РЕЦЕНЗИЯ НА ДИСЕРТАЦИОНЕН ТРУД ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА И НАУЧНА СТЕПЕН ДОКТОР от доц. д-р Янка Русева Тоцева Научна област: 2. Хуманитарни науки Професионално направление: 2. 4. Религия и теология Софийски университет Св. Климент Охридски Богословски факултет Заглавие на дисертацията: МИТРОПОЛИТ МАКСИМ ПЛОВДИВСКИ КАТО ЦЪРКОВЕН ОРАТОР Име на дисертанта: Андриан Владимиров Александров 1. Данни за дисертанта Андриан Александров е завършил през 1996 г. специалност История в Исторически факултет на СУ Св. Климент Охридски. Притежава магистърска степен по теология. Професионалният му път е в областта на религиозното възпитание и образование в системата на средното и висшето образование. 2. Данни за докторантурата Андриан Александров е задочен докторант и е отчислен с право на защита през 2012 г. Положил е успешно всички изпити и през 2012 г. е проведена предварителната защита, на която дисертационният труд е
оценен положително. Няма данни за допуснати нарушения при реализирането на докторантурата. 3. Данни за дисертацията и автореферата. Дисертационният труд се състои от 172 страници текст, структурирани в предговор, увод, два глави и заключение. След тях е библиографията, която включва 180 заглавия, групирани в извори 44, архиви 5, периодика 83, научна литература на кирилица 36, на латиница 2 и интернет базирани ресурси 10. Към работата са представени различни приложения речи, мемоарна литература, фотоси и др. илюстративни материали по темата на дисертационното изследване. Предговорът представя авторовата позиция за избора на темата и връзката на теорията с практиката на проповедническата дейност. Уводът обосновава актуалността и значимостта на изследването; представя и анализира обекта и предмета; прави кратък критически преглед на схващанията за връзката между проповедта и проповедника с извеждане на факторите за успех. Целта на изследването е посочена ясно и насочва вниманието към перспективите, които следват от нейното постигане. Формулирана е научна хипотеза, която наред с целта обуславя задачите на дисертационното изследване. Логически следват методите с помощта, на които ще се решат двете задачи като се очертават и осите на методологическия подход. Изведени са приносите и е обоснована теоретическата и практическата значимост на изследването. В края на увода е представена структурата и обема на работата. Първата глава е посветена на представянето на живота и дейността на Митрополит Максим Пловдивски. Тя е в обем от 62 страници.
Структурирана е в три части. В първата част е представена биографическата информация. Във втората е представена в хронологичен вид и критически анализирана активната, многогодишна и разнообразната дейност на Митрополит Максим Пловдивски в борбата за църковнонационална независимост. В третата част на 48 страници е представена, коментирана и оценявана пастирската и проповедническата му дейност. Активността на Митрополит Максим Пловдивски в реализирането на различни каузи е обвързана с неговият дълбокохуманен светоглед и последователното преследване на целите на българската православна църква. Главата завършва с представяне на завещанието и оценките на неговите съвременници. Втората глава е посветена на проповедническото наследство на Митрополит Максим. Тя е в обем от 80 страници. В началото се представят и анализират видовете проповеди според църковното време неделни, празнични и по различни случаи. Специално внимание е отделено на речите на Митрополит Максим Пловдивски произнесени на църковни празници и при светски събития. Във втората част е анализирано идейното и тематично съдържание на проповедите. Изведени са основните цели и задачи, които църковният оратор е преследвал и успешно постигал. Основните теми са свързани с христовата вяра и християнските добродетели. Проповедите, словата и речите са посветени на актуални теми и много често атакуват злободневни проблеми и негативни обществени нагласи. Формата, езикът и стилът на проповедите са подложени на съдържателен и стилистичен анализ. Разкрита е връзката между композицията и влиянието на творческата индивидуалност на проповедника Митрополит Максим Пловдивски. На базата на общоприетите омилетични принципи дисертантът прави сериозен опит за очертаване на спецификите на ораторския му стил (стр. 137-161). Интерес за читателя, а и за бъдещите проповедници представляват примерите на
стр. 152-161 демонстриращи богатството на реторическите похвати и стилистичните фигури, които е използвал църковния оратор. В края на главата са направени обобщения за оценките дадени на Митрополит Максим Пловдивски от неговите съвременници и от специалистите, докоснали се до неговото омилетично творчество. Заключението рамкира направените изводи относно ораторското майсторство на проповедника и посочва областите, в които може да се черпи от неговия опит. Дисертантът представя своите виждания относно структурата на проповедите и на този фон очертава своеобразието на стила на Митрополит Максим Пловдивски. На базата на проученото омилетично наследство, оставено от Митрополит Максим Пловдивски, той извежда общи изводи за омилетичната теория и практика (стр.170-171). В края на работата очертава нови полета на изследователски си интереси и преподавателската си практика. Авторефератът е в обем от 28 страници. Той е изготвен съгласно изискванията и отразява основните положения на дисертационния труд. В него са посочени приносните моменти и три публикации по темата на дисертацията. 4. Научни приноси Научните приносите в дисертационния труд условно могат да се открият в две посоки в теоретичната част и свързани с бъдещата преподавателска работа по подготовката на църковни оратори. Приемам изведените от дисертанта четири приноса. А именно, че е направено цялостно изследване на живота, дейността и омилетичното наследство Митрополит Максим Пловдивски; че са изведени факторите
повлияли формирането на ораторския стил на проповедника; по нов начин са осмислени главните проповеднически идеи и са направени изводи за съвременната проповедническа практика и за обучението на бъдещите проповедници. Дългогодишният труд по събирането и обработването на емпиричния материал, съчетани с добрата научна подготовка, са създали предпоставките Андриан Александров да представи едно добре обмислено и структурирано изследване, в което теоретичните приноси са основа за постигането и на практически приложими действия, модели и решения. 5. Публикации и участия в научни форуми. В автореферата са посочени три публикации по темата на дисертацията две от които са доклади на научни конференции, публикувани в сборници и една под печат. Заключение Към силните страни на представения труд могат да се посочат сериозното и отговорно отношение на автора към проучването и разработването на проблематиката свързана с живота и проповедническата дейност на Митрополит Максим Пловдивски. Към работата могат да се отправят някои забележки и препоръки, свързани с подобряването и3: 1. В увода представянето на теоретическата и практическа актуалност на темата би следвало да предхожда представянето на обекта, предмета, целта и задачите на дисертацията.
2. В края на всяка от главите би могло да се направи обобщение и да се изведат ключовите идеи и приносните моменти в изследователската работа. 3. Заключението е необходимо да се допълни с текстове относно постигането на целта на дисертационния труд, изпълнението на задачите и доказването на хипотезата. В заключение искам да отбележа, че въпреки отправените забележки представеният труд има достойнства като теоретичен принос в изследването на богословското красноречие у нас. Характерния научен стил, както и представените тези и идеи не оставят съмнение, че дисертационният труд е лично дело и плод на сериозна работа в сферата на омилетиката и реториката. Трудът притежава необходимите качества, за да бъде присъдена на Андриан Александров образователната и научна степен доктор. 06. 01.2013г. Рецензент: (доц. д-р Янка Тоцева)