0-Redakcionna-1.p65

Препис

1 УПРАВЛЕНИЕ И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ 1/2008(19) MANAGEMENT AND SUSTAINABLE DEVELOPMENT 1/2008(19) УСТОЙЧИВО СТОПАНИСВАНЕ НА ЕСТЕСТВЕНИ РАСТИТЕЛНИ ФОРМАЦИИ ОТ ПОНТИЙСКИ ТИП С ВЕЧНОЗЕЛЕН ПОДЛЕС В РАЙОНА НА ДЛ КОСТИ И НАСОКИ ЗА ТЯХНОТО УПРАВЛЕНИЕ Венелин Радков Института за гората - БАН Проучени са горско-растителните формации в района на ДЛ Кости. Направена е лесовъдска характеристика на естествените растителни формации от понтийски тип. Описана е биологията вечнозелените видове в Странджа. Препоръчват се лесовъдски системи за тяхното устойчиво стопанисване. Ключови думи: растителни формации, вечнозелени видове, устойчиво стопанисване Key words: plant formations, evergreen underwood, steady managing Странджа е един от най-интересните във флористично отношение райони на България. Специфичното й географско положение на свързващо звено между Средноевропейската и Азиатската флора е предпоставка за естественото разпространение на растителни видове, които са характерни единствено за тази част на Европа. Представители на коренните типове екосистеми са горите с подлес от странджанска зеленика (Rhododendron ponticum L.). Тяхното възникване и разпространение в планината датира още от терциерният период, което ги прави носители на богата историческа и природонаучна информация. Защитата, отглеждането и ползването на горите не трябва да се разглеждат изолирано. Развитието на лесовъдската наука и практика в посока към природосъобразност, многофункционалност и устойчивост е следствие от променените изисквания на обществото към гората. За да се отговори на това предизвикателство е необходима актуализация и обогатяване на наличният опит в опазването и ползването на горските ресурси и потенциал. Екологически ориентираното стопанисване на горите прилага познанията за структурите, а също за разнообразните взаимодействия вътре в горската екосистема и между отделните горски екосистеми и околната среда. Колкото по-добро е познаването на екологичните процеси, толкова по-ефективно може да бъде и тяхното използване. (Борисов М. 2003). Всички изследователи на странджанския горско-растителен район са установили специфични особености в разпределението на горските формации, свързвайки природните и климатичните особености с фитогеографското разпределение на планината. Независимо от различните наименования (влажна, източна, централна или вътрешна), същността на разделянето на Странджа на отделни растително-географски подрайони е в зависимост от разпространението на източнобуковата формация. Основният елемент на релефа, с който се свързва съхраняването на тази специфична флора е мрежата от многобройни и стръмни долове. В тях успоредно с високата въздушна влажност е налице и висока почвена влажност, която обуславя наличието и на други взискателни в това отношение видове като: Fagus orientalis Lipsky, Laurocerasus officinalis M. Roem., и др. Оптимална е комбинацията от тези фактори на сенчестите склонове, върху които е разположена и 64% от площта на насажденията с подлес от Rhododendron ponticum L. В хидроложко отношение Странджа се отличава с непостоянен воден режим на реките и доловете, които най-често са дълбоки и тесни. Речният отток се формира почти изцяло от дъждовни води, като най-голямото пълноводие е през зимата. Често през юли и август, поради засушаването, част от доловете, особено по-малките имат намален воден дебит или дори пресъхват. Всичко това, обаче не се отразява пагубно на разпространението по тези места на Rhododendron ponticum L. и други мезофитни видове. Причина за това е запазването на добра почвена влажност, особено в долните части на склоновете, което в комбинация с наличието на склопен дървостой, осигуряват една относително по-висока влажност на въздуха (Д. Йорданов, 1938). Стойностите на въздушната и почвената влажност по теченията на реките и доловете намаляват с изкачване на прилежащите им склонове, особено на припечни изложения. Паралелно с това се изменя и съставът на насажденията. Според Б. Стефанов (1924) тази динамика е причина за разположението на Fagus orientalis Lypsky и други по-влаголюбиви видове в ивица под дъбовата формация (т. нар. растителна инверсия). Като се следва тази зависимост се наблюдават следните закономерности: В най-високите, билни части, особено на припечни изложения преобладават дъбовете, а зелениката е с единично участие, представена в малки по площ и рехави групи. Тези части са заети от

