Р Е Ц Е Н З И Я от проф. д-р Тотка Монова за дисертационния труд на ИВАН РУСЛАНОВ ВАСИЛЕВ на тема: ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИЯТ ЖАНР РЕЦЕНЗИЯ - ТРАНСФОРМАЦИЯ В СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО МЕДИЙНО ПРОСТРАНСТВО за присъждане на образователна и научна степен доктор в направление 3.5. Обществени комуникации и информационни науки, научна специалност Организация и управление извън сферата на материалното производство (Медии и комуникации) Научен ръководител: доц. д-р Светла Цанкова Техническа характеристика Представеният на вниманието ни дисертационен труд представлява респектираща по обем разработка от 319 страници (основният текст е 305 страници). Текстът е структуриран в увод, четири глави с общо 11 параграфа, 5 таблици, изводи и заключение, библиография, 2 приложения и списък с научните приноси. Изложението на текста е добре структурирано, то следва логиката на творческата задача, която докторантът си поставя, като акуратно изпълнява стандартните изисквания, необходими за представянето на едно научно-теоретично изследване. Търси се и според мен до голяма степен е постигнат баланс между научен обзор, теоретична част и авторско изследване. Като цяло техническото изпълнение на дисертационния труд и на автореферата със задължителните входни елементи, научнометодичен апарат, цялостно оформление на текста и дизайн е на много добро ниво.
Информационно осигуряване. Библиография Докторантът Иван Русланов основава дисертационния си труд на редица научни изследвания от български и чужди автори, той предлага библиография от 162 заглавия, 14 от които на чужд език. Прави впечатление, че докторантът свободно си служи с редица изследвания и теоретични разработки в областта на жанрологията, на теорията на масовата комуникация и новите медии и в частност на критиката и различните критически практики в медиите. Проведеното научно изследване в дисертацията показва добро ниво на научна компетентност на автора. Актуалност и значимост на разработвания проблем Както докторантът отбелязва още в увода, рецензията като журналистически жанр, поне в българската практика, рядко става самостоятелен обект на научни изследвания и анализи. Научните търсения и изследвания в областта на жанровите форми в онлайн медиите се активизират след 1998 г., когато все повече са налага употребата на термина кибержанр. Особеностите на дигиталния жанр (интернет жанр) се определят и обективно подчиняват на спецификите на електронната среда, която ги поражда. В този смисъл предложеният на вниманието ни дисертационен труд е изключително актуален. Той е провокативен, интересен, богат на информация и изводи. Самото формулиране на темата и прецизното очертаване на изследователското поле сами по себе си дават основание да посочим и първия от приносите на дисертацията подобно изследване у нас се прави за първи път. Интернет комуникациите безспорно налагат съществени промени в традиционните медии както в информационната им политика и жанрова система като цяло, така и в конкретните текстови форми. Навлизането на модерните технологии и на новите медии в бита на съвременния човек провокираха множество дебати за края на традиционните медии и на класическия журнализъм, особено що се отнася до печатните медии. Съгласно правилото на Мелвин Де Фльор обсегът на всяка медия нараства до определена точка във времето, в която следва спад в развитието на тази медия. Така, отстъпвайки първенството на друга, медията се стабилизира на друго равнище, което по правило е по-ниско от нейния апогей. Именно появата обаче на нова медия модифицира старите по начин, чрез който те да отговорят на предизвикателствата и да се опитат да запазят част от традиционната си аудитория, както и мястото и ролята
си на медийния пазар. Новите медии хомогенизират времето и пространството, разрушават класическия хронотоп (по определенията на М.