенната дейност. Установено е, че автохтонните микроорганизми елиминират 69% от фенола (при първоначална концентрация 200 mg/l), като това е свързано с повишаване на бактериите от род Acinetobacter и род Pseudomonas. Потвърдена е ключовата роля на тези два рода при детоксикацията на токсични замърсители (фенол, живак) и в природни екосистеми /Б.I.11, Б.I.17/. От различни водни местообитания, замърсени със специфични замърсители, са изолирани чисти култури микроорганизми с цел да се оцени биодеградационният потенциал на съобществото и за да се селектират микробни култури с висока разграждаща активност към конкретни замърсители /Б.I.6, Б.I.19/. Те могат да се използват при разработване на биоаугментационни подходи в пречиствателни станции или в биоремедиационни технологии за третиране на замърсени седименти и почви. Установено е, че изолираните бактерии са с висок арил-биодеградационен потенциал и могат да разграждат фенол в концентрация 200 mg/l /Б.I.6/. Утвърдена е ролята на бактериите от р. Pseudomonas в детоксикацията на фенол в концентрация 250 mg/l /Б.I.19/. 4. Индикатори за оценка и контрол на пречиствателните и самопречиствателните процеси Верифицирани са индикатори за: контрол на ключовите процеси във водопречиствателните технологии, оценка на замърсяването и самопречиствателните процеси, протичащи във водоприемниците. Контролът е осъществен по микробиологични, ензимологични и физико-химични показатели, като са въведени и нови индикатори. Те включват измерване на продуцирания СО 2 в хода на процеса, като индикатор за биодеградационната активност на биофилма /Б.I.8, Б.IV.25/ и определяне на общ органичен въглерод като индикатор за общото количество органика в отпадъчни води /Б.I.10, Б.I.16, Б.III.23/ и в седименти /Б.I.17/. В рамките на проект 5, ръководен от кандидата и финансиран от ФНИ на МОМН, е доказано, че при пречистването на отпадъчни води от млекопреработването дехидрогеназната активност на биофилма е бърз и точен индикатор за скоростта на трансформация на органиката, а нитратредуктазната активност е индикатор за скоростта на денитрификацията /Б.I.13/. Установено е, че фосфатазните активности на биофилма са индикатори за биотрансформацията на суроватъчните протеини /Б.I.12/. Доказано е и, че индексът на фосфатазната активност е експресен индикатор при замърсяване на водоприемници с отпадъчни води от млекопреработването, богати на суроватъчни протеини /Д.II.28/. 5
При пречистването на отпадъчни води от багрилната промишленост е изследвана активността на азоредуктазата /Б.I.16, Б.III.23/, а при третиране на води, съдържащи фенол или азобагрила са проследени активностите на оксигеназите и сукцинатдехидрогеназата /Б.I.16, Б.I.19/. Установено е, че азоредуктазната активност при третиране на води от багрилна промишленост е ранен индикатор за активността на биофилма при неговото формиране, докато активностите на катехол- 1,2-диоксигеназата и катехол-2,3-диоксигеназата се повишават в късната фаза (при формиране на зрял и стабилен биофилм) /Б.I.16/. За изследваните чисти култури микроорганизми е установено, че предпочитаният път за разграждане на фенола е ortho-механизма, за който индикатор е катехол-1,2-диоксигеназната активност /Б.I.6, Б.I.19/. За първи път при пречистване на отпадъчни води от багрилната промишленост с биофилм е приложен FISH (флуоресцентен ин ситу хибридизационен) анализ /Б.I.16/. Целта е да се определи количеството и локализацията на псевдомонадите, които са важен индикатор за ксенобиотичната биодеградация и за биодеградационния потенциал на съобществото при наличието на токсични замърсители. Данните от FISH анализа са съпоставени с количеството на култивируемите псевдомонади. Установено е, че в късната фаза на процеса при повишаване на концентрацията на азобагрилото се снижава количеството на култивируемите бактерии от род Pseudomonas. В същото време чрез FISH анализа е доказано, че в биофилма се формират асоциации от некултивируеми псевдомонади, които функционират синергетично при наличие на токсичен замърсител в по-високи концентрации. Установено е, че количеството на некултивируемите бактерии се повишава и то пряко кореспондира с по-високата ензимна активност на биофилма /Б.I.16/. При оценка на водопречиствателните процеси в СПСОВ Кубратово и ПС Садината е