РЕЦЕНЗИЯ на дисертационния труд на Деян Евгениев Павлов на тема "ОРКЕСТРОВАТА И ВОКАЛНАТА ДРАМАТУРГИЯ В ОПЕРАТА "ЦАР КАЛОЯН" НА ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ" за п

Препис

1 РЕЦЕНЗИЯ на дисертационния труд на Деян Евгениев Павлов на тема "ОРКЕСТРОВАТА И ВОКАЛНАТА ДРАМАТУРГИЯ В ОПЕРАТА "ЦАР КАЛОЯН" НА ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ" за присъждане на образователната и научна степен доктор Деян Евгениев Павлов е утвърден български диригент с голям репертоар, много успешни изяви в България и зад граница, музикант зареден с много енергия и потенциал. Повече от две десетилетия той активно и сърцато работи не само с големи професионални състави, но считам за особено значимо музикално-възпитателното му дело. Защото Деян Павлов има несъмнен принос за развитието и утвърждаването на Младежката филхармония София, съставена от ученици на НМУ"Л.Пипков". Дванадесет години той успешно възпитава ансамблово-оркестрови умения в учениците, въвежда ги в един сериозен репертоар, изгражда у тях интерес, пиетет и самочувстие от музицирането в оркестъра, с който гастролираха в Европа и Канада. Считам този период от творческия път на Деян Павлов за изключително важен и приносен за националното музикално изкуство - в педагогически и изпълнителски план. За формирането на диригента Деян Павлов има значение най-напред семейството - музиканти, което насърчава стъпването му на попрището. Завършва последователно НМУ"Л.Пипков" и НМА "П.Владигеров", където учи хорово и оперно-симфонично дирижиране при големите майстори професорите Георги Робев, Васил Казанджиев, Борис Хинчев и Иван Вульпе. Още студент е забелязан и награждаван. През 80-те години на м.в специализира в майсторските класове на прочутите диригенти Карл Остерайхер, Хайнц Рьогнер и Иля Мусин. От 1988 започва диригентската му кариера в Русенската филхармония и опера, следва поста главен диригент на Оркестъра и Оперетния театър в Пазарджик, диригент в Оперно-филхармоничното дружество Пловдив и Пловдивската опера, от 1992 до 1999 е музикален директор на фестивала "Зимни музикални вечери" -Пазарджик, от 2001 поема и извежда на високо художествено ниво Младежка филхармония София и от началото на 2014 е главен диригент в Плевен. Сред многобройните му гастроли в чужбина са концерти в Германия, Англия, Гърция, гостдиригент е и на някои турски оркестри. Получавал е отлични 1

2 референции за изяви с Пловдивската опера, с Младежката филхармония София, с Европейската Лирик опера в Испания за постановката на "Тоска", "Мадам Бътерфлай" и т.н. На Деян Павлов бе възложена реализацията на един голям международен младежки проект - операта "Истинското постоянство" от Хайдн, на която е диригент-постановчик на предствленията в Софийската национална опера. Има участия и в престижни международни фестивали като Мартенски музикални дни, Софийски музикални седмици, Фестивал на сценичните изкуства - Стара Загора, Млади диригенти - Румъния, Европейски музикален фестивал и др. Записал е музика за български, румънски, испански радио и телевизии. Има издадени компактдискове; регистрирал е и музика към филми, между които записи има наградени със Сезар, за музика, номинация за Оскар и др. Деян Павлов периодично води майсторски класове по дирижиране с млади италиански и корейски диригенти. От 2005 до 2012 е диригент и на студентските оркестри на НМА. Следователно педагогическият му актив е сериозен и голям - с млади музиканти и от НМУ, и от НМА. Искам да акцентирам и върху творческо-изпълнителската дейност на Павлов. Измежду немалкото му изяви в областта на музикалносценичните жанрове са постановки на детски творби, на класически и национални оперети и големи оперни произведения. И тук трябва да се споменат "Царицата на Чардаша" съвместно с големия актьор и певец Видин Даскалов, "Хубавата Елена" и "Мамзел Нитуш" - в Пазарджишкия музикален театър "Маестро Георги Атанасов" - представяни с голям успех в продължение на сезони, на "Мадам Бътерфлай" в Плевенската опера с известния режисьор Стефан Трифонов, "Ернани" в Пловдивската опера с режисьор Кузман Попов, с когото осъществява и други постановки, както и творческото му сътрудничество с една от големите сценографки доц. Мария Трендафилова. И още - "Тоска" - с режисьора Бисер Шинев, "Травиата" и "Риголето" - с Кузман Попов в Пловдивската опера; Кармина бурана - в "Зимни музикални вечери" в Пазарджик с БХК "Св. Обретенов". Това са някои от ярките изяви на Деян Павлов през 90-те години на м.в. Има и участия във Вердиевия фестивал в Античния театър - Пловдив ("Трубадур" режисура на Джан Карло дел Монако). Трябва да се изтъкне и интересът му към българската творба - например "Снежанка и седемте джуджета" на Атанас Косев в Русенската опера, мюзикълите "Службогонци" от П.Хаджиев, "Българи от старо време" на Ас. Карастоянов, както и изпълнението на монументалната творба на Иван 2