2 Устойчиво стопанисване на естествени растителни формации от типа Ксеромезофитни гори с преобладание на Quercus polycarpa Schur. В долните части на склоновете, прилежащи на теченията на реките и доловете, основният дървостой е съставен от Fagus orientalis Lypsky, с единично участие на Quercus polycarpa Schur. и Populus tremula L. Подлесът от зеленика, особено на сенчести изложения заема почти винаги над 50% от общата площ на насажденията. Това е зоната Мезофитни гори с преобладание на Fagus orientalis Lypsky. Формираща роля за характера на климата играят и местните условия. Според Д. Йорданов (1938) може да се направи паралел между Странджанската област, Малоазиатското крайбрежие и Западно-Кавказкото крайбрежие, които той обобщено нарича Южноевксинска климатична провинция с различни модификации в нея. Според фитогеографската класификация на Б. Стефанов (1924), вътрешният дял на Странджа може да се причисли към Понтийската провинция. Разпространението на уникалната флора се свързва освен със специфичният климат, който е слабо променен от терциера насам, и със географското положение на планината. Странджа е свързващо звено между Европейската и Азиатската флора, което дава основание тя да бъде отделена като преходна зона между западната и източната част на ареала на Rhododendron ponticum L. По-голямата част от въпросите свързани с проучването, опазването и ползването на горите с подлес от странджанска зеленика в България и до момента нямат рационални решения. До средата на 70 -те години към тези типове гора се е подхождало с универсалните лесовъдски похвати, заимствани от други гори. След този период, поради липсата на научно-обосновани и природосъобразни форми за стопанисване е прекратена лесовъдската намеса в тези типове гора. Може да се каже, че в конкретния случай действието, респ. ползването е предшествало проучвателните работи. Ч. Гарилов и Д. Димитров (1979) установяват, че в типовете букова и буково-горунова гора със зеленика, източният бук се възобновява главно чрез коренови издънки. Тези издънки нарастват по-интензивно (ползвайки майчината коренова система), отколкото пъновите и семенните фиданки през първите г., като авторите посочват, че в генетическо и качествено отношение те не отстъпват на семенните индивиди. В зрели насаждения с гъст подлес (над 60-70%) авторите изброяват от бр./ha коренови издънки. Като се има предвид, че при загиване на надземните части на зелениката на петна, дървесните видове разполагат само с няколко години за успешно възобновяване върху тази площ, може да се приеме, че възобновяването чрез коренови издънки играе основна роля за преодоляване на конкуренцията. Това е валидно в най-голяма степен в насаждения, където подлесът е формиран от гъсти храсти и има равномерно покритие върху площта. По отношение на възобновителните процеси в типовете гора с подлес от зеленика Н. Пенев и кол. (1969) установяват следното: в типовете Буково-горунова дъбрава със зеленика и Букова гора със зеленика възобновяването на дървесните видове е слабо, поради гъстият подлес. В типа Долинна горуново-букова дъбрава, при подлес от единични храсти зеленика, възобновяването на дървесните видове е много добро. В типа букова гора с мъртва горска постилка, като причина за недоброто възобновяване се посочва не подлесът (който в случая е рядък), а високата склопеност на дървесния етаж. В горите на Странджа завършва поясът на понтийско-евксинската растителност, разпространена от Северен Иран, Кавказ и по южното Черноморско крайбрежие на Турция. Тук растат най-западните компактни останки във формации и съобщества на тази растителност, значително обеднена, но достатъчно представителна и