Сравнителен географски анализ, оценка и приоритети за развитие между Южен и Северен централен райони на България от ниво 2 Характеристики Южен централен район Северен централен район Уникалност и сравнителни предимства на района Географско положение: анализ и оценка Регионът е разположен изцяло в Южна Централна България, най-големият е по територия, с най-дълга граница с Р. Гърция и единствен, който граничи с двете съседни на страната от юг държави - Република Гърция и Република Турция. Най-южните части на района са разположени и най-близо до Егейско море (на разстояние 30-50 км). От 1.09. 2008 г. във връзка с приетия Закон за регионалното развитие на страната и изискванията на NUTS системата за териториалните статистически единици на ЕС Старозагорска област е включена към Югоизточния район. Това от икономгеографска гледна точка е неправилно, защото се губи естествената природо и икономгеографска компактност на района. Площта на района е 27 516,2 км 2 или 24,8% от територията на страната. Местоположението на района винаги е оказвало важно определящо влияние за развитието на различни икономически дейности, за формирането на селищната мрежа по долините на трите успоредни реки Тунджа на север, Марица в централната част и Арда в южната периферия; за развитието и специализацията на Районът е с много разнообразна природна, социална и икономическа структура. Включва области от Централна Северна България (област Габрово), Дунавското крайбрежие, Лудогорието и част от Южна Добруджа (област Силистра). Районът се състои от 5 административни области - Русенска, Великотърновска, Габровска, Силистренска и Разградска. Под влияние на демографски, природни и икономически фактори се формират две оси на развитие в района крайбрежна (по дунавското крайбрежие) и вътрешна, специализацията на които имат силно влияние върху националната икономика. Изкуственото формиране на района (съобразено само с един показател брой на население) през 2008 г. не доведе до стопанската му еднородност. Площта на района е 14 974,0 км 2, което съставлява 13,5 % от територията на страната. Природното положение. В природно отношение Северният централен район се характеризира с изразени различия. Западната част включва части от Дунавската равнина, Предбалкана и Средна Стара планина, докато източната част е в Дунавската равнина. Върху динамиката на природните процеси силно
аграрното стопанство и индустрията. Местоположението на района е стратегическо и преходно. Територията се пресича от коридори 8 и 9. Природното положение предопределя голямото разнообразие на природния комплекс. Верижното разположение на най-високия дял на Стара планина (с най-високия връх Ботев) е естествена преграда за движението на въздушните маси в двете посоки от север и юг. Тук се затруднява през зимата и връзката между Северна и Южна България. На юг от найвисоката част на планината е разположено Задбалканското котловинно поле Карловското. На юг верижно е разположена Същинска Средна гора с най-високия връх Богдан. Следва поголямата част от плодородната Горнотракийска низина. На юг е масивният корпус на Родопите. Икономгеографското положение се оценява от трансевропейските транспортни коридори, които преминават през територията на района това са диагоналният път от Западна през Централна Европа, през Белград, София, Пловдив за Кап. Андреево и Орменион съответно за Истанбул и страните от Близкия и Среден Изток; транспортния коридор от Адриатическото към Черно море. Следователно, територията на района се пресича от 2 трансевропейски транспортни коридори, които предопределят и по-голямата транспортна достъпност на района. Политикогеографското положение на района е динамично. През последните години се извършиха промени, които поставиха начало на нов тип отношения със съседните страни Гърция и Турция. Разширява се и се задълбочава влияние оказват нахлуващите въздушни маси от север и североизток. Влиянието на р. Дунав върху природния комплекс се проявява локално в малка ивица по крайбрежието. Икономическото положение на района се анализира и оценява от формираната транспортна мрежа, която осигурява и поддържа икономическите връзки с отделните части на територията. От Русе на юг през Горна Оряховица, Стара планина, с. Дъбово за Ст. Загора, Димитровград, Кърджали и с. Подкова е транспортен коридор 9. При Русе е първият и най-натоварен мост над р. Дунав, фериботните комплекси край Свищов и Силистра, както и някои гранични пунктове. Южната граница на района се пресича от важните Старопланински проходи Шипченски, Прохода на Републиката, Твърдишки и Вратник, чрез които се поддържат икономически отношения с Южна България. Изключително важни са вътрешните транспортни шосейни и жп магистрали, които са стимул за икономическото му развитие. Политическо положение. Съществуват проекти за изграждане на нови гранични пунктове по дунавското крайбрежие. Засилват се контактите между България и Румъния, особено след 2007 г.
