БЕЛЕЖКИ КЪМ ХРОНОЛОГИЯТА НА МАЛКИТЕ ПРОВИНЦИАЛНИ СТАРОХРИСТИЯНСКИ БАЗИЛИКИ SOME NOTES RELATED TO THE SMALL PROVINCIAL OLD CHRISTIAN BASILICAS

ВЛАДЕТЕЛ, ДЪРЖАВА И ЦЪРКВА НА БАЛКАНИТЕ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО Сборник с доклади от международна научна конференция, посветена на 60-годишнината на проф. д-р Пламен Павлов БЕЛЕЖКИ КЪМ ХРОНОЛОГИЯТА НА МАЛКИТЕ ПРОВИНЦИАЛНИ СТАРОХРИСТИЯНСКИ БАЗИЛИКИ Борис Борисов SOME NOTES RELATED TO THE SMALL PROVINCIAL OLD CHRISTIAN BASILICAS Boris Borisov Abstract: This article is devoted to the great scientist, public figure and friend prof. d-r Plamen Pavlov. I have analyzed a series of early provincial basilicas, which stand out with their small size. The archaeological data gives us a chance to differentiate many common characteristics: most of them are constructed over the ruins of the forcibly demolished pagan sanctuaries in order to wipe out the signs of the pagan cults like in Karanovo, Nova Zagora area, Chatalka, Stara Zagora region, Dragoinovo, Parvomay region, Montana, Draganovets, Targovishte region and so on. The early basilicas are typically small and are built by brick stones and mud (Karanovo, Polski Gradets, Trite chuchura in Stara Zagora, the fortress of Shumen, Yatrus). A very important thing about these architectural monuments are the deep and horseshoe-shaped apses (Karanovo, P. Gradets and 4A in Hissarya). An extremely important characteristic is the lack of a narthex. A common feature of these early basilicas and a one-nave temples is their chronological existence all of the studied in Bulgaria basilicas are demolished not later than the Gothic mutiny during 376 378 and new considerably bigger and more massive temples were constructed lately over most of them. However, it is possible that many of the temples were forcibly destroyed during the time of the emperor Julian the Apostate (361 363), a little later after their building. This is backed by the related coins, especially these found during archaeological excavations and in stratigraphical position. Grounds for such claim is the fact that some of the basilicas are constructed over the destroyed pagan sanctuaries. Keywords: early Christian basilicas, pagan sanctuaries, Christian temples, Gothic mutiny. И зследването на старохристиянската храмова архитектура има вече дълга история. До момента съществуват редица обобщаващи монографични изследвания, засягащи паметници от различни византийски провинции и райони на византийския свят (Лилчиќ 2003), префектура Илирик (Спремо-Петровић 1971), Ликия (Harrison 1963, 117 151), Мала Азия, Месопотамия, Армения и Грузия, Палестина, Сирия и Египет (Hamilton 1956, 100 156), Македония и Южна Сърбия (Hoddinott 1963), България (Мавродинов 1955, 23 45; Чанева-Дечевска 1999), Източното Причер- 283

284 Борис Борисов номорие (Хрушкова 2002), Добруджа (Barnea 1945 1947), Крит (Sanders 1982), Кипър (Megaw 1974, 59 88) и др. Съществуват и редица изследвания, посветени на конструктивните особености на раннохристиянските базилики, на влиянията в плановите им решения, на пространствените им измерения и т. н. Ето защо тук няма да засягаме тези проблеми, а ще спрем вниманието си на някои от най-ранните паметници, върху които още през ранновизантийския период са издигнати нови базиликални сгради. И за да постигнем целите си, ще използваме възможно най-максимално детайлите от проучването на отделните им представители. По този начин се надяваме да внесем допълнителна яснота относно тези най-ранни паметници на християнската храмова архитектура от територията на дн. България. Преди да започна анализа на отделните старохристиянски храмове обаче е необходимо да отбележа, че настоящото изследване посвещавам на големия приятел, учен и общественик проф. д-р Пламен Павлов. * * * Общоизвестно е, че най-ранните паметници на християнската култова архитектура се появяват след издаването на Миланския едикт през 313 г. От този момент нататък на цялата територия на обширната все още Късноримска империя започва усилено строителство на християнски храмове, а с това и историята на раннохристиянската храмова архитектура. Сред най-представителните паметници още от първата половина на IV в. са колосалните базилики на Светия гроб и на Голгота в Йерусалим, Рождение Христово във Витлеем, Св. Йоан Кръстител в Дамаск, Св. Епифаний в Саламис, Дамус ел-карита в Картаген, Сан Лоренцо, Св. Йоан Латерански, Санта Мария Маджоре в Рим и редица др. Наред с тях на огромната територия се появяват и редица значително по-скромни храмове, голяма част от които са градени набързо и с подръчни материали. Това усилено християнско строителство не подминава и територията на дн. България. Още през IV в. се появяват редица по-малки старохристиянски храмове. Някои от тях са издигнати в старите градски центрове Сердика, Пауталия, Филипопол, Монтана, Одесос, Марцианопол, Шуменската крепост, Сторгозия, Кабиле, Диоклецианопол, Августа Траяна, Никополис ад Нестум и др. Други пък са изградени в по-малки крепости и дори в неукрепени селища. Съществуват и много примери, при които найранните храмове скоро са разрушени и върху руините им са издигнати нови по-големи и масивни базиликални сгради. Точно на тези най-ранни, малки провинциални християнски храмове е посветена и настоящата статия. Първият паметник, на който ще спра вниманието си е открит при спасителни археологически разкопки през периода 1976 1982 г. северно от с. Караново, Новозагорско. Там е проучен комплекс от езически храм и три стратиграфски разположени една върху друга раннохристиянски базилики (Борисов 1988, 38 46; Борисов 2017, 217 232).