съхранена като реликтна, от времето на терциера. Целта на разработката е да се установят и картират естествените формации от понтииски тип в района на ДЛ Кости и се направят препоръки за тяхното управление с оглед устойчивото им стопанисване. Проучванията на флората на Странджа (в частност на ДЛ Кости ) започнаха през лятото на 1997 г., във връзка с теренните работи по изготвяне на нов лесоустройствен проект. За изминалите десет години са допълвани и коригирани данните за местата с вечнозелен подлес за всяка отделна растителна формация. През 2003 г. е открит и описан нов за флората на Странджа растителен вид Arbutus unedo L. (В. Радков, 2003 г.), описван досега само за района на Източните Родопи (ДЛ Ивайловград ). Открити са и два храста, които са картирани, уточнени са географските им координати, взети са хербариумни материали и са регистрирани в Института по ботаника при БАН. При направените обследвания за района на ДЛ Кости са използвани маршрутния и рекогносцировъчен методи, като са установени 23 дървесни вида с площ над 0,1 ha. За да се покаже разпределението и участието на горските формации и дървесни видове, с вечнозелен подлес и други вечнозелени представители на колхидската флора са използвани данни от последното лесоустройство през 1998 г.. Климатичните промени са проследявани с помощта на термометри разположени в района на

3 62 Венелин Радков лесничейството. Извършвани са наблюдения върху обекти със стопанска значимост и такива с консервационен режим на стопанисване. В табл.1 е посочено разпределението на площта по дървесни видове към г. Таблица 1. Разпределение на дървесните видове по площ за района на ДЛ Кости (В. Радков 1998 г.) Залесена площ Таксон по ред ha структура,% 1 Quercus polycarpa Schur. 4572,2 36,3 2 Fagus orientalis Lipsky 3813,5 30,3 3 Quercus frainetto Ten. 2417,8 19,2 4 Quercus cerris L. 412,2 3,3 5 Carpinus betulus L. 47,7 0,4 6 Fraxinus ornus L. 28,8 0,2 7 Castanea sativa Mill. 23,6 0,2 8 Populus tremula L. 15,5 0,1 9 Carpinus orientalis Mill. 15,0 0,1 10 Tilia argentea Desf. 8,3 0,1 11 Sorbus torminalis (L.) Crantz 7,8 0,1 12 Robinia pseudoacacia L. 7,2 0,1 13 Acer campestre L. 5,9-14 Acer pseudoplatanus L. 2,7-15 Tilia rubra DC. 2,6-16 Quercus robur L. 1,4-17 Quercus rubra L. 1,3-18 Tilia cordata Mill. 0,8-19 Pyrus communis L. 0,4-20 Sorbus domestica L. 0,2-21 Fraxinus oxycarpa Willd. 0,2-22 Alnus glutinosa (L.) Gaertn. 0,2-23 Betula alba L. 0,2-24 Quercus hartwissiana Stev. 0,1-25 Acer platanoides L. 0,1-26 Prunus cerasifera Ehrh. 0,1-27 Pinus nigra Arn. 811,0 6,4 28 Pinus sylvestris L. 245,3 1,9 29 Pseudotsuga menziesii ssp. meziesii (Mirb.) Franco 102,8 0,8 30 Picea excelsa Link. 19,2 0,2 31 Abies nordmaniana (Stev.) Spach. 13,4 0,1 32 Pinus maritima Lam. 11,0 0,1 33 Pinus strobus L. 8,2 0,1 34 Larix decidua Mill. 1,3-35 Cedrus atlantica (Endl.) Manetti 1,3-36 Thuja gigantea Nutt. 0,9 - Общо: 12600,2 100,0 В табл.1 са включени всички дървесни видове с площно участие над 0,1ha. Делът на иглолистните видове ( изкуствено внесени) е 1 214,4 ha или 9,6 % от общата залесена площ. Широколистните видове са 90,4% от общата площ. От тях - Castanea sativa Mill., Robinia pseudoacacia L., Quercus robur L., Quercus rubra L. и Betula alba L. - 33,7 ha са също неместни видове. Частта на автохтонната растителност е ,1 ha или 90,1 %. Главен дървесен вид е Quercus polycarpa Schur. с 36,3 %. Следващи по разпространение са Fagus orientalis Lipsky с 30,3 % и Quercus frainetto

