Този материал

Препис

1 Активно въображение Водено афективно въображение Холотропно дишане Хипнотерапия Музикотерапия Йога нидра СХОДНИ МЕТОДИ * Други психотерапевтични методи и техники, включващи работата с образи Активно въображение (К.Г.Юнг) По време на личния си процес на интензивна вътрешна работа Карл Густав Юнг спонтанно открива техника за проиграване или отреагиране на подълбинните мисловни форми, посредством образи, които пренасят тяхното послание до съзнаваните части на психиката. Активното въображение представлява метод за визуализиране на несъзнаван психичен материал, за превръщане на емоциите във вътрешни или външни образи. Тук психичната функция въображение, чрез която послания от подълбинните пластове на съзнанието достигат до съзнаваното, се използва осъзнато. Срещата на съзнаваните и несъзнавани части на психиката води до огъвкавяване на преградите между тях, дава възможност на естествено взаимодействие и обмен на психична енергия между тези структури и води до разрешаване на вътрепсихични конфликти, лекуване и развитие на личността. След като доразвива тази техника, Юнг я използва като важен клиничен похват в аналитичната психотерапия. Прилага я при необходимост от допълнителна работа със сънищен или друг образен материал, с цел приближаването на този материал до съзнаваното и постигането на трансформация и интеграция. Юнг използва активното въображение най-вече в по-късните етапи на терапията, когато клиентът/пациентът има достатъчно здраво его и когато се работи за поголямата му независимост и отделяне. Активно въображение може да се използва в рамките на сесията под формата на (повторно) визуализиране, но без намесата на терапевта, както и извън терапевтичните сесии, под формата на диалог с дълбинния образ, водене на дневник, творческа дейност (рисуване, писане, приложни изкуства, движение, импровизации и др.), игра с пясък и др. Изработвайки теоретична обосновка на своя метод, Хелън Бони се е повлияла съществено от аналитичната психология на К.Г.Юнг, от неговата теория за структурата на психиката и от въведените от него техники на обективиране на вътрепсихичните процеси. И при активното въображение на Юнг, и при метода

2 на Х. Бони образите са изразители както на индивидуалните, така и на колективните нива на съзнание. И в двата метода, работата с образите се използват както в сесията, така и извън нея. И в двата метода се използва артистични техники за интегриране на преживяванията. Активното въображение е израз на теорията на Юнг за психиката, докато методът на Х.Бони ползва интегративен теоретичен подход. Чрез активното въображение на Юнг също се работи с вътрепсихичен материал, но без да се прилага структуриран подход за релаксация, фокусиране, водене и т.н. При Воденото с музика въображение това се случва в ясно разделена на етапи структура на терапевтичната сесия, включваща специални техники за въвеждане в и извеждане от променено състояние на съзнанието. Активното въображение следва естествения контакт с несъзнаваното, докато при Воденото с музика въображение музиката има централна и структурираща роля. Насочено афективно въображение (Х.К. Лойнер) Насоченото афективно въображение е обособено като психотерапевтичен метод от немския психиатър Ханс Карл Лойнер през 50-те години на миналия век. Неговият автор развива метода в рамките на психоаналитичната парадигма, силно повлиян от работата със сънища, предложена от Фройд. Лойнер развива психотерапевтичната работа, свързана с т.н. будно сънуване. Той предлага систематизиран подход, който се състои от използването на десет стандартизирани образни сцени (като река, къща, гора и т.н.), всяка от които се съотнася с определена част от психиката. Тези сцени се използват както за оценка на случая на клиента, така и за преработване на вътрешните му конфликти. Т.е., според Лойнер работата с образите се случва на две нива. От една страна, върху образите се проектират вътрешните конфликти на клиента. От друга страна, образите са синхронично трансформационни, тъй като трансформацията се случва в реално време заедно с развитието на образа разбиране, чрез което Лойнер се свързва с Юнг и неговите разбирания за колективното несъзнавано, архетипите и синхроничността. Освен стандартизираните образни сцени, Лойнер работи и със спонтанните образи на клиента. Както Насоченото афективно въображение по Лойнер, така и методът на Х. Бони за водено с музика въображение започват с разговор; използват релаксацията и фокусирането върху образа като важен момент от терапевтичния процес; разчитат на промененото състояние на съзнанието за терапевтичното изцеляване; оценяват значимостта на образите в терапевтичния процес и приемат както личните, така и колективните пластове в смисъла на образите. (Лойнер и Бони се срещат в началото на развитието на Метода на Х. Бони за водено с музика въображение през 80-те години и взаимно повлияват на своята работа.).