Бележки към хронологията на... 285 Най-ранният християнски храм заема югоизточната четвърт на разрушено езическо светилище като част от апсидата и югоизточният ѝ ъгъл лежат директно върху разрушената му стена (обр. 1 в цветното приложение) (Борисов 2017, 217 232). Базиликата е трикорабна, едноапсидна църква и без притвор. Апсидата ѝ е с подковообразна форма (обр. 2). Стените ѝ са градени от ломени камъни и голямо количество сполии от античното селище, споени с жълтеникава кал. Базиликата е малка. Дължината ѝ е едва 14.75 м, а широчината 10.80 м. В нея се е влизало през два входа първият е разположен по средата на западната фасада. От вътрешната му страна са изградени две къси напречни стени, а върху тях е била прехвърлена арка. По този начин се е оформял своеобразен покрит портик във вътрешността на наоса. Вторият вход е в южната стена. Той също оформя портик, но издаден навън (Борисов 1988, 39 43, обр. 2 3). Археологическата среда, стратиграфската позиция и архитектурният тип на базиликата отнасят нейното изграждане към първата половина на IV в. До кога точно е съществувала базиликата не е съвсем сигурно, но при всички случаи съвсем скоро след изграждането ѝ тя е била разрушена. По всяка вероятност това е станало или при управлението на Юлиан Апостат (361 363), когато храмът е бил насилствено разрушен, за да се демонстрира лоялност към новия император, или не по късно от 376 378 г., по време на готските войни, когато загиват почти всички ранни базилики на територията на дн. България (Борисов 2007, 343; Borissov 2008, 78 80, Abb. 3; Борисов 2013, 25, 141, обр. 11). При всички случаи обаче съвсем в края на века или най-късно в началото на следващия V в. върху руините ѝ е изградена нова, значително по-голяма и масивна трикорабна, едноапсидна базилика с нартекс 2 (Борисов 2017, 225 226). Стените на новия храм са градени от ломени камъни, споени с хоросан, обилно примесен с късчета чукани тухли. Използвани са и много сполии. Храмът е разполагал с два входа на западната фасада. Базилика 2 просъществува до хунските нашествия около средата на века, когато е разрушена, а през следващия VI в. върху останките от първите две е издигната нова трикорабна, триапсидна базилика с неразчленен нартекс и с по един вход от юг и от запад. Втори подобен паметник е проучен през периода 1995 1997 и през 2005 г. в м. Селището, в землището на с. Полски Градец, Новозагорско, сега Радневско. При спасителни разкопки, свързани с развитието на минните работи на Мини Марица-изток ЕАД, е проучен комплекс от две раннохристиянски базилики и два некропола, принадлежащи на федератско население от сармато-алански произход (обр. 3). Базиликите са разположени стратиграфски една върху друга. Базилика 1 е трикорабна, едноапсидна сграда без притвор. Ориентирана е по посоките изток-запад с отклонение от 18 о на югоизток (обр. 4).