4 Устойчиво стопанисване на естествени растителни формации от Ten. с 19,2 %. Тези три дървесни вида заемат 85,8 % от залесената площ и дават облика на горите в района на лесничейството. Само 9,9% или 1248,1 ha са залесените площи, всичко останало 91,1% или ,1 ha са естествени насаждения. При сравнение на площите на основните дървесни видове за две последователни устройства (1985 г. и 1997 г.) са получени следните резултати, представни в табл.2 Таблица 2. Разпределение на площта на трите доминиращи дървесни вида при две последователни устройства Дървесен вид 1985 г г. Разлика Площ (ha) % Площ (ha) % Площ (ha) Quercus polycarpa 4647,2 37,1 4571,5 36,3-75,7 Quercus frainetto 2491,9 19,9 2417,3 19,2-74,6 Fagus orientalis 3649,9 29,1 3814,6 30,3 +164,7 Установява се, че е налице интензива смяна на източния горун и благуна с източен бук. Само за 12 годишен период протичащата сукцесия е редуцирала площите заети от дъбове, с източен бук, който експанзира повсеместно. Определена роля има антропогенното въздействие при стопанисването на насажденията от дъб, подходящи за изработване на дървени въглища и предпочитани като възобновяем енергиен източник. Друга причина за увеличение площта на буковите дървостои е наличието на вечнозелен подлес от Rhododendrоn ponticum L., при който бука като сенкоиздържлив и размножаващ се чрез коренови издънки е много по-пластичен от източния горун и благуна, които загиват при липса на светлина или образуват торчки. Обявяването на Странджа за природен парк влияе пряко върху намаляването на площите заети от дъбовете като цяло (табл. 2). В миналото у нас се е водила механична и химична борба с Rhododendrоn ponticum L. Вярно е, че е необходимо опазване на биоразнообразието, за целта се търси прилагането на щадящи лесовъдски системи, но забележете с какви темпове изчезват площите на дъба. За 10 години 150 ha. Тогава естествено възниква въпроса най-подходящи ли са консервационните режими на управление. Определено зелениката проявява агресивност спрямо останалите видове, но за това спомага и човекът със своята дейност и неподходяща намеса в екологичните процеси на горските формации. Насажденията от източен бук заемат дълбоките долове, на сенчести изложения. Подлесът, освен от странджанска зеленика може да бъде съставен от странджанско бясно дърво (Daphne pontica L.), лечебна лавровишня (Laurocerasus officinalis M. Roem.), колхидски джел (Ilex colchica Pojark.) и др. Те растат върху свежи до влажни жълтоземно-подзолисти почви. Често зелениката образува гъст непробиваем склоп надвишаващ 3 m височина. Насажденията от източен горун и благун граничат с тези на източния бук, като на места, където влажността е по-малка, те ги изместват. Заемат билните части, тези с припечна компонента, но не са рядкост и места със сенчести изложения заети от дъбовете. Те растат върху сухи до влажни канелени горски и жълтоземно-подзолисти почви, като по-слабата овлажненост се компенсира от значително високата атмосферна влажност. Подлесът е съставен от единични храсти зеленика и бясно дърво с височина до 2 m, но често пъти той е гъст и непроходим. От табл.3 се установява, че 17,5% от общата залесена площ е заета от вечнозелена растителност. 23 таксона от вечнозелените (за една сравнително малка площ) - този факт показва висока степен на биоразнообразие. Уникални за Европа са типовете гора - източен горун с чашковидна звъника, източен бук с лечебна лавровишня, източен горун с багрилна звъника и др. Климатът на Странджа се променя. От лични наблюдения е установено повишение на средногодишната температура (поставени термометри в различни части на лесничейството). Това също е следствие на глобалното затопляне. Трябва да се отбележи, че точно тук е прелетния път на мигриращите птици - Via pontica. При своя полет те пренасят семена от растения, растящи в условията на субтропика (Arbutus unedo L.) и намерили подходящи условия тук, те успешно се развиват. Законът за горите от 1999 г. забрани категорично пашата на кози в гората, което даде резултат - запазва се възобновяването и се спира постоянното препасване на подраста. Ползваните у нас лесовъдски системи не вредят на разпространението и развитието на вечнозелената растителност. В насаждения със зеленика се работи до първите по-високи храсти, образуващи плътен покров. Понастоящем странджанската зеленика има статут на защитен растителен вид (Заповед 718/ г., КОПС при МС), намерил място и в Червена книга на България т.1,