установено, че от изследваните показатели съотношението БПК 5 /ХПК (ключов индикатор за оценка на концентрацията на биоразградимата органика) е основният фактор за регулация на денитрификацията /Д.I.14/. При оценка на самопречиствателните процеси във води са установени индикаторни връзки за показателите: аеробни хетеротрофи и ХПК; аеробни хетеротрофи и нитрати. Коефициентът на детерминация (r 2 ) е между 0.74 и 0.99. При оценка на самопречиствателните процеси във води и седименти е доказана взаимовръзката между следните индикатори: анаеробни хетеротрофи и ХПК; анаеробни хетеротрофи и фосфати; количество на бактериите от род Pseudomonas sp. и нитратредуктазната активност с r 2 между 0.87 и 0.99 /Б.I.15, Б.IV.28/. 5. Въвеждане на системите за управление на риска за технологични и природни обекти Системите за управление на риска са насочени към прогнозиране на евентуален резултат при дадено рисково събитие /Б.I.8, Б.I.9, Б.I.14, Б.I.17, Б.III.22, Б.IV.27, Б.V.30, Д.II.28/, създаване на алгоритми за преодоляване на потенциални рискови ситуации /Б.I.9, Б.V.30/ и създаване на системи за ранна диагностика и предупреждение /Д.II.28/. Системите за управление на риска са разработени, както за критични ситуации, които могат да възникнат в пречиствателните станции, така и за потенциални рискови събития във водоприемниците. 6
В технологиите за пречистване на отпадъчни води от млекопреработването е изследвана в моделни условия рисковата ситуация с изтъняване на биофилма в резултат на рязка промяна в органичното натоварване. Доказано е, че добавянето на микробния доминант Peptostreptococcus sp. към микробиологичен препарат Laktazym ускорява с 58 часа стабилизирането на биофилма и повишава неговата активност с 31% /Б.I.9/. В лабораторни условия е изследвана инцидентна рискова ситуация със заустване на непречистени отпадъчни води от багрилно предприятие (съдържащи азобагрилото амарант в комбинация с йоните на цинка, желязото и медта) в ПСБОВ Самоков /Б.III.22, Б.V.30/. Доказано е, че след 24 часа контактно време между активната утайка и багрилото, то е напълно обезцветено. Получените ароматни амини в комбинация с феро йоните обаче водят до деформация в структурата на утайката и до развитието на резистентност, а в комбинация с йоните на цинка инхибират скоростта на биодеградация на органиката. Предложени са мерки за снижаване на риска /Б.V.30/. Разработена е система за прогнозиране на събитията при възникване на критична ситуация с повишаване на речното ниво и заливане на парафлувиалната зона /Б.I.8, Б.I.14/. За целта са изследвани биотрансформационните процеси, които протичат при различна влажност на седиментите. Установено е, че при пълно заливане /влажност 100%/ самопречиствателните процеси протичат, но са със забавена скорост. Най-висока скорост на биотрансформационните процеси, най-високо количество на микробиологичните показатели и най-висока активност на индикаторните ензими е отчетена при 55% влажност. Изследвана е потенциалната рискова ситуация със заустване на непречистени отпадъчни води от хранително-вкусовата промишленост във водоприемника р. Искър, както и акумулирането на пет пъти по-висока концентрация органика в седиментите на един от микроязовирите от Каскада Среден Искър /Б.IV.27, Д.II.28/. Установено е, че автохтонното микробно съобщество е с висок биодеградационнен потенциал, който гарантира отстраняването на това замърсяване. На ензимологично ниво това е свързано с повишаване на активностите на сумарната дехидрогеназа, фосфатазите, ß-галактозидазата и протеазата. От тези ензимни активности фосфатазата е предложена, като индикатор за ранна и експресна диагностика при замърсяване с протеинов характер /Д.II.28/. Установените високи концентрации живак в седиментите на микроязовирите от Каскада Среден Искър налагат моделиране в лабораторни условия на подобна рискова ситуация с цел да се оцени влиянието на живака върху биотрансформационните процеси. Доказано е, че с напредване на времето за експозиция се повишава степента на инхибиране на биодеградацията на органиката и на биотрансформацията на азота и фосфора, макар че количеството на отделните изследвани групи микроорганизми не се повлиява значимо. Установено е, че живакът води до развитието на резистентност в изследваното автохтонно микробно съобщество /Б.I.17/. 7
