ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ "ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ" В Ъ П Р О С Н И К за държавен изпит по философия за образователно-квалификационна степен "бакалавър" 1. Възникване на философията в древна Гърция. Мит и логос. "Натурфилософията" като учение за битието. Основни направления в ранната гръцка мисъл преди Сократ. 2. Философията на Платон. Учението за двата свята. Онтологични основания на възгледите за душата, човека и държавата. 3. Аристотел. Критика на платонизма, учението за причините и телеологията. Класификация и система на знанието. 4. Мярата на добродетелта в етиката на Аристотел. 5. Естетиката на елинистичната епоха. 6. Латинската патристика. Августин и Боеций. 7. Западноевропейската схоластика. Основни етапи и основни теми. Реализъм, номинализъм и концептуализъм. 8. Философията на Тома Аквински и учението за трансценденталиите. 9. Естетиката на Ренесанса. 10. Емпиризмът във философията на Новото време - Фр.Бейкън, Дж.Лок, Дж.Бъркли, Д.Хюм. 11. Рационализмът във философията на Новото време - Т.Хобс, Р.Декарт, Б.Спиноза, Г.Лайбниц. 12. Естетиката на класицизма 17 в. 13. Критическата философия на И.Кант. Трансценденталният метод. 14. Кантовата практическа философия. Етиката на дълга. 15. Практическа етика: проблемът за аборта. Социално-политически предизвикателства пред живота с увреждания. 16. Ученията на Фихте и Шелинг - "диалектиката на Аз-а" и философията на "абсолютното тъждество". 17. Абсолютният идеализъм на Хегел. Принципи и структура на Хегеловата философска система. 18. Философията на А.Шопенхауер. Волята като самостоен онтологемен източник. Шопенхауер и Кант. 19. Философията на Ницше. Преоценка на всички ценности. Вечното възвръщане. Свръхчовекът. Волята за власт (мощ). Критика на морала и християнството. Повратът към плурализма на съвременния свят. 20. Философията на Киркегор. Стадии на развитие на личността. 21. Философията на Карл Маркс. Проблемът за отчуждението.марксовата философия на историята. 22. Аналитическата традиция и лингвистическият обрат. Логическият атомизъм: Ръсел и Витгенщайн. Логическият позитивизъм на Виенския кръг. Куайн срещу двете догми на емпиризма. 23. Феноменологическата традиция. Трансценденталната феноменология на Хусерл и екзистенциалната на Хайдегер.
24. Религиозен и атеистически екзистенциализъм. Хайдегеровата екзистенциална аналитика.битие и време. Френската екзистенциална философия.ж.п.сартр. Битие и свобода. 25. Критическата теория на Франкфуртската школа. Хоркхаймер, Адорно и диалектиката на Просвещението. Маркузе: едноизмерният човек. Хабермас и комуникативната рационалност. 26. Философската херменевтика.ранна херменевтика: Шлайермахер и Дилтай.Късна херменевтика Гадамер.Проблемът за предразсъдъците. 27. Философските дискурси на постмодерността. Фуко: археология на знанието и генеалогия на модерността; Лиотар: недоверието в метаразказите. Дерида, Бодрийяр. Мамардашвили: класическа и некласическа рационалност. 28. Познанието: класически и съвременен анализ; видове епистемологии. Теории за истината: класификация и представители; изложение на теория по избор. 29..