3 Спасов - Български пасион за сопран, баритон, псалт, смесен хор и оркестър. В работата на Деян Павлов винаги личи честно професионално отношение към избраната творба, стремеж към собствен прочит и тълкуване, разбиране стила и особеностите на автора, както и стабилна подготовка и безкомпромисна взискателност, независимо от състава (детски или от възрастни) на оркестъра и изпълнителите-солисти. Свидетел съм на репетиции и концерти с Младежкия оркестър София и на вродения му талант да общува с младите музиканти, да ги приообщава към изпъляваната музика, да им внушава идеите си. И - на тяхната безрезервната обич и емоционален отклик. Израстнаха няколко поколения, отглеждани грижовно и с обич от Деян Павлов. Същото се случва и със студентския оркестър, и с младите певци с които работи. Защото той е не само строг и взискателен учител, но и приятел, дружелюбен, естествен и открит с тях. Те му се отблагодаряват с ентусиазма и с възторга, с които музицират под негово ръководство. Това неведнъж е изтъквано в отзиви за негови изпълнения. Което също е безспорен и много ценен принос. Защото банална истина е, че поведението и педагогическото майсторство на учителя се предават и мултиплицират от ученика. Тук ще прибавя само, че този негов характерен маниер важи и в работата му и със състави и солисти от възрастни изпълнители. И още един важен елемент от творческо-изпълнителската дейност на Деян Павлов - отношението му към вокалните и музикално-сценични жанрове. Винаги е споделял обичта си към операта, оперетата. Което го отвежда към някои от най-трудните и популярни класически образци. В своята интерпретация той стъпва на традициите и от там започва да търси и открива собствен поглед към творбата. И още един щрих, изключителна самодисциплина, самокритичност, чувство за отговорност и трудолюбие. Деян Павлов винаги се отнася много професионално към творческите си задачи, не пренебрегва изпълнителите и работи с тях неуморно за постигане на максимален художествено въздействен ефект. Това е характерно за него още от младежките му изяви и на концертния подиум и на оперната сцена. И е подчертавано от критиците оценявали негови изпълнения. Дисертационният труд на Деян Павлов на тема "Оркестровата и вокалната драматургия в операта "ЦАР КАЛОЯН" на Панчо Владигеров" е в обем от 96 страници без приложенията (съдържание на операта, снимки и примери от партитурата общо още към 80 3

4 страници) и библиографията. Структурирана е както следва - увод, три глави и заключение. Трудът е продължение на започналите още през 50-те години на м.в. изследвания върху творчеството на първомайстора на българското музикално творчество Панчо Владигеров. И веднага ще уточня че има безспорно приносен характер, тъй като в случая има едно детайлно анализиране на оркестровата и вокалната драматургия на произведението, което досега в такъв мащаб и дълбочина не е правено. Деян Павлов надгражда онова, което баща му, музиковедът Евгени Павлов Клостерман сътвори. Освен че е първият биограф на Владигеров, през десетилетията Евгени Павлов продължи да следи и анализира творчеството му и издаде през 2000 година отново една фундаментална монография обхващаща целия творчески път на композитора. В основата на дисертацията на Деян Павлов е анализ на партитурата, която самият Владигеров пожела да бъде записана в интеграла на творчеството му издаден от "Балкантон". Като диригент авторът акцентира върху елементи, детайли, характеристики на оркестрацията, върху хармоничните, ладо-тонални и ритмо-метрични особености на прозиведението. Заедно с това, естествено, се разглежда и вокалната част от партитурата във взаимодействието й с оркестровата. Встъпителната, първа глава въвежда в историята на възникването, обясняват се редакциите, изданията и има изчерпателна информация за изпълненията/постановките на операта у нас и зад граница. Известно е, че операта "Цар Калоян" е първата сполучена историкодраматична българска оперна творба, представена в Софийската опера в средата на 30-те години на м.в. и оценена високо от музикалната общественост у нас и зад граница. Както и фактът, че скоро след българската премиера има такива и в Любляна, и в Братислава. Павлов-син определя творбата като героико-историческа, но бих му препоръчала задължително да включи и пояснението драматична. Преди всичко, защото освен историческите моменти, включващи и героични епизоди като Битката при Адрианополис, съвсем равностйно Лилиев-Владигеров интерпретират и силно драматичната история на Мария-Балдуин-Калоян. Изчерпателно Деян Павлов описва историята на "Цар Калоян", позовавайки се на множество източници. Обаче изключително ценно е включването на откъси от част от разменените писма между Владигеров и поетът либретист Николай Лилиев. Всъщност, за пръв път в изследователски труд се публикуват тези писма, 4

