НАЦИОНАЛНА МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ ПРОФ. ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ ВОКАЛЕН ФАКУЛТЕТ КАТЕДРА МУЗИКАЛНО-СЦЕНИЧНО ИЗКУСТВО Деян Евгениев Павлов Оркестровата и вокалнат

Препис

1 НАЦИОНАЛНА МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ ПРОФ. ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ ВОКАЛЕН ФАКУЛТЕТ КАТЕДРА МУЗИКАЛНО-СЦЕНИЧНО ИЗКУСТВО Деян Евгениев Павлов Оркестровата и вокалната драматургия в операта Цар Калоян на Панчо Владигеров АВТОРЕФЕРАТ на дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен доктор София 2014 година

2 Дисертационният труд е обсъден и предложен за защита на заседание на катедра Музикално сценично изкуство, състояло се на 17 декември 2013 година. Утвърден е на заседание на Факултативния съвет на Вокалния факултет на НМА Панчо Владигеров, проведено на 17 декември 2013 година. Разработката се състои от увод, две глави, заключение, две приложения, 36 заглавия литература (34 на кирилица и 2 на латиница), общо 95 страници текст и 65 страници, съдържащи 50 нотни примера. Защитата на дисертационния труд ще се проведе на... година от часа в зала 48 на НМА Проф. Панчо Владигеров, бул. Евлоги и Христо Георгиеви 94, на открито заседание на научно жури в състав: Председател: проф. Павел Герджиков Членове: проф. д-р Боянка Арнаудова, проф. д-р Юлиян Куюмждиев, проф. д-р Христо Кротев, доц. д-р Тони Шекерджиева-Новак. Дисертационният труд е на разположение в Учебния отдел на НМА Панчо Владигеров. 1

3 Съдържание на доктората Увод... с. 2 I глава: Операта Цар Калоян на Панчо Владигеров история на създаването, действащи лица, постановки, редакции, издания... с. 15 II глава: Музикално-драматургичен анализ на операта Цар Калоян. Връзките оркестър вокални партии. Първо действие Първа и Втора картини; Второ действие Трета и Четвърта картини; Трето действие Пета и Шеста картини... с. 33 Заключение... с. 84 Библиография музикално-критически и публицистични материали за операта Цар Калоян в българския и чуждестранния печат... с. 88 Приложения: Съдържание на операта Цар Калоян... с. 92 Копия от партитурни страници (нотни примери)... с. 96 2

4 Увод За единствената оперна творба на Панчо Владигеров има значително количество материали както в периодичния печат, така и в сериозни монографични трудове, посветени на композитора. Това от една страна улеснява, но от друга затруднява и задължава в сериозна степен бъдещия изследовател. Базирайки се на множеството публично достъпни биографични, критически, аналитични и архивни източници, настоящият труд добавя нови щрихи към разкриването на Цар Калоян предимно в аналитичен аспект. За целта е изготвена и използвана пълна (в рамките на възможното към момента) библиография на публикациите за отделните постановки на операта Цар Калоян материали в периодичния и непериодичен печат (в т.ч. и в чужбина), фрагменти от по-големи изследвания, в които присъстват спомени на автора и съвременници за Цар Калоян и пр. Доколкото в публикуваните вече източници, както монографични, посветени на Панчо Владигеров от различни автори: Евгени Павлов (Евгени Павлов Клостерман) Панчо Владигеров 1, Стефан Лазаров Панчо Владигеров и театърът 2, Любомир Сагаев Панчо Владигеров 3, така и във фундментални изследвания, чийто обект са музикално- 1 Павлов, Евгени. Панчо Владигеров, С., 1961, 232 с.; Клостерман, Евгени Павлов. Панчо Владигеров, С., 2000, 384 с. 2 Лазаров, Стефан. Панчо Владигеров и театърът. С., Музика, 1976, 180 с. 3 Сагаев, Любомир. Панчо Владигеров. С.,

5 сценичните жанрове Български оперен театър на Розалия Бикс 4, Български музикален театър: опера, балет, оперета, мюзикъл , съвместна разработка на Розалия Бикс, Анелия Янева и Румяна Каракостова 5 и др., темата за операта Цар Калоян е вплетена в текста и е подчинена на конкретната драматургия на съответното изследване, съпътствана от биографични и исторически факти, акцентът тук е единствено върху операта Цар Калоян, тя е фокусът, привличащ проучвателския интерес. Работата в настоящия труд е въз основа на партитурата, която се съхранява в Националната опера и балет в София и основно се опира на записа от Интеграла с произведения на Панчо Владигеров от 1983 година (II комплект), издаден от Балкантон ВОА (и/или ВОА ), в изпълнение на солистите, хора и оркестъра на Националния академичен театър за опера и балет, София, под диригентството на Александър Владигеров. Независимо от различните редакции целта на изследването е взаимодействието между оркестъра и вокалните партии и тяхното въздействие в общата драматургия на творбата. Тъй като авторът на настоящия труд е диригент, естествено акцентът е върху диригентския и интерпретационен анализ нещо, което не е правено до момента и представлява съществен принос, допълващ съществуващата литература по въпроса. Всеки който се е занимавал с творчеството на Панчо Владигеров осъзнава неговото огромно 4 Бикс, Розалия. Български оперен театър, т. I, С., 1976, 352 с.; т. II, С., 1985, 348 с. 5 Бикс, Розалия, Анелия Янева, Румяна Каракостова. Български музикален театър Опера, балет, оперета, мюзикъл. С. 1999, Академично издателство Проф. Марин Дринов, 259 с. 4

