Период на провеждане: 31 март 7 април 2014 г. Обхват: Представителност: Метод на регистрация: 1050 пълнолетни граждани За лицата над 18 години Количес

Препис

1 Период на провеждане: 31 март 7 април 2014 г. Обхват: Представителност: Метод на регистрация: 1050 пълнолетни граждани За лицата над 18 години Количествен: полустандартизирано интервю лице в лице в дома на респондента; Доверителни интервали: За дяловете до 10%: - ± 1.81% За дяловете до 30%: - ± 2.77% За дяловете до 50%: - ± 3.02% Модел на извадката: Метод на подбор: Представителност: Двустепенна, гнездова Случаен На 1% отговарят около 40 хил. души Проучването е с тематична насоченост към проблемите на трудовата среда, трудовата мотивация и трудовата реализация. Със съгласието на възложителя и за своя сметка Агенция АФИС е включила във въпросника тематичен блок за обществените и политическите нагласи на пълнолетните български граждани по повод на предстоящите избори за Европейски парламент.

2 Всичко е ясно, нищо не е сигурно Петдесетина дни преди изборите за Европейски парламент кръгът на претендентите за депутатски места в Брюксел вече е очертан. Голямата тройка в лицето на БСП, ГЕРБ и ДПС със сигурност ще разпределят най-малко 14 от 17-те депутатски мандата, които се полагат на България. Още три партии демонстрират потенциал да прескочат високата бариера от 5.88% и да реализират по един мандат: Движението България без цензура, партия Атака и формацията на експрезидента Първанов АБВ. В числото на призьорите, които на предстоящите избори са лишени от шансове да реализират успех, но притежават потенциал да се намесят в евентуална битка за депутатски места при бъдещи избори за Народно събрание, са още партиите Реформаторски блок и Национален фронт за спасение на България. По скалата от 0 до 10, като 0 съответства на декларацията Съвсем сигурно е, че няма да гласувам на 25 май, а 10 Със сигурност ще гласувам на 25 май, очакваната избирателна активност възлиза на млн. души. Това означава, че за реализацията на поне един депутатски мандат ще са необходими най-малко хил. гласа. От потенциалните гласоподователи 86% вече са взели окончателно решение за кого ще гласуват. Останалите все още се колебаят, като половината от тях се колебеаят в избора си между две и повече партии, а избирателите от другата остатъчна половина дали да гласуват изобщо. Резултатът от битката за първото място продължава да е неизвестен. Силите между водещите политически сили БСП и ГЕРБ са на кантар. Тази интрига увлича все повече

3 предпочитания в полза на двете партии и ощетява останалите играчи в състезанието. Само тези две партии ще разпределят помежду си между 1.5 и 1.7 млн. гласове. С най-мобилизирани ядра от твърди гласоподаватели разполагат ДПС и партия Атака. При всички останали декларациите за евентуална подкрепа на 25 май са свързани с известни колебания, макар и в различна степен. До колко предстоящата официална кампания може да повлияе на предварителните електорални нагласи? Известна представа за нивата на кампанийните потенциали на отделните партии дават отговорите на т.нар. закрит въпрос, при който на анкетираните се съобщава списък с конкретните имена на партиите и техните лидери. Тук отново проличават предимствата на двете водещи партии БСП и ГЕРБ, но с очевидни преимущества в предстоящата кампания разполагат и някои от по-малките формации, част от които при споменаването на имената им повишават двойно и повече потенциалната си подкрепа. Разпределенията на отговорите на този въпрос чераят нереална картина, доколкото е невъзможно да допуснем, че избирателната активност ще надхвърли 3.7 млн. души и ще се доближи до нивата на активността по време на избори за Народно събрание. Истината е по-близо до стойностите, регистрирани в отговор на предходния открит въпрос, но дават приблизителна представа за това коя партия може да извлече по-големи ползи от по-активната си кампания. Възможно ли е в оставащото до изборите време някой или нещо да повлияе на предварителните електорални нагласи до такава степен, че да размести съществено настоящото разположение на силите? Разбира се, на теория това е възможно, но то би било в резултат на някакво или на някакви извънредни събития с радикални последици върху ежедневието на българските граждани.