5 64 Венелин Радков Таблица 3. Разпределение на площта на вечнозелените растителни видове описани за района на ДЛ Кости (В. Радков ) по ред Таксон Площ, ha 1 Rhododendron ponticum L. 1951,3 2 Hypericum calycinum L. 118,7 3 Erica arborea L. 40,5 4 Calluna vulgaris (L.) Hull 24,8 5 Daphne pontica L. 22,8 6 Ruscus aculeatus L. 17,9 7 Cistus incanus L. 13,9 8 Hedera helix L. 7,2 9 Cistus salvifolius L. 5,1 10 Phillyrea latifolia L. var. media (L.) Schneider 3,9 11 Laurocerasus officinalis M. Roem. 1,9 12 Asparagus acutifolius Lam. 0,4 13 Ilex colchica Pojark. 0,3 14 Pyracantha coccinea M. Roem. 0,3 15 Hypericum androsaemum L. Единично 16 Ruscus hypoglossum L. Единично 17 Epimedium pubigerum (DC.) Morren & Decne. Единично 18 Juniperus oxycedrus L. Единично 19 Arbutus unedo L. Единично 20 Taxus baccata L. Единично 21 Vinca herbacea Wetk. Единично 22 Ephedra distachya L. Единично 23 Viscum album L. Единично Общо: 2209, г.. Специалният статут на тези типове гора налага използването на специфични подходи още при проектирането на лесовъдската дейност в тях. Трябва да се отбележи, че в действителност реална стопанска намеса е извършвана в миналото и то върху сравнително малка площ. Най-често това са били реконструкции с иглолистни видове. Съвременното развитие на лесовъдската практика изисква разработването на алтернативни форми на защита и ползване от тези гори, които да удовлетворяват изискванията поставени пред тях. За буковите гори със зеленика е подходяща групово-изборната сеч като оптимална и съвременна форма на стопанисване на подобен род насаждения. За дъбовите гори със зеленика е подходяща неравномерно-постепенната сеч, която намира практическо приложение в странджанските гори. В много случаи причините за агресивният характер на Rhododendron ponticum L. в естественият щ ареал са антропогенни. Установено е, че едроплощните голи сечи влияят лошо на възобновяването и активизират растежа на зелениката. Сечта трябва да се води така, че склопа да е разкъсан, стъпаловиден, като отворените прозорци и котли да не надвишават 2/3 от височината на дървостоя. Тъй като неравномерно-постепенната сеч е вид дългосрочна сеч, с период на възобновяване год., то в различните части на насаждението ще се водят както възобновителни, така и отгледни сечи. Занапред термините санитарни, селекционни и разните видове отгледни сечи би следвало да се заменят само с отгледни. Удачно е да говорим за възобновителни и отгледни сечи (ако не и да се говори само за неравномерно-постепенна сеч за светлолюбивите дъбови формации). Правени са изследвания за взаимодействието между Rhododendron ponticum и дървесните видове в култури от зелена дугласка, сребролистна и канадска ела. Установено е, че в млада възраст и плътен склоп на дървесният етаж, подлесът деградира и изчезва. Като основна причина за този факт различните автори посочват на първо място промяната в светлинния режим. Установено, е че под склопа на млади иглолистни култури достигат едва 1-3% от пълната светлина, докато за нормалното развитие на Rhododendron ponticum са необходими 5-10%. Подобни изводи са валидни и за района на Странджа

6 Устойчиво стопанисване на естествени растителни формации от подотдели: 11/н; 140/м; 217/м и др. От технологична гледна точка, трябва да се посочи, че там където подлесът е гъст, той затруднява достъпа до горските насаждения, отсичането и извоза на дървесината, а също и евентуалните лесокултурни мероприятия. Н. Пенев и кол. (1969) препоръчват следните лесовъдски намеси в горите с подлес от зеленика: За типовете гора с плътен подлес авторите предлагат котловинно-постепенната и групово-изборната (групово-постепенната) сечи като първата е съчетана с изсичане на зелениката в котлите и залесяване с горун. За типовете гора с единично срещащи се храсти от зеленика, авторите предлагат краткосрочно-постепенната и комбинираната постепенно-котловинна сечи. Като се вземат в предвид принципите на устойчиво стопанисване вариантите в които се предвижда изсичане на зелениката и залесяване с източен горун е неприемливо. В ДЛ Кости не се залесява вече четвърта година, благодарение на повсеместния подраст появил се вследствие обилното семеношение през 2003 и 2005 г. Установява се добър подраст и в год. насаждения. Това е твърде рано за дъбови и букови дървостои