Докса и епистеме: епистемологическият проблем. Будният, възрастен и разумен европеец като мащаб за сънуващия, детето, безумеца и туземеца: проблемът за собствената мяра и несъизмеримостта. Предимството на доксичния свят на будния, възрастен и разумен европеец: само в този свят може да се постави епистемологическият проблем. 30..Социално-политическите дилеми на автономията и патернализма. Свобода и нанасяне на вреда (harm principle). 31..Проблемът за властта и субекта. Възможни ли са критиката и съпротивата? 32..Биоетика и биополитика 33..Класическата модерна формална логика: логическа форма и логически извод; пропозиционалната логикас и логиката на предикатите. Проблематизиране на идеализациите на класическата модерна формална логика. Некласическите логики. 34. Традиции и революции в историята на логиката. Силогистики и логически законодателства при Аристотел и Хегел. Галилеевата наука, Ръселовата логика на отношенията и асилогистическите изводи. 35. Философската логика от началото на ХХ-ти век между вавилонската разноезичие и некласическите открития. Логическа форма и предпредикатни очевидности: Ръсел, Витгeнщайн, Хусерл, Хайдегер. 36. Некласическата трансцендентална логика: предпредикатните очевидности, проблемът за несъизмеримостта и модалностите на разбирането; логическият извод като проблем пред некласическия трансцендентализъм. 37. Праксеологическият обрат в логиката и неговите предшественици. Бурдийо: практическа логика и "логическа логика"; теорията на практическата логика. Етнометодологията: проблемът за ендогенността. 38. Онтологията като философска дисциплина. Разграничението между докса и алетея. Моделът на Спиноза natura naturans vs. natura naturata. Коперниканският преврат в онтологията. Онтологизация на дейността. 39. Онтологията като метафизика (Аристотеловият есенциализъм). Модерната критика на метафизиката и проектите за трансцендентално обосновававане на онтологията. 40. Невъзможността за безусловно обосноваване и "обратът" към динамични феномени в ХХ-ти век (екзистенция, речеви актове и др.). 41. Философската антропология на ХХ-ти век, направления и школи: екзистенциална, психоаналитична, феноменологична, персоналистична и критико-теоретична. 42. Философията на историята на Просвещението. Хердер, Кант, Хегел.
43. Философия на историята в края на 19 и през 20 в. Неокантиантският методологически обрат. Философия на историята на Шпенглер, Историята в дискурса на херменевтиката и екзистенциализма (Гадамер, Ясперс, Хайдегер). Литература по Антична философия 1. Аристотел, Аналитики, т. I, С.1997 2. Аристотел, Категории, С. 1992 3. Аристотел, Метафизика, С. 2000 4. Елеати, С. 1996 5. Епикур. - в: Радев, Р. Епикур, С. 1977 6. Жан Брюн, Неоплатонизмът, С., 2002 7. Ксенофонт, Сократически съчинения, С. 1985 8. Лукреций, За природата на нещата, С. 1971 9. Марк Аврелий, Към себе си, С. 1986 10. Питагор и питагорейците, С. 1993 11. Платон, Диалози, т. 1-4, С. 1979-1990 12. Плотин, Енеади, кн.1,2,5, С. 1996-1997 13. Прокъл, Първооснови на теологията, С. 1995 14. Реале, Дж. Антиссери, Дж., История европейской философии, т. I, Греция и Рим, СПб., 2001 15. Рикен, Фр. История на античната философия, С., ЛИК, 2001 16. Сенека, Избрани диалози, С. 1987 17. Сенека, Нравствени писма до Луцилий, т. 1-2, С. 1994-1996 18. Хераклит - в: Радев, Р. Хераклит, С.1986 по Философия на Средновековието и Ренесанса 1. Архив за средновековна философия и култура, Свитък 1, С.,1994; 2, С.,1995; 3, С.,1996; 4, С.,1997; 5, С.,1998; 6, С.,2000; 7, С.,2001; 8, С.,2002; 9, С.,2003; 10, С.,2004; 11, С., 2005 2.