МЕСЕЧЕН БЮЛЕТИН НОЕМВРИ, МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА, ЕНЕРГЕТИКАТА И ТУРИЗМА ДИРЕКЦИЯ ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
ГЛОБАЛНИ ЦЕНОВИ ФАКТОРИ И ТЕНДЕНЦИИ Съживяването на общостопанската и пазарната конюнктура през последните две години доведе до съществено нарастване на цените на международните пазари на суровини. Причинитезатоваса разнообразни и напълно различни за всеки конкретен пазар. Не се очаква бурният ръст на цените на суровинитедасезапази, но се очаква, че те ще се колебаят в интервал от средни до високи нива. По-важни ценообразуващи фактори: Нарастващо търсене на суровини от страна на нововъзникващите икономики тези страни се налагат в световната икономика с индустрии, които използват голямо количество суровини (производство и преработка на метали, текстилна промишленост). Недостатъчно предлагане в резултат на климатични и политически причини пазарът на въглища беше сериозно засегнат от големите наводненията в Източна Австралия, с очакванияза бавно възстановяване. Пазарът на нефт е под влияние на политическото развитие в Северна Африка и Персийския залив. Протестите биха могли да се разпространят към Саудитска Арабия и други арабски страни и това естествено създава напрежение на пазара на суров петрол. Успокояващо е, че при дефицит на доставките страните от ОПЕК са готови да увеличат добива. Ускорена нетипична употреба на селскостопански суровини енергийният сектор стана мощен консуматор на селскостопански суровини за производство на биогорива (по данни на МВФ през 2010 г. около 35% от произведената царевица в САЩ е използвана за производство на биогорива). Търговията със суровини на международните финансови пазари засилва ръста на цените при наличието на ликвидност и ниски лихви многократно се увеличава вливането на свободни инвестиционни средства в суровинни фондове и срочни сделки. Ускореното развитие на отделни сектори засилва търсенето на суровини подобрената конюнктура в автомобилната промишленост, машиностроенето и строителството са в основата на изменението на търсенето на стомана и черни метали. За повишаването на техните цени допринесоха повишените цени на тока, газа, коксуващите въглища и металните отпадъци. Цената на алуминия е резултат от оживлението в автомобилната индустрия и тази за производство на опаковъчни материали. Динамиката на цената на медта еподвлияниенастроителствотона електроцентрали и инсталации за ВЕИ (за да може соларната и вятърната енергия да се влее в енергийнатасистемаенеобходимозначителнопо-голямо количество мед), електронната и електротехническата промишленост.
ЦЕНИТЕ НА ОСНОВНИТЕ ГРУПИ СУРОВИНИ ПРЕЗ НОЕМВРИ, г. Цените на енергийните суровини се повишиха с 4.5% Цените на металите и минералите се понижиха с 2.5% Цените на селскостопанските суровини се понижиха с 3.9%
ЕНЕРГИЙНИ СУРОВИНИ щ.д./ барел СУРОВ ПЕТРОЛ "БРЕНТ" 160 140 123.1 116.5 120 110.1 110.9 109.5 114.4 110.5 97.6 104.0 114.5 113.8 96.3 80 79.6 72.7 61.9 60 65.4 40 20 Източник: Световна банка, МИЕТ, г. Суров петрол Брент През ноември г. цената на лекия суров петрол Брент се повиши с 0.9% спрямо предходния месец, анагодишнабаза- с 29.0%. Пикът през месец април (123.1 щ.д./барел) ерезултатотснижаване на запасите на суровината в САЩ и рязкото обезценяване на долара, което провокира инвеститорите да се насочат към рискови активи. Очаква се цената на петрола да продължи да нараства, в резултат на повишеното търсене през зимния сезон и създалото се геополитическо напрежение около ядрената програма на Иран. В същото време, производството на либийския петрол се възстановява по-бързо от очакваното. Прогнозира се нарастване на доставките на петрол от страните извън ОПЕК и намаляване на производството в страните-износителки на петрол, членуващи в ОПЕК. Водещите световни износители на суров петрол са Саудитска Арабия (16%), Русия (11%), Иран (7%), ОАЕ (5%), Нигерия (5%), Ирак (4%) и др. Българската икономика е изцяло зависима от вноса на суров петрол от Русия. Годишно вносът възлиза на около 5 млн. т. ПРИРОДЕН ГАЗ - ЕВРОПА Природен газ щ. д./ млн. б. т. е. 16 14 12 10 8 6 4 2 13.4 8.5 8.6 8.7 8.3 9.6 9.4 9.4 10.4 10.3 10.3 11.0 10.8 10.9 11.4 11.3 Цената на природния газ през месец ноември г. се понижи с 0.9% спрямо октомври, в резултат на натрупаните значителни запаси в началото на отоплителния сезон и по-слабото търсене. На годишна база цената бележи увеличение с 31.8%. От началото на годината цената на природния газ нараства умерено (средно месечно увеличение от 1.7%), но продължава да бъде обременена от повишеното производството на шистов газ. Последиците от урагана Ирене в САЩ също оказват неблагоприятно влияние върху търсенето. Водещите износители на природен газ в света са Русия (20%), Норвегия (15%), Алжир (8%), Канада (7%) и др. 0 В България производството на природен газ е незначително по обем и суровината се внася основно от Русия. Годишно обемът на доставкитевъзлизанаоколо3 млн. м3. Източник: Световна банка, МИЕТ, г.