6 майсторство като оркестратор, хармоник и мелодик. В Доктората е направен опит да бъдат анализирани ладово-хармоничните, оркестровите и вокалните похвати. На Евгени Павлов Клостерман принадлежат най-сериозните изследвания за живота и творчеството на големия български композитор Панчо Владигеров, на които той е посветил значителна част от своите професионални усилия и пристрастия. Като негов син, авторът на настоящия труд е емоционално ангажиран и амбициран да продължи и доразвие делото на своя баща от една различна гледна точка, а именно диригентско-интерпретационната, опирайки се на своя собствен двайсетгодишен професионален опит като оперен и симфоничен диригент. Разбира се, настоящата работа се позовава и на източници, публикувани след 2000 година както архивни (писма на Владигеров), така и мемоарни (напр. спомените на Георги Чендов, директор на Народната опера в Русе по времето, когато там е осъществена втората постановка на Цар Калоян под нова редакция). Проследяват се и отзивите в печата, в това число и електронни публикации, във връзка с най-новите постановки на тази оперна творба статии, рецензии и анонси. Друг аргумент в полза на избора на настоящата проблематика като основна тема е желанието на автора да работи за популяризирането именно на българската музикална култура. Становището му е, че българските музиканти имат какво повече да дадат в тази посока и като изпълнители, и като изследователи и тълкуватели. Отдавна България е в Европа със своите музикални постижения, но имаме какво още да учим по отношение на популяризирането и рекламирането на родната култура. За да се подходи към интерпретационния и драматургичен анализ е абсолютно необходимо да бъде проследена обширната литература за Цар Калоян. В процеса на проучване се наложи необходимостта от създаване 5

7 на цялостна библиография (максимално подробна) по въпроса, включваща материалите около историята на създаването, отзивите около постановките и пр., която служи за здрава основа на по-нататъшните конкретни и детайлни анализи. Въпросът за жанра на Цар Калоян е спорен и има различни гледни точки. Определяна е като лирична трагедия 6, една героическа музика 7, grande opera 8 и пр. В статията за Панчо Владигеров в Енциклопедията на българската музикална култура за Цар Калоян е посочено следното: Музиката на операта има подчертан национален облик. Най-ценното й качество е нейната завладяваща мелодичност, развита в широки, симфонични мащаби. Оркестърът е равностоен партньор на вокалните партии и играе много важна роля в цялостното драматургическо изграждане Наличието на толкова хорове сродява партитурата с руската историко-героична опера, а същевременно богатството на оркестровата палитра носи черти на късно-романтичната европейска опера. Оркестърът прилича на този на Рихард Щраус и Вагнер, а хоровете и вокалните партии имат повече черти на руската вокално-декламационна традиция. Становището на автора на настоящата разработка е, че Цар Калоян е историко-героична опера, която в много силна степен е обвързана с литературния и историческия първоизточник. С неоспоримите си качества 6 Peyser, Herbert F. Bulgarian Opera given for Czechs. Czar Kalojan presented in Bratislava for Firsttime outside of Sofia. New York Times, Jan. 31, (Цит. по Лазаров, Стефан. Панчо Владигеров и театърът, с. 114.) 7 Джуджев, Стоян. Цар Калоян. Опера с шест картини от Панчо Владигеров. Зора, 17 (5045), 24 април Кръстев, Венелин. Очерци по история на българската музика. С., 1977, с (Цит. по Клостерман, с. 211). 9 Енциклопедия на българската музикална култура, С., БАН, 1967, с

8 творбата служи като жалон в своя жанр в цялостното българско оперно творчество. Необходимо е да се подчертае различния подход на Панчо Владигеров към оркестъра от една страна и към вокалните партии от друга. Оркестърът изцяло следва късноромантичните традиции на европейската музика и в частност оперната, докато във вокалните линии присъства като че ли по-силно влияние на руската оперна и камерна вокална музика. На пръв поглед има противоречие между двете линии (оркестрова и вокална), но всъщност геният на композитора успява напълно да заличи тези различия и цялостният резултат е много хомогенен. Тук би могло да се каже, че операта се издига в жанрово и стилово отношение до един нов, напълно български етап на развитие, при който вече спокойно може да се говори за създаването на български национален оперен стил, опиращ се на предишните постижения в световната литература. Така че някои от критичните мнения по повод на взаимодействията на либрето, оркестрова тъкан и вокални линии би трябвало сега да бъдат интерпретирани на едно по-съвременно и глобално/ обективно равнище, при което дори дефектите се превръщат в ефекти. Можем да припомним, че съвременниците на Верди и някои следващи негови изследователи са го критикували много остро по повод несъвършенствата на неговите либрета и еднотипността в музикалната трактовка на образите. Следващите цитати са приложени тук именно защото всеки от тях внася различен нюанс и аспект в последващото изследване на операта. Тези толкова разнообразни и взаимно допълващи се мисли провокират към един още по-задълбочен и прецизен анализ, касаещ цялото драматургично протичане на творбата. 7

9 Димитър Ненов посвещава обширна статия на премиерата на Цар Калоян, публикувана във вестник Български народен театър, в която разглежда операта в цялата й многосъставност и сложност. Ненов изтъква както достойнствата на творбата, така и някои, по негово мнение, нейни несъвършенства, критичен е към постановката и изпълнението: Операта на Владигеров е едно събитие и един етап в нашето музикално развитие ; Главната грешка в либретото е късното започване на развитието на драматическото действие, като първата половина на операта е описателна... Главните грешки на музиката са стиловото неизясняване на операта и вокалната й страна Музикалният критик Асен Балкански също се включва в разгърналата се на страниците на различни издания дискусия около Цар Калоян в годината на нейната премиера със свои разсъждения и становища: Най-сложната проблема в тая опера е проблемата за текста и музиката. В операта на Владигеров именно това не е уяснено... Две са главните опори, върху които е сложена операта му Цар Калоян. Симфонизиране на музикалната драма по примера на Р. Щраус и драматическо търсене по подобие на руската опера (Мусоргски, Римски- Корсаков). Музиката на Цар Калоян е динамична и се налага с устрема си Интересни мисли във връзка с богатата оркестрова палитра, характерна за Цар Калоян, изказва журналистът Владимир Василев (под 10 Ненов, Димитър. Цар Калоян, опера от Панчо Владигеров. Български народен театър, София, , 10 август 1936, цит. по Лазаров, с Ненов, Димитър. Цар Калоян, опера от Панчо Владигеров. Български народен театър, София, , 10 август 1936, цит. по Лазаров, с Балкански, Асен.... Литературен глас, 6 май 1936, цит. по Клостерман, с