Горфункель, А. Гуманизм и натурфилософия итальянского Возрождения, М.,1977. 3. Горфункель,А. Философия эпохи Возрождения (Кузанец, Леонардо, Коперник, Эразм, Мор, Макиавелли, Монтен, Бруно, Кампанелла, Галилей), М.,1990. 3. Григорий Назиански. Пет богословски слова. ГАЛ-ИКО, С.,1994 4. Григорий Нисийски, За душата и възкресението, ЛИК, С., 2001 5. Ериугена. За разделението на природата. ЛИК, 1994 6. Жилсон, Ет. Бьонер, Ф. Християнската философия. С.,1994 7. Каприев, Г. Byzantinica minora. С., 2000 8. Каприев, Г. Византийската философия, С., 2001 9. Куплетский, М.А. Неоплатонизм и христианство, вып.i, Казань, 1881. 10. Майендорф, Й. Византийско богословие, С.,1996 11. Майоров, Г.Г. Формиране на средновековната философия 12. Неоплатонизъм и християнство. Византийската традиция, «ЛИК», София 2004 13. Неоплатонизъм и християнство. Гръцката традиция III-VIв., «ЛИК», София 2002 14. Пет средновековни философски трактата. С., 1989 15. Пиер Абелар, Избрани съчинения. С., 1986
16. Реале, Дж. Антиссери, Дж., История европейской философии, т. II, Сердневековье, СПб., 2001 17. Св. Дионисий Ареопагит, За божествените имена. С., 1996 18. Св. Дионисий Ареопагит, За небесната йерархия. За църковната йерархия, С., 2001 19. Средновековни философи. Част първа, С.1994 20. Хайнцман, Р. Философия на Средновековието 21. Цимерман, А., Тома от Аквино, С., 2004 по Философия на Новото време ХVІ -ХVІІІ век 1. Антология Европейска философия ХVІІ-ХІХ век, ч.і-іі, С., 1985-1988. 2. Радев, Р. Велики философи, т.1-2, С., 1990-1993. 3. Философията от епохата на Възраждането до втората половина на ХІХ век, т.1-2, С.,1961. 4. Антология мировой философии, т.1-4, М.,1969-1972. 5. Виндельбанд, Вильгельм. История философии, М.,1997. 6. Горфункель, А. Гуманизм и натурфилософия итальянского Возрождения, М.,1977. 7. Горфункель, А. Философия эпохи Возрождения (Кузанец, Леонардо, Коперник, Эразм, Мор, Макиавелли, Монтен, Бруно, Кампанелла, Галилей), М.,1990. 8. Фишер, Куно. История новой философии (Введение в историю Новой философии), М.,2003. 9. Ръсел, Бъртран. История на западната философия, т.1-3, С.,1996. 10. Хегел, Георг. История на философията, т.1-3, С.,1961-1966. 11. Христов, Л. Универсалиите срещу човека или парадоксите на общото, С.,2002. по Немска класическа философия 1. Имануел Кант, Избрани произведения 1755-1770 (София: Университетско издателство "Св. Кл. Охридски", 1998) 2. Имануел Кант, Критика на практическия разум (София: БАН, 1974) 3. Имануел Кант, Критика на способността за съждение (София: БАН, 1980) 4. Имануел Кант, Критика на чистия разум (София: БАН, 1992) 5. Имануел Кант, Към вечния мир (София: БАН, 1977) 6. Имануел Кант, Основи на метафизика на нравите (София : Наука и изкуство, 1974) 7. Имануел Кант, Пролегомени към всяка бъдеща метафизика (София : Лик, 1993) 8. Новалис, Учениците на Саис (София : ЛИК, 1994) 9. Паси, Исак, Немска класическа естетика (София : Университетско издателство "Св. Кл. Охридски", 1991) 10. Стефанов, Иван Софрониев, Диалектиката на Фихте (София : Наука и Изкуство, 1982) 11. Стефанов, Иван Софрониев, Кант и аналитичната метафизика (София : Наука и Изкуство, 1986) 