ЧЕРНИ МЕТАЛИ 0 950 850 750 650 550 СТУДЕНО И ТОПЛО ВАЛЦУВАНИ ЛАМАРИНИ 966 883 850 850 816 783 694 750 750 716 650 683 550 Студено валцувани ламарини Топло валцувани ламарини Източник: Световна банка, МИЕТ, г. Черни метали През ноември г. цените на топло и студено валцуваните ламарини се запазват на равнището от предходните осем месеца. На годишна база цената на студено валцуваните ламарини се увеличава с 5.9% а на топло валцуваните ламарини с 6.7%. Динамиката в цените на черните метали зависи от равнището на цената на желязната руда, както и от нарастващото търсене от страна на нововъзникващите икономики. През месеца, ценатанажелязнатарудасее понижила с 9.9%, поради забавяне на глобалното търсене - потреблението в Китай е ориентирано към използване на складови запаси; наблюдава се пренасочване на материали от Европа към Азия; увеличават се доставките за Австралия. Водещите в света износители на плосковалцувани продукти са Корея, Япония, Белгия и Китай. В България търговията с черни метали претърпя сериозни промени през последните години - износът на валцуванипродуктиспаднас3-4 пъти спрямо 6 г. и 7 г. като достига около 140 млн. евро годишно и е понисък от вноса. През г. обемите на търговията бързо нарастват. България търгува предимно с горещо валцувани продукти. Основни експортни пазари са Румъния, Германия, Турция и Испания. Вносът се осъществява от Украйна, Сърбия, Македония, Турция, Гърция и Русия.
ЦВЕТНИ МЕТАЛИ Олово цент/ кг. 350 250 150 50 258 129 260 Източник: Световна банка, МИЕТ, г. 10 00 0 0 0 0 0 328 324 Източник: Световна банка, МИЕТ, г. ОЛОВО И ЦИНК 259 262 209 216 247 237 215 234 172 187 166 270 236 243 217 252 223 268 240 240 229 199 196 220 208 187 194 6 722 7 118 6 956 5 150 МЕД И АЛУМИНИЙ 7 535 9 868 9 503 9 493 9 650 8 960 9 067 9 001 9 556 2 570 2 638 2 573 2 173 2 440 2 508 2 556 2 678 2 596 2 558 2 525 2 379 1 665 8 7 394 Олово Цинк 7 581 2 293 2 181 2 080 Мед Алуминий Цената на оловото се увеличи с 1.7% през ноември г., но на годишнабазанамалявас16.1%. Водещи доставчици на олово в света са Австралия (15.1%), Германия (10.5%) и Канада (9.5%). Износът на олово и изделия от олово от България надвишава млн. евро годишно и е насочен предимно за пазарите на Турция, Испания и Италия. Вносът достига около 26 млн. евро годишно, с водещи вносители - Румъния, Гърция и Германия. Цинк През ноември г. цената на цинка се повиши с 3.4%, в резултат на намаляване на запасите и ограничаване на доставките в Китай. На годишна база цената бележи спад с 15.6%. Водещите износители на цинк в света са Канада (12.2%), Австралия (8.7%) и Корея (8.1%). Българияизнасяцинкиизделияотцинкзаоколо170 млн. евро годишно, предимно за пазарите на Турция, Гърция и Румъния. Вносът еоколо9 млн. евро на година и се осигурява основно от Италия. Мед Цената на медта през ноември г. се увеличи с 2.5% спрямо предходния месец, нонагодишнабазанамалявас10.5%. С водещи позиции в износа на мед на международните пазари са Чили (21.6%), Германия (8.1%) ияпония(6.4%). България изнася мед и изделия от мед за около 1 млн. евро, годишно, предимно за пазарите на Турция, Италия и Германия. Вносът еоколо млн. евро на година и се осигурява от Румъния, Гърция, Чили, а също и от Турция. Алуминий През ноември г. цената на алуминия спадна с 4.6% спрямо предходния месец, въпреки повишеното търсене в Китай и значителния обем на запасите. През месеца, предлагането на метала достига нов рекорд на международните стокови пазари. На годишна база цената на суровината се понижава с 10.8%. Основните износители на алуминий са Германия (10.1%), Русия (7.5%) и Канада (7.2%). Българският износ е над млн. евро годишно и е насочен към Германия, Италия и Полша. Вносът е около млн. евро и постъпва основно от Турция и Русия.
