УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО Становище От: професор Антоний Тодоров Тодоров, д.п.н. Нов български университет Политически науки Относно: дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен доктор по специалност 3.3. Политически науки Автор на дисертационния труд: Даниела Пастармаджиева Редовна докторантура УНСС Тема на дисертационния труд: Политически субкултури в България в процеса на преход към демокрация (сравнителен анализ: партийни и поколенски субкултури Даниела Пастармаджиева е представила за защита дисертационен труд в размер на 225 страници, организирани в увод, три глави, заключение, приложения и списък на използваната литература (самото изложение без приложенията и библиографията е в размер от 182 с.). Изследването е под научното ръководство на доц. д-р Блага Благоева. Основната цел на изследването е формулирана в увода като идентифициране на съвременните политическите субкултури в България като резултат от фрагментираността на националната политическа култура основно по две оси поколенската и по скалата ляво.дясно. За тази цел Даниела Пастармаджиева конструира понятието субкултура, като се основава, разбира се, на няколко влиятелни научни школи в политическата социология Чикагската и Бирмингамската. Тя с основание показва, че самото понятие за субкултура изглежда като привнесено от социологията в политологията, като заедно с
това търпи трансформации в неговите употреби. Трансформация на употребите на понятието се констатира и във времето от 1960-те години насам теоретичното разбиране за обществото и неговите групи, респективно на националната политическа култура и нейните субкултури, претърпява съществено развитите. Веднага трябва да отбележа изключително подробното и достоверно представяне и критичен анализ на вече богатата литература по въпроса за социалните и политическите субкултури в българското общество, което е направено в първата глава. В конструирането на понятието политическа субкултура по отношение на пообщото понятие за национална политическа култура, Даниела Пастармаджиева е избрала подхода на диференциацията на общото според даден критерий, а не подхода на изследването на отношението между доминираща култура и субкултури. С оглед на формулираната изследователска цел този подход несъмнено е защитим, защото избягва присъщото на първия подход изследване на отношението между структурите на културната хегемония и структурите на противопоставянето срещу нея, което прави от субкултурите повече контракултури, отколкото част от цялото. Разбира се приетият подход съдържа и слабост разграничаването на субкултурите изглежда изчерпателно и може да подцени преплитането или припокриването на субкултурните общности. Затова и един от съществените въпроси, които може да бъде зададен тук е, доколко употребата на понятието за идентичност (индивидуална или групова) дава нова перспектива в анализа на понятието за субкултура като идентификатор на социално-политическите групи в едно общество. Във втората глава на дисертацията Даниела Пастармаджиева се занимава с конструирането на понятието за национална българска политическа култура и за политически субкултури в съвременното българско общество. Последното трябва да се отчете като новаторско и като несъмнен принос в изследването, защото почти не е било предмет на систематични изследователски усилия. Обосновано е съвременната българска политическа култура да се изследва като процес на натрупване на политически опит и на изработване на колективно споделени ценностни ориентации и практики след началото на националното възраждане, т.е. като феномен на модерността. Затова и беглото (дори стандартното) споменаване за многовековната история на българската нация 2
и прекъсванията на българската държавност ще отнеса към невнимателното използване на сякаш самоочевидни квалификации (с. 61). В тази част от дисертационния труд Даниела Пастармаджиева обосновава и своя теоретичен модел на анализ на елементите на съвременната българска политическа култура, като стъпва на система от осем основни категории на политически ориентации, като една от тях отношението към политическия опонент ще бъде по-нататък изключена, защото се отнася специфично към културата на елитите. (с. 75, с. 120). Макар тази приетата система от квалификации да изглежда напълно приемлива, защото не оставя извън класификацията си нищо съществено, тя остава преди всичко система на политическите ценностни ориентации. Доколкото става въпрос за култура, веднага възниква въпросът и за други нейни страни като познавателната (гражданската компетентност) или практическата (гражданското участие). Разбира се, не е възможно в една дисертационно изследване да се изследват всички аспекти, затова тази бележка може да се разглежда и като насочена към едно развитие на изследването. Политическите субкултури на прехода към демокрация са основното поле на дисертацията и в затова третата й глава е съдържателно най-важната. Тук са използвани два основни метода анализ на вторични данни (предимно резултатите от европейското и световното изследване на ценности в петте им последователни вълни 1991-2008 г.), както и 15 дълбочинни интервюта сред експерти. Веднага ще отбележа, че във всяко изследване преходът от теорията към емпирията и обратно е най-деликатната страна и съдържа немалко рискове, както от пресилени обобщения, така и от насилствено затваряне на емпиричните данни в готови теоретични модели. Даниела Пастармаджиева се е справила успешно с това предизвикателство. При анализа на емпиричните данни са използвани, както това е посочено в началото на изследването, два критерия за разграничаване на политическите субкултури поколенски и по скалата ляво-център-дясно. Първият критерий е обективен (основава се на възрастта), вторият е субективен, (основава се на самопозицията). В българския преход към демокрация, вероятно първият важен въпрос е, каква е връзката между двете как така дефинираните поколения (използва се и терминът възрастови кохорти) се самопозиционират 3
по скалата ляво-ясно и има ли динамика във времето на това самопозициониране. Вторият въпрос е свързан с назоваването (идентификацията) на поколенията. В текста е възприето неутралното отнасяне към възрастта на респондентите към 1989 г., което невинаги позволява лесно идентифициране на възрастовата кохорта например през 2008 г. (бих попитал и дали Даниела Пастамаджиева би приела типологията на поколенията, както съм я използвал в Граждани, избори, партии. България 1879-2009 сс. 88-90). Затова и остава необяснена динамиката във времето на споделяните ценностни ориентации защо, например, в отношението към задълженията на държавата спрямо индивидите и обществото има такава динамика, както се вижда на графиките на с. 130, или каква е причината за главоломното спадане на доверието към институциите за периода 1991-2008, както се вижда от графиките на с. 132. Третият въпрос е свързан със самопозиционирането по скалата ляво-дясно и връзката му с партийните предпочитания. Доколко самопозиционирането като ляв или десен предхожда избора на партия и доколко това е обратното, е несъмнено твърде съществен въпрос. Многото въпроси, които възникват с четенето на третата глава са и резултат от това, че става дума за изключително наситен и интересен анализ. Обобщението на профилите на политическите субкултури (което е и тяхното типологизиране) в съвременното българско общество, направено в третата част на тази глава несъмнено трябва да се оцени като действителен изследователски принос. Използваната библиография на изследването съдържа 171 заглавия, от които 84 на кирилица, 81 на латиница и 10 интернет сайта. Библиографската основа е богата, качествена и не пропуска нито едно съществено изследване по въпроса, публикувано в България, както и нито едно съществено изследване по въпроса от англоезичната литература. Разбира се, интернет сайтовете можеха да бъдат отделени в отделна категория, а позоваването на Википедия е проблематично, защото авторите остават неизвестни, а текстовете могат да бъдат различни по всяко време. 4
Авторефератът представя адекватно работата и основните й постижения. От самооценката на научните приноси приемам първите три, доколкото останалите две са част от първите. Смятам, че заявените приноси са защитени в дисертацията. В заключение: Представен е оригинален, разработен задълбочено и на основата на собствено изследване научен труд, който по своята форма и стил, по постигнатите научни резултати и специфични приноси съответства на академичните стандарти за дисертация за получаване на образователната и научна степен доктор по специалност 3.3. Политически науки. Антоний Тодоров 5