с ориентировъчен турнус г. Но също така се забелязва масово съхнене на Erica arborea L., в ЗМ Пирен. Преди год. от нея се правеха метлички за пръскана мазилка. Редовно се подрязваха храстите, като по този начин се подмладяваха и съхнене, или други негативни процеси не се откриваха. Често пирена расте заедно с калуната, като образуват плътни, труднопроходими плетеници на припечни и плиткопочвени месторастения. През лятото те са своеобразни развъдници на видове от клас Reptilia. Досега в насажденията от източен горун с пирен и калуна се водеха сечи със санитарен характер (суха и паднала маса). Техни спътници са мъждряна и брекинята. Ето защо считаме, че е целесъобразно да не се водят сечи в този тип гори, тъй като възобновяването им е затруднено, като често с пирена и калуната растат и мъхове, които допълнително затрудняват възобновителните процеси. За типа гора източен горун с чашковидна и багрилна звъника, особени ограничения не се налагат. Лесовъдските мероприятия не пречат на възобновителния процес. Несъмнено след сечта ландшафта е друг, защото всяка сеч е жива рана за гората, но звъниките са много пластични и се превръщат почти в плевели, като след година две възстановяват предишното си покритие. При стопанисването на насажденията единствено странджанската зеленика би могла да повлияе на дърводобивния процес. Само тя образува гъсти и непроходими препятствия от преплетени клони и листа не само по доловете, но и по склоновете на планината, често достигащи и до билните части. Лечебната лавровишня образува подобен непробиваем кордон от вечнозелена плетеница, но нейната площ е малка и е съсредоточена изключително около стръмните долни части на склоновете и не представлява никакво препятствие, тъй като по тези места не се извеждат мероприятия. В табл.4 са представени растителните формации с подлес от Rhododendron ponticum L. Таблица 4. Разпределение на растителните формации с подлес от Rhododendron ponticum L. Залесена площ Растителна формация ha Структура,% 1. Чисти насаждения от Fagus orientalis 251, Насаждения с преобладание на Fagus orientalis 704, Чисти насаждения от Quercus polycarpa и Q. frainetto 197, Насаждения с преобладание на Quercus polycarpa и Q. Frainetto 489, Чисти иглолистни култури 10, Култури с преобладание на иглолистни видове 84, Без преобладание 213,7 11 Общо: 1951,3 100 От табл.4 се установява значимият дял на буковите насаждения със зеленика 49% или 955,6ha. Насажденията с преобладание (0,6-0,8 от състава) на източен бук, са смесени с източен горун и се отличават с голям среден запас над m 3 / ha. Дъбовите насаждения със зеленика са 687,4ha (35%), а смесването е предимно с източен бук. Забелязва се участие на зеленика под склопа на иглолистни култури. При чистите черборови насаждения (0,9-1,0 от състава) склопа е разкъсан, защото се пропуска повече светлина до земята, а пълнотата е под 0,9-0,7. При смесените иглолистношироколистни култури смесването е с източен горун, благун и източен бук. Тук зелениката расте

7 66 Венелин Радков по-добре, тъй като извън вегетационния период слънчевите лъчи достигат земята безпроблемно, в частта на широколистните. Смесените насаждения, без преобладание, са буково-дъбови или дъбовобукови (213,7 ha 11%). Общата площ на насажденията с подлес от зеленика е 15,5% от общата залесена площ. В табл.5 са представени резултатите от изведените сечи за периода г. по видове формации. Таблица 5. Естествени растителни формации (с подлес от странджанска зеленика) с изведени сечи за периода г. Лесовъдски системи Възобновителни Отгледни Санитарни Общо: Площ, ha 9,5 130,7 3,6 143,8 маса,m Площ, ha 44,2 370,4 3,6 474,3 Чисти букови насаждения (бк 9-10) Насаждения с преобладание на бук (бк 6-8) Чисти дъбови насаждения (дб 9-10) Насаждения с преобладание на дъб (дб 6-8) Чисти иглол. Насаждения (игл 9-10) Насаждения с преобладание на иглолистни (игл 6-8) Без преобладание Всичко: маса,m Площ, ha 103,3 103,4 229,0 435,7 маса,m Площ, ha 147,1 180,6 215,4 543,1 маса,m Площ, ha - 12,6 13,8 26,4 маса,m Площ, ha - 91,8 6,0 97,8 маса,m Площ, ha 8,4 231,6 