10 псевдонима П. Рудевиц) на страниците на списание Златорог през 1936 година: Панчо Владигеров излиза преди всичко от оркестъра, той твори в оркестъра и чрез оркестъра. В него той дава простор на цялата си великолепна композиторска техника оркестровите багри, многогласието, колоритността празнуват своите оргии... Това непрекъснато движение у всички гласове, пробягване в най-късо време по всички регистри, това бликащо звучене са типично Панчовски. А още повече тази нестихваща чувствена напрегнатост, това неуклонно търсене изход от страна на едно винаги кипящо, нервно бушуващо музикално чувство. Това неспокойно и шумно търсене е сякаш и неговият творчески патос... Но този оркестър заплашва да разбие рамките на цялата оперна постройка, увличайки със себе си гласовете, той заплашва да залее сцената, да прелее театралните граници на отделните картини 13. Рудевиц дори счита, че в Цар Калоян има повече музика, отколкото би могло да бъде необходимо за това сценарио, но всъщност дава изключително висока оценка за творбата: Операта на Панчо Владигеров е също и етап в българското оперно творчество въобще Години по-късно по повод пълния запис в Балкантон Стоян Ангелов определя Цар Калоян като монументална историческа опера, пресъздаваща образи и съдби, които вълнуват със своята човечност и емоционална непосредственост 15. Ангелов подчертава, че творбата е 13 Рудевиц, П. (псевдоним на журналиста Владимир Василев) Цар Калоян, опера от Панчо Владигеров, сп. Златорог, г. XVII, кн. 4, 1936, стр (Цит. по Лазаров, с. 123.) 14 Рудевиц, П. (псевдоним на журналиста Владимир Василев) Цар Калоян, опера от Панчо Владигеров, сп. Златорог, г. XVII, кн. 4, 1936, стр (Цит. по Лазаров, с. 124.) 15 Ангелов, Стоян. Анотация към комплекта плочи на записа на Балкантон ВОА

11 разгърната в широки епични линии с добре изградени кулминации, с майсторски развити хорове, с релефно очертани арии и монолози, с една необикновено интензивна оркестрова партия, която обединява всички музикални компоненти и се превръща в главен двигател на действието. Използвайки умело лайтмотивните похвати в драматургическото изграждане на операта, Владигеров постига активно и емоционално наситено симфонично развитие на музикалната мисъл, на музикалните образи, което създава пълнота и всеобхватност на цялостната композиционна форма. Музикалните характеристики на героите са подчертано индивидуализирани и подчинени на специфичните особености, присъщи на всеки отделен образ. Редом с вокалната страна на музикалните характеристики голяма роля за обогатяването и разширяването им има и оркестърът, който е пластичен и богато нюансиран 16. Лилия Крачева отбелязва, че Цар Калоян притежава много белези на класическата европейска опера по отношение на структурата (3 действия, 6 картини) и цялостното драматургично изграждане (използване на лайтмотиви, ярки музикални образи, превес на музикалното над литературното начало) 17, определя я като една от първите музикалносценични творби, които поставят началото на качествено нов етап в развитието на българското оперно творчество 18. Според Стефан Лазаров операта Цар Калоян е писана като театрална творба, в която авторът зачита всички сценични закони и 16 Ангелов, Стоян. Анотация към комплекта плочи на записа на Балкантон ВОА Крачева, Лилия. Българска музикална култура. От древността до наши дни, С., 2008, с Крачева, Лилия. Българска музикална култура. От древността до наши дни, С., 2008, с

12 особености. Първоначално музиката излиза от словото, но бързо го оставя назад по своята изразителност; в цялото произведение именно музиката доминира решително над литературата и никъде не оставя да бъде задържана от последната 19. В този аспект е особено показателен един фрагмент от писмо на Панчо Владигеров до Николай Лилиев от периода на активната им кореспонденция във връзка с работата върху либретото и музиката на Цар Калоян : Моля Ви се третото действие да бъде много драматично и всичко да върви като на кино темпо, темпо. До сега имаме достатъчно сантименталност 20. В своите Очерци по история на българската музика, издадени през 1977 година, Венелин Кръстев коментира обширно операта Цар Калоян : Ако може да се говори за grande opera в българската опера от 30-те години, то Цар Калоян отговаря най-пълно на това музикалноисторическо понятие; разбира се, разрешена в рамките на националната българска тематика и изразни средства. С майсторството на утвърден симфоник [...] Владигеров разработва сюжета. Драматургически действащият фактор в операта е оркестърът, макар че и вокалните партии са разгърнати в широки линии, с максимално използване на динамиката и гласовите регистри. Музикалната мисъл тече интензивно в непрекъснати вълнообразни градации. Чужд на всякакъв рационализъм и съзерцателност, Владигеров насища действието с рядка експресивност. Историческото повествование за Калоян и Балдуин, лирическата драма на Ирина са претворени чрез една бликаща със своя чувствен патос колоритна музика. Но статичното либрето е взривено отвътре, от раздвижения оркестър, от 19 Лазаров, Стефан. Панчо Владигеров и театърът. С., Музика, 1976, с Писмо на Панчо Владигеров до Николай Лилиев, Шумен, 26 август 1934 г. 11

13 лирическия патос на вокалните партии, от стихийния ритъм на танците и блясъка на масовите хорови сцени. Намерена е националната характеристика на образите. В приповдигнат романтичен план са очертани и героите. Владигеров предпочита широкото песенно изграждане на певческите партии, макар че той не е чужд и на романтическата оперна форма Според Стефан Лазаров обаче, понятието голяма опера може да бъде отнесено към Цар Калоян само в смисъл на крупномащабно произведение, а не като определяне на някакво родство с композиционен стил на миналото. С френската мелодрама от края на XVIII и началото на XIX век операта на Владигеров няма и не може да има нищо общо както по структура, така и по дух, а още по-малко с творчеството на Джакомо Майербер или с Фауст и Аида. Тези родства са мними, а не действителни 22. По повод постановките на Цар Калоян през годините, Панчо Владигеров многократно говори за своята творба в интервюта за различни издания, като посочва кое е било водещо за него при създаването на операта. Изпъкват и съществени несъответствия между неговите усещания и самооценки и някои от по-горе приложените коментари на част от музикалните критици: Музиката е оригинална, издържана в народен дух. Старах се при това да създам от нея едно произведение, което музикално да бъде от широко световен интерес и значимост. Обърнах голямо внимание на музикалната дикция. Поставих музиката в пълна хармония с духа на либретото. Особено ценен сътрудник тук ми беше г. Н. Лилиев, който със своето майсторство на стиха и художествен усет ми даваше един 21 Кръстев, Венелин. Очерци по история на българската музика. С., 1977, с (Цит. по Клостерман, с. 211). 22 Лазаров, Стефан. Панчо Владигеров и театърът. С., Музика, 1976, с

