УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО РЕЦЕНЗИЯ От: доц. д-р Пламен Маринов Ралчев УНСС, Катедра Международни отношения Научна специалност 3.3. Политически науки Относно: дисертационен труд за присъждане на ОНС доктор по професионално направление 3.3. Политически науки, научна специалност Политология (международни отношения и външна политика) Автор на дисертационния труд: Невена Стефанова Алексиева Докторант в Катедра Международни отношения, УНСС Тема на дисертационния труд: Сътрудничеството в Югоизточна Европа в контекста на новия европейски регионализъм Основание за представяне на рецензията: участие в състава на научното жури по защита на дисертационния труд съгласно Заповед 1630/ 12.07.2019 г. на Зам.-ректора по НИД на УНСС. 1. Информация за дисертанта Невена Алексиева се е обучавала като задочен докторант в докторската програма по Политология (международни отношения и външна политика) в Катедра Международни отношения от 2015 г. до 2019 г. Изпълнила е задълженията си по индивидуалния план и е отчислена с право на защита. 2. Обща характеристика на представения дисертационен труд Дисертационният труд е с общ обем от 328 стр. и се състои от увод, изложение в три глави, заключение, списък на използваните източници и приложения. Основният текст на дисертационния труд 1
е в обем от 264 стр. Съдържанието на всяка от главите е разпределено в отделни параграфи. Използваната литература включва 121 източника на български, английски и руски език, сред които монографии, студии, статии, нормативни документи и интернет публикации. Темата е актуална и значима както в изследователски, така и в политико-приложен план. В този смисъл изследването има потенциал за новаторство и оригиналност. Докторантката си поставя за цел посредством анализ на степента на регионалното сътрудничество в ЮИЕ да бъдат идентифицирани възможни механизми за засилването му в контекста на вписването на региона в процесите, които съпътстват развитието на новия европейски регионализъм. Основният акцент в изследването е поставен върху изясняването на причинно-следствените връзки между европейския регионализъм и развитието на сътрудничеството между страните от ЮИЕ. Обект на изследването е сътрудничеството в ЮИЕ в контекста на европейската и евроатлантическа ориентация на региона. Предмет на дисертацията са тенденциите при новия европейски регионализъм, които формират рамката на развитие на сътрудничеството в ЮИЕ. Докторантката е формулирала теза и три работни хипотези относно регионализма в ЮИЕ и ролята на България в различните инициативи за регионално сътрудничество. Тезата на авторката съдържа няколко важни точки за значението на регионалното сътрудничество за търсене на подходи и решения за конкретни външнополитически и външноикономически проблеми, както и за по-ефективно участие на страните в политическите дискусии; подчертава се, че интеграционният потенциал на ЮИЕ не е голям, но същевременно и не е усвоен ефективно, както и че външните импулси за регионално сътрудничество са силни и разнородни. Анализирана е същността на понятието европейски регионализъм и неговите основни проявления. Конкретно е изследвано и сътрудничеството в ЮИЕ. Целта е постигната чрез реализацията на няколко задачи. В ретроспективно-историческа перспектива са изведени някои по-съществени опити за обединяване на усилията на балканските страни и институционализирането на тези идеи за сътрудничество. Представени са форматите и инициативите за 2
сътрудничество след края на Студената война, с акцент върху такива, които са действащи и към момента. Включени са формите, които обхващат балканските страни. Анализирано е външното влияние в региона. Структурирани са проблемите пред развитието на регионалното сътрудничество. Посочени са детайлно обхватът и ограниченията на дисертационното изследване. Докторантката показва висока степен на познаване на научната литература и предишни изследвания по проблематиката, засегната в дисертационния труд. В първа глава е направен теоретичен анализ на концепцията за регионализма и e представено понятието за нов европейски регионализъм. Втора глава е посветена на възможностите на региона на ЮИЕ за включване в процесите на ниво ЕС в