12. Фихте, Опит за ново изложение на наукоучението (София: Лик, 1994) 13. Фихте, Предназначението на човека (София: Лик, 1999) 14. Хайдегер, Мартин, Кант и проблемът за метафизиката, (София : Анубис, 1997) 15. Хегел, Енциклопедия на философските науки I-III (София: Лик, 1997-1998) 16. Хегел, Лекции по история на философията I-III (София: Наука и Изкуство, 1982) 17. Хегел, Науката логика I-II (София: Европа, 2001) 18. Хегел, Феноменология на духа (София: ЛИК, 2001) 19. Хегел, Философия на историята I-II (София: Евразия, 1995) 20. Хегел, Философия на правото (София: ЛИК, 1995)
21. Шелинг, Изложение на моята философска система (София: Наука и Изкуство, 1989) 22. Шелинг, Система на трансценденталния идеализъм (София: Наука и Изкуство, 1983) 23. Шелинг, Философия на изкуството (София: Наука и Изкуство, 1980) по Философия на Новото време ХIX век 1. Киргегор, С., Болка за умиране, Стено, Варна 1991. 2. Киргегор, С., Въдворение в християнството, Стено, Варна 1994. 3. Киргегор, С., Или - или, т. 1-2, Народна култура, С. 1991. 4. Киргегор, С., Понятието страх, Стено, Варна 1992. 5. Киргегор, С., Философски трохи, Кота, София, 2003. 6. Маркс, К., Енгелс, Фр., Немската идеология, - в: Съчинения, изд. на БКП, С. 1957, т. 3. 7. Маркс, К., Икономическо-философски ръкописи от 1844г. - в: Съчинения, изд. на БКП, С. 1983, т. 42. 8. Минева, С., Абсолютният парадокс: между етиката и апологетиката, - в: Киргегор, С., Философски трохи, Кота, София, 2003, с. 7-30. 9. Ницше, Фр., Eccе homо, ИК Критика и хуманизъм", С. 1991. 10. Ницше, Фр., Воля за власт, кн. 1-4, Евразия, 1995. 11. Ницше, Фр., Залезът на боговете, Хр. Ботев, С. 1990. 12. Ницше, Фр., Раждането на трагедията от духа на музиката, Наука и Изкуство, С. 1990. 13. Ницше, Фр., Тъй рече Заратустра, ИК Христо Ботев", С., 1990. 14. Паси, Исак, Има ли весела наука?- Ницше, Фридрих, Веселата наука, УИ Св. Кл.Охридски", С. 1994. 15. Паси, Исак, Метафизиката на А.Шопенхауер. - в: Шопенхауер, А., Светът като воля и представа, Изд. на СУ Св.Кл.Охридски", С., 1997, с. 5-86. 16. Теохарова, Р., Болката: да се поболееш по живия смисъл, - Киргегор, С., Болка за умиране, Стено, Варна 1991, 170-178. 17. Шопенхауер, А., Светът като воля и представа, УИ Св.Кл.Охридски", С., 1997. по Философия на 20 в, епистемология и логика 1. Аристотел, Аналитики. Том 1. София: Христо Ботев, 1997. 2. Аристотел, Категории. София: Наука и изкуство, 1992. 3. Бурдийо, П. Политическите залози на логиките на именуване: две статии на Пиер Бурдийо. Социологически проблеми, бр. 3/4, 2005 4. Бурдийо, П. Практическият усет. София: Фигура, 2005. 5. Витгенщайн, Л. Логико-философски трактат. В: Л. Витгенщайн, Избрани съчинения. София: Наука и изкуство, 1988. 6. Витгенщайн, Л. Философски изследвания. В: Л. Витгенщайн, Избрани съчинения. София: Наука и изкуство, 1988. 1. Деянов, Д. 2001. Увод в логиката и методологията на хуманитарните науки. Пловдив: Пловдивско университетско издателство. 2. Деянов, Д. Бурдийо: онтологическото съучастничество като проблем пред рефлексивната социология. - Социологически проблеми, бр. 3/4, 2005. 3. Деянов, Д. Външни отношения или релационни свойства? - Философски алтернативи, бр. 1, 1993. 4. Деянов, Д. Логика на молекулярните перформативи и нормализация. Критика и хуманизъм, кн. 17, бр. 1/2004.