3 Докато Лойнер се възприема като последовател главно на Фройд и отчасти на Юнг, то Хелън Бони развива своя метод като съвместим с различни теоретични ориентации психодинамична, хуманистична, трансперсонална, интегративна... На второ място, докато в насоченото афективно въображение повече се разчита на обобщените образни преживявания, свързвани с архетипите по Юнг, то във воденото с музика въображение се изследва уникалната психична структура на клиента, отразена в уникалната образност. И накрая, ролята на музиката е много различна - докато в Насоченото афективно въображение ролята на музиката е вторична и спомагателна, то във Воденото с музика въображение музиката се използва по централен и структуриращ начин. Холоторопно дишане (Ст. Гроф) Станислав Гроф създава холотропното дишане в края на 60-те години. Първоначално той го ползва като техника, която има спомагателна роля в LSD - терапията и има за цел да свърже клиента с дълбоките пластове на неговата психиката. По-късно се развива като самостоятелен метод в психотерапията. За тази цел Гроф създава собствен теоретичен модел на четирите основни пластове на психиката, до които може да се достигне чрез холотропно дишане. То е създадено като метод за индивидуална терапия, но с времето се развива най-вече като групов метод на работа. Групата е по-сигурен контейнер, в който се работи по двойки единият диша, а другият го подпомага в този процес. Техниката се състои в задълбочаване и ускоряване на процеса на дишане за около 45 минути, след които се стига до хипервентилация, влиза се в променено състояние на съзнанието и преживяванията се задълбочават. Водещият се намесва в преживяванията само от време на време, но може да прилага и физически интервенции. Работата може да продължи с часове и приключва с групово споделяне. По-важни са самите преживявания и затова се внимава те да не се затворят чрез много вербализиране. Може да се ползва и музика като фон, който подпомага въвеждането и поддържането на променено състояние на съзнанието. Приликите: Гроф и Бони са работили заедно в Психиатричния център в Мериленд. Гроф е провеждал ЛСД терапия и е развивал холотропното дишане, а Бони е осигурявала музиката, подкрепящ тези терапии. Общият клиничен опит, който са имали е предопределил и общото в методите, които са създали. И при холотропното дишане и при Воденото с музика въображение сесията започва с разговор; използват се (макар и различни) техники за въвеждане на променено състояние на съзнанието; работата в променено състояние на съзнанието е ключова; уникалността на образите се свързват с индивидуалността на всяка психика; използва се музика; използва се рисуване и др. артистични техники при интегрирането на преживяванията.

4 Те са в различните теоретични подходи; в различните рамки; в различната роля и интензивност на връзката с водещия; в различното използване на музиката докато при холотропното дишане тя се използва интуитивно, то при Метода на Х.Бони за водено с музика въображение, музиката е съчетана в определени програми, съпътстващи развитието на преживяванията. Хипнотерапия След М. Ериксън, хипнотерапията се развива и разпространява в психотерапевтичната практика, но част от характеристиките й са общи за повечето хипнотерапевтични теории и подходи. Общото идва от това, че хипнозата обикновено предполага въвеждането на фокус върху ограничен брой стимули, често вътрепсихични; че се ползва релаксация на тялото и съзнанието, че има очакване и въвеждане в променено състояние на съзнанието; че се ползва образност (клиентът може да потъне във въображаема сцена); че има подчиняемост на волята на хипнотерапевта. Важно значение се отдава на внушението, разбирано като комуникация, която цели да въведе целенасочени промени в чувствата, мислите и поведението на клиента. И хипнотерапията и Воденото с музика въображение започват с разговор, който води към определен фокус на сесията; и при двата подхода се използват релаксация и въвеждането в променено състояние на съзнанието с терапевтична цел като се прави специфично въвеждане към това състояние; използват се образи като основа на преживяванията; при двата подхода има специфични техники за извеждане от променено към обичайно състояние на съзнанието. Различията, обаче, са съществени. Хипнотерапията има за цел да подпомогне клиента в постигането на някаква степен на контрол над несъзнавани части от психиката си, а Методът на Хелън Бони ползва влизането в променено състояние на съзнанието за психотерапевтични цели: за изследване на психиката, за преработване и интеграция на психичните процеси. Затова при хипнотерапията, водещият е по-директивен и често предлага решенията, докато при Воденото с музика въображение водещият никога не предлага решения. Той подкрепя и удържа процесите на вътрешна трансформация, насочвани от несъзнаваното. И тук музиката се ползва по спомагателен начин, а във воденото с музика въображение музиката играе централна роля в процесите на вътрешна трансформация. Други психотерапевтични методи и техники, включващи работата с музика Музикотерапия Музикотерапията е индивидуален или групов метод за работа с хора, който използва преживявания, свързани с музиката (импровизиране, слушане, композиране, изпълнение) с цел постигане на себеизразяване, лечение или психологическа промяна. За тази цел, музикотерапията разполага с богат

