До Председателя на Научното жури за оценяване на дисертационния труд на Маргарита Александрова Иванова, Университет за национално и световно стопанство СТАНОВИЩЕ от проф. д-р Теодора Маринова Георгиева, Международно висше бизнес училище, професионално направление: 3.8. Администрация и управление (Стратегическо управление на науката, технологиите и иновациите) Относно: дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен доктор в професионално направление 3.8. Икономика, научна специалност Световно стопанство и МИО (международен мениджмънт) към катедра Международни икономически отношения и бизнес на Университета за национална и световно стопанство. Автор на дисертационния труд: Маргарита Александрова Иванова, отчислена с право на защита. Тема на дисертационния труд: Предизвикателства пред българските стартиращи компании с потенциал за развитие на международните пазари. Основание за представяне на становището: участие в състава на научно жури по защита на дисертационния труд, съгласно Заповед 1458/21.06.2019 г. на Зам. ректора по НИД на УНСС и Протокол 1 от заседание на научното жури. I. Обща характеристика на дисертационния труд Представеният за рецензиране дисертационен труд е разработен в обем от 288 стандартни страници. Структуриран е както следва: увод (14 страници), основен текст, систематизират в три глави (223 страници), заключение (11 страници), използвана литература (32 страници) и приложение (2 страници). В структурно отношение дисертационният труд е логически издържан като е постигната добра балансираност между отделните части. Съдържанието на дисертационния труд е илюстрирано посредством 1 таблица и 30 фигури. Библиографската справка съдържа 406 източника, от които 72 на български език и 334 на английски език. 1
Дисертационният труд, заедно с автореферата и представените научни публикации по темата на същия (общо 6 на брой), представляват завършен продукт на самостоятелно научно изследване. Дисертационният труд е посветен на актуален и важен икономически и управленски въпрос. Актуалността на темата на дисертационния труд произтича от следното: - На първо място, предприемаческата активност в рамките на всяка национална икономика е израз, от една страна, на формирана предприемаческа и иновационна култура и, от друга страна, на наличието на бизнес среда, подкрепяща креативността, инициативата и готовността за поемане на риск. Предприемаческата активност стои в основата и има значение както за сектора на малките и средни предприятия като фактор за икономическа виталност, така и за големите корпорации, които прилагат принципите на вътрешното предприемачество като единствено възможен подход за успешно конкурентно позициониране. - Второ, технологичният сектор е полето на икономическа активност, което може да гарантира на относително малки икономики, каквато е българската, възможност за създаване на конкурентни предимства и позициониране на глобалните пазари по начин, който е основан на висока добавена стойност, без да е в противоречие с останалите два измерителя на концепцията за устойчивото развитие; - Трето, макар предприемаческата екосистема в България все по-често да е в обектива на общественото внимание, все още липсват достатъчно задълбочени изследвания на темата в чисто национален контекст. Настоящото дисертационно изследване има потенциала да запълни тази празнина като предложи адекватна методологическа рамка и валидирани хипотези. В дисертационния труд сполучливо е разграничен предметът от обекта на изследването. Като обект на изследването е изведено управлението на стартиращи компании представители на технологичния сектор и с потенциал за бъдеща интернационализация, а като предмет анализ на предизвикателствата пред управлението на ранната интернационализация на стартиращи технологични компании в България, които имат потенциал за развитие на международните пазари. Ясно е дефинирана целта на дисертацията: да изследва управлението на интернационализацията на технологични стартиращи компании в България и начините да се преодолеят предизвикателствата на процеса, която се постига посредством решаването на четири изследователски задачи. Изследването в дисертационния труд е насочено към валидирането на две изследователски хипотези: 1). В процеса на интернационализация ограниченият опит е пречка, с която стартиращите компании трябва да се справят; 2). Наличието на строен механизъм за управление на процеса на интернационализация може да 2
компенсира ограничените начални ресурси, капацитет и опит от страна на стартиращите компании. Използваната система от методи и подходи позволява да се проведе задълбочено научно изследване по темата и да се аргументират основните тези на дисертационния труд. II. Оценка на съдържанието на дисертационния труд В първа глава на дисертационния труд задълбочено и изчерпателно са изследвани водещите публикации в областта на феномена стартиращи компании. Основният акцент в изследването е поставен върху особеностите на тези от тях, които притежават потенциала за навлизане на нови външни пазари. Направеният задълбочен анализ води до генерирането на основни изводи за приложимостта на изследваните теоретични подходи в управленската практика на стартиращи технологични компании в процеса на тяхната интернационализация. Допълнителни акценти в тази посока са направени във втора глава чрез използването на казусния метод. На тази основа е изследвана практиката на стартиращи български компании в сектора на високите технологии. Изследвани са етапите за вземане на решение и навлизане на външни пазари, като на тази основа са обобщени основните предизвикателства пред управленската практика. Трета глава е посветена на изграждането на интердисциплинарен модел за подготовка и осъществяване на ранна интернационализация. Разработени са три модула, последователно посветени на процедурата за осъществяване на процеса на интернационализация; изграждането на защитен механизъм за компенсиране на вътрешно присъщия за стартиращите компании недостиг на ресурси, компетенции и опит; параметрите при вземане на управленски решения, съпътстващи успешното навлизане на нови външни пазари. Конкретните решения на дефинираните проблеми са изведени в светлината на характерните за българската бизнес среда параметри. Заключение. Докторантката проявява способност за ясно открояване на вижданията си по разглежданите проблеми и за тяхната аргументирана научна защита. Тя сполучливо прави теоретични обобщения, предлага методически решения и обосновава практически предложения на изследваните проблеми. III. Научни приноси и постижения Представеният от докторантката Маргарита Александрова Иванова дисертационен труд притежава убедителни доказателства за научно-приложни резултати, представени като решения по изследваните проблеми. Могат да се откроят следните основни приноси на дисертационния труд: 3