286 Борис Борисов От нея е запазена съвсем малка част, тъй като върху руините ѝ е изградена по-късната базилика 2. Достигналите до нас макар и оскъдни останки от базилика 1, дават възможност за приблизително точно реконструиране на цялостния ѝ план. Тя е имала дължина на наоса 13.60 м и широчина 12.20 м, т. е. тя се отнася към базиликалните сгради със скъсен план. От апсидата е запазена съвсем малка част, която е разположена между източния зид на южния кораб на базилика 2 и петата на апсидата ѝ от външната страна. Това дава възможност за точна реконструкция и за установяване на цялата дължина на ранната базилика. Изчисленията показват, че дължината на сградата, заедно с апсидата, е достигала 17 м. Апсидата се откроява с прекалено голямата си дълбочина, достигаща 3,75 м. Очевидно тя е имала подковообразна форма. Архитектурният тип, строителната техника, археологическата среда и намерените материали и монети отнасят изграждането на ранната базилика към ІV в. Датата на изграждането на базиликата, може да се прецизира, но това при всички случаи опира до отговора на въпроса кога е било заселено споменатото федератско население от сармато-алански произход, за което е бил издигнат базиликалният храм. Тук са възможни два варианта, които касаят заселването на споменатото варварско население. В първия това може да е станало между 295 и 334 г. Според писмените исторически сведения през 295 г. Диоклетиан заселил в Източнобалканските земи 20 000 сармати. Почти 40 г. по-късно през 334 г., Константин Велики заселил в Тракия, Скития и Македония 300 000 сармати-язиги, за което свидетелства Евсевий (Велков 1959, 233 234). Всички тези изворови данни безспорно касаят Тракия, но от тях не става ясно дали се отнасят за диоцеза Тракия, който включва почти цялата територия на Балканския полуостров или за провинция Тракия, в която влизат днешните южнобългарски земи. Все пак заселването по всяка вероятност е засегнало и провинцията, за което свидетелства и некрополът край гр. Твърдица. Разбира се, заселването може да е станало и след 375 г., в началото на Великото преселение на народите, когато сармато-аланският племенен съюз в Северното Черноморие бил разбит от хуните и голяма част от населението му потърсило спасение от Византия, която му предоставила статут на федерати. Известно е, че едно от първите условия за получаването на този статут е било покръстването на варварското население и задължението му да охранява границите или да служи във византийската войска. При тази ситуация изграждането на първата базилика може да е станало не по-рано от 375 376 г. За съжаление точното определяне или прецизирането на изграждането на малката ранна базилика е почти невъзможно, главно поради сравнително краткия период, който в първия вариант не надхвърля 25 30 години, а във втория не повече от 1 2 години. Без никакво съмнение толкова малка разлика във времето е невъзможно да бъде

Бележки към хронологията на... 287 установена по археологически данни. Все едно дали църквата е била построена през втората четвърт на ІV в. или в началото на последната му четвърт, не е толкова важно, по-важното е, че тя е просъществувала най-късно до големите готски бунтове през 377 378 г., които завършват с битката край Адрианопол на 9 август 378 г. В нея бил убит самият византийски император Валент (364 378). Ако обаче федератското население е било заселено още по времето на Диоклетиан или Константин Велики, то би могло ранната базилика да е била изградена още през втората четвърт на ІV в., след 334 г., и да е разрушена по времето на Юлиан Апостат (361 363). Подобен е и случаят с раннохристиянския храм във вилата в Чаталка, Старазагорско, която е била изградена около средата на ІV в. върху разрушено светилище на Тракийския конник. По-късно, по времето на Юлиан Отстъпник, тя е била разрушена от лоялност към новия император и скоро след смъртта му възобновена (Николов 1984, 23 26, обр. 6). Кога точно е загинала базилика 1 от Полски Градец около 361 или през 377 378 г., е изключително трудно, че даже и невъзможно да се отговори. Съвсем наскоро обаче, върху руините на ранната базилика, започнали строителни дейности за изграждането на нов храм. Скоро след това, може би към края на ІV в., след 378 г., са били изкопани основи за нов базиликален храм, които обаче по неизвестни причини били изоставени. Същите основи запазват ориентацията на старата сграда. Вероятно много скоро след това е била издигната следващата по-голяма базилика, която е изградена върху останките от по-ранната базилика 1. Сигурно доказателство за това са и измазаните фуги в субструкцията на южния зид на новата базилика, което може да стане само при положение, че те са били достъпни отвън, т. е. откъм изкопаните, но не използвани основи. В по-късната базилика съвсем ясно се открояват най-малко два строителни периода, означени с А и Б (Борисов 2013, 20 26). Абсолютно аналогични случаи на стратиграфски застъпвания на поранни от по-късни раннохристиянски базилики и църкви са регистрирани още на редица места на територията на днешна България. Най-близък паралел в териториално отношение е базиликата под раннохристиянския манастирски комплекс в кв. Трите чучура на Стара Загора. Тя е отново без притвор, макар че е значително по-голяма 23.50 х 16.50 м. Стените ѝ са градени отново от ломени камъни, споени с кал (обр. 5). Хр. Буюклиев датира базиликата на базата на стратиграфски и нумизматични данни в средата или във втората половина на IV в. (Буюклиев 1994, 222 224). През 1966 1967 г. във външното укрепление на аула на хан Омуртаг, край с. хан Крум, са проучени две раннохристиянски базилики (обр. 6а). По-ранната, означена от разкопвача В. Антонова под 2, представлява еднокорабна, едноапсидна сграда (обр. 6б), (Антонова 1968, 57 58). Според Н. Чанева-Дечевска обаче, храмът е представлявал трикорабна едноапсидна

