Разград няма славата на Свищов, Плевен и Шипка, планинските върхове на Тетевен и Смолян, морето на слънчева Варна. Но той има своите богатства, Лудогорски лес, красоти и забележителности. Името на града ни е свързан с първата в страната противовариолна ваксина, първият роден пеницилин, с името на първата българска поетеса Станка Николица Спасо-Еленина.
Разград-история и забележителности Статуетката от самородно злато 23,65 карата е висока 14,8 см и тежи 475,5 грама. Открита е през 1968 г. в нива край село Вазово (датира от 4 в. пр. Хр.). Смята се, че е част от съкровището на местен тракийски владетел от племето гети.
През 13-14 век западно от крепоста Абритус, се е намирало старобългарско селище наричано Хръсград, на името на болярина (феодал) Хръс, който владеел тукашните земи. Турците, които превзели селището 1389 година произнасяли или пишели името му като- Хезарград, Херазград или Хразград. Днешният Разград е получил името си от своя старобългарски предшественик Хръсград. Анание Явашов през 1930 г. поставя Хръсград в крепостта на Хисърлъка, т. е. където е бил Абритус и старата римска канаба до него. Йордан Заимов през 1956 г. смята, че Разград е съществувал през цялото наше средновековие, но не го локализира. Б. Недков през 1959 г. приема, че въпреки оскъдните сведения, Разград е средновековен български град, издигнат недалеч от развалините на античната крепост Абритус. Ст. Лишев през 1970 г. отбелязва Разград като селище, което е съществувало през XIII XIV в. върху развалините на античния Абритус.
В регионалния исторически музей се съхраняват около 70 000 експоната, между които и уникати- колекция от идолна пластика, протоме на Златен Пегас, бронзови и мраморни матрици, колекции от накити и оръжия, богата нумизматична сбирка от златни, сребърни и бронзови монети от различни епохи.
Археологически резерват- Абритус Археологическият резерват обхваща площ от около 1000 дка. В него са включени селищна могила от V-IV хил. пр. Хр., римски военен лагер, няколко селища, античната крепост,,абритус и 4 некропола. В античния град са открити бански комплекс, 2 трикорабни базилики, една от които е епископска, кръстокуполна църква, обществени и жилищни квартали и значителен брой находки. Сред тях е най-голямото в Българи късно антично златно съкровище от 835 солиди (5 в.). В резервата може да се разгледа реставрираната вила Урбана-перистиден комплекс от края на 4 в., експонираната крепостна стена на,,абритус, която има 4 порти и 35 бойни кули.
Храм Свети Николай Чудотворец Изграден е през 1860 година от майстор Станчо Данаилов. В храма се наблюдават 8 големи икони, които са сътворени от Захарий Цанков и неговия син.
Художествена галерия Проф. Илия Петров Открита е през 1972 година. Днес се съхраняват над 3000 творби на изкуството на световноизвестни български и разградски художници (Драган Данаилов, Коста Петров и др.)
Джамия Ибрахим паша В този си вид е завършена през 1617 година. Строена е със средствата, събрани от факъфа, учреден от Ибрахим паша- велик везир при султан Сюлейман Великолепни.
Часовникова кула Направена е през 1764 година и е реставрирана през 1864 година. Намира се в центъра на града и е висока 26,15 метра. Построена е от тревненския майстор Тодор Тончев. Тя е символ на град Разград.
Момина чешма Представлява чугунена скулптура на девойка в антични дрехи, с хидрия (съд за вода) на рамо, поставена върху каменен постамент. Скулптурата украсява чешма в центъра на града и е от края на 19 век.
Мавзолей- костница на Освободителите Паметник на културата, който е построен с дарение и доброволен труд на разградското население веднага след Освобождението. Той е издигнат в памет на загиналите руски войски, предвождани от княз Дондуков-Корсаков, освободили града на 28 януари 1878 година. На 7 юни 1936 година на паметника е поставена още една плоча с имената на загиналите от четата на Таньо войвода.
къща-музей Станка Николица, първа българска поетеса къща-музей на Анание Явашов - историк, педагог, изследовател Архитектурен ансамбъл от къщи музеи и културни средища, съхранили духа на стария Разград етнографски музей къща-музей на Димитър Ненов, композитор