От: С Т А Н О В И Щ Е Доц. Д-р Даниела Николова Бобева - Филипова; Институт за икономически изследвания при БАН, София Секция Международна икономика Относно: дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен доктор по научна специалност 05.02.05 Финанси, парично обръщение, кредит и застраховка (Международни финанси) в УНСС Основание за представяне на рецензията: Участие в състава на научното жури по защита на дисертационния труд съгласно Заповед. 1159/14.05.2019 на Ректора на УНСС. Автор на дисертационния труд: ИВАЙЛА ДИМИТРОВА ДИМИТРОВА Тема на дисертационния труд: ФИСКАЛНА СТАБИЛНОСТ В СТРАНИТЕ ОТ ЦЕНТРАЛНА И ИЗТОЧНА ЕВРОПА В ПРОЦЕСА НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ КЪМ ЕВРОЗОНАТА Информация за дисертанта Дисертантът се е обучавал по докторска програма към катедра Финанси / Финансовосчетоводен факултет на УНСС съгласно Заповед на ректора на УНСС 653/19.03.2014. Авторът на дисертационния труд е бил задочен докторант, отчислена с право на защита. Дисертантът заема различни позиции, които обогатяват практическия опит, който е пряко свързан с темата на дисетрацията. Съчетаването на активна научна дейност с практическа допринася за високото качество на изследването и неговите резултати. 1 Обща характеристика на представения дисертационен труд Актуалност: Дисертационният труд е посветен на тема, която повече от 20 години не слиза от дневния ред на академичните изследвания и политическите дискусии. Изследванията по тази тема едва ли могат да се обвинят в инфлация, наред с всичко друго и поради това, че последната финансово-икономическа и последвала дългова криза разпали дебата с нови факти и нова икономическа динамика вътре и извън еврозоната. Противоречивото представяне на еврозоната по време на последната криза и револвиращите проблеми ерозират доверието в избраните подходи и засягат фундаментите, върху които се изгражда Икономическия и паричен съюз. Актуалността на темата на дисертационния труд за страните от Централна и Източна Европа и още повече за България е свързана и със задължението им да се присъединят към еврозоната в среда на нарастване на обществения скептицизъм към еврото в тези страни. В 1
това отношение едва ли резултатите на дисертационния труд вдъхват оптимизъм за поелите към еврото икономики. В този контекст предложената тема ФИСКАЛНА СТАБИЛНОСТ В СТРАНИТЕ ОТ ЦЕНТРАЛНА И ИЗТОЧНА ЕВРОПА В ПРОЦЕСА НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ КЪМ ЕВРОЗОНАТА е актуална и има голяма практическа значимост предвид нарасналата динамика, несигурност и изменение на характера на несигурността от систематическа в идиосинкратична такава. Докторантът е обосновал добре тази значимост и актуалност. Трябва да се подчертае, че избраната тема е подходяща за докторска дисертация, поради нейната научна значимост, практическа важност и недостатъчна разработеност. В същото време тя е много комплексна и сложна и за разработването ѝ са необходими добра теоретична подготовка, математически инструментариум и добри аналитични способности и опит в извършването на научни изследвания, които авторът демонстрира в представения труд. Методология: Методологията е представена ясно и детайлно. Всеки един от използваните методи е декомпозиран на елементите му и е описано кои методи как се прилагат във всяка една глава, което рядко се среща в дисертационни трудове. Предметът, обектът, целта, задачите и основната теза на дисертационния труд са ясно определени. Структурата на дисертацията е логически изградена и е подчинена на цялостното разработване на изследователския проблем, на постигането на изследователските задачи и цел. Всеки един етап (глава) логически е свързан със следващия. Всяка част е разделена на детайлно на подчасти, което също внася допълнителна яснота в логиката и взаимовръзката на изложението. Текстът е сполучливо онагледен с таблици и фигури, които способстват за лесното му възприемане и вникване в същността на изследването. Въпреки, че темата е сложна и комплексна, изложението се характеризира с яснота и убедителност. Дисертационният труд е структуриран в класическа форма: въведение, изложение в три глави, заключение и списък на използваната литература, включващ 141 заглавия на български и