II. Приноси с методичен характер 1. В научно-изследователски аспект: В Лаборатория Екологична биотехнология и биологично водопречистване с активното участие на кандидата са апробирани методи за определяне на ß- галактозидазна и протеазна активност за биофилмни съобщества в технологични съоръжения /Б.I.12, Б.I.18/ и в седименти /Д.II.28/; за измерване на концентрацията на продуцирания СО 2 /Б.I.8, Б.IV.25/, за определяне на БПК 5 /Д.I.14/ и концентрацията на лактоза в отпадъчни води /Б.I.9, Б.I.12, Б.IV.25, Б.IV.27/; за определяне на концентрацията на общия органичен въглерод в седименти /Б.I.17/, както и за определяне степента на биоразградимост на биополимери на базата на полилактиди /отчет на проект 6/. 2. В образователен аспект: Въведеният методичен арсенал освен в научно-изследователската работа е използван и при обучението на бакалаври и магистри в Лабораторията по Екологична биотехнология и биологично водопречистване. Разработени са в съавторство учебни програми по задължителни и избираеми дисциплини със специализиран дизайн на практикуми за студенти от ОКС Бакалавър (дисциплината Основи на биоразнообразието ) и ОКС Магистър (дисциплините Лятна учебна практика по водопречистване и биологичен контрол ; Оползотворяване на вторични продукти ; Управление на проекти и Преддипломен практикум ) /Приложение 19/. Съвместно с екипа е въведен специализиран образователен алгоритъм за обучение на студенти от ОКС Бакалавър и ОКС Магистър по метода учене чрез правене (решаване на реални проблеми чрез симулационни игри, разработване на проекти, учене чрез case study и др.). По дисциплините Биомениджмънт и устойчиво развитие и Управление на проекти студентите разработват проекто-предложения за решаване на реални екологични и технологични проблеми от практиката. Освен самата биотехнология за пречистване на конкретен тип отпадъчни води и биоремедиационната технология за седименти (със съоръжения, биологична система, оптимални фактори на процеса и системата за контрол) студентите разработват работна програма по дейности и очаквани резултати, план-график, план на човешкия ресурс, финансов план и други /Приложение 20/. За ефективно поддържане на взаимовръзката образование наука бизнес в екип се работи и реализира следната програма: организиране на лекции с изявени специалисти от бизнеса; целево обучение на студенти за едни от големите фирми на територията на град София (ОП Столично предприятие за третиране на отпадъци, Софийска вода АД) /проект 15, 17/; обучение на студенти по предприемачество, организирани от Junior Achievment Bulgaria и биотехнологични компании в областта на хранителните и фармацевтичните технологии (AmGen, Coca Cola Hellenic) /Приложение 20/; посещение на различни технологични обекти; разработване на дипломни работи в реалната работна среда, в която студентът работи или е на стаж /проекти 14-17/. От тринадесетте защитили дипломанта петима работят по разработените в дипломните си тези проблеми в съответните фирми и институции /Приложение 20/. Студентите заедно с кандидата посещават важни технологични обекти (СПСОВ Кубратово, ПСБОВ Самоков, ПС Садината, ОП Столично предприятие за третиране на отпадъци, Данон Сердика АД) с цел запознаване с реалните проблеми от практиката, с въвеждането на Системите за управление на 8
околната среда и Системите за управление на риска, както и с бъдещи възможности за работа. Кандидатът е академичен наставник на 25 студента, осъществили стажове в областта на пречистването на водите, микробиологичния контрол на процесите и на екологията /проект 8/. Съвместната научно-изследователска работа със студенти от специалност Биотехнологии и от МП Екологична биотехнология е представена на научни форуми /Б.V.30, Д.I.14, Д.II.19, Д.II.21/. Студенти и докторанти са включени и като членове на младежкия научен екип в проектната дейност /проект 5/. С участието си в проект 7 ( Обучение на педагогически специалисти за формиране на знания, умения и компетентности за оценяването на учениците ) кандидатът е обучил 42 учители от областите Враца и Варна, а усвоените добри оценяващи практики по акумулативно, външно и вътрешно оценяване редовно се прилагат и в работата със студентите от МП Екологична биотехнология. 28.09.2015... /гл. ас. д-р Ирина Шнайдер/ 9