Проект: Популяризиране на устойчиво ползване на билките в България ЛЕЧЕБНИ РАСТЕНИЯ ЗА СТОПАНСКО ПОЛЗВАНЕ Фондация Информация и природозащита
ГЛОГ(Crataegus monogyna Jacq) Расте из храсталаци и дъбови гори, край пътеки в цялата страна до 800-1000 м н.в. Събират се цветовете с листата (Flos et Folia Crataegi) по време на начален цъфтеж през май-юни и по рядко плодовете(fructus Crataegi) през октомвриноември.
Този вид е най-широко разпространеният вид липа в страната. Расте по сенчести и влажни места, из смесените широколистни гори, предимно дъбови и букови. Видът е установен в цялата страна в предпланините и планините от0 до към1500 м.н. в. Предпочита дълбоки, свежи и умерено влажни почви, съдържащи поголямо количество хумус. Събират се съцветията с присъцветниците(flores Tiliae cum bracteis) и без присъцветниците(flores Tiliae sine bracteis) през юли. ДРЕБНОЛИСТНА ЛИПА (Tilia cordata Mill.)
Сребролистната липа е разпространена в цялата страна. В смесени широколистни гори, предимно на сухи почви, предимно в райони със северно изложение. Видът е установен в цяла България от0 до1500 метра, най-много в предпланините и долния планински пояс между 800 и 1500 метра надморска височина. Събират се съцветията с присъцветниците(flores Tiliae cum bracteis) и без присъцветниците(flores Tiliae sine bracteis) през юли-август. СРЕБРОЛИСТНА ЛИПА(Tilia argentea Desf. = Tilia tomentosa Moench)
Расте почти изключително във влажни и по-топли планински долини в състава на смесени широколистни гори. Изисква помек и влажен климат и подълбоки и влажни почви. Среща се в предпланините и планините от 500 до1000 м. В сравнение с другите видове, този вид има най-ограничено разпространение. Събират се съцветията с присъцветниците(flores Tiliae cum bracteis) и без присъцветниците(flores Tiliae sine bracteis) през края на юни и юли. ЕДРОЛИСТНА ЛИПА( Tilia plathyphyllos Scop.)
МАЩЕРКА(бабина душица, овчарски босилек) Thymus sp. Diversae. (T. serpyllum) Расте по сухи, припечни, каменисти места, край горите, пътищата из цялата страна от морския бряг до планинските върхове. Най-широко са разпространени в предпланинските и средно високите части на планината.най-добре се развива на сухи, бедни почви. Използуват се цъфтящите надземни части(herba Serpylli, Herba Thymi).
Расте по влажни места, из храсталаци, разредени гори, край реки и потоци предимно край и в населени места. Установен е в цялата страна до 1000 м.надм. в. Събират се няколко вида билки: 1.Цвят(Flos Sambuci nigri) - в края на пролетта и началото на лятото, когато започва цъфтежът 2. Плод(Fructus Sambuci nigri) през август-септември при пълното узряване на плодовете. 3. Лист(Folium Sambuci nigri) през юни-юли, когато листата са напълно развити. ЧЕРЕН БЪЗ(свирчовина свирчовина) (Sambucus nigra L.)
Расте масово в плътни популации почти в цялата страна от0 до1400 (1800) м. По изоставени места като бурен край селища, пътища, жп линии, край реки и като плевел в окопните култури. Привързан е към богати и влажни почви. Събират се няколко вида билки: 1. Корен(Radix Ebuli) през октомври-ноември след узряване на плодовете. 2. Плод(Fructus Ebuli) през юлисептември при пълното узряване на плодовете. БЪЗАК, ТРЕВИСТ БЪЗ, бъзе, бъзовляк, бъзуняк, ниско бъзе (Sambucus ebulus L.)
L.) Расте по изоставени места като бурен край селища, пътища, сметища, торища, край реки и други; върху богати на азот почви. Установен е в цялата страна. Събират се няколко вида билки: 1. Коренище Rhizoma Urticae) през юли-октомври, след узряването на семената. 2. Листа(FoliаUrticae) през майоктомври, при образуване на втори и трети подраст(преди или в началото на цъфтежа). 3. Стрък( Herba Urticae) през юни-септември, при образуване на втори и трети подраст. КОПРИВА, Обикновена коприва(urtica dioica
БАБИНИ ЗЪБИ(Tribulus terrestris L.) Расте по песъкливи, каменисти места, най-често като плевел в окопни култури, по крайморските пясъци, пътищата и изоставени места докъм800 м н.в. Светлолюбив мезоксерофит. Участва в естествената растителност като съпътстващ вид. Събират се надземните части стръкове(herba Tribulus terrestris) и цели растения по време на цъфтеж и узряване на плодовете през августсептември.
ЖЪЛТ КАНТАРИОН(звъника звъника) (Hypericum perforatum L.) Расте из цялата страна по сухи, тревисти, каменисти места, из храсталаците и сечищата, край пътищата от0 до2000 m надморска височина. Преобладава в предпланините и планините. Събира се стрък(неrbаhyperici) в началото или през времето на цъфтенето чрез отрязване на облистените стъбла с цветовете и пъпките на около20 см от върха. Не трябва да се събират прецъфтели стръкове.
БЯЛА БРЕЗА( Betula pendula Roth) Расте из разсветлени гори и по скалисти места, най-често на малки групи във всички повисоки планини над1000 м н.в. Заради декоративните му качества се използва често за озеленяване на паркове и градини. Събират се: 1. Кора от бреза (Cortex Betulae) рано през пролетта март-април, 2. Листа от бреза(folia Betulae) през лятото юни-септември и 3. Пъпки от бреза(gemmae Betulae рано напролет март-април при напъпване, но преди разпукването.