288 Борис Борисов базилика с неразчленен нартекс (Чанева-Дечевска 1999, 188). Дължината ѝ е 16.20, а широчината 9 м. Стените ѝ са силно разрушени при изграждането на разположената върху нея базилика 1 и са градени от ломени камъни в субструкция и каменни блокове, споени с бял хоросан в суперструкция. В. Антонова датира изграждането на базиликата в първата половина на IV в., а края ѝ към края на века, като го свързва с големите варварски нашествия, т. е. през 376 378 г. Според Т. Иванов обаче ранната базилика е градена в средата или във втората половина на IV в. (Чанева-Дечевска 1999, 189). В Шуменската крепост са открити четири, разположени стратиграфски една върху друга базилики (обр. 7а). Най-ранната от тях е изградена върху останките на тракийско селище. Стените ѝ са силно разрушени при строителството на по-късните храмове. Базиликата представлява малка, еднокорабна, едноапсидна църква без притвор. Голямата ѝ широка апсида е отворена колкото наоса (обр. 7б). Дължината ѝ е едва 9.85, а широчината 5.60 м. Стените ѝ са градени от ломени камъни, споени с кал и са с дебелина 0.65 м. Датирана е в IV в. и е загинала по време на готските бунтове през 376 378 г. (Антонова 1972, 53 65). В кастела Ятрус през периода 1966 1968 г. са разкопани три, стратиграфски разположени една върху друга, раннохристиянски базилики (обр. 8а). Най-ранната от тях базилика В е най-малка и е разположена под осталалите две. Тя представлява малка трикорабна, едноапсидна базилика от елинистически тип. На запад завършва с неразчленен несиметричен спрямо наоса нартекс (обр. 8б). Стените ѝ са градени от ломени камъни и кал и са силно разрушени при изграждането на по-късните две базилики C и D, а каменният материал е използван при тяхното строителство. Дължината на базиликата, заедно с напълно разрушената апсида, е около 16.40 м, а широчината ѝ 10.40 м. (Иванов 1976, 6 13, обр. 3, 10). Въз основа на нумизматични и стратиграфски данни Т. Иванов отнася изграждането на базилика D към управлението на Констанций II, т. е. около средата или началото на третата четвърт на IV в., а краят ѝ към края на първата четвърт на V в. до 423 г., когато е била опожарена по време на хунските нашествия (Иванов 1976, 13 15). В Хисаря, в края на 30-години на миналия век, Д. Цончев проучва две базилики, стратиграфски разположени една над друга. Те се намират извън крепостта, северно от североизточния ѝ ъгъл. По-ранната от тях базилика 4 А е изградена върху останките на езически храм. Тя представлява трикорабна, едноапсидна сграда без притвор (обр. 9). Апсидата на храма е с подковообразна форма, в която Н. Чанева вижда източно влияние (Чанева-Дечевска 1999, 268). Дължината на базиликата е 16.50, а широчината 9.80 м. Външните стени са градени в смесена зидария (opus mixtum) и бял хоросан, стилобатите от ломени камъни и бял хоросан, а колоните най-вероятно са били дървени или изградени от секторни тухли. Д. Цончев датира базилика

Бележки към хронологията на... 289 4А в IV в. и допуска, че тя е била разрушена при нашествието на вестготите в края на същия век (Цончев 1937, 193 194). По-късно върху руините ѝ е изградена базилика 4Б. По всяка вероятност върху останките на езическо светилище е изградена и ранновизантийската базилика в м. Църквището край с Драгойново, Първомайско (Топалилов 2016, 598). Освен застъпване на базилики са известни и редица случаи на застъпване на еднокорабни от базиликални раннохристиянски храмове. Прекрасен пример в това отношение е базиликата Св. София в София. В литературата съществуват различни мнения относно броя на по-ранните храмове под базиликалната сграда. Според Ст. Бояджиев по-ранните черкви са наймалко четири (Бояджиев 2002, 168 169). По различно мнение застъпва В. Динчев, според когото по-ранните храмове под Св. София са по-малко (Динчев 2014, 19 21). И двамата автори се позовават на резултатите от поранните проучвания и най-вече на прецизните наблюдения на К. Шалганов и предложената от него хронология (Шалганов 2002, 582 591; Шалганов 2005, 469 482). Всъщност колко точно са по-ранните храмове под Св. София едва ли е толкова важно в случая. По важното е, че под базиликалния храм е имало по-ранни и че през втория строителен период еднокорабният храм без притвор е престанал да съществува между 11.XII.361 и 26.VI.363 г., когато по времето на Юлиан Апостат черквата е била разрушена и в гнездата на олтарната маса са били нарочно зазидани монетите на Констанций II (337 361) и цезаря Юлиан II (355 360) (Шалганов 2002, 591). Подобни резултати показват и спасителните проучвания на римската вила в м. Чаталка, Старозагорско, където в разположения в м. Делимоньово кале стопански двор са открити две стратиграфски разположени една над друга еднокорабни църкви (обр. 10). Те се намират извън оградата на жилищния комплекс, до югоизточния му ъгъл. Първата от тях представлява малка еднокорабна едноапсидна църква без притвор. Изградена е върху останките на принудително разрушено светилище на Тракийския Херос. Дължината ѝ е 7.50, а широчината 4 м. Апсидата е с диам. 2.50 и дълбочина 1.60 м. Стените на храма са градени от ломени камъни, споени с хоросан, примесен с късчета чукани тухли. Пред входа ѝ е имало навес, поддържан от два дървени стълба, които са носени от каменни бази. Според разкопвача на комплекса Д. Николов разрушаването на езическото светилище и изграждането на църквата е станало, за да се демонстрира лоялност към централната власт още по времето на Константин Велики, през 325 г. По-късно първата църква е била разрушена целенасочено между 355 363 г. при управлението на Юлиан Апостат, а след смъртта му е била изградена втората, по-голяма еднокорабна църква (Николов 1884, 23 25, 29, обр. 6 23).