1. Идентифицирани са и са систематизирани източниците на основните предизвикателства пред стартиращите технологични компании в процеса на тяхното интернационализиране, произтичащи както от присъщите за тях ограничения по отношение на вътрешните ресурси, компетенции и опит, така и от въздействията на външни фактори. 2) Предложен e интердисциплинарен модел с три модула за подготовка на ранна интернационализация на български технологични стартиращи компании. 3) На основата на задълбочен и изчерпателен анализ на теоретичните постановки по въпроса и като резултат от изследваните практически казуси, са изведени конкретни препоръки и се предлагат адекватни решения за преодоляване на предизвикателствата пред стартиращите технологични компании по етапи от процеса на интернационализиране на тяхната дейност. IV. Публикации и участие в научни форуми Докторантката Маргарита Александрова Иванова е представил шест научни публикации, пряко свързани с темата и съдържанието на дисертационния труд, в това число: една студия с резултати от изпълнението на конкретен изследователски проект, пет доклада, един от които на английски език, представени в рамките на международни научни конференции. Представените от докторантката научни публикации отговарят на необходимия брой публикации. Те са достатъчни по обем и същевременно с това са представителни, самостоятелни, имат научна редакция и са в пряка връзка с темата на дисертационния труд, като отразяват основни моменти от него. Научните публикации отговарят на количествените и качествените изисквания за публикации при защита на дисертационен труд за придобиване на образователната и научна степен доктор. V. Оценка на автореферата Авторефератът е в обем от 44 страници. Той кореспондира с дисертационния труд и достоверно представя в синтезиран вид обхвата, съдържанието и резултатите от научното изследване. VI. Критични бележки и препоръки Бих искала да поставя няколко въпроса и да направя следните препоръки: 1) Авторът въвежда важно ограничение по отношение на обекта на изследване. В анализа са обхванати т. нар. технологични компании. Никъде в изследването обаче не е дефинирано понятието/секторът на технологиите. В международната практика е въведено групирането на високо-, средно високо-, средно ниско- и 4
ниско-технологични сектори на основата на ясно определени критерии и секторна идентичност, основана на отново международно приетата класификация на икономическите дейности. В изложението се говори също за ИКТ-сектор. Това ли е разбирането на автора за технологична компания? Смятам, че подобно ясно дефиниране на изследвания обект би помогнало в голяма степен както на автора в рамките на изследователския процес, така и на потенциалните бъдещи ползватели на изведените теоретични изводи и практически заключения и препоръки. 2) Друго въведено ограничение по отношение на изследвания обект е свързано със социално-икономическите фактори, включително свързаните с осигуряването на външно публично финансиране, влияещи върху стартирането на нов бизнес и решенията за неговата последваща интернационализация. Не са изследвани и съществуващите национални модели и начинът, по който те предпоставят подобни решения. От позициите на постигнатите резултати на настоящото дисертационно изследване, смята ли авторът, че тези фактори биха повлияли върху разработения модел и направените препоръки, и ако да, в каква насока. Вероятно, това ще бъде обект на бъдещи изследвания. 3) Изследването е фокусирано върху стартиращи компании с потенциал за навлизане на нови външни пазари. Не става достатъчно ясно какви са параметрите на този потенциал. Как се разграничават стартиращите компании с възможна успешна стратегия за интернационализация от тези, които не притежават подобен потенциал? Достатъчна ли е принадлежността към т.нар. технологичен сектор като гарант за това? 4) Казусният метод е добра основа за провеждане на успешно изследване с посочените обект, предмет, цели и задачи. Наред с това, съществуват множество достатъчно методологически обосновани и в този смисъл надеждни количествени данни по предложената проблематика. Бих си позволила да препоръчам на автора при бъдещи изследвания да използва комбинация от качествени и количествени методи. Направените препоръки и поставените въпроси са в съответствие с общата положителна оценка на разработката като самостоятелно изследване с доказани научни и практико-приложни приноси. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Дисертационният труд на Маргарита Александрова Иванова отговаря на изискванията на действащия към момента на стартиране на процедурата Закон за развитие на академичния състав в Р България и на Правилника за неговото приложение. Дисертационният труд представлява комплексно, задълбочено и добросъвестно научно изследване на важен и сложен теоретичен и практикоприложен проблем. Темата на дисертационния труд е актуална, значима и дисертабилна. В хода на изследването са изпълнени поставените цели и задачи. С пълна убеденост давам положителна оценка на дисертационния труд. 5
Посоченото в становището ми дава основание да предложа на членовете на уважаемото научно жури да присъдят на Маргарита Александрова Иванова образователната и научна степен доктор по професионално направление 3.8. Икономика научна специалност Световно стопанство и МИО (международен мениджмънт). 05 юли 2019 г. Рецензент: София (проф. д-р Теодора Георгиева) 6