Природни условия и ресурси: анализ и оценка трансграничното сътрудничество. Започна изграждането на нови гранични пунктове, които активизираха двустранните отношения. Предвижда се и модернизирането на транспортната инфраструктура и изграждането на нови пътни артерии. През последните две-три години миграционният натиск, икономическата криза в Гърция и политическите събития в Турция непрекъснато създават напрежения. Релеф. В района попадат части от различни природни обекти на север най-високите части на Централна Стара планина (вр. Ботев 2 376 м), на юг от тях са Задбалканското котловинно поле (Карловското), Същинска Средна гора, обширни части от Горнотракийската низина и Родопската област (Западни и Източни Родопи). Полезни изкопаеми. Районът разполага с доказани запаси на кафяви въглища при гр. Николаево, медни и оловно-цинкови руди (Рудозем, Златоград), нерудни изкопаеми - мрамори, варовици, перлит, трас, гипс и др. Минерално-суровинната база е със стратегическо значение за националната икономика. Климат. Територията на района попада основно в преходната климатична област, а в найюжните части се проявява континенталносредиземноморско климатично влияние. В земите с надморска височина над 1 500 м. климатът е планински. Това обуславя специфичните два валежни максимума и два валежни минимума. Водното богатство е значително районът разполага с 25% от запасите на повърхностните води и 27,0% от запасите на подземни води от общите за страната. Територията на района се Релеф. Характеризира се с изразена зоналност от север на юг попадат части от Дунавската равнина, Лудогорскто и Добруджанското плато, Предбалкана и Стара планина. Те имат различен геоложки строеж и палеогеографско развитие, с което се определя надморската височина и преобладаващите земеповърхни форми речни долини, котловини, плата. Полезни изкопаеми черни въглища (Трявна), но запасите са малки и без промишлено значение. По-големи са запасите на нерудни изкопаеми каолин (Ветово, Сеново), кварцови пясъци, варовици и мергели, огнеупорни глини, базалт, инертни материали и др. Климат. Територията на района е в умереноконтиненталния климатичен пояс. Само в най-южните части в земите с надморска височина над 1 600 м. климатът е планински. Това и определя спецификата на валежния режим, стопанската дейност и рекреацията. Водните ресурси са с ограничени запаси, въпреки че през територията преминават едни от най-големите реки на страната Росица, Янтра, Русенски Лом. По-големи са запасите на подземни води, които се използват за промишлено и битово водоснабдяване.
Демографски процеси пресича от долините на реките Марица (с поголеми притоци Яденица, Чепинска, Въча, Чепеларска, Тополница, Сазлийка и др.), Арда (с притоците Крумовица, Върбица, Боровица, Перперек) и Тунджа. Население. Броят на населението на района е 1 413 840д. (2018 г.) - 20,1 % това на страната. След 1990 г. броят на населението непрекъснато намалява. За периода 2001 2018 г. абсолютното намаление е 194 хил. д. Тази трайна тенденция променя функциите на населените места, ограничава и задържа икономическото развитие, разширяват се обезлюдените територии. По-конкретният анализ разкрива, че темповете на намаление са различни в отделните области. Най-голямо е намалението на населението в област Пазарджик - над 54 хил.д. Средната гъстота на района е 63,2 д.км². Най-висока е в област Пловдив 112,0 д.км²., а най-малка в област Смолян 33,3 д.