290 Борис Борисов Напълно аналогичен случай с изграждане на християнски храм върху разрушено антично езическо светилище е регистриран и при разкопките на крепостта на Монтана (Чанева-Дечевска 1999, 221 222, обр. 47). Извън крепостните стени е открита сирийски тип трикорабна базилика, която от запад завършва със съвсем тесен нартекс. Храмът е бил изграден в началото на IV в. Пак край Монтана при разкопките на античната вила 1, от римската епоха са открити основи от еднокорабна раннохристиянска черква. Тя е градена от речни камъни, споени с кал и е без притвор (обр. 11). От север и юг към храма са долепени две помещения с правоъгълна форма. Дължината на черквата заедно с апсидата е 12,90 м, а широчината 6,50 м. Според Г. Александров изграждането на храма датира от началото на IV в. (Александров 1983, 75 78). * * * В заключение трябва да отбележим, че анализът на данните от археологическите проучвания на малките раннохристиянски базилики на територията на днешна България ни дава основание да твърдим, че всички посочени по-горе раннохристиянски храмове обособяват една група паметници, за които се открояват следните характеристики: 1. Върху всички са изграждани по-късни храмове, поради което стените на почти всички са много силно разрушени, а каменният материал е използван при строителството на по-късните култови сгради. 2. Някои от раннохристиянските храмове са изградени върху руините на принудително разрушени езически светилища, с цел да се заличат следите от езическия култ Караново, Новозагорско, Чаталка, Старозогарско, с. Драгойново, Първомайско, Монтана, Драгановец, Търговищко и др. 3. За ранните базилики са характерни малките размери, които варират от 9,85 х 5,60 м в базиликата в Шуменската крепост, до 16,20 х 9 м в Хан Крум, 16,40 х 10,40 м в Ятрус, 16,50 х 9,80 м при базилика 4 А в Хисаря, докато тези в П. Градец и Караново заемат междинно място с 13,60 х 12,20 м и съответно 14,75 х 10,80 м. 4. В повечето случаи малките ранни базилики са градени от ломени камъни и кал (Караново, П. Градец, Трите чучура в Ст. Загора, Шуменската крепост, Ятрус), а в останалите от ломени камъни и хоросан, примесен с чукани тухли (Хан Крум и Чаталка), а при базилика 4 А в Хисаря е използвана смесена зидария и бял хоросан. 5. Важна особеност на тази група паметници са и дълбоките подковообразни апсиди (Караново, П. Градец и 4 А в Хисаря). С напълно аналогични апсиди са и базиликата в Чобан дере, Галата и тези от Пауталия (Чанева-Дечевска 1969, 277, обр. 12). С дълбока, подковообразна апсида е и датираната в края на V и началото на VІ в. базилика в Дољани, в пре-

Бележки към хронологията на... 291 фектура Илирик (Спремо-Петровиħ 1971, 18). Н. Чанева-Дечевска свързва подковообразните апсиди с източно влияние в култовата архитектура (Чанева-Дечевска. 2002, 47). Това твърдение се подкрепя и от цяла поредица раннохристиянски базилики с подковообразни апсиди, открити в Бин Бир Клисе, провинция Ликония на диоцеза Азия 1, 2, 3, 14 и 15 (Лилчиќ. 2003, 205, 402 406). 6. Изключително важна характерна черта е и липсата на притвори. Изключение от правилото са само базилика В в Ятрус и от крепостта на Монтана, които имат по-къс и несиметричен нартекс спрямо наоса. Сравнително малка базилика, без притвор, е открита и в крепостта над с. Малко Чочовене, Сливенско през 1976 г. (Гочева, Бънов 1980, 111). Тя представлява трикорабна, едноапсидна базилика без нартекс. Корабите ѝ са разделени от две редици стълбове от дялан бигор, споени с хоросан, примесен с късчета чукани тухли. Според разкопвача Зл. Гочева базиликата е била изградена през втората половина на IV в. По-късно храмът претърпял и втори строителен период, когато източната му част е била преустроена и обособени протезис и диаконикон, а зиданите стълбове заменени с вторично използвани колони. Интерес представлява и обстоятелството, че върху едната от колоните има надпис от времето на Констанций II (Чанева-Дечевска 1999, 245). Без нартекс е и еднокорабната църква от IV в., открита при разкопките на античната вила 1 край Монтана (Чанева-Дечевска, 1999, 221, фиг. 45). Към същата група се отнасят и базиликата край с. Драгановец, Търговищко (Чанева-Дечевска 1999, 197, фиг. 22), и най-ранната базилика в Стоби (Мano-Zisi 1973, 196 197; Лилчиќ 2002, 817; Лилчиќ 2003, 184, Сл. 43). Без притвори са и всичките пет раннохристиянски църкви в Андриаке в провинция Ликия (Лилчиќ 2002, 205, 402 406). 7. Характерно за тази група малки ранни базилики и еднокорабни храмове е, че всички от територията на България загиват най-късно по време на готските бунтове през 376 378 г., а върху много от тях по-късно са издигнати нови, значително по-големи и масивни храмове. Не е изключено обаче, голяма част от храмовете да са били насилствено разрушени още при управлението на Юлиан Апостат (361 363), съвсем наскоро след изграждането им. Това се подкрепя до голяма степен и от намерения нумизматичен материал и най-вече от археологическата среда и стратиграфските им позиции. Основание за подобно предположение дава и изграждането на някои от тях върху принудително разрушените езически светилища. Ако допуснем, че последните са били разрушени през втората четвърт на IV в. и веднага върху тях са изградени първите базиликални или еднокорабни храмове, то до повторното разрушаване на християнските култови сгради по времето на Юлиан Апостат са минали не повече от 25 30 години. В такъв случай няма съмнение, че у населението все още е бил запазен споменът за разрушаването на езическите светилища, което донякъде обяснява и принудителното