5. Куайн, У. В. О. Двете догми на емпиризма. в: Естетика на познанието. Антология. Съст. А. Карагеоргиева, В. Ангелов. София: Унипрес, 2004. 6. Кун, Т. Структура на научните революции. София: "Петър Берон", 1996. 7. Лиотар, Ж.-Ф. Постмодерното, обяснено за деца. София: Критика и хуманизъм, 1993. 8. Мамардашвили, М. Избрано. Класическа и некласическа рационалност. Том I. София: Изток-Запад, 2005. 9. Маркузе. Х. Едноизмерният човек, С., 1997. 16. Ницше, Ф. Волята за власт. София: Евразия, 1995. 17. Остин, Д. Как с думи се вършат неща. София: Критика и хуманизъм, 1996. 1. Полименов, Т. и др. (съст.). Философия на логиката. Ранна аналитична философия: Готлоб Фреге, Бъртранд Ръсел, Джордж Е. Мур, Лудвиг Витгенщайн. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2003. 19. Ръсел, Б. Теория на познанието. София: Критика и хуманизъм, 1997. 1. Сивилов, Л. (съст.) Теории за истината, Ч. 1, С., Унив. изд. "Св. Кл. Охридски", 1992 21. Спасов, Д., Мерджанов, Н. Символна логика. София: Наука и изкуство, 1975. 22. Файерабенд, П. Против метода. София: Наука и изкуство, 1996. 23. Философия на науката. Антология. Съст. С. Герджиков, К. Янакиев. София: ЛИК, 1999. 1. Фуко, М. 1992. Генеалогия на модерността. Св. Кл. Охридски, София. 2. Фуко, М. 1997. Власт. София: Критика и хуманизъм. 3. Фуко, М. 1998. Надзор и наказание. София: Св. Кл. Охридски. 4. Хабермас. Ю. 1999. Философският дискурс на модерността. Плевен: ЕА. 28. Хегел, Г.В.Ф. Науката логика. Част 1-2. София: Изд. на БКП, 1966-1967. 1. Хоркхаймер, М, Адорно, Т. Диалектика на Просвещението. София: ГАЛ-ИКО, 1999 2. Хусерл, Е. Кризата на европейските науки и трансценденталната феноменология. София: КХ, 2003. по Онтология 1. Аристотел, Метафизика. София: Сонм, 2005. 2. Вацов, Д. Онтология на утвърждаването. София: Изток-Запад, 2003. 3. Кант, И. Пролегомени към всяка бъдеща метафизика, София: ЛИК, 1993. 4. Кънев, А. Западната философия, том I и II. Стара Загора: "Идея", 2005. 5. Хайдегер, М. Битие и време. София: Акад. Изд. "Марин Дринов", 2005. по Етика (Практическа етика) 1. Джонсън, А. 2011. Раждането на биоетиката. София: ИК Критика и хуманизъм. 2. Кънева, В. (съст.) 2011. Автономия и биоетика, Студии, 1 част. София: ИК Критика и хуманизъм. 3. Тулмин, Ст. Завръщане към разума. Естетика 1. Адорно, Т.В., Естетическа теория, С., 2002. 2. Кант, И., Критика на способността за съждение, С., 1994. 3. Платон, Държавата (Десета книга).
4. Плотин, Енеади, Книга първа, Трактат шести. 5. Хегел, Естетика, т.1 (Увод), С., 2004. 6. Цонева, И., Естетическото, С., 1982. по Философска антропология 1. Ингарден Роман, Човекът, КФКХ, 2005; 2. Сартр, Жан Пол. Битие и нищо. т.1, т. 2. Наука и изкуство, С. 1994, 2000г. 3. Шелер Макс, Мястото на човека в космоса, Изд.Евразия, 1991 по Философия на историята 1. Бодрияр Ж. Илюзията за края, КХ, 1995 2. Историци за историята. Aнтол. под ред. на Мария Тодорова, С.1988 3. Р.Колингууд Р. Идеята за историята, Евразия, 2001 г. по Социална философия 1. Талер и Сънстейн, 2014. Побутване. София: ИЗ 2. Кънева, В. (съст.) 2011. Автономия и биоетика, Студии, 1 част. София: ИК Критика и хуманизъм. 3. Алън, Е. 2013. Политиката на нас самите. София: КХ 4. Фуко, М. История на сексуалността, 1 и 2. Плевен: ЕА. Приет с Решение на КС 58/29.03.2018 Утвърден с Решение на ФС 120/02.04.2018