БРЪШЛЯН( Hedera helix L.) Расте из умерено влажни и сенчести широколистни и смесени гори, по скали и храсталаци. Разпространено е из цялата страна, от морското равнище докъм 1800 м н.в. Светлолюбив, сенкоиздръжлив мезофитен вид. Събират се листата(folia Hederae) по време на цъфтежа август-септември
БЯЛ РАВНЕЦ(Achillea millefilium L.) Расте из ливади и пасища, каменисти и тревисти места, изоставени ниви, край пътища и селища, пасища, в посевите, горски покрайнини и поляни, в равнините и планините, от морското равнище докъм 800-1000 м н.в. Събират се цветните кошнички (Anthodium(Flos) Achilleae millefolii) с горната част на клонките както и стръкове(herba millefolii) цветните кошнички с част от стъблото през юнисептември.
ВРАТИГА(Тanacetum vulgare L.) Расте из храсталачни места, разредени гори, покрай горите, сечищата, в тревисти и каменисти места, изоставени и буренливи ниви от морското равнище докъм 1500 м н.в. Събират се цветните кошнички (Anthodium (Flos) Tanaceti) и стръкове(herba Tanaceti) през юни-август(до септември) докато цъфти.
Расте из ливади и по тревисти места край пътища и огради, а също и по необработени и изоставени места. Разпространено е из цялата страна докъм2000 м н.в. ГЛУХАРЧЕ(Тaraxacum officinale Weber) Събират се няколко вида билки: 1. Корени от глухарче(radix Taraxaci) през август-октомври 2. Стръкове от глухарче(herba taraxaci) през април-юли в началото на цъфтеж или след окончателното прецъфтяване 3. Листа от глухарче(folia Taraxaci) през май-юли
ГРЪМОТРЪН( Ononis spinosa L.) Расте из цялата страна по влажни ливади, по песъчливи места, по бреговете на реките, покрайнини на горите и из храсталаци, на добре осветени места докъм 1600 м надморска височина. Използуват се корените(radix Ononidis), събрани през есента след узряване на плодовете (август-октомври) и през зимата до пролетта преди начало на развитие на растението. Отровно! Употреба само под лекарски контрол.
ЖИВОВЛЯК ШИРОКОЛИСТЕН (Plantago majorl.) Расте по влажните и тревисти места, край пътищата и насипите на цялата страна, край блата, реки, сечища, изкопи докъм1500 м. н.в. с преобладаване в равнините и низините. Предпочита места все още незаети напълно от други растения. Използуват се листата(folia Plantaginis majoris), като се събират напълно развитите листа или се отрязва цялата розетка и се отстранява цветоносното стъбло.
ЖЪЛТА(ЛЕЧЕБНА ЛЕЧЕБНА) КОМУНИГА(Melilotus officinalis(l.) Pallas Расте навсякъде край пътищата, из ливадите и посевите като плевел. За лечебна цел се използва надземната част(herba Meliloti officinalis) или листата и цветовете(folia et flores Meliloti officinalis), събрани в началото на цъфтеж. При предозиране са възможни отравяния. При брането да не се смесва с бялата комунига(melilotus alba Medic), чиито цветове са бели.
ОБИКНОВЕНА ХВОЙНА(смрика смрика)(juniperus communis L.) Расте в предпланините и планините в цялата страна от 500 до1700 м надморска височина. Среща се по сухи и каменисти склонове, в подлеса на широколистни и смесени гори, на мястото на деградирали гори, из сечища. Събират се галбулите ( плодчетата ) (Galbulae Juniperi, Baccae Juniperi, Fructus Juniperi) през есента на втората година, след пълното им узряване.
ОБИКНОВЕН РИГАН(Origanum vulgarе L.) Расте из сухи, храсталачни и тревисти места, по каменливи места и в редки гори предимно в предпланините и планините из цялата страна докъм 2000 м надморска височина. Светлолюбив вид. Използуват се цветоносните връхни части-стръкове(herba Origani), събрани по време на цъфтеж през юли-август.
Расте в храсталаци и дъбови гори, по сухи и каменисти почви, предимно върху варовити терени, в равнините и предпланините до към1000 метра надморска височина Среща се в почти цяла България. Образува и самостоятелни вторични съобщества на мястото на унищожени дъбови и други гори. Светлолюбив, сухолюбив вид. Събират се листата от младите клонки на смрадликата Folia Cotini през юни-август, от началото на цъфтежа до образуването на зелените плодове. СМРАДЛИКА, Тетра(Cotinus coggygria Scop)
Разпространено е из храсталаци, по слогове и край пътища в зоната на дъбовите гори в низините и планините на цялата страна докъм 1200 м надморска височина. Светлолюбив, студоустойчив вид. Понякога образува самостоятелни храстови съобщества. Събират се няколко вида билки: 1. Цветове(Flores Pruni spinosae) през март-април, в началото на цъфтежа. 2. Плодове(Fructus Pruni spinosae) през септември-октомври до ноември, когато са с тъмносин до синьо-черен цвят. ТРЪНКА(Prunus spinosa L.)
Проект: Популяризиране на устойчиво ползване на билките в България За връзка с екипа на проекта: Фондация Информация и природозащита www.ecologybg.com consult@ecologybg.com тел./факс: 028721483 Благодаря за вниманието!