5 набор от техники, които могат да бъдат обединени в две по-големи групи. Активната музикотерапия включва разнообразни техники, даващи възможност за изпълнение на музика и импровизации с различни музикални инструменти, както и с композиране на музика. Рецептивната музикотерапия включва различни техники на слушане на музика. При всички тях самата музика е основният агент на промяна. Основната отличителна черта на арт терапиите (и на музикотерапията в частност) е използването на определен вид изкуство само по себе си като пространство за вътрешна трансформация. По това арт терапиите се отличават от останали методи на работа с хора като психотерапия, психологическо консултиране, психиатрия, сестрински грижи, медицина, традиции на лечение, духовно развитие и т.н., които се определят чрез основните резултати, които постигат психологически промяна или развитие, решение на психологически проблем, психиатрична помощ, сестринска грижа, лекуване, традиционно изцеляване, духовна промяна... И музикотерапията, и Методът на Х. Бони за водено с музика въображение използват музика. Основното различие е свързано с начина на използване на музиката. При музикотерапията, музиката е терапия. Музикотерапията (както и всички арт терапии, свързани с изкуства като рисуване, танц, драма и поезия) се определя чрез основния си механизъм на въздействие преживяванията, свързани с музика. Те заемат основната част от сесията. При Метода на Хелън Бони за водено с музика въображение, така както е при психотерапевтичните модалности като цяло, музиката е само един от множеството фактори на психологическа промяна, тя е част от цялостния процес на терапия и заема само част от времето в сесията. Видът музика, който се използва при Метода на Хелън Бони за водено с музика въображение, е различен от този, използван при музикотерапията, тъй като тя има различни цели. Специално създадените за метода програми от музикални произведения съществено се различават от музиката, използвана както при активната, така и при рецептивната музикотерапия. Други методи за лично развитие Йога Нидра Йога нидра е една от практиките на пратияхара (букв. отдръпване на сетивата ; състояние, което свързва вътрешните и външните аспекти на йога), където процесът на осъзнаване се обръща навътре и дълбоките слоеве на психиката се извеждат на нивото на съзнателните преживявания. Терминът произлиза от две санскритски думи: йога, която означава единение или съсредоточено осъзнаване, и нидра, която означава сън. По време на йога нидра съзнанието на практикуващия функционира на едно по-дълбоко ниво на осъзнаване и затова тази практика често е наричана психичен сън или дълбока релаксация с вътрешно осъзнаване. Състоянието, което се достига в

6 йога нидра се нарича хипнагогно или полусън, т.е. естественото състояние на сънливост между сън и будност или по-познато в психологията като променено състояние на съзнанието. В това прагово състояние се осъществява спонтанна връзка на съзнаваните с подсъзнателните и несъзнаваните измерения на съзнанието. По време на практикуването на йога нидра съзнанието пътува от един слой на съзнанието към друг, според своите възможности и способности. Понякога то достига много надълбоко и тогава имаме по-фантастични и екстатични преживявания. Понякога съзнанието не може да достигне надълбоко и остава едва в границите на съзнателния ум. Тогава имаме изживяване на релаксация, някакъв сън или приятно преживяване. Корените на йога нидра могат да се открият в древните тантристки практики, а създател на йога нидра е Свами Сатянанда Сарасвати. След спонтанно психично преживяване, той продължава да изучава свещените тантристки текстове, експериментира с практиките в тях, систематизира ги и ги представя през 60те години на 20 век по един адаптиран и осъвременен начин на света под името йога нидра. Техниката е създадена не толкова като средство за облекчаване на болестите, колкото като начин за постигане на висше съзнание чрез разширяване и освобождаване на индивидуалното съзнание от неговото болезнено съсредоточаване върху физическото тяло и сетивните преживявания, и насочването му към по-фините психични и духовни измерения. Практикувана успешно, йога нидра води до дълбока релаксация, спокоен ум, отключване на творческото вдъхновение и достигане до интуитивни прозрения. И йога нидра, и Методът на Хелън Бони за водено с музика въображение ползват релаксацията и фокусирането за постигане на променено състояние на съзнанието, отдръпването от външните стимули и сетивата, пътуването в дълбинните пластове на психиката и работата с образите като средство за осъзнаване, прозрение, лична трансформация и развитие. Методът на Х. Бони е едновременно метод за лично развитие и психотерапевтичен подход. Тук дълбинните преживявания се вписват в терапевтичната сесия, предшествани са от разговор и са последвани от процес на интеграция, като през цялото време ролята на водещия е активно насочена към специфичния случай на клиента. Също така, при Воденото с музика въображение музиката е от ключово значение за протичане на процеса. При йога нидра се работи или в група или самостоятелно, като обикновено учителят води преживяванията на практикуващите в конкретна посока. Методът на Х. Бони за водено с музика въображение се случва в терапевтично

7 отношение терапевт-клиент и е подчинено на стандартите за психотерапевтична работа. * Търсенето на приликите и разликите със сходните методи в настоящия текст е направено само по отношение на индивидуалната форма на работа с Метода на Хелън Бони за водено с музика въображение.