292 Борис Борисов разрушаване на най-ранните християнски храмове и изграждането на нови, значително по-големи след известно време. Според нас това са най-ранните раннохристиянски храмове, изграждани в неголемите провинциални селища, строителството на които трябва да се отнесе още към първата половина на IV в. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА/REFERENCES Александров 1983: Г. Александров. Антична вила 1 край Михайловград. ИМСЗБ, 8, 1983, 65 81./G. Aleksandrov. Antichna vila 1 kray Mihaylovgrad. IMSZB, 8, 1983, 65 81. Антонова 1968: В. Антонова. Две базилики във външното укрепление на аула на хан Омуртаг при гара Цар Крум (Шуменско). Археология, 4, 1968, 52 67. /V. Antonova. Dve baziliki vav vanshnoto ukreplenie na aula na han Omurtag pri gara Tsar Krum (Shumensko). Arheologia, 4, 1968, 52 67. Антонова 1972: В. Антонова. Новооткрити църкви в Шуменската крепост. ИНМШ, 5, 1972, 3 27./V. Antonova. Novootkriti tsarkvi v Shumenskata krepost. INMSH, 5, 1972, 3 27. Борисов 1988: Б. Д. Борисов. Старохристиянските базилики (ІV VІ в.) край с. Караново, Бургаска област. Археология, ХХХ, 3, 1988, 38 46./B. D. Borisov. Starohristiyanskite baziliki (ІV VІ v.) kray s. Karanovo, Burgaska oblast. Arheologia, XXX, 3, 1988, 38 46. Борисов 2007: Б. Д. Борисов. Раннохристиянските базилики край с. Полски Градец в комплекса Марица-изток. Известия на старозагорския исторически музей, т. 2. Ст. Загора, 2007, 341 354./B. D. Borisov. Rannohristiyanskite baziliki kray s. Polski Gradets v kompleksa Maritsa-iztok. Izvestia na starozagorskiya istoricheski muzey, t. 2. St. Zagora, 2007, 341 354. Борисов 2013: Б. Борисов. Полски Градец. Археологически проучвания, Т. 1. В. Търново, 2013./B. Borisov. Polski Gradets. Arheologicheski prouchvaniya, T. 1. V. Tarnovo, 2013. Борисов 2017: Б. Борисов. За топографския континюитет между езическото светилище, раннохристиянските базилики и средновековния параклис край с. Караново, Новозагорско. Добруджа, 32, 2017, 217 232./B. Borisov. Za topografskia kontinyuitet mezhdu ezicheskoto svetilishte, rannohristiyanskite baziliki i srednovekovniya paraklis kray s. Karanovo, Novozagorsko. Dobrudzha, 32, 2017, 217 232. Бояджиев 2002: Ст. Бояджиев. Сердика (Serdica). Градоустройство, крепостно строителство, обществени, частни, култови и гробнични сгради през II IV в. В: Римски и ранновизантийски гродове в България. Studies in Memory of Prof.

