СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ КАТЕДРА ПО ОБЩА, ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА И ГЕНЕТИЧНА ПСИХОЛОГИЯ България, София 1504 Бул. ЦАР ОСВОБОДИТЕЛ 15 ТЕЛ. 029308476; 029308482; 029308240 ФАКС (+359-2) 9434447 http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/ SOFIA UNIVERSITY ST. KLIMENT OHRIDSKI FACULTY OF PHILOSOPHY DEPARTMENT OF GENERAL, EXPERIMENTAL AND DEVELOPMENTAL PSYCHOLOGY Sofia 1504, Bulgaria 15 Tzar Osvoboditel Blvd. Tel. (+359-2) 9308476; 9308482; 9308240; FAX (+359-2) 9434447 http://www.uni-sofia.bg/index.php/eng/ РЕЦЕНЗИЯ на дисертационен труд за присъждане на научна степен Доктор на науките КОГНИТИВНО-ЛИЧНОСТНИ ДЕТЕРМИНАНТИ НА САМОРЕГУЛИРАНОТО УЧЕНЕ В АКАДЕМИЧНАТА СРЕДА Автор: доц. д-р Йоана Янкулова На базата на теоретичен анализ и емпирични изследвания дисертацията поставя проблема за подходите към ученето като детерминирани от когнитивни, личностни и ситуативни компоненти. Ако ученето се разглежда като активен процес на усвояване и конструиране на знания и умения за самоподготовка, акцентът неизбежно трябва да се постави върху саморегулиращите механизми, като предпоставки за ефективност и значима личностна промяна. По отношение на академичното обучение това означава подкрепа на чувството за самодетерминация, оптимална натовареност, професионална подготовка и ясна перспектива за реализация.
Дисертационният труд е в обем от 430 страници и се състои от увод, пет глави, заключение, списък на ползваната литература и приложения. Библиографията включва 269 източника, от които 43 на български, 7 на руски, 215 на английски език и 4 интернет-линка към уеб-сайтове. Към анализа на посочената изследователски проблем оценка на подходите за ефективно учене, авторът е пристъпил чрез представяне на широка теоретична рамка, в която последователно и детайлно са изложени: (а) характеристики на саморегулираното учене през жизнения цикъл; (б) когнитивно-личностните детерминанти на ученето в процеса на професионалната подготовка и (в) параметрите на отношението към ученето в академичната среда. Теоретичният анализ обхваща съществена част първите три глави, от дисертационния труд. Текстът е добре структуриран, което улеснява ориентацията на читателя в значителната по обем и широка като съдържание теоретична дискусия. Всяка от главите съдържа както историческата, така и актуалната перспектива на проблема, включително съвременни изследвания и сравнителен анализ по нерешени въпроси, като основните тенденции са систематизирани в табличен вид. Без да се навлиза в детайли в изложението, като пример биха могли да се посочат дискусиите относно концептуалната близост и различия между понятия като локализация на контрола, атрибуции, заучена безпомощност, аз-ефективност и др. (втора глава), както и за същността и ефектите на вътрешната и външната мотивация върху ученето (трета глава), изводите от които, имат пряко отношение към планиране на емпиричното изследване. В заключение: теоретичният анализ успешно дефинира концептуалната рамка на емпиричното проучване и е основа за формулиране на изследователските хипотези. Саморегулираното учене се разглежда като принципно важен когнитивно-личностен конструкт, опосредстващ в най-голяма степен учебните резултати в конкретен образователен контекст. От тази позиция като изследователска цел се дефинира анализът на основните когнитивно-личностни характеристики на студентите в процеса на обучението и професионалната подготовка, в частност оценка на подходите към учене и взаимовръзката им с отношението към учебния процес и с обяснението на постиганите резултати. Авторът дефинира пет изследователски хипотези, свързани от една страна, с взаимоотношенията между оценяваните конструкти (подходи към учене, отношение на студентите към учебната среда и локализацията на контрола), а от друга, с ефектите на фактори като пол, специалност, курс на обучение, образователна степен и вид университет. Четвърта глава съдържа методологията и дизайна на емпиричното изследване. Проучването обхваща 663 студенти от бакалавърска и магистърска степен на обучение, от широк кръг специалности в шест университета в София и провинцията (366 мъже и 289 жени). За събирането на емпиричния материал са адаптирани три самооценъчни инструмента: (а) Въпросник за оценка на подходите към ученето Ревизирана версия на.даф (Duff, 2004). Експлораторният факторен анализ с български студенти извлича 4-факторна структура (повърхностен, стратегически и задълбочен подход, както и саморефлексия и самоподготовка). Последният фактор (формиран от 4 айтема) е с по-ниско равнище на надеждност, но е специфичен за българската извадка, като авторът обосновава и съдържателно наличието на този