БЛАГОРОДНИ МЕТАЛИ щ.д../ тройунция Източник: Световна банка, МИЕТ, г. ЗЛАТО 2 0 1 1771 1738 1757 1 1572 1665 1 1424 1480 1513 1529 1356 1373 1 1225 0 973 872 697 604 0 Злато През ноември г. цената на златото нарасна с 4.4%, в следствие на силното инвестиционно търсене, в условията на високо рискова макроикономическа и финансова среда. На годишна база цената се увеличава с 26.9%. Възходът на цената на жълтия метал през г. е следствие от влошените икономически перспективи за световната икономика, както и от нарастващия скептицизъм на инвеститорите по отношение на световните валути. През годината се увеличават покупките от страна на централните банки на нововъзникващите пазари, (предимно Китай). Водещите износители на злато в света са САЩ (11.6%), Австралия (9.8%), ОАE (9.5%), Китай (9.1%), Канада (6.4%), Перу (5.6%) и др. По данни на Евростат износът на злато от България е за около 14 млн. евро годишно, а вносът достига почти 20 млн. евро на година. Основен търговски партньор на страната е Швейцария. СРЕБРО Сребро цент/ тройунция 5 0 4 0 3 0 2 0 1 0 1 157 1 341 1 1 469 2 020 2 855 3 086 3 595 4 280 3 708 3 812 4 030 3 813 3 584 3 206 3 327 Цената на среброто през октомври г. се увеличи с 3.7% спрямо предходния месец, в резултат на повишеното търсене от страна на инвеститорите. На годишна база цената на среброто нараства с 25.2%. На международните пазари, с водещи позиции в износа на сребро са Южна Африка (19.1%), Германия (8.5%), Швейцария (8.0%), САЩ (7.5%) и др. По данни на Евростат износът на сребро от България е за около 11 млн. евро годишно, а вносът достига почти 20 млн. евро. Основен търговски партньор на страната е Швейцария. 6 7 8 9 2010 Източник: Световна банка, МИЕТ, г.
МИНЕРАЛНИ ТОРОВЕ 0 МИНЕРАЛНИ ТОРОВЕ 0 Диамониев фосфат Калиев хлорид Троен супер фосфат Карбамид (урея) Източник: Световна банка, МИЕТ, г. Минерални торове Тенденцията към сближаване на ценовите равнища при избраните четири вида минерални торове се запазва и през месец ноември. Ценовият диапазон е в рамките от 470.9 до 611.3. Послабото търсене, несигурната икономическа перспектива и ниската цена на зърното през месеца допринасят за понижение на цените на тройния супер фосфат (3.8%), карбамида (3.3%) и диамониевия фосфат (3.1%). Цената на калиевия хлорид бележи незначително увеличение (0.9%) спрямо предходния месец. Цените на торовете най-вероятно ще се повишат под влияние на ограниченото предлагане и постоянно нарастващото търсене в страни като Пакистан, Индия и Етиопия. Най-големите производители на минерални торове в света са Китай (21%),САЩ (13%), Индия (10%), Русия (8%) и Канада (8%). Световният износ е концентриран в страни като Русия (14%), Канада (11%), САЩ (11%), Китай (7%), Германия (5%) и др. Износът на торове от България е около млн. евро годишно и е ориентиран основно към Иран, САЩ и Турция. Средногодишно вносът на торове в страната възлиза на 67 млн. евро и се осигурява предимно от Румъния, Гърция и Австрия.