рамките на проявленията на все по-засилено търсене на регионални компенсации/ ползи от определени групи страни. Въведеният във Втора глава авторски модел на разглеждане на нивото на регионално сътрудничество в ЮИЕ (връзки между отделните държави и в рамките на региона/ стратегиите, които отделните държави формират и се стемят да реализират в рамките на многостранното сътрудничество/условията на средата, проблемите и предизвикателствата, пред които са изправени отделните страни и региона като цяло/ влиянието на глобалните фактори) е използван като основа на оценката на ефективността на сътрудничеството в ЮИЕ, представен в Трета глава. Независимо от нарастващата тенденция към интернационализация и регионализъм като едно от нейните проявления, на наличието на многобройни регионални инициативи и общата цел към членство в ЕС и НАТО като основен стимул за изграждане на стабилност и добросъседски отношения, анализът показва, че страните от ЮИЕ бележат скромен напредък в съвместното си сътрудничество и поставят на дневен ред отново въпросът кое ще надделее пътят на национализма или този на сближаване и вписване в съществуващи интеграционни общности. Авторката анализира положителните и отрицателните тенденции в развитието на регионалното сътрудничество в ЮИЕ. Направени са няколко авторски графични схеми и модели за онагледяване на теоретичния и емпиричния материал в изследването. Особено ценно е собственото емпирично изследване на авторката - дълбочинни интервюта с над 20 експерти на базата на стандартизиран въпросник, подготвен за целите на дисертационния труд. Създадената систематизирана база данни с експертни оценки, 3
касаеща проблемите и предизвикателствата пред сътрудничеството в контекста на новия европейски регионализъм е собствен научен принос на дисертантката, който може да бъде ползван със съответните адаптации и за редица други цели на академично и практическо ниво. Въпросникът е разработен така, че да провери заложените хипотези и да отговори на водещите въпроси, касаещи регионалното сътрудничество в ЮИЕ. След проведения анализ на интервютата дисертантката прави заключение, че получените резултати като цяло не противоречат и в голямата си степен потвърждават направените от докторанта изводи на базата на използвани различни методи във Втора глава от дисертацията. Това показва, че и авторовият подход и предложеният теоретичен модел за анализ на регионалното сътрудничество в ЮИЕ работи и позволява достигането до адекватни изводи и практически резултати. Дисертационният труд опира своите изводи и на резултатите от използване на допълнителен емпиричен метод - изследване на специфичен казус - България. Авторката обосновава своя избор с необходимостта научните приноси да имат практическа приложимост и да мога да бъдат ползвани и от заинтересованите фактори, отговарящи за формулирането и реализирането на българската външна политика. Анализът завършва с детайлни изводи и препоръки в различни конкретизирани направления. В Заключението дисертантката обобщава основните изводи от изследването, обвързвайки ги с апробирането на работните хипотези. Накрая са идентифицирани и допълнителни въпроси, по които могат да бъдат правени бъдещи изследвания, което представлява своеобразен отворен код в дисертацията. 3. Оценка на получените научни и научно-приложни резултати Дисертантката прави комплексно проучване на регионализма като концепция от теоретична гледна точка и го съпоставя с явлението на новия европейски регионализъм на базата на конкретни примери. Изследва основите, развитието и формите на регионалното сътрудничество в ЮИЕ. Изведени са примери и мотивировка за това как ползите, които предоставя териториалната близост, са особено съществени и в контекста на глобализиращи явления и тенденции през XXI век. 4