допълнителен компонент в структурата изходната скала. Подобен резултат би могъл да се оцени като един от приносните моменти в труда. (б) Въпросник за отношението на студентите към учебната среда (Entwistle & Ramsden, 1983), анализът на който при български студенти дава основания за извличане на 6-факторно решение: Професионален смисъл/релевантност на обучението, Формални методи на преподаване, Учебна натовареност, Социален климат и Ясни цели и стандарти. (в) Скала за измерване на академичния локус на контрола (Palenzuela, 1984), като факторният анализ при български студенти разграничава 4 компонента (Външен локус на контрол, Късмет, Вътрешен локус на контрол и Подготовка за изпити (последният, най-малък фактор, формиран от два айтема, също се оказва специфичен за българската извадка). В заключение: структурата на използваните самооценъчни при български студенти е конструирана в съответствие със съвременните процедури на факторния анализ, като е обоснована наличието и на специфични в българската извадка компоненти. Инструментариумът е компактен и икономичен за използване, което позволява постигането на по-голям обем на извадката. От друга страна, оценката на голям брой показатели общо 14, на базата на относително неголям брой айтеми (85) неизбежно понижава надеждността (вътрешната съгласуваност) на част компонентите, поради ограничения брой емпирични индикатори. В пета глава се обсъждат получените емпирични резултати. В 1 последователна са анализирани ефектите на образователната степен (бакалавър и магистър), пола, курса на обучение, специалността и вида на висшето учебно заведение върху подходите към учене. Данните, получени с помощта на серия от дисперсионни анализи свидетелстват и за предварително непрогнозирани резултати. Например очаквано при студентите от магистърската се наблюдава по-високо равнище на Саморефлексия и самоподготовка, както и на Задълбочен подход към ученето (в сравнение със студентите от бакалавърската степен). Заедно с това обаче данните показват по-високо равнище и на Повърхностен подход към ученето. Нещо повече, анализът по курсове в бакалавърската степен свидетелства за понижаване от 1. към 4. курс на равнището и на трите посо-чи подхода към ученето. Подобни резултати са предизвикателство пред всеки непредубеден изследовател и в частност поставят въпроса дали подходите към ученето трябва да се разглеждат като алтернативни? Данните от корелационния анализ (таблица 5.) свидетелстват, въпреки използваните означения, за незначима корелация между задълбочения и повърхностния подходи към ученето, което потенциално би могло да обясни паралелните промени във възрастов план. Характерно е, че авторът не пренебрегва както посочения, така и други аналогични случаи, в които данните не съответстват на предварителните очаквания, а обсъжда възможни обяснения на получените резултати. Това също трябва да се отнесе към силните страни на представеното изследване. В 2 на глава пета се дискутира отношението на студентите към обучението в академичен контекст. Както и по-рано, последователно е оценена ролята на фактори като образователна степен, пол, курса на обучение, специалността и вида университета, повечето от които са със значими ефекти върху