14 непрестанен импулс за творчество.... А за да може една съвременна опера да има успех не само в музикалните среди, тя трябва да е пропита с мелодичност, характерна за действието. Затова съм се стремил да дам на моята опера най-разнообразна инвенция в мелодическата линия. Да създам в битовите сцени съществения български стил, като използвах оригиналния ритмус на народната песен Интересни са спомените на самия автор относно замисъла и създаването на творбата, както и предшестващите ги търсения на подходящ сюжет и либрето: Когато се върнах в България през 1933 г. носех със себе си може би като неосъзнат стремеж желанието да напиша една българска национална опера. То узря в решение през 1935 г., когато прочетох нашумелия по него време роман на Фани Попова-Мутафова. Миналото на нашия народ ме е вълнувало и по-рано. Славните страници от неговата история са ми служили и по-рано като извор на патриотично вдъхновение. Страниците, които оживи Мутафова, ми подействаха завладяващо... Николай Лилиев в името на музикалните изисквания съзнателно отстъпваше често от своите поетически виждания само и само да ми предложи стихове с такива звукосъчетания, които са най-благодарни за обличане в музика. Случвало се е, както например текста на втория хор, девет пъти да променя стиховете, за да се получи желаното. Той така се вживя в делото, работи толкова самопожертвувателно, че аз го считам просто за съавтор на операта Струмски, К. Панчо Владигеров за новата си опера. [Интервю], Лик, 3, 2 октомври ( Цит. по Лазаров, с. 146). 24 Авторът за произведението си. Интервю с народния артист проф. Панчо Владигеров. (за постановката на Цар Калоян в Русенската опера). Дунавска правда, 2 април 1962, с. 4. (Цит. по Клостерман, с. 210, Лазаров, с. 147.) 13

15 Постановчикът на няколко от сценичните претворявания на Цар Калоян, в това число и автор на съвременните суперпродукции на открити сцени, Пламен Карталов нарежда тази българска оперна творба сред световната класика и счита гениалната музика на Панчо Владигеров за равностойна на произведенията на Рихард Щраус, Рихард Вагнер и други велики композитори 25. Иван Хлебаров също дава висока оценка на операта Цар Калоян, разглеждайки я в както в контекста на творчеството на нейния автор, така и ситуирана в цялата българската музика: Панчо Владигеров бързо преодолява експресивните тенденции в творчеството си. Идеята за народното и празнично светоусещане се утвърждава още в средата на 20-те години и намира върхови постижения в музиката му от 30-те и началото на 40-те години в Третия концерт за пиано, в Българската сюита, в операта Цар Калоян и в Първата симфония. Така Владигеров се оказва и един от създателите на националния музикален стил, на българската музикална класика 26. Операта Цар Калоян от Панчо Владигеров има интересна и пълноценна сценична съдба. За разлика от много други български оперни творби, тя има множество представяния на различни сцени, както у нас, така и в чужбина. Както вече стана ясно, операта е обект на голямо количество материали на музикалната критика всъщност всяка от постановките е очаквана с интерес, забелязвана е и е щателно и добронамерено анализирана. Най-значителен дял от тях представляват 25 Стамов, Валентин. Очаквани празници в Софийската опера Хлебаров, Иван. Три малки портрета. Универсализмът на Панчо Владигеров. В: Между двете столетия, Сборник статии, С., 2002, Арткооп, с

16 статиите, студиите и рецензиите на Евгени Павлов Клостерман, голяма част от които намират своето място и на страниците на фундаменталното му изследване Панчо Владигеров (2000). Цар Калоян е първата българска опера, поставена в чужбина и това е важен факт в посока на международното утвърждаване на българската музикална култура. По повод постановките й в Братислава и Любляна отзвук има в пресата не само на Чехословакия и Югославия, а и в Румъния, Австрия и Унгария, САЩ. Отзивите излизат извън пределите на Чехословакия и Югославия, защото първият спектакъл е предаван по радиостанциите на Прага, Братислава и Кошице, а първото действие е препредавано за САЩ от американската компания NBC и това се посочва като първи случай на радиосъобщителни средства от подобен род в международната практика 27. Цар Калоян е първата българска филмирана опера. Записана е от Българската телевизия, като телевизионната й версия е създадена от Ласка Минчева и Пламен Карталов по пленерната постановка от Велико Търново от 1987 година. За първи път е излъчена по Първа програма на Българската телевизия на 21 октомври 1987 година, след което е излъчвана неколкократно, включително и по частни телевизионни канали Информацията е по Лазаров, Стефан. Панчо Владигеров и театърът. С., Музика, 1976, с Информацията е по Клостерман, Евгени Павлов: Панчо Владигеров, С., 2000, с

17 Първа глава Операта Цар Калоян на Панчо Владигеров история на създаването, действащи лица, постановки, редакции, издания. История на създаването Операта на Цар Калоян Панчо Владигеров, оп. 30, е създадена върху национален, исторически сюжет. Действието се развива в Търново в началото на XIII век. Структурата й е от класически тип конструирана е в три действия, състоящи се от шест (седем) картини (в зависимост от редакцията). Либретото е на Фани Попова-Мутафова като за литературен първоизточник служат двата нейни романа: Солунският чудотворец (по чийто сюжет е и пиесата й Балдуиновата кула ) и Дъщерята на Калояна, а поетичният текст на либретото е дело на Николай Лилиев. Първоначалното заглавие на текста за либретото на операта е Балдуиновата кула. Завършена е през 1936 година и претърпява няколко редакции във връзка с последващи постановки и поради причини от различно естество. Пълният текст, проследяващ изчерпателно процеса на създаването на операта може да бъде прочетен в Първа глава на Дисертационния труд. Постановки и редакции Първата постановка на Цар Калоян е осъществена от главния режисьор на Софийската опера Христо (Хитьо) Попов. Диригент е Асен Найденов, художници на декорите и костюмите са Иван Пенков и Александър Миленков, а хореографията е на Мария Димова. Сред двата 16