ДЪРВЕН МАТЕРИАЛ ДЪРВЕНИ ТРУПИ ШПЕРПЛАТ 680 щ.д./ м 3 576 577 527 522 523 504 478 487 463 441 451 429 381 450 454 421 430 436 418 318 403 385 335 343 315 329 292 287 268 278 239 Трупи, Камерун Трупи, Малайзия цент/ лист шперплат 660 640 620 580 560 540 645 641 631 620 617 619 613 606 608 596 596 592 589 584 569 565 Източник: Световна банка, МИЕТ, г. ДЪРВЕСНА МАСА 1 1 937 938 950 955 936 910 867 879 886 820 871 871 767 699 615 Източник: Световна банка, МИЕТ, г. Източник: Световна банка, МИЕТ, г. Дървени трупи На месечна база цената на трупите от Камерун се повишава с 0.2%. Цената на трупите от Малайзия спада със 7.5%, след освобождаване на складовите запаси в Япония. На годишна база цената и при двата вида трупи нараства съответно с 28.1% и с 28.7%. България изнася необработен дървен материал на стойност около 18 млн. евро годишно, предимно за Турция, Гърция и Македония. Вносът е почти 5 млн. евро на година и постъпва главно от Италия. Шперплат Цената на шперплата през ноември г. се понижава спрямо предходния месец с 0.4%. Нагодишнабазасеотчитаувеличениес6.3%. Износът на България е около 10 млн. евро годишно и е насочен към Турция и Гърция. Вносът достига 16 млн. евро годишно като основна част от доставките са с произход от Китай. Дървесна маса През месеца цената на дървесната маса се запазва на равнището от предходния месец. Нагодишнабазасеотчитаспадс2.9%. Водещите световни износители на дървен материал и дървесна маса са САЩ, Русия, Канада, Бразилия, Швеция и др. Основни пазари за износ на българската продукция са Турция, Гърция и Испания. Вносът на суровината се осигурява от Швеция и Чехия.
ДРУГИ СУРОВИНИ Памук цент/ кг. ПАМУК 506 478 470 394 365 318 269 252 258 244 231 228 157 127 140 138 0 Източник: Световна банка, МИЕТ, г. цент/ кг. ЕСТЕСТВЕН КАУЧУК 626 585 552 542 512 493 473 468 455 406 365 337 259 208 226 192 0 Източник: Световна банка, МИЕТ, г. Тенденцията на спад в цената на памука се запазва и през ноември. Понижението с 5.4% спрямо предходния месец се дължи на слабото търсене от страна на текстилната промишленост и високите печалби от доставките. В сравнение с постигнатия ръст през март (506 цент/ кг.), през ноември цената на памука се е понижила с 54.3%. На годишна база намалението е с 32.3%. Тенденцията към повишаване на цените, наблюдавана през 2010 г. и постигнатият ценови връх през март г. е последица от слабата реколта, наводненията в Пакистан и Австралия и растящото вътрешно потребление в Китай. Водещите производители на памук са Китай (24%), САЩ (20%) и Индия (14%). Делът на ЕС в съвкупното световно производство на памук е около 2 %. Износът на памук в света е доминиран от САЩ (36.5%). България изнася памук, прежди и тъкани за около 27 млн. евро годишно, докато вносът достига средно млн. евро. Основни търговски партньори са Италия, Германия и Турция. Естествен каучук През ноември г. цената на каучука намалява със 17.0% спрямо предходния месец и се позиционира под средното ценово равнище за 2010 г. Понижението е резултат от негативните очакванията за растежа на световната икономика и ограниченото търсене. На годишна база цената бележи спад с 21.8%. Значително по-високото равнища на цената на каучука през настоящата година е резултат от ограничения добив, в следствие на силнитедъждовевюгоизточнаазия, която осигурява около 70% от суровия каучук в света. Търсенето на стоката е активно и съществуват опасенията за недостиг на наличните запаси. Добивът и износът на естествен каучук е концентриран в Тайланд, Индонезия и Малайзия, а производството и износът на синтетичен каучук в САЩ, Япония, Франция, Германия и Китай. Годишният износ на каучук и каучукови изделия от България възлиза на около 80 млн. евро и е насочен към пазарите на Германия, Испания иполша. Вносът е около млн. евро годишно и постъпва от Румъния, Турция, а същоиотгермания.