Бахтин) в текста. Без съмнение те модифицират структурата на класическите жанрови форми и, което е най-важно, натоварват конкретния жанр и жанровата система на традиционните медии, формирала се постепенно в продължение на четири века, с нови, специфични функции. Новите медии вече имат завършен професионален облик и в този смисъл се нуждаят от теоретично осмисляне, което да доведе в чисто прагматичен план до възможност да се преподават нов вид знания и умения, без които професията на онлайн (или нет) журналистите би била невъзможна. Именно на тези сложни и в същото време много динамични процеси е посветено представителното емипирично изследването, което е в основата на дисертационния труд, и още тук бих искала да отбележа, че Иван Русланов се е справил успешно с тази нелека научно-изследователска задача. Аналитична характеристика на съдържанието. Цел, обект, предмет, задачи и методология на изследването Обектът и предметът на изследователския интерес са коректно дефинирани и в своя изчистен вид присъстват и в самото заглавие на труда. Обект на изследването е журналистическият жанр рецензия, а негов предмет е трансформацията на този жанр в съвременния медиен дискурс. Докторантът лансира следната изходна хипотеза: класическият журналистически жанр рецензия през последните 10 години претърпява значителни промени в печатните медии по отношение на структурата, аргументацията, заглавията, езика и стила, а в онлайн среда постепенно се трансформира в новия дигитален жанр ревю, който запазва някои характеристики на рецензията, но изгражда своя собствена форма и стил. С утвърждаването на новия онлайн жанр започва и процес на обратно влияние от него към класическата литературна рецензия, който е особено осезаем в масовите печатни медии и в по-малка степен в специализираните литературни издания у нас. Целта на представения труд е да се изследва естеството на трансформациите и конвергенцията на конкретна журналистическа жанрова форма, които да бъдат описани и анализирани на равнище обем, информационна плътност, съдържание, форма и функционалност. Авторът прецизира основната цел на труда си в три равнопоставени по значимост панела, които разгръща в прецизно формулирани конкретни изследователски задачи.
Методиката на изследването е интердисциплинарна основно е базирана върху анализ на статистически данни; сравнителен анализ; контент анализ; дълбочинно интервю; онлайн интервю. Бих искала да отбележа, че в изложението като цяло е налице известен дисбаланс в отношенията описание-анализ, като дескриптивното определено доминира. Емпиричната извадка, въз основа на коята са разработени втора и трета глава, които представляват същинската част на дисертацията, е впечатляваща. Изследването включва 10 годишен период: 2009 2018 г. Събраният емпиричен материал включва общо 588 рецензии на български произведения в изследваните литературни вестници и списания. Проучените текстове по отношение на количествените показатели са: - 37 рецензии във вестник Култура ; - 200 рецензии в Литературен вестник ; - 91 рецензии във вестник Словото днес ; - 75 рецензии в списание Съвременник ; - 40 рецензии в списание Пламък ; - 105 рецензии в списание Страница ; - 2-те рецензии в списание ЛИК, публикувани преди то да стане интернет сайт; - 40 рецензиите в списание Везни. Изследвани са също така и около 50 български блога, в които се публикуват ревюта на книги, като проследяването на протеклите промени е извършено на базата на общо 183 ревюта, публикувани в петте най-големи сайтове и блогове за литература в България: - 43 ревюта от най-големия сайт за литература в България Аз чета ; - 50 ревюта от блога Книголандия ; - 36 ревюта от блога Библиотека ; - 28 ревюта от сайта Лира.бг ; - 26 ревюта от блога на писателя Донко Найденов Светът на ужаса. Проведеното от Иван Русланов емипирично изследване категорично доказва заявената в увода хипотеза. Важно е да се отбележи, че мащабът на емпириката, начинът, по който е направена селекцията на автори и текстове и тяхното представяне на базата на създадената в първа глава теоретична рамка, разкриват, че докторантът притежава умения на изследовател. Той без съмнение точно е очертал рамката на изследователското поле, преценил е добре какъв по обем материал от база данни е
необходим, за да се провери чрез разгърнати постъпателно и добре формулирани задачи работната хипотеза. Малко докторанти, според мен, успяват да преценят колко и какъв по обем емпиричен материал е необходим, за да сме сигурни, че след анализирането му изводите, които следват от това, биха били научно представителни. В този смисъл Иван Руслановсе е справил отлично. Да обобщя намирам, че селекцията на авторите и количеството на текстовете логично водят до изводите и обобщенията, които са научно представителни. Докторантът установява във втора и трета глава наличието на съществени промени в структурата, заглавието, аргументацията, езика и стила на рецензията както в пресата, така и в онлайн среда. Дисертацията би имала своя завършен вид и до тук, но в името на научната прецизност, както самият докторант отбелязва, в следващата, не по-малко интересна четвърта глава, Иван Русланов търси потвърждение