18 изпълнителски състава личат имената на най-добрите певци на Народната опера от това време: баритонът Събчо Събев (цар Калоян), сопраните Цветана Табакова и Катя Спиридонова (царица Мария), тенорът Петър Райчев (Балдуин, латински император), тенорът Георги Хинчев (Борил, български деспот) и др. 29. Авторът говори с много обич за творбата си, давайки й висока самооценка: Цар Калоян писах с много голяма любов и ентусиазъм. За мен тя е един от върховете в творческия ми път. Имам съзнанието, че тя е най-скъпият плод от творческото ми съзряване 30. Отзивите за операта в печата са много и различни статии по повод премиерата пишат д-р Стоян Джуджев, д-р Стоян Брашованов, Димитър Ненов, Любомир Пипков и др. Цар Калоян става обект на множество рецензии и дискусии в различни издания, в това число и в особено актуалния по това време дебат за българския национален оперен стил. Димитър Ненов определя Цар Калоян като едно събитие и един етап в нашето музикално развитие... Цялата партитура отначало докрай е богата във всяко отношение 31. Във вестник Зора Стоян Джуджев подчертава, че Цар Калоян не е нито компилация от народни мотиви [...]; не е някакво предвзето несръчно подражание на чужди музикални видове от този род [...] Цар Калоян е една самобитна, оригинална и високо художествена музикалнодраматична творба, която, изникнала на местна почва и откърмена с 29 Пълният списък на двата състава на тази постановка вж. в Приложението. 30 Авторът за произведението си (за постановката на Цар Калоян в Русенската опера). Дунавска правда, 2 април 1962, с. 4. (Цит. по Клостерман, с. 210.) 31 Ненов, Димитър. Цар Калоян, опера от Панчо Владигеров. Български народен театър, София, , 10 август (Цит. по Лазаров, с. 129.) 17

19 песните и бляновете на целия народ, има всички изгледи да стане национална опера 32. Стоян Брашованов във вестник Мир от 20 април 1936 г. посочва, че Владигеров е наситил операта си с толкова българска музика, колкото му е поискал оперният сюжет. Така П. Владигеров ни предлага една опера, която е убедителна именно благодарение на това, че в нея той говори на свой език 33. А музикалният критик Асен Балкански на страниците на вестник Литературен глас заявява: Посоченият от Маестро Атанасов път към създаване на българска национална опера е вече намерен от П. Владигеров. Цар Калоян е истинското начало в това отношение Няколко месеца след софийската премиера операта е поставена и в два чуждестранни оперни театъра и с това се превръща в първата българска оперна творба с постановка в чужбина. В Словашкия народен театър в Братислава на 30 януари 1937 година се осъществява европейската премиера на Цар Калоян. Режисьор е Бохуш Вилим, диригент Карол Недбал. Успехът е много голям и в рамките на един сезон са изнесени 18 представления. На 15 май 1937 година Цар Калоян за първи път е представена и в Словенския народен театър в Любляна. Диригент е Данило Швара, а режисьор О. Шест. До края на сезона операта се играе там 15 пъти. 32 Джуджев, Стоян. Цар Калоян. Опера с шест картини от Панчо Владигеров. Зора, 17 (5045), 24 април Брашованов, Стоян.... Мир, 20 април (Цит. по Клостерман, с. 127.) 34 Балкански, Асен.... Литературен глас, 6 май (Цит. по Клостерман, с. 129.) 18

20 Международната музикална общественост и критиката дават найвисока оценка на новата творба на Владигеров и я причисляват към найхубавите оперни произведения в Европа през двадесетия век: Операта Цар Калоян е една от най-хубавите български опери, която с пълно основание трябва да се причисли към нашата музикална класика. Зряло произведение, написано вдъхновено с голяма творческа инвенция и забележително композиционно майсторство, тази творба очертава един висок връх в българското музикално творчество 35. Композиторът и професор във Висшето училище за музика и драматично изкуство във Виена Йозеф Маркс пътува от Виена до Братислава специално за премиерата там. Негови изказвания за Цар Калоян, изпълнени със суперлативи, са цитирани от различни автори 36, по различни поводи на страниците на много български издания: Владигеров е една голяма надежда на съвременната музика [...] този високо даровит български творец пише музика в пълния смисъл на тази дума, без направление, школа, умисъл и програма, а просто настроения, дуети, арии, хорове... И те пленяват от първия до последния такт, защото са пълни с изобретателност и са жизнено извисени до най-високите върхове. Той изхожда от Мусоргски, Чайковски, Бородин, Римски-Корсаков, но найвече от мрачните Балкани на своята Родина. Че той владее бляскаво всичко, което трябва да знае един композитор, е излишно да се казва. Богата хармония, плавно многогласие, цветиста оркестрова звучност всичко това изразява неговата музика убедително и нещо повече: личност, която твори с пълнотата на едно необикновено дарование. Балетната 35 Ангелов, Стоян. Анотация към комплекта плочи на записа на Балкантон ВОА Евгени Павлов Клостерман, Стефан Лазаров, Стоян Ангелов и др. 19

21 музика, ариите и танците, хоровите сцени особено високо оценявам, в тях се открива най-ясно творческата личност на Владигеров 37. В анотацията към комплекта плочи, издадени от Балкантон Стоян Ангелов прави една синтезирана характеристика на операта, в която изтъква много от нейните достойнства: Цар Калоян е хармонично изградена творба, в която всички компоненти са майсторски обединени и подчинени на основния замисъл, на главната музикална мисъл. Панчо Владигеров използва специфичните оперни форми, ария, дует, речитатив, песен, оперни ансамбли и хорове, чрез които постига музикално разкриване на героите. Те са обединени в една непрекъсната и цялостна музикално-драматургична линия на развитие, която е осъществена от богатия, пластичен и изразителен оркестър, който звучи с необикновена пълнота и симфоничен блясък. Особено място е отредено на масовите сцени, на хоровете, на празничните народни танци в III-та картина на операта. Едновременно с това Панчо Владигеров постига тънка и диференцирана музикална характеристика на образите, на душевното състояние на героите. Открояват се монолога на Калоян от голямата му ария в III-та картина, арията на Мария от II-ра картина, както и арията на Балдуин от V-та картина. В тях на преден план изпъква широко леещата се кантилена. Завладяващо звучат хоровете в I-ва и III-та картина и особено тревожният хор от финала на операта. С особена жизненост и светло празнично настроение са двата симфонично разгърнати танца от III-та 37 Marx, Joseph. Bulgarische Opernpremiere in Bratislava: Zar Kalojan von Pantscho Wladigeroff. Neues Wiener Journal, Wien, 2 Febr (Цит. по Лазаров, с ) 20