9,0 249,0 маса,m Площ, ha 312,5 1121,1 536,5 1970,1 маса,m От табл.5 се установява, че от общата площ с изведени стопански мероприятия в естествени растителни формации с подлес от зеленика ,1 ha, преобладават отгледните сечи, които са 1121,1 ha. Това е важен етап за лесовъдската практика, защото от начина на извеждане на отгледните сечи зависи какво ще бъде бъдещето на тези растителни формации. Необходимо е добре да се прецени, дали прилагането на традиционно низови методи е подходящо за постигане на целите на устойчивото стопанисване или ще се премине към прилагане на нови методи, при които конкретните задачи ще се решават на нива биогрупа. В резултат на направеното изследване могат да се направят следните обобщения, изводи и препоръки: Обобщение 1. Съвременният ареал на Rhododendron ponticum L. е резултат от плейстоценските заледявания, които са причина за стесняването и разкъсването на ареалите и на много други таксони; 2. По своя характер ареалът на Rhododendron ponticum L. спада към групата на реликтните, палеоендемични и дизюнктивни ареали. Растителното съобщество се отнася към т. нар. терциерни колхидски гори. 3. Естественото разпространение на тези гори се дължи на следните фактори: - голямо количество на валежите за Странджа l/m 2 годишно, в резултат на които се явява високата въздушна и почвена влажност, а също така и процесите на почвено излужване, при които се повишава киселинността на почвите;

8 Устойчиво стопанисване на естествени растителни формации от отсъствие на силни постоянни ветрове; - липса на температурни екстремуми; - малка средна годишна амплитуда около 20 0 между най-топлия и най-студения месец на годината. Изводи и препоръки 1. За зрелите гори от източен бук със странджанска зеленика най-подходящи са групово-изборната и неравномерно-постепенната сеч; 2. За горите от източен горун със странджанска зеленика най-добре според биологията на този тип екосистеми се адаптира неравномерно-постепенна сеч; 3. Горите с подлес от калуна и пирен (лъжемаквиси) да се оставят в покой или сечта да е с ниска интензивност; 4. При прокарване на пътища да се допуска изсичане на вечнозеления подлес от зеленика; 5. Недопустимо е провеждане на залесителни мероприятия в райони с прекрасно възобновяване; 6. При извоза на трупи и масова дървесина за предпочитане е използване на животинска сила; 7. Оформянето на временни складове да е съобразено за използване на механизирано товарене на дървесината; 8. Да се толерират и запазват при сечта червената хвойна, жлезистата кумарка, колхидския джел. Последният да не се открива на пряка слънчева светлина; 9. Да не се допуска сеч на дървета обвити с бръшлян; 10. Да не се изсичат всички сухи дървета, а да се оставя част от тях като дендробионти. 11. На този етап да не се води стопанска дейност в стръмните обрасли с вечнозелен подлес долове. Литература 1. Борисов, М Възобновяване на горските екосистеми с подлес от Rhododendron ponticum L. в Странджа. Дисертация, ЛТУ. София. 2. Гарилов, Ч., Д. Димитров Особености при възобновяването на основните типове гора от източен бук в Странджа. Горско стопанство Йорданов, Д Растителните отношения в българските части на Странджа планина. Годишник на СУ, т. 34 и т Павлов, Д Фитоценологични основи на горската типология в България. Дисертация. София. 5. Патронов, Д., Вен. Радков Биосферен резерват Узунбуджак дендрологична и лесовъдска характеристика. Лесовъдска мисъл Патронов, Д Към върховете на Странджа. Бургас. 7. Пенев, Н., Д. Гарелков, М. Маринов, Здр. Наумов Типове гора в България. София. 8. Радков, Вен г. Обяснителна записка. Агролеспроект. София - В. Търново. 9. Радков, Вен г. Arbutus unedo L. нов вид за флората на Странджа. Гора Радков, Ил г. Горски формации и типови гора в България. София. 11. Стефанов, Б Горските формации в Северна Странджа. Годишник на СУ. Агроном. Факултет 2. STEADY MANAGING OF NATURAL PLANT FORMATIONS FROM PONTIC TYPE, WITH EVERGREEN UNDERWOOD, AT THE REGION OF STATE FORESTRY KOSTI AND DIRECTIONS FOR THEIR CONTROL Venelin Radkov Forest Research Institute, BAS Sofia, Bulgaria