на направените изводи и от страна на експерти с дългогодишен опит като автори на рецензии и на ревюта. За тази цел са проведени дълбочинни интервюта с 8 автори на рецензии (включващи 6 въпроса) и с 8 блогъри (включващи 7 въпроса), като респондентите имат много различен професионален профил в първата група има преводачи, издатели, литературни критици, ПР експерти в областта на книгоиздаването, журналисти, а във втората - филолози, тв оператор, химик, биолог, икономист, медик, специалист по транспорт. Това е изключително показателно както за характеристиките на традиционните и онлайн медиите, така и за качеството и съдържанието на рецензиите и ревютата, публикувани в съвременното медийно пространство. Важно е да се отбележи, че онлайн интервютата са проведени в периода 1 август 3-ти септември 2018 г., т.е. след приключването на основната част от анализа на събрания емпиричен материал, което позволява установяването на съвпадения и на различия между оценката на експертите и направените във втора и трета глава на настоящия дисертационен труд изводи за трансформациите на журналистическия жанр рецензия в традиционните печатни медии. Основни научни и приложни приноси в дисертационния труд Докторантът е заявил и формулирал в края на в дисертационния си труд 3 научни приноса и 2 научно-приложни. Като приемам по същество така представените приноси, бих акцентирала по-специално на следното: 1. Докторантът Иван Русланов е провел значимо по мащаб емпирично изследване, което за първи път у нас представя за научно обсъждане и анализ
сложния въпрос за трансформациите и конвергенцията на един конкретен традиционен журналистически жанр, какъвто е рецензията, в онлайн медиите. 2. Обобщенията и изводите, които докторантът извежда от това изследване, са много добра основа за развиване на масмедийното научно знание в посока на новите медии и онлайн журналистика. Това е съществен научен принос в разбирането на специфичните процеси, протичащи в българската медийна среда, в която без съмнение кросмедийното производство на послания все поотчетливо започва да доминира и да диктува процесите на рекламния и на медийния пазар. Оценка на автореферата Авторефератът е с обем 38 страници (формат А 4) и е изготвен по приетия научен стандарт. Структрурата му следва хронологично съдържанието на дисертацията. Авторефератът отразява вярно и пълно съдържанието на оригиналния труд и дава обективна представа за целта, задачите, етапите и резултатите на проведеното изследване. Публикации по темата Докторантът Иван Радославов е представил списък с 5 публикации, пряко свързани с темата на дисертационния труд. Бележки и препоръки Бих отправила някои бележки и препоръки, които, според мен, ще допринесат още по-категорично да се открои значимостта на труда. Освен това смятам, че трудът трябва да бъде публикуван като книга и бележките се отнасят по-скоро към евентуалното подготвяне на ръкописа за издаване, като те в никакъв случай не омаловажават достойнствата и формулираните приноси на дисертационния труд. 1. В изложението като цяло е налице известен дисбаланс в отношенията описаниеанализ, като дескриптивното определено доминира. Бих препоръчала при евентуалното цялостно публикуване на текста в края на втора и трета глава да се разширят аналитично обобщенията, като резюмето на изложението да бъде представено изцяло в един аналитичен ключ. 2. В една бъдеща книга, според мен, особено като имам пред вид евентуалните възражения и дебати, които тя би предизвикала, предлагам в четвърта глава да има една по-подробна и аналитична обосновка на критериите, по които е
направена подборката за избора на респонденти при дълбочинните интервюта. С оглед дистанцията на времето от написването на дисертационния труд до евентуалното му отпечатване, този списък би могъл да се допълни. Заключение Като имам предвид научноизследователските качества на предложения дисертационен труд научната компетентност на автора, отличното познаване на проблемите на онлайн средата и на онлайн журналистиката като цяло, способността да разчита и анализира различни по вид медийни проучвания, проведеното представително емпирично изследване, формулираните интересни (и дискусионни!) изводи и обобщения убедено предлагам на уважаемото научно жури да присъди на докторанта Иван Русланов Василев образователната и научна степен доктор за представената дисертация на тема: Журналистическият жанр рецензия трансформация в съвременното българско медийно пространство. София, 22 април 2019 г. РЕЦЕНЗЕНТ: /проф. д-р Тотка Монова/