Бележки към хронологията на... 293 Teofil Ivanov, София, 125 180./St. Boyadzhiev. Serdika (Serdica). Gradoustroystvo, krepostno stroitelstvo, obshtestveni, chastni, kultovi i grobnichni sgradi prez II IV v. V: Rimski i rannovizantiyski grodove v Bulgaria. Studies in Memory of Prof. Teofil Ivanov, Sofia, 125 180. Буюклиев 1994: Хр. Буюклиев. Раннохристиянски манастирски комплекс в кв. Трите чучура, Ст. Загора. В: Поселищен живот в Древна Тракия. Трети международен симпозиум Кабиле. Ямбол, 1994, 221 229./Hr. Buyukliev. Rannohristiyanski manastirski kompleks v kv. Trite chuchura, St. Zagora. V: Poselishten zhivot v Drevna Trakia. Treti mezhdunaroden simpozium Kabile. Yambol, 1994, 221 229. Велков 1959: В. Велков. Градът в Тракия и Дакия през късната античност. София, 1959./V. Velkov. Gradat v Trakia i Dakia prez kasnata antichnost. Sofia, 1959. Гочева, Бънов 1980: Зл. Гочева, П. Бънов. Разкопки на тракийската крепост при с. Малко Чочовене, Сливенски окръг. Археологически открития и разкопки през 1979 г. София, 1980, 111./Zl. Gocheva, P. Banov. Razkopki na trakiyskata krepost pri s. Malko Chochovene, Slivenski okrag. Arheologicheski otkritiya i razkopki prez 1979 g. Sofia, 1980, 111. Динчев 2014: В. Динчев. Св. София и Сердика. София, 2014./V. Dinchev. Sv. Sofia i Serdika. Sofia, 2014. Иванов 1976: Т. Иванов. Старохристиянските базилики в Ятрус. Археология, 3, 1976, 6 22./T. Ivanov. Starohristiyanskite baziliki v Yatrus. Arheologia, 3, 1976, 6 22. Лилчиќ 2002: В. Лилчиќ. Македонскиот камен за баговете, христиjаните и за живот по животот, Скопjе, 2002./V. Lilčiḱ. Makedonskiot kamen za bagovete, hristijanite i za život po životot, Skopje, 2002. Лилчиќ 2003: В. Лилчиќ. Раннохристиjанска црква. Скопjе, 2003./V. Lilčiḱ. Rannohristijanska crkva. Skopje, 2003. Мавродинов 1955: Н. Мавродинов. Византийската архитектура. София, 1955. /N. Mavrodinov. Vizantiyskata arhitektura. Sofia, 1955. Николов 1984: Д. Николов. Тракийската вила при Чаталка, Старозагорско. Разкопки и проучвания, ХІ. София, 1984, 5 73./D. Nikolov. Trakiyskata vila pri Chatalka, Starozagorsko. Razkopki i prouchvaniya, XІ. Sofia, 1984, 5 73. Спремо-Петровић 1971: Н. Спремо-Петровић. Пропорциски односи у базиликама Илирске префектуре. Београд, 1971./N. Spremo-Petrović. Proporciski odnosi u bazilikama Ilirske prefekture. Beograd, 1971. Топалилов 2016: И. Топалилов. Археологически разкопки на обект Църквището, с. Драгойново, община Първомай. Археологически открития и разкопки през 2015 г. София, 2016, 596 599. /I. Topalilov. Arheologicheski razkopki na obekt Tsarkvishteto, s. Dragoynovo, obshtina Parvomay. Arheologicheski otkritiya i razkopki prez 2015 g. Sofia, 2016, 596 599.

294 Борис Борисов Хрушкова 2002: Л. Хрушкова. Раннехристианские памятники Восточного Причерноморья. Москва, 2002./L. Khrushkova. Rannekhristianskiye pamyatniki Vostochnogo Prichernomor ya. Moskva, 2002. Цончев 1940: Д. Цончев. Една новооткрита базилика в Хисаря. ГПНБМ, 1937/1939, 1940, 185 194./D. Tsonchev. Edna novootkrita bazilika v Hisarya. GPNBM, 1937/1939, 1940, 185 194. Чанева-Дечевска 1999: Н. Чанева-Дечевска Раннохристиянската архитектура в България ІV VІ в. София, 1999./N. Chaneva-Dechevska Rannohristiyanskata arhitektura v Bulgaria ІV VІ v. Sofia, 1999. Чанева-Дечевска 2002: Н. Чанева-Дечевска. Източни влияния върху ранновизантийските църкви в Тракия и Мизия. В: Криптохристиянство и религиозен синкретизъм на Балканите. София, 2002, 43 88./N. Chaneva-Dechevska. Iztochni vliyaniya varhu rannovizantiyskite tsarkvi v Trakia i Mizia. V: Kriptohristiyanstvo i religiozen sinkretizam na Balkanite. Sofia, 2002, 43 88. Шалганов 2002: К. Шалганов. Нови данни за архитектурната предистория на базиликата Света София в София В: Πιτύη: Изследвания в чест на проф. Иван Маразов. София, 2002, 581 592./K. Shalganov. Novi danni za arhitekturnata predistoriya na bazilikata Sveta Sofia v Sofia V: Πιτύη: Izsledvaniya v chest na prof. Ivan Marazov. Sofia, 2002, 581 592. Шалганов 2005: К. Шалганов. Археологически проучвания под базиликата Света София в София през 1991 2001 г. В: HEROS HEPHAISTOS. Studia in honorem Liubae Ognenova-Marinova. Велико Търново, 2005, 469 480./K. Shalganov. Arheologicheski prouchvaniya pod bazilikata Sveta Sofia v Sofia prez 1991 2001 g. V: HEROS HEPHAISTOS. Studia in honorem Liubae Ognenova- Marinova. Veliko Tarnovo, 2005, 469 480. Barnea 1945 1947: I. Barnea. Nouvelles considérations sur les basiliques chrétiennes de Dobroudja. Dacia, XI XII, 221 241. Borissov 2008: B. D. Borissov. Frühchristliche baziliken beim Dorf Polski Gradetz, gemeinde Radnevo (Südostbulgarien). Vorbericht. Archaeologia Bulgarica, 2008, 3, 78 80. Hamilton 1956: A. J. Hamilton. Byzantine Architecture and Decoration, London, 1956, 100 156. Hoddinott 1963: R. Hoddinott. Earlty byzantine churches in Macedonia and Southern Serbia. London, 1963. Мano-Zisi 1973: Ð. Мano-Zisi. Stratigraphic problems and the Urban Development of Stobi. Studies in the antiquities of Stobi, 1. Beograd, 1973, 196 197. Megaw 1974: A. H. S. Megaw. Byzantine Architecture and Decoration in Cyprus. DOP, 28, 1974, 59 88. Sanders 1982: I. F. Sanders. Roman Crete. Warminster, Wilts. 1982.