км². Териториалните различия в гъстотата на населението по области е един от факторите за небалансираното социалноикономическото развитие на района. Средната раждаемост е 8,9 и е близка до средната за страната (9,0 ). Най-ниска е раждаемостта в област Смолян 6,3, а най-висока в област Пловдив - 9,5, Пазарджик 9,4 и Кърджали 9,1. По-висока е средната раждаемост в общините Ардино, Момчилград, Джебел, а значително по-ниска в общините Николаево, Павел баня, Мъглиж. Причините за това са резултат от етническите и религиозните различия на населението. Във всички области на района раждаемостта в градовете е по-висока от тази в селата. Това е характерно за всички Население. През 2012 г. населението на района е 957 097 д. или 11,7 % от това на страната. Характерна тенденция (след 1990 г.) е постоянното намаляване броя на населението. При това за отделни години темповете са повисоки от средните за страната. През 2018г. населението на региона е 789 583 д., което е спад от 17,6% спрямо 2012-та година. В момента населението на региона съставлява 11,2% от това на страната. Средната гъстота е 57,2 д./км 2, по-ниска от средната за страната. Различията в разпределението на населението в района са силно изразени например, средната гъстота на населението в област Разград е 42,8 д/км², а за област Русе 78,4 д./км 2. Демографската ситуация в района е неблагоприятна, защото - трайно намалява раждаемостта, увеличава се смъртността, влошава се възрастовата структура на населението и се обезлюдява територията. В резултат на това разходите за поддържане на условията за живот на населението рязко се увеличават. Ето защо са необходими нови, ефективни политики за ограничаване и спиране на тези отрицателни процеси. Средната раждаемост в района е 7,7 (пониска от средната за страната 8,9 ). Найниска е в област Габрово 6,8, а най-висока в област Велико Търново 8,0 и Разград
основни демографски показатели например раждаемостта в градовете през 2017 г. е 9,6, а в селата 8,4. Средната смъртност е 14,9 (по-ниска от средната за страната). Висока е средната смъртност в област Хасково 16,4 и в област Смолян 15,7 а ниска в област Кърджали 12,8. Различия в средната смъртност са характерни между мъжете (16,1 ) и жените (13,8 ), между градовете (13,0 ) и селата (18,9 ), което се дължи на влошената възрастова структура на населението в селата. Детската смъртност в района е 7,1, като найвисока е в област Пазарджик 9,1, а найниска в Кърджали 2,9. Естественият прираст е отрицателен - минус 6. Неблагоприятната тенденция в демографското развитие е задълбочаването на различията между отделните области и общини в района. Етническата структура на населението е 75,0 % българи, 19,5 % турци, 4,5 % роми и 1,0 % други етнически групи (2011 г.). Близка до нея е религиозната структура на населението. Важен показател при анализа и оценката на демографското развитие е възрастовата структура на човешките ресурси. Общата тенденция е негативна, защото намалява делът на населението в подтрудоспособна възраст, а се увеличава дела в надтрудоспособна възраст. Следователно извършва се траен процес на застаряване на населението. През 2001 год. разпределението на населението в района по възрастови групи е : подтрудоспособна 16,9%; в трудоспособна 57,8% и в надтрудоспособна - 25,3%. През 2018 г. това съотношение е 14,8%, 59,8% и 25,4%. По-ниският дял на населението в надтрудоспособна възраст през 2018 г. е 8,3. През 2018г. раждаемостта в селата и градовете е една и съща 7,7. Средната смъртност е висока - 17,8 (за страната 15,4 ). Неблагоприятна тенденция е увеличаването на коефициента на смъртност през последните години. С най-висока средна смъртност са област Габрово 20,0 и Силистра 18,0, а с най-ниска област Русе 17. Детската смъртност е по-ниска от тази за страната 5,4, като най висока е в Разград 10,6. Естественият прираст е отрицателен - минус 10,1. В Габровска област естествения прираст е минус 14,4, а за област Разград минус 9,3, а най-нисък и близък до средния за страната е в област Силистра минус 8,8. Детската смъртност е 5,4, по-ниска от средната за страната. Сравнителният анализ на детската смъртност по области показва, че тя е най-ниска в област Велико Търново 3,2, а най-висока в област Разград 10,6. Друга тенденция е увеличаване дела на градското население в района. През 2018 делът на градското население е 67,2%. Промени настъпват и във възрастовата структура на населението - намалява делът на населението в подтрудоспособна възраст, а се увеличава дела на населението в надтрудоспособна възраст. През 2018 г. подтрудоспособното население е 13,7%, в трудоспособна възраст 58,3%, и надтрудоспособна 27,7%. Съотношението градско:селско население е 67,1 :32,9%, а съотношението мъже:жени е 48,6 % : 51,4%. Етническата структура на населението е 72,9 % българи, 22,0% турци, 3,4 % роми и 1,7 % други. В област Габрово българите са над