22 картина, в които са претворени темпераментните български ритми и интонации 38. Предпоставките за създаването на операта Цар Калоян са заложени в богатия опит на Владигеров в областта на сценичната музика той дълги години в Берлин пише музика за театъра на Макс Райнхард, където работи като композитор и музикален ръководител. Особено важна роля за младия композитор изиграва творческото сътрудничество с Райнхард, който е известен като един от създателите на съвременния театър, виждащ пътищата за обновяването му именно чрез музикалните компоненти. В много случаи музиката на Владигеров към различни театрални постановки е източник за други негови произведения. В това отношение не е изключение и Цар Калоян. Повече от четвърт век след премиерата в София, операта Цар Калоян е поставена в Русенската опера. Тъй като условието е да бъде преработено либретото, се получава нов вариант на творбата. С цел да се спаси престижа на царското семейство е въведена нова героиня Ирина. По това време Николай Лилиев вече не е жив, а ръководството на операта в Русе се притеснява от реакцията на Фани Попова-Мутафова и по тази причина не се обръщат към нея за преработка на либретото. Според спомените на Георги Чендов, директор на Народната опера в Русе тогава, на него му хрумва идеята за размяна на ролите на царица Мария и Зоя, негова е и идеята за въвеждане на новата героиня придворната дама Ирина. Чендов намира сходства между втората картина на първо действие 38 Ангелов, Стоян. Анотация към комплекта плочи на записа на Балкантон ВОА

23 на Цар Калоян и втората картина на Княз Игор на Бородин и това му дава основания да предложи промените в драматургичното изграждане 39. По този начин творбата съществува в две драматургични версии, които според Чендов са реални и възможни за сценично претворяване. Времето е това, което ще дава предпочитание на едната или другата 40. През декември 1962 година Радио София прави пълен запис на Цар Калоян, след което операта неколкократно цялостно звучи в радиоефира, а многократно са излъчвани и отделни епизоди. Чрез този запис Цар Калоян става известна в различни държави, включително и в САЩ. Последващите постановки на творбата са проследени в Първа глава на Доктората. 39 Чендов, Георги. С лице към голямата оперна драматургия. В: Пауново перо. С., 2006, ИК Вулкан-4, с Чендов, Георги. С лице към голямата оперна драматургия. В: Пауново перо. С., 2006, ИК Вулкан-4, с

24 Втора глава Музикално-драматургичен анализ на операта Цар Калоян. Връзките оркестър вокални партии. В настоящия Автореферат не са включени подробните детайлни анализи на произведението, които могат да бъдат намерени в пълния текст на Втора глава от Дисертационния труд, заедно с прилежащите към тях нотни примери от партитурата. В своята опера Цар Калоян Панчо Владигеров е обединил достиженията на италианските, немските и руските оперни произведения от края на 19. и началото на 20. век, опитвайки се да изгради българска оперна традиция. Заедно с Ивайло на Марин Големинов и Момчил на Любомир Пипков, операта Цар Калоян е един успешен опит за създаване на българска историко-героична музикална драма, развивайки постигнатото от Маестро Георги Атанасов на по-висок, по-съвършен и поцялостен етап. Според мен при Цар Калоян в голяма степен тези цели са постигнати. Всяко от трите действие на операта Цар Калоян се състои от по две картини, както следва: Първо действие Първа и Втора картини; Второ действие Трета и Четвърта картини, а Трето действие Пета и Шеста картини. Използван е троен състав на оркестъра. Тънкият драматургичен усет на Панчо Владигеров към създаване на конфликтна завръзка на оперното действие и презентиране на главния образ могъщия цар Калоян, намира ярка изява в Първа картина от Първо действие, в която бързо и умело се сменят различни настроения, чрез използване на разнообразни вокални и оркестрови комбинации. 23

25 Цялата Първа картина е изградена в мъжествено, героично настроение, преобладават маршови призивни интонации, щрихите са порязки и отчетливи (marcato), темпата са бързи и подвижни. Често оркестърът е пълен, tutti, с участието на всички оркестрови групи в различни съчетания, звучността е плътна и мащабна, солистите са единствено мъже, подкрепени от смесения хор, хармонията е устойчива, с откроени тонални центрове. Окестровата мощ разкрива смелостта и решимостта на българите да се противопоставят на вечния могъщ политически противник на Българската държава Латинската империя. Още в тази Първа картина авторът разкрива своето силно патриотично чувство и гордост, че България е имала такива величествени исторически събития. С всички оркестрови и вокални средства Панчо Владигеров доказва, че както нашата история, така и нашата музика са съизмерими с най-големите европейски достижения. Втората картина е изцяло контрастна в драматургически и емоционален план. Главните действащи лица са: царица Мария, съпруга на цар Калоян драматичен сопран, Зоя, придворна дама мецосопран, Каля, прислужница и гадателка алт и кумански девойки женски хор. Тази картина спокойно може да се охарактеризира като изцяло женска сцена, за разлика от Първа картина, където солисти са само мъжки гласове и настроението е напрегнато, борбено и героично. Във Втора картина преобладават лириката, песеността, танцувалността и ориенталският колорит. Куманският произход на Царица Мария и нейните приближени дава основание на Панчо Владигеров да потърси и постигне специфичната екзотична звучност. В много от прочутите оперни образци Втората картина представлява разкриване на женските характери в творбата такава е например сцената 24