английски език. Общият обем е 206 страници. Обособени са четири приложения, 23 таблици и 17 фигури. Познаване на литературата по темата: Докторантът познава литературата в областта на изследвания проблем като акцент е поставен на най-новите изследвания и позиции особено тези след последната финансово-икономическа криза. Това е способствало логически да достигне до съответните теоретико-методологически обобщения, методически решения и аргументирани предложения. Прави впечатление, че анализът на теорията и литературата не е концентриран в първата глава, а в цялото изследване се реферира към приложимите възгледи на други автори. Това създава усещане не само за познаване, но и осмисляне на теоретичните възгледи по темата от страна на докторанта. При обосноваване на модела авторът е направил задълбочено проучване на използваните модели и е направен избор на основата на предимствата и недостатъците на използвания инструментариум. Освен теорията по темата авторът съвсем правилно е анализирал и използвал правните актове и инструменти на ЕС Програмите и докладите за конвергенция, препоръките в рамките на Европейския семестър и други. Използваният богат научен апарат и показаната способност за изследване, конструктивен анализ, научни обобщения и аргументирани предложения свидетелстват за научна ерудиция. 2
2 Оценка на получените научни и научно-приложни резултати Като цяло изследването постига поставените цели и задачи. Основните научни и научноприложни резултати, постигнати в дисертационния труд, могат да се обобщят в следните: Въз основа на внимателния прочит на дисертацията, автореферата и частта му относно научните приноси считам, че най-съществените приноси, постигнати в дисертационния труд са и тези посочени от докторанта: Изпълнена е целта на дисертацията предложен е модел за изследване на фискалната стабилност на 10 страни от Централна и Източна Европа в контекста на тяхното присъединяване към еврозоната. Този модел е резултат и логично продължение на анализа на критериите за конвергенция и степента на тяхното изпълнение от изследваните страни. Въпреки, че не става ясно дали избраният модел може да се прилага към всички страни или само към тези от Централна и Източна Европа, бихме разширили приложимостта в един поширок контекст. Основната теза на изследването, че фискалната стабилност е изложена на вътрешни и външни рискове, изглежда достатъчно ясна за да е необходимо да се доказва, но доказването на втората част на тезата че отвореността на икономиката е фактор с голям рисков потенциал, а нейната структура оказва опосредствано влияние върху бюджетното салдо, представлява интересен научен резултат. Цялостното изследване предоставя достатъчно и надеждни аргументи за проверка на основните хипотези: Критериите за конвергенция не са достатъчни регулатори на икономическото развитие на европейските страни за продължителен период от време; Фискалните правила допринасят за поддържането на стабилност и осигуряването на прозрачност на публичните финанси; Критерият за бюджетен дефицит на ЕК е най-проблематичен за изпълнение от страните от ЦИЕ. Може да приемем, че формулираните изследователски хипотези се потвърждават в хода на анализа в първа и втора глава, а с оглед получените резултати в трета глава може да заключим, че основната теза е доказана с разработения иконометричен инструментариум. По-важни научни и резултати с научно-практическа насоченост са: Направен е критичен анализ на конвергентните критерии и са изведени основните им слабости, което служи като основа за разработването на модела, Задълбочено и с изключителна прецизност е оценена степента на изпълнение на конвергентните критерии като е отчетена спецификата на паричния режим във всяка от изследваните страни, Разработен е теоретично обоснован и работещ пул модел с фиксирани ефекти, който позволява извеждане на валидни за цялата съвкупност резултати, като се отчитат и индивидуалните особености на всяка страна, Разработен е пакет от амбициозни препоръки за наднационални институционални и регулаторни мерки, които биха засилили фискалната стабилност и конвергенцията на централно и източно европейските страни. 3