следствие от по-високата смъртност и други фактори. Съотношението между градското и селското население е 67,6 : 32,4% (2018г.). Това разкрива структурата по местоживеене на населението в района. В област Кърджали обаче тя е 41,4% : 58,6%, а за Пловдивска област е 75,4% : 24,6%. Следователно човешките ресурси имат различен потенциал в селата и градовете на отделните области в района. Това оказва влияние върху развитието на селищната мрежа и икономиката на района. Механичният прираст на населението е отрицателен изселените превишават заселените. Коефициентът на икономически активното население е 54,3%, а коефициентът на заетост на населението е 52,0%. Безработицата през последните години намалява (4,2%), като е и по-ниска от средната за страната. Регионалният анализ разкрива, че най-висока е безработицата в Смолянска област (10,3 ), а най-ниска в Кърджалийска (3,3 ) и Хасковска област (3.0 ). 92,0%, а в област Разград 43,0%. Механичният прираст на населението е отрицателен. Заетостта на работната сила е 48,4%, по-ниска от средната за страната. Важен показател, характеризиращ икономическата ситуация, е безработицата. През 2018 г. тя е по-висока в района от средните показатели за страната - за района тя е 5,4 %. В област Разград обаче безработицата е 11,2, а в Габрово 4,4%. Върху равнището на заетост и безработица на работната сила в района оказва влияние и тежката демографска ситуация. Стопанство В профила на стопанството доминират икономически дейности от третичния сектор, а на индустриалния и аграрния сектор се пада понисък дял. На това основание икономическата специализация на района се определя като обслужващо-индустриална. Друг важен, определящ фактор за икономическия растеж и развитие на района са преките чуждестранни инвестиции. От първичния (аграрен) сектор специализиращи отрасли са селското и горското стопанство и добивната промишленост (въгледобив, рудодобив, дърводобив, риболов). В структурата на произвежданата продукция от В структурата на районното стопанство доминират икономическите дейности от индустриалния и обслужващия сектор. Районът формира 8,4% от брутния вътрешен продукт на страната. Специализацията на аграрния сектор е растениевъдно-животновъдна. От отглежданите култури най-големи площи заемат зърнените пшеница, царевица. Горското стопанство е типично за южните части на района с центрове Велико Търново, Габрово, Трявна и Елена. В индустриалния сектор най-голям дял от произвежданата продукция се пада на
Административнотериториално устройство селското стопанство в района по-голям е делът на продукцията от растениевъдството. Специализиращи отрасли са зърнените култури 10,5% от площите на страната, технически култури, общо 8,3% от площите на страната - тютюн, слънчоглед, етерични култури, фъстъци. Благоприятните условия на природния комплекс са причина за високата специализация при отглеждането на плодове в района. Животновъдството е традиционен отрасъл за района със специализация в говедовъдство, свиневъдство, овцевъдство, козевъдство и птицевъдство. От вторичния (индустриалния) сектор структуроопределящи производства са: машиностроенето, химическата промишленост, цветната металургия, хранителната промишленост, текстилната, трикотажната, шивашката и обувната промишленост. От третичния сектор транспортът е базисът за развитието и териториалната организация на населението и стопанството в района. Развити са шосейният, жп, въздушният и тръбопроводният транспорт. Приоритетен отрасъл в стопанството на района е туризмът със специализация познавателен, зимен ски-туризъм, балнеоложки, екологичен, селски и конгресен. Регионът