26 от Втора картина на операта Дон Карлос от Джузепе Верди с принцеса Еболи, Тебалдо и дамския хор, а също и сцената с Марина и дамския хор в операта Борис Годунов от Модест Мусоргски. Във Втора картина на операта Цар Калоян драматургичното майсторство и усет на българския композитор отново са на световно ниво. При обрисуването на героите са използвани лайтмотивни похвати. Например: при Зоя характерният танцов ритъм и използването на глокеншпила подчертават нейния весел нрав; при царица Мария тремолиращите струнни инструменти и виртуозните пасажи в дървените духови показват нейната нервност и неудовлетвореност; при цар Калоян звучността на медните инструменти и квартово-квинтовите призивни интонации във вокалната мелодична линия разкриват решителността и силата на неговия дух. За много оперни и балетни композитори е типично използването на различни национални танци, внасящи характеристичен колорит и атрактивност в оперното действие (например: Полонез от шеста картина на операта Евгений Онегин и Испански танц от балета Лебедово езеро от Пьотр Илич Чайковски). Подобни моменти дават свобода на фантазията на хореографа за постигане на бляскавост и пищност. Музиката на сцената след предсказанията на Каля за бъдещето на Царицата и изхода на Адрианополската битка от операта Цар Калоян създава естествена предпоставка за включване към женския хор и на балет. Необходимо е да се отбележи, че след всеки вокален епизод в операта следва и оркестрова интермедия, която плавно подготвя следващото настроение или довършва предишното. От гледна точка на симфоничната драматургия това е много логично и създава една непрекъсната цялост на музикалния поток. Но в операта тези оркестрови интермедии трябва да се осмислят с определен мизансцен, в противен 25

27 случай би се получила известна статика в оперното действие. Подобно пренасяне на симфоничния модел в оперното развитие води до плавно преливане от един тематичен материал в друг. Лайт-темите не са контрастни, а производни една от друга и това дава основание да се дефинира и монотематичен подход в драматургията. Изключение представляват масовите танцувални и хорови сцени, които носят по-силен контраст. Следва да бъдат изведени и някои принципи на музикалната драматургия на операта Цар Калоян : непрекъснатост в развитието на музикалния материал и плавно преливане сцена в сцена; липса на номерна структура и разграничаване на типично оперните компоненти ария, ансамбъл, хор, оркестрова интермедия; музиката тече нацяло, на големи, мащабни епизоди, изграждащи една цялостна и монолитна композиция, като връзката между тях се прави основно от оркестъра. Подобен принцип на развитие е типичен за Рихард Вагнер и Рихард Щраус (разширените оркестрови интермедии). Именно монотематичният подход създава изключително силното впечатление за единност на трактовката на вокалната линия, усещане за почерк, майсторство и стил. Първо действие завършва апотеозно и тържествено. Ако погледнем по-мащабно на това действие, ще забележим, че се оформя триделност на развитието. В настроението на първия дял преобладават героичност, сила и решителност. Вторият дял (Втора картина) е изцяло контрастен и се характеризира с лиричност, песенност и танцувалност. В третия дял (Финала на Втора картина и на Първо действие) репризно се връща тържественият победен характер. Единствената драматургична сянка е музиката, свързана с неудовлетвореността и самотата на царица Мария. Извън това изключение музикалният материал на Първо действие е жизнен, светъл и действен. Оркестровата палитра е богата и разнообразна, 26

28 оркестърът реагира дори на най-малката промяна в настроението на действащите лица. Владигеров има много оригинални темброви находки (глокеншпил при появата на Зоя; тревожни глисанди на арфа, обрисуващи състоянията на Мария; мрачни сола на бас-кларинет, свързани с неизвестността от изхода на тежката битка и др.). Подобни оркестрови похвати са често срещани при Чайковски и Пучини, докато при вокалните партии на операта Цар Калоян се забелязва доста голяма хармонична и мелодична свобода, което по-скоро се свързва с немските опери на Рихард Вагнер и Рихард Щраус. Тази мелодична и хармонична свобода при Владигеров е повлияла и на структурата на вокалните партии на разглежданата опера, които са предимно дисперсирани, а не така строго организирани както оркестровите и хоровите. Но, както отбелязах в началото на анализа, това според мен е един нов, български етап на синтез на елементите на европейската опера. Трета картина от Второ действие е в приповдигнато празнично настроение след спечелената решителна битка. Открива се с тържествен енергичен хор: Връщат се радостни нашите бранници!, изграден на фолклорна основа, наподобяващ пайдушко хоро. Оркестрацията е бляскава и богата. Участват всички групи на оркестъра заедно с пиано и арфа. Виртуозен пасаж сякаш отваря завесата на едно пищно представление. Тематични мотиви се редуват в изумителни комбинации. Оркестровото и симфоничното начало взимат връх в трите разнообразни и живописни, които могат да съществуват и самостоятелно и да се изпълняват на симфонични концерти. Със своя блясък и виртуозитет те биха били достойно украшение за всяка празнична програма. Вероятно поради проблем с нотния материал за оркестъра това за сега за жалост не е практика. 27

29 Четвърта картина е издържана в лирико психологически план. Участват само три действащи лица: царица Мария, император Балдуин и Борил началник на стражата. Можем да определим тази картина като любовна, защото в нея Мария изразява обичта си към Балдуин, а той разкрива тъгата по Родината си, любовта към загиналата си жена и че не е безразличен към Мария. От музикална гледна точка Четвърта картина може да се сравни с найкрасивите лирични страници на италианската и немската оперна музика от края на 19. и началото на 20. век. Картината започва с развито оркестрово встъпление, което може да бъде наречено Интермецо, по подобие на известните Интермеци от оперите Манон Леско от Джакомо Пучини и Селска чест от Пиетро Маскани. Второ действие се състои от две контрастни картини. Трета картина е празнична, танцувална, на фолклорна основа, с участието на всички герои. Абсолютно противоположна е Четвърта картина. Тя е лирична, камерна само с три действащи лица, вглъбено- интимна с много повече вътрешни гласове в оркестровия съпровод. Ако Трета картина можем да опишем с три думи: светлина, блясък и пищност, то за Четвърта е характерна психологическата изповедност, по-тъмните и тревожни краски, вътрешната вглъбеност. В Трето действие се доразвиват образите на тримата главни герои, действието достига своята драматична развръзка подобно на Шекспирова трагедия. Общественото и личното се преплитат в неразривно цяло. При Калоян от една страна водещ е стремежът към могъщество и величие на Родината България и изпъкват качествата му на голям пълководец, а от друга разкрива се голямото благородство в неговия характер и доверчивата му натура към Мария и Балдуин. 28