3 Оценка на публикациите по дисертацията Посочените публикации на автора са свързани с дисертационния труд. Издателствата са престижни. Научните публикации на докторанта са достатъчни. В тях са публикувани основните моменти на дисертацията. Явно е, че идеите и научните постижения на докторанта са получили академично признание. 4 Оценка на автореферата Авторефератът е разработен в съответствие с изискванията. В съдържателно и структурно отношение авторефератът напълно съответства на дисертационния труд. Той коректно отразява основните моменти в дисертацията и дава ясна представа за постигнатото в резултат на научния труд. Справката за приносите е коректно направена. Приносите са добре откроени и ясно формулирани. 5 Критични бележки, препоръки и въпроси Внимателното ми обследване на дисертационния труд ми дава основание да заключа, че в него няма допуснати съществени пропуски, неточности или противоречия. Същевременно имам някои критични бележки. По-важните от тях са: А. Дисертационният труда би могъл да се обогати, ако авторът разгледа във втора глава изпълнението на Маастрихтските критерии не само до отмяната на дерогацията и пълноправно членство в еврозоната, но и след това. Данните показват в повечето случаи разхлабване на фискалната дисциплина, без това да е свързано с по-висок икономически растеж. Б. Смисълът на приетата класификация на страните, включени в анализа, не става ясен още повече, че авторът в изводната част твърди, че регионът е хомогенен. Смесването на географски критерии с времеви (кога държавите са се присъединили към ЕС) не дава възможност да се направят изводи относно факторите за класификация. От друга страна определянето на България и Румъния като единствените нови държави-членки се отклонява от установената терминология, а Хърватска като последна присъединила се държава не е включена в анализа. В. Критиката на Маастрихтските критерии недостатъчно отчита тяхната основна цел постигане на конвергенция, както и необходимостта да се прилага равно третиране на оценяваните икономики. Ако се приеме, че фискалният критерии трябва да се съобразява със спецификата на икономиката и фазата на цикъла, представлява интерес отговора на въпроса как ще се гарантира равното третиране на страните на входа на еврозоната както и вътре в нея. Считам, че дисертационния труд би спечелил ако този аспект на ролята на конвергентните критерии се анализира, още повече, че въпреки всички анализирани в труда недостатъци на критериите, те осигуриха поне досега равно третиране на страните. Г. Считам, че дисертационният труд би бил допълнително обогатен ако във втора глава освен графично представяне на отклоненията от референтните стойности на критериите от Маастрихт, се измери и степента на тези отклоненията чрез подходящ статистически измерите - още повече, че представянето на данните за повече страни на една графика не е ясно. Д. Предложените мерки на национално и регионално равнище (Централна и Източна Европа) са недостатъчно аргументирани и обяснени и не се свързват директно с изводите направени в дисертационния труд. Нахвърлените идеи за общ пул за региона, създаване на 4
междуправителствена програма за насърчаване на инвестициите в региона, регионален съвети и работни групи дори и да са икономически обосновани не биха намерили подкрепа в съществуващата концептуална и правна рамка на ЕС. Допълнителен принос би бил ако са изведени по детайлно. Посочените критични бележки не са от естество, което да омаловажи достойнствата на дисертационния труд и да попречи на общата му положителна оценка. 6 Заключение Дисертационният труд е цялостно и добросъвестно научно изследване на значим и актуален научен и практически проблем. Използваната методология дава възможност да се проверят основните хипотези и потвърди основната теза. Изследователските задачи успешно са изпълнени, а основната цел е постигната. Постигнати са научно-приложни и приложни приноси, които обогатяват научното знание и подпомагат практиката. Дисертационният труд заслужава положителна оценка и отговаря на изискванията за присъждане на исканата научна степен. Всичко това ми дава основание с пълна убеденост да препоръчам да бъде присъдена на докторантката Ивайла Димитрова Димитрова образователната и научната степен Доктор. София / 28.05.2019г. Подпис: 5