ХАРАКТЕРИСТИКА НА СЕЗОННИЯ ПРОФИЛ Сезонният профил е закономерност, която очертава типичното поведение на цената на стоката в рамките на годината, т.е. сезонният профил притежава прогностичен ефект. Сезонният профил най-често се изчислява въз основа на месечна информация за сравнително дълъг период от време. В конкретния случай е използвана информация за 15 годишен период. Сезонният профил е силен инструмент за краткосрочно прогнозиране на цените на стоките, особено когато се съчетава с дългосрочните тенденции (закономерности). Този подход е в основата на разработените оценки за международните цени на важни за българската индустрия суровини. Горната и долната граница на вариране на цената са изчислени с вероятност 95% и показват равнището, до което е възможно да се отклони цената на стоката при рязка промяна на стопанската и пазарна конюнктура.
ФАКТИЧЕСКА ЦЕНА МАКСИМАЛНИ И МИНИМАЛНИ НАЙ-ВЕРОЯТНИ ОЧАКВАНИЯ ОЧАКВАНИЯ СУРОВ ПЕТРОЛ "БРЕНТ" ПРИРОДЕН ГАЗ "ЕВРОПА" 220 19 190 17 щ.д./ барел 160 130 70 40 96.3 104.0 114.4 123.1 114.5 113.8 116.5 110.1 110.9 109.5 110.5 щ.д./ млн. б. т. е. 15 13 11 9 7 5 3 9.6 9.4 9.4 10.4 10.3 10.3 11.0 10.8 10.9 11.4 11.3 10 1 Източник: Световна банка, МИЕТ, г. Източник: Световна банка, МИЕТ, г. СТУДЕНОВАЛЦУВАНИ ЛАМАРИНИ ТОПЛОВАЛЦУВАНИ ЛАМАРИНИ 1 1250 1150 1 1050 0 850 850 7 950 850 750 650 550 450 750 750 350 250 150 Източник: Световна банка, МИЕТ, г. Източник: Световна банка, МИЕТ, г.
ФАКТИЧЕСКА ЦЕНА НАЙ-ВЕРОЯТНИ ОЧАКВАНИЯ МАКСИМАЛНИ И МИНИМАЛНИ ОЧАКВАНИЯ 550 ОЛОВО ЦИНК 450 цент/ кг. 450 350 250 260 259 262 270 243 252 268 240 229 196 199 цент/ кг. 350 250 237 247 234 236 217 223 240 220 208 187 194 150 150 50 50 Източник: Световна банка, МИЕТ, г. Източник: Световна банка, МИЕТ, г. 4 АЛУМИНИЙ 10 МЕД 0 10 3 0 2 0 2 440 2 508 2 556 2 678 2 596 2 558 2 525 2 379 2 293 2 181 2 080 10 10 00 0 0 9 556 9 868 9 503 9 493 8 960 9 067 9 650 9 001 8 7 394 7 581 1 0 0 0 Източник: Световна банка, МИЕТ, г. Източник: Световна банка, МИЕТ, г.
ФАКТИЧЕСКА ЦЕНА МАКСИМАЛНИ И МИНИМАЛНИ НАЙ-ВЕРОЯТНИ ОЧАКВАНИЯ ОЧАКВАНИЯ 2 ЗЛАТО 7 СРЕБРО 2 6 щ.д./ тройунция 1 1 1 1 1 356 1 373 1 424 1 480 1 513 1 529 1 572 1 757 1 771 1 665 1 738 щ. цент/ тройунция 5 4 3 2 2 855 3 086 3 595 4 280 3 708 3 584 3 812 4 030 3 813 3 206 3 327 1 1 Източник: Световна банка, МИЕТ, г. Източник: Световна банка, МИЕТ, г. 1 ДИАМОНИЕВ ФОСФАТ КАЛИЕВ ХЛОРИД 1 0 596 604 606 617 610 625 651 659 643 631 611 368 375 380 414 418 436 461 483 470 470 474 Източник: Световна банка, МИЕТ, г. Източник: Световна банка, МИЕТ, г.