5 свидетелство за много активното съучастие на Владигеров в създаването на либретото. За уточнение: публикувани са в електронното списание Библиосфера, през 2006 година, но Деян Павлов ги използва, за да добавяи нови, непознати щрихи към образа на композитора. Така се детерминира Владигеров като творец, който не само осъзнава значимостта на драматургичното изграждане на либретото, но е убеден в значението на поетичната ритмометрика като условие за създаване на пълноценни музикални образи и настроения. Т.е. освен от работата си с/при Макс Райнхард, Владигеров е напълно запознат и с музикалната драма и на Вагнер, и на Р.Щраус, с руската драма на Мусоргски, както и с модерните тенденции на епохата. Подчертавам това, за да изтъкна приноса на Д. Павлов в надграждането на представата ни и за творческия процес, и за художествената концепция и естетиката на Владигеров. По-нататък в дрисертацията авторът й прави задълбочен музикалнодраматургичен анализ на операта, като особено подробно се занимава с връзките между оркестровата и вокалните партии. Тук са изведени и функциите на логично построените ладотонални планове на сцените и действията, и на метрумите, ритмите, пунктоацията, динамиката. Проследена е тембровата драматургия на произведението, рефлексия от оркестровото мислене и дарование на Владигеров. Всичко това, плюс анализа на основните, водещи мотиви, на музикално-образните характеристики на героите е богато илюстрирано/подкрепено с примери от партитурата. Правят се съпоставки и с някои прочути образци от световната опера. Разгледани са драматургичните задачи на хора, на прочутите танци, на интермедиите. Съответно, авторът извежда особеностите на партитурата - непрекъснатост на действието, резултат от плавно преливане от сцена в сцена, и постоянно развитие на музикалния материал, значимостта на оркестъра като осъществител на връзката между отделните епизоди и т.н. Той обяснява и монотематичният подход на композитора, създаващ "впечатление за единност". Подчертават се и мелодичната и хармоничната свобода, многобройните темброви находки, характеризира се структурата на вокалните партии, която авторът сполучливо дефинира като "дисперсирана", т.е. те "не са така строго организирани както оркестровата и хоровите". Което Д.Павлов извежда като "нов,български етап на синтез на елементите на европейската опера"(стр. 48). Особено интересен е анализът на Четвърта картина, която е лирико-психологическия център в операта, както и изводът че в Пета картина "оркестърът разкрива напълно своята абсолютно 5

6 равностойна роля в оперното действие. тук с пълна сила важи фактът, че оркестърът чрез лайттематичната разработъчност допринася пряко за разкриване образите на героите и психологическата характеристичност на всеки момент" (69). Разгледани са и някои интерпретационни проблеми. Към дисертацията е приложена библиография, която смятам обхваща всичко написано за Владигеров. В заключение искам да изтъкна че Деян Павлов е написал ценен труд, който, както вече написах, допринася много за нашето музикознание с анализите и констатациите си за едно от най-престижните и ярки художествени творения в българското музикално изкуство. Несъмнено "Оркестровата и вокалната драматургия в операта "Цар Калоян" на Панчо Владигеров" е труд, който разкрива нови детайли от стила и естетиката на Владигеров. Написаното е полезно много за практиката, е и принос в теорията. И предоставя на интересуващите се още един поглед към големия композитор съумял с таланта, опита и интуицията си да остави блестящи образци на синтез на традиция и новаторство, на европейския постромантичен и националия български стил. Съобразно всичко, което е констатирано дотук и което без съмнение има приносен характер - относно творческата, диригентската, педагогическата и научно-изследователсата дейност, убедено считам че на Деян Евгениев Павлов трябва да бъде присъдена научната и образователна степен Доктор. София, 15 март 2014 РЕЦЕНЗЕНТ: проф. Боянка Арнаудова 6