Анализирани са положителните и отрицателните тенденции в развитието на различните инициативи за регионално сътрудничество в ЮИЕ. Отчетени са предимствата и недостатъците, както и въздействието на външни за региона фактори, които обаче проектират свои интереси в региона. Дисертантката съчетава успешно теоретичен, сравнителен и емпиричен анализ. Направила е теоретични обобщения и е провела самостоятелно емпирично изследване. Получените резултати могат да служат като основа за изследване на аналогични проблеми или да бъдат използвани като препоръки и идеи за коригиране на водената политика. Поставените задачи и целта на дисертационния труд са изпълнени в значителна степен. 4. Оценка на научните и научно-приложни приноси Докторантката е формулирала шест претенции за научни приноси, които приемам за основателни в категориите Създаване на нови знания и Обогатяване на съществуващи знания. Сред безспорните приноси могат да се откроят: анализ на обекта и предмета на изследване след реализиране на първото Българско председателство на Съвета на ЕС; предложен и апробиран теоретичен модел на регионално сътрудничество в ЮИЕ (Глава II); подготвен стандартизиран въпросник и създадена база данни с обобщени отговори относно проблемите, предизвикателствата пред регионалното сътрудничество в ЮИЕ и възможностите за повишаване на ефективността му (Глава III, част 3.2.1, стр. 205-236); формулирани препоръки за разработване на механизми за стимулиране на сътрудничеството в ЮИЕ (включително и за България) въз основа на използваната методика и проведеното емпирично изследване (Глава III, част 3.3, стр. 261-263). 5. Оценка на публикациите по дисертацията Докторантката има пет публикации, свързани с темата на дисертационното изследване, които отразяват различни етапи от изследователската й работа и публичното апробиране на резултатите от нея на различни научни форуми. 5
6. Оценка на автореферата Представен е автореферат в обем от 57 стр., който коректно и в значителна степен отразява съдържанието и определени важни акценти, изводи и обобщения от дисертационния труд. 7. Критични бележки, препоръки и въпроси Към всяко едно изследване могат да бъдат отправени критични бележки от различно естество. Ще обособя своите в две групи: концептуални и стилистично-технически. Намирам, че не е много ясно обяснена и аргументирана връзката между обекта и предмета на изследването. Изложението е много богато и буквално се разлива, при което се губят смисловите връзки между отделни компоненти в текста. Бих препоръчал също така по-ясен академичен изказ. Има редица безглаголни изречения (без сказуемо) с декларативен или констативен характер, които повече се доближават до реторичния, отколкото до научния стил на писане. Докторантката твърди, че регионалното сътрудничество има обективно необходим характер (стр. 15), същевременно възприема като найилюстрираща смисъла и същността на регионализма конструктивистката постановка, че регионите са конструирана реалност, вследствие на несистемни взаимодействия от икономически, политически, социален характер, а не толкова определяни само по чисто географски критерии. (стр. 17). Конструктисткото разбиране предполага формиране на някакъв етап на регионална идентичност на участващите агенти разбирането, че споделяш нещо и приличаш по нещо на другия. В този смисъл, страните от Северния съвет и Вишеградската група имат ясно изразена регионална идентичност. На тази основа формулирам следните два въпроса към докторантката: Смята ли, че страните от ЮИЕ с типичните им национални особености имат напредък в процеса на конструиране на регионална идентичност и, ако това е така - кои са движещите фактори в този процес? Регионалното сътрудничество в ЮИЕ има ли вече набрана собствена инерция или продължава да има второстепенен характер и да зависи от импулси, идващи от външни за региона фактори и от инерцията на процесите в ЕС? 6
8. Заключение На вниманието на научното жури е представено едно завършено дисертационно изследване, което демонстрира уменията на докторантката самостоятелно да формулира и изследва научни проблеми. По моя преценка, дисертационният труд e разработен в достатъчна степен и удовлетворява основните изисквания на Закона за развитието на академичния състав в Република България и Правилника за неговото прилагане. Въз основа на всичко посочено дотук в рецензията, давам положителен глас за присъждането на Невена Стефанова Алексиева на ОНС доктор по научна специалност Политология (международни отношения и външна политика), професионално направление 3.3. Политически науки. 20.09.2019 София Подпис: (доц. д-р Пламен Ралчев) 7