ФАКТИЧЕСКА ЦЕНА МАКСИМАЛНИ И МИНИМАЛНИ НАЙ-ВЕРОЯТНИ ОЧАКВАНИЯ ОЧАКВАНИЯ 0 ТРОЕН СУПЕР ФОСФАТ КАРБАМИД (УРЕЯ) 475 490 494 536 548 550 555 560 560 593 570 374 358 328 340 397 486 475 478 504 487 471 Източник: Световна банка, МИЕТ, г. Източник: Световна банка, МИЕТ, г. ДЪРВЕНИ ТРУПИ, (Камерун) 650 ДЪРВЕНИ ТРУПИ, (Малайзия) 650 щ.д./ м 3 550 450 350 441 451 463 478 487 504 522 523 576 577 щ.д./ м 3 550 450 350 250 315 329 335 343 385 418 430 450 454 436 403 150 Източник: Световна банка, МИЕТ, г. Източник: Световна банка, МИЕТ, г.
ФАКТИЧЕСКА ЦЕНА МАКСИМАЛНИ И МИНИМАЛНИ НАЙ-ВЕРОЯТНИ ОЧАКВАНИЯ ОЧАКВАНИЯ 1 ДЪРВЕСНА МАСА ШПЕРПЛАТ 1 750 1 879 886 910 937 938 950 955 936 871 871 цент/ лист шперплат 650 550 584 589 592 596 606 608 613 619 631 620 617 450 Източник: Световна банка, МИЕТ, г. Източник: Световна банка, МИЕТ, г. ПАМУК (А-индекс) 1050 ЕСТЕСТВЕН КАУЧУК 950 850 цент/ кг. 394 470 506 478 365 318 269 252 258 244 231 цент/ кг. 750 650 550 450 350 250 150 626 552 542 585 512 493 473 468 455 406 337 50 Източник: Световна банка, МИЕТ, г. Източник: Световна банка, МИЕТ, г.
Стоки Мярка Реализирани средни цени Прогнозни средни цени 1970 1980 1990 0 2010 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 Енергийни суровини Суров петрол 1 щ.д./ барел 1.2 36.9 22.9 28.2 79.0 103.2 93.7 91.9 90.2 88.4 86.3 84.0 81.6 79.1 77.6 Природен газ, Европа щ.д./ млн. б.т.е. 0.4 4.2 2.8 3.9 8.3 10.5 10.8 10.3 10.0 9.8 9.5 9.3 9.0 8.8 8.5 Черни метали Желязна руда щ. цент/ метр. ед. сух тон 9.8 28.1 32.5 28.8 145.9 167.0 130.0 120.0 110.0.0 90.0 92.5 95.0 97.5.0 Цветни метали Олово щ. цент/ кг. 30 91 81 45 215 240 225 245 255 245 237 225 215 220 225 Цинк щ. цент/ кг. 30 76 151 113 216 220 210 235 250 240 230 220 210 215 220 Никел 2 846 6 519 8 864 8 638 21 809 23 000 21 000 20 000 19 000 18 000 19 000 19 20 000 20 21 000 Мед 1 416 2 182 2 661 1 813 7 535 8 8 750 9 000 8 000 7 000 6 6 000 5 5 750 6 000 Алуминий 614 1 775 1 639 1 549 2 173 2 425 2 2 550 2 2 650 2 675 2 2 750 2 775 2 Калай щ. цент/ кг. 367 1 677 609 544 2 041 2 635 2 2 750 2 2 2 250 2 000 2 000 2 2 Благородни метали Злато щ.д./ тройунция 36 608 383 279 1 225 1 565 1 1 1 1 000 925 950 975 1 000 Сребро щ. цент/ тройунция 176 2 064 482 2 020 3 525 3 000 2 2 000 1 750 1 1 525 1 550 1 575 1 Минерални торове Диамониев фосфат 54 222 171 154 501 625 520 450 430 425 424 423 422 421 420 Калиев х лорид 32 116 98 123 332 435 370 320 290 286 282 278 274 270 Троен суперфосфат 43 180 132 138 382 545 450 380 360 356 352 348 344 340 Карбамид (Урея) 18 192 119 101 289 433 370 340 280 276 272 268 264 260 Дървен материал Дървени трупи, Камерун щ.д./ м 3 43 252 343 275 429 510 555 515 480 490 499 509 520 530 Дървени трупи, Малайзия щ.д./ м 3 43 196 177 190 278 455 350 310 314 318 322 326 330 Други сурови материали Памук, (A-индекс) щ. цент/ кг. 68 206 182 130 228 335 250 220 196 192 188 184 180 Естестевен каучук, Малайзия щ. цент/ кг. 41 142 86 67 365 350 280 276 272 268 264 260 Източник: Световна банка, г. 1 Цената на суровия петрол се изчислява като средна аритметична от спот цените на видовете суров петрол: Брент, Тексас и Дубай.