4 По-ясна е картината при основните събития, които до този момент определят тенденциите в обществените и политическите нагласи на българските граждани. Масовият песимизъм съюзник на ГЕРБ Предимството на ГЕРБ е в масовото убеждение, че България се движи в погрешна посока и хората не виждат перспектива за живота си в страната. Това по правило е насочено срещу управляващите и облагодетелства опозицията. Мощната антиправителствена вълна, в сравнение с нивата, в които ни е позната от края на миналото лято, утихна, но се вижда, че няма промяна в масовата оценка на състоянието и на общата тенденция на развитие. ГЕРБ продължава да е най-видимото голямо и пълноценно формирование, което на думи и с властови и икономически ресурси символизира опозицията. Това тласка все повече критици и противници на правителството да попадат в орбитата на ГЕРБ и да се отдалечават от досегашните си предпочитания в лицето на Реформаторския блок и донякъде на България без цензура. Заради пропагандното внушение, че резултатът от предстоящите избори ще определи съдбата на кабинета Орешарски ГЕРБ изсмуква почти всички десни и опозиционни резерви, които до този момент формираха по-високи стойности на подкрепа в полза на други десни и центристки партии, макар че левите избиратели са в по-висока степен мобилизирани и мотивирани за действие.

5 Кабинетът най-мощният агитатор за БСП Донякъде изненадващо, но логично нивата на неодобрение на действията на правителството спадат, като същевременно се наблюдава и леко покачване на доверието в дейността на министрите и на изпълнителната власт като цяло. Въпреки загубата на привърженици на БСП през изминалата година, въпреки появата на силен ляв конкурент в лицето на АБВ, кабинетът Орешарски печели свои нови симпатизанти, които прехвърлят автоматично подкрепата си в полза на БСП.

6 Профилът на разочарованите от БСП е в традиционните демографски групи за левия електорат: предимно хора в напреднала възраст, средно и по-високо образовани, жители на по-малки градове и на селата. В голямата си част разочарованието от БСП увеличава дела на негласуващите, но води и до декларативна подкрепа в полза на дубльора АБВ. Новите гласове за БСП, които компенсират травмата, която експрезидентът Първанов причини на бившите си другари, са измежду по-активните демографски прослойки, предимно бизнес ориентирани и обитаващи по-големите градове. С най-висока популярност се ползват действията на кабинета срещу монополите и най-вече срещу ЕРПтата и търговските вериги. Това не повишава съществено нивото на оптимизъм за бъдещето, но води до успокояване на напрежението. Украинската криза: Атака възкръсна за пореден път Световното събитие номер едно кризата в Украйна извади отново партия Атака на предната линия. Макар и в различна степен и по различни причини наблюдаваме своебразно повторение на събитията от началото на миналата година, когато Атака беше практически отписана от социологическите сметки, но февруарските протести я върнаха в играта и партията на Сидеров реализира впечатляващ резултат на парламентарните

7 избори на 12 май. Сега колебливата и често противоречива позиция на останалите партии по повод на драматичните събития в Киев, последвалото присъединяване на Крим към Русия и продължаващите стълкновения между Русия и Запада открояват реториката на лидерите на Атака не само като най-достоверна, но и като най-близка до масовото възприемане на нещата. Обичайните заподозрени в твърдо русофилство БСП и АБВ не понесоха сериозни щети от кризата, но и не прибавиха никаква подкрепа. Ползите останаха за партия Атака. По отношение на досегашните социални послания срещу плоския данък, битката срещу монополите, повишаването на пенсиите и прочие Атака се сдоби със силен конкурент в лицето както на БСП, така и на самото правителство, но твърдата и еднозначна позиция в полза на руската позиция към кризата в Украйна й даде несъмнено предимство. Мобилизацията за предстоящия вот Очевидно е, че към този момент прогнозите са повече в полза на левите партии, които, освен всичко останало, са и по-малко на брой в сравнение с десните и центристките формации. Дали предстоящата кампания ще промени това съотношение? Отговорът на този въпрос ще бъде даден в по-голяма близост до очакваното събитие. Данните от следващото ни проучване, за разлика от сегашните, ще имат прогнозен характер.