отношението към ученето. В частност сред резултатите прави впечатление понижаването на професионалния смисъл на образованието в по-горните курсове на бакалавърската степен, заедно с понижаването и на учебната натовареност, социалния климат и наличие на ясни цели и стандарти. От тази гледна точка се набелязва обща негативна тенденция на отношението към ученето, дискутирана, както в заключителната част на параграфа, така и в заключението на труда. Данните за локализацията на контрола при обяснението на резултатите от ученето се обсъждат в 3. Наблюдава се понижаване на вътрешния локус на контрола с напредването на обучението в бакалавърската степен; по-подробно са обсъдени и значимите ефекти на специалността и университета върху вътрешния и външен локус на контрола и късмета (за сравнение: ефектите на пола и образователната степен се оказват незначими). Параграф 4 на пета глава, в който се дискутират взаимоотношенията между трите основни конструкта, заема принципно важно място в труда от гледна точка на проверката на изследователските хипотези. Данните са анализирани с помощта на корелационен анализ, а след това и чрез множествен регресионен анализ. Авторът последователно излага получените корелационни зависимости, след което обсъжда резултатите от множествения регресионен анализ (осъществен по стъпковия метод, с последователно въвеждане на всеки от предикторите в регресионното уравнение). В съответствие с посочената позиция компонентите на отношението към ученето в академичната среда се разглеждат като зависими променливи, регресиращи върху подходите към ученето и подскалите на академичния локус на контрола, дефинирани като независими променливи (предиктори). Серията от шест регресионни анализи (за всеки от компонентите на отношението към ученето) показва, че заложените в модела предиктори прогнозират в най-голяма степен (32% обяснена дисперсия) Професионолен смисъл на обучението, а в най-малка степен Формални методи на обучение (15,5%). При останалите компоненти на отношението към ученето обяснителните възможности на заложените в модела предиктори (подходи на учене и локализация на контрола) варират между 25,4% и 17,3%). Като цяло, относително немалкият процент обяснена дисперсия потвърждава формалните(статистически основания) за оценка на дефинирания модел. В съдържателен план обаче е налице специфика в детерминацията на компонентите на отношението на учене, от гледна точка на значимите ефекти на предикторите. В това отношение с най-широк диапазон са Задълбочен подход към ученето и Вътрешен локус на контрола, със значими ефекти върху пет (от 6-те компонента) на отношението към учене. В заключителната част авторът резюмира дискусията по получените емпирични резултати и обобщава приносните моменти на дисертационния труд. В заключение: представения за рецензиране труд съдържа едно внимателно планирано и успешно реализирано емпирично изследване с голям брой изследвани лица от широк кръг специалности, обучавани в различи университети със специалност от 6 научни области. Адаптацията на използваните самоценъчни скали е позволила оценката на 14 променливи. Получените резултати без съмнение съдържат нови данни за взаимоотношенията
между подходите към ученето, отношението към ученето в академичната среда и локуса на контрола. Към труда могат да се отправят и някои препоръки, например: в рамките на корелационното (квазиекспериментално) изследване, разграничаването на зависимите от независимите променливи не може да бъде емпирично защитено, а се основава на теоретични аргументи. Концепцията на автора разглежда подходите към ученето като независими променливи, детерминиращи отношението към ученето в академичната среда. Възможен е и по-различен модел, в които отношението към учене да се разглежда като фактор за подходите за учене. Подобно предположение не поставя под съмнение тезата на автора, а показва, че зависимости от посочения тип на практика неизбежно имат реципрочен, взаимнообусловен характер. Въпреки това, по-детайлната дискусия относно доминиращата посока на влияние би била полезна и от гледна точка практическите изводи от изследването. Препоръките към труда обаче не поставят под съмнение качествата на рецензирана дисертация, който изпълнява изискванията за присъждане на научната степен доктор на науките. Ето защо предлагам на уважаемото жури да присъди на доц. д-р Йоана Янкулова научната степен доктор на науките. 22 май 2014 година проф. д.пс.н. Пламен Калчев