включва 5 административни области Пловдивска, Пазарджишка, Смолянска, Хасковска и Кърджалийска, 54 града и 58 общини. машиностроенето, хранителната, текстилната и шивашката и химическата промишленост. Основно направление е производството на храни и напитки и тютюневи изделия. От третичния стопански сектор приоритетни отрасли са транспортът, туризмът, образованието, здравеопазването и търговията. Развиват се следните видове транспорт в района - железопътен, шосеен, въздушен, речен и тръбопроводен. Тук са едни от найголемите по товарооборот речни пристанища на България - Русе, Свищов, Силистра, Тутракан. В Русе и Силистра има изградени фериботни връзки до румънските градове Джурджу и Кълъраш. Горна Оряховица е ЖП възел с национално значение. Градовете Велико Търново, Русе и Разград са основните шосейни транспортни центрове в района. Стратегически отрасъл за района е туризмът. Нараства значението на екологичния туризъм в Централна Стара планина и познавателния туризъм. Територията на района е поделена на 5 области - Русенска, Великотърновска, Габровска, Силистренска и Разградска, 36 общини и 39 града. Координацията и устройството на територията по крайбрежието налага необходимостта от нова регионална и устройствена политика. Селищната мрежа е развита, но много от населените места в района
НАСЕЛЕНИЕ И СЕЛИЩНА МРЕЖА НА ЮЖНИЯ ЦЕНТРАЛЕН РАЙОН* Терито- Брой население Средна Естеств. Населени места Брой Области рия 2001 г. 2018 г. гъстот прираст Градове села общини км² а 2018 г. Кърджали 3209,1 164019 151 993 47,3-3,7 5 463 7 Пазарджик 4456,9 310723 256 722 57,6-5,6 13 105 12 Пловдив 5972,9 715816 669 065 112,0-5,2 18 194 18 Смолян 3192,8 140066 106 352 33,3-9,4 8 232 10 Хасково 5533,3 277478 229 709 41,51-8,5 10 251 11 Южен централен 22365,0 1608102 1 413 840 63,2-6,0 54 1245 58 район % на района от стр. 20,1 20,3 20,1 - - 21,0 25,9 21,6 * Източник: НСИ, Преброяване 2011, Население 2018 са обезлюдени - над 100 в областите Габрово и Велико Търново. НАСЕЛЕНИЕ И СЕЛИЩНА МРЕЖА В СЕВЕРНИЯ ЦЕНТРАЛЕН РАЙОН* Брой население Средна Естеств. Населени места Брой Области Титория 2001 2018 гъстота прираст градове села общини км² 2018 г. Велико Търново 4661,6 293 172 237 420 50,9-9,4 14 322 10 Габрово 2023,0 144 125 109 329 54,04-13,2 5 344 4 Русе 2803,4 266 157 219 946 78,4-9,7 9 74 8 Разград 2639,7 152 417 112 972 42,8-8,7 6 97 7 Силистра 2846,3 142 000 109 917 38,62-10,5 5 113 7 Северен 14974,0 997 871 789 583 57,2-10,1 39 950 36 централен р-н % на района от стр. 13,5 12,6 11,2 - - 15,1 19,0 13,6 * Източник: НСИ, Преброяване 2011, Население 2018
ЗАЕТОСТ И БЕЗРАБОТИЦА В ЮЖЕН ЦЕНТРАЛЕН РЕГИОН Области Коефициент на заетост 2018 г. - в % Коефициент на безработица 2018 г. - в % Кърджали 46,0 3,3 *** Пазарджик 49,9 4,6 Пловдив 55,0 3,6 Смолян 51,7 10,3 Хасково 49,6 3,0 *** Южен централен район 52,0 4,2 Общо за страната 52,4 5,2 *Източник: Инфостат, НСИ 2018 * Данните за област Кърджали и Хасково са с ниска точност. ЗАЕТОСТ И БЕЗРАБОТИЦА В СЕВЕРЕН ЦЕНТРАЛЕН РАЙОН* Области Коефициент на заетост 2018 г. - в % Коефициент на безработица 2018 г. - в % Вел.Търново 50,1 5,4 Габрово 47,3 4,4 Русе 51,3 5,1 Разград 43,7 11.2 Силистра 44,9 11,1 Северен центр.р-н 48,4 6,7 Общо за страната 52,4 5,2 * Източник: НСИ 2018 Възрастова структура на човешките ресурси в Северен централен регион Области Население в подтрудосп. въз.% в трудоспособна възраст % в надтрудоспособна възраст % Вел.Търново 13,5 59,4 27,1 Габрово 12,3 54,4 32,3 Русе 13,5 59,6 26,9 Разград 14,7 60,1 25,2 Силистра 14,6 58,4 27 Северен центр. р-н 13,7 58,38 27,7
*Източник: НСИ, 2019, лични изчисления Възрастова структура на човешките ресурси в Южен централен регион Области Население в подтрудосп. въз.% в трудоспособна възраст % в надтрудоспособна възраст % Кърджали 15,2 60,9 23,9 Пазарджик 16,09 59,7 24,2 Пловдив 15,5 60,5 24 Смолян 12,2 59,6 28,2 Хасково 15,4 58,4 26,2 Южен централен район 14,87 59,8 25,4 *Източник: НСИ, 2019, лични изчисления