Бележки към хронологията на... 295 Обр. 2. Караново, Новозагорско базилика 1 (по Борисов 1988, 38 42, обр. 3; същият 2017, 225, обр. 11). Fig. 2. Karanovo, Nova Zagora region basilica 1 (according Борисов 1988, 38 42, обр. 3; същият 2017, 225, обр. 11).

296 Борис Борисов Обр. 3. Полски Градец, Радневско Комплексът от раннохристиянски базилики и сармато-алански некрополи (по Borissov 2008, 78 80, Abb. 3; Борисов 2013, 25, 141, обр. 4). Fig. 3. Polski Gradets, Radnevo region a complex of early Christian basilicas and Sarmatian-Alan necropolises некрополи (according Borissov 2008, 78 80, Abb. 3; Борисов 2013, 25, 141, обр. 4).

Бележки към хронологията на... 297 Обр. 4. Полски Градец, Радневско базилика 1 (по Борисов 2017, 217 232, обр. 4). Fig. 4. Polski Gradets, Radnevo region basilica 1 (according Борисов 2017, 217 232, обр. 4).

298 Борис Борисов Обр. 5. Базиликата в кв. Трите чучура на Стара Загора (по Буюклиев 1994, 222 224. Fig. 5. The basilica in Trite chuchura quarter in Stara Zagora (according to Буюклиев 1994, 222 224).

Бележки към хронологията на... 299 Обр. 6. а) Раннохристиянските базилики в аула на хан Омуртаг, край с. Хан Крум (по Антонова 1968, 57 58, обр. 2). б) Най-ранният еднокорабен старохристиянски храм от аула на хан Омуртаг, край с. Хан Крум (по Антонова 1968, 57 58, обр. 2). Fig. 6. a) Early Christian basilicas in of khan Omourtag camp nearby Han Krum village (according Антонова 1968, 57 58, обр. 2). b) The earliest one-nave old Christian temple in khan Omourtag s camp (according Антонова 1968, 57 58, обр. 2).

300 Борис Борисов Обр. 7. а) Шуменската крепост комплексът от старохристиянски базилики (по Антонова 1972, 3 27, Чанева-Дечевска 1999, 184 186, фиг. 11). б) най-ранната базилика на Шуменската крепост (по Антонова 1972, 3 27, Чанева-Дечевска 1999, 184 186, фиг. 11). Fig. 7. a) Shumen fortress a complex of old Christian basilicas (according Антонова 1972, 3 27, Чанева-Дечевска 1999, 184 186, фиг. 11). b) The earliest basilica in Shumen fortress (according to Антонова 1972, 3 27, Чанева-Дечевска 1999, 184 186, фиг. 11).

Бележки към хронологията на... 301 Обр. 8. а) Кастелът Ятрус комплексът от старохристиянски базилики (по Иванов 1976, 6 10, обр. 3); б) най-ранната базилика (по Иванов 1976, 6 10, обр. 10). Fig. 8. a) The Yatrus castellum a complex of old Christian basilicas (according Иванов 1976, 6 10, обр. 3); b) The earliest basilica in Yatrus (according Иванов 1976, 6 10, обр. 10).

302 Борис Борисов Обр. 9. Хисаря базилика 4 А (по Цончев 1937/1939, 1940, 185 194). Fig. 9. Hissarya basilica 4 A (according Цончев 1937/1939, 1940, 185 194).

Бележки към хронологията на... 303 Обр. 10. а) Чаталка раннохристиянските еднокорабни храмове (по Николов 1984, 5 73); б) Монтана антична вила еднокорабен раннохристиянски храм (по Александров 1983, 65 81). Fig. 10. a) Chatalka the early Christian one-nave temples (according Николов 1984, 5 73); b) Montana antique villa one-nave early Christian temple (according Александров 1983, 65 81).