30 При Балдуин се сблъскват чувството му за дълг и религиозна посветеност към кръстоносното дело с личните му преживявания като баща на две дъщери, загубили майка си неговата голяма любов. При Мария самотата като царица и съпруга я води до предателство, което е и към Калоян, и към България. В началото на Пета картина оркестърът разкрива напълно своята абсолютно равностойна роля в оперното действие. Тук с пълна сила важи налагащият се извод, че оркестърът чрез лайт-тематичната разработъчност допринася пряко за разкриване образите на героите и психологическата характеристичност на всеки момент. Ако за хора отбелязахме, че е коментатор на действието и изразител на демократичното мислене, то за оркестъра можем да кажем, че е тълкувател на съдържанието на определените моменти и настроения. Най-много багри, контрасти и полярни амплитуди са вложени в оркестровата фактура. Голямото оркестрово встъпление в Пета картина на операта напълно доказва това. Тук са вплетени всички лайтмотиви на тримата главни герои, като че ли отново оркестърът разкрива техните характерни черти. Звуковата картина предполага различни асоциации. Представям си, че по време на това оркестрово встъпление могат чрез мултимедия да бъдат включени цветове и картини, съответстващи на определеното настроение. В оркестровата прелюдия си дават среща мотивът в медни духови инструменти, показващ решителността и силните емоционални чувства на Мария, характерната тема от нейната ария, разкриваща измяната й, точкуваните ритмични моменти, подсказващи за тежките битки, които се водят, соло цигулката, обрисуваща вътрешната борба на Балдуин, напрегнатият и тревожен момент Poco agitato, в който Мария го кара да избягат, както и нежната кантиленна тема в соло обоя, изразяваща бащинските чувства на Балдуин. 29

31 Точно преди запяването на Балдуин е последният фрагмент от оркестровото встъпление, в който отново е използван лайтмотива на промъкването на Мария при Балдуин (акорди във флейти и обои, придружени от арпежирана челеста). Може би с това Панчо Владигеров подсказва чрез оркестъра какво следва да се случи. Освен това авторът използва и камбана на сцената, звучаща от кулата на Балдуин, предсказваща фаталната развръзка в края на операта, където камбанният звън оповестява убийството на латинския император. Докато във Второ действие героите са в едно и също настроение приповдигнато и мечтателно, и може да се каже, че Балдуин е увлечен от любовта на Мария, то тук в Трето действие ясно се виждат огромните различия между двете действащи лица. Мария е заслепена от любовта си и предлага бягство и предателство, а при императора пленник, независимо от огромното желание за свобода, надделява чувството за рицарска чест и лоялност към щедрия противник цар Калоян. Тези различия в драматургичен план се отразяват естествено и в музиката на двата дуета. При първия дует вокалната линия между двамата солисти е сходна и даже в кулминацията му те пеят заедно (каноничните имитации). В Трето действие фразите на Мария запазват силната експресия, а при Балдуин и вокалната, и оркестровата фактура са заимствани от неговата баладична изповед като контраст на състоянието на царицата. Финалният епизод на последната, Шеста картина, е апотеоз на човешкия дух и единството на народа ни в борбата за бъдещето на нашата вяра и Родина. Операта завършва с величествено Maestoso. 30

32 Заключение Като финал на дисертационния труд обобщавам драматургичните принципи, към които се е придържал Панчо Владигеров в изграждането на единственото си оперно произведение Цар Калоян. Необходимо е да се подчертае, че тези изводи важат не само за конкретната оперна творба, а са общовалидни за цялото творчество на композитора. На първо място поставям свърхбогатата мелодичност на гениалния тонов майстор Владигеров. При него темите сякаш извират като мощен водопад ни залива огромно емоционално и жанрово богатство. Освен че са много красиви, те са и изключително разнообразни по характер лирични, героични, танцувални и т.н. Независимо от тяхната европейска универсалност, те винаги носят и типичен български привкус, което прави всички произведения на Панчо Владигеров дълбоко национални и разпознаваеми, представляващи безценен дял от Златния фонд на българската класическа музика. Следващият компонент, който също безусловно е на световно ниво, е многообразието и богатството на неговата хармония, която реагира адекватно на всяко ново настроение и го обогатява. Прословути са Панчовите нонакорди и ундецимакорди. По същия начин както при неговата мелодика, така и хармоничният му език е бързо разпознаваем и носи негов абсолютно индивидуален почерк. Третият компонент е майсторската оркестрация. Много пъти в труда става въпрос как чрез прибавянето само на един инструмент или въвеждането на специфичен оркестров ефект се постига огромно въздействие в цялостното изграждане на творбата. Както беше споменато, Панчо Владигеров е обединил в своето творчество достиженията на късноромантичните немски 31

33 и руски композитори като Рихард Вагнер, Рихард Щраус, Модест Мусоргски и Николай Римски-Корсаков, което прави заслугата му за българската класическа музика още по-значима. При вокалните партии, както многократно бе изтъкнато, има силно влияние на руската оперна и камерна вокална музика и по този начин чрез съчетаването на европейските и руските традиции и внасянето на типичен български колорит се получава изграждането на значим български музикален стил. Почти няма български композитор, в чието творчество да не се чувства влиянието на доайена Владигеров. Абсолютно не съм съгласен с критичните забележки, че Панчо Владигеров не е оперен композитор и неговата сила е само оркестровата музика. Операта Цар Калоян и вокалната му лирика имат също своята висока стойност и качества. Операта Цар Калоян е жалон в изграждането на българската национална класическа музика и служи като еталон на бъдещи историко-героични опуси. Неслучайно е трудно да се изброят нейните постановки. Ето защо в края на този текст считам за необходимо да изведа отново и да обобщя принципите на изграждане и структуриране на операта Цар Калоян, а именно: непрекъснатост в развитието на музикалния материал и плавно преливане от сцена в сцена; липса на номерна структура и разграничаване на типично оперните компоненти ария, ансамбъл, хор, оркестрова интермедия; музиката протича на големи, мащабни епизоди, изграждащи една цялостна и монолитна композиция, като връзката между тях се прави основно от оркестъра. Подобно развитие е типично за Рихард Вагнер и Рихард Щраус (разширените оркестрови интермедии). Именно монотематичният подход създава изключително силното впечатление за единност на трактовката на вокалната линия, усещането за почерк, майсторство и стил. Подобно на всички европейски и руски композитори от края на 19. и началото на 20. век, водеща в изграждането на образи и 32